Последни блог постове

Пенчо Бейков  има 12 медала от национални и международни олимпиади и състезания. 22-годишният Пенчо се занимава с химия от 7 години. (В момента е студент по медицина в Софийския университет, бел.ред.) Признава, че любовта му към природната наука е голяма, интересът му към химията се заражда случайно.

Всичко започва, когато е ученик в седми клас и все още се колебае каква гимназия да избере и какво да учи. “В последния момент реших да се явя на състезанието “Талантлив химик”, и то не защото имаше определена причина, а защото и другите решиха да ходят.”

До онзи момент Пенчо харесва химията, но не смята да се ориентира към нея по-сериозно. След състезанието нещата се променят: “Помня, тогава закъснях за час и моята госпожа тогава по химия, госпожа Закарян, дойде при мен: “Искам да те поздравя за успеха, понеже ти имаш над 5.50 на “Талантлив химик” и с тази оценка можеш спокойно да кандидатстваш в НПМГ.” - Така Пенчо влиза в Националната природо-математическа гимназия без изпит.

“Там попаднах в една страхотна среда, която предразполага наистина хората да се занимават по-задълбочено с химия и с другите природни науки биология, физика, математика също. Вече оттам започна истинският ми интерес към химията, към състезанията, национални и международни.”

Пенчо започва активно участие на състезания по химия в България и по света. Става лауреат от национални олимпиади и състезания по химия. Носител е на бронзови отличия и най-голямото му постижение - сребърен медал от международна олимпиада по химия в Азербайджан през 2015 година.

На въпросите колко медала има и кои са му най-ценните, Пенчо отговаря: “Имам 12 медала. В 11 клас започнах и с по-сериозните ми успехи. Тогава първият ми медал от международна олимпиада е, всъщност на Менделеевската олимпиада в Москва.”

Съществуват две международни олимпиади по химия - Менделеевска и международна. В първата участват деца от страните от бившия Съветски съюз, както и някои други страни като България, Турция, Саудитска Арабия, а във втората деца от целия свят. На международна олимпиада по химия обикновено участниците могат да стигнат 300 от около 80 страни, казва ръководителят на Пенчо доцент Христо Чанев.

“За да има успех в олимпиади и състезания, не само по химия, ключова е индивидуалната извънкласна работа. Тези форуми не разчитат на ученици, които са учили химия единствено и само в клас. Нивото е изключително различно. Пенчо за годините направи изумителен възход. Далеч надмина това, което ние очакваме. Един изключително четящ човек.”, споделя Христо Чанев, ръководител на националния отбор по химия. 

На въпроса кой е любимият му елемент Пенчо отговаря: “Въглеродът е любимият ми елемент, защото все пак той е основата на органичната материя, която изгражда всичко живо около нас.”

Пенчо постига успехите си по химия в България и за радост на всички решава вместо да завърши висшето си образование в чужбина, да остане в родината. Решава да избере България, защото знае, че “всяко начинание по принцип е много трудно, но в последствие усилията, които си вложил, наистина си заслужават и ти се отплащат за това.”

Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през декември/2015 в предаването “Преди обед” на БТВ.

Казвам се Христо Пламенов Върбанов и съм на 33 години. Завърших НПМГ, специалност “Химия”, през вече далечната 2003 г. Следващите стъпки бяха магистър по фармация (МУ София) и докторантура по химия във Виенския университет. След 2.5 години постдок в Лозана, Швейцария, сега съм обратно във Виена и за момента работя във Виенския университет като изследовател по проект в областта на медицинската химия (разработване на противоракови метални комплекси). Тази и следващата година са от изключителна важност за мен с оглед на професионалното ми развитие. Предстои да взема някои важни решения, които ще определят бъдещия ми път в науката и живота. 

И в България, и в Австрия има големи разлики между отделните училища. Като цяло впечатлението ми е, че повечето австрийски студенти влизат в университета със слаби познания по химия… Ако сравнявам с това, което съм учил и научил в НПМГ, мога смело да кажа, че в НПМГ се получава много по-солидна подготовка по природните науки, отколкото в повечето австрийски училища. Обратно, австрийските професионални училища дават по-добро образование отколкото родните техникуми/професионални гимназии. Западноевропейските университети имат две основни предимства спрямо българските: 1) по-добра материална база; 2) по-голям брой мотивирани студенти и преподаватели. В Австрия висшето образование е безплатно (семестриална такса от 17 евро) и за повечето специалности няма приемни изпити (достатъчно е да си изкарал матура). Това води до доста проблеми и като цяло снижаване на качеството на образование, както и на удължаване на времето, което студентите прекарват в университета преди да се дипломират.

Аз завърших висшето си образование в България и не съжалявам за това; когато човек е мотивиран, има начин да получи много и от българското висше образование, въпреки многото му недостатъци и по-бедна материална база. На ниво докторантура и като цяло научно-изследователска дейност разликите между България и Европа са големи - и за съжаление не в полза на България.  

Олимпиадите и съзтезанията ми дадоха много като познания, преживявания, запознанства, личностно израстване, състезателен дух, ентусиазъм. Не мисля, че са ми взели нещо. Те бяха и важен стимул да се развивам, както и истинска проверка какво съм научил и какво мога. Това, на което учат подобни преживявания, са: воля, дисциплина, състезателен дух, развитие на аналитичния ум, последователност, здравословна доза амбиция. Най-много харесвах времето след края на състезателния ден и преди научаването на резултатите. Докато учителите проверяваха какво сме сътворили, ние разпускахме, разхождахме се.
Най-важното за един състезател е мотивацията му, желанието и интереса към съответната наука, неговия хъс; естествено, всичко това трябва да е подплатено с постоянство и трудолюбие.

