Последни блог постове

И двамата са бронзови медалисти от Международната олимпиада по физика. Стефан е от тазгодишния национален отбор, а Димитър - от 2017 г.
Освен това печелят медали и от Romanian Masters of Physics и Eвропейската по физика, а Стефан има немалко постижения на международната сцена и по астрономия и астрофизика и през ноември ще се състезава в Китай.

Днес ги срещаме в блиц:
 

1.     Представи се в едно изречение

Стефан: Стефан Иванов от Бургас, на 17 -> 18 години.
Димитър: Димитър Ружев, на 19 години от гр. София.

 

2.     В момента се занимавам с ...

С: Рожден ден.
Д: Инженерни науки, като втора година студент в Оксфорд.

 

3.     Как те наричат приятелите?

С: По различни начини, не съм обръщал много внимание.
Д: Почти всички ми викат по фамилия – Ружев или Ружко, но семейството и приятели от детството използват обичайното Митко.

 

4.     Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

С: Знания, приятели, контакт с много добри преподаватели и учени.
Д: Нагласата да не се притеснявам независимо какво се случва.

 

5.     Последното международно състезание, на което участва

С: Международната олимпиада по физика (21-29.07.) в Лисабон.
Д: Международната олимпиада по физика в Индонезия, юли 2017.

 

6.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

С: Напоследък е “Защо не спах повече?”.
Д: Защо всеки път трябва да започва толкова рано :D

 

7.     Кога би се отказал да решиш една задача?

С: Когато няма време. За нещастие се оказва, че на определени олимпиади трудността е не толкова в нивото на задачите, а в малкото време.
Д: Когато спре да ми бъде интересна.

 

8.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

С: Багерист.
Д: Физик в ЦЕРН, въпреки че сигурно съм имал и други отговори.

 

9.     А сега как отговаряш?

С: Сега не съм толкова сигурен.
Д: Не знам, твърде напред в бъдещето е да го мисля.

 

10.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

С: Самата подготовка ми носи удоволствие покрай новите знания, така че не бих говорил за компромиси.
Д: Мисля че само веднъж съм приемал подготовката като компромис, когато аз решавах задачи или бях на състезание, а приятелите ми караха ски. Извън този случай не считам, че съм изпуснал нещо важно.

 

11.  Любим момент/ история от състезание?

С: Сещам се за едно състезание в Индия, където церемониите (откриване, закриване, културна вечер) бяха над 5 часа, не можеше да се спи от мегафоните на организаторите, отсервирахме чиниите си в легени, които после само поливаха с маркуч, и т.н. От един момент нататък вече ни беше забавно.

Д: Леко глуповата история но ето я: Действието се развива началото на осми клас в Пекин. Всички участници имахме организирана вечеря, която се състоеше от местни ястия, непонятни за нас. Съответно ние решихме да изследваме тези толкова странни съчетания от вкусове и неизвестни съставки. Първо тествахме една особена супа от белтъци като я капнахме на салфетка и тя не попи в следващите десетина минути и решихме да не ѝ се доверяваме. След това ни сервираха известната Патица по Пекински с гарнитура варени картофи (всъщност това бяха твърдосварени яйца), за която съчинихме теория, че се ражда от остатъците на въпросните яйца и израства в каналите на града където после я ловят и сготвят. Толкова сме се смяли, че на следващия ден имах мускулна треска.

 

12.  Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

С: Физиката ще ти обясни защо нещата падат към земята, защо небето е синьо, защо бумерангът се връща…
Д: Когато изследваме света около нас, планети, звезди, много малки и невидими частици, наричаме го физика. А сега отиди да си играеш с приятелите.

 

13.  Три думи, с които би описал физиката?

С: Всеобхватна, логична, приложима.
Д: Всеобятна, фактологична, вдъхновяваща.

 

14.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

С: Първите олимпиади, на които съм се явявал (преди пет години), всъщност не са по физика, а по астрономия. Но само за да разгледа процесите в една звезда, например, на човек са му нужни термодинамика, квантова механика, магнетизъм и доста други неща, та постепенно любопитството ми се насочи към физиката.
Д: -

 

15.  С кой известен учен би искал да срещнеш?

С: Ричард Файнман.
Д: В момента бих предпочел да се запозная не с физик, а с човекът, който считам, че въвежда иновативните технологии от лабораториите в реалния свят - Elon Musk.

 

16.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

С: Транзисторът.
Д: Интернет.

 

17.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

С: Нещо, даващо безсмъртие на хората.
Д: Телепортиращо устройство, би улеснило почти всичко и би решило голяма част от проблемите пред които сме изправени.

 

18.  Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

С: Ако става дума за задача от олимпиада, спомням си за една задача от тазгодишната Европейска олимпиада по физика, провела се в Москва. Авторското решение заема само няколко реда, но възпроизвеждането му е отнело на останалата част от журито дни.
Д: Ставането рано сутрин.

 

19.  Любимият ти научен виц?

С: Не уча вицове.
Д: Какво е характерно за социалния математик – гледа в обувките на другия.

 

20.  Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

С: Има значение как се дефинира “физика”, но все пак със сигурност има такива неща.
Д: На този етап много неща, черни дупки, квантова механика, изкривяване на време-пространството и какво се случва около скоростта на светлината. Но с времето и те ще бъдат обяснени.

 

21.  Теоретична или експериментална физика?

С: Теоретична.
Д: И двете – една теория без експериментално потвърждение е също толкова безсмислена като таблица от данни, които не разбираш.

 

22.  Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

С: В системите на човешкото тяло се разпознават всякакви концепции от физиката – топлопроводимост, дифузия, електрически вериги и др.
Д: Тази година изучавахме механизма на работа на транзисторите (които изграждат процесорите на компютрите) и се оказва, че работят на изключително хитър и интересен принцип.

 

23.  Любимо занимание/хоби?

С: Шах, нумизматика, тенис на маса…
Д: Да си строя разни неща у нас – роботи, платки и да ги програмирам.

 

24.  За какво мечтаеш?

С: Да бъда максимално полезен на обществото с работата си.
Д: Всичко да продължва да върви гладко както до сега.

 

25.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

С: По света съм виждал по-красиви градове от българските и по-красива природа, но не бих се родил другаде.
Д: Защо бих променил каквото и да било?

 

26.  А кога?

С: В днешно време. Правят се повече полезни открития, отколкото във всеки друг момент от историята.
Д: Отново не бих променил нищо.

 

27.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

С: Фотоапарат.
Д: Кораб.

 

28.  Песента, която описва настроението ти в момента?

С: В момента? Нещо, свързано с рожден ден.
Д: Стефан Вълдобрев – По-полека

 

29.  Кой е отговорът на всички въпроси?

С: После.
Д: 42

 

30.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

С: От съществуването само по себе си не следва нищо, всеки сам трябва да търси целите си.
Д: Действам.

 

31.  Кокошката или яйцето?

С: Яйцето.
Д: Аз съм инженер, не биолог, но както госпожата ни по биология казва – еволюционно яйцето съществува много преди появата на птиците (още при влечугите), така че е яйцето.

 

32.  Последната книга, която прочете?

С: “Дюн”.
Д: Човекът във високия замък от Филип К. Дик, става дума за алтернативен изход от Втората световна война, много ми хареса и силно я препоръчвам.

 

33.  За какво никога не ти остава време?

С: Да чета книги.
Д: Ако не ми е стигнало времето за нещо, то то не е било толкова важно.

 

34.  Любим предмет в училище/университета?

С: Физика?
Д: Най-много ми харесват практическите упражнения които имаме в университета. Миналата година строихме мост и радио приемник, които в момента стоят като трофеи в стаята ми.

 

35.  Благородно завиждам на....

С: Хората, които реално могат да направят това интервю за 20 минути :(.
Д: Никого.

 

36.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

С: Не.
Д: Да, но сигурно ще ми отнеме няколко минути понеже не съм се знаимавал от няколко години.

 

37.  Судоку или кръстословица?

С: Кръстословица.
Д: Судоку, не ме бива особено много с думите, така че дори и лесните кръстословици са предизвикателство.

 

38.  Проза или поезия?

С: Проза.
Д: Проза, понеже с поезията съм скаран още от училище.

 

39.  Театър или кино?

