Последни блог постове

През август 2016 г. националният отбор на България се връща от Международната олимпиада по информатика в Казан, Русия, с един златен и два сребърни медала.
Невероятно постижение постига вече дългогодишният състезател Христо Венев, който грабва поредно злато и заема трайно място в българската олимпийска хроника. Талантливият информатик става втори във вечната ранглиста, като така подобрява досегашния роден рекорд - до 2016 г. България се отличава в предните места в лицето на Румен Христов и неговото пето място.

Настоящото интервю бе излъчено през ноември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

За 18-годишния Христо информатиката е начин на живот, запалва се по компютрите благодарение на майка си. “Разказа ми как се е занимавала с компютри, когато е била ученичка, оттам се записах и на школи по информатика..” След школата идват и олимпиадите. За пръв път се явава на национална по информатика, когато е есва 5 клас, следват медали, грамоти и признания. Става ученик в СМГ, където прави впечатление с аналитичната си и задълбочена мисъл.
Президентът на Международната олимпиада по информатика, българинът Красимир Манев, споделя, че познава Христо от 7 години  - откакто се състезава и много бързо започва да показва високи резултати. Вече 5 години е представител в националния отбор на България за МОИ.
Още на първата си МОИ талантливото момче печели сребърен медал, а след като на следващите четири олимпиади грабва златото, става най-добрият български състезател по информатика до сега. “С това свое постижение той заема второ място във вечната класация на участниците от международни олимпиади, след супер гения от Беларус Караткевич. А това е огромен резултат!”, гордо отбелязва проф. Манев. И въпреки че Генадий Караткевич има 1 сребърен и 6 златни медала от международни олимпиади по информатика, Христо не таи болни амбиции да задмине първенеца - приема успеха си с усмивка и без да се възгордява.

“Не съм полагал твърде много усилия - занимавал съм се, когато ми е интересно, най-вече за да усъвършенствам себе си и да науча нови неща.”
От международни състезания Христо може да се похвали с над 15 медала. Като най-ценни определя първото си злато - от 2013, МОИ в Австралия, второто - от МОИ 2014 в Тайван, и последното - от Международната в Казан, Русия, през 2016 г.
Младият информатик признава, че се занимава с информатика, когато му е интересно и се чувства провокиран. Обича да решава задачи, да играе игри, в свободното си време излиза с приятели, чете книги. Любимият му писател е Тери Пратчет, а предпочитаният стил музика - метъл. През изминалата година завърши СМГ, на която подари два от медалите си, след което е приет да учи Компютърни науки в Оксфорд.
Неговият ръководител не крие надеждите си, че Христо би се насочил към науката, тъй като има качества на учен, задълбочен поглед към проблемите. По-младите състезатели Христо съветва “Нека правят, това, което им е интересно, и нека това ги води напред.”

1. Представи се в едно изречение!
В: Ванеса. Усмихната, енергична и винаги готова за новости.
И: Приятно момче на 17 години от град Шумен на име Иван, което се занимава с информатика.

2. В момента се занимавам с …
В: В момента се занимавам както със състезателна информатика, така и с работа по научни разработки в сферата на информатиката и математиката (изключително интересен процес :))
И: Подготовка за есеннения турнир по информатика “Джон Атанасов”.

3. Как те наричат приятелите?
В: Копонеса!
И: Ванка.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
В: Със сигурност не би могло да се побере в едно изречение, но накратко казано: важни знания, ценен опит и незабравими моменти, прекарани с прекрасни хора.
И: Нов начин на мислене.

5. Но ми взеха…
В: Голяма част от времето, за което дори за момент не съм съжалявала.
И: Доста от времето.

6. Последното международно състезание, на което участва ?
В: Московска Отворена Олимпиада 2016, Русия.
И: Romanian Masters of Informatics в Букурещ.

7. Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?
В: “ Ще бъдат/Бяха едни интересни пет часа.”
И: Първата - “Дано да мине гладко.” Последната - “Дано не само при мен не е минало гладко.”

8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
В: Отговорите варираха от нинджа, през супергерой, та чак до програмист. Би се получила интересна комбинация.
И: Може би космонавт.

9. А сега как отговаряш?
В: Ако съдим по това, не съм се променила – нинджа, супергерой и програмист все още звучи добре.
И: Програмист или учител.

10. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
В: Предполагам отделеното време... не бих го нарекла компромис, тъй като процесът на работа ми е изключително приятен. :)
И: Загърбване на други хобита и интереси.

11. Любим момент/ история от състезание?
В: Предполагам получаването на първата ми национална награда би могло да бъде наречено любим момент – то ми даде амбиция да продължа напред.
И: Отивахме на състезание Русия и летяхме от Букурещ. Закъснявахме за самолета ни с много и когато пристигнахме ни казаха, че е твърде късно. Момент по-късно обаче се оказа, че може да стане, но трябва много да бързаме. След експресно чекиране, спринт през цялото летище, се качихме на самолета и излетяхме в момента, в който седнахме. Дори имаше служители, които бягаха с нас и ни навигираха из летището.

12. Най-досадният въпрос за един информатик?
В: "Не те ли заболяха очите от този компютър???"
И: Не мога да определя кой е най-досадният, но е измежду тези: Може ли да хакнеш един facebook профил? / Ще ми смениш ли harddisk-а? / На състезания презентации ли правите?

13. Три думи, с които би описал информатиката?
В: Обширна, вълнуваща наука.
И: Интересна, Иновативана, Интерактивна.

14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна - кога и как?
В: Интересът ми към компютрите в далечния четвърти клас постави началото,  а интересът към програмирането беше причина за продължението... :)
И: В пети клас се записах в курса по информатика в училище, защото момичето, което харесвах, ходеше, а там вече се запалих, защото е много интерактвина наука и изисква различно мислене.

15. С кой известен учен би искал да срещнеш?
В: Christopher Voigt.
И: Ричард Файнман или Алберт Айнщайн.

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…
В: Беше ми попаднало някъде, че тирбушонът оглавява някои класации... Простичките неща понякога са най-ценни.
И: Интернет.

17. А ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
В: Бих заложила на вечния двигател, макар и невъзможен според съвременните закони.
И: Добре контролиран изкуствен интелект.

18. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
В: Подреждането на приоритети, което се дължи на твърде разнообразните ми интереси.
И: Не се сещам за най-трудната, но всяка свързана с 3D геометрия е нагоре в списъка.

19. Как протича една твоя подготовка за състезание?
В: Задачи, задачи и пак задачи. Трупането на опит е най-ефективният начин за подготовка.
И: Решаване на задачи, учене и преговаряне на теория. Към края на деня вече играем настолни или други игри.

20. Любимият ти научен виц?
В: *в търсене на научни вицове* / Оптимистът вижда чашата наполовина пълна. Песимистът – наполовина празна. Инженерът – два пъти по-голяма, отколкото трябва да бъде. Примерно...
И: Не точно виц. - “Трима души влизат в един бар. Бармана - Всички ли ще пиете бира? 1вия - Не знам. 2рия - Не знам. 3тия - Да.”

21. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
В: Създаването на биоинформатични технологии.
И: Машинното самообучение (Machine learning)

22. Кой е отговорът на всички въпроси?
В: Аз съм пас – Бими, 2016
И: Отговорът на живота, вселената и всичко останало е 42.

23. Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?
В: Едно от нещата, които очаквам и следя с интерес, е развитието на технологиите за 3D принтиране на органи.
И: Електрически и безпилотни коли, които ще намалят инцидентите и замърсяванията неколкократно . Компанията Тесла на Илън Мъск може би най-добър пример за такива.

24. Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?
В: Като ученичка в 12ти клас на този етап, според мен недостатъците на IT образованието в училище със сигурност не са малко – накратко: малко отделени часове, без особено високи изисквания.
И: В училище часовете по информатика или информационни технологии никога не успяха да ни запалят по предмета. Бройката на добри учители е твърде ниска.

25. Къде може да те срещне най-често човек?
В: За човек, който обича да пътува, вероятно „някъде из БДЖ“ би бил доста подходящ отговор.
И: В Школа “А&Б” или училище.

26. Любимо занимание/хоби?
В: Изключвайки програмирането, движението и спорта са неизменна част от ежедневито ми – едно от любимите ми места в родния ми град Шумен не случайно е Шуменското плато – подходящо място за сутрешен, обеден, следобеден, вечерен джогинг.
И: Скейт и баскетбол.

27. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
В: Добра компания.
И: Любов, приятели и свобода.

28. Ако можеше да избираш, къде би се родил?
В: Не съжалявам, че съм се родила в малко градче в България, красиво е... и не бих го променила. :)
И: Бих избрал България.

