Последни блог постове

Казвам се Тина Владимирова и съм на 18 години, тази година завършвам Софийската математическа гимназия и съм олимпиец по математическа лингвистика. До момента съм участвала в три Международни олимпиади по лингвистика, на които съм спечелила два сребърни медала, както и в две Традиционни всерусийски олимпиади по лингвистика, от които съм носител на сребърен и златен медал. В идните месеци ми предстои участие в 15. МОЛ в Дъблин, Ирландия.

Последно участвах в тазгодишната Традиционната всерусийска олимпиада по лингвистика в Санкт Петербург, където спечелих диплом I степен. Може би най-вълнуващото и най-запомнящото се състезание за мен беше 13. МОЛ, която се проведе в Благоевград. Когато разбрахме, че МОЛ ще се проведе в България, първоначално бяхме малко скептично настроени – голяма част от вълненията около международните олимпиади са свързани с пътуването до някоя далечна и екзотична дестинация. Впоследствие преживяването се оказа ключово както за сплотяването на отбора, така и за популярността ни сред чужденците – завързахме много приятелства, голяма част от които започнаха покрай темата за българската култура и език. Още повече че тогава беше едно от най-силните представяния на българския отбор в историята на МОЛ – спечелихме 7 медала, сред които беше и моят първи от международно състезание.

Едно от най-важните неща, които олимпиадите ми дадоха и продължават да ми дават, са контактите – връзките с интелигентни хора, които споделят интересите ми, усещането, че принадлежа към една общност. Освен това ме научиха на дисциплина и отдаденост, както и да успявам да се мобилизирам и да давам всичко от себе си в деня на състезанието. Още нещо, върху което повлияха състезанията, е начинът ми на мислене – усвоих качеството да разпознавам проблеми, да виждам една ситуация от всички страни и да търся креативни решения, без да се отказвам. Не мога да се сетя за нещо, което състезанията да са ми отнели, освен евентуално... свободно време през лятото. Но цената си струва.
Олимпиадите могат да се превърнат в доста ценно преживяване за един млад човек. Освен че ни учат как да работим по-добре в екип и да полагаме максимални усилия, те със сигурност разширяват светогледа – всичките познанства с хора от разнообразни страни и култури определено обогатяват начина, по който човек възприема света.

Първото нещо, което ме грабна, когато чух за математическата лингвистика, беше припокриването на математика и език в една дисциплина. Още повече и това, че не бях чувала за нея преди, за мен тази наука беше напълно непозната. След като се запознах с материята, най-много ми допадна това, че задачите са самодостатъчни – човек трябва да разчита само на собствената си способност да разсъждава (и на натрупания опит от вече решени задачи). За да бъде човек добър в математическата лингвистика, му трябват като цяло умение да мисли логично, но и нестандартно, да бъде наблюдателен, за да открива отношенията между на пръв поглед независими едни от други явления, да бъде широко скроен и да се наслаждава на разнообразието на културите и езиците по света.

Лингвистиката е най-общо наука за езика. Математическата лингвистика позволява представянето на дадено езиково явление чрез формални математически и логически модели. В една задача по математическа лингвистика решаващият трябва без предварителни знания за съответния език, по пътя на логиката, да открие явлението, около което е построена задачата (често става въпрос например за образуване на конкретен вид форми на някои думи, за конструиране на изречения, за звукови промени и пр.) От съответните примери в условието решаващият трябва да изведе правила, които след това да приложи в контролните примери като доказателство, че е разбрал как работи явлението.

Говоря английски и немски език на сравнително високо ниво, някога съм учила и съвсем малко руски. За мен би било най-интересно да уча езици, възможно най-различни от тези, които вече знам. От една страна имам желание да опозная езиците на източна Азия, но са ми любопитни също така и изкуствените езици, като например есперанто и лоджбан.

През всичките години, в които съм се занимавала с математическа лингвистика, съм научила изключително много както от учителите в школите, така и от лекторите, но определено доста полезно за мен е било и общуването с по-опитните състезатели. Благодарна съм на всички тези хора, че винаги са ме подкрепяли и са осигурявали възможно най-добрите условия за развитие.

Както всички завършващи, не разполагам с особено много свободно време, но при наличие на такова, се старая да го оползотворявам максимално. Най-често свиря на пиано или чета книги, а отскоро се занимавам и със салса. При подходящи условия навън карам ролери. За мен музиката е начин на живот – когато не свиря, слушалките са в ушите ми през цялото време. Слушам най-различни жанрове: от рок и метъл през класика до дъбстеп. Фен съм и на българския ъндърграунд хип-хоп.

Пожелавам на СООПН да продължава да подкрепя всичките талантливи деца на България и да им дава възможности да се изявяват.

