Последни блог постове

1. Представи се в едно изречение!
   Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
   Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).
    
2. В момента се занимавам с ...
   Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!
   Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.
    
3. Как те наричат приятелите?
   Е: Еми, Емчо, Емилия, чушка…
   Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.
    
4. Последното международно състезание, на което участва?
   Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.
   Г: IBO 2004 Australia.
    
5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
   Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”
   Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.
    
6. А последната?
   Е: “По дяволите…”
   Г: Разочарование от неуспеха.
    
7. Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
   Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.
   Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.
    
8. А какво ти взеха?
   Е: Малко от увереността в себе си.
   Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.
    
9. Имаш ли си талисман за късмет?
   Е: Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.
   Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.
    
10. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
    Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
    Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.
     
11. Любим момент/ история от състезание?
    Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!
    Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.
     
12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
    Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.
    Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.
     
13. Опиши биологията с три думи!
    Е: Наука за живота.
    Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.
     
14. Най-великото изобретение, измисляно някога…
    Е: Компютърът!
    Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.
     
15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!
    Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.
     
16. Любима поднаука от биологията?
    Е: Молекулярна биология!
    Г: Протистологията.
     
17. Защо?
    Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.
    Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..
     
18. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
    Е: Стивън Хокинг.
    Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.
     
19. Защо?
    Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.
    Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.
     
20. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
    Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.
    Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.
     
21. Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
    Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.
    Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).
     
22. Как виждаш света след 10 години?
    Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.
    Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).
     
23. Ами след 50?
    Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
    Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.
     
24. Растенията имат ли чувства?
    Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.
    Г: Не.
     
25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
    Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.
    Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.
     
26. Теория или практика?
    Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.
    Г: Едното не може без другото.
     
27. Би ли си купил парцел на Луната?
    Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.
    Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.
     
28. Къде си сега?
    Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.
    Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.
     
29. Любимо занимание?
    Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.
    Г: Футбол и фрийстайл.
     
30. Висше образование – в България или в чужбина?
    Е: За мен правилният отговор е в чужбина.
    Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.
     
31. Най-неприятен предмет от училище?
    Е: Физика.
    Г: Литературата.
     
32. За какво мечтаеш?
    Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.
    Г: Голямо откритие.
     
33. Какво харесваш в себе си?
    Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.
    Г: Не съм се замислял.
     
34. А какво - не?
    Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.
    Г: Списъкът е дълъг.
     
35. Има ли живот след смъртта?
    Е: Надявам се не!
    Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.
     
36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
    Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.
    Г: Няколко тона консерви и отварачка.
     
37. Препоръчай ни книга!
    Е: „Пътеводител на галактическия стопаджия”
    Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)
     
38. А филм?
    Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.
    Г: Не се сещам в момента.
     
39. Компютър или лаптоп?
    Е: Лаптоп, доста по-удобно!
    Г: Лаптоп.
     
40. Васко Кръпката или Васко Кеца?
    Е: Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.
    Г: Нито един.
     
41. Лютеница или кьополу?
    Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!
    Г: Лютеница.
     
42. За или против униформите в училище?
    Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.
    Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.
     
43. Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
    Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.
    Г: Работа.
     
44. Поздрави събеседника си?
    Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?
    Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.
     
45. Съвет към младите състезатели?
    
    Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!
    
    Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
    А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ТЕЛОМЕРИ И ТЕЛОМЕРАЗА

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?

Информацията за всеки наш белег се съхранява в нашите хромозоми – дълги линейни ДНК молекули, свързани с белтъци в ядрата на клетките. Едно от най-важните свойства на клетките е това, че се делят. За да има всяка дъщерна клетка същият брой хромозоми като майчината, всяка молекула ДНК трябва да бъде копирана преди деленето. В крайните си участъци ДНК остава некопирана и така при всяко делене би се губила част от молекулата. През 2009 г. трима учени получават Нобелова награда за откриването на механизма, предотвратяващ това: крайните участъци на ДНК, наречени теломери, нямат информационен смисъл и могат да се скъсяват, а за да започне един нов организъм със същите по дължина теломери като родителите си – ензим, наречен теломераза, ги удължава.

ЗАЩО Е ВАЖНО?