В НПМГ съществува традицията настоящи и бивши олимпийци (ученици от по-горен клас, както и бивши ученици) да участват в подготовката за олипиaди на бъдещите олимпийци. Това според мен е много ценно, защото новата генерация олимпийци получава много от техните батковци и каки: не само като споделен опит и познания, но и като мотивация и вдъхновение.
Доста неща се промениха и подобриха в организацията и подготовката за олимпиади през последните 10-15 години. Когато аз бях олимпиец, до последно не се знаеше дали ще се намерят пари да отидем на международна олимпиада; накрая се наложи да пътуваме с автобус. Добре че олимпиадата беше в Атина; не знам как бихме отишли, ако беше в Канада, например. Следващи подобрения биха дошли, и ако в организацията на олимпиади и подготовката за тях участват само мотивирани хора с много ентусиазъм.

На 5-6 годишна възраст ме занимаваха няколко „професии”, сред които изобретател, оптимизиране на градския транспорт и създаване на нови линии и донякъде готвач..... В интерес на истината и 3-те неща са свързани с химията по някакъв начин. Какво бих отговорил сега? Като изследовател и учен в момента съм поставил този въпрос на ново изследване, чиито резултати очаквам да станат ясни към края на годината. :)
Бъдещето в академичната наука в днешно време е като цяло несигурно и трудно предсказуемо. Системата не функционира особено добре, повечето неща се правят на парче... проекти за 1-3 години, базирани повече на „модни” тенденции, отколкото на реaлни нужди, възможности, експертиза на съответния екип от учени.... Моето желание е да създам своя научно-изследователска група, в която да продължа да развивам проектите над които работя в момента; да имам дълъг времеви хоризонт за работа, който позволява развитие на идеите ми.

В 7-ми клас участвах на олимпиaдата по химия, с която и влезнах да уча специалност химия в НПМГ... Всичко това, в голяма степен предопредели и личния ми живот, приятелите, връзките ми... следване, заминаване в чужбина.
“Химията е океан от знания”, казваше моя учител в гимназията....та, трудно е да се обхване само с три думи. Вълнуваща, магична, красиво логична. Винаги съм имал слабост към природата и към изучаването й (още от дете), химията ме привличаше още преди първия ми сблъсък с нея... Спомням си впечатлението, което ми оставяха сцените с химични опити или алхимични лаборатории в анимационните филми, които гледах като дете. Впоследствие природните науки ми бяха любимите и най-интересни предмети в училище. Спомням си и първия ми учебник по химия (за 7-ми клас).... С какъв интерес четях историите за това как са открити алкалните, алкалоземните и халогенните елементи... те ме поглъщаха и ги бях прочел още преди да стигнем до тези теми в клас. Друго, което ме впечатли от сблъсъка с първия ми учебник по химия, беше, че химията освен всичко друго има и свой структуриран език: знаците на химичните елементи са буквите, съставящи азбуката на химията, формулите на химичните съединения, думите, а химичните уравнения, изреченията... и всичко това също подлежи на свои собствени правила на синтаксис и морфология.

Химията, за разлика от останалите природни науки, не само изучава природата, веществата създадени от нея и природните процеси, но и сама създава обекти, които да изучава. Да проектираш, след това създадеш (синтезираш) дадено вещество (химическо съединение), след това да го охарактеризираш (като структура и свойства) и накрая да го изследваш за приложението, заради което си го създал или да му откриеш ново приложение... всичко това е невероятно вълнуващ процес, а всяко съединение, което ти си “създал” и “възпитал”, е по някакъв начин твое дете, за което се надяваш да стане голям човек, който да остави следа.

Всеки раздел на химията носи своята красота и логика и има аспекти, които ме вълнуват. Най предпочитаните ми дялове са и тези, които познавам най-добре, и с които е свързана работата ми: медицинска химия, координационна химия и неорганична химия.
Любимият ми химичен елемент е платината (Pt) - уникален и с много, много приложения: в катализата, бижутерията, електрохимията. Повечето хора свързват платината основно с това че е благороден и скъп метал и не подозират, че платинови комплекси са едни от най-успешните противоракови лекарства. Всъщност, покрай изследователската дейност, свързана с разработване на платинови комплекси с противотуморна активност се зароди и моята връзка с платината, с която сме неразделни вече 12 години.

Най-интересното за мен откритие в химията е периодичният закон и периодичната система (Д. Менделеев, 1869). Това откритие само по себе си е ядро на разбирането на логиката на химията. В моята област бих отличил откриването на противотуморната активност на cisplatin (B. Rosenberg, 1965) и впоследствие превръщането му в едно от най-успешните противоракови лекарства.
Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, за моята област това би бил ефективен химиотерапевтик срещу проблемни тумори (например, рак на панкреаса); по-добър модел за изследване на нови кандидати за противоракови лекарства, които намаляват изследванията с животни и броя на жертваните животни.
А извън медицинската химия: изобретение, което намалява чудовищния отпечатък на човека  върху природата и околната среда (например, обезврежда/разлага тоновете безрасъдно изхвърлен боклук или отровни газове). Макар че в това отношение най-голямата промяна би била дошла, ако можеше да се изобрети средство, което да промени мисленето на масата от хората, така че глупостта и егоизма да отстъпят място на разума и на разбирането, че и други живеят на тази земя...

В свободното си време обичам да ходя на планина, да се срещам с приятели, да се разхождам из града, да посещавам нови места, да ходя на театър, да слушам музика; имам и слабост към обществения транспорт (особено релсовата му разновидност) и на всяко ново място на което отивам разучавам транспортната схема, какви трамваи, влакове, метро има.
Слушам основно рок и филмови композиции, близо 50% от музиката на компютъра ми е българска, като една от любимите ми групи е ФСБ. От филмите харесвам комедии, детективски истории, някои филми за супергерои, анимации, филми като „Красив ум“; голям фен съм на „Досиетата X“. Книги: от класически, през детективски, до автори като Ричард Бах и Хорхе Букай.