Три онлайн научни източници на информация, които Тина препоръчва:

• khanacademy.org
• academia.edu
• youtube.com

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: TEXT MINING

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Възможно ли е компютърът да анализира, да разбира и оценява нещо толкова разнообразно и неопределено като създадения от човека текст? Около половин век след възникването на този въпрос той вече е способен да извлича информация от даден текст, като например да генерира резюмета, да класифицира документи според някакви признаци и да преценява дали отношението на говорителя към дадена тема е положително, или негативно.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Извличането на смисъл от текст намира широко приложение в множество области като бизнес и маркетинг, национална сигурност, производство на софтуер и дори здравеопазване. Процесът като цяло много улеснява боравенето с голямо количество текст, като спомага по-бързо и по-точно откриване на нужната информация, например при разглеждане на данните за даден пациент или при опитите за предотвратяване на киберпрестъпления.

КАКВО СЛЕДВА?
Методите за text mining (букв. „извличане на текст“) продължават да се усъвършенстват. Правят се опити да се оптимизира работата на търсачките, като към търсенето по ключови думи се добави и търсенето на еквивалентни по смисъл думи и словосъчетания.

Тина Владимирова е ученичка в XII клас в СМГ „Паисий Хилендарски“.
Има два сребърни медала съответно от XIII и XIV Международна олимпиада по лингвистика.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 82 / октомври 2016.

 1. Представи се в едно изречение:

В: Казвам се Величко Вълков, завършил съм Софийска Математическа Гимназия и бакалавър по „Информационни системи“ в Софийски университет, състезател съм по математическа лингвистика :)
Е: Елица Миланова, състезател по математическа лингвистика, възпитаник на ГХП „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, в момента преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”.

2. В момента се занимавам с ...

В: Следвам магистратура „Софтуерни технологии“ във Софийски университет и работя като програмист.
Е: Лингвокултурология, китайски език и езда (в редките случаи, когато ми остане време :) )

3. Как те наричат приятелите?

В: Вел, най-често :)
Е: Ели.

4. Последното международно състезание, на което участва?

В: Олимпиадата по математическа лингвистика в Стокхолм, 2010 година.
Е: МОЛ в Стокхолм.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

В: Предполагам съм се чудил с какви задачи ще се сблъскам :)
Е: Дали наистина е денят на олимпиадата (ужасно съм разсеяна и вечно бъркам дати ☺).

6. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

В: На същата тази олимпиада имаше задача с наименованията на иРНК – полипептиди от биологична гледна точка – генетика. Най-трудната задача, с която съм се сблъсквал; на олимпиадата не успях да я реша :)
Е: Общуването с администрацията.

7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

В: Алфред Нобел. Бил е изключително интелигентен, работлив човек, а освен това и идеалист.
Е: С Леонардо да Винчи – винаги съм го възприемала като доказателство, че науката и изкуството са двете страни на едно и също нещо.

8. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

В: Вероятно отделеното време. Гледах (и още гледам) на подготовката като на интересно хоби.
Е: Не отидох на екскурзия след абитуриентския си бал, за да отида на лятна школа, но не помня да съм го преживявала като голям компромис.

9. Участието в олимпиади е…

В: Изживяване, което си заслужава. Екскурзии, познанства, слава, предизвикателства.
Е: Възможност да създадеш невероятни приятелства.

10. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

В: Аз ям почти всичко. Не ми е направило нещо такова впечатление. Но мога да кажа какво не съм опитал – шведска кисела херинга (surströmming). А искам да опитам.
Е: Уникален шоколадов сладкиш, но така и не разбрах името му.

11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?

В: Мислех,че ще стана икономист. В крайна сметка станах програмист.
Е: Принцеса.

12. А какво отговаряш сега?

В: С удоволствие бих бил нещо средно между филолог и програмист. Компютърен лингвист например.
Е: Все още искам да съм принцеса :)

13. Най-красивата страна, в която си бил?

В: Швеция, в Стокхолм. Безспорно. На второ място е Словакия, Братислава.
Засега :)
Е: Обожавам да пътувам. Харесвам всички места, на които съм била.

14. Любима история от състезание?

В: Когато един състезател от България се хвана на бас с един от Германия, като който загуби баса, трябва да тича около игрището на пансиона, в който беше състезанието. В крайна сметка така и стана – немският състезател тича :)
Е: По време на отборния кръг на един НОЛ в Благоевград ни бяха оставили да решаваме по хотелските стаи. Половината от отбора спеше, а другата половина уж решаваше. Накрая се оказа, че най-важните моменти от задачата ги отбеляза едно момче, което основно спеше, но от време на време отваряше очи, казваше по някоя гениална мисъл и пак си заспиваше.

15. Кой е най-трудният език?

В: От тези, които съм учил (макар малко, и ми се учи още) – японски.
Е: Казват, че арабският бил сред най-трудните. Смятам да пробвам някой ден.

