Последни блог постове
-
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФАНИ И НЕРИ, СЪСТЕЗАТЕЛКИ ПО ХИМИЯ
-
- Представи се в едно изречение!
Ф: Фани, на 25 години, бивш състезател по химия и възпитаник на НПМГ, завършила съм магистратура по химия в Humboldt-Universität zu Berlin.
Н: Казвам се Нери Калфова, възпитаничка на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ и състезателка по химия.
- В момента се занимавам с ...
Ф: Правя докторантура.
Н: Следвам медицина в Софийски университет.
- Как те наричат приятелите?
Ф: Фани.
Н: По най-различен начин – Нери, Нер, Нерита, Нерви :D Наистина ми е трудно да изброя всичките.
- Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
Ф: Дадоха ми ясна цел, към която да се стремя и по-важното - удоволствие от участието.
Н: Наистина много. Благодарение на тях имах възможността да се запозная с изключително интелигентни хора, с голяма част от които не само се сприятелихме, но и станахме едно голямо семейство. Освен това състезанията ме научиха на много неща - да се справям с проблеми, с които никога не съм се сблъсквала преди, да не се отказвам при първия неуспешен опит.
- Но ми взеха...
Ф: Не мисля, че са ми взели нещо.
Н: Не мисля, че има такова :)
- Последното международно състезание, на което участва:
Ф: Международната олимпиада по химия в Токио през 2010.
Н: Международната Менделеевска олимпиада по химия (ММОХ) в Москва през 2014 г.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
Ф: Относно самата олимпиада: „Стегни се, трябва да се класираш за следващия кръг.“
Н: „Започва се“
- Кога би се отказала да решиш една задача?
Ф: Когато виждам, че предвиденото време за нея е изтекло, а има други задачи за (до)решаване.
Н: Когато се убедя, че вече съм дала всичко от себе си.
- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
Ф: Секретарка (обичах, а и все още обичам най-различни канцеларски материали).
Н: Първо беше лекар, след това фризьор, адвокат, журналист и какво ли още не…
- А сега как отговаряш?
Ф: Научен изследовател.
Н: Лекар :)
- Любима история от състезание?
Ф: Спомням си за Международната Менделеевска олимпиада през 2009 в Туркменистан, която явно беше сравнително интересно събитие за страната. Почти навсякъде, където ни водеха, имаше журналисти и давахме интервюта, в края на които винаги трябваше да поздравим и благодарим на президента им.
Н: За експерименталния кръг на ММОХ щяха да ни превозват с автобуси от пансиона, в който бяхме настанени, до Москва. Чакайки автобуса да потегли, изведнъж осъзнах, че съм забравила баджа в стаята си, а без него няма да ме допуснат до лабораторията. Помолих шофьора да ме изчака и се затичах към стаята. За нещастие на стълбите се засякох с част от комисията и с ръководителите си, които не трябваше да виждам до края на експерименталния кръг, за да не изтече информация относно задачите. Щом ме видяха, се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме познават, за да не ме дисквалифицират. За щастие успях да си взема баджа и да се кача в автобуса преди да е потеглил. Беше изпълнена с адреналин сутрин…
- Три думи, с които би описала химията?
Ф: Миризлива, мръсна и интересна.
Н: Логична, необятна, забавна.
- А математиката?
Ф: Сложна, но важна и необходима.
Н: Скучна, но необходима.
- Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
Ф: В 7 клас, първата ми олимпиада по химия и подготовката за нея. Спечели ме с това, че можех да решавам всички задачи с лекота.
Н: Химията ми беше интересна още в 7-ми клас, когато започнахме да я изучаваме – харесваше ми колко е логична тази наука, както и опитите, които ни демонстрираха. Любовта ми към нея обаче се зароди, когато влязох в НПМГ. Страстта на учителите към химията и старанието им да представят нещата по най-лесния, разбираем и забавен начин ме грабна и ме накара да я заобичам не по-малко от тях. Благодарности на г-жа Антония Илиева, както и на останалите учители по химия в НПМГ, които всеки ден вдъхновяват бъдещите химици, фармацевти, лекари и стоматолози на България!
- Най-великото изобретение, измисляно някога…
Ф: Интернет.
Н: Несъмнено електричеството – едно от нещата, без които не можем да си представим ежедневието ни, и което е дало възможност за създаването на редица изобретения.
- Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
Ф: Ако имах идея за ново изобретение, за което никой досега не се е сещал, не бих я споделила преди да си направя изобретението ;).
Н: Машина за телепортиране, въпреки че изобщо не е в моята област.
- Най-трудната задача, с която си се сблъсквала?
Ф: Научаването на немски и адаптирането в Германия.
Н: О! Ужас! – задача от практическия кръг на НОХ 2002 г. Спомням си, че доста се мъчих над тази задача в 10 клас. -
Любим /химичен/ елемент?
Ф: Нямам любим елемент, гледам да не ги дискриминирам.
Н: Fe. -
В какви съединения участва, важен ли е за околната среда?
Ф: Всички елементи са важни за околната среда, освен може би създадените в лабораторни условия.
Н: Fe е вторият по разпространение метал. Изключително важен е за организма, тъй като участва в структурата нa хема, който е кофактор на много белтъци – хемоглобин, миоглобин, цитохроми, пероксидази. Редица сплави на желязото, поради добрите си механични и физикохимични свойства, се използват широко в практиката – чугун, стомана. Една от неговите соли, наречена зелен камък ( FeSO4.7H20) намира приложение в селското стопанство за борба с вредителите по растенията. -
Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
Ф: Да не се отказва и да решава задачи.
Н: Най-важна е мотивацията. За да бъдеш добър състезател е необходим изключително много труд – в свободното си време решаваш задачи, четеш допълнителна литература, посещаваш различни курсове и проекти, често прекарваш дори събота и неделя в училище. Затова е важно да обичаш това, с което се занимаваш и да бъдеш мотивиран, в противен случай е много трудно. -
Има ли нещо, което, да речем, физиката не може да обясни?
Ф: Все още много неща, за съжаление или може би по-скоро за щастие.
Н: Не разбирам чак толкова от физика, но най-вероятно има. -
Кое е най-интересното откритие в химията?
Ф: Познанията в химията се натрупват бавно, постепенно и много учени допринасят за разясняване на наблюдаваните явления, затова е трудно да се говори за едно-единствено откритие. От практична гледна точка, предполагам, са били най-важни откритията през 19ти век, когато учените са започнали да синтезират органични съединения. А от философска гледна точка - най-интересният феномен според мен е концептът за равновесието.
Н: Катализата и различни проучвания в тази област. -
Кой е любимият ти аспект/ раздел от химията?
Ф: Теориетичната химия.
Н: Органична химия. -
Кое според теб е най-интересното приложение на химията?
Ф: Фармацията.
Н: За мен - като бъдещ лекар, най-интересното приложение на химията е фармацевтичната индустрия. -
Любимо занимание?
Ф: Да седна да си почина с чиста съвест след изморителен ден.
Н: Да ходя на кино с приятели. -
Ако имаше супер сила, каква щеше да е тя?
Ф: Да спирам времето.
Н: Да чета мисли (особено на преподавателите ми по време на изпит :D) -
Любим предмет в училище/университета?
Ф: В училище: химия, в университета: квантова химия.
Н: Биохимия. -
А най-омразен?
Ф: Литература.
Н: Все още на първо място е географията. -
Най-големият минус на българската образователна система?
Ф: Последните 1-2 години от гимназията са общо взето губене на време, което би могло да бъде по-добре оползотворено чрез наблягане на повече математика и информатика.
Н: Един от основните проблеми е, че учениците са затрупвани с прекалено много фактология по всяка една дисциплина. Според мен учебното съдържание трябва да се преработи по такъв начин, че да се изучават важните неща, а не детайли, които в голяма степен се забравят в даден момент. По този начин ще има повече време за упражнения, които да затвърдят знанията, както и за придобиване на практически умения по дадените дисциплини. -
Имаш ли любима сентенция?
Ф: Не.
Н: Много харесвам една мисъл на Мартин Лутер Кинг Младши:
"If you can’t fly, then run/ if you can’t run, then walk/ if you can’t walk, then crawl/ but whatever you do,/ you have to keep moving forward!"
- Последния виц, който те разсмя?
Ф: Не помня, ще разкажа един, за който се сещам:
Попитали Бай Ганьо: Какво правиш, когато има спешна работа за вършене?
-Лягам да спя. Ако някой друг я е свършил като се събудя, значи наистина е била спешна, а ако не – то не е била спешна и може да почака още.
Н: Попитали американеца: - Коя обичаш повече – любовницата или жената?
- Ооо, тук е Америка – бизнес, къща, семейство, жена…разбира се, че жената.
Попитали италианеца: Коя обичаш повече – любовницата или жената?
- Ооо, тук е Италия – амор, жени, любов…разбира се, че любовницата.
Попитали накрая и българина:А ти коя обичаш повече – любовницата или жената?
Той се замислил малко и казал:- Абе, *** ги и двете, но най-много си обичам мама!
- Най-голямата беля, която си правила?
Ф: Не се сещам за най-голямата, но например наскоро успях да усмърдя всички лаборатории на катедрата, както и целия коридор на етажа на серни съединения.
Н: Като бях малка обичах да правя различни прически на куклите си. Един ден след като бях подстригала вече всичките си кукли, реших да подстрижа и малката ми сестричка, която имаше прекрасни руси къдрици. За съжаление никой не оцени творението ми, а майка ми и до днес не може да ми го прости :D
- Препоръчай ни книга!
Ф: Ако знаете руски - S.N.U.F.F на Виктор Пелевин, ако не - поредицата за „Фондацията“ от Айзък Азимов.
Н: “Престъпление и наказание” на Достоевски.
- А филм?
Ф: “Interstellar”.
Н: “The theory of everything”.
- Коя е песента, която слуша последно?
Ф: Queen – Scandal.
Н: Кристиян Костов - Beautiful mess. Песента е страхотна и съм много горда с моя приятел Петър, който участва като танцьор в клипа.
- Формулата за щастие?
Ф: (добро здраве) x (кратка памет)^2
Н: Да обичаш себе си за това, което си + Да се занимаваш, с нещо, което ти е интересно и забавно + Да си заобиколен от верни приятели = Щастие
- Какво никога не си пробвала, а би искала?
Ф: Да ям торта без ръце.
Н: Латиноамерикански танци.
- Ако не беше химия - какво?
Ф: Може би математика.
Н: Най-вероятно щях да се пренасоча към биологията. Винаги съм се опитвала да отделям време и на двете науки. Подготовката за състезания обаче изисква много време и затова реших, че ще се съсредоточа върху химията. Малко са хората, които успяват да се подготвят наистина добре и да отидат на международни олимпиади по различни науки в една година.
- Колело или мотор?
Ф: Колело.
Н: Колело.
- Айрян или таратор?
Ф: Айрян.
Н: Таратор.
- Шах или Не се сърди човече?
Ф: Не се сърди човече.
Н: И двете.
- Футбол или волейбол?
