Последни блог постове

Румен Христов е на трето място в световната ранглиста по информатика. Носител е на цели 8 златни и 4 сребърни медала. В момента учи трети курс компютърни науки в MIT (Масачузетски технологичен институт) в Съединените щати.

Не зная докога ще уча, искам да направя магистратура, но всичко тук е много динамично. Ето, питаш ме какво ми се работи. Нямам идея. Големите компании в тази сфера са млади – Google, Facebook. Може би следващия месец ще се появи още по-голям играч от тях? Или  някой ще изчезне. Кой знае. Така че в момента съм фокусиран върху обучението си.

Аз също бях предубеден за разликата в обучението. И убеден, че преподавателите в MIT са много “по-” от тези в България. Не е така. Говоря си с приятели от различни школи по света, разлика в нивото почти няма. Разликата е в подхода им към ученика, към начина, по който той трупа или доказва знание. Тук крайната цел е да натрупаш колкото се може повече знание, не да “се доказваш”. И това го има, но то е естествено следствие. Ще ти дам пример – MIT не е случайно място, тук всеки е високо мотивиран да бъде най-добрият, а и плаща наистина много пари. В MIT да не ходиш на лекции, защото нещо не ти се учи, е почти изключено. Но се случва някои лекции наистина да не са добре посетени. Тогава преподавателите сядат, мислят и представят на студентите си някакъв модел за мотивация, някаква мини кампания, която да върне интереса им към тяхната дисциплина. Защото е ясно, че не става въпрос за мързел, а за липса на интерес. В България е точно обратното. Ако не ходиш на училище или на лекции, значи си някакво деграде, аутсайдер. Ами, не. Ето, аз не учех почти нищо друго, освен математика. По химия например – ще кажеш, пак природна наука, близка до мен, изобщо не учех. Учителката ме фрустрира – закъсня за контролно и заради своето закъснение, ни накара да приключим по-рано; а толкова исках да довърша, защото наистина знаех. Такива едни неща правят разликите между тук и там. Сега ме е яд, че не разбирам от химия.

От друга страна, без моите преподаватели в школата “А и Б” в Шумен – Бисерка Йовчева и Петър Петров, аз нямаше да бъда тук. Те ми дадоха и знанията, и желанието да стигна по-далеч.

Най-големият плюс за мен от олимпиадите е, че обиколих света. Между 7 и 12 клас пътувах страшно много. Имах и времето да преживея тези пътувания. Сега, и да имам пари, няма да е същото. Защото ще препускам, ще имам още куп неща, които ме ангажират. Тогава просто решавах задачи и се наслаждавах на случката.

За да се занимаваш с компютърни науки, първо трябва да научиш английски. Точка. После да започнеш да програмираш. Наскоро Барак Обама демонстрира как за час-час и нещо можеш да придобиеш елементарни умения в програмирането – нещо като “в 3 лесни стъпки” за всички, които си мислят, че науката е супер трудна и недостъпна. Не е.

Това, което ме впечатли тук, е мотивацията. Тук всеки, който знае повече от теб, те мотивира и това е страхотно. С приятели, сред които и българи, живеем 40 човека в една къща. Това е нашето братство. Братството е много яка работа, нещо като тайно общество, но без страхотиите от филмите. Нашето се казва Номер 6 и е на 100-ина години. За да приобщим нов член към Номер 6, трябва да го одобрим. И това не е нещо супер сложно – просто трябва да се харесаме. Ние него, той – нас.

Братствата тук – защото те са големи структури, имат своите принципи и закони, са начин да цениш и уважваш своите състуденти, своята школа. Да се връщаш с носталгия тук и да знаеш, че твоят университет е станал част от самия теб, от твоите корени. Мисля, че в България това го няма – силната принадлежност, гордостта, че учиш някъде. А е супер важно за репутацията на един университет.

В САЩ много хора се занимават с наука. Много. Мисля, че това е начинът науката да стане част от живота на едно общество и на хората изобщо. Много хора да я практикуват. Половината мой университет се занимава с наука. Така науката навлиза в живота ни. В MIT има 7 българи, които учат за бакалавърска степен и още много други, които карат магистратура и докторантура. Приятел съм с много от тях, с някои живеем заедно в братството. Едни се занимават с математика, други – с механично инженерство, с инженерство, тук то е основното.