16. А най-странно звучащият?

В: Вероятно някой ескимоски език би бил доста странен за нас. Има и езици с доста странни звукови системи в Африка.
Е: Вероятно езиците с щракащи звукове.

17. Колко езика говориш?

В: Четири на ниво, на което мога да водя разговор – български, английски, немски, шведски. Също съм учил малко чешки, руски, френски и японски.
Е: С българския - 4.

18. А колко би искал да говориш? Кои?

В: Искам да науча чешки/словашки, испански, руски, иврит и японски. Също някой угрофински език би бил интересен.
Е: Колкото може повече. В момента уча сръбски.

19. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне!

В: egészségedre (унгарски)
Е: 有志者事竟成 - yǒuzhìzhě shì jìng chéng

20. Какво каза току що?

В: Наздраве!
Е: Ако има кой да си го помечтае, значи има и как да го изпълни.

21. Опиши лингвистиката с едно изречение?

В: Нещо изключително интересно и свежо, което добавя и към общата култура.
Е: Лингвистиката е наука за езика.

22. Защо и за кого тя е полезна?

В: За филологично насочените е нещо ключово. Иначе развива начин на мислене, който е полезен. И обща култура.
Е: За всички. Не е лошо човек да познава това, което използва всеки ден.

23. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

В: Фонетика, синтаксис, семантика.
Е: Няколко.

24. Какво е психолингвистика?

В: Емоционалната страна на лингвистиката. Връзка между психологията и езика.
Е: Подходящо поле за изява за онези, които така и не са избрали дали искат да бъдат психолози, или лингвисти.

25. Родното ти място?

В: София, България.
Е: София, но по чиста случайност.

26. Любимо занимание/хоби?

В: Лингвистика, боядисване на фигурки (войници), планинарстване.
Е: Много са и постоянно се прибавят нови.

27. Висше образование – в България или в чужбина?

В: И двете си имат плюсове и минуси. Аз избрах да уча в България, но и в чужбина е хубаво.
Е: В България.

28. За какво мечтаеш?

В: Да пътувам по света с любими хора.
Е: Да имам възможността да обиколя света.

29. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

В: В северозападна Европа. Някъде в Скандинавия.
Е: Отново тук.

30. А кога?

В: Или в късното средновековие, или края на 19 век.
Е: Отново сега.

31. Ще открием ли perpetuum mobile?

В: По-скоро не.
Е: Вероятно.

32. Какъв си бил в предишния си живот?

В: Предполагам вълк. Все пак съм Вълков.
Е: Вероятно също толкова разсеяна, колкото и сега :)

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

В: Хладилник с ядене/пиене и вграден акумулатор.
Е: Книга.

34. Какво яде за закуска?

В: Директно обядвах днес – свински врат със зелена салата.
Е: Киви.

35. Рок или рап?

В: Рок :)
Е: Рок.

36. Театър или кино?

В: Кино :)
Е: Театър.

37. Планина или море?

В: Планина :)
Е: Море.

38. Японски или китайски?

В: Японски :)
Е: Китайски.

39. Граматика или семантика?

В: Семантика :)
Е: Семантика.

40. Какво ти предстои в следващите месеци?

В: Стаж, след което дипломна работа :)
Е: Няколко пътувания, и все повече слънчеви дни.

41. Кого искаш да поздравиш?

В: Лингвистите, с които се познавам. Интересно хоби и интересни хора :)
Е: Първата си учителка по математическа лингвистика – г-жа Дима Родопска.

42. А какво ще пожелаеш на събеседника си?

В: Да пътува колкото може по света. Стига да не се излага на риск. Заслужава си.
Е: Интересни възможности, от които да успява да се възползва.

43. Какво си пожелаваш оттук нататък?

В: Да посетя Исландия :)
Е: Аз и хората, които обичам,  да сме здрави.

44. Съвет към младите състезатели?

В: Да работят здраво върху успехите си и да се забавляват.
Е: Да гледат на състезанията като на възможност да откриват себе си и нови приятели.

Той е  Александър Кирилов Даскалов, 27 год., завършил Бакалавър по Математика и Икономика в University of Warwick, UK, в момента работещ като Quant Trader в Tibra Trading в Лондон.

В момента съм в Лондон - твърде грандиозни планове за следващата година нямам, основният акцент е върху пътуването - вече имам билети да посетя Австралия и Япония, надявам се по-интересни места предстоят. Заделил съм време и да се прибирам често и до България, разбира се.

Основната причина да се учи зад граница е предимно свързана с по-разнообразните възможности за развитие - известните университети събират изключителни умове на едно място и създават много благоприятни условия за развитие. Животът в чужбина също така разширява кръгозора на младите хора и студентството е подходящ момент от живота на човек за впускане в подобно начинание. В България като че ли засега няма достатъчно силно изградена връзка между научния и частния сектор, за да се изгради среда, в която икономиката е задвижена от науката и има естествена ниша за реализация на млади, умни и амбициозни хора. Надявам се, че това е до време, и аз самият имам план да се върна в България до 30-годишна възраст.

