Последни блог постове

1. Представи се в едно изречение!

И: Аз съм Ивайло Полихронов. В момента съм 3-ти курс студент в ТУ София, уча авиационно инженерство със специализация авионика. Бивш състезател съм по физика и астрономия.
Г: Аз съм Георги Александров, член на школата по физика, астрономия и астрофизика на Никола Каравасилев, ученик от СМГ и бивш ученик от 104 ОУ „З. Стоянов“.

2. В момента се занимавам с ...

И: Авиация, както и любителски с роботика и разни други пипкави неща. Астрономията за момента ми е само хоби.
Г: Блиц интервю.

3. Как те наричат приятелите?

И: Иво
Г: По най-различни начини, например Геш, Бат Герги и Га.

4. Последното международно състезание, на което участва

И: Международната по Астрономия и Астрофизика в Гърция.
Г: Тук се очаква да напиша международната олимпиада по астрономия от октомври в гр. Казан, Русия. Но след това бях на едно не особено известно състезание WMTC в Пекин по математика.

5. Кога би се отказал да решиш една задача?

И: Ако задачата е по астрономия (и не само), не се отказвам. Изправяйки се пред трудна задача, човек трябва да е наясно, че от нея може да научи много. Решаването задачи от типа x = 1 + 2 не носи знания и опит, а само удовлетворение от това, че си ‘решил’ нещо, отбивайки номера. Успех се постига с предизвикателствата, които пък се намират в задачите, от които повечето хора се отказват.
Г: Ако съм на състезание с много задачи и малко време, бих се отказал от някоя трудна задача, за да успея да реша по-лесните.

6. С кой известен учен би искал да срещнеш?

И: С Исак Нютон. Основно заради рефлекторните телескопи.
Г: Би ми било интересно да се срещна с известни учени, но не знам дали бих научил много повече от тях, отколкото от астрономите, физиците и математиците, с които вече се познавам.

7. На кого се възхищаваш?

И: На Никола Каравасилев. Това е човека, който от своите студентски години подготвя млади деца за олимпиадите по астрономия и физика, лишавайки се от свободното си време и от личните си интереси. Възхищавам се, че той помага на младите хора да се развиват в областите на науката, вместо да учи и работи на запад, изкарвайки много повече пари.
Г: На всички учители, на учени като Айнщайн, който е преобърнал представите за света, и като Архимед и Нютон, които имат разнообразни открития.

8. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

И: Да не ходя на училище, макар че не бих го нарекал компромис. За мен винаги то е било на заден план спрямо олимпиадите. Може би всеки си мисли, че един олимпиец основно се лишава от забавления и време, прекарано с приятели. С чиста съвест признавам, че това изобщо не е истина.
Г: От време на време ми се налага да не участвам на някои състезания поради това, че не съм овладял раздвояването.

9. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

И: Умението да мисля аналитично, както и да си представям проблема, който ми е поставен, а не просто да работя машинално в двете измерения на листа.
Обикаляйки цялата страна (и не само), през годините съм се запознавал с много хора с подобни на моите интереси, с голяма част от които и днес сме близки приятели. Тези връзки са изключително ценни за мен, понеже в България рядко се намират млади хора, интересуващи се от физиката и астрономията.
Г: Много нови приятели, особено покрай състезанията по астрономия.

10. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

И: Доколкото си спомням пожарникар. Но когато бях 6-ти клас се насочих към физиката.
Г: Първоначално имах много отговори, но с времето остана „учител“. Може да не е най-престижната или добре платена работа, но така бих бил най-полезен на обществото, на България и на родния ми квартал.

11. Най-красивата страна, в която си бил:

И: Определено Бразилия. Там бях на международната олимпиада по астрономия и астрофизика през 2012-та година. На няколко пъти храних диви маймунки с банани. От друга страна, през 2011-та, близо до столицата на Казахстан, бяхме на разходка из пустиня, която също беше доста впечатлаваща.
Г: Засега освен в България съм бил само в Русия и Китай. По обясними екологични причини Пекин не ми се видя чак толкова красив. Така че ако въпросът е за страна, различна от България, то “избирам“ Русия.

12. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

И: Звездите, които виждаш по небето нощем, не са просто светещи точки, а физични обекти, които са преминали през много много дълга еволюция. А пък ‘падащите звезди’ всъщност са парченца комически прах, навлизащи и изгарящи в земната атмосфера.
Г: Астрономите събират светлината от малките светещи точки на нощното небе и научават, че те са толкова пъти по-големи от Земята, колкото ти си по-голям от светулка!

13. Защо астрономия?

И: Заради звездното небе. За да я практикуваш ти трябва само тъмно и отдалечено от цивилизация място, както и приятели, с които да споделяте нощта.
Г: Даже и аз се чудя. На мен ми харесва не само астрономията, но и физиката и математиката.

14. Опиши астрономията с три думи:

И: Произвол, приключения и калкулатор.
Г: Наука, Вселена, Светлина.

15. Защо и за кого тя е полезна?

И: Тя помага за намирането на отговори, липсата на които е мъчило ( и все още измъчва ) човечеството.
Г: Всеки човек е любопитен за света около него. Чуди се за началото на света, за големината на Вселената. Но астрономията не само задоволява любопитството. Тя помага за развитието на физиката. Специалната теория на относителността предвижда, че макар и в малко маса има много енергия, което има приложение в атомните бомби и електроцентрали. Никога не се знае какво може да произтече от изследването на Вселената!

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

И: Очевидно телескопа.
Г: Колелото.

17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

И: Машина даваща отговори на всичко.
Г: Машина за телепортиране на всичко (и светлина), каквато май не съществува, но би имала много приложения.

18. Астрономия или астрофизика?

И: Може би астрономията.
Г: Рано ми е за астрофизика.

19. Плутон планета ли е?

И: Не точно.
Г: От 2006 година насам е прието (с гласуване, което може би не е най-добрият подход) определение за планета, което не се изпълнява за Плутон, така че Плутон е планета-джудже. Според мен решението Плутон да не е планета е добро, защото иначе поне още 4 небесни тела биха били планети.

20. Любимо съзвездие?

И: Те са три - Лира, Лебед и Орел. Първите които научих.
Г: Стрелец, защото в него се намира центърът на Млечния път.

21. Вярваш ли в извънземни?

И: Да, но не и както повечето хора по света си ги представят (зелени човечета и летящи чинии). Според мен е по- малко вероятно да няма живот (освен нас) във вселената, отколкото да има. Всичко е въпрос на време.
Г: Предпочитам да не вярвам в неща, за които не се знае. Но е възможно да има някакви извънземни. Но ако има, те едва ли биха изглеждали като нас или като по филмите.

22. А в зодии? Коя зодия си?

И: Не и не, не съм никоя зодия.
Г: Ясно е, че астрологията е лъженаука. Астролозите не казват как планетите и звездите ни влияят, а освен това техните предсказания не се сбъдват по-често от произволни предсказания. И както често казвам, аз не съм зодия, а човек!

23. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

И: Определено доста различно от Слънчево затъмнение, гледано от Земята.
Г: Ако на Земята има слънчево затъмнение и гледаме от тази половина от Луната, от която се вижда Земята, то част от Земята ще бъде затъмнена, като онази част от Земята, от която виждаме пълно затъмнение, ще е в сянка, а там, където виждаме частично затъмнение, ще е полусянка.

24. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

И: Предстоят много неща. С най- голям интерес очаквам откриването на планети с услови за живот като тези на Земята.
Г: Не мога да планирам откритията на астрономията. Все пак очаквам с нетърпение конструирането и изстрелването на телескопа Джеймс Уеб, който ще е по-голям от Хъбъл и с чиято помощ ще видим още повече детайли от Вселената.

25. Родното ти място?

И: София, България.
Г: София.

26. Любимо занимание/хоби?