Ф: Волейбол.
Н: Футбол.
- Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
Ф: Работа в лабораторията, писане на статии и посещение на няколко конференции в Европа.
Н: Много учене и тежки изпити :(
- Поздрави събеседника си?
Ф: Да е жив и здрав, и щастлив.
Н: Поздравявам го с тази песен - The Script и Will.I.Am - Hall of fame.
- Съвет към младите състезатели?
Ф: Най-важното в състезанието е участието, затова борете се УПОРИТО да участвате във всеки един кръг, особено международния ;) – там вече резултатите не са толкова важни, колкото да си прекарате добре и да се запознаете с умни хора от цял свят (все пак недейте да се представяте зле нарочно, хубаво е родителите и сънародниците ви да имат допълнителен повод да се гордеят с вас). В 12ти клас не забравяйте да отделите време и да вземете решение относно какво и къде искате да следвате. Това е по-важно за бъдещия ви живот от участието в олимпиадата, която за жалост приключва окончателно на този етап ☹.
Н: Вярвайте в себе, учете се от грешките си и не губете кураж независимо какво се случва. Бъдете все така мотивирани и устремени напред, но не забравяйте и да се забавлявате, защото това е част от идеята на състезанията!
- Представи се в едно изречение!
Фани Маджарова е бронзова медалистка, участвала на Международната по химия през 2009 и 2010, а Нери познаваме от изданията на олимпиадата през 2014.
-
-
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФЕОДОР И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ
- Представи се в едно изречение!
Ф: Аз съм Феодор Светланов Кономаев.
К: Лудо дете на 18, което ходи по планините, наблюдава с телескопи и постоянно се усмихва
- В момента се занимавам с:
Ф: Астрофизика, астрономия и физика.
К: С хората от катедра „Астрономия“ на СУ организираме много интересни неща – кръжок, наблюдения, лекции и се радвам, че мога да съм част от това. Правя и доста наблюдения и събирам данни, за да напиша научна статия. Готвя се за малкото останали състезания, за матури, за бал. И естествено ходя по планините постоянно, обикалям страхотни места и се радвам на всичко около мен.
- Как те наричат приятелите?
Ф: Обикновено ме наричат Федя, но в на последната международна един колумбиец ми измисли прякор – Магнус.
К: Кали.
- Последното международно състезание, на което участва ?
Ф: X-та Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика, Бубанешвар, Одиша, Индия. (декември 2016, бел. ред.)
К: Международен турнир на младите физици през 2016г. в Русия.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
Ф: „Няма да се справя.“
К: “Не може ли да започват малко по-късно, не ми се става…”
- Кога би се отказал да решиш една задача?
Ф: Когато са минали пет минути след края на теоретичния кръг и е крайно време да започна номерирането на страниците и попълването на бланките.
К: Когато олимпиадата е 4 часа, а имам още три други задачи :D
- С кой известен учен би искал да срещнеш?
Ф: Професор Стивън Уилям Хокинг.
К: Карл Сейгън
. - На кого се възхищаваш?
Ф: На своите ръководители по астрономия.
К: На Боян Петров, защото съчетава науката с височинния алпинизъм, бори се за опазването на българската природа и доказва, че човек може да постигне много, работейки здраво. Пожелавам му само успехи и един ден да четем и за вторите седем.
- Най-големия компромис, който правиш заради подготовките?
Ф: През последните два месеца посветих страшно много време на подготовката си по астрофизика.
К: Не празнувах Рождения си ден, защо трябваше да бъда на състезание по физика в Сандански. Което не беше лошо, защото пак си изкарах супер, но по-голям „компромис“ от това не мога да измисля – състезанията са си част от живота ми.
- Най-ценното, което състезанията ми дадоха..?
Ф: Познанството с много хора, с които споделям толкова много общи неща. Запознах се с толкова прекрасни хора като моите настоящи ръководители.
К: Всички невероятни спомени, за които се сещам. Знанията определено са най-полезното нещо, но най-ценни за мен са спомените и приятелите. Защото вече главата ми не побира всички случки, които сме преживели по състезания къде ли не и мога да разказвам с дни и винаги с усмивка. Запознах се с хора, които обичам и много ценя и винаги ще съм благодарна, че ги има.
- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
Ф: 4-годишен: космонавт; 6г.- палеонтолог или астронавт; 11г. – астроном;
14г. – програмист; 15г. – астрофизик; 16г. – космолог; 17г. – астрофизик програмист.
К: Художничка, стюардеса, интериорен дизайнер, астронавт, сеизмолог…
- Най-красивата страна, в която си бил?
Ф: От природна гледна точка – Индия, от културна – Киргизия и Русия, от архитектурна – Катар. Но като цяло – България.
К: България.
- Любим момент/ история от състезание?
Ф: Може би награждаването на XIX Международната Олимпиада по Астрономия в Киргизия.
К: Ох, толкова са много, че е невъзможно да посоча любим. Ще се пробвам с няколко... Миналата година на втори кръг по астрономия влязохмe в стаята с кебапчета. В Димитровград се натъкнахме на някакъв фестивал и решихме да се включим в хорото (с доста скромните си умения). Бяхме в Пловдив и звъннахме на пицария в Русе да си поръчаме пица. В Севлиево ни заваля брутален сняг (през октомври) и едвам се прибрахме, но пък си взехме една котка и си я донесохме в София. В Кюстендил търсихме илюминати. В Пловдив гоних влак на високи токчета и с тежък куфар, а пък във Варна на фара един особено интересен местен човек, попрекалил с виното, ни каза, че човек винаги трябва да е романтичен. Май трябва да спра дотук :D
- Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
Ф: Астрономията е науката за вселената като цяло и всяка нейна част поотделно. Изучаването ѝ разкрива на човека истинските мащаби на всемира и дава на човек нов поглед върху живота и света.
К: Учим се да разбираме Вселената!
- Защо астрономия?
Ф: От четиригодишен ми купуваха енциклопедии за космоса. Това отключи интереса ми към тази наука. С нетърпение чаках да стана пети клас, за да мога да започна да посещавам кръжока във варненската обсерватория. Попаднах при госпожа Ева Божурова. Ходех на метеорни експедиции и слушах лекции в обсерваторията. Тогава разбрах и за олимпиадата по астрономия…
К: Защото всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите! (Оскар Уайлд)
- Опиши астрономията с три думи:
Ф: Интересна, необятна и красива.
К: Красива, итересна наука.
- Защо и за кого тя е полезна?
Ф: За всички, за цялото човечество.
К: Реално погледнато, за всички. Изследвайки небесните тела, правим открития, които после могат да се приложат във всички останали сфери.
- Астрономите са готини, защото:
Ф: Това са хората, с които можеш да запалиш лагерен огън на покрива на индийското общежитие и да прекараш най-прекрасните вечери в живота си.
К: Защото са всеотдайни в това, което правят, на всяка цена ще ти помогнат и се забавляват страхотно!
- Най-великото изобретение, измисляно някога:
Ф: Колелото. Последвано от лоста и макарата.
К: Колкото и да е клиширано - компютър.
- Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
Ф: Заради „парадокса за дядото“ не бих избрал машината на времето, а по-скоро хипердрайва от „Междузвездни войни“.
К: Генератор на енергия от възобновяеми източници, достатъчно малък, но и достатъчно мощен, че да е достатъчен за голям брой хора.
- Астрономия или астрофизика?
Ф: От състезателна гледна точка, Олимпиадата по астрономия предлага много по-добри и интересни задачи от тази по астрофизика. Там се изисква интелект и придобит усет. Олимпиадата по астрофизика се свежда нерядко до скоростно решаване на задачи или пък до задачи по математика.
От научна гледна точка по-интересна ми е астрофизиката. С нея искам да се занимавам и вбъдеще.
К: Астрофизика.
- Плутон планета ли е?
Ф: Не, разбира се.
К: Не точно, планета-джудже е.
- Любимо съзвездие?
Ф: Кил.
К: Орион.
- Вярваш ли в извънземни?
Ф: Няма причина, която да ме кара да смятам, че не съществуват.
К: Те или съществуват, или не. Няма как да вярвам в тях. Дали има или няма според мен – отговорът е: не знаем.
- А в зодии? Коя зодия си?
Ф: Водя се стрелец, иначе съм змиеносец. Но това е като не отчитаме прецесията на земната орбита… Ама по-скоро съм си магаре.
К: Когато съм се родила, Слънцето е било между съзвездията Водолей и Риби. НО
Това няма никакво значение :) Разположението на небесните тела на фона на звездите в момента на раждане на човек не влияят по какъвто и да е начин на формирането на неговия характер, на постъпките му и на това какво го очаква.
- Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
Ф: Ако става дума за слънчево затъмнение (луната затъмнява слънцето за земния наблюдател), от луната бихме виждали само осветената част на земята.
Обаче ако става дума за затъмнение на слънцето от земята за наблюдател от луната, то би било много зрелищно. Ще се вижда земната атмосфера, през която се пречупват слънчевите лъчи. Освен това ще се вижда и красивата слънчева корона.
К: Ако на Земята се наблюдава слънчево затъмнение и си на страната на Луната, обърната към Земята, ще видиш осветената от Слънцето Земя и Лунната сянка, плъзгаща се по диска ѝ.
Ако пък на самата Луна се наблюдава Слънчево затъмнение, ще видиш диска на Земята да преминава пред Слънчевия.
- Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
Ф: Предстоят много нови открития. Надявам се да се намери начин на предаване на информацията със скорост, по-висока от тази на светлината, въпреки че едва ли ще има такава възможност. Очаквам в скоро време човечеството да погледне към вселената по нов начин, използвайки вече не само електромагнитните, но и гравитационните вълни.
К: Определено астрономията я чакат доста добри години. Предстои пускането на няколко нови телескопа: Космическият телескоп Джеймс Уеб ще бъде пуснат в експлоатация в края на 2018г. Огледалото му ще е с диаметър 6,5м (в сравнение – на Хъбъл е 2,4м). До 2024г. се очаква пускането няколко огромни наземни телескопа в Чили, на Хаваите и в САЩ.
С помощта на всичко това смятам, че ще можем да напреднем много в различните астрономически проучвания и дори не мога да си представя докъде ще стигнем. Очаквам го с голямо нетърпение.
- Родното ти място?
Ф: Град Варна.
К: София.
- Любимо занимание?
Ф: Харесвам информатиката (в информатическа паралелка съм), но ме влече и ботаниката (градинарството).
К: Да ходя в планината. С приятеля ми се стараем да прекарваме там колкото се може повече време и определено мечтаем да обиколим и българските и чуждестранните планини и да се качваме по все по-високи върхове.
- За какво мечтаеш?
Ф: Световна държава с общ език, култура и управление.
К: Да успея да изкача много високи върхове. И нищо да не се променя, защото съм изключително щастлива сега. Мечтая да виждам повече усмивки по улиците :). Вярвам неизменно в хората и си мечтая всички да споделят тази моя вяра.
- Кой е отговорът на всички въпроси?