В софтуерното инженерство няма трендове, всичко е тренд и в следващия момент – вече не е. Тук хората се вълнуват много, например от самодвижещи се автомобили. Но така е през последните няколко години. Да, автомобили, които се карат сами. Трудното да обясня това, от което аз се вълнувам, се дължи на факта, че крайният продукт на нашата дисциплина е много по-различен от процеса, по който се стига до него.

Образованието ми струва 60 000 долара годишно. За щастие, по-голямата част от сумата се поема от университета във вид на стипендия. Освен това, всяко лято работя.

Последната книга, която прочетох, беше биографията на Ричард Файнман – той е бил изключително умен и забавен човек и книгата съдържаше и технически, и смешни моменти, така че ми пасна доста. Не съм голям фен на филмите, но може би последният беше Gone Girl. В MIT има между 30 и 40 отбора по най-различни спортове, с това също се занимавам.

Не е толкова трудно да стигнеш до Щатите. Малко хора биха ми повярвали, но с доста работа и правилната подготовка всеки може да стигне до тях. Ако имаш правилните ресурси и започнеш да се подготвяш от 8-9 клас, имаш реални шансове да го постигнеш. Друг е въпросът, че пътят е дълъг и труден и в крайна сметка не винаги си струва.

3 онлайн източника за знание, които препоръчвам:

• reddit
• quora
• лекциите на ted

Марин Иванов, носител на златен и бронзов медал от международни олимпиади по лингвистика, носител на втора награда от Традиционната всерусийска олимпиада по лингвистика, както и на редица отличия на национално ниво. В момента студент по икономика и управление с преподаване на английски език, УНСС.

В училище избрах лингвистиката, защото ми беше напълно непозната. След това избрах икономиката, защото и с нея никога не се бях занимавал. Това е общото между моите интереси – разнообразни дисциплини, съвършено нови за мен. Не мисля, че трупането на информация е най-важното нещо в образованието. Бих заложил по-скоро на мисленето. Това ме палеше и в лингвистиката – учи те да мислиш.

Мечтая да се занимавам с маркетинг. Ужасно ми е любопитно да разбера какво би харесал човекът отсреща, да вляза в главата му. Езиците са интересни, защото разбираш как различните хора мислят. Какво ги определя като хора и цивилизация, от какво се вълнуват, как с времето моделират представите си за света. Ето например, има езици, които днес се говорят от страшно малко хора. Ще кажеш, сигурно си приличат по нещо, най-малкото по факта, че носителите им постепенно изчезват. Но не е така. Някои от тях са изключително прости и хората, които ги говорят, го правят само помежду си, свеждат ги до набор от точни, директни и конкретни думи. Няма нищо сложно, което да ги разсейва, няма двусмислие. Тези прости езици са островни, срещат се например в Папуа Нова Гвинея, където е важно, когато се качиш на лодка и доплаваш до съседното племе, да се разберете, дори да говорите на различни диалекти. От друга страна, някои индиански езици, които също се говорят от шепа хора, са толкова сложни, че не е за вярване. И ето – всичко се свежда до корените, до първите носители на езика, до техните нужди. До това колко ограничена е твоята култура, имам предвид доколко излизаш от границите на познатия свят и изобщо – има ли нужда да изнасяш културата си навън.

Има много митове  в езиците. Сигурно много хора мислят, че ескимосите имат 100 думи за сняг. Не е вярно.

Има и много богати, образни езици, които едновременно с това са пестеливи. Измислят думи, които побират максимално количество информация, като глагола извеждам лодка в открито море. Една дума. Съществуват страшно много езикови феномени. Не всички могат да бъдат обяснени.

Задачите на олимпиадите по математическа лингвистика не са математически, а езикови. Но методите за тяхното разгадаване са математически. На състезанието по лингвистика няма нужда да “знаеш” – просто идваш и извличаш отговорите на задачите от самите тях. Не толкова учиш, колкото се подготвяш. Не е същото, като с олимпиада по история или литература. Фактологически отговори няма, има системи, благодарение на които стигаш до крайния резултат.

Започнах да практикувам математическа лингвистика в девети клас – събрахме се желаещи за школата по лингвистика в Испанската гимназия в София. Помня думите на момичето, което навиваше хора да се запишат: “То е като решаване на пъзели!”. И не беше далеч от истината.