С: Кино.
Д: Кино, въпреки че ходя много рядко.

 

40.  Планина или море?

С: Планина (нали съм от Бургас).
Д: И двете са много важна част от мен и когато съм на едно от местата си мисля за другото.

 

41.  Какво ти предстои до края на академичната година?

С: Кандидатстване за университети, матури, последни олимпиади.
Д: Много учене, доста пътуване, весели случки със стари приятели и надяваме се нови запознанства.

 

42.  Кого искаш да поздравиш?

С: Бабите и дядовците си.
Д: Неизвестният на мен събеседник в това интервю! Успех във всичко с което си се захванал или ще се захванеш!

 

43.  Съвет към младите състезатели?

С: Абстрахирайте се от очакванията си за състезание. Те само биха ви стресирали, а това би попречило да покажете възможностите си.
Д: Да се трудят, но и забавляват на състезанията, както и извън тях. Да не си тровят живота с неща които са им неприятни, но да пробват от всичко!

Иван Димитров, възпитаник на МГ Пловдив и студент в Оксфорд, е състезател от националния отбор за
Международния турнир на младите физици през 2016 и 2017 г.,  а Драгни Драгнев, ученик в Немската гимназия в София,
дебютира на Турнира тази година. 

Днес ги срещаме в блиц:

 

1. Представи се в едно изречение
   
   Иван: Аз съм Иван от Пловдив, харесва ми да се занимавам с най-различни неща, но основният ми интерес е към физиката - все пак това уча в момента
   Драгни: Аз съм Драгни Драгнев Драгнев, на 18 години от немската гимназия в София. 

2. В момента се занимавам с … 

И:В момента съм във ваканция и си почивам, но иначе това ми е първата година като студент в университета в Оксфорд.
Д:В момента главно се занимавам с физика, астрономия и училище. Все забавни неща.

3. Как те наричат приятелите? 

И:Най-често Иван/Ванка, зависи с кого и къде съм.
Д:Най-често хората ми казват Драгни, рядко ме наричат Драго, а понякога се случва да бъда наречен Джрейгной или Гадни.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

И:Най-ценното умение, което ми дадоха е да мисля рационално, ако се сблъскам с нещо неочаквано/нещо, което не знам. Иначе състезанията бяха мястото, където се запознах с много хора със сродни интереси, с които поддържам контакт и до днес.
Д:Помагат ми да си организирам времето и да съм по-продуктивен.

5.Последното международно състезание, на което участва

И: Международният турнир на младите физици в Сингапур през 2017.
Д: Международният турнир на младите физици, който се проведе в Пекин, Китай.

6. Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

И:Каквото стане. ¯\_(ツ)_/¯
Д:„Това дойде по-бързо, отколкото очаквах“ 

7. Кога би се отказал да решиш една задача?

И: Ако до следващите ден-два не ми дойде идея за решение.
Д: Зависи от това колко е интересна задачата, така че бих отговорил всичко между няколко часа и няколко години.

8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

И: Не си спомням. Мисля, че давах някое клише като отговор.
Д: Като малък (то и сега де) много обичах динозаврите. Мечтата ми беше да стана палеонтолог. Та това и отговарях.

9. А сега как отговаряш?

И: Не съм сигурен все още. Има време да реша.
Д: Засега отговорът ми е теоретичен физик, но пък кой знае накъде ще ме отвее вятърът.

10. Най-големият компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

И:Няколко пъти съм се отказвал от състезания по други предмети, за да отида на състезания по физика.
Д:Най-големите компромиси, които съм правил, са свързани с пропускане на учебни часове, даже направо бих казал учебни седмици. Наваксването след това е трудно. Пропускал съм и не малко семейни пътувания, но понякога се налага. 

11. Любим момент/ история от състезание?

И: Имаше един турнир на младите физици, където с отбора решихме да “подготвим” “решението” на една от задачите в нощта преди състезанието. Резултатът беше фантастичен.

Д: Беше много забавно, когато на турнира на младите физици напълнихме куфара и стаята на Никола (Каравасилев), с около 160 пластмасови бутилки. Разбира се, това се случи посред нощ, докато той спеше. Идеята беше да остане приятно изненадан, когато се събуди. Не съм сигурен, че стана така.

12. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

И: Физиката е наука, която се опитва да обясни почти всичко.
Д: Физиката е това, което използваме хората, за да можем да си обясним заобикалящия ни свят. Тя може да ни даде отговор на множество въпроси, като започнем със „Защо водата става на лед?“ и „Защо небето е синьо, а облаците бели?“ и стигнем до „Какво е слънцето и защо свети?“ и „Колко е голяма вселената?“

13.Три думи, с които би описал физиката?

И:Интересна, Логична, Предизвикателна.
Д:Могъща, полезна и красива.

14.Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

И: Имаше една екскурзия в ЦЕРН ,когато бях в седми клас, на която ми се стори, че да се занимавам с физика ще е доста интересно. Затова започнах да участвам на състезания и ми хареса.

Д: Като малък обичах да гледам National Geographic. Там от време на време пускаха научнопопулярни филми за физика. Спомням си, че ми бяха супер интересни, особено тези с водещ Браян Грийн (вече не си спомням как точно се наричаше поредицата). Епизодите за квантова механика и струнната теория определено грабнаха любопитството ми.

15.С кой известен учен би искал да срещнеш?

И: Ричард Файнман.
Д: Хмм, ако не е нужно този учен да е сред живите, тогава бих казал Ричард Файнман, но ако трябва да е жив, тогава бих казал Мичио Каку. (много харесвам книгите му) 

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

И: Електричеството.
Д: Бих казал интернетът. Доста си е впечатляващ. 

17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

И: Интересно би било устройство, което ми позволява да пренеса съзнанието си в мен от миналото. По този начин ще мога да пресъздам устройството (защото съм успял да го създам веднъж) и ще мога да манипулирам това, което ще се случи във важни моменти.

Д: Бих създал някакво устройство, което да ми позволява да си говоря с Бог. Нещо като телефон например. (надявам се само да ми вдига)

18. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

И: Последната задача от третия кръг на олимпиадата по физика през 2016 година. Ставаше дума за устройство, направено от 2 вдлъбнати огледала и тогава аз просто нямах идея какво се случва. Сега сигурно мога да я реша.
Д: Да ставам рано за училище в продължение на цял срок, когато съм първа смяна. Тъжното е, че даже не се и шегувам.

 19. Любимият ти научен виц?

 И: Айнщайн, Пасакал и Нютон решили да играят на криеница. На Айнщайн му се паднало да търси другите двама и той започнал да брои.
Паскал веднага избягал и успял да се скрие някъде, но Нютон не могъл да измисли достатъчно добро място и затова просто извадил един тебешир и нарисувал квадрат със страна 1 метър на земята и застанал вътре в него.
Айнщайн си отваря очите и гледа - Нютон е пред него. Айнщайн, учуден се обръща към Нютон:
- Нютоне, намерих те, ти губиш играта.
- Аз не мисля така - отвръща Нютон, - Нютон върху квадратен метър е Паскал.

Д:Ахахах, добре. Вицът е следният:

Господинът по физика връщал контролните и когато дошло времето на Иванчо да си получи писанията, учителят му казал:
- Иванчо, имаш много потенциал!
Иванчо бил много изненадан, защото от физика изобщо не разбирал, но останал още по-изненадан, когато учителят го хвърлил през прозореца.
Край. 

20. Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

И:Засега има доста неща, които са все още необяснени, но това е защото самата физика все още не е достатъчно развита, за да ги обясни.
Д:На този етап в развитието ѝ като наука – определено да. Но в бъдеще- кой знае…

21. Теоретична или експериментална физика?

И: Някъде между двете.
Д: Теоретичната и експерименталната физика са малко като ин и ян - хаос и ред. И двете са изключително важни и сякаш се нуждаят едно от друго, за да може да се допълнят и да придадат смисъл на съществуването си. Въпреки това… теоретичната физика ме радва маалко повече :D.

22.Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

И: Много интересно приложение на идеи от квантовата физика в момента е в квантовите компютри.
Д: Конструирането на различни инструменти, които ни предоставят по-пълна картина и ни позволяват да надникнем малко по-дълбоко в същината на заобикалящия ни свят. (Като телескопи, микроскопи, големи адронни колайдери и др.)

