Последни блог постове

Кристиан е бронзов медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика от 2016 г. в Румъния, както и златен медалист от Жаутиковската олимпиада от 2019 г.
Матей е носител на сребърен медал от Младежката Балканска олимпиада по математика от 2017 г. в България. 

Днес ги срещаме в блиц: 

1.     Представи се в едно изречение?

Кристиан: На 17 години съм, обичам да се занимавам с възможно най-много неща и да се развивам всестранно.
Матей: Казвам се Матей Петков, на 16г. съм, наполовина шахматист, наполовина математик, наполовина лингвист, изцяло притежаван от една черна котка.

2.     В момента се занимавам с …

К: Всичко, което не е свързано с училище.
М: Шахмат, математика, лингвистика и тийнейджърство.

3.     Как те наричат приятелите?

К: Зависи, най-често Крис или Коминчев.
М: За жалост нямам прякор. Трябва да поработя над това.

4.     Последното международно състезание, на което участва?

К: Международна Жаутиковска Олимпиада по Математика в град Алмати, Казахстан.
М: След броени дни заминавам за Световното първенство по шахмат в Порто Карас, Гърция.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

К: „Трябваше да спя повече“
М: Още пет минутки... В стаята: „Къде си забравих несесера?“

6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

К: Когато ми свърши времето на състезанието.
М: Никога.

7.     Какво може да те ядоса?

К: Когато някой си прави изводи на основа на стереотипи.
М: Човешката (и котешката) глупост.

8.     На кого се възхищаваш?

К: На всеки един човек, който полага упорит труд за да постигне целите си.
М: Твърде много, за да бъдат изброени, но ако трябва да избера някого, ще е баща ми.

9.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

К: Последните си два рождени дни прекарвам на състезание или подготовка по математика. Тази година се очертава този сценарий да се повтори.
М: Не се сещам за големи такива.

10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

К: Опит, приятели, пътешествия. Всичко, което знам и мога, съм научил покрай състезание.
М: Концентрацията.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

К: Доктор на футболистите.
М: Обяснител.

12.  Най-красивата страна, в която си бил

К: Всяка една страна, която съм посетил досега. Освен Индия. Преживяването ми в Индия не остави нито един приятен спомен и не заслужава да бъде коментирано.
М: ЮАР.

13.  Любима история от състезание?

К: На едно състезание по математика ми беше дадена тема за клас, различен от моя, но аз забелязах грешката едва при предаването на темата. В крайна сметка успях да участвам в съответната си възрастова група, но оттогава и до ден днешен във всяка стая се напомня на участниците да проверяват класа на темата, която решават. По този начин, чрез моята небрежност оставих следа в българските състезания по математика.
М: Това може да отнеме цял ден.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

К: Математиката е начинът, по който човек мисли и се справя с проблеми.
М: Maтематиката е отговорът на почти всички въпроси, с които ме занимаваш постоянно!

15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

К: Писмеността, тъй като е най-ефективният начин за предаване на знания.
М: Първият научнофантастичен роман, написан от Лукиан, живял през II в. пр. н.е.

16.  Най-великото българско изобретение?

К: Лютеницата. Нито едно ястие, което съм опитвал през живота си, не може да надвие тази перфектна комбинация от домати, чушки, патладжан, захар, сол и много любов.
М: Киселото мляко – може да се яде с всичко и е наистина вкусно!

17.  Последното нещо, което научи?

К: Един учител ми показа значението на думата сизигия – нареждането на позициите на няколко тела в една права.
М: Котката ми би предпочела листа пред месо – що за животно е това?

18. И защо математика?

К: Защото обичам да човъркам ума си с различни загадки и главоблъсканици.
М: Защото математиката е в почти всичко останало.

19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

К: Наскоро една пряителка ме научи да ги помня до деветото, но рядко използвам повече от две цифри след запетаята.
М: 4 сигурни и 6 хипотетични

20.  Питагор или Архимед?

К: Архимед, тъй като последните му думи са били „Не ми разваляй чертежите“ по адрес на римски войник, който му е стъпвал върху чертежите  в пясъка.
М: Архимед – изобретател е и не е сектант.

21.  Любима поднаука от математиката?

К: Без съмнение е геометрията.
М: Приложната математика

22.  Защо?