Последваха три успешни години като състезател, в момента карам втората си година като асистент и помощник-организатор на състезанията по лингвистика в България. Занимавам се с подготовката на ученици, участвах и в организацията на Международната олимпиада, която тази година се проведе в България. На 21 години съм.

Преподавателят е много важен. Никога няма да мога да изразя благодарността си към Александър Велинов, чиито методи на преподаване винаги са били голямо вдъхновение за нас. Сега му помагам и просто наблюдавам какво прави, как го прави. Това ми е напълно достатъчно.

Избрах да уча в България, защото нямах избор. Нямах средствата да замина, а и не исках да оставям майка ми сама в София. Като се замисля обаче, сякаш и не исках. България е прекрасно място в много отношения, имам толкова много приятели и преживявания тук – не искам да ги оставя зад себе си.

Говоря английски, френски, испански. Английски език трябва да знаеш. Все за нещо ще ти послужи. Големите езици са силно повлияни от много други езици, през които колонизаторът или просто пътешественик е минал, чул, запомнил, пренесъл или усложнил в своя собствен език. Начинът, по който човек възприема света и взаимоотношенията в него, оказва несъмнено влияние върху езика. Но да не забравяме, че богатството на един език не е критерий за цивилизационен прогрес.

Лично аз обичам романските езици. Изпитвам нещо като патос на откривателя, когато намирам общи черти между тях. И не само между тях. Френският език е особен с това, че французите обичат да се отделят както в културен, така и в езиков аспект. Защитават много идентичността на собствения си език. Когато си говорим за заедно и отделно в една обща Европа, за мен е важно да допускаш чужди влияния, а колко ще им позволиш да те променят – това зависи само от теб.

Ако трябва да разкажа на човек, който за първи път чува за математическа лингвистика, какво е това, ще му кажа – декодиране на езици. След което, разбира се, ще му обясня. Смятам математическата лингвистика за безкрайно полезна извънучебна дейност, способна да изпита умението на човек да разсъждава. Лингвистика, защото произлиза от науката за езиците, и математическа, защото всяко езиково явление може да бъде представено и обяснено чрез математически похвати. Но за да се занимаваш наистина сериозно с нещо, трябва да имаш съзнание за това.

Най-големите предизвикателства в лингвистиката днес са изкуственият интелект и универсалният преводач. И малкият пробив в тези сфери ще окаже огромно влияние върху цивилизационния ни прогрес. В следващите 10-15 години ще има роботи, които мислят.

Онлайн източници на знание и вдъхновение за мен са:

Youtube – каналите Numberphile, CGPGrey, Vsauce

Archive.org – стотици хиляди архивирани файлове, книги и документи за… на практика за всичко

Reddit.com – едновременно един от най-полезните и най-вредните сайтове в интернет, а и чудесно място за разпускане

Казвам се Деница Маркова. Уча В СМГ, 11 клас съм, в паралелка с английски език. Започнах да се състезавам на 7 години, във 2-ри клас. В 3-ти се записах в курс по “Забавна математика” в СМГ. Не, забавната математика не е специален метод. Просто има задачи-загадки, задачи с клечки, такива неща. В момента уча основно математика и компютри. Най-интересна ми е оптимизацията на данни. Какво е това? Ами, ако имате разбъркано тесте карти и искате да изтеглите каро двойка много бързо – без да го търсите, има начин това да се случи. Просто подреждате тестето по най-подходящия начин. И оптимизацията на данни е точно това – да ги подредиш така, че най-лесно да намериш тези, които търсиш. Не е като фокус. Да кажем, система.

За нас състезанията са и време, в което прекарваме един уикенд заедно. Ние, олимпийците, сме много сплотени. Какво друго правим? Обикаляме улиците, играем на думи. Някой измисля много сложна дума, често термин, и останалите трябва да я отгатнат. Иначе от малки знаем, че светът не свършва с едно състезание. Стрес? Не. И да се справиш зле, продължаваш. Трудната задача за мен е като кръстословица. Блъскаш си главата над нея, не я зарязваш наполовина решена; има тръпка в това да я довършиш, да я решиш докрай. Не, не се страхувам от трудните задачи.

В СМГ има много китаристи, пианисти. Лично аз пиша. Обичам фантастика и хорър. Пиша нещо като новели, по-кратки от роман и по-дълги от разказ. Любимата ми героиня, която съм създала, е Карина. Каква е тя ли? Ами, особено момиче. Взима всички стереотипи, които хората й налагат, и се опитва да ги обърне в своя полза. Пънкарско момиче. Не й пука.

Слушам всичко от чилстеп до метъл. Не мисля, че нашето поколение е поколение без каузи. Напротив. Occupy движенията започнаха от млади хора. Ние сме израснали с електронната техника. За нас тя не е заплаха, а начин да си улесним живота. Например, мога да пиша на приятелката ми в Белгия и тя веднага да ми отговори. Или да проверя нещо, което в момента искам да знам.

Не учените късат връзката със света, по-скоро светът е скъсал връзката с тях. Искам това да се промени. Хората да разберат, че науката не е изолатор за особени характери. Тя може да бъде лесна, стига да й се посветиш. Много хора подхождат предубедено. Това са хора, които се страхуват от науката. Сложните неща не са така сложни, най-дългите формули не са най-трудните. Всичко може да бъде обяснено по прост начин. Стига да го разбираш.

Не съм решила къде ще уча. Може би в чужбина. Защото искам да пътувам, да видя свят, затова. Обогатяваш се културно, когато пътуваш по света. Но после непременно ще се върна или ще работя нещо, което има връзка с България. Тук са моите корени. Знам, че искам да се занимавам с онлайн услуги, някакви high-notch технологии. Зодия скорпион съм.

Науките, които харесвам – математика и информатика, днес се вълнуват много от енкрипцията на данни, от киберсигурност. Въпросът е как да се кодират данните, как да се “заключат”, за да не може да се злоупотреби с тях. Още никой не го е измислил.

Три онлайн места за наука, които препоръчвам:

Каналът Minute Science в You Tube

Сайтът на NASA Hubble

Khan Academy, разбира се

Уча в Американския колеж, тази година завърших 12 клас. Да, кандидатствах вече. В Щатите системата е по-различна – дисциплината не е водеща, няма такова нещо като “кандидатствах с физика или астрономия”. Иначе това са моите науки. Дали трябва да владееш английски, за да се занимаваш с тях? Не непременно. Аз обичам езиците – в тях има много симетрия, структура, това са интересни математически системи и математическата лингвистика го доказва – но си представям, че светският език не е определящ в общуването между двама учени. Иначе, да, английският език е важен, защото случайно неговите носители са развили съвременната информационна система. Тези хора са успели да опашат света с кабели, така че нормално е онлайн книгите да са достъпни предимно на английски. В момента чета руски учебник по физика. Не знам руски, някои думи звучат познато, но практически не владея езика. Когато видя формулите обаче, се сещам за какво става въпрос.

Когато бяхме със семейството ми на Карибите, на плажа си четях “2001: Космическа одисея”, дебела книга, но ми беше страшно приятно. Събирах корали и дреболии по плажа. Така е, природата помага на човек да съзерцава науката, да намира красотата в нея. Иначе напоследък не чета много художествена литература, не ми остава време, затова. Преди много четях. Мисля, че любимата ми книга е “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Защо го казвам ли? Обичам научния разговор, който носи леко, отпуснато настроение. Преди Американския колеж, учех в Италианския лицей в Горна Баня. Напоследък той отново прилича на хуманитарна школа. Повлиян съм от нея, за мен разговорът и разказът означават много.

Брат ми е в 5 клас, разиграва сценки. Радвам се, че го навих да участва в олимпиадата по астрономия. Ами, за 5 клас въпросите не са свързани много с математика. Така, де, можеш да се занимаваш с физика без да разбираш от математика, но до един момент. После става невъзможно. Та, с брат ми решаваме задачи като “Колко е сборът от диаметрите на планетите в Слънчевата система?” и не толкова конкретни, например “Как изглежда слънчево затъмнение, гледано от Луната?” Зависи от коя страна на Луната се намираш. Иначе брат ми се вълнува от актьорско майсторство, затова казвам сценки. Прави се на умиращ дядо, такива неща.

Аз обичам да снимам архитектура. Както и трамваите и светофарите нощем, правят тези червените, цветни линии. Обичам да снимам и София, но отгоре – от Копитото например.