Ф: Според една книга („Пътеводител на галактическия стопаджия“) е 42. Според мен универсален отговор съществува и трябва да бъде открит.
К: 42.
- В какво се крие красотата на науката?
Ф: В разбирането на механизма на действие на вселената, явленията и вникването на човечеството все по-надълбоко в познанието, търсейки смисъла на всичко и горепосочения отговор на всички въпроси.
К: В това, че винаги задава въпроси и съмнява. Никога не се примирява с нещо неизвестно, а търси неговото обяснение. В това, че не ѝ пука дали „вярваш“ в нея или не – ако нещо е факт, то си остава факт, колкото и някой да твърди, че не вярва.
- Кокошката или яйцето?
Ф: Коацерватната капка.
К: Яйцето, твърдо сварено, със сол и червен пипер или по панагюрски.
- Какъв си бил в предишния си живот?
Ф: Не вярвам в прераждането. Би било жалко, ако хората се прераждат, но би било жалко и ако човешката душа изчезва.
К: Звезда. В края на живота си избухнала като свръхнова, вследствие на което се синтезирали химичните елементи, от които съм изградена сега.
- Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
Ф: Квадрант.
К: Сигнална ракета или нещо, което би ми помогнало да оцелея (аптечка) и да се върна невредима вкъщи. Прагматична съм, знам.
- Книга или електронен четец?
Ф: Тъй като съм традиционалист, предпочитам книгата.
К: Книга.
- Проза или поезия?
Ф: Предпочитам поезия.
К: Поезия.
- Рок или рап?
Ф: Рок, разбира се.
К: Рок.
- Театър или кино?
Ф: Опера.
К: Кино.
- Планина или море?
Ф: Тъй като съм роден в морски град, интерес за мен представлява изследването на вътрешността на континента. По време на лагерите за подготовка ходих на много походи в планината, от които останах много доволен.
К: Планина (ако на някого още не му е станало ясно :D )
- За или против униформите в училище?
Ф: Твърдо против.
К: Против (но ЗА това да се съобразяваш какво обличаш)
- Изгрев или залез?
Ф: Изгрев. Това е краят на дългата наблюдателна нощ и началото на новия ден.
К: Залез.
- Какво ти предстои в следващите месеци?
Ф: Подготовки. Състезателният сезон няма край.
К: Олимпиада по астрономия, после матури, после бал. Кандидатстване и после цяло лято в Рила, в Пирин и в Родопите.
- Кого искаш да поздравиш?
Ф: Искам да поздравя своите ръководители, които изградиха състезателя в мен – доктор Ева Стефанова Божурова и господин Захари Дончев Дончев. Без тях аз нямаше да бъда човекът, който съм, и нямаше да стигна дотук.
К: Учените и преподавателите от катедра „Астрономия“, за това, че са страхотни, готини и ми помагат с всичко.
Никола Каравасилев, който отделя почти цялото си време, за да обучава хората като мен и освен това е и много добър приятел.
Милен Минев и Ганчо Ганчев – докторанти в катедра Астрономия и като цяло най-готините приятели, които мога да имам
Ангел Димитров – за това, че е винаги до мен защото го обичам безкрайно много
И всички, на които им се налага да ме търпят рано сутрин, преди да си изпия третото кафе.
- Какво си пожелаваш оттук нататък?
Ф: Да давам от себе си каквото мога и, ако е рекъл Господ, това да даде добри резултати.
К: Здраве за мен и всички около мен.
- Съвет към младите състезатели?
Ф: В последно време все повече се убеждавам, че всичко е възможно и че няма непостижими неща за човешкото същество, в частност – състезателя. Разбрах, че абсолютно всичко е постижимо, ако се положат необходимото количество труд и упоритост.
Моят ръководител, господин Дончев, неведнъж ми е казвал, че за пълен успех на едно състезание са необходими три неща – познания, спокойствие и късмет, като и трите са еднакво важни. Две от тях зависят от самия човек и за тях той сам трябва да се погрижи.
К: -
Феодор Кономаев е олимпиец от националните отбори по астрономия и астрофизика, а Калина Стоименова - от отбора на Младите физици и кръжока по астрономия.
- Представи се в едно изречение!
-
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАГДАЛЕНА И ЕВГЕНИ, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА
Магдалена Георгиева е сребърна медалистка от Европейската олимпиада по математика за момичета (2015), а Евгени Кайряков - двукратен златен медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика (2015-2016).
1. Представи се в едно изречение!
М: Аз съм Магдалена и се интересувам от много неща, малко от които обаче са сериозни хобита; понякога съм доста скучна, но имам и своите добри моменти.
Е: Казвам се Евгени, на 16 съм, от Пловдив, зодия Водолей (поздрав за всички астрономи).2. В момента се занимавам с ...
М: В по-общ план: малко с математика, испански, карате и всякакви неща според сезона и настроението.
Е: Математика, но ходя на състезания по физика, химия, информатика, интересни са ми и езиците.3. Как те наричат приятелите?
М: Когато не са ми ядосани – Маги.
Е: Старая се да се придържат към Евгени.4. Последното международно състезание, на което участва:
М: Европейската олимпиада по математика за момичета през 2015 в Минск.
Е: Harvard-MIT Mathematics Tournament в Бостън.5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
М: Това е трудно, не си спомням. Но вероятно не е било нещо по-различно от всеки друг ден – все пак трябва да се разсъня преди да осъзная какъв ден е и какво имам да правя.
Е: Принципно гледам да си пазя мисленето за състезанието, но може би винаги има нещо от рода на „Хм, стана време“.6. Кога би се отказал да решиш една задача?
М: Ако съм започнала – вероятно не бих, но ако не съм – мога да се откажа, ако типът задача не ми хареса. А и не винаги съм в настроение за решаване на задачи.
Е: Обикновено не се отказвам толкова лесно, мислил съм някои задачи и с дни, но в крайна сметка се усещам, че толкова време нямам, и ми се налага да погледна решението.7. С кой известен учен би искал да срещнеш?
М: Архимед. Може би банално, но е толкова напред спрямо времето си, че няма как да не му се възхищавам най-много.
Е: Ферма, да го питам в крайна сметка как е щял да го събере т’ва доказателство на една страница.8. На кого се възхищаваш?
М: Това е дълъг списък... На родителите ми, на сестра ми, на Никола Вапцаров, Иван Вазов, вече споменатия – Архимед, на Ивет Лалова, Бионсе, Никол Кидман, Виктория Бекъм, може би Рузвелт и Ленин, както и всеки, който е много добър в нещо и развива таланта си.
Е: На гении, които обаче живеят тук и сега, и са преди всичко хора.9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
М: Може би това, че за няколко месеца бях спряла да тренирам, за да свикна с часовата разлика и да си оправя режима на сън за едно състезание в Хонг Конг. Но този „компромис” ми се отрази доста затормозяващо всъщност.)
Е: Не са един или два, но най-големият е огромното количество отделено време. Въпреки това никога не съм и не бих съжалявал за него.10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
М: Абстрактно мислене, спокойствие в изпитни ситуации и много вдъхновение за бъдещето.
Е: Това, че ме научиха да вярвам в и на себе си.11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
М: Като малка исках да съм учителка. След това нотариус, дипломат, зъболекар. В края на началното училище исках да съм полицайка, а след това в гимназията много дълго исках да съм психолог, след това прокурор. Накрая все пак се спрях на нещо, с което има най-голям шанс да съм полезна – математика и статистика, с което наистина се надявам да върша нещо полезно за обществото.
Е: Адвокат, космонавт..., от 1-2 години отговорът стана „математик”.12. Най-красивата страна, в която си бил:
М: Филипините, определено. Природата там беше прекрасна, видях места, до които сякаш не бяха стигали хора преди – толкова запазено и естествено. Освен това хората изглеждат изключително дружелюбни. Не знам дали просто аз бях попаднала на такова място, или навсякъде е толкова хубаво, но със сигурност имах голям късмет с това, че имах възможност да видя това райско кътче от света.
Е: Архитектурно - определено САЩ. Но по-красива природа от тази в България не съм виждал.13. Любим момент/ история от състезание?
М: Имах доста познати и приятели състезатели от различни градове и на всяко състезание сме се събирали и сме си прекарвали супер забавно заедно – много моменти, които остават в съзнанието. Имали сме много забавни игри, които са продължавали и цяла нощ (вечерта след състезанието, разбира се) – асоциации, туистър, мафия... Но освен тези, две много конкретни неща ми изплуват в паметта. Едното е моментът, в който тръгнах с гаджето ми, който тогава също беше състезател, а другото – как с момичето, което беше с мен в стая веднъж убивахме с лакочистител 8-сантиметрова хлебарка (сериозно, мерихме я с линийка след като я убихме).
Е: Най-хубавият ми спомен от състезание е от малката Балканиада в Румъния, когато успяхме да се сближим много с гидовете (румънци). Бяха супер готини, беше много зареждащо преживяване.14. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е математика с изречение-две!
М: Математиката е числата и фигурите, които рисуваш. Всяко нещо, което виждаш има своето обяснение „защо?” написано на езика на математиката.
Е: Едно такова много готино и заразно. Трябва да пробваш, за да разбереш.15. Опиши математиката с три думи!
М: Полезна, естествена, необятна.
Е: Предизвикателна, възпитаваща, мотивираща.16. Най-великото изобретение, измисляно някога…
М: Езикът и азбуката.
Е: Компютъра.17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
М: Истински мислоем или нещо,което да чете мисли и да насочва вниманието изключително върху идеите, които имат потенциал да пожънат голям успех.
Е: Решавач на задачи ми е първосигналният отговор. Иначе определено би било нещо като „универсално лекарство” – лек за всяка болест.18. И защо математика?
М: Защото ме кара да мисля и защото може би имам някакъв усет за нея.
Е: Защото ти позволява да доказваш и дооткриваш себе си, използвайки въображението си. За мен математиката не е просто наука – тя е поглед към света.19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи” ?
М: Не знам дали трябва да се засрамя (но в моя защита, никога не съм мислела, че ми трябва да знам повече цифри) – само две.
Е: 5, а на другите никога не съм обръщал внимание.20. Любимият ти математически/научен виц?
М: Не помня вицове, така че репертоара ми е много еднообразен. За научен виц не се сещам, но ето един забавен:
Руски археолози намерили при разкопките си медни кабели, които установили, че датират отпреди 1000 години. Така направили извода, че още преди 1000 години прадедите им са били достатъчно напреднали, че да разполагат с мрежа от кабели. За да се конкурират с тях, американците също започнали проучвания в областта. Намерили оптични кабели на 200 метра дълбочина. От тези открития те направили извода, че техните предци още преди 2000 години са разполагали с оптична мрежа от кабели. Тогава българите изследвали до 500 метра дълбочина и, като не открили нищо, заключили че още преди 5000 години предшествениците ни са ползвали безжичната мрежа.
Е: По-скоро е тъпизъм:
Говорят си двама информатици:
- 100010110101.
- 01011011110100.21. Питагор или Архимед?
М: Архимед, естествено. Въпреки че ми беше много интересно, когато се запознавах с Питагор и питагорейството.