И: Да ходя по планини, както и да се опитвам да поддържам физическа форма.
Г: Задачи.

27. За какво мечтаеш?

И: За един по- добър свят с по- малко религия.
Г: Мечтая човечеството да съществува вечно, каквото и да означава това.

28. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

И: В държава от южна Азия, например Шри Ланка.
Г: Не се знае.

29. А кога?

И: Може би днес, а не преди 21 години.
Г: През 26-ти век.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

И: 26, всички астрономи знаят това.
Г: “Не знам.“

31. В какво се крие красотата на науката?

И: Труда на много хора, повечето от които днес никой не споменава и помни.
Г: В неизвестността.

32. Кокошката или яйцето?

И: Яйцето.
Г: Какво предпочитам? Яйца!

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

И: Ако така и така съм обречен (не виждам друга причина да съм на самотен остров), бих си взел телескоп. Ако не друго, поне там ще е доста тъмно.
Г: Ако под „нещо“ се разбира не само една елементарна частица, а нещо, което би могло да се раздели на части, бих избрал един огромен кораб, пълен с много неща.

34. Книга или електронен четец?

И: Определено електронна книга, нека пестим дъвесина.
Г: Книга, в краен случай четец.

35. Проза или поезия?

И: Поезия.
Г: Проза.

36. Рок или рап?

И: И двете си имат чар, понякога ги редувам.
Г: Рок.

37. Компютър или лаптоп?

И: Определено лаптоп, него можеш да го носиш навсякъде със себе си.
Г: Лаптоп.

38. Театър или кино?

И: Кино.
Г: Театър.

39. Планина или море?

И: Планина! Въздухът там е свеж и чист, няма боклуци по земята. За разлика от морето, на високите места е пусто и тихо, нещо което не се намира в забързаното ни ежедневие из градовете.
Г: Зависи от сезона.

40. Изгрев или залез?

И: Залеза, след него следва нощта, която е деня за астрономите.
Г: Във Варна съм гледал много красиви изгреви.

41. Какво ти предстои в следващите месеци?

И: Едно пътуване до Китай и продължение на изучаването на немски език, което започнах предното лято. Освен това, в близките месеци трябва окончателно да реша с какво ще е се занимавам в бъдеще, понеже след година и няколко месеца ще уча магистратура.
Г: Подготовка за следващата международна олимпиада по астрономия, август – школа по физика.

42. Кого искаш да поздравиш?

И: Никола Каравасилев, Ева Божурова, Захари Дончев и Алексей Стоев. Без тези хора, особено Никола, никога нямаше да мога да се докосна до физиката и астрономията, както практически, така и теоретично.
Г: Учителите в 104 ОУ „З. Стоянов“, благодарение на които в 5. клас научих за олимпиадата по астрономия.

43. Какво си пожелаваш оттук нататък?

И: Да имам възможност да се развивам напред.
Г: Пожелавам си здраве и късмет.

44. Съвет към младите състезатели?

И: Не се отказвайте когато попаднете на трудна задача. Не учете формули и задачи наизуст, а се опитвайте да вникнете в тях, да си ги представите. Чертайте и рисувайте смело, нямате идея колко много помага.
Г: Описвайте подробно и ясно. Правете чертежи. Носете си калкулатор.

Димитър Кокотанеков

Аз съм в Димитровград, Йоанна – в Хасково. Обсерваторията в Димитровград, която е и първият планетариум в България, се казва “Джордано Бруно”. Не знам защо са я кръстили точно така. Работя там от 30 години, а през последните съм и неин директор. Започнах да предподавам, като пишех съобщения по училищата, канех децата да наблюдаваме заедно звездното небе…
И моята преподавателска дейност, и тази на Йоанна, са безплатни за децата. Имаме знание, което можем да дадем на децата без да вземем обратно, а и защото сме в конкуренция с много занимания за ученици – езици, танци. Tанците особено са много популярни. После математика, литература. И нашата астрономия за капак! Нещо толкова абстрактно, неуловимо, сякаш без практическо приложение в живота ни днес. Все още неприложимо!
След 50 години може би ще е друго. Замислете се колко полета с пътнически самолет е имало преди 100 години и колко са те днес. Само за един ден във всяка точка на света… Така вероятно ще стане и с полетите към звездите.