Онлайн източници на научна информация, които Христо препоръчва:

• https://scifinder.cas.org/ - Основен онлайн научен източник на информация и на търсене на такава (извън Гугъл), е SciFinder (не е безплатен, но повечето университети имат лиценз) :
• Друго, което бих препоръчал, е да се абонирате да получавате заглавията на новите статии, които излизат в основните  списания във вашата област (областта, която ви интересува). По този начин всяка седмица получавате e-mail с всички заглавия (+ абстракти) на последните публикации излезнали във вашта област (безплатно).
  Аз съм се абонирал основно за списания на RSC (http://pubs.rsc.org) и ACS (http://pubs.acs.org)

Казвам се Мартин Мартинов, на 27 години, от Козлодуй. От 14-годишен живея в София. Основното си образование завърших в НПМГ “Акад. Л. Чакалов” през 2009 година. Продължих в Медицински Университет-София по специалност медицина, където през 2015 година се дипломирах като Първенец на випуск - ”Златен Хипократ”. От декември 2015 работя в Клиника по Изгаряне и Пластична хирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, към момента като лекар-специализант по Пластично-Възстановителна и Естетична Хирургия.
Когато бях малък и ме попитаха какъв искам да стана, когато порасна, отговарях адвокат, а сега бих отговорил Човек. С каквото и да се занимаваме, на първо място трябва да сме хора, в добрия и пълен смисъл на думата.

Олимпиадите ми дадоха ми незабравими моменти, приятелства, знания, мотивация и амбиция,  научиха ме никога да не се отказвам, да бъда максималист, но и да умея да балансирам между липсата на време и качеството. Но не мисля, че са ми отнели каквото и да било. Сред ценните неща, на които може да се научи един олимпиец от всичко това, са дисциплина, качествена и бърза работа дори и в моменти на стрес и, разбира се, креативност.

Най-важният момент в подготовката на един млад състезател е желанието за прогрес. Наистина трябва да го искаш, за да успееш и да си добър. След това идва и сериозната теоритична и прктическа подготовка. От личен опит мога да кажа, че времето за подготовка на отборите е малко, поне преди години беше така. На международно ниво се съревновавахме с отбори, подготвяни месеци, дори години, а ние разчитахме на две седмици.
Качеството на образованието в България продължава да спада, а причините за това са комплексни. Много често липсва мотивация, както у ученици/студенти, така и у преподаватели. Материалната база на много места е твърде оскъдна и стара. Все още има “острови”, където нивото е високо, но те намаляват. Каква е водещата причина за обучение зад граница и каква е разликата, не мога да коментирам от личен опит, затова и няма да го направя.

Имам много хубави спомени от състецателните години, и не мога да определя конкретен фаворит. Просто човек трябва да го изпита, за да разбере. Заслужава си. Химията е много интересна област, а аз съм си състезател по душа. Така се открихме :) Всичко, което ти се случва, те изгражда като човек. Така и тя ми помогна доста комплексно в последващите години на развитие. Трите думи, с които бих я описал, са: постоянство, мотивация, креативност.
За мен интересни и значими открития са тези, които са в помощ на човечеството и имат реално и широко приложение. Може би най-интересното откритие в химията  за мен са полимерите, а любимият ми раздел - аналитичната химия. По мое мнение в този дял бях и най-добър. Като любим химичен елемент бих определил Въглерода. Той е в основата на живота, изгражда диамантите, отговорен е за глобалното затопляне и в редица съединения може да убива. Въпрос на гледна точка и обстоятелства.

В бъдеще смятам да се развивам в сферата на медицината и времето ще покаже от научна гледна точка посоката. В свободното време? В медицината “свободно време” е доста неясно понятие, но все пак от филмите предпочитам комедиите, качествен звук и да прекарвам време с важните за мен хора. Обичам да пътувам, а понякога обичам да не правя нищо.

  3 онлайн научни източника на информация,  които Мартин препоръчва:

• Science Direct
• Medscape
• Wikipedia

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: МОЛЕКУЛЯРНИ МАШИНИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Молекулярните машини са хиляди пъти по малки от човешки косъм. Както името подсказва, става дума за молекули, способни да извършват работа. Как? За да изпълнява своите функции, всяка машина се нуждае от възможността да придвижва своите части в пространството една спрямо друга. Това не би могло да се осъществи чрез добре познатата ни ковалентна връзка, която „зашива” атомитев пространството. За тази цел учените потърсиха и откриха нова (механична) връзка, чрез която молекули се свързват, без да контактуват пряко помежду си. За работата си в тази област учените Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга спечелиха Нобелова награда за химия през 2016 година.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Молекулярните машини могат да усъвършенстват широк кръг от технологии, улеснявайки ежедневието ни. Днес, в процеса на изследване на свойствата на молекулярните мотори, последните разкриват приложението си в сферата на компютърните технологии, биотехнологиите и в много други.

КАКВО СЛЕДВА?
В развитието си молекулярните мотори са на етап, подобен на електромоторите – открити са в лабораторни условия и реалното им приложение тепърва престои. Затова можем да очакваме следващата технологична революция да бъде предизвикана от откритията в химията.

Кръстьо Драгинов е ученик в 12 клас в ПМГ „Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев.
Носител е на бронзов медал от 48-ата Международна олимпиада по химия, проведена в Тбилиси, Грузия (2016).

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 84 / декември 2016.