29. А кога?
В: 1998 беше подходяща година.
И: В бъдещето, защото то е неясното.

30. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
В: Хубава книга – няма батерии.
И: Въдица.

31. Песента, която описва настроението ти в момента?
В: Michael Buble – Feeling Good
И: Aerosmith - Dream On

32. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
В: Мисля?
И: Чувствам.

33. Кокошката или яйцето?
В: Кокошката.
И: Може би яйцето.

34. Последната книга, която прочете?
В: „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, невероятна книга.
И: “Сигурно се шегувате, г-н Файнман!”

35. За какво никога не ти остава време?
В: За това, за което и нямам желание да остава.
И: За училище и сън.

36. Любим предмет в училище?
В: Може би биология.
И: Новият ни учител по физика е много интересен затова в момента е физиката.

37. Благородно завиждам на....
В: На всички, които успяват да справят с концентрацията в моментите, в които им е нужна. Е... аз рядко успявам.
И: Много хора, но не искам да ги споменавам.

38. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
В: Ако се постарая...
И: Да. Най-доборото ми време е 55 секунди.

39. Судоку или кръстословица?
В: Судоку.
И: Кръстословица.

40. Проза или поезия?
В: Проза.
И: Поезия.

41. Планина или море?
В: Планина.
И: Планина, но все се получава, че ходя по-често на море..

42. Какво ти предстои до края на академичната година?
В: Състезания, конференции, изпити, кандидатстване... Ще бъде забавна година.
И: Много състезания и мъки в училище.

43. Кое е най-голямото ти лично и/или академично постижение през изминалата година?
В: За най-голямо постижение през годината приемам всички онези положителни и насърчаващи коментари относно работата по разработките ми. Няма нищо по-хубаво от това да видиш, че трудът ти е оценен.
И: Сребро от последното състезание, което беше в Румъния.

44. Кого искаш да поздравиш?
В: Всички прекрасни приятели, учители, организатори... Обич за вас и безкрайни благодарности. :)
И: Шефа (Виктор Трезиев), Димитър Карев.

45. И поздрав за събеседника ти (изненада):
В: No diggity!
И: Да е жив и здрав.

46. Съвет към младите състезатели?
В: Мотивацията е важна!!1!!!!! И все пак... забавлявайте с това, което правите.
И: Дерзайте! 

Енчо Мишинев е дванадесетокласник в математическата гимназия “Атанас Радев”, гр. Ямбол. Още от 6-ти клас е състезател в областта на състезателната информатика, утвърждавайки се като неколкократен златен и сребърен медалист от Международната и Балканската олимпиади, Централноевропейската, Традиционна руска олимпиади и Romanian Master of Informatics.

Последното международно състезание, на което взех участие, е Международният турнир по информатика в Шумен. Иначе беше много добра година и в състезателен, и в личностен план. Не мисля, че е имало нещо, за което да не ми остане време.
В момента се концентрирам върху кандидатстването си в университет, но се старая и да поддържам добра форма за състезанията по информатика. В по-близък план очаквам отговори от университетите, в които съм кандидатствал, а в по-дългосрочен: и аз не зная, тъй като не знам какво да очаквам от евентуалното образование в чужбина.

“Образование - тук или зад граница?” -  Зад граница. Не съм запознат с това каква е ситуацията в други науки, но за информатиката многократно съм чувал (и от хора, учещи в България), че просто образованието тук не е на ниво.

Като ме питаха какъв искам да стана, сменях решението си много често. Спомням си, че доста пъти съм отговарял полицай. От много години обаче твърдо отговарям програмист и не смятам да променям решението си вбъдеще.

Спомням си, че на първата ми международна олимпиада в Австралия през 2013-та, по време на първия състезателен ден, организаторите трябваше да преследват някакво животно подобно на опосум, което се беше вмъкнало и тичаше изпод масите на състезаващите се участници.

Едно от най-важните неща, които състезанията предоставят, e възможността да пътуваш и да се срещаш с много различни хора. Ще ми се да бях осъзнал по-рано, че макар резултатите да са важни, в дългосрочен план се запомнят преживяванията. Много полезно е да общуваш с хора от съвсем различни места, за да осъзнаеш колко всъщност си приличаме всички.