Проблемът на образованието у нас е, че никой не се стреми това, което учим, да ти показва красотата на науката. За мен тя е най-важната. Ето, повечето хора не обичат математиката, защото не могат да решават задачи, скучно им е. А това е така, защото обучението по математика е, как да кажа, демонстративно – да решиш едни задачи на изпита. Не е свързано с осъзнаването на самата дисциплина, с нейната същност. Науката е нещо изключително красиво и доколкото красивото е изкуство, тя също може да бъде изкуство. Знаеш, казва се beautiful mind – гений или човек с “красив ум”.

Още за тази връзка ли? Добре. Венера например е много интересна планета, ту се вижда, ту не, движи се бързо. Кръстена е на римската богиня на красотата. Преди известно време реших да начертая точките на движенията на Венера. Получиха се два вписани един в друг петоъгълника. А за гръко-римската цивилизация петоъгълникът е бил много важна геометрична фигура, пентаграмът. Чудя се, знаели ли са, че планетата чертае пентаграми с движението си. Със сигурност. Това е красотата на заниманието с наука.

Изобщо не се ограничавам в ученето заради социалния ми живот. Опитвам се да съчетавам това, което харесвам – науката, тези отвлечени, често неземни, неприложими на земята неща – с обикновеното всекидневие. Защото науката се проявява във всичко наоколо. Преди известно време се разхождахме с мой съученик, по-малък от мен, и си говорехме, че във всяка случка се прилагат определени закони на физиката. В летенето на гълъбите, но и в начина, по който ние възприемаме това летене.

Мисията до Марс, не знам. Не ми се струва интересна. На Марс няма атмосфера! Сега, да отидеш дотам, за да изследваш радиацията, не е моето… Дали сме сигурни? Да, сигурни сме, че там няма въздух. Има само гадни пясъчни бури, които даже не усещаш като пясъчни бури. Ръждясала работа. Нали знаеш, че Марс е червен, защото е ръждясал? Има много желязо и всякакви железни съединения.

Аз съм против идеята за свръхестествени същества. Защо ли? Защото те правят неща с “мисълта си”. А мисълта не е водеща. Водеща е причината. Мисълта не е определяща, в началото е причината – мисълта е подчинена на причината. Не вярвам в астрологията. Освен ако не я разглеждаме като ранна форма на наука, ако не говорим за астрологията в древния свят, когато хората са наричали астрология способността си да разбират в кой ден в кое съзвездие е слънцето. Което си е страшна сила. Влияние. Превръщаш се в полу-бог. Защото знаеш кога е следващото слънчево затъмнение, затова!

Три онлайн източника за лесен достъп до наука, които Косьо препоръчва:

Wikipedia на английски език – най-уникалното нещо, което се е случвало на интернета. Защо ли? Аз уча физика в интернет, защото класическата книга те задължава да я изчетеш от начало до край. Тук не е така – първо се заражда идеята какво искаш да знаеш, след което с един клик го намираш. Освен това, статиите в Wikipedia са комбинация от доста елементарен стил и високо научно съдържание. Ако не разбираш нещо, започваш от простото и продължаваш към сложното.

WolframAlfa – компютърен енджин, който първоначално е разпознавал човешка реч. Днес това е база с данни за всякакви неща, която обаче може да прави математически изчисления. Общо взето, използваш сметачната машина за намиране и обработване на знание, не просто на данни. Тук можеш да зададеш всякакъв научен въпрос, вкл. сложно математическо изчисление.

HyperPhisics – научен сайт, специализиран.

Казвам се Лазар Митров, на 20 години съм, студент по медицина в Медицински университет, София. Завърших НПМГ с профил биология и немски език.

Науките ме вълнуват от малък. Помня, че събирах детски енциклопедии, четях ги, доколкото можех. Мисля, че започнах на 5 години…

Как се запалих по биологията? Имах тежко преживяване в първи клас – влязох в болница. Обратно на всички очаквания, тук страшно се развълнувах. Стори ми се много интересно, непрекъснато разпитвах защо се прави една или друга манипулация.

И до последно не знаех дали ще уча медицина. Категоричната ми насока беше към науките за човека и неговото здраве. Кандидатствах биология в чужбина – Принстън, Станфорд, Йейл. Избрах да уча тук. И защото университетите в Щатите не ми дадоха пълна стипендия. Образованието там е наистина скъпо.

Не бих бил типичният терапевт. Искам да практикувам медицина, но не искам сляпо да вървя по стъпките на това, което някой вече е открил. Лекарите у нас често забравят, че професията им е откривателска. Дори в най-малкото село лекарят трябва да знае, че медицината е наука и в нейното поле той може да измисля, да изобретява. Всеки лекар е призван да прави велики открития. Иновациите са най-важното за тази професия. И те често се правят не в лаборатория, а в стаята с пациенти, в отделението.

Това, което на повечето хора им изглежда грубо, за един лекар не е. За него е просто начин да спаси човешки живот.

Най-голямото нещо, което НПМГ ми даде, е академичният подход. Още в 8-ми клас часовете ни приличаха повече на лекции, отколкото на уроци. Често идвахме в Биологическия факултет. Никога не сме зависили от съдържанието на учебника, от нас се очакваше по-скоро да подходим с интерес и да вникнем в темата. Палеха ни преподавателите. И специално учителят ми по биология Валентин Дойнов. Той водеше часовете си като лекции, разказваше темата винаги увлекателно, винаги от много страни. Никога не са подхождали типично към нас – прочетете това, това и другото, пък утре ще ви изпитаме. Научихме се да си водим записки, имахме доста практически занятия, много скоро вече знаехме как да отсяваме важното от маловажното. Дали със съучениците ми сме били конкуренти? Определено. Това е стимулиращо, но не може да остане единствената форма на общуване.

Преди 1-ви клас вече имах микроскоп. Пластмасов. Много мои състуденти видяха микроскоп за първи път в университета. Сами разбирате какво означава това…

Най-голямата ми подготовка за медицинското образование бяха проектите в НПМГ. По няколко часа, всяка събота, в продължение на години. Сериозни занимания. Така се подготвяхме за олимпиади, за големи състезания.

В университета работя по проект, свързан с бъбречната функция и хемодинамика. Тук се преподава сериозна наука и се правят сериозни изследвания. Учебните лаборатории разполагат с много по-добри апарати от някои клинични лаборатории.

Когато влизах в университета, очакванията ми бяха доста амбициозни. В първи курс ми се стори лесно. Записах се на 4 стажа. Това, което успях да видя в истински болници, ме натъжи и ядоса. Има страшно много пациенти, които се отнасят ужасно с медицинския персонал. И той, колкото и да иска да помага, се среща с неразбирането на пациента, губи мотивация, няма средства…

Малко са младите хора, които следват медицина заради високи заплати. Тук те не са такива. Да, лекарите в чужбина са с много по-високо заплащане, но там разходите са огромни. Един млад лекар в Германия може да живее добре. Но да се говори за забогатяване, то става трудно с медицина. А и трябва много сериозна работа, за да бъде лекарят признат, той трябва да е наистина много добър.

В момента голяма мода е азотният оксид и новите медиатори в клетката. Азотният оксид е открит сравнително скоро, представлява много нетипична молекула. Повечето медиатори, с които клетките си общуват, са сложни молекули, а пък тази е малка газова молекула, малък газ – почти всяка клетка може да реагира на него. Но как да контролираме този процес? Както казва един мой професор, как ще спреш ти мене, волната и непокорната?

Важно е да се мисли out of the box. Един учен или лекар – не би трябвало да има разлика – трябва да чете между редовете и да вижда новото. Да вижда неща, които другите не виждат.

Член съм на Асоциацията на студентите медици. Ние сме активно сдружение и организираме различни събития. За едно от тях бяхме поканили трима гост-лектори – кардиолози. Българинът Иво Петров, един от тях, е пример за много смел  специалист. Оперирал е например спукана аорта на 14-годишно дете през крак и ръка. Момче от Унгария, също наш гост, разказваше как лабораторията, в която работи, е успяла да създаде работеща сърдечна тъкан от няколко стволови клетки.

На тежко болен пациент бих обяснил всички възможности, както и – най-вече – своите възможности. Да, бих препоръчал експериментално лечение. Тук не говорим за състезание с другите лекари, а с болестта.

Всяко лечение е индивидуално, лично, то е лечение на конкретния пациент. Но в нашите условия е по-лесно да се мисли за инфаркта в 5-то легло, отколкото за дядо Иван в 5-то легло, който е получил инфаркт и не се чувства добре. Възрастните хора отиват на лекар, за да си разкажат проблемите и живота си… Към тях трябва да се обръщаме като към човек, а не като към заболяване.

Без Олимпийското сдружение няма как да заминем на олимпиада например. Тъжното е, че се подготвяме за олимпиади, отиваме целият отбор в Швейцария например, идва посланичката на България да се снима с нас. А като се върнем… Представяме една държава, която трудно ни оценява. Образователната й система работи против практиката, а олимпиадите са практически изпити.

Много дължа на ръководителя на олимпийския отбор по биология Албена Йорданова, както и на Радослав Александров – ръководител на школата по биология в НПМГ и самият екс-олимпиец. Те, заедно с г-н Валентин Дойнов, са хората, на които дължа високите успехи.

Онлайн източници за бързо знание:

Wikipedia

Medicalnews

PubMed

Бисерка Йовчева е ръководител на школата по математика и информатика А&Б, треньор на шуменския отбор по информатика и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!

Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той: “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. Питате ме защо не в Математическата гимназия ли? Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият – две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко – “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та и при нас така – в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно.

Как започнах ли? С 6-цифров заем. Личен. Нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1-ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено… Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си.

Знаете ли какво представляваше животът ми по онова време? Всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служителите им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

Не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им – “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее”. Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това… На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500”. Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Онзи ден се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, ето, сега ме канят в Единбург. Но почвам да се уморявам. Станах баба! Имам нужда да остана на едно място. И утре се връщам в Шумен. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии – тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането – тогава, когато пишем програми.

Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централата на Google в Швейцария работят 4500 програмисти. Програмирането е симулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свърши нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности.

Дали децата ми се занимават с изкуство ли? Разбира се. Всичките ми информатици са танцьори!

Бисерка Йовчева е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди – Ростислав Руменов, Румен Христов, Антон и Ивайло Черневи, Иван Ганев, Валентин Борисов, Михаил Ковачев, Марин Йорданов.

Казвам се Христо. На 19 години съм, 12-ти клас в СМГ. Наесен заминавам за университета в Станфорд, Калифорния. Ще се занимавам с компютърни науки. Да вляза там беше трудно и не съвсем. Всъщност, кандидатствах в пет университета –  Станфорд, Харвард, MIT и Принстън. Приеха ме в Станфорд, Харвард и MIT.

Предимството на Станфорд пред всички останали е, че има здрава връзка с индустрията в Силиконовата долина. Как се кандидатства? Полагаш изпит SAT и пишеш есе на обща тема, например „Какво е важно за теб“? За SAT се подготвих сам, една приятелка ми подари книжка, по която учех. През 8-те години в СМГ не съм ходил на частни уроци по английски. За да влезеш в голям университет, такъв от Бръшляновата лига например, са важни много, но не непременно сложни неща –  постиженията ти в училище, извънкласните дейности, с които си се занимавал, какво си направил за обществото, в което живееш. Говорим за всеобхватен тест, който търси информация за знанията ти, но и за теб самия и потенциала ти да се развиваш.

Да заминеш да учиш далеч, е емоционално решение. Да, днес имаме много възможности, но това не означава, че всеки се възползва от тях, а и че ги приема за обезателни. Има нещо приключенско в това да тръгнеш далеч от близки и приятели. Да емигрираш. Дали е просто динамика на живот? Може би ще стане, когато започна да печеля живота си. Сега е пътуване на хиляди километри от света, който до вчера си познавал. Емигрираш.

Много мои връстници не искат да се разделят с близкия, познат свят. Или не кандидатстват, защото си мислят, че няма да ги приемат. Не са решени още. Причините са различни. Аз съм спокоен, че отивам при хора, някои от които вече познавам. А иначе съучениците ми се насочват към различни дисциплини, често без привидна връзка с математиката и точните науки. Право например, културология, антропология. Медицина. Различни хуманитарни науки. Разбира се, образованието не може без хуманитарните науки. Ето, говорим за нови технологии – тук много важно е да изследваме ефекта им върху човека. Освен това, за мен образованието трябва да е насочено към цялостното ти развитие, не да произвежда от теб учен.

