Последни блог постове

В тазседмичната статия в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме със 17-годишния Йордан, част от националния отбор за Турнира на младите физици през 2018 г. Неотдавна го срещнахме в блиц интервю, а днес посвещаваме материала на интереса му към роботиката
и разработаката му - четирикрак учебен робот, който да е лесен за сглобяване и ползване.  
Той се надява роботът да може да се използва в училище в часовете по информатика и физика.

Йордан започва да прави роботи във видеоигри като Kerbal Space Program, Besiege и подобни, даже много преди да знае какво е серво мотор или Arduino платка. Именно те го запалват по ходещите машини и роботиката като цяло. В десети клас прави първия ми истински робот, “ако 4 серво мотора, държани с ластици един за друг може да се нарече робот“, споделя състезателя. А след много пот и молитви нещо да не изгори разработва прототипа на сегашния си проект. По това време роботиката все му е хоби, но нещата бързо се променят, след като усеща тръпката след първото си състезание с прототипната версия.

Името на робота е ILEX – съкратено от Intelligent Life Exterminator.

"Накратко, състои се от две части – самият четирикрак робот и Arduino библиотека за работа с него. И двете са разработени да се използват от българските училища, които се занимават главно с точни науки като математическите гимназии. Често експериментите в учебния план не се правят, защото установките са похабени или са трудни за използване или на учителя не му се разправя... С цел разрешаването на два от проблемите, разработих компонентите да са възможно най-здрави и лесни за подмяна при нужда. Всъщност това го потвърдих „експериментално“ – на първото състезание с новия робот се наложи да сменя единия мотор ден преди представянето. След кратко обикаляне по софийските магазини за части успях да намеря мотор и роботът беше като нов. За да се накара ILEX да ходи е достатъчно да напишеш само robot.walk(), като програмирането на нови команди също не е трудно поради разположението на краката. “

Освен това Йордан разработва и няколко различни варианта на не-електронните части, по-точно за 3D-принтиране и за лазерно рязане, тъй като не всяко училище има достъп до 3D принтер. “Ако случайно някой счупи един от краката на робота, той може да продължи да функционира на три крака, а откачането и свързването на нови компоненти е лесно. Това отново съм го потвърдил по трудния начин – на едно друго състезание по случайност скъсах кабелите на един мотор и след като открих, че секундно лепило, изолирбанд и светена вода не помагат, просто откачих целия крак и роботът беше способен да ходи. В зависимост от нуждите на училището съм разработил две шасита – едното е с по-висока здравина, а другото има допълнителна поставка за още един серво мотор, върху когото могат да се поставят различни сензори.
Може би най-важната черта на този робот е, че неговата потенциална цена е около два пъти по-ниска в сравнение с най-евтините подобни установки за обучение по роботика, което ще е в голям плюс за училищата, проявяващи интерес към него.

В момента работя по алгоритъм, който да позволява на робота да се движи стабилно по неравен терен само с помощта на жироскоп. В действителност, фокусът ми в момента е да разширя моя проект да засяга не само учебната среда.

Реших да се занимавам с роботика, след като забелязах, че много от моите съученици се питат „Абе за какво ще ни е тази математика и информатика в живота?“. Истината е, че от всички науки най-лесно ще е да посочиш някой проект по роботика и да кажеш „Ето за това.“. Освен това, роботите са навсякъде около нас и предвид автоматизацията на нашия свят, те ще продължават да ни заобикалят. Тази наука е и връзката между реалността и идеализираните светове на физиката, математиката и информатиката – за мен лично е прекрасно да гледаш как числата и алгоритмите, които си писал след множеството обиди и ругатни по адрес на compiler-а се превръщат в истински, носещи смисъл движения като ходене, преодоляване на препятствия или даване на лапа за high five.

Поради горните причини е изключително важно обучението по роботика да започва колкото се може по-рано. Аз започнах да се занимавам с тази наука сравнително късно, защото нямаше кой да ме насочва в проектирането на робота и в резултат - главно сам съм се обучавал на това, което ми е трябвало като умения и знание. Би било прекрасно, ако учениците с интерес биват обучавани в извънкласни школи по роботика или дори тя да се преподава в училище не само в малкото на брой специализирани паралелки. Освен това програмирането на роботи ще доведе и към придаване на смисъл на часовете по математика и информатика – каква е ползата от суха теория, ако не се показва и практическото й приложение?

За да можеш да проектираш робот, който да не се разпадне като кула от карти при първото му пускане, имаш нужда от познания главно по физика, инжинерни науки и информатика.  По-точно, трябва да знаеш под какъв ъгъл трябва да е завъртян всеки мотор, за да може крайната точка на роботския крайник да има дадени координати, да знаеш как изглежда походката на типичното четирикрако животно, как можеш да я оптимизираш за специфичния случай на твоя робот... Освен това трябва да можеш да работиш с поялник и като цяло с ръцете си. Но най-важното нещо, което трябва да притежава един човек, занимаващ се с роботиката (роботик?) е да не се отчайва, когато нещо не стане от първия път. Всичко останало може да се научи в процеса на работа.”

Разпитваме го и какво му предстои тази година -  това са освен участия и състезания по ИТ и роботика, така и важно кандидатстване в университет. “Разбира се, продължавам да правя промени и одобрения по ILEX с надеждата, че някой ден като роботите се обърнат срещу хората, мен ще ме пощадят.”

Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

"По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

"Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

"Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

 Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

"Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
(TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

"Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

Цветослав Георгиев e на 18 години, ученик в 12″е” клас на СМГ, а също така и олимпиец по биология.

В момента се занимавам с подготовка за олимпиадата по биология, основно уча сам у дома, през първия срок ходих и на лекции в Биологическия факултет. Конкурентите ми са фантастични биолози и се надявам да се старая достатъчно, за да мога да твърдя, че сме на едно ниво. Ходя и на уроци по химия, с които се подготвям за кандидатстудентския изпит, с който се надявам да бъда приет в Медицинска академия със специалност “Медицина”. За щастие и учителите ми от СМГ разбират положението ми и ми дават възможност да се подготвям усилено.

По време на Международната олимпиада по биология в Орхус, Дания, имах възможността да видя какво е нивото на обучение по биология по време на средното образование в различни страни и в какво се изразява неговото надграждане, а също и да видя продуктите на датското висше образование. Силно ме впечатлиха САЩ, Германия, Русия, а и Дания, която за жалост не много млади хора разглеждат като вариант за страна, в която да учат. Потвърдих обаче и нещо, в което от много време вярвам – най-важно е колко силно човекът иска да учи нещо, а не колко материали могат да му набутат. Макар и образованието на запад винаги да е било по-качествено, смятам, че поне по медицина това у нас също е на достатъчно добро ниво и в крайна сметка един университет само дава средства, а резултатите идват от човека. Реализацията след това обаче не отричам, че в България става все по-невъзможна.

Не мога да кажа, че преди повече от една година съм се чувствал като състезател, тъй като просто не бях ходил на състезания от калибъра на националната и международната олимпиади. 2015 обаче промени това и със сигурност е най-голямата година в живота ми, запознах се с много учени и респктиращи млади хора. Тези събития наистина вдъхновяват човек да се образова и да се стреми към надминаване на себе си. Удоволствие е човек да е част от такава интелигентна общност. Също така припомня, че трудът дава резултати.

Ако трябва да опиша биологията с три думи, бих казал, че е красива, практична и сложна. Според мен тези неща най-ясно се виждат в разнообразието на организмите по форма, което е обусловено от нуждата определен орган да изпълнява определена функция. Това предизвика интереса ми към биологията още като малък, в детската градина. Много се дивях на това колко много животни има и колко се различават, а сега погледът ми обхваща и всякакви други организми.
Може да се каже, че основното нещо, от което се интересувам, е биоразнообразието. Микробиологията ме очарова с елегантността в простотата на бактериите и вероятно ще се занимавам с работа в тази област. Точно в момента обаче основната поднаука, която ме интересува силно, е ботаниката. Едва когато започнах да се готвя за олимпиадата осъзнах красотата на растенията и това колко добре се възползват от законите на физиката, колко сложни регулаторни механизми имат. Тя също така е много важна за бъдещето на човечеството наука, основно от гледна точка на изхранването и фармацията, затова смятам, че е важно всеки да я познава поне донякъде – най-малкото, за да прави информирани избори и изказвания спрямо ГМО и други важни теми. А и не мисля, че е нормално един организъм да няма буквално никаква идея как да си набавя храна, освен ако някой не му я дава наготово.

Последното лято с моя приятел Кристиан Димитров имахме идеята да определим всички дървета в парка “Заимов” и да им сложим ламинирани табелки с името на вида и семейството, което осъществихме с надеждата да повишим общата култура на хората за тези често срещани организми. Тази година ще продължим и поне в Градската градина.

Наскоро чух за онлайн определител на растения, в който само със снимка човек може да разбере какво гледа. Според мен идеята не е лоша, но силно ме съмнява, че приложението съдържа в себе си достатъчно данни, че да определи всичко, което му се зададе, и то правилно. А и доколкото разбрах, още не включва видовете от Източна Европа. Много видове също се различават по дребни детайли, а и е нужно да се гледат по няколко белега, което мисля, че засега е изпълнимо само от човек. Друго нещо е и тръпката да разглеждаш сам растението и да работиш с определител. Отскоро имам идеята за гигантска онлайн база данни, където общността на учените да изсипва своите трудове и определители, така че всеки да може да ги ползва, мисля, че би било по-полезно. Преди повече време си мечтаех и за машини, които човек да носи в природата и да слага вътре проби от интересуващи го организми с цел идентификация. Сега знам, че се наричат геномни секвенатори и съществуват, но нито са портативни, нито секвенират геноми толкова бързо, но мечтата си остава.

Винаги се старая ученето да ми носи удоволствие, да не се претоварвам и да не уча, просто защото “трябва”. Важното е човек да е щастлив и ученето трябва да носи удовлетворение и да прави живота по-красив, не напрегнат.
Амбициите ми в момента са да се представя достойно на тазгодишната олимпиада, да вляза в университета и да продължа с проекта си с парковете. Също повече време извън града, редно е. През свободното си време уча, играя компютърни игри, излизам с приятели и посещавам концерти, понякога и чета художествена литература (и това трябва повече).

Три онлайн източника на информация, които Цветослав препоръчва:

• няколко групи с любители и професионалисти биолози във Facebook – Гъбите и гъбарите, Растенията в България, Птиците в България и Насекомите и ентомолозите;
• mayamarkov.com – сайтът на Майя Маркова, съдържа доста подробни уроци по биология, основно клетъчна;
• botanica.ovo.bg – полезен сайт по ботаника с добро количество данни за доста семейства, също и анатомия на растенията.