Олимпиадата по астрономия, заедно с тази по математическа лингвистика, са най-бързо развиващите се олимпиади за гимназисти в света. Тази по астрономия се проведе преди 17 години във Варна, където е построена и първата българска обсерватория. Ние участвахме в нея. И оттогава все така.

Нашите ученици винаги стигат до националния кръг на олимпиадата по астрономия, а често се класират и за националния олимпийски отбор. Надяваме се, че следващата година международната олимпиада ще бъде у нас. Със сигурност такава молба вече е постъпила в комитета, който организира международните олимпиади. Но да се върнем обратно във Варна – тък за 41-ва година след броени дни ще се проведе Националната младежка конференция по астрономия. Тук тийнейджърите представят свои наблюдения и техните резултати във вид на доклади.
И правят нови запознанства, което е може би най-голямото богатство на участията в състезания – разговорите с твои връстници със силни интереси в една и съща област, различните отбори, а често и различните олимпийски дисциплини… След такива срещи децата поддържат контакт и затвърждават наистина трайни приятелства. Знаем го от нашите собствени деца. Имаме син и дъщеря, които – общо взето – обучавахме експериментално. В момента и двамата следват извън България в Холандия и Германия. Пътуват често и ни разказват, че където и по света да отидат, има на кого да се обадят и с кого да поговорят за живота, но и за астрономията.

Наблюдаваме затъмнения – слънчеви и лунни, гледаме комети, правим снимки на комети. Изучаваме звездното небе. Това е астрономията. Астрофизиката се занимава със звездите, галактиките, с Вселената. Знаете ли, тъжно е, че децата днес не познават звездното небе… Толкова е лесно, у нас има условия то да бъде наблюдавано, дори без специална подготовка. Науката за звездите винаги е била и винаги ще бъде… Тя е в най-дълбоката древност и в най-далечното бъдеще. Интересът на човек към звездите гради богата обща култура, отваря сетивата за всяко едно знание.

В България има 10 обсерватории и 5-6 планетариума, които извършват популяризаторска дейност. Всички те са дело на местните общности, това е много ценно. Всички те са преживели трудни времена, но са оцелели до днес и ги има.

Йоанна Кокотанекова

В Хасково ръководя астрономическата обсерватория към Младежкия център в общината, както и един от първите любителски клубове по астрономия у нас – “Хелиос”. В клуба членуват не само младежи, ами хора на всякаква възраст и с всякакви професии. Всъщност, 90% от членовете ни са с други професии. Често това са наши бивши ученици, които от малки са били наоколо. Всяка Коледа – защото тогава всеки си идва от някъде – провеждаме разговори, в които някой представя по-задълбочено нова, интересна тема, обект на неговата работа в момента. Мило е, защото за много хора е някак престижно да участват в клуба и в тези разговори. Те са най-различни – наш ученик, който работеше в група с нобелови лауреати по биология, ни разказа за това. Друг наш ученик, който навремето се колебаеше дали да продължи с научна дейност или да избере приложна професия извън полето на астрономията, в крайна сметка избра научната дейност, и днес се занимава със струнната теория извън България. Емил Иванов, световноизвестният български тенор и изключителен астрофотограф, също участва в клуба ни. Снимките му се търсят дори от НАСА.

Дисциплината Физика и астрономия в Софийския университет е стара, изучава се над 100 години. Тъгата е, че след университета никой не иска да се върне в училище… И днес децата сякаш нямат желание да положат усилия, да се гмурнат по-дълбоко, след като задоволят първичното си любопитство. Даваме си сметка, че в астрономията пътят от откритието до неговото внедравяне е наистина дълъг. За разлика от химията, физиката, които в последните 100 години намериха начин да внедряват в масово производство своите открития.

Заниманията ни към двете обсерватории – в Хасково, и в Димитровград, не са като в класната стая. Винаги се стараем на децата да им бъде интересно, водим ги по други обсерватории, в планината, наблюдаваме, заснемаме, доказваме.
Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори ни помага най-вече с това, че финансира подготовката ни за международни олимпиади, а също и с това, че сплотява децата.

Моята страст си остава Слънцето. Следващото пълно слънчево затъмнение е само след месец, на 20-ти март тази година. Ще бъде на Фарьорските острови, архипелаг в Дания.

Любопитна астрномия онлайн от Йоанна:

• Spaceweather
• Astronomy picture of the day на НАСА

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Според наскоро публикувана статия вселената се разширява по-бавно, отколкото се смяташе досега. Екип астрофизици от Аризонския университет, ръководени от Питър А. Милн, изследвали спектрите на специален вид избухвания, наречени свръхнови тип Ia. Те са смятани за едни от най-еднакво протичащите катаклизми във вселената. Поради това им свойство учените ги използват като “стандартни свещи”, за да определят разстоянията до далечни обекти.
КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
Милн и колегите му обаче открили, че според ултравиолетовото си излъчване тези свръхнови може да се разделят на два подтипа с различна светимост. Оказало се също така, че по-силните избухвания са доминирали през по-ранните етапи от развитието на вселената.
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Според думите на Милн откритието му е еквивалентно на това да разбереш, че 100-ватовите крушки са светели по-ярко в миналото, отколкото сега. Отклонението между
двата типа обаче не е достатъчно голямо, за да може само по себе си да е обяснението за наблюдаваното от Сол Пърлмутер, Брайън Шмид и Адам Рийз привидно ускоряване на разширението на вселената, което през 2011 г. им донесе и Нобелова награда. Това, което следва оттук нататък, е да се направят наново множество изчисления, които да покажат какво е наистина ускорението на вселената и колко точно тъмна енергия има в нея.

Константин Карчев е олимпийски състезател по астрономия, астрофизика и физика с 10 медала от международни и национални олимпиади. 

Уча в Американския колеж, тази година завърших 12 клас. Да, кандидатствах вече. В Щатите системата е по-различна – дисциплината не е водеща, няма такова нещо като “кандидатствах с физика или астрономия”. Иначе това са моите науки. Дали трябва да владееш английски, за да се занимаваш с тях? Не непременно. Аз обичам езиците – в тях има много симетрия, структура, това са интересни математически системи и математическата лингвистика го доказва – но си представям, че светският език не е определящ в общуването между двама учени. Иначе, да, английският език е важен, защото случайно неговите носители са развили съвременната информационна система. Тези хора са успели да опашат света с кабели, така че нормално е онлайн книгите да са достъпни предимно на английски. В момента чета руски учебник по физика. Не знам руски, някои думи звучат познато, но практически не владея езика. Когато видя формулите обаче, се сещам за какво става въпрос.

Когато бяхме със семейството ми на Карибите, на плажа си четях “2001: Космическа одисея”, дебела книга, но ми беше страшно приятно. Събирах корали и дреболии по плажа. Така е, природата помага на човек да съзерцава науката, да намира красотата в нея. Иначе напоследък не чета много художествена литература, не ми остава време, затова. Преди много четях. Мисля, че любимата ми книга е “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Защо го казвам ли? Обичам научния разговор, който носи леко, отпуснато настроение. Преди Американския колеж, учех в Италианския лицей в Горна Баня. Напоследък той отново прилича на хуманитарна школа. Повлиян съм от нея, за мен разговорът и разказът означават много.

Брат ми е в 5 клас, разиграва сценки. Радвам се, че го навих да участва в олимпиадата по астрономия. Ами, за 5 клас въпросите не са свързани много с математика. Така, де, можеш да се занимаваш с физика без да разбираш от математика, но до един момент. После става невъзможно. Та, с брат ми решаваме задачи като “Колко е сборът от диаметрите на планетите в Слънчевата система?” и не толкова конкретни, например “Как изглежда слънчево затъмнение, гледано от Луната?” Зависи от коя страна на Луната се намираш. Иначе брат ми се вълнува от актьорско майсторство, затова казвам сценки. Прави се на умиращ дядо, такива неща.

Аз обичам да снимам архитектура. Както и трамваите и светофарите нощем, правят тези червените, цветни линии. Обичам да снимам и София, но отгоре – от Копитото например.

Проблемът на образованието у нас е, че никой не се стреми това, което учим, да ти показва красотата на науката. За мен тя е най-важната. Ето, повечето хора не обичат математиката, защото не могат да решават задачи, скучно им е. А това е така, защото обучението по математика е, как да кажа, демонстративно – да решиш едни задачи на изпита. Не е свързано с осъзнаването на самата дисциплина, с нейната същност. Науката е нещо изключително красиво и доколкото красивото е изкуство, тя също може да бъде изкуство. Знаеш, казва се beautiful mind – гений или човек с “красив ум”.

Още за тази връзка ли? Добре. Венера например е много интересна планета, ту се вижда, ту не, движи се бързо. Кръстена е на римската богиня на красотата. Преди известно време реших да начертая точките на движенията на Венера. Получиха се два вписани един в друг петоъгълника. А за гръко-римската цивилизация петоъгълникът е бил много важна геометрична фигура, пентаграмът. Чудя се, знаели ли са, че планетата чертае пентаграми с движението си. Със сигурност. Това е красотата на заниманието с наука.

Изобщо не се ограничавам в ученето заради социалния ми живот. Опитвам се да съчетавам това, което харесвам – науката, тези отвлечени, често неземни, неприложими на земята неща – с обикновеното всекидневие. Защото науката се проявява във всичко наоколо. Преди известно време се разхождахме с мой съученик, по-малък от мен, и си говорехме, че във всяка случка се прилагат определени закони на физиката. В летенето на гълъбите, но и в начина, по който ние възприемаме това летене.

Мисията до Марс, не знам. Не ми се струва интересна. На Марс няма атмосфера! Сега, да отидеш дотам, за да изследваш радиацията, не е моето… Дали сме сигурни? Да, сигурни сме, че там няма въздух. Има само гадни пясъчни бури, които даже не усещаш като пясъчни бури. Ръждясала работа. Нали знаеш, че Марс е червен, защото е ръждясал? Има много желязо и всякакви железни съединения.

Аз съм против идеята за свръхестествени същества. Защо ли? Защото те правят неща с “мисълта си”. А мисълта не е водеща. Водеща е причината. Мисълта не е определяща, в началото е причината – мисълта е подчинена на причината. Не вярвам в астрологията. Освен ако не я разглеждаме като ранна форма на наука, ако не говорим за астрологията в древния свят, когато хората са наричали астрология способността си да разбират в кой ден в кое съзвездие е слънцето. Което си е страшна сила. Влияние. Превръщаш се в полу-бог. Защото знаеш кога е следващото слънчево затъмнение, затова!

Три онлайн източника за лесен достъп до наука, които Косьо препоръчва:

Wikipedia на английски език – най-уникалното нещо, което се е случвало на интернета. Защо ли? Аз уча физика в интернет, защото класическата книга те задължава да я изчетеш от начало до край. Тук не е така – първо се заражда идеята какво искаш да знаеш, след което с един клик го намираш. Освен това, статиите в Wikipedia са комбинация от доста елементарен стил и високо научно съдържание. Ако не разбираш нещо, започваш от простото и продължаваш към сложното.

WolframAlfa – компютърен енджин, който първоначално е разпознавал човешка реч. Днес това е база с данни за всякакви неща, която обаче може да прави математически изчисления. Общо взето, използваш сметачната машина за намиране и обработване на знание, не просто на данни. Тук можеш да зададеш всякакъв научен въпрос, вкл. сложно математическо изчисление.

HyperPhisics – научен сайт, специализиран.