Е: Питагор.22. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
М: Спомням си, че имаше една от международна олимпиада, за която се възхищавах на единия или двамата, които я бяха решили – задача, която имаше май пет стъпки, които съвсем не бяха очевидни или навързани особено.
Е: Да балансирам приятели, семейство, училище, математика, хобита, сън и всичко друго, за което не ми остава време.23. Любима поднаука от математиката?
М: Най-голямата ми любов – това е храната на въображението – геометрията, но най-чистата и красива геометрия (и стереометрия) – не аналитичните подходи за решаване. Можех да чертая един и същ чертеж с часове дори 1-2 дни, но винаги решавах геометричните задачи. Може да съм пренебрегвала други, но геометричните не помня да съм.
Е: Комбинаторика.24. Защо?
М: С риск да прозвуча твърде пристрастна, геометрията е просто много красива. Когато решението се покаже, то изглежда толкова просто и логично (а гениалните неща са прости). Освен това, обичам да мисля в картинки и пространствено. А и геометрията никога не е праволинейна, което не е винаги сигурно за алгебрата например. И, може би един не съвсем важен аргумент, но аз не мога да напиша два реда, дори най-елементарна сметка, без да допусна грешка, а в геометрията не се налага да смяташ особено и няма нищо, което да се сгреши от разсеяност.
Е: Защото за мен е по-скоро нагласа на ума, отколкото поднаука на математиката (и общо взето е най-добрият контрапример на твърдението „Не ме бива в сметките, не ставам за математик”).25. Любимо занимание/хоби?
М: Определено най-много обичам да си губя времето... Най-голямото ми изкушение са сериалите – като наркоман съм в тази област; гледам всичко – когато остана с по-малко от 3-4 сериала, които да излизат в момента, (обикновено лятото, когато повечето сериали са в почивка) винаги си намирам още някой нов сериал за гледане. Разбира се, това би омръзнало, ако не разнообразявах с излизания и общуване с приятели, както и правене на дори малко, но полезни неща.
Е: Определено танците.26. За какво мечтаеш?
М: За световен мир :D … Мечтая да променя живота на много хора към нещо хубаво. Мечтая хората да са по-щастливи и да не губя позитивния си поглед на света.
Е: Това, което правя, да продължава да ме прави щастлив.27. Ако можеше да избираш, къде би се родил?
М: В някое прекрасно, щастливо и любящо семейство като моето. Мястото е формалност; България ми харесва, Бургас – също. Все пак не искам да се раждам в държави, където се водят войни, където жените не са напълно свободни от родителите си дори след навършване на пълнолетие (като в Япония) или не са равноправни на мъжете (заради вяра например), или където средната продължителност на живота е под 60 години.
Е: България е супер.28. А кога?
М: Ако се бях родила дори само няколко века по-рано, нямаше да имам почти никакви права, а и как щях да се наслаждавам на любимата си история. Вярно, може би можех да се срещна с някой изключителен учен, писател или философ, но такива има и сега, просто както става обикновено, тези бъдещи велики личности не са съвсем оценени. Ето, аз например миналата година имах възможност да присъствам на едно събитие с Андрю Уайлс – гениалният математик зад доказателството на Последната Теорема на Ферма. Защо ми е да се раждам в миналото? Бъдещето ме изкушава по-малко. То крие прогреса, а с него идва и изнервяща може би уреденост (поне аз така си го представям). А може дори да е малко скучно – вероятно продължителността на живота ще е много по-голяма и хората ще пилеят толкова много повече от него. Сега всичко е толкова прекрасно!
Е: Малко по-рано, 1990 някъде, да се порадвам на 18 години без истерия около смартфоните.29. Песента, която описва настроението ти в момента?
М: Sean Paul & Sia – Cheap Thrills
Е: The Weeknd – I Feel It Coming.30. Кой е отговорът на всички въпроси?
М: Усмивка.
Е: 7.31. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
М: Живея... И мога и трябва да изживея живота си по най-добрия начин.
Е: Трябва да осмисля съществуването си.32. Кокошката или яйцето?
М: Кокошката – тя просто е еволюирала от някой друг вид.
Е: Яйцето.33. Последната книга, която прочете?
М: “Азбучни убийства” на Агата Кристи.
Е: “Елизабет е изчезнала”.34. За какво никога не ти остава време?
М: Да чета, а последните години и да пиша в дневника си.
Е: За мен и за семейството.35. Има ли любов от пръв поглед?
М: Защо не?! Всичко е възможно…
Е: Да.36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
М: Надявам се този остров да е топъл, защото иначе трябва да взема палто, което е много непрактично. Надявайки се на заточение на някой тропически остров, ще кажа уиндсърф: ще имам достатъчно време да се усъвършенствам в карането, а може с малки изследователски обиколки с него в последствие да намеря някое близко заселено островче (ама това след като съм сигурна, че няма да падна и да дам възможност на акулите да ме изядат).
Е: Хладилник със слънчеви батерии има ли?37. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
М: Преди около четири години се бях научила и дори се опитвах да си направя собствен рекорд за бързо нареждане, но наскоро установих, че вече съм забравила едната формула.
Е: Не, дори и след десетките опити (безуспешни, разбира се) на всякакви хора да ме научат.38. Проза или поезия?
М: В общия случай – проза, но за поети като Вапцаров, Смирненски и Лилиев бих направила изключение.
Е: Проза.39. Театър или кино?
М: Театър! Просто отговорът ми изглежда толкова очевиден, че сравнението ми се струва смешно.
Е: Кино.40. Планина или море?
М: Зависи от сезона. Много обичам да карам ски в планината зимата и в морето лятото, много обичам да ходя на поход в планината за седмица всяка година през август и много обичам да скачам от едни скали на остров св.Иван в морето през лятото.
Е: Ако е планина, да е Трявна. Иначе море.41. Какво ти предстои в следващите месеци?
М: Двайсетият ми рожден ден. Връщам се за втората си година в университета в Оксфорд. Освен това продължавам с ученето на испански. Имам планове и да пробвам тренировки по ШотоКан. Имам голямо желание също да стана доброволка към една организация, която работи с деца. Освен това кандидатствах по една програма за нещо като консултантски стаж по време на ученето, но за това първо ми предстои интервю и силно се надявам да се получат нещата.
Е: Много решаване на задачи и състезания.42. Кого искаш да поздравиш?
М: Всички, които са прочели интервюто и са стигнали дотук. Благодаря ☺
Е:Групата на Димо.43. Съвет към младите състезатели?
М: Открийте забавното в състезанията, защото най-важното е това да е една весела част от живота ви!
Е: Ами гответе се усилено, вярвайте, че ще стане, и помнете, че на никого не е било лесно. -
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ВЕЛИЧКО И ЕЛИЦА, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ЛИНГВИСТИКА
1. Представи се в едно изречение:
В: Казвам се Величко Вълков, завършил съм Софийска Математическа Гимназия и бакалавър по „Информационни системи“ в Софийски университет, състезател съм по математическа лингвистика :)
Е: Елица Миланова, състезател по математическа лингвистика, възпитаник на ГХП „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, в момента преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”.2. В момента се занимавам с ...
В: Следвам магистратура „Софтуерни технологии“ във Софийски университет и работя като програмист.
Е: Лингвокултурология, китайски език и езда (в редките случаи, когато ми остане време :) )3. Как те наричат приятелите?
В: Вел, най-често :)
Е: Ели.4. Последното международно състезание, на което участва?
В: Олимпиадата по математическа лингвистика в Стокхолм, 2010 година.
Е: МОЛ в Стокхолм.5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?
В: Предполагам съм се чудил с какви задачи ще се сблъскам :)
Е: Дали наистина е денят на олимпиадата (ужасно съм разсеяна и вечно бъркам дати ☺).6. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?
В: На същата тази олимпиада имаше задача с наименованията на иРНК – полипептиди от биологична гледна точка – генетика. Най-трудната задача, с която съм се сблъсквал; на олимпиадата не успях да я реша :)
Е: Общуването с администрацията.7. С кой известен учен би искал да срещнеш?
В: Алфред Нобел. Бил е изключително интелигентен, работлив човек, а освен това и идеалист.
Е: С Леонардо да Винчи – винаги съм го възприемала като доказателство, че науката и изкуството са двете страни на едно и също нещо.8. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?
В: Вероятно отделеното време. Гледах (и още гледам) на подготовката като на интересно хоби.
Е: Не отидох на екскурзия след абитуриентския си бал, за да отида на лятна школа, но не помня да съм го преживявала като голям компромис.9. Участието в олимпиади е…
В: Изживяване, което си заслужава. Екскурзии, познанства, слава, предизвикателства.
Е: Възможност да създадеш невероятни приятелства.10. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?
В: Аз ям почти всичко. Не ми е направило нещо такова впечатление. Но мога да кажа какво не съм опитал – шведска кисела херинга (surströmming). А искам да опитам.
Е: Уникален шоколадов сладкиш, но така и не разбрах името му.11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
В: Мислех,че ще стана икономист. В крайна сметка станах програмист.
Е: Принцеса.12. А какво отговаряш сега?
В: С удоволствие бих бил нещо средно между филолог и програмист. Компютърен лингвист например.
Е: Все още искам да съм принцеса :)13. Най-красивата страна, в която си бил?
В: Швеция, в Стокхолм. Безспорно. На второ място е Словакия, Братислава.
Засега :)
Е: Обожавам да пътувам. Харесвам всички места, на които съм била.14. Любима история от състезание?
В: Когато един състезател от България се хвана на бас с един от Германия, като който загуби баса, трябва да тича около игрището на пансиона, в който беше състезанието. В крайна сметка така и стана – немският състезател тича :)
Е: По време на отборния кръг на един НОЛ в Благоевград ни бяха оставили да решаваме по хотелските стаи. Половината от отбора спеше, а другата половина уж решаваше. Накрая се оказа, че най-важните моменти от задачата ги отбеляза едно момче, което основно спеше, но от време на време отваряше очи, казваше по някоя гениална мисъл и пак си заспиваше.15. Кой е най-трудният език?
В: От тези, които съм учил (макар малко, и ми се учи още) – японски.
Е: Казват, че арабският бил сред най-трудните. Смятам да пробвам някой ден.16. А най-странно звучащият?
В: Вероятно някой ескимоски език би бил доста странен за нас. Има и езици с доста странни звукови системи в Африка.
Е: Вероятно езиците с щракащи звукове.17. Колко езика говориш?
В: Четири на ниво, на което мога да водя разговор – български, английски, немски, шведски. Също съм учил малко чешки, руски, френски и японски.
Е: С българския - 4.18. А колко би искал да говориш? Кои?
В: Искам да науча чешки/словашки, испански, руски, иврит и японски. Също някой угрофински език би бил интересен.
Е: Колкото може повече. В момента уча сръбски.19. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне!
В: egészségedre (унгарски)
Е: 有志者事竟成 - yǒuzhìzhě shì jìng chéng20. Какво каза току що?
В: Наздраве!