1. 1. Представи се в едно изречение!
      Ф: Фани, на 25 години, бивш състезател по химия и възпитаник на НПМГ, завършила съм магистратура по химия в Humboldt-Universität zu Berlin.
      Н: Казвам се Нери Калфова, възпитаничка на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ и състезателка по химия.
       
   2. В момента се занимавам с ...  
      Ф: Правя докторантура.
      Н: Следвам медицина в Софийски университет.
       
   3. Как те наричат приятелите?
      Ф: Фани.
      Н: По най-различен начин – Нери, Нер, Нерита, Нерви :D Наистина ми е трудно да изброя всичките.
       
   4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
      Ф: Дадоха ми ясна цел, към която да се стремя и по-важното - удоволствие от участието. 
      Н: Наистина много. Благодарение на тях имах възможността да се запозная с изключително интелигентни хора, с голяма част от които не само се сприятелихме, но и станахме едно голямо семейство. Освен това състезанията ме научиха на много неща - да се справям с проблеми, с които никога не съм се сблъсквала преди, да не се отказвам при първия неуспешен опит.
       
   5. Но ми взеха...
      Ф: Не мисля, че са ми взели нещо.  
      Н: Не мисля, че има такова :)
       
   6. Последното международно състезание, на което участва:
      Ф: Международната олимпиада по химия в Токио през 2010.
      Н: Международната Менделеевска олимпиада по химия (ММОХ) в Москва през 2014 г.
       
   7. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Ф: Относно самата олимпиада: „Стегни се, трябва да се класираш за следващия кръг.“
      Н: „Започва се“
       
   8. Кога би се отказала да решиш една задача?
      Ф: Когато виждам, че предвиденото време за нея е изтекло, а има други задачи за (до)решаване. 
      Н: Когато се убедя, че вече съм дала всичко от себе си.
       
   9. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
      Ф: Секретарка (обичах, а и все още обичам най-различни канцеларски материали).
      Н: Първо беше лекар, след това фризьор, адвокат, журналист и какво ли още не…
       
   10. А сега как отговаряш?
       Ф: Научен изследовател. 
       Н: Лекар :)
        
   11. Любима история от състезание?
       Ф: Спомням си за Международната Менделеевска олимпиада през 2009 в Туркменистан, която явно беше сравнително интересно събитие за страната. Почти навсякъде, където ни водеха, имаше журналисти и давахме интервюта, в края на които винаги трябваше да поздравим и благодарим на президента им.
       Н: За експерименталния кръг на ММОХ щяха да ни превозват с автобуси от пансиона, в който бяхме настанени, до Москва. Чакайки автобуса да потегли, изведнъж осъзнах, че съм забравила баджа в стаята си, а без него няма да ме допуснат до лабораторията. Помолих шофьора да ме изчака и се затичах към стаята. За нещастие на стълбите се засякох с част от комисията и с ръководителите си, които не трябваше да виждам до края на експерименталния кръг, за да не изтече информация относно задачите. Щом ме видяха, се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме познават, за да не ме дисквалифицират. За щастие успях да си взема баджа и да се кача в автобуса преди да е потеглил. Беше изпълнена с адреналин сутрин…
        
   12. Три думи, с които би описала химията?
       Ф: Миризлива, мръсна и интересна.
       Н: Логична, необятна, забавна.
        
   13. А математиката?
       Ф: Сложна, но важна и необходима.
       Н: Скучна, но необходима.
        
   14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
       Ф: В 7 клас, първата ми олимпиада по химия и подготовката за нея. Спечели ме с това, че можех да решавам всички задачи с лекота. 
       Н: Химията ми беше интересна още в 7-ми клас, когато започнахме да я изучаваме – харесваше ми колко е логична тази наука, както и опитите, които ни демонстрираха. Любовта ми към нея обаче се зароди, когато влязох в НПМГ. Страстта на учителите към химията и старанието им да представят нещата по най-лесния, разбираем и забавен начин ме грабна и ме накара да я заобичам не по-малко от тях. Благодарности на г-жа Антония Илиева, както и на останалите учители по химия в НПМГ, които всеки ден вдъхновяват бъдещите химици, фармацевти, лекари и стоматолози на България!
        
   15. Най-великото изобретение, измисляно някога…
       Ф: Интернет.
       Н: Несъмнено електричеството – едно от нещата, без които не можем да си представим ежедневието ни, и което е дало възможност за създаването на редица изобретения.
        
   16. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
       Ф: Ако имах идея за ново изобретение, за което никой досега не се е сещал, не бих я споделила преди да си направя изобретението ;). 
       Н: Машина за телепортиране, въпреки че изобщо не е в моята област.
        
   17. Най-трудната задача, с която си се сблъсквала?
       Ф: Научаването на немски и адаптирането в Германия.
       Н:  О! Ужас! – задача от практическия кръг на НОХ 2002 г. Спомням си, че доста се мъчих над тази задача в 10 клас.

   18. Любим /химичен/ елемент?
       Ф: Нямам любим елемент, гледам да не ги дискриминирам.
       Н: Fe.

   19. В какви съединения участва, важен ли е за околната среда?
       Ф: Всички елементи са важни за околната среда, освен може би създадените в лабораторни условия.
       Н: Fe е вторият по разпространение метал. Изключително важен е за организма, тъй като участва в структурата нa хема, който е кофактор на много белтъци  – хемоглобин, миоглобин, цитохроми, пероксидази. Редица сплави на желязото, поради добрите си механични и физикохимични свойства, се използват широко в практиката – чугун, стомана. Една от неговите соли, наречена зелен камък ( FeSO4.7H20) намира приложение в селското стопанство за борба с вредителите по растенията.