Информационната наука е сравнително нова, така че има много възможности за развитие. Надявам се областта на изкуствения интелект да се развие до толкова, че да може да бъде прилагана практично в ежедневието.
Технологичната еволюция много улеснява ежедневния живот и недостатъци почти няма. Много хора смятат, че напредването на технологиите пречи на отношенията между хората, но аз мисля, че е тъкмо обратното. Все пак в днешно време няма никакъв проблем да поддържаш активна връзка със семейство и приятели, които са на хиляди километри от теб.

След 50-100 години според мен ще има много развития в технологиите, но плавни. Вероятно ще имаме малка колония на Марс, компютрите ще са много по-мощни, космическите кораби ще са много по-бързи. Надявам се също глобализацията да е силно напреднала.

През свободното си време не правя нищо особено - излизам с приятели и играя видеоигри. Харесвам различни филмови жанрове като най-вече комедии и психологически трилъри. Музика харесвам почти всякаква, а книги, да бъда честен, чета рядко. През лятото обичам да играя тенис на корт.

“Какво би посъветвал младите олимпийци?” - Просто да се отдадат на това, което им е интересно. Успехите ще дойдат сами.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?

Интернет на нещата е компютърна мрежа, изградена от предмети, към които са прикрепени малки електронни устройства със сензори. Устройствата не притежават голяма изчислителна мощ, но консумират изключително малко електроенергия.

ЗАЩО Е ВАЖНО?

Идеята за Интернет на нещата е важна, тъй като с нея хората ще имат повече знания за света около тях. Едно добро нейно приложение във всекидневния живот е в предотвратяването на инциденти. Пример за това е мостът в Минесота, който се е срутил през 2007 г. поради твърде голям товар. Имало е много пострадали. Един начин това да се избегне е към моста да се прикрепят малки електронни устройства, които да измерват товара и ако той бъде надвишен, да сигнализират на хората.

КАКВО СЛЕДВА?

Гореописаното е само малка част от това, което може да ни донесе Интернет на нещата. Представете си, че по този „умен“ мост мине една „умна“ кола. Тогава водачът ще знае какво е теглото върху моста в реално време, а също така дали мостът е заледен и т.н. С това ще увеличи сигурността на шофьорите.

ИВАН ИВАНОВ учи в Американския колеж в София. Състезател е в националния отбор по информатика младша възраст. Има два сребърни медала от Младежката балканска олимпиада по информатика през 2014 и 2015 г.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 79 / юли 2016.

Владислав Харалампиев е носител на два златни и два сребърни медала по информатика. Възпитаник e на Софийската Математическа гимназия, и продължава обучението си в специалност Компютърни науки във Факултета по математика и информатика към Софийския университет. „Състезанията са специфично нещо – трябва много практика, не само талант. Трябва да се научат много неща, да се развие умение бързо и без грешки да се пишат програми“, казва Владислав за опита си в различни състезателни мероприятия.

Последната научна разработка, в която съм участвал, е върху задачата за „измитане“ на полигони (polygon sweepwidth). Това е обобщение на класическа графова задача върху геометрични фигури. Участвах заедно с проф. Минко Марков и проф. Георги Георгиев. Представихме резултатите си на Юбилейната научна конференция 125 години математика и природни науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Английският език е важен, не само заради научната литература, но и за всеки, който иска неговата работа да стигне до голяма група хора и да предизвика истинска дискусия. Руският също е много полезен, защото има голямо количество смислени материали на този език.

Най-интересните хора срещнах на о-в Ливингстън по време на 21 Антарктическа експедиция – тези хора са физици, географи, алпинисти. Попаднах там, тъй като проф. Пимпирев – ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида,ме покани да участвам. Експедицията беше свързана с геодезични замервания и теренни наблюдения. Аз участвах в проект за GPS системи. 2013 беше година на соларен максимум. По принцип, повишената слънчева активност е негативно явление за GPS измервания. Това особенно се чувства при системите с висока точност – навигационните модули на самолети и ракети и други подобни. В условия на Антарктика трябваше да замерваме, а когато се върнем в България и да обработим различни данни. Имаше и странични задания, например определяне на скоростта на движение и издигане на остров Ливингстън.
Такива изследвания се правят на Антарктида – там има по-малко замърсяване със сигнали. Имаше, разбира се, и премеждия – батериите, които бяхме взели, уж трябваше да издържат шест часа, а издържаха половин. В района на Антарктическия полуостров, където се намира Българската Полярна База „Св. Климент Охридски”, се наблюдава затопляне на климата, снежната покривка непрекъснато се увеличава, а това повишава влажността на въздуха и променя природните условия. Един от ледниците заради големите снеговалежи и под собствената си тежест е тръгнал към базата. Снежната покривка достигаше на някои места 5-6 метра и трябваше много да копаем.