К: Преди това беше най-омразната ми поднаука от математиката, и затова си поставих за цел да подобря познанията си в тази област. С времето тя се превърна в най-силното ми оръжие на всяко състезание. Така тя ми показва, че с малко повече усилие мога да бъда добър във всяка една посока.
М: Защото е красива и полезна.

23.  Любимо занимание/хоби?

К: Баскетбол, също свиренето на китара.
М: Диспутиране и подкрепяне на Левски.

24.  За какво мечтаеш?

К: Да мога да обикалям света.
М: За възможността да правя каквото искам, когато искам.

25.  Какво мобилно приложение би разработил?

К: Което да помага на хората.
М: Кармаметър, който измерва в реално време натрупването на добра и лоша карма.

26. Ако можеше да избираш, кога би се родил?

К: 90-те години на миналия век, когато съвременните технологии тепърва навлизат в ежедневието, но не са станали толкова голяма част от нас, каквато са сега.
М: Около 2200-та година, за предпочитане 2184 – така бих бил на i години в годината ij два пъти през живота си.

27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

К: Jeremy на Pearl Jam.
М: Don`t stop me now - Queen.

28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

К: Действам.
М: Избирам.

29.    Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

К: Да работят здраво за да могат после да се наслаждават на постигнатото от тях. Но и да не забравят за удоволствията в живота, защото и те ще станат на 80 и ще трябва да разправят на техните внуци как са си пропиляли младините в работа.
М: Няма друго нещо като семейството!

30. Каква е твоята работа-мечта?

К: Екскурзовод. Обикаляш света и научаваш множество факти за културата и традициите на множество страни.
М: Все още обяснител.

31.  За какво никога не ти остава време?

К: Винаги имам чувството, че колкото и да се опитвам, не успявам да отделя достатъчно време за близките за мен хора.
М: Да прочета достатъчно книги.

32.  Има ли любов от пръв поглед?

К: Не, любовта изисква време и опознаване.
М: Да.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

К: Мога ли да кажа кораб? :)
М: Другар(ка).

34.  Кафе или чай?

К: Чай.
М: Чай.

35.  Компютър или лаптоп?

К: Лаптоп, по-компактен е.
М: Телефон.

36. Планина или море?

К: Тъй като съм израснал на морския бряг, планина е очевидният отговор за мен.
М: Планина, но с дълги преходи.

37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

К: Множество подготовки и състезания, особено през наближаващия април месец, да се надяваме че предстоят и много пътувания между състезанията.
М: Световното по шахмат в Порто Карас, училище в НПМГ, PUMAC (математика) в Принстън и Всерусийската олимпиада по математическа лингвистика в Санкт Петербург, някое друго купонче. (бел.ред. - Към момента на публикуване на този материал някои от изброените събития вече са изминали. Вижте повече за участието във Всерусийската олимпиада през март т.г. тук)

38.  Поздрави събеседника си!

К: Пожелавам ти много щастие и време за всичко, което ти доставя удоволствие, също и да извлечеш максимално много от живота си.
М: 건배!

39.  Съвет към другите състезатели?

К: Ако искате нещо, не се отказвайте да се борите за него и то само ще дойде при вас.
М: Има и по-важни неща.

 В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

“Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

Контакти
Телефон: +359 899856334, sicademymaths@gmail.com
Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9

Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

"По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

"Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

"Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

 Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

"Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
(TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

"Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

Младежката Балканиада по математика лесно идентифицира бъдещите олимпийски звезди. Днес в блиц събираме двама златни медалисти - Десислава (МБОМ 2018) и Светлин (МБОМ 2017 и 2016):

1.     Представи се в едно изречение?

Десислава: Десислава Николова, ученичка в СМГ, 9 клас.
Светлин: Аз съм Светлин Лалов, на 16 съм и уча в СМГ.

2.     В момента се занимавам с …

Д: С попълване на лексикон и пиене на кафе.
С: Математика и да кажем видео игри.

3.     Как те наричат приятелите?

Д: Деси
С: Просто Светльо, не обичам някой да ме нарича Светлин.

4.     Последното международно състезание, на което участва?

Д: Младежката Балканска Олимпиада по математика, 2018 г.
С: Последното международно състезание, макар да беше в България, беше IMC, където отборът ни взе категоричното първо място, а в индивидуалното също взех злато.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Д: Защо се захванах с математика?
С: Гладен съм.