   20. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
       Ф: Да не се отказва и да решава задачи.
       Н: Най-важна е мотивацията. За да бъдеш добър състезател е необходим изключително много труд – в свободното си време решаваш задачи, четеш допълнителна литература, посещаваш различни курсове и проекти, често прекарваш дори събота и неделя в училище.  Затова е важно да обичаш това, с което се занимаваш и да бъдеш мотивиран, в противен случай е много трудно.

   21. Има ли нещо, което, да речем, физиката не може да обясни?
       Ф: Все още много неща, за съжаление или може би по-скоро за щастие.
       Н: Не разбирам чак толкова от физика, но най-вероятно има.

   22. Кое е най-интересното откритие в химията?
       Ф: Познанията в химията се натрупват бавно, постепенно и много учени допринасят за разясняване на наблюдаваните явления, затова е трудно да се говори за едно-единствено откритие. От практична гледна точка, предполагам, са били най-важни откритията през 19ти век, когато учените са започнали да синтезират органични съединения. А от философска гледна точка - най-интересният феномен според мен е концептът за равновесието.
       Н: Катализата и различни проучвания в тази област.

   23. Кой е любимият ти аспект/ раздел от химията?
       Ф: Теориетичната химия.
       Н: Органична химия.

   24. Кое според теб е най-интересното приложение на химията?
       Ф: Фармацията.
       Н: За мен - като бъдещ лекар, най-интересното приложение на химията е фармацевтичната индустрия.

   25. Любимо занимание?
       Ф: Да седна да си почина с чиста съвест след изморителен ден.
       Н: Да ходя на кино с приятели.

   26. Ако имаше супер сила, каква щеше да е тя?
       Ф: Да спирам времето.
       Н: Да чета мисли (особено на преподавателите ми по време на изпит :D)

   27. Любим предмет в училище/университета?
       Ф: В училище: химия, в университета: квантова химия.
       Н: Биохимия.

   28. А най-омразен?
       Ф: Литература.
       Н: Все още на първо място е географията.

   29. Най-големият минус на българската образователна система?
       Ф: Последните 1-2 години от гимназията са общо взето губене на време, което би могло да бъде по-добре оползотворено чрез наблягане на повече математика и информатика.
       Н: Един от основните проблеми е, че учениците са затрупвани с прекалено много фактология по всяка една дисциплина. Според мен учебното съдържание трябва да се преработи по такъв начин, че да се изучават важните неща, а не детайли, които в голяма степен се забравят в даден момент. По този начин ще има повече време за упражнения, които да затвърдят знанията, както и за придобиване на практически умения по дадените дисциплини.

   30. Имаш ли любима сентенция?
       Ф: Не.
       Н: Много харесвам една мисъл на Мартин Лутер Кинг Младши:
       "If you can’t fly, then run/ if you can’t run, then walk/ if you can’t walk, then crawl/ but whatever you do,/ you have to keep moving forward!"
        

   31. Последния виц, който те разсмя?
       Ф: Не помня, ще разкажа един, за който се сещам:
       Попитали Бай Ганьо: Какво правиш, когато има спешна работа за вършене?
       -Лягам да спя. Ако някой друг я е свършил като се събудя, значи наистина е била спешна, а ако не – то не е била спешна и може да почака още.
       Н: Попитали американеца: - Коя обичаш повече – любовницата или жената?
       - Ооо, тук е Америка – бизнес, къща, семейство, жена…разбира се, че жената.
       Попитали италианеца: Коя обичаш повече – любовницата или жената?
       - Ооо, тук е Италия – амор, жени, любов…разбира се, че любовницата.
       Попитали накрая и българина:А ти коя обичаш повече – любовницата или жената? 
       Той се замислил малко и казал:- Абе, *** ги и двете, но най-много си обичам мама!
        
   32. Най-голямата беля, която си правила? 
       Ф: Не се сещам за най-голямата, но например наскоро успях да усмърдя всички лаборатории на катедрата, както и целия коридор на етажа на серни съединения.
       Н: Като бях малка обичах да правя различни прически на куклите си. Един ден след като бях подстригала вече всичките си кукли, реших да подстрижа и малката ми сестричка, която имаше прекрасни руси къдрици. За съжаление никой не оцени творението ми, а майка ми и до днес не може да ми го прости :D
        
   33. Препоръчай ни книга!
       Ф: Ако знаете руски - S.N.U.F.F на Виктор Пелевин, ако не - поредицата за „Фондацията“ от Айзък Азимов.
       Н: “Престъпление и наказание” на Достоевски.
        
   34. А филм?
       Ф: “Interstellar”.
       Н: “The theory of everything”.
        
   35. Коя е песента, която слуша последно?
       Ф: Queen – Scandal.
       Н: Кристиян Костов - Beautiful mess. Песента е страхотна и съм  много горда с моя приятел Петър, който участва като танцьор в клипа.
        
   36. Формулата за щастие?
       Ф: (добро здраве) x (кратка памет)^2
       Н: Да обичаш себе си за това, което си + Да се занимаваш, с нещо, което ти е интересно и забавно + Да си заобиколен от верни приятели = Щастие
        
   37. Какво никога не си пробвала, а би искала? 
       Ф: Да ям торта без ръце.
       Н: Латиноамерикански танци.
        
   38. Ако не беше химия - какво?
       Ф: Може би математика.
       Н: Най-вероятно щях да се пренасоча към биологията. Винаги съм се опитвала да отделям време и на двете науки. Подготовката за състезания обаче изисква много време и затова реших, че ще се съсредоточа върху химията. Малко са хората, които успяват да се подготвят наистина добре и да отидат на международни олимпиади по различни науки в една година.
        