Теломерите имат определена дължина и след известен брой деления на клетките (в един организъм) се загубват напълно и започва да се уврежда ДНК с нформационен смисъл. Сега това се счита за един от факторите на стареенето и причинител на някои видове рак.

КАКВО СЛЕДВА?

В областта за момента се правят основно изследвания, но вбъ деще се очаква приложение в лечението на хора с хронично скъсени теломери (потенциално и удължаване на човешкия живот), противоракова терапия и удължаване на живота на in vitro отглеждани клетки.

Цветослав Георгиев е ученик от Софийската математическа гимназия и е олимпийски
състезател по биология. (Понстоящем - студент по медицина в Медицински университет - София - бел. ред.)
Последното му постижение е сребърен медал от Международната олимпиада по биология,
която се проведе в Ханой, Виетнам

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 81 / септември 2016.

1. Представи се в едно изречение:
   В: Виктория Христова, от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, олимпийски състезател по биология.
   Г: Габриела Христова от СМГ, състезател по биология.
2. В момента се занимавам с…
   В: Душевни дейности – музика, изкуство.
   Г: Един проект по английски на тема „Генното инженерство и неговите приложения в медицината, индустрията и земеделието”
3. Как те наричат приятелите?
   В: Най-често просто Вики, но с времето са се появили всякакви вариации – Виксън, Викинг, Викси, дори Юго.
   Г: Габи
4. Последното международно състезание, на което участва:
   