23. Любимо занимание/хоби?

И:Те са няколко неща, които въртя, за да не ми омръзнат. Най-често са да жонглирам, играя баскетбол или Reddit.
Д:Обичам да строя различни неща от лего, както и да сглобявам макетни модели. Харесва ми и да чета научнопопулярна литература.

24. За какво мечтаеш?

И: Засега - да завърша.
Д: Да мога да допринеса с нещо към човешките знания за света.

25.Ако можеше да избираш, къде би се родил?

И:Може би в някоя Скандинавска държава, защото там шансът да се падна в добри за живот условия е най-голям.
Д:Не бих искал да променям местоположението на моето раждане.

26. А кога?

И: Истинската си рождена дата.
Д: Както и времеположението. 

27. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

И: Остра брадва.
Д:Най-големият възможен роял. Може да се използва за толкова много неща! 

28. Песента, която описва настроението ти в момента? 

И: Bruno Mars - The Lazy Song
Д: Има една песен, която може да опише настроението ми по всяко едно време. Това е песента за патето.

29.Кой е отговорът на всички въпроси?

И:Не знам.
Д:Ахахах, това е лесно – 43. :D 

30. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..? 

И: Мисля.
Д: Действам…?

31. Кокошката или яйцето?

И: Яйцето, защото иначе няма обяснение от къде е дошла кокошката.
Д: Яйцето. 100% :D

32. Последната книга, която прочете?

И:“Игра на тронове” на Джордж Р.Р. Мартин.
Д:„Частица на края на вселената“ от Шон Карол. Една от най-хубавите научнопопулярни книги, които съм чел. Научих доста любопитни неща за ЦЕРН и главните експерименти, които се провеждат там, както и мъничко за Хигс бозона и квантовата теория на полето. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от подобни лудории. Много интересно четиво!

33. За какво никога не ти остава време?

И:Не мисля, че в момента има такова нещо.
Д:Да се науча да програмирам. Някой ден… 

34.Любим предмет в училище/университета?

И:В училище бяха физика и информатика. В университета любимият ми предмет засега е механика.
Д:Разбира се, като изключим физиката и математиката, бих казал литература.

35. Благородно завиждам на....

И: Хората, които могат да седнат и да си свършат задълженията на момента.
Д: Георги. 

36. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

И:Не. Веднъж се опитах, но изгубих интерес.
Д:Само на 2/3, въпреки че имаше едни период, в който можех да го нареждам и цялото. Хубави дни… 

37. Судоку или кръстословица?

И:Кръстословица. Решаването на судоку е твърде еднообразно и омръзва бързо, докато кръстословиците винаги могат да те изненадат с нещо.
Д:Судоку , даже без да се замисля. 

38. Проза или поезия?

И:Проза.
Д:Ахахах, и двете :D. Тук везните са напълно равни.

39. Театър или кино?

И:Кино.
Д:Въпреки че ходя по-често на кино, определено театърът ми харесва повече. 

40. Планина или море?

И:Планина.
Д:Зависи какво е времето навън, както и какво е настроението ми. И на двете места човек може да си намери интересни занимания. 

41. Какво ти предстои до края на академичната година?

И:Изпити.
Д:Хмм… бая неща (не че се оплаквам, даже напротив). Като цяло най-важните се очертават да бъдат кандидатстването в университети, не чак толкова гаден изпит по немски, състезания и олимпиади по физика, астрономия и математика и накрая – матури. (И много успехи, надявам се!) 

42. Кого искаш да поздравиш?

И: Семейството си, приятели и учители.
Д:Всички! ^^ (Без Георги :D)

 43. Съвет към младите състезатели?

И:Ако им е интересно и искат да се състезават, да го правят, независимо от предишните си резултати. Защото най-лесно прозрения се получават по време на състезанията. Но да се готвят също е важно.

Д:Най-важното е да следвате мечтите си и да се занимавате с това, което ви прави наистина щастливи. Полезно е и да се вслушвате в думите на възрастните, защото понякога може да научите повече отколкото сте очаквали.

И двамата са сребърни медалисти от Младежката Балканиада по математика. Грегориан - от 2011 г., а Валери - от 2018 г.

Днес ги срещаме в блиц:

 

Представи се в едно изречение?

Г: Грегориан Пириндев, на 21 години от гр. Банкя. (Завършил СМГ, бел. ред.)
В: Казвам се Валери Ванков, на 15 години, от София. (9 клас в Американски колеж)

В момента се занимавам с ...

Г: Трета година студент по Математика и Компютърни науки в Оксфорд.
В: Математика, защото ми е интересна и с нея времето минава неусетно.
 

Как те наричат приятелите?

Г: Греги
В: Предпочитам да ме наричат Валери, но, разбира се, това не спира приятелите ми да ме наричат и по безброй други начини.

Последното международно състезание, на което участва?

Г: The Harvard-MIT Math Tournament в Бостън, февруари 2015.
В: Младежката балканска олимпиада по математика, която тази година се проведе в Родос, Гърция.
 

Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Г: Нещо средно между „Спи ми се“ и „Днеска пръскам“.
В: Обикновено, след като се разсъня, си спомням, че в този ден съм на състезание.
 

Кога би се отказал да решиш една задача?

Г: Когато ми отнема време от нещо по-важно.
В: Когато не ми е много интересна или когато осъзная, че съм ѝ отделил много часове, дни или дори месеци, без да напредна.
 

Какво може да те ядоса?

Г: Неадекватност, негативно настроение, автобуса Банкя-София.
В: Неспазено обещание.
 

На кого се възхищаваш?

Г: На родителите си. Възхищавам се на тяхната трудолюбивост, грижовност и енергия.
В: На родителите си, защото притежават качества, които се надявам да съм наследил или да придобия с времето.
 

Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

Г: Не съм правил кой знае какви компромиси. Изпускал съм ски лагер с класа.
В: Понякога ми се иска да разполагах с повече време, за да съчетавам подготовката по математика с всичко останало, което ме интересува.
 

Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Г: Приятели, начин на мислене – как да разрешавам проблеми ефективно.
В: Увереност, упоритост и вярата, че след трудните моменти следват по-добри дни.
 

Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Г: Актьор. Като малък много обичах да играя различни роли и да имитирам хора. Дори участвах в театралната трупа на началното ми училище.
В: Едно от желанията ми беше да стана архитект, тъй като професията съчетава математика и изобразително изкуство, а и защото бях вдъхновен от проектите на испанския архитект Антонио Гауди, сред които са Casa Batllo, La Pedrera и, разбира се, La Sagrada Familia.

Най-красивата страна, в която си бил?

Г: България. В нито една друга страна не съм видял толкова богато природно разнообразие на толкова малка площ. Ако говорим за чужбина, изборът е труден. Бих казал Италия.
В: Франция и по-конкретно Париж заради зашеметяващата архитектура и забележителности - Айфеловата кула, Лувъра и Версай.

Любима история от състезание?

Г: Твърде много са за да имам една която да ми е любима, затова ще разкажа забавна и даже човек може да си изведе поука.
В 8 клас се класирах за Младежката Балканиада, която се проведе в Кипър. След като пристигнахме първата вечер в хотела, разбрахме че двама българи ще споделяме стаята си с един румънец. Той още не беше пристигнал и ние, двамата българи, решихме да му спогодим номер. Оставихме му леглото под климатика, намалихме температурата до 10 градуса и скрихме дистанционното. Далеч не беше благородна постъпка, ама какво да ни прави човек. Не го дочакахме и заспахме. На следващата сутрин се събудихме премръзнали и схванати, а от румънеца следа няма – бил пристигнал късно и го настанили другаде. Поуката – шопската философия „Я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле“ не е готина.

В: Когато се връщахме от състезание в Хонконг, в Истанбул имаше опит за преврат и затова полетът ни беше отменен. Трябваше да останем още една вечер в Хонконг, а на следващия ден полетът ни беше с две прекачвания – в Тайланд и Катар. Преживяването беше изморително, но и доста забавно!

Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

Г: Ако си представиш света като една голяма загадка, математиката е най-силното оръжие, с което да я разрешиш.
В: Математиката е това нещо, което обяснява света около нас.

Най-великото изобретение, измисляно някога…

Г: Интернет.
В: Печатарската преса, защото тя дава началото на по-бързото разпространяване на информация още по времето на Просвещението.