6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

Д: Зависи от обстоятелствата и стимула.
С: Когато не мога да измисля вече повече от няколко дена.

7.     Какво може да те ядоса?

Д: Несъобразителността.
С: Като цяло всичко, ядосвам се доста лесно.

8.     На кого се възхищаваш?

Д: Много хора притежават качества, на които се възхищавам, като амбиция, упоритост, постоянство, решителност, увереност, остроумие и др.
С: На Антов, който е две години по-голям.

9.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

Д: Отделеното време.
С: Да отделям по–малко време на приятелите ми.

10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Д: Борбеност.
С: Самочувствие. Преди да почна да се занимавам с математика бях доста срамежлив.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Д: Всеки път различно - актриса, танцьорка и т.н.
С: Колкото и странно да звучи, исках да стана фризьор, не знам защо.

12.  Най-красивата страна, в която си бил?

Д: Монако.
С: Филипините, бяхме на някакво островче и беше уникално.

13.  Любима история от състезание?

Д: Ще се въздържа. Не искам да излагам ръководителите.
С: Бях в провинцията на състезание и помня как се карах с продавачката на дюнери, защото ми бяха сложили 2 пъти кисели краставички, а аз изрично им бях казал да не ми слагат.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

Д: Математиката е езикът на числата и представлява връзката между тях и света.
С: Математиката е просто забавна и интересна!

15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

Д: Хладилникът.
С: Чушкопекът.

16.  Най-великото българско изобретение?

Д: Компютърът.
С: Чушкопекът хахаха.

17.  Последното нещо, което научи?

Д: Как се правят палачинки.
С: Последното нещо, което научих е, че животът може и да "съква" понякога, но винаги всичко се оправя.

18.  И защо математика?

Д: Развива мисленето и ми харесва да се занимавам с нея.
С: Защото мога да прекарам 5 часа, занимавайки се с нея, без да се усетя, че закъснявам вече с час за среща.

19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

Д: 5
С: Честно казано, само 2, другите мога да си ги изкарам.

20.  Питагор или Архимед?

Д: Архимед.
С: Питагор.

21.  Любима поднаука от математиката?

Д: Геометрия.
С: Мени се доста с годините, но в момента е геометрията.

22.  Защо?

Д: При решаването на геометрични задачи се изисква не само логическо мислене, но и пространствено мислене.
С: Защото е красива.

23.  Любимо занимание/хоби?

Д: Танци на пилон.
С: Обичам да играя карти, тенис на маса, видео игри. Като цяло съм хазартен тип и обичам състезанията по каквото и да било.

24.  За какво мечтаеш?

Д: За пътешествия и приключения.
С: За щастлив живот.

25.  Какво мобилно приложение би разработил?

Д: Такова, което може да решава тестове.
С: Сигурно една от онези зарибяващи игрички, които ти омръзват след месец.

26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

Д: Не бих променила времето по което съм родена.
С: Не бих си сменил датата на раждане.

27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

Д: “Почивни дни”
С: Elioth Smith - Between The Bars

28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Д: Разполагам с ресурс от време, което да оползотворя максимално пълноценно.
С: Мисля?

29.   Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

Д: Да ме заведат на море.
С: Да си живеят живота и да прекарват много време с приятели и близки.

30. Каква е твоята работа-мечта?

Д: Нямам такава…засега.
С: Обичам да преподавам, но да е мащабно.

31.  За какво никога не ти остава време?

Д: Да си оправя стаята.
С: Да си подредя стаята.

32.  Има ли любов от пръв поглед?

Д: Предполагам, че има.
С: Да.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Д: Някой близък човек.
С: Приятел, няма само аз да съм там, яя.

34.  Кафе или чай?

Д: Кафе.
С: Чай.

35.  Компютър или лаптоп?

Д: Лаптоп.
С: Компютър.

36.  Планина или море?

Д: Море.
С: Море.

37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

Д: Учебната година.
С: Купончета, а, у.

38.  Поздрави събеседника си!

Д: Поздрави и до нови срещи!
С: Опаа, кво става.

39.  Съвет към другите състезатели?