   39. Колело или мотор? 
       Ф: Колело.
       Н: Колело.
        
   40. Айрян или таратор?
       Ф: Айрян.
       Н: Таратор.
        
   41. Шах или Не се сърди човече?
       Ф: Не се сърди човече.
       Н: И двете.
        
   42. Футбол или волейбол?
       Ф: Волейбол.
       Н: Футбол.
        
   43. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
       Ф: Работа в лабораторията, писане на статии и посещение на няколко конференции в Европа.
       Н: Много учене и тежки изпити :(
        
   44. Поздрави събеседника си? 
       Ф: Да е жив и здрав, и щастлив.
       Н: Поздравявам го с тази песен - The Script и Will.I.Am - Hall of fame.
        
   45. Съвет към младите състезатели?
       Ф: Най-важното в състезанието е участието, затова борете се УПОРИТО да участвате във всеки един кръг, особено международния ;) – там вече резултатите не са толкова важни, колкото да си прекарате добре и да се запознаете с умни хора от цял свят (все пак недейте да се представяте зле нарочно, хубаво е родителите и сънародниците ви да имат допълнителен повод да се гордеят с вас). В 12ти клас не забравяйте да отделите време и да вземете решение относно какво и къде искате да следвате. Това е по-важно за бъдещия ви живот от участието в олимпиадата, която за жалост приключва окончателно на този етап ☹.
       
       Н: Вярвайте в себе, учете се от грешките си и не губете кураж независимо какво се случва. Бъдете все така мотивирани и устремени напред, но не забравяйте и да се забавлявате, защото това е част от идеята на състезанията!

Фани Маджарова е бронзова медалистка, участвала на Международната по химия през 2009 и 2010, а Нери познаваме от изданията на олимпиадата през 2014.

Казвам се Цветан Захариев, на 28 години съм и завърших НПМГ „Академик Любомир Чакалов“ през 2006 година. Роден съм и към настоящия момент живея в град София. Работя в Института по Обща и неорганична химия на БАН.

В момента съм в България, работя над научноизследователски проект върху луминесцентни материали за оптични диоди. В края на месец юни ми предстои да участвам в 67-та среща с Нобелови лауреати по химия в град Линдау, Германия – възможност, която се дава само на 400-те най-високо квалифицирани млади учени в света! Извън научната дейност, бях избран за наблюдател от квотата на младите учени в Общото събрание на БАН. Предстои още половин година заседания и обсъждания на важни въпроси от управлението на Академията.

Получих образованието си в България – от ранните ученически години, до дипломирането ми като доктор по Теоретична химия. Наблюденията ми върху чуждестранното образование са фрагментарни, предимно въз основа на разказите на мои познати, приятели и роднини, които учат или работят зад граница. Отделно имам някои бегли впечатления от различни материали (лекции, упражнения), давани на студентите от преподаватели в реномирани западни университети.
Може да се каже, че образованието в чужбина е концентрирано върху изграждането на конкретни умения – да се работи с различна апаратура, да се обработват бързо и ефективно данните, и да се усвояват в рамките на кратки срокове нови методи и информация. В нашата образователна система е залегнала основната цел студентите и учениците да придобият солидни познания, основани на реално разбиране на усвояваната материя. Тези системи имат своите предимства и недостатъци, и аз съм на мнение, че реформите в средното и висшето образование трябва да бъдат проведени така, че да съчетвават най-доброто от двете. Това би дало сериозно предимство на България и нейните учени в сферата на фундаменталните изследвания.
По-голямата част от нашите олимпийци бързо се ориентират, че образователната система у нас може да им предложи твърде малко по отношение на възможности и реализация. След като човек е бил на предна линия, той предпочита да не губи темпо и да продължи да се състезава с най-добрите. Да има достъп до най-модерното оборудване. Да работи с международно признати изследователи и да се учи от тях. В нашите университети това се знае, но не се предприемат никакви действия за да се покаже на онези състезатели които остават, че натрупаните от тях знания и положените от тях усилия се оценяват.  Отделни преподаватели се противопоставят на тази тенденция, но те са единици. Накрая трябва да се отбележи, че дори когато попаднат в чужбина, нашите студенти далеч не винаги успяват да се реализират като учени, а навлизат в други сфери. Много от моите приятели, медалисти от международните олимпиади, работят в различни компании в IT-сферата, производството и т.н. В това няма нищо лошо, но в същото време подобно преориентиране ми изглежда като сериозно пропиляване на интелектуален потенциал.

Състезанията по химия бяха първите събития, в които успях да се почувствам като част от една голяма общност от хора с общи интереси. През тези години срещнах много приятели. С някои от тях по-късно загубихме връзка, но контактите ни през онези ранни години ни позволяваха да обменяме идеи, информация за ценни учебници, дори да се учим взаимно един от друг – понякога се оказваше, че всеки е чел нещо, което другите не са. Олимпиадите бяха и първото „бойно поле“, което ни показа колко добре трябва да бъдем подготвени, не само в избраната от нас област, но и в редица други - математика, физика и биология. Никога не знаеш пред каква задача ще се изправиш и какви средства ще ти бъдат необходими за нейното решаване.

Нещо, което трудно осъзнах след като олимпийските години приключиха, беше фактът, че в реални условия се преследват доста по-прагматични и лесни цели. Вече не беше важно колко знаем и какво умеем, стига да „произвеждаме“ нещо, което да е от полза. Университетските преподаватели имаха проблеми от съвсем друго естество и за тях ентусиазмът, който ни владееше, беше малко необичаен и обременяващ.