Най-великото българско изобретение?

Г: Пълнените чушки – моя голяма любов!
В: Електронно-изчислителната машина, която се смята за прародител на днешните компютри, създадена Джон Атанасов.

Последното нещо, което научи?

Г: Разни алгоритми, които намират решения близки до оптималните по ефективен начин.
В: Понятието „симетрична група“.

И защо математика?

Г: От малък ме влече. Обичам да решавам проблеми и да си човъркам мозъка. Математиката е наука, която развива мисленето ми и изгражда важни основи за която и да е сфера на живота. Тя ми дава инструментите, с които да следвам интересите и мечтите си.
В: Интересна е и е полезна. Това, което най-много ми харесва в нея, е възможността една задача да бъде решена по много начини, както и че тя свежда нещо по-сложно до друго, което е по-просто и разбираемо.

Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

Г: 3.1415926535… - 10 знака
В: 8, но повече от 5 никога не са ми потрябвали.

Питагор или Архимед?

Г: И двамата имат огромен принос в науката и не мога да ги сравня.
В: Архимед

Любима поднаука от математиката?

Г: Теория на вероятностите.
В: Алгебра

Защо?

Г: Моделирането на реалния събития като математически обекти е изключително интересно. Донякъде е вид изкуство. И ако някое дете ме пита какво е това, мога да му кажа, че предвиждам бъдещето.
В: Защото алгебрата е сложна и задачите дават възможност да се измислят интересни и креативни решения. Също така с алгебрични методи могат да бъдат решени множество сложни геометрични задачи.

Любимо занимание/хоби?

Г: Да пътувам, опознавам различни култури.
В: Любимите ми занимания са да чета, да слушам музика, да рисувам и да спортувам.

За какво мечтаеш?

Г: За интересен живот - да обикалям света, да допринасям за науката, да бъда глава на голямо семейство.
В: Животът ми е да изпълнен с много приятни изненади, както и да направя околосветско пътешествие.

Какво мобилно приложение би разработил?

Г: Някое, което да стимулира хората да излизат от домовете си.
В: Някое, което пуска безплатно музика в зависимост от настроението на потребителя, като максимално се придържа към вкусовете на човека.

Ако можеше да избираш, кога би се родил?

Г: Живеем в много интересно време. Не бих си сменил датата на раждане.
В: В края на 70-те/началото на 80-те, за да прекарам тийнейджърските си години с музика от 90-те.

Песента, която описва настроението ти в момента?

Г: So Called Crew – Отвън
В: Mariah Carey-If It’s Over

“Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Г: Творя.
В: Не трябва да си губя времето, живеейки нечий чужд живот, а трябва да следвам своя път и да бъда щастлив от това, което постигам.

Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

Г: Да излизат навън и да играят!
В:  „Ако трябва да избереш между това да си прав и да си мил, избери да бъдеш мил”- Dr. Wayne Dyer

Каква е твоята работа-мечта?

Г: Работа в която мога да творя, да се чувствам полезен и да я върша с кеф!
В: Психоисторик, което е измислена професия, описана в книгата, която чета в момента – “Foundation” от Айзък Азимов.

За какво никога не ти остава време?

Г: За подреждане, малко съм разхвърлян.
В: Д упражнявам по-сложните пиеси, които разучавам по пиано.

Има ли любов от пръв поглед?

Г: О, да! Може да трае секунди, може да трае години. Но със сигурност съществува.
В: Вярвам, че има.

Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Г: Вълшебната лампа на Аладин.
В: Приятел, за да не се чувствам самотен.

 

Кафе или чай?

Г: И двете!
В: Чай 

Компютър или лаптоп?

Г: Лаптоп – не ме свърта на едно място за дълго.
В: Лаптоп. 

Планина или море?

Г: Обожавам и двете.
В: Планина. 

Какво ти предстои в следващите месеци?

Г: Ще съчетавам полезното с приятното. Очакват ме проект на Канарите и изпити в Оксфорд.
В: Надявам се да ми предстоят много хубави моменти. Смятам да продължа да работя усърдно по математика, за да напредвам. 

Поздрави събеседника си!

Г: Успех в състезанията, в училище (или университет/работа), в любовта!
В: Пожелавам ти здраве, щастие и късмет, както и математиката да продължава да ти доставя удоволствие. 

Съвет към другите състезатели?

Г: Да се трудят усърдно за състезанията, но и да си отделят време за други неща. Музика, спорт, театър, каквото ги влече. Да не се ограничават, а да опитват от всичко!
В: Не отивайте с предварителни нагласи на състезания, а се ориентирайте в обстановката на място.

Мартин Николов е настоящ състезател по математическа лингвистика, бронзов медалист от МОЛ 2017. Кристиан Георгиев пък е участник в няколко международни състезания, носител на злато и сребро, а вече и студент в MIT.

Днес ги срещаме в блиц:

1. Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

Мартин: Името ми е Мартин Николов, в момента уча в 11 клас в ПЧМГ и се състезавам в областта на математическата лингвистика.
Кристиан: Кристиан, MIT, състезател по лингвистика и математика.

2. В момента се занимавам с ...

М: Главно с подготовка за предстоящите състезания по лингвистика, както и с организацията на турнир по природни науки и лингвистика.
К: Това лято гледам да си почивам повечко. Иначе с математика. (публикуваме го със закъснение, знаем! - бел.ред.)

3. Как те наричат приятелите?

М: Палитрата от обръщения варира.
К: Крис.

4. Последното международно състезание, на което участва?

М: Международната олимпиада по лингвистика в Ирландия през 2017г.
К: Международната Олимпиада по лингвистика в Майсор, Индия. (2016)

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

М: „Не би трябвало да закъснея, ако поспя още малко...“
К: „Ааа! Гущеер!“ После се сприятелихме с гущерчето, но в първия момент ме изненада доста.

6. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

М: Честно казано, сблъсквал съм се с много сложни задачи и ми се струва трудно да излъча едноличен победител. Определено обаче мога да кажа, че задачите с разчитане на баркод ми създават сериозни главоболия.
К: Да разпределям времето си ефективно

7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

М: Джоузеф Уолстънхолм
К: Терънс Тао

8. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М: Не мисля, че ми се е налагало да правя големи компромиси заради подготовки, като може би изключим сравнително ранното ставане през уикенда.
К: Време

9. Участието в олимпиади е…

М: Съревнование както с другите състезатели, така и със самия себе си.
К: Забавно и в някои случаи полезно

10.  Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

М: Ирландски картофи.
К: Пилешки крака (с ноктите) в Китай. Това е най-странното, не беше супер вкусно.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М: „Като мама, шеф на фирма“ 
К: Май всеки път различно.

12.  А какво отговаряш сега?

М: „Само не и като мама“ :). Понякога се случва и да отговоря „лингвист“.
К: Няма много промяна

13.  Най-красивата страна, в която си бил?

М: Колебая се между Сингапур и Ирландия.
К: Индонезия

14.  Любим момент/ история от състезание?

М: Определено бих избрал real-life-quest-a, в който взех участие по време на миналогодишната подготовка за IOL (нищо, че не се брои за състезение). Не мисля, че някога пак ще ми се случи да обиколя цяла София за 2 часа и накрая да се озова в Борисовата градинка, търсейки един специфичен паметник.
К: Доста са... един съвсем скорошен е как заменихме леглата в хотелската стая с детски басейн (и го ползвахме по предназначение впоследствие).

15.  Кой е най-трудният език?

М: Може би най-обективният отговор е „този, който все още не си успял да овладееш“. В моя случай са включени и всички програмни езици.
К: Субективно е. Зависи от разстоянието в родословното дърво до майчиния език на човека, който отговаря.

16.  А най-странно звучащият?

М: Пираха.
К: Силбо Гомеро 

17.  Колко езика говориш?

М: Към днешна дата говоря (с варираща успеваемост) три: български, английски и немски.
К: Почти три (включвайки български)

18.  А колко би искал да говориш? Кои?

М: Колкото повече, толкова по-добре. 
К: Не твърде много. Освен английски и италиански, искам да науча испански, руски и някой забавен език, който все пак да ми свърши работа някъде.

19.  Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне?