Моето личностно развитие е силно повлияно от дисциплини като литература и история. Харесвам Римската история, както и Средновековието. Свикнали сме да мислим, че тогава хората се живели в мрачно време. Това съвсем не е така. Дали има връзка между науката и религиозността? Ако приемем, че средновековният човек е дълбоко религиозен, то и днешният учен може да бъде такъв. Защото всяка наука в крайна сметка стига до нещо, което не й е ясно, това са т.нар. отворени въпроси или проблеми. Точните науки не правят изключение. Тогава се оформят и различни фракции от учени, които предлагат свой отговор на отворения въпрос и го защитават с религиозна убеденост. Красотата на науката е в отворените проблеми. Когато сме наясно с нещо, то вече не е особено интересно.

Следващата седмица заминавам за САЩ, ще участвам с конкурса Intel ISF, най-големия конкурс за млади учени в света. Място, на което представяш своя разработка върху отворен проблем. Моят проект се казва “Криптографски сигурно засичане на огледални светове”. Криптографията е дисциплина, която използва математически конструкции, за да докаже сигурност. Електронните подписи например са криптографска разработка – с тях потвърждаваш, че ти си човекът, който слага подписа си върху точно този, а не друг документ. Моят проект търси математическо доказателство, че информацията, която получават много и различни хора, е една и съща за всеки един от тях.

Абстрактното си мислене развиваш с решаването на подобни проблеми, но и с търсене на възможността да ги обясниш на друг човек. От науката няма смисъл, ако не можеш да предадеш, да презентираш знанието си пред по-широка аудитория. Моя опит в това отношение натрупах с преподаване. Няколко месеца асистирах в курсове на Телерик за 4-ти, 5-ти и 6-ти клас, както и за по-големи ученици. Преподавал съм и в Лятната изследователска школа по информатика и математика на Института по математика и информатика. За седмица отиваме на забито място и по цял ден се решават задачи, водят се лекции, доста е динамично, натоварващо също, но се случва веднъж или два пъти годишно в много важен според мен формат.

От краткия си опит на преподавател разбрах, че едно от най-важните неща в ученето е да кажеш “това не го разбрах”. Да го кажеш на себе си, а после и пред много хора. Да не го криеш от себе си. Осъзнаеш ли, че има въпроси, на които не можеш да отговориш, значи продължаваш напред, учиш, успяваш. Често децата отговарят автоматично “разбрах”, без изобщо да вникват в задачата. Мисля, че трябва да им помагаме по-често да казват “не разбрах” и “не зная”.

Първият ми учител по математика е Явор Никифоров, самият той възпитаник на СМГ и някога учител там. Той, както и Константин Делчев и Диана Попова са хора, на които дължа страшно много в развитието си. Те ме научиха, че освен качеството на науката, която правиш, трябва да развиеш и умението си да я презентираш. Когато от малък участваш в конкурси за разработка на известен, но нерешен проблем, когато свикнеш да защитаваш идеите си пред жури, да го убеждаваш в тезата си, това става някак естествено.

Какво е важно за един преподавател ли? Първо харизмата. Без нея не може, но само тя не е достатъчна. Да успееш да вдъхновиш и мотивираш едно дете или млад човек към занимание с наука, е голямо добро. Следват усилената работа, дисциплината, която преподавателят трябва да развие у своите ученици. Да ги научи, че работа трябва да се върши всеки ден, непрекъснато. Авторитетът е нищо, когато го създаваш със страх и излишна строгост. За мен важна е интелектуалната надпревара с преподавателя – това той да те предизвиква непрекъснато, но интелектуално.

В информатиката един от големите въпроси днес е можем ли да създадем машина с човешка, че и по-добра интуиция. Сега, когато знаем, че често машините са по-добри от хората в справянето с даден проблем, стои въпросът могат ли да бъдат природно интелигентни. Това, разбира се, е философски въпрос – какво ще се случи, когато човек създаде нещо по-съвършено от самия себе си, нужно ли е да го прави, стремежът му натам егоистичен ли е и прочие. Един възможен поглед върху еволюцията на земния живот.

Мисля, че две са основните и най-големи заслуги на Олимпийското сдружение – намирането на финансиране на олимпийските ни състезатели, без което финансиране тяхната подготовка е почти невъзможна. Както и непрекъснатата връзка между поколенията, в която всяко помага на следващото.