   В: Международната олимпиада по биология в Дания 2015 г.
   Г: Тази година за пръв път ще участвам – на Международната олимпиада по биология
5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
   В: „Каквото стане – такова. Важното е да сме живи и здрави.“
   Г:  „Успокой се и се забавлявай!”
6. С кой известен учен би искала да срещнеш?
   В: Ако трябва да е само един – Стивън Хокинг.
   Г: Джеймс Уотсън, нобелов лауреат заедно с Франсис Крик за откритието на структурата на ДНК
7. Най-големия компромис, който правиш заради подготовката за олимпиадите?
   В: Да отлагам с месеци уроците си по китара.
   Г: Не се занимавам достатъчно с информатика, макар че ми е страшно интересно.
8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
   В: Аниматор. Още не съм превъзмогнала напълно детската си мечта, изключително жалко че уменията ми по рисуване не надхвърлят тези на първокласник.
   Г: Ветеринарен лекар.
9. Имаш ли си талисман за късмет?
   В: Колие с метално ключе-сол, с течение на времето се превърна в неотделима част от мен.
   Г: Нямам
10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха:
    В: Придадоха смисъл на иначе непродуктивното ми ежедневие и ме дариха с най-скъпото – прекрасни приятели, надявам се за цял живот.
    Г: Помогнаха ми да реша с какво искам да се занимавам. Аз съм изключително неориентиран човек и съм се занимавала с много различни неща, докато открия своето призвание.
11. Любима история от състезание?
    В: Незабравимото лято на 2014 година – в гр. Кюстендил, с най-готиния състезателен отбор, в който съм имала късмета да бъда. Традиция на нашите олимпийци астрономи е практика, наречена биополе – възможност за издигане на човек на няколко сантиметра от земята с помощта на магнитни полета. Преживяване, което никога няма да забравя!
    Г: Тази година на националния кръг по биология във Варна група приятели наблюдавахме изгрева на плажа. Незабравимо преживяване!
12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
    В: Биологията е наука за всичко живо около нас – без значение колко е малко или голямо. С нейна помощ можем да си обясним какво се случва с нашите тела във времето, както и на всички живи същества на нашата планета – от микроскопичните бактерии, през растения, гъби, та чак до животните. Земята е извор на живот и биологията е тази, която го изучава.
    Г: Както самото име подсказва, това е Науката за живота. Биологията се занимава с всички аспекти на живота – от това какво е живот и кое всъщност прави живото живо, през неизброимите форми на живот, до тайните на стареенето и смъртта.
13. Опиши биологията с три думи:
    В: Живот, Бъдеще, Прогрес
    Г: необятна, логична и перспективна
14. Най-великото изобретение, измисляно някога:
    В: Световната мрежа.
    Г: Трудно ми е да преценя. Може би електричеството, което коренно е променило живота на хората, а и е направило други значими изобретения възможни, като електронния микроскоп например.
15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    В: Щях да съм откривателят на ховърборда.
    Г: Бих искала да участвам в изобретяването на нано машина, която да циркулира в човешкия организъм и да открива потенциално опасни мутации в клетките и да ги поправя.
16. Любима поднаука от биологията?
    В: Молекулярната биология, с течение на времето ми стана страст.
    Г: Молекулярна биология.
17. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
    В: Не бих избрала нещо различно от човек.
    Г: Не бих заменила човешкото си тяло и съзнание с което и да било друго същество.
18. Защо?
    В: Защото искам да имам максималния капацитет на интелектуално развитие възможен на нашата планета, възникнал след милиони години еволюция и биологичен прогрес.
    Г: Възможността да разсъждаваш, да твориш и изследваш е уникална за човека като „Венец на всичко живо”. Не бих се отказала от тази възможност.
19. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
    В: „А вярно ли е, че хората всъщност са еволюирали да бъдат вегани?“
    Г: “С медицина ли ще се занимаваш, като завършиш училище?”
20. Най-трудният термин, с който си се сблъсквала?
    В: Повечето термини от най-малко любимата ми област от биологията – зоология. Пример – процеркоидален ларвален стадий.
    Г: Не мога да се сетя.
21. Как виждаш света след 10 години? Ами след 50?
    В: Оптимистично близко бъдеще на иновации, нови открития и техническо развитие, песимистично далечно бъдеще на обществен и икономически срив.
    Г: След 10 години проблемите с глобалното затопляне, изчерпването на енергийните ресурси и пренаселеността на планетата ще са се задълбочили още повече. Поради това опасността от световен военен конфликт или пък опасна епидемия ще бъде доста голяма.
    Въпреки това аз съм оптимист и вярвам, че след 50 години ще сме открили ефективен възобновяем енергиен ресурс, който да замени използването на горивата. Това ще доведе до драстично намаляване на въглеродните емисии и овладяване на глобалното затопляне. Развитието на медицината пък ще е довело до откриване на още антибиотици или пък на лекарства против нелечими заболявания. Проблемът с пренаселеността обаче ще остане нерешен.
22. Любимо занимание/хоби?
    В: Нямам конкретно хоби, обичам да прекарвам време с приятели.
    Г: Тренирам айкидо.
23. Висше образование – в България или в чужбина?
    В: В чужбина, засега Великобритания като сериозен избор.
    Г: Още не съм решила окончателно.
24. Най-неприятен предмет от училище?
    В: Географията.
    Г: Физика.
25. За какво мечтаеш?
    В: За каквото всеки човек мечтае – щастие. Дали за вбъдеще ще откривам истинското щастие в малките неща, или в значимите емоции и преживявания, само времето ще покаже.
    Г: Да изградя научна кариера и да създам семейство.
26. Има ли живот след смъртта?
    В: Има ли живот въобще или Вселената е компютърна симулация?
    Г: Смисълът на възпроизводството е точно това – продължаване на рода и запазване на вида след смъртта на отделния индивид. В такъв смисъл животът след смъртта е следващото поколение. Не вярвам, че конкретният организъм продължава да живее под някаква форма след смъртта, защото иначе би се загубил смисълът на възпроизводството и смъртта.
27. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
    В: Приятел.
    Г: Електронен четец с повече книги, отколкото бих могла да прочета някога.
28. Какво яде за закуска?
    В: Шоколадови бисквити и чаша мляко.
    Г: Домашен кекс.
29. Последната книга, която прочете?
    В: „Ад“ на Дан Браун.
    Г: Книга 4 от фентъзи поредицата „Вещерът”.
30. Кокошката или яйцето?
    В: Нито едното. Еволюцията не е линейна, няма първо и няма последно.
    Г: Яйцето, разбира се! Яйцето като част от репродуктивния цикъл на различни групи животни се е появило много преди кокошката.
31. Книга или електронен четец?
    В: За пътувания – електронен четец, за  четене вкъщи – книга.
    Г: Книга.
32. Проза или поезия?
    В: Важното е да е стойностно.
    Г: Проза.
33. Рок или рап?
    В: Важното е да е стойностно.
    Г: Алтернативен рок
34. Театър или кино?
    В: И двете си имат чара, но за киноман като мен – киното.
    Г: И двете.
35. Планина или море?
    В: За сегашното ми настроение – планина.
    Г: Обожавам и двете.
36. За или против униформите в училище?
    В: Зависи от униформите, твърдо против сиво-черно-белите отживелици, напълно “за“ по-разчупените, цветни и младежки униформи.
    Г: Против.
37. Какво ти предстои в следващите месеци?
    В: Здрава подготовка за предстоящата олимпиада във Виетнам, едно емоционално лято, с нови запознанства и нови преживявания.
    Г: Усилено готвене за Международната, проучване на университети и полагане на езикови изпити.
38. Кого искаш да поздравиш?
    В: Хората, които ме поведоха по пътя на успеха и ме превърнаха в това, което съм сега. Криси Костадинова, без която нямаше да ми хрумне явяването на олимпиада, Радослав Александров, който успя да подбуди и успява вече 3 години да задържи интереса ми към биологията, както и всички хора, които са били част от огромното ми приключение през последните години.
    Г: Всички мои приятели, които може би ще прочетат това.
39. Какво си пожелаваш оттук нататък?
    В: Да откривам и преоткривам страстта в живота, да имам поводи за гордост от себе си, да радвам близки и приятели и да намеря истинското щастие.
    Г: Успешно кандидатстване в университети.
40. Съвет към младите състезатели?
    В: Намерете мотивация за това, което правите. Намерете смисъл, желание, страст. Ако няма мотивация – не си заслужава. Дали ще я откриете в желание да промените света, в амбиция да направите нещо значимо, в чиста любов към състезателния дух, пък дори и в това да впечатлите някого или да получите признание – продължавайте само напред и нагоре! Дори и да загубите желание някой ден, нищо няма да е било напразно – спомените, приятелите, емоциите остават с теб, завинаги.
    Г: Най-важното нещо във всяко едно начинание, не само в биологията, е мотивацията и усиленият труд. Ако наистина искате да постигнете нещо, трябва да сте готови да жертвате други свои интереси и да си разпределяте правилно приоритетите и времето. Каквото и да изберете обаче, трябва да му се отдадете напълно и да сте уверени в това, че си струва усилията и времето ви.

