Последни блог постове

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ, МЕДАЛИСТ ПО АСТРОНОМИЯ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

     


    КАКВО?
    Гравитационните вълни са предвидени от Общата теория на относителността на Айнщайн. Представляват деформация на пространство-времето, която се получава, когато две масивни тела (например черни дупки) се въртят бързо или се сливат. Ефектът бе експериментално потвърден на 11 февруари 2016 г. от двата детектора на LIGO в САЩ.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Гравитационните вълни са нов начин за наблюдение на небето, който ще ни позволи да придобием по-добра и пълна представа за Вселената.

    КАКВО СЛЕДВА? 
    Италианският детектор Virgo ще заработи отново през 2018 г., след като бе спрян за технически подобрения през 2011 г. Тогава се очаква да заработи и японската обсерватория KAGRA. Предстои усъвършенстване и на LIGO, като се очаква през 2021 г. детекторите да имат десет пъти по-голяма чувствителност от първоначалните.


    Георги Александров е ученик в Х клас в Софийската математическа гимназия. Носител е на сребърен медал от международната олимпиада по астрономия през 2015г. в гр. Казан и бронзов медал от Олимпиадата през 2016 г. в Пампорово.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 85 / януари 2017.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С КРЪСТЬО ДРАГИНОВ, МЕДАЛИСТ ПО ХИМИЯ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: МОЛЕКУЛЯРНИ МАШИНИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Молекулярните машини са хиляди пъти по малки от човешки косъм. Както името подсказва, става дума за молекули, способни да извършват работа. Как? За да изпълнява своите функции, всяка машина се нуждае от възможността да придвижва своите части в пространството една спрямо друга. Това не би могло да се осъществи чрез добре познатата ни ковалентна връзка, която „зашива” атомитев пространството. За тази цел учените потърсиха и откриха нова (механична) връзка, чрез която молекули се свързват, без да контактуват пряко помежду си. За работата си в тази област учените Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга спечелиха Нобелова награда за химия през 2016 година.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Молекулярните машини могат да усъвършенстват широк кръг от технологии, улеснявайки ежедневието ни. Днес, в процеса на изследване на свойствата на молекулярните мотори, последните разкриват приложението си в сферата на компютърните технологии, биотехнологиите и в много други.


    КАКВО СЛЕДВА?
    В развитието си молекулярните мотори са на етап, подобен на електромоторите – открити са в лабораторни условия и реалното им приложение тепърва престои. Затова можем да очакваме следващата технологична революция да бъде предизвикана от откритията в химията.


    Кръстьо Драгинов е ученик в 12 клас в ПМГ „Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев.
    Носител е на бронзов медал от 48-ата Международна олимпиада по химия, проведена в Тбилиси, Грузия (2016).

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 84 / декември 2016.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С ТИНА ВЛАДИМИРОВА, МЕДАЛИСТКА ПО ЛИНГВИСТИКА

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: TEXT MINING

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Възможно ли е компютърът да анализира, да разбира и оценява нещо толкова разнообразно и неопределено като създадения от човека текст? Около половин век след възникването на този въпрос той вече е способен да извлича информация от даден текст, като например да генерира резюмета, да класифицира документи според някакви признаци и да преценява дали отношението на говорителя към дадена тема е положително, или негативно.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Извличането на смисъл от текст намира широко приложение в множество области като бизнес и маркетинг, национална сигурност, производство на софтуер и дори здравеопазване. Процесът като цяло много улеснява боравенето с голямо количество текст, като спомага по-бързо и по-точно откриване на нужната информация, например при разглеждане на данните за даден пациент или при опитите за предотвратяване на киберпрестъпления.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Методите за text mining (букв. „извличане на текст“) продължават да се усъвършенстват. Правят се опити да се оптимизира работата на търсачките, като към търсенето по ключови думи се добави и търсенето на еквивалентни по смисъл думи и словосъчетания.


    Тина Владимирова е ученичка в XII клас в СМГ „Паисий Хилендарски“.
    Има два сребърни медала съответно от XIII и XIV Международна олимпиада по лингвистика.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 82 / октомври 2016.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С МЕДАЛИСТА ПО БИОЛОГИЯ ЦВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ТЕЛОМЕРИ И ТЕЛОМЕРАЗА

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?