Е: Ако има кой да си го помечтае, значи има и как да го изпълни.21. Опиши лингвистиката с едно изречение?
В: Нещо изключително интересно и свежо, което добавя и към общата култура.
Е: Лингвистиката е наука за езика.22. Защо и за кого тя е полезна?
В: За филологично насочените е нещо ключово. Иначе развива начин на мислене, който е полезен. И обща култура.
Е: За всички. Не е лошо човек да познава това, което използва всеки ден.23. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?
В: Фонетика, синтаксис, семантика.
Е: Няколко.24. Какво е психолингвистика?
В: Емоционалната страна на лингвистиката. Връзка между психологията и езика.
Е: Подходящо поле за изява за онези, които така и не са избрали дали искат да бъдат психолози, или лингвисти.25. Родното ти място?
В: София, България.
Е: София, но по чиста случайност.26. Любимо занимание/хоби?
В: Лингвистика, боядисване на фигурки (войници), планинарстване.
Е: Много са и постоянно се прибавят нови.27. Висше образование – в България или в чужбина?
В: И двете си имат плюсове и минуси. Аз избрах да уча в България, но и в чужбина е хубаво.
Е: В България.28. За какво мечтаеш?
В: Да пътувам по света с любими хора.
Е: Да имам възможността да обиколя света.29. Ако можеше да избираш, къде би се родил?
В: В северозападна Европа. Някъде в Скандинавия.
Е: Отново тук.30. А кога?
В: Или в късното средновековие, или края на 19 век.
Е: Отново сега.31. Ще открием ли perpetuum mobile?
В: По-скоро не.
Е: Вероятно.32. Какъв си бил в предишния си живот?
В: Предполагам вълк. Все пак съм Вълков.
Е: Вероятно също толкова разсеяна, колкото и сега :)33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
В: Хладилник с ядене/пиене и вграден акумулатор.
Е: Книга.34. Какво яде за закуска?
В: Директно обядвах днес – свински врат със зелена салата.
Е: Киви.35. Рок или рап?
В: Рок :)
Е: Рок.36. Театър или кино?
В: Кино :)
Е: Театър.37. Планина или море?
В: Планина :)
Е: Море.38. Японски или китайски?
В: Японски :)
Е: Китайски.39. Граматика или семантика?
В: Семантика :)
Е: Семантика.40. Какво ти предстои в следващите месеци?
В: Стаж, след което дипломна работа :)
Е: Няколко пътувания, и все повече слънчеви дни.41. Кого искаш да поздравиш?
В: Лингвистите, с които се познавам. Интересно хоби и интересни хора :)
Е: Първата си учителка по математическа лингвистика – г-жа Дима Родопска.42. А какво ще пожелаеш на събеседника си?
В: Да пътува колкото може по света. Стига да не се излага на риск. Заслужава си.
Е: Интересни възможности, от които да успява да се възползва.43. Какво си пожелаваш оттук нататък?
В: Да посетя Исландия :)
Е: Аз и хората, които обичам, да сме здрави.44. Съвет към младите състезатели?
В: Да работят здраво върху успехите си и да се забавляват.
Е: Да гледат на състезанията като на възможност да откриват себе си и нови приятели. -
БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ВАНЕСА И ИВАН, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ИНФОРМАТИКА
1. Представи се в едно изречение!
В: Ванеса. Усмихната, енергична и винаги готова за новости.
И: Приятно момче на 17 години от град Шумен на име Иван, което се занимава с информатика.2. В момента се занимавам с …
В: В момента се занимавам както със състезателна информатика, така и с работа по научни разработки в сферата на информатиката и математиката (изключително интересен процес :))
И: Подготовка за есеннения турнир по информатика “Джон Атанасов”.3. Как те наричат приятелите?
В: Копонеса!
И: Ванка.4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
В: Със сигурност не би могло да се побере в едно изречение, но накратко казано: важни знания, ценен опит и незабравими моменти, прекарани с прекрасни хора.
И: Нов начин на мислене.5. Но ми взеха…
В: Голяма част от времето, за което дори за момент не съм съжалявала.
И: Доста от времето.6. Последното международно състезание, на което участва ?
В: Московска Отворена Олимпиада 2016, Русия.
И: Romanian Masters of Informatics в Букурещ.7. Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?
В: “ Ще бъдат/Бяха едни интересни пет часа.”
И: Първата - “Дано да мине гладко.” Последната - “Дано не само при мен не е минало гладко.”8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
В: Отговорите варираха от нинджа, през супергерой, та чак до програмист. Би се получила интересна комбинация.
И: Може би космонавт.9. А сега как отговаряш?
В: Ако съдим по това, не съм се променила – нинджа, супергерой и програмист все още звучи добре.
И: Програмист или учител.10. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
В: Предполагам отделеното време... не бих го нарекла компромис, тъй като процесът на работа ми е изключително приятен. :)
И: Загърбване на други хобита и интереси.11. Любим момент/ история от състезание?
В: Предполагам получаването на първата ми национална награда би могло да бъде наречено любим момент – то ми даде амбиция да продължа напред.
И: Отивахме на състезание Русия и летяхме от Букурещ. Закъснявахме за самолета ни с много и когато пристигнахме ни казаха, че е твърде късно. Момент по-късно обаче се оказа, че може да стане, но трябва много да бързаме. След експресно чекиране, спринт през цялото летище, се качихме на самолета и излетяхме в момента, в който седнахме. Дори имаше служители, които бягаха с нас и ни навигираха из летището.12. Най-досадният въпрос за един информатик?
В: "Не те ли заболяха очите от този компютър???"
И: Не мога да определя кой е най-досадният, но е измежду тези: Може ли да хакнеш един facebook профил? / Ще ми смениш ли harddisk-а? / На състезания презентации ли правите?13. Три думи, с които би описал информатиката?
В: Обширна, вълнуваща наука.
И: Интересна, Иновативана, Интерактивна.14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна - кога и как?
В: Интересът ми към компютрите в далечния четвърти клас постави началото, а интересът към програмирането беше причина за продължението... :)
И: В пети клас се записах в курса по информатика в училище, защото момичето, което харесвах, ходеше, а там вече се запалих, защото е много интерактвина наука и изисква различно мислене.15. С кой известен учен би искал да срещнеш?
В: Christopher Voigt.
И: Ричард Файнман или Алберт Айнщайн.16. Най-великото изобретение, измисляно някога…
В: Беше ми попаднало някъде, че тирбушонът оглавява някои класации... Простичките неща понякога са най-ценни.
И: Интернет.17. А ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
В: Бих заложила на вечния двигател, макар и невъзможен според съвременните закони.
И: Добре контролиран изкуствен интелект.18. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
В: Подреждането на приоритети, което се дължи на твърде разнообразните ми интереси.
И: Не се сещам за най-трудната, но всяка свързана с 3D геометрия е нагоре в списъка.19. Как протича една твоя подготовка за състезание?
В: Задачи, задачи и пак задачи. Трупането на опит е най-ефективният начин за подготовка.
И: Решаване на задачи, учене и преговаряне на теория. Към края на деня вече играем настолни или други игри.20. Любимият ти научен виц?
В: *в търсене на научни вицове* / Оптимистът вижда чашата наполовина пълна. Песимистът – наполовина празна. Инженерът – два пъти по-голяма, отколкото трябва да бъде. Примерно...
И: Не точно виц. - “Трима души влизат в един бар. Бармана - Всички ли ще пиете бира? 1вия - Не знам. 2рия - Не знам. 3тия - Да.”21. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
В: Създаването на биоинформатични технологии.
И: Машинното самообучение (Machine learning)22. Кой е отговорът на всички въпроси?
В: Аз съм пас – Бими, 2016
И: Отговорът на живота, вселената и всичко останало е 42.23. Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?
В: Едно от нещата, които очаквам и следя с интерес, е развитието на технологиите за 3D принтиране на органи.
И: Електрически и безпилотни коли, които ще намалят инцидентите и замърсяванията неколкократно . Компанията Тесла на Илън Мъск може би най-добър пример за такива.24. Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?
В: Като ученичка в 12ти клас на този етап, според мен недостатъците на IT образованието в училище със сигурност не са малко – накратко: малко отделени часове, без особено високи изисквания.
И: В училище часовете по информатика или информационни технологии никога не успяха да ни запалят по предмета. Бройката на добри учители е твърде ниска.25. Къде може да те срещне най-често човек?
В: За човек, който обича да пътува, вероятно „някъде из БДЖ“ би бил доста подходящ отговор.
И: В Школа “А&Б” или училище.26. Любимо занимание/хоби?
В: Изключвайки програмирането, движението и спорта са неизменна част от ежедневито ми – едно от любимите ми места в родния ми град Шумен не случайно е Шуменското плато – подходящо място за сутрешен, обеден, следобеден, вечерен джогинг.
И: Скейт и баскетбол.27. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
В: Добра компания.
И: Любов, приятели и свобода.28. Ако можеше да избираш, къде би се родил?
В: Не съжалявам, че съм се родила в малко градче в България, красиво е... и не бих го променила. :)
И: Бих избрал България.29. А кога?
В: 1998 беше подходяща година.
И: В бъдещето, защото то е неясното.30. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
В: Хубава книга – няма батерии.
И: Въдица.31. Песента, която описва настроението ти в момента?
В: Michael Buble – Feeling Good
И: Aerosmith - Dream On32. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
В: Мисля?
И: Чувствам.33. Кокошката или яйцето?
В: Кокошката.
И: Може би яйцето.34. Последната книга, която прочете?
В: „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, невероятна книга.
И: “Сигурно се шегувате, г-н Файнман!”35. За какво никога не ти остава време?
В: За това, за което и нямам желание да остава.
И: За училище и сън.36. Любим предмет в училище?
В: Може би биология.
И: Новият ни учител по физика е много интересен затова в момента е физиката.37. Благородно завиждам на....
В: На всички, които успяват да справят с концентрацията в моментите, в които им е нужна. Е... аз рядко успявам.
И: Много хора, но не искам да ги споменавам.38. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
В: Ако се постарая...
И: Да. Най-доборото ми време е 55 секунди.39. Судоку или кръстословица?
В: Судоку.
И: Кръстословица.40. Проза или поезия?
В: Проза.
И: Поезия.41. Планина или море?
В: Планина.
И: Планина, но все се получава, че ходя по-често на море..42. Какво ти предстои до края на академичната година?
В: Състезания, конференции, изпити, кандидатстване... Ще бъде забавна година.
И: Много състезания и мъки в училище.43. Кое е най-голямото ти лично и/или академично постижение през изминалата година?
В: За най-голямо постижение през годината приемам всички онези положителни и насърчаващи коментари относно работата по разработките ми. Няма нищо по-хубаво от това да видиш, че трудът ти е оценен.
И: Сребро от последното състезание, което беше в Румъния.44. Кого искаш да поздравиш?
В: Всички прекрасни приятели, учители, организатори... Обич за вас и безкрайни благодарности. :)
И: Шефа (Виктор Трезиев), Димитър Карев.45. И поздрав за събеседника ти (изненада):
В: No diggity!