Калоян Цанов е възпитаник съм на НПМГ София (специалност „Биология“) и на Харвардския Универсиет в САЩ (специалност „Молекулярна и клетъчна биология“), златен и бронзов медалист по биология.

В момента звършвам докторантура (PhD) по „Биомедицински науки“ в Харвард. Планирам да продължа да се заминвам с научна дейност в академичен център или биофармацевтичната индустрия, като в дългосрочен план се надявам да ръководя собствена научноизследователска група.
България има способни хора – студенти и преподавтели – но, за съжаление, имам впечатлението, че образованието не е национален приоритет. В много държави на запад, а и немалко на изток, нивото на инвестиции в образованието е по-високо от това в България и образователният ценз има важно значение за професионалната реализация. Това води до големи различия в качеството на обучението. По-конкретно, достъп до най-съвременни ресурси (от най-престижните научни журнали до най-модерната апаратура), високи стандарти за отличие, и най-важното – контакти с изключително мотивирани и способни хора. Големите академични центрове в чужбина привличат талант от целия свят, което създава специална атмосфера и възможности да се учиш от най-добрите специалисти в дадена област.

Олимпиадите създадоха много незабравими спомени, поставиха основата на професионалната ми кариера и ми дадоха изключително полезен опит в по-общ смисъл. Подготовката и участието в тези състезания не само задълбочиха интереса ми в биологията, но и ме научиха да си поставям цели и усилено да ги преследвам. И отново, най-важни са контактите с хората. Чрез олимпиадите се запознах с много впечатляващи хора – както в България, така и в чужбина – някои от които са близки приятели и до днес. Олимпиадите те учат и колко малък е светът. Например, на международната олимпиада в Пекин се сприятелихме с отбора на Канада. Пет години по-късно, в Бостън, биологията ме събра отново с един от тях, който също следва докторантура тук (дори работим в сходна област и обменяме идеи и реагенти). И това е само един пример!
Три думи, с които бих описал биологията: Науката за Живота! Дефиниция от речника, но в по-философски смисъл улавя многото измерения на биолгията.