От Софийски университет ни дават много възможности за научна и състезателна дейност – два пъти ни изпращха на обучения в Международната зимна школа по програмиране в Харков, Украйна, редовно ни изпращат на национални и регионални олимпиади по програмиране, имаме достъп до научни конференции… Във ФМИ се провежда семинар по алгоритми, има и курс по състезателно програмиране. Миналата година бях на стаж на суперкомпютъра в Националния център за суперкомпютърни приложения. За съжаление отборите в университета намаляват всяка година. Мои приятели, които са две години по-големи от мен и вече завършиха, са ми разказвали, че по тяхно време отборите били 4, две години по-рано – 10, а в момента са 2… Мисля, че все повече хора в България се отказват от състезанията и заниманията с научна дейност. Също така, много хора, които са участвали в ученически състезания, не продължават да се обучават в български университети, а заминават за други държави.

Информатиката е много практически насочена наука, дори теоретическата й част. Компютрите дават възможност да се извършват колосални изчисления и да се съхранява огромно количество данни. Информатиката използва тези възможности за решаването на истински задачи, изникващи пред хората. По същество знанията, които генерира тази наука, превръщат изчислителните машини в полезен за хората инструмент. Информатиката е доста млада наука и знанията в тази област все още не са превърнати в стройна теория. За разлика, например, от алгебрата или математическия анализ. Има и много нерешени проблеми. Например въпросът за равенството на класовете P и NP, за съществуването на one-way function, за най-бързия алгоритъм за умножаване на числа, за това може ли ефективно да се разложи число на прости делители и много други. Тези проблеми може да изглеждат далеч от практиката, но нашите предположения за отговорите им лежат в основата на технологиите ни. От отговорите им зависи, например, дали нашите средства за сигурност наистина са сигурни. Или докъде се простират границите на нещата, които ние може да разберем.

В България има много хора, които се занимават с програмиране. Не мисля, че е хубаво още от първи курс студентите да започват работа в софтуерни фирми. Така не остава време за качествено обучение и хората си стават „занаятчии“, а не високо квалифицирани специалисти. В крайна сметка всичко зависи от личните желания и амбиции. Иска ми се в България да има по-голяма общност от хора, „запалени“ по състезания. Много е полезно, когато има с кого да обсъждаш решения и кого да попиташ. За жалост състезателите в България (поне сред студентите) все повече намаляват. Което се отразява и на ученическите състезания. Важно е да има нови идеи и нови задачи. А тези неща често ги правят студентите. А и е много относително кой е умен. Това, че някой може да решава задачи, не го прави умен.

Вероятно ще продължа да се занимавам с програмиране и занапред. Бях на различни стажове за софтуерен инженер – миналата година бях в Dropbox в Сан Франциско, тази – в Google MTV. Нещата, с които се занимават там, далеч не са толкова интересни, колкото бихте очаквали. От друга страна, тези стажове са само три месеца, добре платени са и са начин да финансираш обучението си в университета.
Обичам да пътешествам. Покрай състезанията и участието си в Антарктическата експедиция успях да отида в много страни – Казахстан, Канада, Чили, Египет, Италия, Румъния, Словения, Германия, Франция, Русия, САЩ, Тайланд, Гърция, Швейцария, Сърбия… Едно от любимите ми места е Казахстан, където ходих два пъти с отбора на СМГ за Международната Жаутиковска олимпиада. Хората там са много добри и гостоприемни. Много ми хареса, въпреки че и двата пъти бях там през зимата и беше много студено: до -20 градуса. Бях на Международната олимпиада по информатика (IOI) в Тайланд, където също е интересно. Хората и културата са много различни, хората там са по-щастливи. Аржентина също много ми допадна.
Обичам да рисувам, но не съм добър – резултът не съостветва на идеите ми. Много обичам живопис, да посещавам художествени музеи и картинни галерии. В Сан Франциско имаше страхотни галерии и музеи, но любимите ми са Третияковска галерия и Пушкински музей в Москва. Любимият ми художник е Иван Шишкин – руски художник, който рисува руска природа, северни гори. Имаме много картини вкъщи.
Обичам и да плувам, занимавам се с авиомоделизъм, дори си направих автопилот. Баща ми също се интересува от това, но може би от година не сме ходили да пускаме самолети, зашото просто не ни остава време.