И: Да е жив и здрав.46. Съвет към младите състезатели?
В: Мотивацията е важна!!1!!!!! И все пак... забавлявайте с това, което правите.
И: Дерзайте! -
БЛИЦ интервю с Александър и Бойко, състезатели по ФИЗИКА
-
Представи се в едно изречение!
А: Аз съм Александър, студент първа година в University of Oxford, специалност Engineering Science, но и горд бивш възпитаник на СМГ.
Б: Казвам се Бойко, на 20 години съм и обичам да уча физика (както и много други неща, но физиката засега преобладава) !-
В момента се занимавам с ...
А: Последните два дни се уча да връзвам папийонка и да решавам диференциални уравнения. Вчера правих двете едновременно!
Б: Учене! Студент съм в Англия.-
Как те наричат приятелите?
А: Просто Съни.
Б: Бойко, Боци, Boyko.-
Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
А: Умението да оставам концентриран за четвърт ден.
Б: Поле за изява, което да възнаграждава усилията ми. Когато изкараш добър резултат, това винаги те мотивира да работиш още по-усърдно. Освен това и е приятно да прекараш време с други хора, които споделят интереса ти.-
Последното международно състезание, на което участва:
А: Международната Олимпиада по Физика 2016, Швейцария.
Б: Международната олимпиада по физика в Индия (2015 г. в Мумбай, където Бойко печели бронз - бел. ред.) . Българският отбор се представи много добре и замалко да се върнем с 5 сребърни медала. Уви, бяха само 2 сребърни и 3 бронзови.-
Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
А: Да изпия един Имодиум ( първата ми мисъл преди всяко състезание, изпит, пътуване).
Б: “Какво ли ще има за закуска..?”-
Кога би се отказал да решиш една задача?
А: Когато знам как да я реша.
Б: Опитвам се винаги да стигна до някакво заключение по задачата. Ако то е различно от това на автора, така да бъде – бих се радвал да го дискутирам с него/нея. Понякога знанията по материала не ми стигат. Може би тогава бих се отказал, за да прочета теорията (надявайки се да не забравя да се върна на задачата!).-
Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
А: Ветеринар и гипсаджия.
Б: Физик! (…всъщност беше „полицай“…)-
А сега как отговаряш?
А: Със сигурност не ветеринар, защото ме е страх от кучета. Иначе не знам.
Б: „Ще правя каквото и да е, стига да има положителен ефект върху обществото и да ме предизвиква да решавам интересни проблеми“. Или нещо от този род.-
Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?
А: Всяка година с класа ходихме на ски за по седмица, и преди 2 години си тръгнах на втория ден заради наближаващо състезание по физика, за което трябваше да се готвя. Иначе не бих казал че съм се лишавал от нещо друго. Успявах да съчетая физиката с всичко останало.
Б: Уикендът.-
Любим момент/ история от състезание?
А: За да не засрамя някой мой приятел, ще засрамя себе си с история, която не мисля че съм разказвал.
По-рано тази година, сутринта преди Националния Турнир на Младите Физици преядох с баница, бисквити и боза. Впоследствие повърнах 5 минути преди началото на презентацията си. Но пък ми беше за късмет – изкарах един от най-високите резултати за сутринта :D
Б: Много са... Една от тях се случи на рождения ми ден, който случайно съвпадна с олимпиадата в Индия. Според момчетата от отбора трябваше да го отбележим някак. Какъв по-добър начин от това да ме хвърлят в басейна? Охраната забеляза как ме носят натам и със съжаление им обясни, че басейнът е затворен по това време. Нямаше друг вариант освен да напълнят ваната в стаята ми и да ме хвърлят там. Беше трудно да обясня на руснака, с който живеех, какво точно се е случило и защо всичко е във вода.-
Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!
А: Не мисля, че съществува дефиниция на физиката. Може би накратко, е наука, която изследва причините и влиянието на явленията във Вселената.
Б: Физиците си представят, че сложните неща, като движението на планетите и ураганните ветрове, всъщност са прости неща – падащи топчета и движеща се течност, но в по-голям размер. В много случаи се оказват прави!-
Три думи, с които би описал физиката?
А: Всеобхватна, интересна, логична.
Б: Математика и въображение.-
Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)
А: Мисля, че се запалих по физиката в 9 клас, когато учихме класическа механика. Хареса ми това, че написаното на листа представя нещо истинско, което може да се наблюдава, за разлика от всичко останало, което бях учил в училище дотогава.
Б: --
С кой известен учен би искал да срещнеш?
А: Не смятам, че среща с известен учен би ме обогатило по някакъв начин – мога да науча повече за него и работата му от учебник, отколкото от разговор. Бих се снимал с Нютон - за лайковете, де.
Б: Ричард Файнман. Той е бил човек с наистина уникален поглед в науката и един от малкото, които могат да обяснят идеите си достъпно!-
Най-великото изобретение, измисляно някога…
А: Бих казал, че това е транзисторът – ускорил е развитието на практически всичко.
Б: Езикът, за да може другите велики изобретения да се изобретят по веднъж.-
Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
А: Машина за четене на мисли.
Б: Може би компютърен език, на който да се решават задачи. Не съм видял нищо иновативно в тази сфера, докато има готови езици за доказване на теореми в математиката. Двадесет и първи век е и все още пишем ред след ред на хартия!-
Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
А: Въпрос 41 на матурата по БЕЛ.
Б: Това постоянно се променя. Като студент се сблъсквам с много различни задачи, някои от които са много различни от тези, които решавах като ученик. Важното е, че намирам някакво решение и минавам на следващата! ☺-
Любимият ти научен виц?
А: Има 10 типа хора – такива, които разбират двоичната бройна система, и такива, които не я разбират.
Б: Знам няколко, но не са много добри ☹.-
Има ли нещо, което физиката не може да обясни?
А: Има, и то може би повече отколкото може да обясни. Засега, де.
Б: Много неща! Физиката не може да отговори защо стават повечето неща, които описва. Задайте въпроса „защо“ достатъчно пъти на някой физик и ще разберете за какво говоря.-
Теоретична или експериментална физика?
А: Теоретична.
Б: Аз предпочитам теоретична, но експерименталната май е по-важна.-
Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?
А: Не мога да се спра на едно и ще посоча две – в електрониката и авиационното инженерство.
Б: Има толкова много: от двигателите, които трябва да качат хора на Марс, до създаването на единиците за съхранение на информация в квантовия компютър…-
Любимо занимание/хоби?
А: Последния месец гребане. Обичам и да отглеждам риби и водни растения, но напоследък не ми стигат времето и средствата.
Б: Напоследък предпочитам да спортувам – фитнес, тичане, въобще всякакъв вид движение. Доста често ги променям, но винаги съм готов да науча нещо ново.-
За какво мечтаеш?
А: Не мисля, че някога съм мечтал за нещо . Просто си поставям малки цели за близкото бъдеще. В момента обаче нямам конкретна.
Б: Мечтая думата „наука“ да не е табу в България, когато се говори за кариерно развитие.-
Ако можеше да избираш, къде би се родил?
А: На същото място, където съм се родил.
Б: На Марс, след като колонията ни се развие и сме сключили мир с марсианците.-
А кога?
А: По същото време, доволен съм си.
Б: Колкото може по-напред в бъдещето.-
Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
А: Лодка.
Б: Кърпа, естествено.-
Песента, която описва настроението ти в момента?
А: Галена – Пей сърце.
Б: Pierce Fulton - Make Me Blue-
Кой е отговорът на всички въпроси?
А: “Не”.
Б: Това го знам, 42.-
“Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
А: Виж въпрос 29. (не си падам философ)
Б: Мисля по въпроса.-
Кокошката или яйцето?
А: Зависи как са приготвени.
Б: Кокошката? От еволюционна гледна точка...-
Последната книга, която прочете?
А: Трябва ли да съм честен?
Б: Nation от Тери Пратчет. Препоръчвам я на всеки.-
За какво никога не ти остава време?
А: За книги.
Б: Да си готвя.-
Любим предмет в училище/университета?
А: В училище – математика.
Б: Това винаги зависи от учителя... За добро или лошо.-
Благородно завиждам на ....
А: Себе си преди 4 години.“
Б: Elon Musk, за огромните приноси към развитието на технологията в правилните посоки.-
Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
А: Никога не съм опитвал, защото не мисля, че мога.
Б: Няколко пъти съм пробвал, но не става :(-
Судоку или кръстословица?
А: В свободното време - судоку. В час – и двете.
Б: Задача по физика.-
Проза или поезия?
А: Проза.
Б: И двете имат невероятни представители, но бих предпочел прозата. Героите имат повече поле за развитие.-
Театър или кино?
А: Кино (за предпочитане вкъщи).
Б: Много зависи от постановката/филма.-
Планина или море?
А: Море.
Б: Планина!-
Какво ти предстои до края на академичната година?
А: Със сигурност много учене, няколко изпита, надявам се успешни, както и първата ми регата!
Б: За многото работа и изпитите съм сигурен, но за останалото не знам.-
Кого искаш да поздравиш?
А: Всеотдайните си учители, най-вече Л. Минчева, Н. Каравасилев и И. Ушагелов. <3
Б: Който реши да прочете интервюто :)-
Съвет към младите състезатели?
А: Да не го приемат навътре ако не са много успешни състезатели, защото това не е определящ фактор за научната им кариера и бъдещето като цяло. А към тези, които го приемат навътре – да не решават много задачи, а да четат решенията. Няма как да открият топлата вода, но могат да я използват! Знам, че всеки учител би ме убил за тези ми думи, но аз така най-много съм научил :D
Б: Не спирайте да учите нови неща, особено извън предмета ви. -
-
БЛИЦ интервю с Ралица и Юлия, състезателки по ЛИНГВИСТИКА
- Представи се в едно изречение!
Р: Аз съм Ралица Дарджонова, първи курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се състезавах по математическа лингвистика.
Ю: Юлия Маркова, бивш възпитаник на МГ Варна, официално - състезател по лингвистика, по призвание също и състезател по физика.- В момента се занимавам с....
Р: Уча Компютърни науки.
Ю: Уча електроника в Глазгоуския университет. В момента – правя стаж в България и си почивам по плажовете.- Как те наричат приятелите?
Р: Рали.
Ю: От лингвистиката – Юле, повечето от другите – Юли.- Последното международно състезание, на което участва:
Р: На Международната олимпиада по лингвистика 2015, която се проведе в Благоевград, България.
Ю: Международната олимпиада по лингвистика в Пекин през 2014.- Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?
Р: “Трябва отборът ни да покаже на какво е способен, защото втора възможност няма да има.”
Ю: „Само още 5 минути” – следва отлагане на алармата.- Кога би се отказала да решиш една задача?
Р: Трудно се отказвам и ще се мъча, докато не се отчая съвсем.
Ю: Когато от петнайсетина минути не съм постигнала особен прогрес, имам други нерешени задачи и не много време до края. Извън състезателни условия не се отказвам – нечесто решавам, но когато го правя, не мога да оставя задачата си недовършена.- С кой известен учен би искала да срещнеш?