Три думи, с които да опиша математиката: точна, необятна и красива. Наистина не мога да си спомня конкректна ситуация, която ме обвърза към нея, може би най-добре може да бъде описано чрез стария анекдот - професорът пише на дъската на 1-ва година студенти по математика "Математически начин на мислене". След като всички го прочитат той задрасква математически и обяснява - няма друг начин на мислене.

Освен широката разпознаваемост на състезателните успехи, която отваря много врати, успехите ми по математика изградиха в мен увереност и самочувствие, които са безценни без значение от сферата, в която се занимаваш.
А освен сблъсък с много различни и разнообразни култури, състезанията ми дадоха безценен опит да мога да си поставям цели и да се боря да ги изпълнявам. Освен това, като всяка друга спортна дисциплина, те ми помогнаха да изградя борбен и състезателен дух, както и до някаква степен чувство на национална принадлежност и гордост.

Замисляйки се за това кой е най-важният момент около подготовката за един състезател, според мен ситуацията варира от човек до човек - различни неща работят за различни хора. Във всеки случай, познаването на повече проблеми е винаги ползотворно и затова всякакви лекции и подготвителни лагери са много съществени - смятам, че ИМИ-БАН полага страхотни усилия в тази насока. Нещо, което като външен наблюдател ми се струва, че се е нарушило напоследък, е разнообразието от училища, които произвеждат качествени състезатели - изглежда все повече ученици идват от все по-малко училища, а това със сигурност не помага на конкурентното развитие.

Спортът определено е предпочитания метод за забавление - ски, уиндсърф, футбол, волейбол, катерене и каквото още ми раздвижва адреналина. На културната сцена бих дал клиширания отговор - харесвам "хубави" филми/музика/книги - избягвам да робувам на определен жанр.

3 онлайн научни източника на информация, които Александър препоръчва:

Може да звучи дърташки, но имам чувство, че източниците са се променили откакто ми се налагаше да ги търся. Във всеки случай има някои класически места:

• http://www.artofproblemsolving.com/ има страхотен форум и ресурси
• http://gen.lib.rus.ec/ - подходящо за намиране на научни статии
• http://www.mit.edu/~alexrem/Math%20Competitions.html - подготвено от бивш олимпиец - попаднах на него съвсем случайно докато подготвях лекция за подготовка на олимпиици - показателно, че google обикновено е най-добрия източник за подобни ресурси.

1. Представи се в едно изречение!

Р: Аз съм Ралица Дарджонова, първи курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се състезавах по математическа лингвистика.
Ю: Юлия Маркова, бивш възпитаник на МГ Варна, официално - състезател по лингвистика, по призвание също и състезател по физика.

2. В момента се занимавам с....

Р: Уча Компютърни науки.
Ю: Уча електроника в Глазгоуския университет. В момента – правя стаж в България и си почивам по плажовете.

3. Как те наричат приятелите?

Р: Рали.
Ю: От лингвистиката – Юле, повечето от другите – Юли.

4. Последното международно състезание, на което участва:

Р: На Международната олимпиада по лингвистика 2015, която се проведе в Благоевград, България.
Ю: Международната олимпиада по лингвистика в Пекин през 2014.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

Р: “Трябва отборът ни да покаже на какво е способен, защото втора възможност няма да има.”
Ю: „Само още 5 минути” – следва отлагане на алармата.

6. Кога би се отказала да решиш една задача?

Р: Трудно се отказвам и ще се мъча, докато не се отчая съвсем.
Ю: Когато от петнайсетина минути не съм постигнала особен прогрес, имам други нерешени задачи и не много време до края. Извън състезателни условия не се отказвам – нечесто решавам, но когато го правя, не мога да оставя задачата си недовършена.

7. С кой известен учен би искала да срещнеш?

Р: Винаги съм искала да срещна Ноам Чомски.
Ю: Малко банално, но Айнщайн. Жив – Стивън Хокинг.

8. На кого се възхищаваш?

Р: Освен човекът от горния въпрос, естествено и на Иван Держански.
Ю: На Держански. Не е нужно да си голяма работа, за да знаеш например пет езика, но когато не знаеш точно колко езика знаеш, това вече е впечатляващо.

9. Най-големият компромис, който правиш/си правила заради подготовката за олимпиадите?

Р: Освен летата, прекарани по подготовки и олимпиади, май няма....но не го чувствам като компромис, защото аз исках точно това да правя.
Ю: Като цяло не съм правила големи компромиси. Ходех си на школа и допълнително решавах задачи в часовете в училище, които ми бяха скучни. Но не съм се лишавала от социален живот, не съм и изоставяла уроците, за да се подготвям. А ако все пак ми е трябвало да открадна време от някъде, то е било от времето за сън.

10. Участието в олимпиади е…

Р: Вълнуващо и неповторимо.
Ю: Шанс да докажеш, че си най-добрият.

11. Най-вкусното/странното нещо, което си яла по време на международна олимпиада?

Р: Като бяхме в Китай имаше доста неща, които дори не знаехме какво са. Със сигурност ме впечатли цялата кокошка, заедно с главата сцепена на две и краката.
Ю: За вкусно нямам фаворит. Била съм на три международни – в САЩ, Англия и Китай – все държави, които не се хвалят с особено добра кухня. За странно обаче имам не едно предложение. В САЩ попаднахме на нещо, което приличаше на „паниран кашон в доматен сос” – какво е било, така и не разбрахме.

12. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?

Р: Архитект. Обичах да рисувам и друго не ме интересуваше.
Ю: Ветеринар, винаги много съм обичала животните. Обаче също се радвах на боклукчиите, защото се возят отвън на камиона. Сега като знам колко биология трябва да научи човек, за да бъде ветеринар, май бих заложила на возенето…

15. Любим момент/ история от състезание?

Р: Може би когато обявяваха кой ще се класира за международната олимпиада 2015. Бях последният човек и не знаех къде се намирам!
Ю: На олимпиадата в Пекин с още няколко съотборници си купихме глупави цветни хартиени шапки с променяща се форма, които сложени по определен начин караха главите ни да изглеждат като лук. Затова и ги кръстихме „Лукчо”.
А после с едно от момчетата не издържахме и добавихме към визията очила с мустаци и раздуващи се настрани свирки. След което поне час се заливахме от смях и всеки път, когато някой се опиташе да ни каже нещо, му отговаряхме със свирене и поредните пристъпи на кикотене до сълзи.
(П.П. Очаквам благодарности от всички (особено от лицата М.И. и А.В.), които четат това интервю и се сещат за по-забавни истории, с които съм решила да не ги излагам публично.)

16. Кой е най-трудният език?

Р: Доста сложен въпрос. От известните езици унгарският и китайският си ги бива.
Ю: Според мен няма непосилно трудни езици, има само нежелание човек да ги научи. По тази причина за мен най-труден е немският – никой и нищо не може да ме накара да поискам да го науча.

17. А най-странно звучащият?

Р: На българите са ни доста странни езиците с цъкащи съгласни, като например койсанските езици в Африка.
Ю: Африканските цъкащи езици – след малка справка с Интернет – койсански езици.

18. Имаш ли любим език?

Р: Нямам, но винаги съм харесвала японския и полския.
Ю: Италиански – много красив, но за жалост разбирам само отделни думички.

19. Има ли друга дума за „лингвистика“ ?

Р: Езикознание.
Ю: Езикознание. Но за мен не са взаимозаменяеми – „лингвистика” свързвам със задачите, състезанията, приятелите, докато „езикознание” е някакво безлично знание за езици.

20. Колко езика говориш?

Р: Само два :D
Ю: Свободно само български и английски. Ако ми се наложи знам и руски и до някаква степен испански, но не обичам да говоря, когато не съм безупречна. Учила съм и малко есперанто. И съм присъствала четири години в часове по немски, но отказвам да имам нещо общо с него. Та в крайна сметка два, единия от които ми е майчин.

Тайна от кухнята – далеч не е нужно да знаеш много езици, за да си добър състезател по лингвистика. Но пък веднъж станеш ли добър състезател по лингвистика, е доста по-лесно да учиш нови езици.

21. А колко би искала да говориш? Кои?

Р: Поне немски, френски и испански, но ми се искат колкото може повече.
Ю: Езиците са богатство, което разширява мирогледа на човек, така че бих искала да ги говоря и всичките. От подготовките помня примера, че езиците са като очите – можеш да виждаш с едно, но с две картината е малко по-обширна. Така с всеки нов език виждаш още малко от света през погледа на говорещите го.
А реалистично погледнато искам да си подобря испанския и да науча италиански.

22. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне

Р: Ногоон нохой - на монголски.
Ю: En puhu suomea.

23. Какво каза току що?

Р: Зелено куче.
Ю: „Не говоря фински.”, или поне това, което google translate ми изкара по въпроса. Нямам си ни най-малка представа от тези езици.

24. Опиши лингвистиката с едно изречение!

Р: Лингвистиката е наука за езика.
Ю: Наука за езика (като средство за общуване).

25. Защо и за кого тя е полезна?