    Информацията за всеки наш белег се съхранява в нашите хромозоми – дълги линейни ДНК молекули, свързани с белтъци в ядрата на клетките. Едно от най-важните свойства на клетките е това, че се делят. За да има всяка дъщерна клетка същият брой хромозоми като майчината, всяка молекула ДНК трябва да бъде копирана преди деленето. В крайните си участъци ДНК остава некопирана и така при всяко делене би се губила част от молекулата. През 2009 г. трима учени получават Нобелова награда за откриването на механизма, предотвратяващ това: крайните участъци на ДНК, наречени теломери, нямат информационен смисъл и могат да се скъсяват, а за да започне един нов организъм със същите по дължина теломери като родителите си – ензим, наречен теломераза, ги удължава.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?

    Теломерите имат определена дължина и след известен брой деления на клетките (в един организъм) се загубват напълно и започва да се уврежда ДНК с нформационен смисъл. Сега това се счита за един от факторите на стареенето и причинител на някои видове рак.

    КАКВО СЛЕДВА?

    В областта за момента се правят основно изследвания, но вбъ деще се очаква приложение в лечението на хора с хронично скъсени теломери (потенциално и удължаване на човешкия живот), противоракова терапия и удължаване на живота на in vitro отглеждани клетки.


    Цветослав Георгиев е ученик от Софийската математическа гимназия и е олимпийски
    състезател по биология. (Понстоящем - студент по медицина в Медицински университет - София - бел. ред.)
    Последното му постижение е сребърен медал от Международната олимпиада по биология,
    която се проведе в Ханой, Виетнам

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 81 / септември 2016.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С МЕДАЛИСТА ПО МАТЕМАТИКА АЛЕКСАНДЪР ЧЕРГАНСКИ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ХИПОТЕЗАТА ЗА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА БЛИЗНАЦИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Простите числа са безбройно множество от числа, които се делят само на числото 1 и на себе си (2, 3, 5 и т.н.) Понеже с нарастването на големината си те стават все по-редки, бихме очаквали, че разстоянието между последователните прости числа ще нараства. Въпреки това математиците забелязали, че колкото и напред да се движим по числовата ос ще продължаваме да намираме прости числа на разстояние 2 (възможно най-малкото разстояние между две прости числа по-големи от 2). Така била изказана хипотезата, че съществуват безброй много прости числа на разстояние 2 (прости числа близнаци). Опитвайки се да я докаже, през 2013 г. математикът Джан Итан показва, че има безброй много прости числа с разлика най-много 70 000 000.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    На пръв поглед постижението на Джан Итан (Yitang Zhang) е далече от хипотезата. Въпреки това неговото доказателство показва нов и важен подход към този проблем. Точно така при решаването на много математически задачи по-важен е не самият факт, а начинът на доказването му. Често той води до разработването на нови математически теории, които намират широко приложение при решаването на редица други проблеми.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Вдъхновени от подхода на Джан Итан, група математици организират всеобщ проект за подобряване на неговия резултат и успяват да докажат, че съществуват безброй много прости числа на разстояние най-много 246. Хипотезата остава недоказана, но усилията на учените не са напразни и поредната стъпка към желаното твърдение е направена.


    АЛЕКСАНДЪР ЧЕРГАНСКИ се занимава с математика от V клас и участва в национални и международни състезания.
    Последните му постижения са сребърен 
    медал от 32-рата Балканска олимпиада по математика (BMO 2015); бронзов медал от 56-ата Международна олимпиада по математика 2015 (IMO 2015); златен медал от 12-ата Международна Жаутиковска олимпиада (IZhO 2016); сребърен медал от 57-ата Международна олимпиада по математика 2016 (IMO 2016).

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 80 / август 2016.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" с медалиста по информатика ИВАН ИВАНОВ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?

    Интернет на нещата е компютърна мрежа, изградена от предмети, към които са прикрепени малки електронни устройства със сензори. Устройствата не притежават голяма изчислителна мощ, но консумират изключително малко електроенергия.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?