Р: Винаги съм искала да срещна Ноам Чомски.
Ю: Малко банално, но Айнщайн. Жив – Стивън Хокинг.- На кого се възхищаваш?
Р: Освен човекът от горния въпрос, естествено и на Иван Держански.
Ю: На Держански. Не е нужно да си голяма работа, за да знаеш например пет езика, но когато не знаеш точно колко езика знаеш, това вече е впечатляващо.- Най-големият компромис, който правиш/си правила заради подготовката за олимпиадите?
Р: Освен летата, прекарани по подготовки и олимпиади, май няма....но не го чувствам като компромис, защото аз исках точно това да правя.
Ю: Като цяло не съм правила големи компромиси. Ходех си на школа и допълнително решавах задачи в часовете в училище, които ми бяха скучни. Но не съм се лишавала от социален живот, не съм и изоставяла уроците, за да се подготвям. А ако все пак ми е трябвало да открадна време от някъде, то е било от времето за сън.- Участието в олимпиади е…
Р: Вълнуващо и неповторимо.
Ю: Шанс да докажеш, че си най-добрият.- Най-вкусното/странното нещо, което си яла по време на международна олимпиада?
Р: Като бяхме в Китай имаше доста неща, които дори не знаехме какво са. Със сигурност ме впечатли цялата кокошка, заедно с главата сцепена на две и краката.
Ю: За вкусно нямам фаворит. Била съм на три международни – в САЩ, Англия и Китай – все държави, които не се хвалят с особено добра кухня. За странно обаче имам не едно предложение. В САЩ попаднахме на нещо, което приличаше на „паниран кашон в доматен сос” – какво е било, така и не разбрахме.- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
Р: Архитект. Обичах да рисувам и друго не ме интересуваше.
Ю: Ветеринар, винаги много съм обичала животните. Обаче също се радвах на боклукчиите, защото се возят отвън на камиона. Сега като знам колко биология трябва да научи човек, за да бъде ветеринар, май бих заложила на возенето…- Любим момент/ история от състезание?
Р: Може би когато обявяваха кой ще се класира за международната олимпиада 2015. Бях последният човек и не знаех къде се намирам!
Ю: На олимпиадата в Пекин с още няколко съотборници си купихме глупави цветни хартиени шапки с променяща се форма, които сложени по определен начин караха главите ни да изглеждат като лук. Затова и ги кръстихме „Лукчо”.
А после с едно от момчетата не издържахме и добавихме към визията очила с мустаци и раздуващи се настрани свирки. След което поне час се заливахме от смях и всеки път, когато някой се опиташе да ни каже нещо, му отговаряхме със свирене и поредните пристъпи на кикотене до сълзи.
(П.П. Очаквам благодарности от всички (особено от лицата М.И. и А.В.), които четат това интервю и се сещат за по-забавни истории, с които съм решила да не ги излагам публично.)- Кой е най-трудният език?
Р: Доста сложен въпрос. От известните езици унгарският и китайският си ги бива.
Ю: Според мен няма непосилно трудни езици, има само нежелание човек да ги научи. По тази причина за мен най-труден е немският – никой и нищо не може да ме накара да поискам да го науча.- А най-странно звучащият?
Р: На българите са ни доста странни езиците с цъкащи съгласни, като например койсанските езици в Африка.
Ю: Африканските цъкащи езици – след малка справка с Интернет – койсански езици.- Имаш ли любим език?
Р: Нямам, но винаги съм харесвала японския и полския.
Ю: Италиански – много красив, но за жалост разбирам само отделни думички.- Има ли друга дума за „лингвистика“ ?
Р: Езикознание.
Ю: Езикознание. Но за мен не са взаимозаменяеми – „лингвистика” свързвам със задачите, състезанията, приятелите, докато „езикознание” е някакво безлично знание за езици.- Колко езика говориш?
Р: Само два :D
Ю: Свободно само български и английски. Ако ми се наложи знам и руски и до някаква степен испански, но не обичам да говоря, когато не съм безупречна. Учила съм и малко есперанто. И съм присъствала четири години в часове по немски, но отказвам да имам нещо общо с него. Та в крайна сметка два, единия от които ми е майчин.Тайна от кухнята – далеч не е нужно да знаеш много езици, за да си добър състезател по лингвистика. Но пък веднъж станеш ли добър състезател по лингвистика, е доста по-лесно да учиш нови езици.
- А колко би искала да говориш? Кои?
Р: Поне немски, френски и испански, но ми се искат колкото може повече.
Ю: Езиците са богатство, което разширява мирогледа на човек, така че бих искала да ги говоря и всичките. От подготовките помня примера, че езиците са като очите – можеш да виждаш с едно, но с две картината е малко по-обширна. Така с всеки нов език виждаш още малко от света през погледа на говорещите го.
А реалистично погледнато искам да си подобря испанския и да науча италиански.- Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне
Р: Ногоон нохой - на монголски.
Ю: En puhu suomea.- Какво каза току що?
Р: Зелено куче.
Ю: „Не говоря фински.”, или поне това, което google translate ми изкара по въпроса. Нямам си ни най-малка представа от тези езици.- Опиши лингвистиката с едно изречение!
Р: Лингвистиката е наука за езика.
Ю: Наука за езика (като средство за общуване).- Защо и за кого тя е полезна?
Р: Полезна е на археолозите и историците, а и освен това в днешно врме се използва в IT сферата, за направата на търсачки, речници, гласово разпознаване и др.
Ю: За всички, които използват езици, т.е. за всички. Чрез лингвистиката се разгадават мъртви езици, което я прави мост към миналото, систематизират се езикови знания, развиват се технологии на бъдещето като машинни преводи, а защо не дори и четене на мисли.- Лингвистите са готини, защото…
Р: Имат разнообразни интереси, а и естествено, могат да се забавляват.
Ю: Са много различни помежду си. Лингвистичните компании са цветни, разнообразни и пълни с щури идеи, които не ги е страх да реализират. Освен това не решават твърде много, не учат излишни неща, а печелят много медали.- Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?
Р: Граматика, фонология, семантика, прагматика и т.н.
Ю: Няколко… Теоретичната част не ми е силна. Винаги по време на състезания съм разчитала на логика, а не на знания.- Родното ти място?
Р: София.
Ю: Варна.- Любимо занимание/хоби?
Р: Обичам да чета книги и да плувам.
Ю: Плуване. Особено откакто съм в университета е половината ми живот. А винаги съм готова да се включа и във всякакви екстремни занимания – може ли да ме убие – там съм!- Висше образование – в България или в чужбина?
Р: Аз съм се ориентирала към България :D. Но все пак мисля, че за някои дисцилини тук няма перспективи.
Ю: По принцип в чужбина – там има университети, които могат да предложат много по-добро образование. Но пък не си струва човек да замине в някой треторазряден колеж, само и само за да се хвали, че не е в България.- За какво мечтаеш?
Р: Един ден да правя нещо полезно за човечеството.
Ю: Един ден да имам всичките си приятели наблизо. Може и в България. И освен това да хапвам доволно без да пълнея.- Ако можеше да избираш, къде би се родила?
Р: Честно казано радвам се, че съм родена в България- много е цветущо.
Ю: Не знам. Няма конкретно място, на което да смятам, че бих имала перфектния живот. И докато няма значение къде бих искала да се родя, защото нямам избор за това, трябва да реша къде бих искала да живея в бъдеще, което честно казано малко ме плаши.- А кога?
Р: Може би след някое друго десетилетие.
Ю: В наше време – едновременно животът е напреднал и пълен с удобства, но има и още много неща, които чакат да ги открия.- Ще открием ли perpetuum mobile?
Р: Не, няма.
Ю: Да! Аз съм оптимист и вярвам в развитието на науката и технологиите. И може би не като лингвист, но като инженер, бих поработила по въпроса.- Какъв си бил в предишния си живот?
Р: Не се знае дали изобщо съм имала предишен живот :D
Ю: Тюлен – ухилен, леко пълничък и доволно цамбуркащ се във водата по цял ден.- Какво е единственото нещо, което би взела на самотен остров?
Р: Голям нож.
Ю: Лодка, с която да се опитам да избягам. Не мога да живея сама и не бих чакала провидението да ме избави.- Какво яде за закуска?
Р: Зеленчуци на фурна.
Ю: Не закусвам. Това е време за сън.- Книга или електронен четец?
Р: Електронен четец.
Ю: Книга. А и ако някой може да реши неразпечатана лингвистична задача, да ми се обади.- Проза или поезия?
Р: Проза.
Ю: Проза.- Рок или рап?
Р: Рок.
Ю: И двете. Но ако все пак трябва да избирам – рап (български, некомерсиален).- Компютър или лаптоп?
Р: Лаптоп.
Ю: Компютър. Обаче зимата обичам да се топля с лаптопа в леглото…- Изгрев или залез?
Р: И двете са по веднъж на ден, значи 50/50. Но все пак обожавам изгрева.
Ю: Залез. Ранното ставане ми убива удоволствието от изгрева.- Японски или китайски?
Р: Японски.
Ю: Японски. Нито съм особено запозната езиците, нито съм почитател на източните култури, но Япония свързвам с технологични чудеса, а Китай с чуплива пластмаса.- Граматика или семантика?
Р: Граматика.
Ю: И двете. Граматиката развива логиката, а семантиката – въображението. За един успешен лингвист (а според мен и човек като цяло), това са ключови качества.- Какво ти предстои в следващите месеци?
Р: Май предимно учене.
Ю: Да си довърша стажа, да се видя с възможно повече приятели, малко планина, повече море, да се върна в университета. Трябва да започна да работя, а също планирам да кандидатствам за година обучение на разменни начала.- Кого искаш да поздравиш?
Р: Поздравявам всички, които правят състезанията възможни.
Ю: На първо място госпожа Момчилова, която е главният виновник за успехите ми. Също Александър Велинов (между нас просто Сашо) - човекът с най-големия принос за това лингвистиката да се случва и същевременно приятел на голяма част от учениците. И, разбира се, на всичките ми бойни другари, а най-специално Мили, Марин, Крис, Йоанка, Гери, Ицо, Лили и Маги, която не съм виждала от години, но много ми липсва и ще се радвам да прочете това.- Какво си пожелаваш оттук нататък?
Р: Пожелавам си да не спирам да се развивам.
Ю: Успехи в учението, да имам винаги приятна компания, време и средства за пътувания, любов и щастливи моменти. И да мога да посещавам лингвистичните събития, за да се срещам с приятели и да помагам с каквото мога.- Съвет към другите състезатели?
Р: Давайте всичко от себе си, защото това време идва и си отива. И все пак се забавлявайте!
Ю: Да се забавляват – няма как всички да отидат на международна олимпиада, но пък може всички да намерят нови приятели и да създадат страхотни спомени. В дългосрочен план това е по-важното (макар че аз лично доста си обичам и медалите). Разбира се, също да не предават празни листи и да си проверяват контролните примери. И Енчо да напише реферат.