Р: Полезна е на археолозите и историците, а и освен това в днешно врме се използва в IT сферата, за направата на търсачки, речници, гласово разпознаване и др.
Ю: За всички, които използват езици, т.е. за всички. Чрез лингвистиката се разгадават мъртви езици, което я прави мост към миналото, систематизират се езикови знания, развиват се технологии на бъдещето като машинни преводи, а защо не дори и четене на мисли.

26. Лингвистите са готини, защото…

Р: Имат разнообразни интереси, а и естествено, могат да се забавляват.
Ю: Са много различни помежду си. Лингвистичните компании са цветни, разнообразни и пълни с щури идеи, които не ги е страх да реализират. Освен това не решават твърде много, не учат излишни неща, а печелят много медали.

27. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

Р: Граматика, фонология, семантика, прагматика и т.н.
Ю: Няколко… Теоретичната част не ми е силна. Винаги по време на състезания съм разчитала на логика, а не на знания.

29. Родното ти място?

Р: София.
Ю: Варна.

30. Любимо занимание/хоби?

Р: Обичам да чета книги и да плувам.
Ю: Плуване. Особено откакто съм в университета е половината ми живот. А винаги съм готова да се включа и във всякакви екстремни занимания – може ли да ме убие – там съм!

31. Висше образование – в България или в чужбина?

Р: Аз съм се ориентирала към България :D. Но все пак мисля, че за някои дисцилини тук няма перспективи.
Ю: По принцип в чужбина – там има университети, които могат да предложат много по-добро образование. Но пък не си струва човек да замине в някой треторазряден колеж, само и само за да се хвали, че не е в България.

32. За какво мечтаеш?

Р: Един ден да правя нещо полезно за човечеството.
Ю: Един ден да имам всичките си приятели наблизо. Може и в България. И освен това да хапвам доволно без да пълнея.

33. Ако можеше да избираш, къде би се родила?

Р: Честно казано радвам се, че съм родена в България- много е цветущо.
Ю: Не знам. Няма конкретно място, на което да смятам, че бих имала перфектния живот. И докато няма значение къде бих искала да се родя, защото нямам избор за това, трябва да реша къде бих искала да живея в бъдеще, което честно казано малко ме плаши.

34. А кога?

Р: Може би след някое друго десетилетие.
Ю: В наше време – едновременно животът е напреднал и пълен с удобства, но има и още много неща, които чакат да ги открия.

35. Ще открием ли perpetuum mobile?

Р: Не, няма.
Ю: Да! Аз съм оптимист и вярвам в развитието на науката и технологиите. И може би не като лингвист, но като инженер, бих поработила по въпроса.

36. Какъв си бил в предишния си живот?

Р: Не се знае дали изобщо съм имала предишен живот :D
Ю: Тюлен – ухилен, леко пълничък и доволно цамбуркащ се във водата по цял ден.

37. Какво е единственото нещо, което би взела на самотен остров?

Р: Голям нож.
Ю: Лодка, с която да се опитам да избягам. Не мога да живея сама и не бих чакала провидението да ме избави.

39. Какво яде за закуска?

Р: Зеленчуци на фурна.
Ю: Не закусвам. Това е време за сън.

40. Книга или електронен четец?

Р: Електронен четец.
Ю: Книга. А и ако някой може да реши неразпечатана лингвистична задача, да ми се обади.

41. Проза или поезия?

Р: Проза.
Ю: Проза.

42. Рок или рап?

Р: Рок.
Ю: И двете. Но ако все пак трябва да избирам – рап (български, некомерсиален).

43. Компютър или лаптоп?

Р: Лаптоп.
Ю: Компютър. Обаче зимата обичам да се топля с лаптопа в леглото…

47. Изгрев или залез?

Р: И двете са по веднъж на ден, значи 50/50. Но все пак обожавам изгрева.
Ю: Залез. Ранното ставане ми убива удоволствието от изгрева.

48. Японски или китайски?

Р: Японски.
Ю: Японски. Нито съм особено запозната езиците, нито съм почитател на източните култури, но Япония свързвам с технологични чудеса, а Китай с чуплива пластмаса.

49. Граматика или семантика?

Р: Граматика.
Ю: И двете. Граматиката развива логиката, а семантиката – въображението. За един успешен лингвист (а според мен и човек като цяло), това са ключови качества.

50. Какво ти предстои в следващите месеци?

Р: Май предимно учене.
Ю: Да си довърша стажа, да се видя с възможно повече приятели, малко планина, повече море, да се върна в университета. Трябва да започна да работя, а също планирам да кандидатствам за година обучение на разменни начала.

51. Кого искаш да поздравиш?

Р: Поздравявам всички, които правят състезанията възможни.
Ю: На първо място госпожа Момчилова, която е главният виновник за успехите ми. Също Александър Велинов (между нас просто Сашо) - човекът с най-големия принос за това лингвистиката да се случва и същевременно приятел на голяма част от учениците. И, разбира се, на всичките ми бойни другари, а най-специално Мили, Марин, Крис, Йоанка, Гери, Ицо, Лили и Маги, която не съм виждала от години, но много ми липсва и ще се радвам да прочете това.