Последната книга, която прочетох, е “Сравнителни жизнеописания” от Плутарх. Това е сборник на биографиите на велики политици и полководци от Древността. Сега чета „Двукратные изыскания в Южном Ледовитом океане“. Последният филм, който гледах, е “22 минути“, руски филм за инцидент с танкер в Аденския залив.

Три онлайн източника на информация, които Владислав препоръчва:

• codeforces – сайт за състезания по програмиране
• e-maxx.ru – сайт, който описва голямо разнообразие от алгоритми
• Google

Румен Христов е на трето място в световната ранглиста по информатика. Носител е на цели 8 златни и 4 сребърни медала. В момента учи трети курс компютърни науки в MIT (Масачузетски технологичен институт) в Съединените щати.

Не зная докога ще уча, искам да направя магистратура, но всичко тук е много динамично. Ето, питаш ме какво ми се работи. Нямам идея. Големите компании в тази сфера са млади – Google, Facebook. Може би следващия месец ще се появи още по-голям играч от тях? Или  някой ще изчезне. Кой знае. Така че в момента съм фокусиран върху обучението си.

Аз също бях предубеден за разликата в обучението. И убеден, че преподавателите в MIT са много “по-” от тези в България. Не е така. Говоря си с приятели от различни школи по света, разлика в нивото почти няма. Разликата е в подхода им към ученика, към начина, по който той трупа или доказва знание. Тук крайната цел е да натрупаш колкото се може повече знание, не да “се доказваш”. И това го има, но то е естествено следствие. Ще ти дам пример – MIT не е случайно място, тук всеки е високо мотивиран да бъде най-добрият, а и плаща наистина много пари. В MIT да не ходиш на лекции, защото нещо не ти се учи, е почти изключено. Но се случва някои лекции наистина да не са добре посетени. Тогава преподавателите сядат, мислят и представят на студентите си някакъв модел за мотивация, някаква мини кампания, която да върне интереса им към тяхната дисциплина. Защото е ясно, че не става въпрос за мързел, а за липса на интерес. В България е точно обратното. Ако не ходиш на училище или на лекции, значи си някакво деграде, аутсайдер. Ами, не. Ето, аз не учех почти нищо друго, освен математика. По химия например – ще кажеш, пак природна наука, близка до мен, изобщо не учех. Учителката ме фрустрира – закъсня за контролно и заради своето закъснение, ни накара да приключим по-рано; а толкова исках да довърша, защото наистина знаех. Такива едни неща правят разликите между тук и там. Сега ме е яд, че не разбирам от химия.

От друга страна, без моите преподаватели в школата “А и Б” в Шумен – Бисерка Йовчева и Петър Петров, аз нямаше да бъда тук. Те ми дадоха и знанията, и желанието да стигна по-далеч.

Най-големият плюс за мен от олимпиадите е, че обиколих света. Между 7 и 12 клас пътувах страшно много. Имах и времето да преживея тези пътувания. Сега, и да имам пари, няма да е същото. Защото ще препускам, ще имам още куп неща, които ме ангажират. Тогава просто решавах задачи и се наслаждавах на случката.

За да се занимаваш с компютърни науки, първо трябва да научиш английски. Точка. После да започнеш да програмираш. Наскоро Барак Обама демонстрира как за час-час и нещо можеш да придобиеш елементарни умения в програмирането – нещо като “в 3 лесни стъпки” за всички, които си мислят, че науката е супер трудна и недостъпна. Не е.

Това, което ме впечатли тук, е мотивацията. Тук всеки, който знае повече от теб, те мотивира и това е страхотно. С приятели, сред които и българи, живеем 40 човека в една къща. Това е нашето братство. Братството е много яка работа, нещо като тайно общество, но без страхотиите от филмите. Нашето се казва Номер 6 и е на 100-ина години. За да приобщим нов член към Номер 6, трябва да го одобрим. И това не е нещо супер сложно – просто трябва да се харесаме. Ние него, той – нас.