М: kilig (тагалог)
К: Bolje da nosim kratko kosu (не е нещо много екзотично, сръбски е, но песента ми се е забила в главата от няколко дена)

20.  Какво каза току що?

М: Най-общо думата назовава чувството да имаш пеперуди в стомаха.
К: По-добре е да сме с къса коса.

21.  Опиши лингвистиката с едно изречение?

М: Езикознание.
К: Вече е направено: „Лингвистиката създава приятелства“

22.  Защо и за кого тя е полезна?

М: За всеки, който иска да се сблъска с различни езици/начини на мислене.
К: Освен (очевидно) за тези, които се интересуват от теоретична лингвистика, състезанията са полезни на всеки, който желае да си разшири мирогледа и има нужното време и желание.

23.  Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

М: Семантика, фонетика, синтаксис, морфология, социолингвистика, диалектология, психолингвистика…
К: Между половин и една дузина.

24.  Какво е психолингвистика?

М: Дял от лингвистиката, който изучава как хората приемаме, обработваме и възпроизвеждаме езиковата информация, или накратко - дисциплината, с която бих искал да се занимавам вбъдеще.
К: Принципно си има Google… иначе звучи малко като псевдонаука (надявам се да не засегна никого)

25.  Родното ти място?

М: София
К: Монтана

26.  Любимо занимание/хоби?

М: В момента ходя на курсове по музикална продукция.
К: Отборен спорт с приятели (няма толкова значение дали ще е футбол, волейбол или ядене)

27.  Висше образование – в България или в чужбина?

М: В чужбина
К: Тук делата говорят: в чужбина.

28.  За какво мечтаеш?

М: За 8-часов сън по седем пъти в седмицата.
К: Красотата да спаси света

29.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

М: В България.
К: Барселона

30.  А кога?

М: Края на XIXв, началото на ХХ в.
К: По същото време.

31.  Ще открием ли perpetuum mobile?

М: Сигурно е само, че няма да го открия аз :)
К: Не

32.  Какъв си бил в предишния си живот?

М: Много вероятно Атанас Далчев.
К: Не вярвам в прераждането.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

М: Надуваема лодка
К: Приятел

34. Какво яде за закуска?

М: Пожертвах закуската, в името на още 10 минути сън.
К: Точно днес...шкембе чорба

35. Проза или поезия?

М: Поезия
К: Проза

36. Рок или рап?

М: Рап
К: И двете, но ако трябва да избера едно - рап.

37. Театър или кино?

М: „Влезли сте във филма, защото не ходите на театър.“ Гринго-Богдан Григоров
К: Кино

38. Планина или море?

М: Олимпийският център за подготовка.
К: Планина

39. Японски или китайски?

М: Японски
К: Японски

40. Граматика или семантика?

М: Семантика
К: Семантика

41.  Какво ти предстои в следващите месеци?

М: Като за начало, няма да е зле да завърша 11 клас.

К: Много учене

42.  Кого искаш да поздравиш?

М: Всички, които са ме подкрепяли до сега и продължават да ме подкрепят, както и всички, които тепърва се захващат с лингвистиката.
К: Ще открадна отговора от някой от предните участвали: „Всеки, който е стигнал дотук“

43.  А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

М: Да бъде здрав и да постигне всички свои цели.
К: Да е жив и здрав

44. Какво си пожелаваш оттук нататък?

М: Да посетя о.Ман.
К: Късмет

45. Съвет към състезателите?

М: Проверявайте си контролните примери!
К: Да се състезават само ако това, което правят им доставя удоволствие

Ваня Миланова е настоящ състезател по биология, изявила се на Международната през 2017 г., а Делян Георгиев е бивш олимпиец, двукратен бронзов медалист от Международните през 2009 и 2010 г.

Днес ги срещаме в блиц:

 

1.     Представи се в едно изречение?

Ваня: Аз съм Ваня Миланова, ученичка в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, състезател по биология.
Делян: Казвам се Делян, завършил съм НПМГ, а от скоро и университа в Упсала, Швеция. Участвах в олимпиадите по биология в Япония (2009) и Южна Корея (2010).

2.     В момента се занимавам с ...

В: Учене. Балансирам между подготовката за матурите и подготовката за олимпиадата по биология.
Д: Обучавам магистри в летен курс по синтетична биология (iGEM).

3.     Как те наричат приятелите?

В: Ванче.
Д: Дидо.

4.     Последното международно състезание, на което участва?

В: Международната олимпиада по биология в Ковънтри, Великобритания, 2017 г.
Д: iGEM 2016, университетско отборно състезание по синтетична биология.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

В: „Ти имаш потенциал, позволи си да го покажеш точно днес!“
Д: Каквото стане - такова.

6.     А последната?

В: „Направих каквото можах, пък да става каквото ще!“
Д: Дали не съм пропуснал някой въпрос?

7.     Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?

В: Срещнаха ме с прекрасни хора, които по един или друг начин ме направиха човека, който съм сега.
Д: Чудесни преживявания.

8.     А какво ти взеха?

В: Не е като да не са ми взели нищо. Взеха ми част от свободното време и го направиха една идея по-смислено.
Д: Последните 6 летни ваканции.

9.     Имаш ли си талисман за късмет?

В: Да, но не носи късмет само на мен, а на всички биолози олимпийци от моето училище. Казва се Резус и е плюшена маймунка.
Д: Не, не съм суеверен.

10.  Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?

В: Постоянството. Независимо в каква област се състезаваш, трябва да поддържаш тонус. Трудът винаги се отплаща, а и гарантира вървене към прогрес.
Д: Способността да размишляват. Запомнянето наизуст е умение, нужно на доктори и адвокати, не олимпийци.

11.  Любим момент/ история от състезание?

В: Най-пресният е от МОБ във Великобритания. Една голяма част от състезателите се бяхме събрали посред нощ, ядяхме лакомсва от целия свят, разменяхме си сувенири и накрая всеки трябваше да изпее химна на страната си. Това са най-ценните моменти от състезанията – създаването на приятелства.
Д: Когато спечелих бронзовия медал от олимпиадата в Япония, с ръководителите отпразнувахме повода… с шишенце домашна ракия.

12.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

В: Биологията е наука за живота. Ако разбереш биологията, ще научиш много за това защо и как съществуваме.
Д: Биологията е наука, която се интересува от всичко, което е живо в момента.

13.  Опиши биологията с три думи?

В: Необятна, Интересна, Велика.
Д: ДНК и компания.

14.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

В: Интернет.
Д: Електричеството.

15.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

В: Бих изобретила карта памет, която да се поставя в мозъка, с цел увеличаване на неговия капацитет.
Д: Устройство, сливащо човешкото съзнание с компютър.

16.  Любима поднаука от биологията?

В: Молекулярна биология.
Д: Генетика.

17.  Защо?

В: Защото, за да разбереш процесите, които протичат в човешкото тяло или дори в рамките на екосистемата, неизменно трябва да разучиш първо клетката и нейната впечатляващо сложна машинария. 
Д: Заради възможностите, които манипулирането на биологичния “софтуер” дава.

18.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

В: Бих си останала човек.
Д: Бих си останал човек.

19.  Защо?

В: Защото вярвам, че нашият вид е натоварен с отговорността да се развие достатъчно, че да открие всички неизвестни в уравнението на вселената.
Д: С помощта на интелекта си, човек може да е и риба, и птица, и мравка.

20.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

В: „Медицина ли ще учиш?“
Д: Защо ни тровите с ГМО-та?

21.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

В: Онкомирацидиум – ларвен стадий от развитието на един паразитен плосък червей.
Д: - 

22.  Как виждаш света след 10 години?

В: Предполагам ще има вече iPone 18 и това ще вълнува най-много хората. Ако се върнем 10 години назад, ще видим, че не са се променили много неща досега или поне не са били достатъчно важни, за да им обърнем внимание.
Д: Не твърде различен от сега.

23.  Ами след 50?

В: Това вече е интервал, който позволява големи промени. Силно се надявам Земята да ни издържи дотогава. Започнали сме да черпим невъзвръщаеми ресурси и е малко късно да се осъзнаем. Мисля, че няма да караме летящи коли или да живеем на Луната, камо ли на Марс, но определено предричам голям пик в развитието на технологиите и научните открития.
Д: Дълбока криза в следствие на унищожения климатичен баланс.