Моят фаворит са областите в биологията, с които се занимавам в момента – молекулярна биология на стволовите клетки и на рака. Защо? От една страна, за мен разбирането на даден процес на фундаментално, молекулярно ниво носи особено удовлетворение. От друга, разшифроването на механизмите на стволовите клетки и ракообразуването води до нови методи за терапия, с голям потенциал да транформира медицината. Но всички области на биологията са важни. Например, две от съвременните революции в биологията, РНК интерференцията (започваща да жъне успех в клинични експерименти) и съвсем наскорошният метод за генетична модификация CRISPR (който най-вероятно ще промени медицинската практика) водят началото си от опити с кръгли червеи и млечнокисели бактерии!

В областта на научните изобретения бих искал да бъде създаден апарат или лекарство, който може да открие и унищожи ракови клетки или да регенерира увредени органи.
А ако можех да създам някое от вече съществуващите изобретения – в областта на биологията, бих казал микроскопа, защото способността да се вникне в клетъчната и субклетъчната структура на живота транформира биологията завинаги. Извън биологията, вероятно компютъра, понеже той заема централно място в съвременния живот.

Радвам се, че Сдружението съществува и функционира активно. Нямаше такава организация, когато аз бях участник в олимпиадите, а определено има полза от обмена на опит и обединените усилия на различните олимпийски отбори. За съжаление, нямам наблюдения през последните години и не зная какви са нуждите на отборите в момента. Това, което оказа голямо влияние за мен през 2005, бе щедрото спонсорство на Американска Фондация за България, за което съм изключително благодарен и до днес.
Младите олимпийци бих посъветвал да си поставят високи цели и да ги преследват, но да не забравят олимпийския принцип, че най-важно е участието. И да създават приятелства с другите състезатели, защото подробностите от ботаниката и зоологията се забравят, но приятелствата и контактите остават за цял живот.

Имам късмета да върша работа, която ми доставя голямо удовлетворение и дава смисъл на професионалния ми живот. В това отношение, за мен научната дейност сама по себе си е съчетание на приятното с полезното. В същото време, заниманията извън лабораторията са не по-малко важни. Въпреки че отделям много време за своята работа, аз постоянно целя да подобрявам баланса между личен и професионален живот, било чрез социални контакти или време за лично ползване. Според мен, постигането на този баланс, който изглежда различно за всеки човек, е ключов фактор за удовлетворението от живота в по-общ смисъл.
На първо място, в свободното си време се старая да поддържам контакти с моите приятели. А иначе се занимавам с фитнес, обичам да готвя и често пробвам рецепти от различни кухни, чета книги (напоследък в областта на психологията), ходя на кино (предпочитам научна фантастика, комедии и екшъни). Много обичам да пътувам и опознавам други култури, и го правя с удоволствие, когато ми се отвори възможност. Една от целите ми е да посетя всеки континент поне веднъж… остават ми Африка и Южна Америка (е, ако не броим Антарктида)!

3 онлайн научни източника на информация, които Калоян препоръчва:

• Все повече журнали имат безплатен достъп до статии (т. нар. „open access“), така че бих препоръчал някои от тях за запознаване с най-модерните достижения в биологията на високо ниво (напр. Cell Reports, Nature Communications, eLife).
• А за безплатни онлайн курсове и материали от най-реномираните университети в САЩ, силно препоръчвам платформата edX, както и курсовете на MIT.

Цветослав Георгиев e на 18 години, ученик в 12″е” клас на СМГ, а също така и олимпиец по биология.

В момента се занимавам с подготовка за олимпиадата по биология, основно уча сам у дома, през първия срок ходих и на лекции в Биологическия факултет. Конкурентите ми са фантастични биолози и се надявам да се старая достатъчно, за да мога да твърдя, че сме на едно ниво. Ходя и на уроци по химия, с които се подготвям за кандидатстудентския изпит, с който се надявам да бъда приет в Медицинска академия със специалност “Медицина”. За щастие и учителите ми от СМГ разбират положението ми и ми дават възможност да се подготвям усилено.