-
БЛИЦ интервю с Ивайло и Георги, състезатели по АСТРОНОМИЯ
-
Представи се в едно изречение!
И: Аз съм Ивайло Полихронов. В момента съм 3-ти курс студент в ТУ София, уча авиационно инженерство със специализация авионика. Бивш състезател съм по физика и астрономия.
Г: Аз съм Георги Александров, член на школата по физика, астрономия и астрофизика на Никола Каравасилев, ученик от СМГ и бивш ученик от 104 ОУ „З. Стоянов“.-
В момента се занимавам с ...
И: Авиация, както и любителски с роботика и разни други пипкави неща. Астрономията за момента ми е само хоби.
Г: Блиц интервю.-
Как те наричат приятелите?
И: Иво
Г: По най-различни начини, например Геш, Бат Герги и Га.-
Последното международно състезание, на което участва
И: Международната по Астрономия и Астрофизика в Гърция.
Г: Тук се очаква да напиша международната олимпиада по астрономия от октомври в гр. Казан, Русия. Но след това бях на едно не особено известно състезание WMTC в Пекин по математика.-
Кога би се отказал да решиш една задача?
И: Ако задачата е по астрономия (и не само), не се отказвам. Изправяйки се пред трудна задача, човек трябва да е наясно, че от нея може да научи много. Решаването задачи от типа x = 1 + 2 не носи знания и опит, а само удовлетворение от това, че си ‘решил’ нещо, отбивайки номера. Успех се постига с предизвикателствата, които пък се намират в задачите, от които повечето хора се отказват.
Г: Ако съм на състезание с много задачи и малко време, бих се отказал от някоя трудна задача, за да успея да реша по-лесните.-
С кой известен учен би искал да срещнеш?
И: С Исак Нютон. Основно заради рефлекторните телескопи.
Г: Би ми било интересно да се срещна с известни учени, но не знам дали бих научил много повече от тях, отколкото от астрономите, физиците и математиците, с които вече се познавам.-
На кого се възхищаваш?
И: На Никола Каравасилев. Това е човека, който от своите студентски години подготвя млади деца за олимпиадите по астрономия и физика, лишавайки се от свободното си време и от личните си интереси. Възхищавам се, че той помага на младите хора да се развиват в областите на науката, вместо да учи и работи на запад, изкарвайки много повече пари.
Г: На всички учители, на учени като Айнщайн, който е преобърнал представите за света, и като Архимед и Нютон, които имат разнообразни открития.-
Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
И: Да не ходя на училище, макар че не бих го нарекал компромис. За мен винаги то е било на заден план спрямо олимпиадите. Може би всеки си мисли, че един олимпиец основно се лишава от забавления и време, прекарано с приятели. С чиста съвест признавам, че това изобщо не е истина.
Г: От време на време ми се налага да не участвам на някои състезания поради това, че не съм овладял раздвояването.-
Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
И: Умението да мисля аналитично, както и да си представям проблема, който ми е поставен, а не просто да работя машинално в двете измерения на листа.
Обикаляйки цялата страна (и не само), през годините съм се запознавал с много хора с подобни на моите интереси, с голяма част от които и днес сме близки приятели. Тези връзки са изключително ценни за мен, понеже в България рядко се намират млади хора, интересуващи се от физиката и астрономията.
Г: Много нови приятели, особено покрай състезанията по астрономия.-
Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
И: Доколкото си спомням пожарникар. Но когато бях 6-ти клас се насочих към физиката.
Г: Първоначално имах много отговори, но с времето остана „учител“. Може да не е най-престижната или добре платена работа, но така бих бил най-полезен на обществото, на България и на родния ми квартал.-
Най-красивата страна, в която си бил:
И: Определено Бразилия. Там бях на международната олимпиада по астрономия и астрофизика през 2012-та година. На няколко пъти храних диви маймунки с банани. От друга страна, през 2011-та, близо до столицата на Казахстан, бяхме на разходка из пустиня, която също беше доста впечатлаваща.
Г: Засега освен в България съм бил само в Русия и Китай. По обясними екологични причини Пекин не ми се видя чак толкова красив. Така че ако въпросът е за страна, различна от България, то “избирам“ Русия.-
Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
И: Звездите, които виждаш по небето нощем, не са просто светещи точки, а физични обекти, които са преминали през много много дълга еволюция. А пък ‘падащите звезди’ всъщност са парченца комически прах, навлизащи и изгарящи в земната атмосфера.
Г: Астрономите събират светлината от малките светещи точки на нощното небе и научават, че те са толкова пъти по-големи от Земята, колкото ти си по-голям от светулка!-
Защо астрономия?
И: Заради звездното небе. За да я практикуваш ти трябва само тъмно и отдалечено от цивилизация място, както и приятели, с които да споделяте нощта.
Г: Даже и аз се чудя. На мен ми харесва не само астрономията, но и физиката и математиката.-
Опиши астрономията с три думи:
И: Произвол, приключения и калкулатор.
Г: Наука, Вселена, Светлина.-
Защо и за кого тя е полезна?
И: Тя помага за намирането на отговори, липсата на които е мъчило ( и все още измъчва ) човечеството.
Г: Всеки човек е любопитен за света около него. Чуди се за началото на света, за големината на Вселената. Но астрономията не само задоволява любопитството. Тя помага за развитието на физиката. Специалната теория на относителността предвижда, че макар и в малко маса има много енергия, което има приложение в атомните бомби и електроцентрали. Никога не се знае какво може да произтече от изследването на Вселената!-
Най-великото изобретение, измисляно някога…
И: Очевидно телескопа.
Г: Колелото.-
Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
И: Машина даваща отговори на всичко.
Г: Машина за телепортиране на всичко (и светлина), каквато май не съществува, но би имала много приложения.-
Астрономия или астрофизика?
И: Може би астрономията.
Г: Рано ми е за астрофизика.-
Плутон планета ли е?
И: Не точно.
Г: От 2006 година насам е прието (с гласуване, което може би не е най-добрият подход) определение за планета, което не се изпълнява за Плутон, така че Плутон е планета-джудже. Според мен решението Плутон да не е планета е добро, защото иначе поне още 4 небесни тела биха били планети.-
Любимо съзвездие?
И: Те са три - Лира, Лебед и Орел. Първите които научих.
Г: Стрелец, защото в него се намира центърът на Млечния път.-
Вярваш ли в извънземни?
И: Да, но не и както повечето хора по света си ги представят (зелени човечета и летящи чинии). Според мен е по- малко вероятно да няма живот (освен нас) във вселената, отколкото да има. Всичко е въпрос на време.
Г: Предпочитам да не вярвам в неща, за които не се знае. Но е възможно да има някакви извънземни. Но ако има, те едва ли биха изглеждали като нас или като по филмите.-
А в зодии? Коя зодия си?
И: Не и не, не съм никоя зодия.
Г: Ясно е, че астрологията е лъженаука. Астролозите не казват как планетите и звездите ни влияят, а освен това техните предсказания не се сбъдват по-често от произволни предсказания. И както често казвам, аз не съм зодия, а човек!-
Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
И: Определено доста различно от Слънчево затъмнение, гледано от Земята.
Г: Ако на Земята има слънчево затъмнение и гледаме от тази половина от Луната, от която се вижда Земята, то част от Земята ще бъде затъмнена, като онази част от Земята, от която виждаме пълно затъмнение, ще е в сянка, а там, където виждаме частично затъмнение, ще е полусянка.-
Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
И: Предстоят много неща. С най- голям интерес очаквам откриването на планети с услови за живот като тези на Земята.
Г: Не мога да планирам откритията на астрономията. Все пак очаквам с нетърпение конструирането и изстрелването на телескопа Джеймс Уеб, който ще е по-голям от Хъбъл и с чиято помощ ще видим още повече детайли от Вселената.-
Родното ти място?
И: София, България.
Г: София.-
Любимо занимание/хоби?
И: Да ходя по планини, както и да се опитвам да поддържам физическа форма.
Г: Задачи.-
За какво мечтаеш?
И: За един по- добър свят с по- малко религия.
Г: Мечтая човечеството да съществува вечно, каквото и да означава това.-
Ако можеше да избираш, къде би се родил?
И: В държава от южна Азия, например Шри Ланка.
Г: Не се знае.-
А кога?
И: Може би днес, а не преди 21 години.
Г: През 26-ти век.-
Кой е отговорът на всички въпроси?
И: 26, всички астрономи знаят това.
Г: “Не знам.“-
В какво се крие красотата на науката?
И: Труда на много хора, повечето от които днес никой не споменава и помни.
Г: В неизвестността.-
Кокошката или яйцето?
И: Яйцето.
Г: Какво предпочитам? Яйца!-
Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
И: Ако така и така съм обречен (не виждам друга причина да съм на самотен остров), бих си взел телескоп. Ако не друго, поне там ще е доста тъмно.
Г: Ако под „нещо“ се разбира не само една елементарна частица, а нещо, което би могло да се раздели на части, бих избрал един огромен кораб, пълен с много неща.-
Книга или електронен четец?
И: Определено електронна книга, нека пестим дъвесина.
Г: Книга, в краен случай четец.-
Проза или поезия?
И: Поезия.
Г: Проза.-
Рок или рап?
И: И двете си имат чар, понякога ги редувам.
Г: Рок.-
Компютър или лаптоп?
И: Определено лаптоп, него можеш да го носиш навсякъде със себе си.
Г: Лаптоп.-
Театър или кино?
И: Кино.
Г: Театър.-
Планина или море?
И: Планина! Въздухът там е свеж и чист, няма боклуци по земята. За разлика от морето, на високите места е пусто и тихо, нещо което не се намира в забързаното ни ежедневие из градовете.
Г: Зависи от сезона.-
Изгрев или залез?
И: Залеза, след него следва нощта, която е деня за астрономите.
Г: Във Варна съм гледал много красиви изгреви.-
Какво ти предстои в следващите месеци?
И: Едно пътуване до Китай и продължение на изучаването на немски език, което започнах предното лято. Освен това, в близките месеци трябва окончателно да реша с какво ще е се занимавам в бъдеще, понеже след година и няколко месеца ще уча магистратура.
Г: Подготовка за следващата международна олимпиада по астрономия, август – школа по физика.-
Кого искаш да поздравиш?
И: Никола Каравасилев, Ева Божурова, Захари Дончев и Алексей Стоев. Без тези хора, особено Никола, никога нямаше да мога да се докосна до физиката и астрономията, както практически, така и теоретично.
Г: Учителите в 104 ОУ „З. Стоянов“, благодарение на които в 5. клас научих за олимпиадата по астрономия.-
Какво си пожелаваш оттук нататък?
И: Да имам възможност да се развивам напред.
Г: Пожелавам си здраве и късмет.-
Съвет към младите състезатели?
И: Не се отказвайте когато попаднете на трудна задача. Не учете формули и задачи наизуст, а се опитвайте да вникнете в тях, да си ги представите. Чертайте и рисувайте смело, нямате идея колко много помага.
Г: Описвайте подробно и ясно. Правете чертежи. Носете си калкулатор. -