24.  Растенията имат ли чувства?

В: Не, но ако имаха, щяха да са много наранени от това, което им причинява човекът в днешно време.
Д: Нямат животинските емоции, но като всеки жив организъм усещат. Затова веганите са много по-зли от “месоядците”, защото при пържолата телето поне е умряло, а картофа се реже и вари жив.

25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

В: Казва се Радослав Александров и макар да не е редовен учител по биология, той е човекът, който ме подготви за изкачването на върховете в науката. Като бивш олимпиец, той дълги години се занимава с подготовката на състезателите по биология от нашата гимназия. Възхищавам се на такива интелигентни и мотивирани хора.
Д: Господин Валентин Дойнов, учител по биология от НПМГ.

26.  Теория или практика?

В: Теория.
Д: Практика със сигурност.

27.  Би ли си купил парцел на Луната?

В: Това е последното нещо, за което бих похарчила парите си.
Д: Само ако имам собствен космически кораб.

28.  Къде си сега?

В: Вкъщи пред компютъра.
Д: В Швеция, където работя като учител за момента.

29.  Любимо занимание?

В: Колебая се между рисуване и слушане на музика, но смятам, че рисуване, докато слушам музика, определено е добър отговор на въпроса.
бД: Да модифицирам операционната система на телефона си.

30.  Висше образование – в България или в чужбина?

В: А защо не в „България И чужбина“. Смятам, че не е лоша идея да започна образованието си в България, да изградя една основа, която да надградя в чужбина след време. Човек може да се развива еднакво добре навсякъде, стига да работи здраво за това, което иска да постигне. Аз в това отношение съм работохолик.
Д: Тъй като вече завърших в чужбина, мисля че отговорът е ясен.

31.  Най-неприятен предмет от училище?

В: География.
Д: История, не защото преподаването беше зле, а просто не ме бива да запомням факти и дати.

32.  За какво мечтаеш?

В: Да съм щастлива от това, което правя в професионален план, и да не съжалявам за направените избори в живота си.
Д: Да намеря работа, която няма да ми е противна след 30 години.

33.  Какво харесваш в себе си?

В: Че съм употита, старателна, с чувство за хумор, скромна, но ако продължа да изброявам, няма да е много скромно от моя страна.
Д: Способността ми да импровизирам.

34.  А какво - не?

В: Прекалено самокритична съм и мрънкам много.
Д: Твърде много мисля.

35.  Има ли живот след смъртта?

В: Сложен въпрос. От биологична гледна точка, умирайки, се превръщаме в органична материя, която продължава да циркулира в кръговрата на веществата. От човешка гледна точка, живот след смъртта има за хората, които обичаме.
Вярвам и в двете твърдения и не се опивам да доказвам истинността им.
Д: Не, смъртта е финалният враг пред човечеството.

36.  Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?

В: Приятел, за да не се чувствам самотна.
Д: Компютър с достъп до интернет.

37.  Препоръчай ни книга!

В: „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
Д: "Guards! Guards!" на Тери Пратчет.

38.  А филм?

В: „Кръстникът“.
Д: "The Prestige by Cristopher Nolan."

39.  Компютър или лаптоп?

В: Лаптоп.
Д: Лаптоп, преносимостта е незаменимо качество.

40.  Васко Кръпката или Васко Кеца?

В: Васко Кеца.
Д: Говорил съм лично само с Васко Кръпката, тъй че…

41.  Лютеница или кьополу?

В: Лютеница is love, лютеница is life.
Д: Лютеница.

42.  За или против униформите в училище?

В: Против.
Д: Против, невъзможно е да се угоди на всички с едно облекло, независимо от дизайна.

43.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

В: Олимпиада по биология, матури, бал, шофьорски курсове и надявам се хубави неща, които не съм предполагала, че ще се случат.
Д: Да избутам учениците си до златен медал, или поне да ги засиля в правилната посока.

44.  Поздрави събеседника си?

В: Нека дните ти бъдат толкова хубави и ползотворни, че да не искаш да свършват!
Д: Нека късметът винаги да е в твоя полза.

45.  Съвет към младите/прохождащите състезатели?

В: Повярвайте сами в способностите си, учете заради себе си и не забравяйте, че в науката всичко е въпрос на любопитство!
Д: Да се състезават само ако наистина им харесва, а не заради нечии очаквания. И ако са дали всичко от себе си, да са доволни от резултата, независимо какъв е той. “Можех и по-добре” означава, че не са направили всичко по силите си.

 

Мартин е едва 8 клас, но е изгряваща звезда в информатиката - носител на единственото българско злато на първата Европейска младежка олимпиада по информатика, 2017. Момчил е трикратен сребърен и двукратен бронзов носител от Международни и Балкански олимпиади по информатика, вече завършил бакалавър в Кеймбридж.

1.     Представи се в едно изречение!

Мартин: Мартин Копчев - 14-годишно момче от Габрово, което обича да се занимава с математика и информатика.
Момчил: Момчил Пейчев, на 22 години от Варна.

2.     В момента се занимавам с ...

М.К.: Aми, в момента отговарям на въпросите от блиц интервюто. Сега сериозно – участвам в състезания по математика, информатика и английски език и се подготвям за предстоящите сериозни състезания, в които ще се изисква прилагане на голям обем от знания.
М.П.: Надявам се успешното ми приключване на бакалавъра по компютърни науки в Кеймбридж.

3.     Как те наричат приятелите?

М.К.: Тъй като фамилията ни не е често срещана, а и е малко по-странна, към всички от семейството се обръщат по фамилия. Като се замисля и аз не съм изключение. За роднините и приятелите съм просто Марти!
М.П.: Момчил, Момчи, Момо.

4.     Най-ценното, което състезанията ми дават/дадоха…

М.К.: Благодарение на състезанията пътувах много и изживях много хубави моменти – награждавания, поощрения, признания, които едва ли щяха да ми се случат без това, с което се занимавам. Срещнах изключително умни хора, с които споделяме общ интерес – страстта към науката. Но най-ценни са знанията, които съм придобил.
М.П.: Приятелства и пътувания. И от двете по много.

5.     Но ми взеха…

М.К.: Голяма част от свободното време.
М.П.: Много време също така.

6.     Последното международно състезание, на което участва?

М.К.: International Autumn Tournament in Informatics 2017, където спечелих сребърен медал.
М.П.: Като ученик – международната олимпиада по информатика в Тайван, 2014.
Като студент – северозападните европейски регионали, които са квалификация за финалите на световното за студенти (NWERC ACM-ICPC), в Бат (Англия), 2016.

7.     Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?

М.К.: Първата ми мисъл е "Време е!", а последната зависи от представянето ми.
М.П.: Първата предполагам е ‘‘Оф, спи ми се‘‘, втората може би ‘‘Woohoo, време за екшън‘‘, веднага след състезанието: ‘‘Май не беше толкова зле‘‘ или ‘‘Пхаха, много го омазах‘‘. В края на деня вече гледам да не мисля за състезанието, така че няма нещо конкретно.

8.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М.К.: Учител по математика. Родителите ми са ме записали на уроци по математика още в трета-четвърта група на детската градина и е нормално тогава да съм давал този отговор.
М.П.: Нямам спомен, но сигурно съм искал да стана спортист. Като малък спортувах много, чувах за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Йордан Йовчев … по новините и може би съм искал да съм като тях. Също така националният отбор по волейбол за мъже играеше мачовете си от световната лига във Варна и много се впечатлявах, когато ходех да ги гледам. Сега ако бях 10-годишен, може би щях да искам да съм като Григор Димитров например.
Когато тръгнах по състезания и започнах да чувам за хора, които са отишли да учат в Харвард, Оксфорд и т.н., мисля, че се впечатлих още повече, и някъде там започнах да искам да съм като тях. Позитивните примери са много важни.

9.     А сега как отговаряш?

М.К.: Мисля, че все още ми е рано да реша. Но като се замисля определено ще е нещо свързано с информатиката – програмиране и т.н.
М.П.: И сега не знам какъв искам да съм, когато порасна. Предполагам, че е най-хубаво да имаш свободата да бъдеш какъвто и каквото си искаш.