По време на Международната олимпиада по биология в Орхус, Дания, имах възможността да видя какво е нивото на обучение по биология по време на средното образование в различни страни и в какво се изразява неговото надграждане, а също и да видя продуктите на датското висше образование. Силно ме впечатлиха САЩ, Германия, Русия, а и Дания, която за жалост не много млади хора разглеждат като вариант за страна, в която да учат. Потвърдих обаче и нещо, в което от много време вярвам – най-важно е колко силно човекът иска да учи нещо, а не колко материали могат да му набутат. Макар и образованието на запад винаги да е било по-качествено, смятам, че поне по медицина това у нас също е на достатъчно добро ниво и в крайна сметка един университет само дава средства, а резултатите идват от човека. Реализацията след това обаче не отричам, че в България става все по-невъзможна.

Не мога да кажа, че преди повече от една година съм се чувствал като състезател, тъй като просто не бях ходил на състезания от калибъра на националната и международната олимпиади. 2015 обаче промени това и със сигурност е най-голямата година в живота ми, запознах се с много учени и респктиращи млади хора. Тези събития наистина вдъхновяват човек да се образова и да се стреми към надминаване на себе си. Удоволствие е човек да е част от такава интелигентна общност. Също така припомня, че трудът дава резултати.

Ако трябва да опиша биологията с три думи, бих казал, че е красива, практична и сложна. Според мен тези неща най-ясно се виждат в разнообразието на организмите по форма, което е обусловено от нуждата определен орган да изпълнява определена функция. Това предизвика интереса ми към биологията още като малък, в детската градина. Много се дивях на това колко много животни има и колко се различават, а сега погледът ми обхваща и всякакви други организми.
Може да се каже, че основното нещо, от което се интересувам, е биоразнообразието. Микробиологията ме очарова с елегантността в простотата на бактериите и вероятно ще се занимавам с работа в тази област. Точно в момента обаче основната поднаука, която ме интересува силно, е ботаниката. Едва когато започнах да се готвя за олимпиадата осъзнах красотата на растенията и това колко добре се възползват от законите на физиката, колко сложни регулаторни механизми имат. Тя също така е много важна за бъдещето на човечеството наука, основно от гледна точка на изхранването и фармацията, затова смятам, че е важно всеки да я познава поне донякъде – най-малкото, за да прави информирани избори и изказвания спрямо ГМО и други важни теми. А и не мисля, че е нормално един организъм да няма буквално никаква идея как да си набавя храна, освен ако някой не му я дава наготово.

Последното лято с моя приятел Кристиан Димитров имахме идеята да определим всички дървета в парка “Заимов” и да им сложим ламинирани табелки с името на вида и семейството, което осъществихме с надеждата да повишим общата култура на хората за тези често срещани организми. Тази година ще продължим и поне в Градската градина.

Наскоро чух за онлайн определител на растения, в който само със снимка човек може да разбере какво гледа. Според мен идеята не е лоша, но силно ме съмнява, че приложението съдържа в себе си достатъчно данни, че да определи всичко, което му се зададе, и то правилно. А и доколкото разбрах, още не включва видовете от Източна Европа. Много видове също се различават по дребни детайли, а и е нужно да се гледат по няколко белега, което мисля, че засега е изпълнимо само от човек. Друго нещо е и тръпката да разглеждаш сам растението и да работиш с определител. Отскоро имам идеята за гигантска онлайн база данни, където общността на учените да изсипва своите трудове и определители, така че всеки да може да ги ползва, мисля, че би било по-полезно. Преди повече време си мечтаех и за машини, които човек да носи в природата и да слага вътре проби от интересуващи го организми с цел идентификация. Сега знам, че се наричат геномни секвенатори и съществуват, но нито са портативни, нито секвенират геноми толкова бързо, но мечтата си остава.

Винаги се старая ученето да ми носи удоволствие, да не се претоварвам и да не уча, просто защото “трябва”. Важното е човек да е щастлив и ученето трябва да носи удовлетворение и да прави живота по-красив, не напрегнат.
Амбициите ми в момента са да се представя достойно на тазгодишната олимпиада, да вляза в университета и да продължа с проекта си с парковете. Също повече време извън града, редно е. През свободното си време уча, играя компютърни игри, излизам с приятели и посещавам концерти, понякога и чета художествена литература (и това трябва повече).

Три онлайн източника на информация, които Цветослав препоръчва:

• няколко групи с любители и професионалисти биолози във Facebook – Гъбите и гъбарите, Растенията в България, Птиците в България и Насекомите и ентомолозите;
• mayamarkov.com – сайтът на Майя Маркова, съдържа доста подробни уроци по биология, основно клетъчна;
• botanica.ovo.bg – полезен сайт по ботаника с добро количество данни за доста семейства, също и анатомия на растенията.

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕВРОНИ

КАКВО?
Молекулярни биолози от Пенсилванския университет в САЩ откриха непознат досега механизъм за регенерация на неврони. Това може да доведе до успешни опити за по-бързото заздравяване на мозъчната тъкан.
Научният пробив показа, че дендритите (частите от невроните, които служат за приемане на информация), имат възможността да се възстановяват след прекарана мозъчна травма.

КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
Предишни проучвания показват, че увредени нервни клетки поправят нанесената щета единствено чрез регенериране на техните аксони – частта от неврона, която предава нервния импулс на други клетки. Новите резултати използват плодовата мушица
Drosophila. С помощта на UV лазер екипът от учени премахнал всички дендрити в множество нервни клетки. Очакваните резултати били, че непосредствено след това клетката би загинала. За огромно учудване
обаче те не само не загивали, а и възстановявали дендритите си с много
по-голяма скорост, отколкото възстановяват аксони. Едва след 48 часа в клетката може да се наблюдава почти пълна регенерация.

КАКВО СЛЕДВА?
Приложенията за човешкото здраве са изключително важни. При случаи на инсулт например, когато част от мозъчната тъкан страда от недостиг на кръв, дендритите на невроните биват тежко увредени и могат да бъдат поправени само когато щетите са нищожни. Учените се надяват значително да подобрят процес по възстановяване.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 72.

Виктория Христова е ученик в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София. Носител на два медала от международни състезания и почетна грамота от Международната олимпиада по биология=

Казвам се Лазар Митров, на 20 години съм, студент по медицина в Медицински университет, София. Завърших НПМГ с профил биология и немски език.

Науките ме вълнуват от малък. Помня, че събирах детски енциклопедии, четях ги, доколкото можех. Мисля, че започнах на 5 години…

Как се запалих по биологията? Имах тежко преживяване в първи клас – влязох в болница. Обратно на всички очаквания, тук страшно се развълнувах. Стори ми се много интересно, непрекъснато разпитвах защо се прави една или друга манипулация.

И до последно не знаех дали ще уча медицина. Категоричната ми насока беше към науките за човека и неговото здраве. Кандидатствах биология в чужбина – Принстън, Станфорд, Йейл. Избрах да уча тук. И защото университетите в Щатите не ми дадоха пълна стипендия. Образованието там е наистина скъпо.

Не бих бил типичният терапевт. Искам да практикувам медицина, но не искам сляпо да вървя по стъпките на това, което някой вече е открил. Лекарите у нас често забравят, че професията им е откривателска. Дори в най-малкото село лекарят трябва да знае, че медицината е наука и в нейното поле той може да измисля, да изобретява. Всеки лекар е призван да прави велики открития. Иновациите са най-важното за тази професия. И те често се правят не в лаборатория, а в стаята с пациенти, в отделението.

Това, което на повечето хора им изглежда грубо, за един лекар не е. За него е просто начин да спаси човешки живот.