Д: Да не се обезкуражават от неуспехите си, а да продължават да гонят целите си, но да помнят, че животът е много повече от решаване на задачи.
С: Преди да почнете или продължите си намерете подходяща мотивация, защото тя е в основата на всичко!

И двамата са сребърни медалисти от Младежката Балканиада по математика. Грегориан - от 2011 г., а Валери - от 2018 г.

Днес ги срещаме в блиц:

Представи се в едно изречение?

Г: Грегориан Пириндев, на 21 години от гр. Банкя. (Завършил СМГ, бел. ред.)
В: Казвам се Валери Ванков, на 15 години, от София. (9 клас в Американски колеж)

В момента се занимавам с ...

Г: Трета година студент по Математика и Компютърни науки в Оксфорд.
В: Математика, защото ми е интересна и с нея времето минава неусетно.
 

Как те наричат приятелите?

Г: Греги
В: Предпочитам да ме наричат Валери, но, разбира се, това не спира приятелите ми да ме наричат и по безброй други начини.

Последното международно състезание, на което участва?

Г: The Harvard-MIT Math Tournament в Бостън, февруари 2015.
В: Младежката балканска олимпиада по математика, която тази година се проведе в Родос, Гърция.
 

Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Г: Нещо средно между „Спи ми се“ и „Днеска пръскам“.
В: Обикновено, след като се разсъня, си спомням, че в този ден съм на състезание.
 

Кога би се отказал да решиш една задача?

Г: Когато ми отнема време от нещо по-важно.
В: Когато не ми е много интересна или когато осъзная, че съм ѝ отделил много часове, дни или дори месеци, без да напредна.
 

Какво може да те ядоса?

Г: Неадекватност, негативно настроение, автобуса Банкя-София.
В: Неспазено обещание.
 

На кого се възхищаваш?

Г: На родителите си. Възхищавам се на тяхната трудолюбивост, грижовност и енергия.
В: На родителите си, защото притежават качества, които се надявам да съм наследил или да придобия с времето.
 

Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

Г: Не съм правил кой знае какви компромиси. Изпускал съм ски лагер с класа.
В: Понякога ми се иска да разполагах с повече време, за да съчетавам подготовката по математика с всичко останало, което ме интересува.
 

Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Г: Приятели, начин на мислене – как да разрешавам проблеми ефективно.
В: Увереност, упоритост и вярата, че след трудните моменти следват по-добри дни.
 

Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Г: Актьор. Като малък много обичах да играя различни роли и да имитирам хора. Дори участвах в театралната трупа на началното ми училище.
В: Едно от желанията ми беше да стана архитект, тъй като професията съчетава математика и изобразително изкуство, а и защото бях вдъхновен от проектите на испанския архитект Антонио Гауди, сред които са Casa Batllo, La Pedrera и, разбира се, La Sagrada Familia.

Най-красивата страна, в която си бил?

Г: България. В нито една друга страна не съм видял толкова богато природно разнообразие на толкова малка площ. Ако говорим за чужбина, изборът е труден. Бих казал Италия.
В: Франция и по-конкретно Париж заради зашеметяващата архитектура и забележителности - Айфеловата кула, Лувъра и Версай.

Любима история от състезание?

Г: Твърде много са за да имам една която да ми е любима, затова ще разкажа забавна и даже човек може да си изведе поука.
В 8 клас се класирах за Младежката Балканиада, която се проведе в Кипър. След като пристигнахме първата вечер в хотела, разбрахме че двама българи ще споделяме стаята си с един румънец. Той още не беше пристигнал и ние, двамата българи, решихме да му спогодим номер. Оставихме му леглото под климатика, намалихме температурата до 10 градуса и скрихме дистанционното. Далеч не беше благородна постъпка, ама какво да ни прави човек. Не го дочакахме и заспахме. На следващата сутрин се събудихме премръзнали и схванати, а от румънеца следа няма – бил пристигнал късно и го настанили другаде. Поуката – шопската философия „Я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле“ не е готина.

В: Когато се връщахме от състезание в Хонконг, в Истанбул имаше опит за преврат и затова полетът ни беше отменен. Трябваше да останем още една вечер в Хонконг, а на следващия ден полетът ни беше с две прекачвания – в Тайланд и Катар. Преживяването беше изморително, но и доста забавно!

Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

Г: Ако си представиш света като една голяма загадка, математиката е най-силното оръжие, с което да я разрешиш.
В: Математиката е това нещо, което обяснява света около нас.