    Идеята за Интернет на нещата е важна, тъй като с нея хората ще имат повече знания за света около тях. Едно добро нейно приложение във всекидневния живот е в предотвратяването на инциденти. Пример за това е мостът в Минесота, който се е срутил през 2007 г. поради твърде голям товар. Имало е много пострадали. Един начин това да се избегне е към моста да се прикрепят малки електронни устройства, които да измерват товара и ако той бъде надвишен, да сигнализират на хората.

    КАКВО СЛЕДВА?

    Гореописаното е само малка част от това, което може да ни донесе Интернет на нещата. Представете си, че по този „умен“ мост мине една „умна“ кола. Тогава водачът ще знае какво е теглото върху моста в реално време, а също така дали мостът е заледен и т.н. С това ще увеличи сигурността на шофьорите.


    ИВАН ИВАНОВ учи в Американския колеж в София. Състезател е в националния отбор по информатика младша възраст. Има два сребърни медала от Младежката балканска олимпиада по информатика през 2014 и 2015 г.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 79 / юли 2016.

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с медалиста по физика Симеон Стефанов

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ЯДРЕН СИНТЕЗ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО? Независимо от това колко сложен или далечен от нас звучи, ядреният синтез е процес, протичащ и в този момент в нашата собствена звезда – Слънцето. При него, под въздействието на изключително високи температура и налягане, две или повече по-леки атомни ядра се сливат, за да образуват едно ново. Новосъздаденото ядро обаче е с маса, по-малка от сумата на образуващите го маси и тук се намесва безспорно най-добре рекламираното уравнение E = m.c2. Чрез него Алберт Айнщайн ни помага да изчислим точно в колко енергия се превръща „липсващата” маса.

    ЗАЩО Е ВАЖНО? За разлика от съществуващите ядрени реактори, работещи на принципа на ядреното делене, реактор, в който се извършва синтез, не произвежда радиоактивни отпадъци. Освен че не би замърсявал околната среда, подобен реактор би бил над 100 пъти по-ефективен в производството на енергия, а това, комбинирано с ниската цена на необходимото гориво (изотопите на водорода – деутерий и тритий), го правят привлекателен избор за тези, търсещи оптималния енергиен източник.

    КАКВО СЛЕДВА? Към момента прототипни реактори са били тествани само за части от секундата като водещите в надпреварата са френският (ITER) и Stellarator в немския Институт по физика на плазмата „Макс Планк“ (показан на илюстрацията). Въпреки огромния напредък в тази област за последните 10 години учените все още са скептично настроени към реализацията на проекта в близкото бъдеще. Засега енергията, нужна за получаването на синтез, е много по-голяма от генерираната от реакторите, но едно е сигурно… това няма да спре стремежа ни към едно по-светло и чисто бъдеще.


    Симеон Стефанов е носител на сребърен медал от Международния турнир на младите физици в Тайланд през 2015г. Ученик е в XII клас на МГ „Баба Тонка” в Русе.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия е публикувана в бр. 78 / юни 2016.

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с олимпиеца по химия Борис Борисов

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: КАТАЛИЗАТОРИ И ЕКОЛОГИЯ
    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Катализаторите са особен вид вещества, които променят скоростта на дадена химична реакция. Светът зависи от наличието на катализатори – те изчистват опасните вещества от ауспусите на автомобилите или пък помагат при синтеза на ново антитуморно вещество. През 2014 г. учени от института в Бруукхевън, САЩ открили ново поколение
    катализатори на базата на церий и мед, които превръщат въглеродния диоксид от атмосферата в метанол.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Въглеродният диоксид е най-голямата причина за затоплянето на климата. Откриването на полезно приложение за въглеродния диоксид е една от главните цели на науката в последните десет години. Метанолът е алкохол, който се използва като биогориво, за производството на полимери и като изходно вещество за синтез на различни медикаменти.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Цериево-медният катализатор (ЦМК) открехва врата за изучаването на различни метални катализатори, които ще подобрят живота ни и климата на планетата.


    БОРИС БОРИСОВ e ученик в 12 клас на НПМГ. Носител е на бронзов медал от международната олимпиада по химия в гр. Баку през 2015 г.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 77 / май 2016.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни