Последни блог постове

  • ХРИСТИНА И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ И АСТРОФИЗИКА, В БЛИЦ

    Христина е състезател от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Румъния през 2014 година.
    Калина е участвала в Международната олимпиада по астрономия през 2016 година в България, където печели бронзов медал, и през 2018 година в Шри Ланка.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.      Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Христина: Казвам се Христина Илиева, завършила средното си образование в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас и бакалавър по физика в Durham University (UK). Състезавах се по 4 (ако правилно ги броя?) предмета в гимназията, но мисля, че астрофизиката заслужава споменаване най-много.
    Калина: Калина, 11кл., МГ”Д-р Петър Берон”, Варна, астрономия.

    1.      В момента се занимавам с ...

    Х: Преподаване и програмиране. Имам доста да уча и в двете направления и смятам, че в наши дни и двете са много важни за хора, които искат академична кариера.
    К: Решаване на задачи по математика и физика, подготовка по 2 езика за изпити.

    1.      Как те наричат приятелите?

    Х: Хрис.
    К: Кали, Калина, сестра ми понякога ме нарича Кики. А други хора понякога ме наричат Калино.

    1.      Последното международно състезание, на което участва

    Х: Международната по Астрономия и Астрофизика (IOAA) в Румъния, 2014. Бях 11ти клас, ако някой се опита да го сметне. Нищо не взех там, но бях първия бургаски ученик на международна по астрономическа дисциплина.
    К: Международна олимпиада по астрономия в Шри Ланка.

    1.      Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Х: „Снощи наистина трябваше да си легна 5 часа по-рано“
    К: Май не си мисля много неща в деня на олимпиадата. Всичко си е нормално. Зависи по какво е олимпиадата, разбира се. Някои са по-важни от други.

    1.      А на деня след това?

    Х: Обикновено „Можеше и по-зле да е“.
    К: Колко е забавно да съм с готини хора в друг град/държава. Общо взето се наслаждавам на хубавите и забавните моменти, защото знам, че никога нищо няма да е същото. Никога вече няма да съм на конкретно състезание, с конкретни хора и никога няма да почувствам същото или да решавам същите задачи.

    1.      Кога би се отказал да решиш една задача?

    Х: Когато ми „изяжда“ от времето да реша някоя друга задача, която ми е по-по силите и/или „струва“ повече точки. Но това е сега, докато бях състезател нямах такова мислене и имах ужасния навик да блъскам най-трудната задача тъпо и упорито, докато не ми хареса отговора.
    К: Когато нямам нужните знания, за да я реша или съответно времето не ми стига.

    1.      На кого се възхищаваш?

    Х: Труден въпрос. Не съм срещнала или слушала за човек от реалния живот, който да задържи възхищението ми за твърде дълго. Рано или късно винаги ми става ясно, че това, което буди възхищение у хората, е дошло с цената на недостатък в характера на човека. Възхищението ми не разделя плодове на труда от личност и принципи. Не е най-оптимистичният възможен възглед, знам.
    К: Тук сигурно се очаква да отговоря нещо умно, а именно някой учен или някой състезател, който има високи постижения в своята си научна област. Това може би е доста добър пример, за човек, на когото да се възхищавам, защото зад успехите се крият хиляди лишения, много време и т.н. Аз, разбира се, се възхищавам на тези хора, но се възхищавам много повече на хора, владеещи баланс между науката и личността; хора, които помагат на другите и мислят по-различно от обикновените; хора, които забелязват малките неща в живота и се опитват да направят някого друг щастлив, а не мислят само за своя успех и своето щастие. Възхищавам се на позитивни и успяващи в живота хора.

    1.      Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    Х: Да се науча да губя с достойнство, да се уча от грешките си, и да знам, че една битка война не прави. А, и че не е важно да си ходещ справочник, а да можеш да мислиш логично.
    К: Приятелствата и аутистичните преживявания. Смея да твърдя, че това означава много за мен и ако не бяха състезанията нямаше да се развия по този начин като личност. Именно заради приятелствата в състезанията аз научих изключително много и зад гърба ми има прекрасни спомени, които може да избледнеят, но никога няма да бъдат забравени и винаги като се сещам за тях, ще съм с усмивка на уста.

    1.  А пък ти взеха...?

    Х: Безгрижието от ужким най-безгрижните години в живота. Разглеждайки нещата ретроспективно, не подхождах по най-здравословния начин към тях.
    К: Други приятелства и нормален живот. Честно казано за второто въобще не съжалявам, защото ненормалният живот е нещо много по-вълнуващо и по-интересно.

    1.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    Х: Безотказен самоконтрол.
    К: Труден въпрос. Може би да не ми се налага да спя, но въпреки това мозъкът ми да пресъздава сънищата по всяко време. Така ще имам много време за полезни неща.

    1.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    Х: Назад. Напред така или иначе отивам.
    К: Назад, естествено. Доста неща бих променила, бих преживяла отново хубавите моменти, бих решавала повече задачи, бих променила отношението си към любимите си хора и всичко би било различно в настоящето - например личността ми, взаимоотношенията ми с другите и успехите ми.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    Х: Любимите ми моменти са прекалено много, че да избера един абсолютен фаворит. Не знам защо, но се сещам как по време на един национален кръг по астрономия Захари Дончев трябваше да дава дефиниция на радиус (на окръжност) на международен медалист. Доколкото помня, въпросът беше резултат на комбинация от недоразумение и закусване с вафла Хумор (което все пак успешно повдигна духа в момент, в който всички бяха притеснени), но беше и ярък пример как от астроном всичко можеш да очакваш.
    К: Изключително много са ми любите моменти. Всички са свързани с други състезатели. Много забавни бяха така наречените “мамби” - това е когато направиш нещо гадно на приятел по време на лагер или състезание, но това нещо не причинява трайни щети. Любимите моменти са много и не мога да избера един единствен.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    Х: Астрономията ни учи защо светят звездите, защо нощното небе е тъмно, как работи времето, колко е голяма и стара е Вселената и още колко ще остарее, какво представляват черните дупки и още куп неща, за които не се сещаме в ежедневието. За да станеш астроном, трябва да имаш само огромен запас от любопитство и желание да разбираш света, в който живееш.
    К: Астрономията е нещо велико и безкрайно. Ще те научи как работи вселената и защо се случват доста интересни неща.

    1.  Защо астрономия?

    Х: Ако трябва да съм честна, при мен причината беше, че ми беше много по-лесна от другите природни науки. А това пък защо – до ден днешен не съм сигурна. Най-голяма страст съм имала към нея може би (дори не помня кога за първи път съм разглеждала енциклопедии за космоса)? Най-логична ми е била (с доброто количество математика в нея, няма как да няма още повече логика)? Била е достатъчно забутано и неприличащо на никое друго поле, че да ми се хареса на хипстърския тийнейджърски мозък? Никога няма да разбера.
    К: Защото не е предмет в училище и астрономите са най-големите балъци (в хубавия смисъл, разбира се)!

    1.  Опиши астрономията с три думи!

    Х: Начин на мислене.
    К: Величествена, задълбочаваща, вдъхновяваща.

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    Х: Краткият отговор – за всички, по един или друг начин, защото е изключително разнообразна. Като при всяка фундаментална наука, не е тривиално да се посочи ползата ѝ за отделни хора (питате „за кого“), но следствията ѝ и възможностите, които тя създава, са това, което ни прави толкова напреднала цивилизация. Без всичките сателити около Земята, всички сме съгласни, че комуникацията ни нямаше да е същата. Има много изобретения, предвидени да бъдат инструмент за астрономически изследвания, но са навлезли в живота на всички нас, защото са изключително практични.
    К: За човечеството като цяло. Дава информация за мащабите. Щом наблюдаваме в космоса, виждаме в миналото.

    1.  Астрономите са готини, защото…

    Х: Следващия въпрос :D
    К: Са астрономи. Това е напълно достатъчно. Всеки астроном би разбрал.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Х: Айряна, който казва нещо различно, е долен лъжец.
    К: Не се сещам за нещо конкретно, освен баналния отговор-колелото.

    1.  Астрономия или астрофизика?

    Х: Астрофизика. Но всеки трябва да започне от някъде, затова астрономията също е важна.
    К: Астрофизика.

    1.  Плутон планета ли е?

    Х: Наскоро прочетох статия, в която Земята и Луната бяха определени като „планетна двойка“, импликация, че Луната е планета. Не е напълно грешно, но не бих казала, че е и вярно. Истината е, че около дефиницията на думата „планета“ още има дебати. Отговорът ми: това е просто от въпрос на дефиниция, която няма да ни доведе до нищо съществено. Вместо да задаваме този въпрос и в следващите 20 години, можем например да се кефим, че вече можем да картографираме Плутон и Харон.
    К: Не

    1.  Любимо съзвездие?

    Х: Водно конче
    К: Касиопея, защото това беше първото съзвездие, което научих и винаги виждах в небето, за разлика от другите съзвездия.

    1.  Вярваш ли в извънземни?

    Х: Този въпрос можеше да е отговор на въпроса „Кой е най-досадният въпрос за един астрофизик?“. Не ми стига паметта да се сетя колко пъти са ме питали това хората, когато разберат с какво се занимавам и обикновено е сигнал да се изнижа от разговора директно. Но сериозно – Не е въпрос на вярване, а какво имаме като технология да открием и да докажем. Освен това, извънземни какво по-точно? Микроорганизми? Цивилизации?
    К: Не мисля, че е до вяра или не. Зависи какво е виждането на хората за извънземни. Но моето със сигурност не е малки зелени човечета с големи глави и 3 пръста.

    1.  А в зодии? Коя зодия си?

    Х: Вярвам, че шарлатанията е по-стара и от науката, защото винаги ще има хора, които не обичат да се замислят, когато не разбират нещо. Много по-лесно да вярваш в нещо плоско и мистично, за да си отговориш на въпросите за живота. Откровено ми е тъжно за възрастни хора, които неиронично говорят за зодии в 21ви век. Няма нужда да си астроном за да разбираш що за глупости са това. В крайна сметка, ако за някой е толкова важно, според Космополитан например, бих била скорпион. А ако се опитваме да спазвам някаква дефиниция на зодия (т.е. в кое съзвездие е било слънцето като съм се раждала) – дева.
    К: Както един друг състезател казва: ”Аз не съм зодия, аз съм човек!”

    1.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    Х: Слънчево затъмнение на Земята, гледано от Луната би било готино – да гледаш как сянката на Луната минава по повърхността на Земята. 
    Слънчево затъмнение на Луната от Луната – ако не се случи Тихия океан да сочи към Луната, ще е още по-красиво – очертанията на континентите ще светят.
    К: По-продължително и малко по-грозно. Честно казано не съм наблюдавала слънчево затъмнение, гледано откъдето и да е, но знам, че понякога може да е изключително красиво заради появата на слънчевата корона.

    1.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    Х: Астрономията ще се автоматизира все повече и всичко ще стане въпрос на това колко големи са ни най-големите телескопи. В този ред на мисли, по-скоро очаквам с нетърпение изобретения, не открития.
    К: Доста неща все още не са открити. Очаквам тези, за които бих допринесла аз или някой мой познат.

    1.  Родното ти място?

    Х: Бургас. Отворена покана за всеки, който иска да се пие с мен мента на пейка в някоя лятна нощ в бургаската морска, hmu
    К: Най-добрият град за живеене в България - Варна.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    Х: Танци. Плашещо бързо измести старото ми хоби, рисуването (а то така ми липсва... но всеки си има периоди на различна креативност, предполагам)
    К: Преди рисувах, но в последствие спрях, въпреки че много ми харесва. Иначе обичайните неща за човек. Ако имаше наблизо планина, хобито ми със сигурност щеше да е планинарство.

    1.  За какво мечтаеш?

    Х: Точно в момента си мечтая за вита баничка със спанак.
    К: За един пълноценен и щастлив живот. Мечтая и за други, по-малки неща всеки ден. Но няма ден, в който да не се отделя от света и да започна да си мечтая моите си неща.

    1.  Кой е отговорът на всички въпроси?

    Х: *няма да го направя*
    *няма да го кажа*
    *Христина, НЕ*

    1. :D

    К: 42

    1.  В какво се крие красотата на науката?

    Х: В това, че на нея не ѝ пука кой я мисли за красива. Или вярна. Тя борави с доказуеми факти и просто Е.
    К: Красотата се крие в тайните, които все още не са открити.

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    Х: Като бях много малка, едната ми баба ме заведе на врачка. Според врачката съм била принцеса. Според мен е твърде вероятно да съм била сврака.
    К: Няма откъде да знам, че съществува нещо като предишен живот.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Х: Добре напълнена електронна книга на слънчеви батерии. Набелязала съм си литература за сигурно сумарно 20 години чисто време само четене, и все се жалвам, че нямам време да чета.
    К: Човек, когото да изям. Другият вариант е високо технологична лодка, с която да се върна, но май първият отговор е по-рационален.

    1.  Кокошката или яйцето?

    Х: Яйцето. И ако въпросът е кое е дошло първо (много преди кокошките да евюлюират като вид някакви твари са се люпели, вместо да се раждат), и ако въпросът е кое е по-вкусно.
    К: Повече обичам да ям пиле, а не яйца, въпреки че яйцата са по-полезни.

    1.  Театър или кино?

    Х: Зависи. Театърът е по-важен за актьорството според мен и един страхотен театрален спектакъл буди у мен много по-силно уважение от безупречен филм. Но неоспоримо консумирам повече кино. Киното за мен е по-скоро развлечение.
    К: Не гледам често подобни неща. И двете си имат предимства и недостатъци. Особено днешните филми и постановки са несравними с тези от преди 30 години.

    1.  Планина или море?

    Х: Море. Корените ми са котви.
    К: И двете ми въздействат по уникален и велик начин.  Обожавам и двете и не бих могла да избера. Лятото ходя на планина, а зимата често се разхождам по брега. Много ми харесват и двете и винаги бих се съгласила да посетя което и да е от двете, ако няма много хора там.

    1.  Изгрев или залез?

    Х: Изгрев.
    К: Залез, защото вечерта е нещо по-вълнуващо и лично от деня. Иначе доста често наблюдавам изгреви, особено на многото лагери през лятото.

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    Х: Да се науча как да преподавам на деца под 14 години. Разглеждам го като приключение и критична част от развитието си като учен. Няма голям смисъл да правиш открития, ако не можеш да ги обясниш разбираемо на света после.
    К: Олимпиади, състезания, подготовка за изпити по езици и много хубави моменти с приятели, надявам се.

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    Х: Wut. Не съм попаднала някак в рубрика на ТянковТВ, нали?
    К: Хората, с които напоследък не си комуникирам много и разбира се, хората, които знаят, че са важна част от живота ми. Абе, непознати съинтервюиран, поздравявам и теб!

    1.  Пожелай ни нещо!

    Х: Достигайте до повече ученици и продължавайте да се развивате в същия дух! Но моля, не се поддавайте на изкушението да пишете статии за кликове.
    К: Живи, здрави, прави и корави! Продължавайте си напред с всичко, с което се захванете и дори да се провали, не се отказвайте! Надявам се да не сте се отчаяли от дългите ми отговори, но бях посъветвана да отговарям по този начин.

    1.  Съвет към младите състезатели?

    Х: Пазете се. Грижете се за здравето си – това ЩЕ ви направи по-добри и в науката (да, Пешо, ако ходиш на фитнес за тонус, няма да станеш батка и няма да станеш по-тъп). Вслушвайте се в инстинктите си. Много внимавайте на кого за какво се доверявате (уви, да, и по състезания и по школи също). Не си трайте, ако на вас или на някой около вас му се случва нещо нередно.
    НЕ разчитайте само на учителите и ръководителите си, за да ви подготвят, това е най-голямата грешка, която можете да допуснете, ако гоните медали. Реалността е такава, че няма да ви стигат часовете подготовка само по школи, а понякога неминуемо ще ви се преподават и грешни неща. Учителите ви са хора и допускат грешки.
    А ако някой ден наистина решите да се занимавате с наука и действително да допринасяте за развитието ѝ (ама не мерилото да е леля Мария от осми вход да ви казва, че сте велик, защото по телевизора са ви пуснали и са казали, че сте учен или да е да сте писани 690ти автор в статия със 700 автора), бъдете готови да имате непоклатимо постоянство и самодисциплина и да направите някои жертви - най-вече се подгответе психически да работите в чужбина. Не защото в България не може, а защото в науката е нещо глобално и в нея се пътува за обмяна на опит и за повишаване на квалификация. Това е напълно нормално и си струва нервите.

    К: Живейте живота си умерено и правете така, че след време като погледнете в миналото, да се чувствате удовлетворени от всичко, което ви се е случило - състезания, преживявания и хора. Опитвайте се да вниквате в науката, а не само да решавате задачи, защото това не води до траен успех и удовлетворение. Опитвайте да не се лишавате много от човешки неща и преживявания в името на състезанията!

  • БЛИЦ с астрономите Тервел и Денислав

    Тервел е състезател на Международната олимпиада по астрономия през 2017 г.

    Денислав участва в Турнира на младите физици през 2018 г., а в момента е в националния отбор на Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Пекин. 

    Днес ги срещаме в блиц: 



    1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Тервел: Казвам се Тервел Галинов Стоянов, ученик от 9 клас в МГ „Д-р Петър Берон“ – град Варна. Състезавам се основно в сферата на астрономията и физиката.
    Денислав: Казвам се Денислав Георгиев, 12 клас в СМГ, състезател съм по астрономия и астрофизика.

    2. В момента се занимавам с...


    Т: Астрономия, физика, математика, химия, философия.
    Д: В момента съм се фокусирал върху подготката ми за изпита на Кеймбридж (NSAA), както и за международната олимпиада по астрономия и астрофизика.

    3. Как те наричат приятелите?

    Т: Всъщност с различни галени имена, но най-често просто „Тервел“.
    Д: Дени – някак очевидно е май.

    4. Последното международно състезание, на което участва?

    Т: Международна олимпиада по астрономия 2017 г.
    Д: Международия турнир на младите физици 2018 г. в Пекин.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Т: „Show time“
    Д: Спи ми се.

    6. А на деня след това?

    Т: „Дано се прибера бързо“
    Д: Важното е да сме живи и здрави.

    7. Кога би се отказал да решиш една задача?

    Т: Не бих.
    Д: Когато след  5-10 минути гледане все още нямам идея какво се случва в нея. Обикновено ако в първите минути нямам абсолютно никакъв пробив, и в следващите 168 часа нямам.

    8. На кого се възхищаваш?

    Т: Ева Божурова, моята преподавателка по астрономия, за отдадеността й.
    Д: На Никола Янакиев от моя клас.

    9. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    Т: Възможност за самооценка.
    Д: Те ме научиха да работя ефективно и да мисля рационално, когато съм притеснен.

    10. А пък ти взеха...?

    Т: Не бих казал, че са ми взели нещо.
    Д: Свободно време , при това доста.

    11. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    Т: Да контролирам водата.
    Д: Да се телепортирам. Би било толкова удобно от логистична гледна точка.

    12. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    Т: Назад.
    Д: Назад. Има доста неща, които съм можел да направя по различен (вероятно доста по-добър) начин. Пък и не виждам каква работа бих имал напред във времето.

    13. Любим момент/ история от състезание?

    Т: Историите за изгубване в чужди градове, поради гледан наобратно гугъл мапс са много, но най-запомнящ за мен е последният ми лагер за Подборен кръг за IAO. Срещнах много приятели и си изкарах прекрасни две седмици, макар и да не завършиха точно както ми се искаше…
    Д: Миналото лято имаше едно състезание в Индия. Стаите ни бяха оборудвани с едни доста съмнително закрепени вентилатори. Но пък за сметка на това се въртяха доста бързо. Та нали сте виждали онези видеа : „1000 degrees glowing knife vs….” Е, направхиме нещо такова с вентилаторите. Та това продължи докато не хвърлихме един от дунапреновите „матраци“ по вентилатора докато ползвателя му беше извън стаята. Та, за да го заменим откраднахме пластмасовите чаши от бюфета и го напълнихме с такива.

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    Т: Необятност.
    Д: Доста е интересна, ще научиш много нови смайващи неща за света, в който живеем. Трябва да пробваш.

    15. Защо астрономия?

    Т: В астрономията се преплитат знанията по останалите природни науки, а те именно са ми любими.
    Д: Честно, нямам идея. Просто ми харесва.

    16. Опиши астрономията с три думи!

    Т: Наука, Вълнение, Телескоп.
    Д: Toва е доста сложно. Добре ще опитам – всеобхватна, необятна, интересна.

    17. Защо и за кого тя е полезна?

    Т: Тя е полезна за всички, интересуващи се от това какво, къде и защо сме ние, предлагайки обективен поглед „от Космоса“, понеже именно чрез откритията в тази област ние можем да разсъждаваме как изобщо сме се появили, като се основаваме на известни факти, закономерности и теории.
    Д: Като цяло астрономията е полезна за цялото човечество. Дава ни представа за мястото ни в света, пък и доста помага за изграждане и тестване на теории.

    18. Астрономите са готини, защото…

    Т: Не се притесняват от това, че мислят нестандартно.
    Д: .. са астрономи. Това би трябвало да е достатъчно определение.

    19. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Т: Колелото.
    Д: Доста са. И е като верижна реакция. Без предишните е нямало да има следващите. Да кажем летателните апарати.

    20. Астрономия или астрофизика?

    Т: Астрономия.
    Д: Астрофизика.

    21. Плутон планета ли е?

    Т: Живеем в свободен свят, всичко може да е планета, стига да използваме подходящо понятие за планета. Но иначе – Не.
    Д: Ами ако бях Плутон и 75 години съм бил планета, а после някой изведнъж реши, че вече не заслужавам, би ми станало доста гадно. Така че го подкрепям и да, планета е.

    22. Любимо съзвездие?

    Т: Воловар.
    Д: Стрелец. Има доста интересни астрономически обекти в него. Жалко, че от нашите ширини не можем да го високо в небето, защото там много по-ясно се виждат нещата.

    23. Вярваш ли в извънземни?

    Т: Разбира се. Човек трябва да е доста тесногръд и самонадеян, за да мисли, че сме единствени.
    Д: Не точно. Вярвам че все някъде има живот, но определено не вярвам в това, че те са построили пирамидите, изяли бисквитите в хола или подобни.

    24. А в зодии? Коя зодия си?

    Т: Не, в зодии специално не. Риби.
    Д: Надявам се, че този въпрос не е сериозен.

    25. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    Т: Хммм, не мога да кажа без да съм го видял лично, но предполагам в първия момент на пълната фаза ще си помисля, че съм си изгубил зрението.
    Д: Трудно ми е да си представя. Със сигурност ще е по-тъмно и по-дълго. Като цяло това е май.

    26. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    Т: Всъщност очаквам с нетърпение да разберем как работят тези черни дупки и какво е всъщност тази тъмна материя.
    Д: Да се изгради по-цялостен модел на Вселената, в която живеем.

    27. Родното ти място?

    Т: Варна.
    Д: София.

    28. Любимо занимание/хоби?

    Т: Каране на колело.
    Д: Този въпрос винаги ми е бил някак труден, защото се изисква да се сетя за всевъзможните начини, по които си губя време. На последно време започнах да се занимавам с гмуркане, така че маркирам това като финален отговор.

    29. За какво мечтаеш?

    Т: Да обиколя света (защо не световете).
    Д: Честно и аз не знам. Засега не знам какво ме очаква напред във времето и нямам планове какво ще правя след като завърша университет. Не мога да мисля чак толкова напред във времето. Бих се радвал някой ден да постигна нещо значимо, но искам да го определям като мечта.

    30. Кой е отговорът на всички въпроси?

    Т: 26, разбира се.
    Д: „Не знам“ и „мързи ме“ са доста универсални отговори.

    31. В какво се крие красотата на науката?

    Т: В това, че онзи голям Х може да ти задържи вниманието с години и дори да не успееш да разбереш какво крие.
    Д: Науката може да обясни всички неща и връзките между тях.

    32. Какъв си бил в предишния си живот?

    Т: Не знам, не куче надявам се…
    Д: Косатка. Има един много хубав виц за костаки.

    33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Т: Изкушавам се да кажа телескоп, защото на подобен остров условията за наблюдение ще са добри (сравнително), но всъщност – ще си взема лодка, с която да се върна.
    Д: Бърза лодка. Не обичам самотните места и бих искал да се прибера по възможно най-бързия начин.

    34. Кокошката или яйцето?

    Т: Яйцето.
    Д: Чувал съм, че и динозаврите са снасяли яйца. Но потърсих в гугъл и пишеше, че в черупката се съдържа "овокледидин-17“, който се образува в кокошката, така че вече не съм сигурен кой е отговорът.

    35. Театър или кино?

    Т: Театър.
    Д: Кино, предполагам. Всъщност предпочитам театър, но много по-често посещавам кино салона, така че май кино е отговорът.

    36. Планина или море?

    Т: Планина.
    Д: Море. Но не да лежа на плажа по цял ден, а да си намеря някое дълбоко място с чиста вода и приятни рифове, което да разгледам. Бонус точки за потънали кораби.

    37. Изгрев или залез?

    Т: Залез.
    Д: Залез. Не съм по сутрешните дейности.

    38. Какво ти предстои в следващите месеци?


    Т: Най-скоро са есенните състезания по математика и физика, след това ноември месец има Международно състезание по математика, което ще се проведе във Варна. И разбира се, сериозна подготовка за олимпиадите, които наближават.
    Д: Не знам. Приятни неща, надявам се. Може би за този въпрос трябваше да ползвам пътуването напред във времето.

    39. Кого искаш да поздравиш?  

    Т: Виктор Мирев, бивш състезател по астрономия и астрофизика.
    Д: Всеки който чете това. Също и неизвестния ми партньор в този блиц въпросник.

    40. Пожелай ни нещо!

    Т: Продължавайте в същия дух.
    Д: Продължавайте да работите в същия дух!

    41. Съвет към младите състезатели?

    Т: Колкото и банално да звучи – да си четат условията на задачите бавно и с разбиране.
    Д: Просто да мислят по време на състезанието. Няма нужда да си изрешил 42 сборника, ако не те е страх да мислиш. Доказан факт е обаче, че решаването на задачи помага значително.

  • Никола Каравасилев: Човекът, който учи децата на астрофизика за олимпийски медали

    Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

    “Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

     

    - Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

    Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

    - Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

    - Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
    Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

    - Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

    - Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
    Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

    - А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

    - По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

    - Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

    - Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

     

    - Вярвате ли в извънземен интелект?

    - Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

    - А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

    - Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

    - В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

    - Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

    - А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

    - Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

    - Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

    - Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
    Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

    - Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

    - Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

    - А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

    Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
    Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

    Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С КАЛОЯН И ЦАНИМИР, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.

    1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
    Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.

    1. В момента се занимавам с …

    К: Експерименти по докторантската ми работа.
    Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.

    1. Как те наричат приятелите?

    К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
    Ц: Цани.

    1. Последното международно състезание, на което участва:

    К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
    Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К: Трябва да се разсъня.
    Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”

    1. А на деня след това?

    К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
    Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
    Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.

    1. На кого се възхищаваш?

    К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
    Ц: Илон Мъск!

    1. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
    Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!

    1. А пък ти взеха...?

    К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
    Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.

    1. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
    Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.

    1. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
    Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.

    1. Любим момент/ история от състезание?

    К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
    Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!

    1. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
    Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.

    1. Защо астрономия?

    К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
    Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.

    1. Опиши астрономията с три думи!

    К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
    Ц: Вход към астрофизиката.

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
    Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.

    1. Астрономите са готини, защото…

    К: Са нощни птици!
    Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…?

    К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
    Ц: Писмеността.

    1. Астрономия или астрофизика?

    К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
    Ц: Астрофизика.

    1. Плутон планета ли е?

    К: Не.
    Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.

    1. Любимо съзвездие?

    К: Орион.
    Ц: Ралица.

    1. Вярваш ли в извънземни?

    К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни. 
    Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.

    1. А в зодии?

    К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.

    Ц: Не. Този въпрос е обиден.

    1. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
    Ц: Комунистическо.

    1. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
    Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.

    1. Родното ти място?

    К: София.
    Ц: Перник.

    1. Любимо занимание/хоби?

    К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
    Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.

    1. За какво мечтаеш?

    К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
    Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
    Ц: “Не знам.”

    1. В какво се крие красотата на науката?

    К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
    Ц: В това, че всичко друго е грозно.

    1. Какъв си бил в предишния си живот?

    К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
    Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!

    Ц: Не.

    1. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    К: Машина за телепортиране!
    Ц: Метална тенджера със семена.

    1. Кокошката или яйцето?

    К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
    Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.

    1. Театър или кино?

    К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
    Ц: Кино.

    1. Планина или море?

    К: Планина.
    Ц: Морета на Марс!

    1. Изгрев или залез?

    К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
    Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    К: Участие в конференции.
    Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
    Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.

    1. Пожелай ни нещо!

    К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве! 
    Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.

    1. Съвет към младите състезатели?

    К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
    И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“

    Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.

     

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ, МЕДАЛИСТ ПО АСТРОНОМИЯ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

     

    КАКВО?
    Гравитационните вълни са предвидени от Общата теория на относителността на Айнщайн. Представляват деформация на пространство-времето, която се получава, когато две масивни тела (например черни дупки) се въртят бързо или се сливат. Ефектът бе експериментално потвърден на 11 февруари 2016 г. от двата детектора на LIGO в САЩ.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Гравитационните вълни са нов начин за наблюдение на небето, който ще ни позволи да придобием по-добра и пълна представа за Вселената.

    КАКВО СЛЕДВА? 
    Италианският детектор Virgo ще заработи отново през 2018 г., след като бе спрян за технически подобрения през 2011 г. Тогава се очаква да заработи и японската обсерватория KAGRA. Предстои усъвършенстване и на LIGO, като се очаква през 2021 г. детекторите да имат десет пъти по-голяма чувствителност от първоначалните.

    Георги Александров е ученик в Х клас в Софийската математическа гимназия. Носител е на сребърен медал от международната олимпиада по астрономия през 2015г. в гр. Казан и бронзов медал от Олимпиадата през 2016 г. в Пампорово.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 85 / януари 2017.

  • БРОНЗОВИЯТ НОСИТЕЛ МИРОСЛАВ: "АКО НЕ БЕШЕ АСТРОНОМИЯТА, СЕГА ЩЯХ ДА СЪМ АРХИТЕКТ ИЛИ МУЗИКАНТ"

    Мирослав Владимиров Радомиров е двукратен бронзов медалист по астрономия. Възпитаник е на Природо математическа гимназия „Акад. Боян Петканчин” град Хасково, Хасково, в момента е на 25 години и е магистър 2 курс  по Теоретична и Математическа Физика в Софийския Университет. Последното международно състезание, на което участва, е петата Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика в Полша (2011), откъдето пък се завръща с почетна грамота.

     

    Следващата учебна година започвам докторантура в областта на теоретичната физика, сега предстои ми защита на магистърска дипломна работа. Интересите ми са най-вече свързани с квантова теория на полето, теория на струните, суперсиметрия и теория на относителността.   
    Олимпиадите и състезанията развиха мисленето и пространственото ми въображение, дадоха ми и доста незабравими спомени, пътувания в чужбина и нови приятели, с които и до днес поддържам връзка. И не мисля, че са ми взели нещо. Определено най-същественият момент за един млад състезател е самоподготовката - човек научава нещата най-добре, когато си ги чете сам. От опит знам, че няма много полза, ако само гледаш как учителят решава задачите на дъската. За да се научиш и ти да ги решаваш, трябва непрекъснато да се опитваш. 
    Едно от нещата, които научих е, че човек колкото и да е умен, няма как да достигне до върха, ако не по положи достатъчно усилия. Другото е да не се отчайваш, ако не си от най-добрите. Не е важно да си най-добрият, а всеки следващ път да си все по-добър.

    Когато бях във втори клас открих, че имам дарба да рисувам и поради тази причина исках да стана художник. Година по-късно реших, че като порасна ще стана архитект, защото много се интересувам от всякакви сгради и съоръжения (къщи, небостъргачи, мостове), а в свободното си време ще рисувам за удоволствие. В пети клас започнах да се занимавам с астрономия, но изобщо не съм си мислел, че като порасна ще се занимавам с наука. Може би чак в девети или десети клас разбрах, че искам да стана учен. Това бих отговорил и сега.  

    Четиринадесета Международната Олимпиада по Астрономия в Ханг Джоу, Китай. След като олимпиадата свърши и трябваше вече да се прибираме, българите решихме да останем още един ден, за да посетим Шан Хай. До там пътувахме с влак, който се движеше на магнитна възглавница с 450 km/h. Както се досещате, пътуването с този влак за жалост продължи доста кратко време. В центъра на града беше пълно с интересни сгради и високи небостъргачи.

    Трите думи, с които бих описвал астрономията:  Красота, вълшебство, страст. Когато бях малък, прочетох една детска енциклопедия и много се запалих по астрономията. В пети клас разбрах, че във Хасково има астрономическа обсерватория и там се провежда кръжок. Веднага се записах. Госпожата, която води кръжока, се нарича Йоанна Кокотанекова и тя носи най-голяма отговорност за успехите и интереса ми към науката.  (Прочетете и интервюто ни с астрономическото семейство Кокотанекови, бел. ред.)

    Любимият ми аспект от астрономията е изследването на неутронните звезди и черните дупки, защото за описанието им са необходими двата най-съвременни дяла във физиката, а именно: квантова теория на полето и теория на относителността. Най-интересното за мен астрономическо откритие са гравитационните вълни причинени от сблъсък на две черни дупки, които бяха открити през 2015 г. Тези вълни са предречени преди 100 години в Общата теория на относителността от Алберт Айнщайн.

    Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, бих създал вълшебна отвара, която предотвратява възможността една жена да има повече от две деца, и ако можех, бих направил тази отвара задължителна за всички жени по света. Според мен най-големият проблем на човечеството е многобройното население, което с всяка изминала година расте с все по-голяма скорост. Проблеми като глобалното затопляне, замърсяването на въздуха, водите, почвите, изчезването на много животински и растителни видове - всички те са вследствие на огромния брой хора, които населяват планетата.

    В близкото бъдеще техниката ще се развива все повече и повече и ще става неизменна част от живота на хората. До 20 години човек ще е стъпил на Марс, след около 50 - петролът на Земята ще е свършил, затова всички ще се придвижват с електрически коли. Голяма част от професиите ще се вършат от роботи. Космическото пространство около Земята ще става все по-достъпно. Ще бъдат изградени още космически станции в орбита около Земята, на Луната и на Марс. Съмнявам се, че имам достатъчно въображение, за да си представя света и в далечното бъдеще.    

    Най-неприятният предмет в училище ми беше литературата. Никога не съм се интересувал от това какво е искал да каже авторът и какви изразни средства е ползвал, за да го направи, и мразех, когато трябваше да пишем интерпретативни съчинения или есета. Общо взето този предмет доста ме натоварваше психически.

    Покрай астрономията започнах да се занимавам с астрофотография, фотография и физика. Научих се да обяснявам доста добре задачи по математика и физика на мои приятели и познати. Ако не беше астрономията, в момента най-вероятно щях да съм архитект или музикант. Обичам да свиря на китара и пиано, да ходя на тренировки по плуване и винг чун (китайско бойно изкуство). Слушам най-вече класическа музика, рок и поп. Гледам всякакъв жанр филми, но не съм от хората, които четат книги. Любимата ми книга е Шестото клеймо на Дан Браун.  

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Мирослав препоръчва: 

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФЕОДОР И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    1. Представи се в едно изречение!
      Ф: Аз съм Феодор Светланов Кономаев.
      К: Лудо дете на 18, което ходи по планините, наблюдава с телескопи и постоянно се усмихва
       
    2. В момента се занимавам с:
      Ф:
      Астрофизика, астрономия и физика.
      К: С хората от катедра „Астрономия“ на СУ организираме много интересни неща – кръжок, наблюдения, лекции и се радвам, че мога да съм част от това. Правя и доста наблюдения и събирам данни, за да напиша научна статия. Готвя се за малкото останали състезания, за матури, за бал. И естествено ходя по планините постоянно, обикалям страхотни места и се радвам на всичко около мен.
       
    3. Как те наричат приятелите?
      Ф:
      Обикновено ме наричат Федя, но в на последната международна един колумбиец ми измисли прякор – Магнус.
      К: Кали.
       
    4. Последното международно състезание, на което участва ?
      Ф: X-та Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика, Бубанешвар, Одиша, Индия. (декември 2016, бел. ред.)
      К: Международен турнир на младите физици през 2016г. в Русия.
       
    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Ф: „Няма да се справя.“
      К: “Не може ли да започват малко по-късно, не ми се става…”
       
    6. Кога би се отказал да решиш една задача?
      Ф: Когато са минали пет минути след края на теоретичния кръг и е крайно време да започна номерирането на страниците и попълването на бланките.
      К: Когато олимпиадата е 4 часа, а имам още три други задачи :D
       
    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?
      Ф: Професор Стивън Уилям Хокинг.
      К: Карл Сейгън
      .
    8. На кого се възхищаваш?
      Ф: На своите ръководители по астрономия.
      К: На Боян Петров, защото съчетава науката с височинния алпинизъм, бори се за опазването на българската природа и доказва, че човек може да постигне много, работейки здраво. Пожелавам му само успехи и един ден да четем и за вторите седем.
       
    9. Най-големия компромис, който правиш заради подготовките?
      Ф: През последните два месеца посветих страшно много време на подготовката си по астрофизика.
      К: Не празнувах Рождения си ден, защо трябваше да бъда на състезание по физика в Сандански. Което не беше лошо, защото пак си изкарах супер, но по-голям „компромис“ от това не мога да измисля – състезанията са си част от живота ми.
       
    10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха..?
      Ф: Познанството с много хора, с които споделям толкова много общи неща. Запознах се с толкова прекрасни хора като моите настоящи ръководители.
      К: Всички невероятни спомени, за които се сещам. Знанията определено са най-полезното нещо, но най-ценни за мен са спомените и приятелите. Защото вече главата ми не побира всички случки, които сме преживели по състезания къде ли не и мога да разказвам с дни и винаги с усмивка. Запознах се с хора, които обичам и много ценя и винаги ще съм благодарна, че ги има.
       
    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
      Ф: 4-годишен: космонавт; 6г.- палеонтолог или астронавт; 11г. – астроном;
      14г. – програмист; 15г. – астрофизик; 16г. – космолог; 17г. – астрофизик програмист.
      К: Художничка, стюардеса, интериорен дизайнер, астронавт, сеизмолог…
       
    12. Най-красивата страна, в която си бил?
      Ф: От природна гледна точка – Индия, от културна – Киргизия и Русия, от архитектурна – Катар. Но като цяло – България.
      К: България.
       
    13. Любим момент/ история от състезание?
      Ф: Може би награждаването на XIX Международната Олимпиада по Астрономия в Киргизия.
      К: Ох, толкова са много, че е невъзможно да посоча любим. Ще се пробвам с няколко... Миналата година на втори кръг по астрономия влязохмe в стаята с кебапчета. В Димитровград се натъкнахме на някакъв фестивал и решихме да се включим в хорото (с доста скромните си умения). Бяхме в Пловдив и звъннахме на пицария в Русе да си поръчаме пица. В Севлиево ни заваля брутален сняг (през октомври) и едвам се прибрахме, но пък си взехме една котка и си я донесохме в София. В Кюстендил търсихме илюминати. В Пловдив гоних влак на високи токчета и с тежък куфар, а пък във Варна на фара един особено интересен местен човек, попрекалил с виното, ни каза, че човек винаги трябва да е романтичен. Май трябва да спра дотук :D
       
    14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
      Ф: Астрономията е науката за вселената като цяло и всяка нейна част поотделно. Изучаването ѝ разкрива на човека истинските мащаби на всемира и дава на човек нов поглед върху живота и света.
      К: Учим се да разбираме Вселената!
       
    15. Защо астрономия?
      Ф: От четиригодишен ми купуваха енциклопедии за космоса. Това отключи интереса ми към тази наука. С нетърпение чаках да стана пети клас, за да мога да започна да посещавам кръжока във варненската обсерватория. Попаднах при госпожа Ева Божурова. Ходех на метеорни експедиции и слушах лекции в обсерваторията. Тогава разбрах и за олимпиадата по астрономия…
      К: Защото всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите! (Оскар Уайлд)
       
    16. Опиши астрономията с три думи:
      Ф: Интересна, необятна и красива.
      К: Красива, итересна наука.
       
    17. Защо и за кого тя е полезна?
      Ф: За всички, за цялото човечество.
      К: Реално погледнато, за всички. Изследвайки небесните тела, правим открития, които после могат да се приложат във всички останали сфери.
       
    18. Астрономите са готини, защото:
      Ф: Това са хората, с които можеш да запалиш лагерен огън на покрива на индийското общежитие и да прекараш най-прекрасните вечери в живота си.
      К: Защото са всеотдайни в това, което правят, на всяка цена ще ти помогнат и се забавляват страхотно!
       
    19. Най-великото изобретение, измисляно някога:
      Ф: Колелото. Последвано от лоста и макарата.
      К: Колкото и да е клиширано - компютър.
       
    20. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
      Ф: Заради „парадокса за дядото“ не бих избрал машината на времето, а по-скоро хипердрайва от „Междузвездни войни“.
      К: Генератор на енергия от възобновяеми източници, достатъчно малък, но и достатъчно мощен, че да е достатъчен за голям брой хора.
       
    21. Астрономия или астрофизика?
      Ф: От състезателна гледна точка, Олимпиадата по астрономия предлага много по-добри и интересни задачи от тази по астрофизика. Там се изисква интелект и придобит усет. Олимпиадата по астрофизика се свежда нерядко до скоростно решаване на задачи или пък до задачи по математика.
      От научна гледна точка по-интересна ми е астрофизиката. С нея искам да се занимавам и вбъдеще.
      К: Астрофизика.
       
    22. Плутон планета ли е?
      Ф: Не, разбира се.
      К: Не точно, планета-джудже е.
       
    23. Любимо съзвездие?
      Ф: Кил.
      К: Орион.
       
    24. Вярваш ли в извънземни?
      Ф: Няма причина, която да ме кара да смятам, че не съществуват.
      К: Те или съществуват, или не. Няма как да вярвам в тях. Дали има или няма според мен – отговорът е: не знаем.
       
    25. А в зодии? Коя зодия си?
      Ф: Водя се стрелец, иначе съм змиеносец. Но това е като не отчитаме прецесията на земната орбита… Ама по-скоро съм си магаре.
      К: Когато съм се родила, Слънцето е било между съзвездията Водолей и Риби. НО
      Това няма никакво значение :) Разположението на небесните тела на фона на звездите в момента на раждане на човек не влияят по какъвто и да е начин на формирането на неговия характер, на постъпките му и на това какво го очаква.
       
    26. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
      Ф: Ако става дума за слънчево затъмнение (луната затъмнява слънцето за земния наблюдател), от луната бихме виждали само осветената част на земята.
      Обаче ако става дума за затъмнение на слънцето от земята за наблюдател от луната, то би било много зрелищно. Ще се вижда земната атмосфера, през която се пречупват слънчевите лъчи. Освен това ще се вижда и красивата слънчева корона.
      К: Ако на Земята се наблюдава слънчево затъмнение и си на страната на Луната, обърната към Земята, ще видиш осветената от Слънцето Земя и Лунната сянка, плъзгаща се по диска ѝ.
      Ако пък на самата Луна се наблюдава Слънчево затъмнение, ще видиш диска на Земята да преминава пред Слънчевия.
       
    27. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
      Ф: Предстоят много нови открития. Надявам се да се намери начин на предаване на информацията със скорост, по-висока от тази на светлината, въпреки че едва ли ще има такава възможност. Очаквам в скоро време човечеството да погледне към вселената по нов начин, използвайки вече не само електромагнитните, но и гравитационните вълни.
      К: Определено астрономията я чакат доста добри години. Предстои пускането на няколко нови телескопа: Космическият телескоп Джеймс Уеб ще бъде пуснат в експлоатация в края на 2018г. Огледалото му ще е с диаметър 6,5м (в сравнение – на Хъбъл е 2,4м). До 2024г. се очаква пускането няколко огромни наземни телескопа в Чили, на Хаваите и в САЩ.
      С помощта на всичко това смятам, че ще можем да напреднем много в различните астрономически проучвания и дори не мога да си представя докъде ще стигнем. Очаквам го с голямо нетърпение.
       
    28. Родното ти място?
      Ф: Град Варна.
      К: София.
       
    29. Любимо занимание?
      Ф: Харесвам информатиката (в информатическа паралелка съм), но ме влече и ботаниката (градинарството).
      К: Да ходя в планината. С приятеля ми се стараем да прекарваме там колкото се може повече време и определено мечтаем да обиколим и българските и чуждестранните планини и да се качваме по все по-високи върхове.
       
    30. За какво мечтаеш?
      Ф: Световна държава с общ език, култура и управление.
      К: Да успея да изкача много високи върхове. И нищо да не се променя, защото съм изключително щастлива сега. Мечтая да виждам повече усмивки по улиците :). Вярвам неизменно в хората и си мечтая всички да споделят тази моя вяра.
       
    31. Кой е отговорът на всички въпроси?
      Ф: Според една книга („Пътеводител на галактическия стопаджия“) е 42. Според мен универсален отговор съществува и трябва да бъде открит.
      К: 42.
       
    32. В какво се крие красотата на науката?
      Ф: В разбирането на механизма на действие на вселената, явленията и вникването на човечеството все по-надълбоко в познанието, търсейки смисъла на всичко и горепосочения отговор на всички въпроси.
      К: В това, че винаги задава въпроси и съмнява. Никога не се примирява с нещо неизвестно, а търси неговото обяснение. В това, че не ѝ пука дали „вярваш“ в нея или не – ако нещо е факт, то си остава факт, колкото и някой да твърди, че не вярва.
       
    33. Кокошката или яйцето?
      Ф: Коацерватната капка.
      К: Яйцето, твърдо сварено, със сол и червен пипер или по панагюрски.
       
    34. Какъв си бил в предишния си живот?
      Ф: Не вярвам в прераждането. Би било жалко, ако хората се прераждат, но би било жалко и ако човешката душа изчезва.
      К: Звезда. В края на живота си избухнала като свръхнова, вследствие на което се синтезирали химичните елементи, от които съм изградена сега.
       
    35. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
      Ф: Квадрант.
      К: Сигнална ракета или нещо, което би ми помогнало да оцелея (аптечка) и да се върна невредима вкъщи. Прагматична съм, знам.
       
    36. Книга или електронен четец?
      Ф: Тъй като съм традиционалист, предпочитам книгата.
      К: Книга.
       
    37. Проза или поезия?
      Ф: Предпочитам поезия.
      К: Поезия.
       
    38. Рок или рап?
      Ф: Рок, разбира се.
      К: Рок.
       
    39. Театър или кино?
      Ф: Опера.
      К: Кино.
       
    40. Планина или море?
      Ф: Тъй като съм роден в морски град, интерес за мен представлява изследването на вътрешността на континента. По време на лагерите за подготовка ходих на много походи в планината, от които останах много доволен.
      К: Планина (ако на някого още не му е станало ясно :D )
       
    41. За или против униформите в училище?
      Ф: Твърдо против.
      К: Против (но ЗА това да се съобразяваш какво обличаш)
       
    42. Изгрев или залез?
      Ф: Изгрев. Това е краят на дългата наблюдателна нощ и началото на новия ден.
      К: Залез.
       
    43. Какво ти предстои в следващите месеци?
      Ф: Подготовки. Състезателният сезон няма край.
      К: Олимпиада по астрономия, после матури, после бал.  Кандидатстване и после цяло лято в Рила, в Пирин и в Родопите.
       
    44. Кого искаш да поздравиш?
      Ф: Искам да поздравя своите ръководители, които изградиха състезателя в мен – доктор Ева Стефанова Божурова и господин Захари Дончев Дончев. Без тях аз нямаше да бъда човекът, който съм, и нямаше да стигна дотук.
      К: Учените и преподавателите от катедра „Астрономия“, за това, че са страхотни, готини и ми помагат с всичко.
      Никола Каравасилев, който отделя почти цялото си време, за да обучава хората като мен и освен това е и много добър приятел.
      Милен Минев и Ганчо Ганчев – докторанти в катедра Астрономия и като цяло най-готините приятели, които мога да имам
      Ангел Димитров – за това, че е винаги до мен защото го обичам безкрайно много
      И всички, на които им се налага да ме търпят рано сутрин, преди да си изпия третото кафе.
       
    45. Какво си пожелаваш оттук нататък?
      Ф: Да давам от себе си каквото мога и, ако е рекъл Господ, това да даде добри резултати.
      К: Здраве за мен и всички около мен.
       
    46. Съвет към младите състезатели?
      Ф: В последно време все повече се убеждавам, че всичко е възможно и че няма непостижими неща за човешкото същество, в частност – състезателя. Разбрах, че абсолютно всичко е постижимо, ако се положат необходимото количество труд и упоритост.
      Моят ръководител, господин Дончев, неведнъж ми е казвал, че за пълен успех на едно състезание са необходими три неща – познания, спокойствие и късмет, като и трите са еднакво важни. Две от тях зависят от самия човек и за тях той сам трябва да се погрижи.
      К: -

    Феодор Кономаев е олимпиец от националните отбори по астрономия и астрофизика, а Калина Стоименова - от отбора на Младите физици и кръжока по астрономия.

  • Златният медалист по астрономия Бойко: Да надминеш учителя си

    През октомври 2016 г. България за първи път бе домакин на Международната олимпиада по астрономия в Смолян. Това бе и най-доброто представяне на страната ни до момента - четири бронзови, два сребърни и един златен медал. Носител на златото е състезателят Бойко Красимиров Борисов (X клас, СМГ), който категорично се наложи над останалите със своето абсолютно първо място в класирането. В надпреварата участие взимат над 80 състезатели от 18 държави.

     

    Подготовката за XI Mеждународна олимпиада по астрономия му отнема цяло лято, а последните две седмици преди форума решава задачи денонощно. “Тази година участниците в олимпиадата бяха доста силни и някак си изненадващо ми дойде факта, че станах абсолютен първенец.”, споделя пред БТВ медалистът.

    По астрономията шампионът се пали още от дете, но решава да се посвети на нея в гимназията - “Това е една доста приятна наука. Винаги съм бил запален, но средата на седми клас разбрах, че има и олимпиада по астрономия - просто реших да се пробвам. Така стигнах до национален кръг, където станах първи. След това на подбора пак станах първи и на Международната олимпиада успях да взема златен медал. “

    Основна роля за успехите на Бойко има учителят му Никола Каравасилев, докторант в Катедрата по астрономия на СУ, а от 2009 г. и ръководител на националния отбор по астрономия. “Още в самото начало ми направи впечатление, че той действително усвоява изключително бързо всички астрономически знания и което е по-важно: той намира най-краткия и елегантен начин за решаването на една задача. Трудно е да определя в какво е най-добър, тъй като почти във всичко е по-добър от мен, когато бях на неговите години. Освен това има изключителен талант да обяснява.” Тъй като Бойко все още не еизбрал по какъв път ще поеме след гимназията, учителят му без притеснения го съветва да се насочи към научна кариера.

    Настоящото интервю бе излъчено през декември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

     Снимка статия: С. Спиридонова, Шеста годишна олимпийска среща 2016