Най-великото изобретение, измисляно някога…

Г: Интернет.
В: Печатарската преса, защото тя дава началото на по-бързото разпространяване на информация още по времето на Просвещението.

Най-великото българско изобретение?

Г: Пълнените чушки – моя голяма любов!
В: Електронно-изчислителната машина, която се смята за прародител на днешните компютри, създадена Джон Атанасов.

Последното нещо, което научи?

Г: Разни алгоритми, които намират решения близки до оптималните по ефективен начин.
В: Понятието „симетрична група“.

И защо математика?

Г: От малък ме влече. Обичам да решавам проблеми и да си човъркам мозъка. Математиката е наука, която развива мисленето ми и изгражда важни основи за която и да е сфера на живота. Тя ми дава инструментите, с които да следвам интересите и мечтите си.
В: Интересна е и е полезна. Това, което най-много ми харесва в нея, е възможността една задача да бъде решена по много начини, както и че тя свежда нещо по-сложно до друго, което е по-просто и разбираемо.

Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

Г: 3.1415926535… - 10 знака
В: 8, но повече от 5 никога не са ми потрябвали.

Питагор или Архимед?

Г: И двамата имат огромен принос в науката и не мога да ги сравня.
В: Архимед

Любима поднаука от математиката?

Г: Теория на вероятностите.
В: Алгебра

Защо?

Г: Моделирането на реалния събития като математически обекти е изключително интересно. Донякъде е вид изкуство. И ако някое дете ме пита какво е това, мога да му кажа, че предвиждам бъдещето.
В: Защото алгебрата е сложна и задачите дават възможност да се измислят интересни и креативни решения. Също така с алгебрични методи могат да бъдат решени множество сложни геометрични задачи.

Любимо занимание/хоби?

Г: Да пътувам, опознавам различни култури.
В: Любимите ми занимания са да чета, да слушам музика, да рисувам и да спортувам.

За какво мечтаеш?

Г: За интересен живот - да обикалям света, да допринасям за науката, да бъда глава на голямо семейство.
В: Животът ми е да изпълнен с много приятни изненади, както и да направя околосветско пътешествие.

Какво мобилно приложение би разработил?

Г: Някое, което да стимулира хората да излизат от домовете си.
В: Някое, което пуска безплатно музика в зависимост от настроението на потребителя, като максимално се придържа към вкусовете на човека.

Ако можеше да избираш, кога би се родил?

Г: Живеем в много интересно време. Не бих си сменил датата на раждане.
В: В края на 70-те/началото на 80-те, за да прекарам тийнейджърските си години с музика от 90-те.

Песента, която описва настроението ти в момента?

Г: So Called Crew – Отвън
В: Mariah Carey-If It’s Over

“Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Г: Творя.
В: Не трябва да си губя времето, живеейки нечий чужд живот, а трябва да следвам своя път и да бъда щастлив от това, което постигам.

Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

Г: Да излизат навън и да играят!
В:  „Ако трябва да избереш между това да си прав и да си мил, избери да бъдеш мил”- Dr. Wayne Dyer

Каква е твоята работа-мечта?

Г: Работа в която мога да творя, да се чувствам полезен и да я върша с кеф!
В: Психоисторик, което е измислена професия, описана в книгата, която чета в момента – “Foundation” от Айзък Азимов.

За какво никога не ти остава време?

Г: За подреждане, малко съм разхвърлян.
В: Д упражнявам по-сложните пиеси, които разучавам по пиано.

Има ли любов от пръв поглед?

Г: О, да! Може да трае секунди, може да трае години. Но със сигурност съществува.
В: Вярвам, че има.

Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Г: Вълшебната лампа на Аладин.
В: Приятел, за да не се чувствам самотен.

Кафе или чай?

Г: И двете!
В: Чай 

Компютър или лаптоп?

Г: Лаптоп – не ме свърта на едно място за дълго.
В: Лаптоп. 

Планина или море?

Г: Обожавам и двете.
В: Планина. 

Какво ти предстои в следващите месеци?

Г: Ще съчетавам полезното с приятното. Очакват ме проект на Канарите и изпити в Оксфорд.
В: Надявам се да ми предстоят много хубави моменти. Смятам да продължа да работя усърдно по математика, за да напредвам. 