Сред най-ценните неща, които един млад състезател се учи в подобна среда, е да вярва в себе си – всичко може да бъде постигнато, когато има воля и последователност! Да вярва в своя собствен избор – никое усилие не отива напразно. Да цени учителите си и да общува с тях при всяка възможност- в моменти на сериозни затруднения или съмнение в себе си, общуването с тях е източник на мотивация и духовни сили.
Има случаи, в които на състезателя се доказва колко малко знае (това ни беше заявявано и гласно, по време на нашата подготовка за МОХ през 2006 година). Подобна идея е погрешна и води само до демотивация на учениците. Разбира се, те няма как да знаят всичко, но да се създава у тях усещане, че след дълга и упорита работа са стигнали до никъде, е абсурдно! Още повече, хората, които трябва да ръководят подготовката, не винаги проявяват необходимото старание.

С учредяването на СРООПН и с оборудването на лабораториите за подготовка на олимпийските ни отбори, подобни неприятни аспекти се проявяват доста по-рядко. Въпреки това разглеждам настоящите подобрения като малка стъпка от далеч по-дълъг път на развитие: едно сравнение между подготовката на нашите отбори и тези на страни като Германия и САЩ, показва, че там с въпросната дейност са ангажирани много повече хора. В Германия това са предимно студенти (олимпийци) доброволци. Тук трябва да бъде разширен значително кръга от специалисти, активно ангажирани с олимпийската подготовка. Добра идея в тази посока би било основаването на Ученически институт по химия към БАН (подобен на УчИМИ), който да се фокусира върху посочените по-горе дейности и проблеми.

Най-интересният спомен от състезателните ми години е олимпиадата в Южна Корея, това беше второто ми пътуване извън пределите на България и много от това, което виждахме, ми се струваше различно и интересно – традиционната кухня, обичаите, старата им архитектура, интересни бяха и посещенията в петролната рафинерия на една от най-големите им компании – SK Corporation. Спомням си, че обикаляхме с автобус между огромните тръбопроводи поне 40 минути. Същия ден посетихме и един от автомобилните заводи на компанията Hyundai и ни беше позволено да видим поточната линия, където автомобилите се сглобяват. Бяха ни обърнали внимание, че на територия 2 пъти по-малка от нашата живеят приблизително 50 милиона души. Когато пътувахме с автобусите им не видяхме нито едно парче необработена земя.

Една от задачите на експерименталния кръг включваше работа със спектрофотометър – апарат, който измерва погълнатата от веществото светлина. При подготовката в София бяхме работили с една по-стара версия на този апарат, който имаше размерите на голяма картонена кутия (подозирам, че студентитев СУ все още се обучават с такива „динозаври“). В Корея всяко едно работно място (участниците бяха повече от 800!), беше оборудвано с малък спектрофотометър (мисля, че този модел се използва за полеви тестове), който можеше да се носи в едната ръка. Последният беше управляван с помощта на лаптоп. Прекрасно е да учиш и работиш в условия, в които имаш достъп до последната дума на техниката.

Трите думи, с които бих описал химията са: Необичайна. Непредвидима. Необятна.

Такава ми се струваше още от първия момент, когато видях онези странни символи в тетрадката на по-големия ми брат (той беше в 7-ми клас, а аз в 1-ви).  Той се отнасяше с огромно старание и прилежност към тази наука, доста по-сериозно отколкото към математиката или физиката например, и фактът, че умееше да разчита онова особено йероглифно писмо, будеше у всичките ни роднини реакции на уважение и възхищение. Още тогава си казах, че искам да усвоя и аз това странно искуство, което би ме превърнало в сериозна и уважавана персона за околните. На практика това предопредели цялата ми биография, поне до настоящия момент. Всичко, което правех оттам нататък беше съсредоточено около идеята, че искам да бъда химик – също като брат ми Иван, и че искам един ден да уча в същата гимназия, където учеха и той, и другият ми брат Росен (той беше в математическа паралелка).

Лично за мен най-интересното откритие в химията е периодичната система. Впечатляващо е не само успешното обобщаване на свойствата на познатите дотогава (1869г.) химични елементи, но и фактът, че с помощта на получения периодичен закон Менделеев предсказва съществуването на елементите Галий (Ga), Скандий (Sc), Германий (Ge) и благородните газове (хелий, неон, аргон и т.н.) - още преди те да бъдат открити. Това е един от първите случаи в съвременното развитие на химията, при който теорията изпреварва експеримента.

Любима ми е квантовата химия – това е област, в която химични задачи се решават с помощта на физични методи, разработени на основата на квантовата механика. Това, което я прави интересно за мен е, че може да разкрие редица подробности за свойствата на молекулите, които по никакъв начин не могат да бъдат наблюдавани или възпроизведени с методите на класическата химия. В някои случаи, химикът теоретик влиза в ролята на предсказател, тъй-като някои от получените резултати не са наблюдавани експериментално.

А любимият ми химичен елемент е Паладий (Pd), пореден номер 46, представител на т.нар. „платинова група“ (паладий, платина, родий, рутений, иридий и осмий). Образува оксиди, хлориди и може да участва в редица комплексни съединения. Уникална е способността му да абсорбира (поглъща) водород – многократно по-висока от тази на който и да е друг метал. Паладият, също така, катализира и редица реакции в органичната химия. Токсичността му е относително ниска, изключение представляват някои растителни видове, за които паладиевите соли са летални дори в малки дози.  

Ако можех да създам каквото и да е изобретение, това би била Атомната батерия от разказите на Айзък Азимов – малък енергиен източник, разработен на основата на ядрения разпад. Достатъчно мощен да захрани всяко устройство – от LED крушка до космически кораб!

На 5-годишна възраст исках да стана космонавт. Тази моя мечта е все още жива и се надявам, че в някакъв момент ще успея да полетя в междузвездното пространство. Донякъде се доближих до нея преди 3 години, когато гостувах в изследователския център NASA Ames, в Mountain View, Калифорния.