Братствата тук – защото те са големи структури, имат своите принципи и закони, са начин да цениш и уважваш своите състуденти, своята школа. Да се връщаш с носталгия тук и да знаеш, че твоят университет е станал част от самия теб, от твоите корени. Мисля, че в България това го няма – силната принадлежност, гордостта, че учиш някъде. А е супер важно за репутацията на един университет.

В САЩ много хора се занимават с наука. Много. Мисля, че това е начинът науката да стане част от живота на едно общество и на хората изобщо. Много хора да я практикуват. Половината мой университет се занимава с наука. Така науката навлиза в живота ни. В MIT има 7 българи, които учат за бакалавърска степен и още много други, които карат магистратура и докторантура. Приятел съм с много от тях, с някои живеем заедно в братството. Едни се занимават с математика, други – с механично инженерство, с инженерство, тук то е основното.

В софтуерното инженерство няма трендове, всичко е тренд и в следващия момент – вече не е. Тук хората се вълнуват много, например от самодвижещи се автомобили. Но така е през последните няколко години. Да, автомобили, които се карат сами. Трудното да обясня това, от което аз се вълнувам, се дължи на факта, че крайният продукт на нашата дисциплина е много по-различен от процеса, по който се стига до него.

Образованието ми струва 60 000 долара годишно. За щастие, по-голямата част от сумата се поема от университета във вид на стипендия. Освен това, всяко лято работя.

Последната книга, която прочетох, беше биографията на Ричард Файнман – той е бил изключително умен и забавен човек и книгата съдържаше и технически, и смешни моменти, така че ми пасна доста. Не съм голям фен на филмите, но може би последният беше Gone Girl. В MIT има между 30 и 40 отбора по най-различни спортове, с това също се занимавам.

Не е толкова трудно да стигнеш до Щатите. Малко хора биха ми повярвали, но с доста работа и правилната подготовка всеки може да стигне до тях. Ако имаш правилните ресурси и започнеш да се подготвяш от 8-9 клас, имаш реални шансове да го постигнеш. Друг е въпросът, че пътят е дълъг и труден и в крайна сметка не винаги си струва.

3 онлайн източника за знание, които препоръчвам:

• reddit
• quora
• лекциите на ted

Казвам се Христо. На 19 години съм, 12-ти клас в СМГ. Наесен заминавам за университета в Станфорд, Калифорния. Ще се занимавам с компютърни науки. Да вляза там беше трудно и не съвсем. Всъщност, кандидатствах в пет университета –  Станфорд, Харвард, MIT и Принстън. Приеха ме в Станфорд, Харвард и MIT.

Предимството на Станфорд пред всички останали е, че има здрава връзка с индустрията в Силиконовата долина. Как се кандидатства? Полагаш изпит SAT и пишеш есе на обща тема, например „Какво е важно за теб“? За SAT се подготвих сам, една приятелка ми подари книжка, по която учех. През 8-те години в СМГ не съм ходил на частни уроци по английски. За да влезеш в голям университет, такъв от Бръшляновата лига например, са важни много, но не непременно сложни неща –  постиженията ти в училище, извънкласните дейности, с които си се занимавал, какво си направил за обществото, в което живееш. Говорим за всеобхватен тест, който търси информация за знанията ти, но и за теб самия и потенциала ти да се развиваш.

Да заминеш да учиш далеч, е емоционално решение. Да, днес имаме много възможности, но това не означава, че всеки се възползва от тях, а и че ги приема за обезателни. Има нещо приключенско в това да тръгнеш далеч от близки и приятели. Да емигрираш. Дали е просто динамика на живот? Може би ще стане, когато започна да печеля живота си. Сега е пътуване на хиляди километри от света, който до вчера си познавал. Емигрираш.

Много мои връстници не искат да се разделят с близкия, познат свят. Или не кандидатстват, защото си мислят, че няма да ги приемат. Не са решени още. Причините са различни. Аз съм спокоен, че отивам при хора, някои от които вече познавам. А иначе съучениците ми се насочват към различни дисциплини, често без привидна връзка с математиката и точните науки. Право например, културология, антропология. Медицина. Различни хуманитарни науки. Разбира се, образованието не може без хуманитарните науки. Ето, говорим за нови технологии – тук много важно е да изследваме ефекта им върху човека. Освен това, за мен образованието трябва да е насочено към цялостното ти развитие, не да произвежда от теб учен.