Поздрави събеседника си!

Г: Успех в състезанията, в училище (или университет/работа), в любовта!
В: Пожелавам ти здраве, щастие и късмет, както и математиката да продължава да ти доставя удоволствие. 

Съвет към другите състезатели?

Г: Да се трудят усърдно за състезанията, но и да си отделят време за други неща. Музика, спорт, театър, каквото ги влече. Да не се ограничават, а да опитват от всичко!
В: Не отивайте с предварителни нагласи на състезания, а се ориентирайте в обстановката на място.

Магдалена Георгиева е сребърна медалистка от Европейската олимпиада по математика за момичета (2015), а Евгени Кайряков - двукратен златен медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика (2015-2016).

1. Представи се в едно изречение!

М: Аз съм Магдалена и се интересувам от много неща, малко от които обаче са сериозни хобита; понякога съм доста скучна, но имам и своите добри моменти.
Е: Казвам се Евгени, на 16 съм, от Пловдив, зодия Водолей (поздрав за всички астрономи).

2. В момента се занимавам с ...

М: В по-общ план: малко с математика, испански, карате и всякакви неща според сезона и настроението.
Е: Математика, но ходя на състезания по физика, химия, информатика, интересни са ми и езиците.

3. Как те наричат приятелите?

М: Когато не са ми ядосани – Маги.
Е: Старая се да се придържат към Евгени.

4. Последното международно състезание, на което участва:

М: Европейската олимпиада по математика за момичета през 2015 в Минск.
Е: Harvard-MIT Mathematics Tournament в Бостън.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

М: Това е трудно, не си спомням. Но вероятно не е било нещо по-различно от всеки друг ден – все пак трябва да се разсъня преди да осъзная какъв ден е и какво имам да правя.
Е: Принципно гледам да си пазя мисленето за състезанието, но може би винаги има нещо от рода на „Хм, стана време“.

6. Кога би се отказал да решиш една задача?

М: Ако съм започнала – вероятно не бих, но ако не съм – мога да се откажа, ако типът задача не ми хареса. А и не винаги съм в настроение за решаване на задачи.
Е: Обикновено не се отказвам толкова лесно, мислил съм някои задачи и с дни, но в крайна сметка се усещам, че толкова време нямам, и ми се налага да погледна решението.

7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

М: Архимед. Може би банално, но е толкова напред спрямо времето си, че няма как да не му се възхищавам най-много.
Е: Ферма, да го питам в крайна сметка как е щял да го събере т’ва доказателство на една страница.

8. На кого се възхищаваш?

М: Това е дълъг списък... На родителите ми, на сестра ми, на Никола Вапцаров, Иван Вазов, вече споменатия – Архимед, на Ивет Лалова, Бионсе, Никол Кидман, Виктория Бекъм, може би Рузвелт и Ленин, както и всеки, който е много добър в нещо и развива таланта си.
Е: На гении, които обаче живеят тук и сега, и са преди всичко хора.

9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М: Може би това, че за няколко месеца бях спряла да тренирам, за да свикна с часовата разлика и да си оправя режима на сън за едно състезание в Хонг Конг. Но този „компромис” ми се отрази доста затормозяващо всъщност.)
Е: Не са един или два, но най-големият е огромното количество отделено време. Въпреки това никога не съм и не бих съжалявал за него.

10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

М: Абстрактно мислене, спокойствие в изпитни ситуации и много вдъхновение за бъдещето.
Е: Това, че ме научиха да вярвам в и на себе си.

11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М: Като малка исках да съм учителка. След това нотариус, дипломат, зъболекар. В края на началното училище исках да съм полицайка, а след това в гимназията много дълго исках да съм психолог, след това прокурор. Накрая все пак се спрях на нещо, с което има най-голям шанс да съм полезна – математика и статистика, с което наистина се надявам да върша нещо полезно за обществото.
Е: Адвокат, космонавт..., от 1-2 години отговорът стана „математик”.

12. Най-красивата страна, в която си бил:

М: Филипините, определено. Природата там беше прекрасна, видях места, до които сякаш не бяха стигали хора преди – толкова запазено и естествено. Освен това хората изглеждат изключително дружелюбни. Не знам дали просто аз бях попаднала на такова място, или навсякъде е толкова хубаво, но със сигурност имах голям късмет с това, че имах възможност да видя това райско кътче от света.
Е: Архитектурно - определено САЩ. Но по-красива природа от тази в България не съм виждал.