52. Какво си пожелаваш оттук нататък?

Р: Пожелавам си да не спирам да се развивам.
Ю: Успехи в учението, да имам винаги приятна компания, време и средства за пътувания, любов и щастливи моменти. И да мога да посещавам лингвистичните събития, за да се срещам с приятели и да помагам с каквото мога.

53. Съвет към другите състезатели?

Р: Давайте всичко от себе си, защото това време идва и си отива. И все пак се забавлявайте!
Ю: Да се забавляват – няма как всички да отидат на международна олимпиада, но пък може всички да намерят нови приятели и да създадат страхотни спомени. В дългосрочен план това е по-важното (макар че аз лично доста си обичам и медалите). Разбира се, също да не предават празни листи и да си проверяват контролните примери. И Енчо да напише реферат.
 

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГЛАСОВО РАЗПОЗНАВАНЕ
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Да си говориш с компютър като по филмите, може да е звучало като мечта преди десетина години, но днес се доближава все повече до реалността. Системите за гласово разпознаване са продукт на изследване в множество научни дисциплини. Те „слушат“ говорената реч и я превръщат в писмена. Подобрения се правят постоянно, едно от последните е използването на алгоритми за т.нар. дълбоко научаване, които работят на принципа на невроните в мозъка.

ЗАЩО?
Естественият език е много бърз и лесен начин за общуване на човека, затова възможността да се управляват компютрите (в т.ч. и смартфоните) по този начин представлява огромно удобство, спестено време и има потенциала да промени завинаги компютърния интерфейс.

КАКВО СЛЕДВА?
С развитието на науката и увеличаването на възможностите на компютрите системите за гласово разпознаване ще стават все по-ефективни. Възможно е в бъдещето способността да се слуша и да се разбира човешкият език от компютъра, да бъде ключова в създаването на истински изкуствен интелект.

Валентин Димов e носител на сребърен медал от XIII Международна олимпиада по лингвистика 2015 г. и ученик в 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“, гр. София.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 76 / април 2016.

Валентин Димов е ученик в 11 клас в Първа немска езикова гимназия, София. Участник е българския олимпийски отбор по лингвистика и носител на два сребърни медала. Казва, че го вълнува най-вече компютърната лингвистика, която се занимава с това как една задача да бъде решена от машина – например машинен превод, гласово разпознаване, всякакъв вид обработка и анализ на данни.

Ако не бях записал СМГ, а после и Немската, сигурно щях да се занимавам с музика. Но аз така или иначе го правя. Това ме разтоварва. Музиката е най-сериозното ми хоби. Аз съм вокалът, имаме рок група, казва се Shuffle. Скоро ще бъдем петима – барабанистката ни е от СМГ, басистът ни (надяваме се) ще бъде от Първа Английска, двамата ни китаристи също са от СМГ. Свирим всякакви форми на рок , метъл и т.н. – предимно кавъри, но имаме и няколко авторски парчета. А феновете стават все повече!

Елитните училища наричаме “елитни”, защото има смисъл да си там. Това е общото помежду им, както и подборът на учениците и високият клас учители. Специално Немската е интересна и защото отваря пътя към Германия. Много от нас искаме да завършим там. Немската школа е много силна в техническите специалности, в инженерството, но и в комютърните науки (Мюнхен, Щутгарт), макар че няма реномето на САЩ. Попаднах в Немската, след като в 4-ти клас записах СМГ. Връзката между двете гимназии е стара и здрава, доста ученици от СМГ след 7-ми клас кандидатстват в Първа немска. Различните програми, училищните обмени, семинарите и контактите на нашето училище с подобни школи в Германия са изключително предимство.

От 6-годишен пея. Започнах в хора на Борис Карадимчев – “Пим Пам”. Сцената ме научи на самоувереност и самообладание, а това са качества, които много помагат не само по принцип в живота, но и по време на състезание. И досега продължавам да пея, защото имам нужда от това. Иначе след 4-ти клас избягах от кварталното училище, защото не го харесвах. Влязох в СМГ – място, което подготвя изключителни състезатели – първо се състезавах по математика, а после и по физика. В 8-ми клас приключих с тях, защото в Немската доскоро нямаше школи по точни науки. Мисля, че ще възстановят традицията им, защото разбраха, че учениците имат желание, а и потенциал да ги посещават.
Изпитът за кандидатстване след 4-ти клас е състезание с нестандартни задачи. СМГ предлага курсове, които могат да подготвят детето, запознават го много добре с математическото мислене. Но си е сериозно занимание – по 10-12 часа на седмица. Когато кандидатствах, брат ми също учеше там, това ме мотивира допълнително. Сега той е в Англия, следва архитектура.

Като казвам, че СМГ подготвя състезатели, нямам предвид, че това се случва на всяка цена. Преподавателите там първо намират тези ученици, които могат, а сред тях – тези, които са мотивирани да участват, и подготвят именно тях. Състезанията дават различни качества – ефективно под стрес, но и в срок, учат те да не се паникьосваш, подготвят математическото ти мислене във всяка една сфера.

Александър Велинов, който подготвя националния ни отбор по лингвистика, е изключителен и нетипичен преподавател. Знае как да ни мотивира, има огромни познания за принципите на математическата лингвистика, добър оратор е и умее да поддържа специални отношения учител-ученик. Дали е важно учителят да скъсява дистанцията? В училище дистанцията е задължителна – трудно е да възпитаваш някой – защото преподавателят е и възпитател, когато той те мисли за равен. Но когато отношенията преминат на друго ниво и заниманията са вече полуакадемични, по-сериозни и задълбочени, либералното общуване помага. Като в университет сме.

Купоните ни по състезания за пословични. Никога няма да забравя първото ми състезания в Сливен, тогава срещнах компанията, с която днес се подготвяме заедно. Както и първия ни семинар в Слънчев бряг. А и олимпиадата в Благоевград тази година, където научих много неща и свикнах да спя на жега! Шегата настрана, в Благоевград имаше страхотни лектори – ръководители на отборите от други държави, членовете на журито, страхотно впечатление ми направи Драгомир Радев – българин, който подготвя американския олимпийски отбор по лингвистика! Имаше 270 участника, страшно много хора – чехи, австралийци, унгарци, индийци. Традиционно най-добрите в света са Русия и САЩ. България се нарежда веднага след тях – това е огромно признание! Историята на възникването на световната олимпиада по лингвистика е много интересна. Когато Московският университет основава специалността през 60-те години, никой не се записва – някаква нова, непозната специалност?! Тогава университетът решава да направи олимпиада, голяма съветска олимпиада. И интересът внезапно скача.

Отворен въпрос, който лингвистиката изследва доста напоследък, е доколко машината може да “разбира” езика и да работи с него по-задълбочено. Машините анализират огромни масиви (най-вече) текст по чисто статистически алгоритми. Най-големите хардуерни компании са най-добри в това, защото имат много машини. Google например има доооста текст. И понякога машините са много по-добри от човека – вземете проекта на IBM Watson – изкуствен интелект, създаден да се състезава в куиза Jeopardy!. На конкретни въпроси той размазва останалите състезатели. Когато обаче на машините им се наложи да се справят с езика в по-голяма дълбочина и да изпълняват по-сложни задачи, или просто да се справят с по-странни, написани на жаргон или не напълно правилни текстове, те рядко успяват – там се изисква начин на мислене и разбиране, който за момента е типичен само за човека. Въпросът е докога.

Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори в България координира като общи всички отделни инициативи на различните отбори. Създава мрежа. Помага със средства. Тази година например ни осигури достъп до Олимпийския център, където се подготвяхме. Работи за популяризирането на дейността на отборите, засилва престижа на България. Мисля си, че Сдружението би могло да помогне на повече преподаватели да се усъвършенстват. Имаме нужда от това.

Три източника за популярно знание по лингвистика, които Валентин препоръчва:

• Linguistic Society of America
• Книгите на Александър Велинов и проф. Иван Держански – “Лингвистична мозайка” и “Лингвистиен калейдоскоп”

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Еволюцията на машинния превод поставя отново въпроса “Ще могат ли компютрите да заменят преводачите?” От средата на миналия век човекът се опитва да научи компютъра как да превежда текст от един естествен език на друг. Сред последните големи напредъци в тази област е разбиването на текста на фрази, а не на отделни думи. След това фразите се превеждат и се сглобяват в изречението.

ЗАЩО?
Машинният превод е от изключителна важност. Наличието на универсален преводач би улеснило в пъти комуникацията. Днес повечето от нас са свикнали да използват Google Translate или друг подобен софтуер за бърз превод на определена информация. Лесно може да се види обаче, че преводът не е особено прецизен и надежден.

КАКВО СЛЕДВА?
Възможно ли е компютрите да изместят хората в тази област? Едва ли, поне докато използват статистически данни, но без да разбират онова, което “четат”. Това обаче не означава, че не могат да бъдат полезни. Машините са отлична алтернатива при нужда от бърз превод като, например, когато пътувате в чужбина или имате нужда от спешна справка на чужд език.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 67.

Кристиан Георгиев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по математическа лингвистика в Пекин през 2014 г., както и на златен медал от Националната олимпиада през 2015. Ученик е в ОМГ, гр. Пловдив.