10.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М.К.: Лишавам се от време за забавления. Лятото на 2017 г. го изкарах само в подготовка, национални лагер-школи и участия в олимпиади, свързани с младежките национални отбори по математика и информатика и затова за мен ваканцията реално започна на 13 септември.
М.П.: Със съня, времето, пропускал съм събития на класа или рождени дни на приятели, защото е трябвало да пътувам нанякъде. Тогава може би съм го намирал за нормално и не ми е правело толкова впечатление.

11.  Любима история от състезание?

М.К.: Любими са ми спомените от цялото ми участие на Romanian Master of Informatics 2017 г. – съревноваването ми с по-големите от мен състезатели, купона и изживените моменти с тях.
М.П.: Като включим всички състезания, пътувания и лагер-школи в продължение на 8-9 години, ми е трудно да се сетя за един конкретен момент. Предполагам на международната олимпиада в Австралия, когато посетихме зоопарка (и погалихме спяща коала и кенгуру) и след това отидохме до брега на океана.
Едни от най-първите ми спомени от състезания са от зимните в Русе, 2006-та година. Тогава бях 4-ти клас и участвах на състезанието по математика и за първи път пътувах с МГ някъде извън Варна. Общежитията не бяха от най-хубавите, в които някога съм бил, но с приятелите ми си прекарахме страхотно (лапешки истории). Турнирът по информатика се провеждаше в същия град и си спомням, че втората вечер успях да попадна в стаята на ‘‘големите“ 12-класници. В едната стая се играеше свара, в другата StarCraft. Май не ми беше там мястото :D, но изглежда добре си прекарваха хората.

12.  Най-досадният въпрос за един информатик?

М.К.: Можеш ли да хакнеш …?" или въпрос свързан с информационните технологии.
М.П.: “Брат, компютърът ми не се включва, ще може ли да ми го оправиш?”, “Ще ми инсталираш ли Уиндоуса?”, etc.

13.  Три думи, с които би описал информатиката?

М.К.: Интересна, предизвикателна и полезна.
М.П.: Интересна, интерактивна, динамична.

14.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

М.К.: В четвърти клас, г-жа Донка Капралова се обадила на майка ми, за да ме покани да се присъединя към школата по състезателно програмиране на Телерик, тъй като видяла, че се справям отлично на състезанията по математика. В началото идеята беше само да пробвам, но на мен ми хареса и продължих. И така до днес – вече  като капитан на младежкия национален отбор по информатика и единствен златен медалист от eJOI.
М.П.: В 4. клас започнах да посещавам курсовете по информатика в МГ Варна. Вкъщи имахме само 1 компютър с телефонен интернет, който стоеше в стаята на сестра ми, така че го ползвах предимно вечерите преди школите, за да се упражнявам. Играех си да отпечатвам разни фигурки и символи и много се кефех като виждах черния екран и разни неща да се появяват на него така, както аз искам. Тогава ползвахме Borland за среда за програмиране и с този син екран си се чувствах все едно съм в матрицата.
Тогава игри не играех, но поради факта, че бързо и лесно можех да виждам резултатите от действията си и от това, което правя/програмирам, всичко това ми се струваше като игра и ми беше достатъчно да се запаля.

15.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

М.К.: Устройство, с което можеш да четеш мислите на хората.
М.П.: Телепорт във времепространството. Нямам идея…

17.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал (в състезанията)?

М.К.: Тази година реших да участвам на Romanian Master of Informatics 2017 със състезатели от възрастова група А. Дадените задачи и през двата състезателни дни бяха наистина много трудни, но все пак успях да се преборя за бронзов медал.
М.П.: От състезания по информатика най-трудните, за които се сещам, са Wombats от международната през 2013-а, задачата от есенния турнир през 2012-а на Данчо Чапъров, и може би задачите от втория ден на Балканската олимпиада в Сърбия, 2012-а.
Обикновено повече помня задачите, които са ми харесали и съм успял да реша, и благодарение на които съм завършвал на по-предни позиции.
В реалния живот най-трудната ми задача, на която все още търся решение, е как да съм максимално дисциплиниран и ефективен, така че да губя възможно най-малко време. Надявам се, че бележа известен напредък в това отношение :D

18.   Как протича една (твоя) подготовка за състезание?

М.К.: В трупане на теоретични знания, в решаване на задачи от предишни издания на състезанието и в решаване на нестандартни задачи, които да подобрят логическото ми мислене.
М.П.: Обикновено подготовката си тече(ше) целогодишно. 1-2 седмици преди състезанията просто започвах (още) по-целенасочено да решавам задачи. Любимите ми ресурси бяха американски (USACO-та) и хърватски (COCI-та) задачи. Всички on-line състезания (topcoder, codeforces, usaco, coci) също бяха добри тренировки и гледах да участвам, когато имам възможност. Чувал съм, че някои хора сядат и решават стари теми от състезания във времево ограничение от 5 часа, но за това се иска още по-голяма дисциплина и при мен това работеше по-малко. Летата обикновено са най-добрият момент, в който може да се напредне бързо и ударно, така че е добре да се оползотворяват максимално.

20.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

М.К.: Това, че чрез различни програми и приложения улеснява значително живота на хората.
М.П.: Най-известните/популярните/hype-нати неща, за които се говори в момента, са свързани с изкуствения интелект и машинното самообучение (Machine Learning).
Интересно може би би било приложението на информатиката в областите на здравеопазването, образованието и развитието на по-изостанали райони по света.

21.  Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?

М.К.: Летяща кола.
М.П.: В близките години работата в областта на Machine Learning-а ще продължи. Има доста компании, които работят по създаването на самоуправляващи се коли (Self-driving cars). Друга гореща тема е виртуалната и добавената реалност (Virtual Reality / Augmented Reality).
Аз лично очаквам до 5-10-15 години да се намери сериозно приложение и в областта на здравеопазването, но поради някаква причина за това се говори и пише по-малко.

24.  Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?

М.К.: Недостатъците на българското образование са много – късното започване на изучаването на информатика в училище, недостатъчният брой часове, неподходящо подбраните теми в учебните програми на МОН, липсата на добри учители и липсата на средства в бюджетите.
М.П.: В училище – малкият брой часове за изучаване на информатика предполагам. Честно казано IT образованието, което получих в МГ-Варна, беше на не лошо ниво. Единствено може би съжалявам за това, че след училище си останах с доста ограничена представа за това що са компютърни науки и какво е важно да се знае. Чак след като влязох в университета започнах да виждам по-широка картина.
В български ВУЗ не съм бил, така че не мога да дам обективна оценка. Предполагам малко се губи връзката в това студентите да разберат какъв е смисълът на това, което им се преподава.
Съществува дебатът, че в българското IT образование няма достатъчно практика, но според мен това е въпрос повече на лична мотивация и желание за развитие (също така някои области на компютърните науки са изцяло теоретични и това на някои хора им харесва). Според мен голям проблем е липсата на мотивация и високи цели на достатъчно голям процент от учениците и студентите (има и изключения естествено).

25.  Къде може да те срещне най-често човек?

М.К.: В училище, а през останалото време съм пред компютъра вкъщи.
М.П.: Тази година съм най-често в компютърната лаборатория в Кеймбридж, библиотеката, в стаята си, или в една от стаите за учене в колежа. Boring, I’m sorry.

28.  С кой известен учен би искал да срещнеш?
    М.П.: Миналата година (вече по-миналата, бел.ред.) веднъж видях Стивън Хокинг докато си вървях в Кеймбридж. Предполагам би ми било интересно да слушам някоя негова лекция на живо. 
     
29. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

М.К.: Сигнален пистолет.
М.П.: Нож.

29.  Любимият ти научен виц?

М.К.: Програмист към пианист: - Много сериозна клавиатура имаш - с цели 89 клавиша. Обаче, това дето shift-a го натискаш с крак - е, т'ва вече е яко!

М.П.: Тъй като ми отне време да намеря поста с вицовете, публикувам няколко. Credits to Facebook стената на Юлия Маркова и съответните коментиращи.

Q: What did the male magnet say to the female magnet? A: From your backside, I thought you were repulsive. However, after seeing you from the front, I find you rather attractive.
Spends 5 years of his life studying physics. Laws of physics change.
Physics puns are no joke. It’s a relatively dark matter.

И един тъп информатичен виц: There are 10 types of people: those who understand binary, and those who don’t.