Моето личностно развитие е силно повлияно от дисциплини като литература и история. Харесвам Римската история, както и Средновековието. Свикнали сме да мислим, че тогава хората се живели в мрачно време. Това съвсем не е така. Дали има връзка между науката и религиозността? Ако приемем, че средновековният човек е дълбоко религиозен, то и днешният учен може да бъде такъв. Защото всяка наука в крайна сметка стига до нещо, което не й е ясно, това са т.нар. отворени въпроси или проблеми. Точните науки не правят изключение. Тогава се оформят и различни фракции от учени, които предлагат свой отговор на отворения въпрос и го защитават с религиозна убеденост. Красотата на науката е в отворените проблеми. Когато сме наясно с нещо, то вече не е особено интересно.

Следващата седмица заминавам за САЩ, ще участвам с конкурса Intel ISF, най-големия конкурс за млади учени в света. Място, на което представяш своя разработка върху отворен проблем. Моят проект се казва “Криптографски сигурно засичане на огледални светове”. Криптографията е дисциплина, която използва математически конструкции, за да докаже сигурност. Електронните подписи например са криптографска разработка – с тях потвърждаваш, че ти си човекът, който слага подписа си върху точно този, а не друг документ. Моят проект търси математическо доказателство, че информацията, която получават много и различни хора, е една и съща за всеки един от тях.

Абстрактното си мислене развиваш с решаването на подобни проблеми, но и с търсене на възможността да ги обясниш на друг човек. От науката няма смисъл, ако не можеш да предадеш, да презентираш знанието си пред по-широка аудитория. Моя опит в това отношение натрупах с преподаване. Няколко месеца асистирах в курсове на Телерик за 4-ти, 5-ти и 6-ти клас, както и за по-големи ученици. Преподавал съм и в Лятната изследователска школа по информатика и математика на Института по математика и информатика. За седмица отиваме на забито място и по цял ден се решават задачи, водят се лекции, доста е динамично, натоварващо също, но се случва веднъж или два пъти годишно в много важен според мен формат.

От краткия си опит на преподавател разбрах, че едно от най-важните неща в ученето е да кажеш “това не го разбрах”. Да го кажеш на себе си, а после и пред много хора. Да не го криеш от себе си. Осъзнаеш ли, че има въпроси, на които не можеш да отговориш, значи продължаваш напред, учиш, успяваш. Често децата отговарят автоматично “разбрах”, без изобщо да вникват в задачата. Мисля, че трябва да им помагаме по-често да казват “не разбрах” и “не зная”.

Първият ми учител по математика е Явор Никифоров, самият той възпитаник на СМГ и някога учител там. Той, както и Константин Делчев и Диана Попова са хора, на които дължа страшно много в развитието си. Те ме научиха, че освен качеството на науката, която правиш, трябва да развиеш и умението си да я презентираш. Когато от малък участваш в конкурси за разработка на известен, но нерешен проблем, когато свикнеш да защитаваш идеите си пред жури, да го убеждаваш в тезата си, това става някак естествено.

Какво е важно за един преподавател ли? Първо харизмата. Без нея не може, но само тя не е достатъчна. Да успееш да вдъхновиш и мотивираш едно дете или млад човек към занимание с наука, е голямо добро. Следват усилената работа, дисциплината, която преподавателят трябва да развие у своите ученици. Да ги научи, че работа трябва да се върши всеки ден, непрекъснато. Авторитетът е нищо, когато го създаваш със страх и излишна строгост. За мен важна е интелектуалната надпревара с преподавателя – това той да те предизвиква непрекъснато, но интелектуално.

В информатиката един от големите въпроси днес е можем ли да създадем машина с човешка, че и по-добра интуиция. Сега, когато знаем, че често машините са по-добри от хората в справянето с даден проблем, стои въпросът могат ли да бъдат природно интелигентни. Това, разбира се, е философски въпрос – какво ще се случи, когато човек създаде нещо по-съвършено от самия себе си, нужно ли е да го прави, стремежът му натам егоистичен ли е и прочие. Един възможен поглед върху еволюцията на земния живот.

Мисля, че две са основните и най-големи заслуги на Олимпийското сдружение – намирането на финансиране на олимпийските ни състезатели, без което финансиране тяхната подготовка е почти невъзможна. Както и непрекъснатата връзка между поколенията, в която всяко помага на следващото.