Най-голямото нещо, което НПМГ ми даде, е академичният подход. Още в 8-ми клас часовете ни приличаха повече на лекции, отколкото на уроци. Често идвахме в Биологическия факултет. Никога не сме зависили от съдържанието на учебника, от нас се очакваше по-скоро да подходим с интерес и да вникнем в темата. Палеха ни преподавателите. И специално учителят ми по биология Валентин Дойнов. Той водеше часовете си като лекции, разказваше темата винаги увлекателно, винаги от много страни. Никога не са подхождали типично към нас – прочетете това, това и другото, пък утре ще ви изпитаме. Научихме се да си водим записки, имахме доста практически занятия, много скоро вече знаехме как да отсяваме важното от маловажното. Дали със съучениците ми сме били конкуренти? Определено. Това е стимулиращо, но не може да остане единствената форма на общуване.

Преди 1-ви клас вече имах микроскоп. Пластмасов. Много мои състуденти видяха микроскоп за първи път в университета. Сами разбирате какво означава това…

Най-голямата ми подготовка за медицинското образование бяха проектите в НПМГ. По няколко часа, всяка събота, в продължение на години. Сериозни занимания. Така се подготвяхме за олимпиади, за големи състезания.

В университета работя по проект, свързан с бъбречната функция и хемодинамика. Тук се преподава сериозна наука и се правят сериозни изследвания. Учебните лаборатории разполагат с много по-добри апарати от някои клинични лаборатории.

Когато влизах в университета, очакванията ми бяха доста амбициозни. В първи курс ми се стори лесно. Записах се на 4 стажа. Това, което успях да видя в истински болници, ме натъжи и ядоса. Има страшно много пациенти, които се отнасят ужасно с медицинския персонал. И той, колкото и да иска да помага, се среща с неразбирането на пациента, губи мотивация, няма средства…

Малко са младите хора, които следват медицина заради високи заплати. Тук те не са такива. Да, лекарите в чужбина са с много по-високо заплащане, но там разходите са огромни. Един млад лекар в Германия може да живее добре. Но да се говори за забогатяване, то става трудно с медицина. А и трябва много сериозна работа, за да бъде лекарят признат, той трябва да е наистина много добър.

В момента голяма мода е азотният оксид и новите медиатори в клетката. Азотният оксид е открит сравнително скоро, представлява много нетипична молекула. Повечето медиатори, с които клетките си общуват, са сложни молекули, а пък тази е малка газова молекула, малък газ – почти всяка клетка може да реагира на него. Но как да контролираме този процес? Както казва един мой професор, как ще спреш ти мене, волната и непокорната?

Важно е да се мисли out of the box. Един учен или лекар – не би трябвало да има разлика – трябва да чете между редовете и да вижда новото. Да вижда неща, които другите не виждат.

Член съм на Асоциацията на студентите медици. Ние сме активно сдружение и организираме различни събития. За едно от тях бяхме поканили трима гост-лектори – кардиолози. Българинът Иво Петров, един от тях, е пример за много смел  специалист. Оперирал е например спукана аорта на 14-годишно дете през крак и ръка. Момче от Унгария, също наш гост, разказваше как лабораторията, в която работи, е успяла да създаде работеща сърдечна тъкан от няколко стволови клетки.

На тежко болен пациент бих обяснил всички възможности, както и – най-вече – своите възможности. Да, бих препоръчал експериментално лечение. Тук не говорим за състезание с другите лекари, а с болестта.

Всяко лечение е индивидуално, лично, то е лечение на конкретния пациент. Но в нашите условия е по-лесно да се мисли за инфаркта в 5-то легло, отколкото за дядо Иван в 5-то легло, който е получил инфаркт и не се чувства добре. Възрастните хора отиват на лекар, за да си разкажат проблемите и живота си… Към тях трябва да се обръщаме като към човек, а не като към заболяване.

Без Олимпийското сдружение няма как да заминем на олимпиада например. Тъжното е, че се подготвяме за олимпиади, отиваме целият отбор в Швейцария например, идва посланичката на България да се снима с нас. А като се върнем… Представяме една държава, която трудно ни оценява. Образователната й система работи против практиката, а олимпиадите са практически изпити.

Много дължа на ръководителя на олимпийския отбор по биология Албена Йорданова, както и на Радослав Александров – ръководител на школата по биология в НПМГ и самият екс-олимпиец. Те, заедно с г-н Валентин Дойнов, са хората, на които дължа високите успехи.

Онлайн източници за бързо знание:

Wikipedia

Medicalnews

PubMed