Бъдещите ми научни начинания са свързани вероятно със специализация и усвояването на нови теоретични методи. Това все още е въпрос на организация. Планирам и написването на оригинален учебник по Теоретична и изчислителна химия за студенти на български език (такъв учебник у нас не е съставян, въпреки че отдавна има такива и в англоезичната, и в рускоезичната литература).
Свободното време най-често използвам за разходки – както в града, така и сред природата. Това е най-добрият начин да разтоваря ума си от всички мисли за работа, предстоящи събития и пр. Срещите с приятели са друг начин, по който „презареждам батериите“. Може да прозвучи като парадокс, но някои от най-интересните идеи идват именно по време на такива дейности. Обичам да съчетавам разходките и с посещения на културни събития, на музеи и галерии или на библиотеките. Имам сериозна слабост по отношение на класическата музика и по-конкретно – към бароковата. Друга страст ми е историята. Интересувам се и от изящни изкуства, много харесвам книгите на Кенет Кларк, както и заснетата от него филмова поредица „Цивилизацията“. Почитател съм на Уди Алън и неговите филми.

Три онлайн научни източника на информация, които Цветан препоръчва:

• https://pubchem.ncbi.nlm.nih.gov/# - база данни, в която може да се търси информация за голям брой вещества. Включва изчерпателна информация за техния строеж, химични и физични свойства.
• http://mathworld.wolfram.com/ - този сайт е удобен за справки при появата на непознати математически понятия.
• https://www.nist.gov/pml/productsservices/physical-reference-data - база данни, подсигурена от Националния институт по стандартизация и технологии (NIST) на САЩ. Съдържа информация за физични константи, спектроскопски данни, информация за въздействието на рентгенови и гама лъчи с различни вещества и други полезни данни.

Янислав Данчовски е от Плевен и е напълно омагьосан от вълшебния свят на химията. Хобито му е да задава всякакви въпроси, свързани със заобикалящата го среда, както и да прави ефектни химични експерименти. Страстта му към химията започва още от най-ранна възраст, от малък задава въпроси на родителите си, за които те често нямат отговор. “Като малък беше много любознателно дете от всяко едно естество - “това защо така?” “как?”, и търсеше отговор, и то не само от един, а от няколко човека.”, спомня си бащата на Янислав. “Беше ми интересно всичко, което използваме в бита - защо сапуните мият ръцете, защото от сода с оцет се получават балони, това как виждаме от мръсния, черен петрол стават лекарства - нещо, без което не можем.”

Първоначално бъдещият химик учи математика в Математическата гимназия в Плевен, малко по-късно е запленен от химията и така започва неговата борба за знание в областта на науката. Удовлетворение Яни изпитва и когато всичко около него е подредено точно както в аптека: “Без значение дали става въпрос за оправена стая, или за порядък във взаимоотношенията между хората, обичам всичко около мен да е спретнато, ясно и без заобиколки.”

Без заобиколки е и пътят му към националните и международни олимпиади по химия, на които започва да ходи след 9 клас. Има 30 грамоти и 8 медала. “Най-ценният медал и най-голям повод за радост е бронзовият, който спечелих през август 2016 в Тбилиси, Грузия.” Освен че успява да пребори над 300 участници от 80 страни, Донка Ташева, ръководител на националния отбор по химия, го определя като “човек, който може да се сработи с всички в колектива така, че да има спокойна обстановка, в която да се работи добре, а това е изключително важно.”

С приятели Янислав обича да кара колело, да се разхожда в планината, да ходи по купони; слуша музика и танцува народни танци. Не пропуска да помогне на някой в нежда, а със свой приятел неведнъж оборудват химическата лаборатория в родния му град с предмети, които намират от разпродажби или от интернет. “Химията е много скъпа наука. Самото оборудване, химикалите са скъпи - има такива, които дори 1 грам струва повече от 1 грам злато.”

Тази година Янислав завършва 12 клас в Плевен и вече е приет във Факултета по химия и фармация към Софийския университет. “Иска ми се да допринеса за откриването на нови лекарства, за използването на целия научен ресурс - включително  кадрите, които имаме, защото имаме невероятни химици и учени в България. А всичко това трябва да се използва за подобряването стандарта на живот.”

Настоящото интервю бе излъчено през октомври/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

На снимката: Медалистът Янислав и Донка Ташева, ръководител на отбора по химия на Шестата годишна олимпийска среща

Снимка: С. Спиридонова

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: КАТАЛИЗАТОРИ И ЕКОЛОГИЯ
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Катализаторите са особен вид вещества, които променят скоростта на дадена химична реакция. Светът зависи от наличието на катализатори – те изчистват опасните вещества от ауспусите на автомобилите или пък помагат при синтеза на ново антитуморно вещество. През 2014 г. учени от института в Бруукхевън, САЩ открили ново поколение
катализатори на базата на церий и мед, които превръщат въглеродния диоксид от атмосферата в метанол.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Въглеродният диоксид е най-голямата причина за затоплянето на климата. Откриването на полезно приложение за въглеродния диоксид е една от главните цели на науката в последните десет години. Метанолът е алкохол, който се използва като биогориво, за производството на полимери и като изходно вещество за синтез на различни медикаменти.

КАКВО СЛЕДВА?
Цериево-медният катализатор (ЦМК) открехва врата за изучаването на различни метални катализатори, които ще подобрят живота ни и климата на планетата.

БОРИС БОРИСОВ e ученик в 12 клас на НПМГ. Носител е на бронзов медал от международната олимпиада по химия в гр. Баку през 2015 г.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 77 / май 2016.