30.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

М.К.: Първата ми учителка по математика г-жа Росица Коева и преподавателя ми по информатика г-н Младен Манев (поклон пред паметта му).

31.  "Мисля, следователно съществувам" - Съществувам, следователно..?

М.К.: Създавам.
М.П.: Създавам.

32.  Любимо занимание/хоби?

М.К.: Компютърни игри, разходки със семейството и кучето ни.
М.П.: Спорт!!!

33.  Кокошката или яйцето?

М.К.: Определено е яйцето. А то как се е появило без кокошката? Е, това вече е загадка. 
М.П.: Кокошката.

34.  Песента, която описва настроението ти в момента?

М.К.: "Hall of Fame" на The Script ft. Will.i.am
М.П.: Swedish House Mafia – Don’t you worry child

35.  Последната книга, която прочете?

М.К.: "Сборник от задачи по геометрия за факултативна подготовка".
М.П.: “Zero to One” на Peter Thiel

36.  За какво никога не ти остава време?

М.К.: За спортуване.
М.П.: За спорт.

37.  Любим предмет в училище/университета?

М.К.: Естествено информатика.
М.П.: Бих ги определил като направления – Machine Learning и компилатори/компютърна архитектура.

38.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

М.К.: Семейство, приятели и споделена любов.
М.П.: Здраве, храна, вода, сън, сигурност, приятели, любов и нещо интересно за правене. Намирам Maslow’s hierarchy of needs за доста правдоподобен модел в общия случай.

39.  Благородно завиждам на....

М.К.: Успехът на другите трябва само да те мотивира, а не да те кара да завиждаш, дори и благородно.
М.П.: Хората, които са по-продуктивни от мен.

40.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

М.К.: Не. Всъщност не съм се и опитвал.
М.П.: Не.

41.  Судоку или кръстословица?

М.К.: Кръстословица.
М.П.: Кръстословица, но със судокутата се справям по-добре.

43.  Какво ти предстои до края на академичната година?

М.К.: Да участвам в много състезания, да се срещна с прекрасни хора и да отида на много нови за мен места. Така да се каже, най-интересното тепърва предстои.
М.П.: Изпити и да напиша дипломната си работа.

44.  Кого искаш да поздравиш?

М.К.: Моите преподаватели и семейството ми – това са хората, които стоят винаги зад мен. Без всички тях, аз нямаше да бъда човекът, който съм в момента.
М.П.: Родителите ми, сестра ми, всички учители, които са ме обучавали, и приятелите ми :D

45.  И поздрав за събеседника ти (изненада е)?

М.К.: Да бъде здрав и да постигне това, което си е поставил като цел през годината.
М.П.: Здраве и късмет. Олимпийските състезатели по информатика не мисля, че имат нужда от по-специални пожелания. 

46.  Съвет към другите/младите състезатели?

М.К.: Да се развиват, да са смели и да поемат рискове. Както и никога да не се отказват пред трудностите.
М.П.: Да са упорити и търпеливи.

Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.

1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.

2. В момента се занимавам с …

К: Експерименти по докторантската ми работа.
Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.

3. Как те наричат приятелите?

К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
Ц: Цани.

4. Последното международно състезание, на което участва:

К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

К: Трябва да се разсъня.
Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”

6. А на деня след това?

К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”

7. Кога би се отказал да решиш една задача?

К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.

8. На кого се възхищаваш?

К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
Ц: Илон Мъск!

9. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!

10. А пък ти взеха...?

К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.

11. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.

12. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.

13. Любим момент/ история от състезание?

К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!

14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.

15. Защо астрономия?

К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.

16. Опиши астрономията с три думи!

К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
Ц: Вход към астрофизиката.

17. Защо и за кого тя е полезна?

К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.

18. Астрономите са готини, защото…

К: Са нощни птици!
Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.

19. Най-великото изобретение, измисляно някога…?

К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
Ц: Писмеността.

20. Астрономия или астрофизика?

К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
Ц: Астрофизика.

21. Плутон планета ли е?

К: Не.
Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.

22. Любимо съзвездие?

К: Орион.
Ц: Ралица.

23. Вярваш ли в извънземни?

К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни. 
Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.

24. А в зодии?

К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.

Ц: Не. Този въпрос е обиден.

25. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
Ц: Комунистическо.

26. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.

27. Родното ти място?

К: София.
Ц: Перник.

28. Любимо занимание/хоби?

К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.

29. За какво мечтаеш?

К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
Ц: “Не знам.”

31. В какво се крие красотата на науката?

К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
Ц: В това, че всичко друго е грозно.

32. Какъв си бил в предишния си живот?

К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!

Ц: Не.

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

К: Машина за телепортиране!
Ц: Метална тенджера със семена.

34. Кокошката или яйцето?

К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.

35. Театър или кино?

К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
Ц: Кино.

36. Планина или море?

К: Планина.
Ц: Морета на Марс!

37. Изгрев или залез?

К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.

38. Какво ти предстои в следващите месеци?

К: Участие в конференции.
Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.

39. Кого искаш да поздравиш?

К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.

40. Пожелай ни нещо!

К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве! 
Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.

41. Съвет към младите състезатели?

К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“

Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.

 

 

1. Представи се в едно изречение!
   Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
   Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).
    
2. В момента се занимавам с ...
   Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!
   Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.
    
3. Как те наричат приятелите?
   Е: Еми, Емчо, Емилия, чушка…
   Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.
    
4. Последното международно състезание, на което участва?
   Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.
   Г: IBO 2004 Australia.
    
5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
   Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”
   Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.
    
6. А последната?
   Е: “По дяволите…”
   Г: Разочарование от неуспеха.
    
7. Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
   Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.
   Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.
    
8. А какво ти взеха?
   Е: Малко от увереността в себе си.
   Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.
    
9. Имаш ли си талисман за късмет?
   Е: Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.
   Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.
    
10. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
    Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
    Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.
     
11. Любим момент/ история от състезание?
    Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!
    Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.
     
12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
    Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.
    Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.
     
13. Опиши биологията с три думи!
    Е: Наука за живота.
    Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.
     
14. Най-великото изобретение, измисляно някога…
    Е: Компютърът!
    Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.
     
15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!
    Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.
     
16. Любима поднаука от биологията?
    Е: Молекулярна биология!
    Г: Протистологията.
     
17. Защо?
    Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.
    Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..
     
18. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
    Е: Стивън Хокинг.
    Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.
     
19. Защо?
    Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.
    Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.
     
20. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
    Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.
    Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.
     
21. Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
    Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.
    Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).
     
22. Как виждаш света след 10 години?
    Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.
    Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).
     
23. Ами след 50?
    Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
    Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.
     
24. Растенията имат ли чувства?
    Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.
    Г: Не.
     
25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
    Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.
    Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.
     
26. Теория или практика?
    Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.
    Г: Едното не може без другото.
     
27. Би ли си купил парцел на Луната?
    Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.
    Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.
     
28. Къде си сега?
    Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.
    Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.
     
29. Любимо занимание?
    Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.
    Г: Футбол и фрийстайл.
     
30. Висше образование – в България или в чужбина?
    Е: За мен правилният отговор е в чужбина.
    Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.
     
31. Най-неприятен предмет от училище?
    Е: Физика.
    Г: Литературата.
     
32. За какво мечтаеш?
    Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.
    Г: Голямо откритие.
     
33. Какво харесваш в себе си?
    Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.
    Г: Не съм се замислял.
     
34. А какво - не?
    Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.
    Г: Списъкът е дълъг.
     
35. Има ли живот след смъртта?
    Е: Надявам се не!
    Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.
     
36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
    Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.
    Г: Няколко тона консерви и отварачка.
     
37. Препоръчай ни книга!
    Е: „Пътеводител на галактическия стопаджия”
    Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)
     
38. А филм?
    Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.
    Г: Не се сещам в момента.
     
39. Компютър или лаптоп?
    Е: Лаптоп, доста по-удобно!
    Г: Лаптоп.
     
40. Васко Кръпката или Васко Кеца?
    Е: Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.
    Г: Нито един.
     
41. Лютеница или кьополу?
    Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!
    Г: Лютеница.
     
42. За или против униформите в училище?
    Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.
    Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.
     
43. Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
    Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.
    Г: Работа.
     
44. Поздрави събеседника си?
    Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?
    Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.
     
45. Съвет към младите състезатели?
    
    Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!
    
    Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
    А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.