13. Любим момент/ история от състезание?

М: Имах доста познати и приятели състезатели от различни градове и на всяко състезание сме се събирали и сме си прекарвали супер забавно заедно – много моменти, които остават в съзнанието. Имали сме много забавни игри, които са продължавали и цяла нощ (вечерта след състезанието, разбира се) – асоциации, туистър, мафия... Но освен тези, две много конкретни неща ми изплуват в паметта. Едното е моментът, в който тръгнах с гаджето ми, който тогава също беше състезател, а другото – как с момичето, което беше с мен в стая веднъж убивахме с лакочистител 8-сантиметрова хлебарка (сериозно, мерихме я с линийка след като я убихме).
Е: Най-хубавият ми спомен от състезание е от малката Балканиада в Румъния, когато успяхме да се сближим много с гидовете (румънци). Бяха супер готини, беше много зареждащо преживяване.

14. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е математика с изречение-две!

М: Математиката е числата и фигурите, които рисуваш. Всяко нещо, което виждаш има своето обяснение „защо?” написано на езика на математиката.
Е: Едно такова много готино и заразно. Трябва да пробваш, за да разбереш.

15. Опиши математиката с три думи!

М: Полезна, естествена, необятна.
Е: Предизвикателна, възпитаваща, мотивираща.

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

М: Езикът и азбуката.
Е: Компютъра.

17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

М: Истински мислоем или нещо,което да чете мисли и да насочва вниманието изключително върху идеите, които имат потенциал да пожънат голям успех.
Е: Решавач на задачи ми е първосигналният отговор. Иначе определено би било нещо като „универсално лекарство” – лек за всяка болест.

18. И защо математика?

М: Защото ме кара да мисля и защото може би имам някакъв усет за нея.
Е: Защото ти позволява да доказваш и дооткриваш себе си, използвайки въображението си. За мен математиката не е просто наука – тя е поглед към света.

19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи” ?

М: Не знам дали трябва да се засрамя (но в моя защита, никога не съм мислела, че ми трябва да знам повече цифри) – само две.
Е: 5, а на другите никога не съм обръщал внимание.

20. Любимият ти математически/научен виц?

М: Не помня вицове, така че репертоара ми е много еднообразен. За научен виц не се сещам, но ето един забавен:
Руски археолози намерили при разкопките си медни кабели, които установили, че датират отпреди 1000 години. Така направили извода, че още преди 1000 години прадедите им са били достатъчно напреднали, че да разполагат с мрежа от кабели. За да се конкурират с тях, американците също започнали проучвания в областта. Намерили оптични кабели на 200 метра дълбочина. От тези открития те направили извода, че техните предци още преди 2000 години са разполагали с оптична мрежа от кабели. Тогава българите изследвали до 500 метра дълбочина и, като не открили нищо, заключили че още преди 5000 години предшествениците ни са ползвали безжичната мрежа.
Е: По-скоро е тъпизъм: 
Говорят си двама информатици:
- 100010110101.
- 01011011110100.

21. Питагор или Архимед?

М: Архимед, естествено. Въпреки че ми беше много интересно, когато се запознавах с Питагор и питагорейството.
Е: Питагор.

22. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

М: Спомням си, че имаше една от международна олимпиада, за която се възхищавах на единия или двамата, които я бяха решили – задача, която имаше май пет стъпки, които съвсем не бяха очевидни или навързани особено.
Е: Да балансирам приятели, семейство, училище, математика, хобита, сън и всичко друго, за което не ми остава време.

23. Любима поднаука от математиката?

М: Най-голямата ми любов – това е храната на въображението – геометрията, но най-чистата и красива геометрия (и стереометрия) – не аналитичните подходи за решаване. Можех да чертая един и същ чертеж с часове дори 1-2 дни, но винаги решавах геометричните задачи. Може да съм пренебрегвала други, но геометричните не помня да съм.
Е: Комбинаторика.

24. Защо?

М: С риск да прозвуча твърде пристрастна, геометрията е просто много красива. Когато решението се покаже, то изглежда толкова просто и логично (а гениалните неща са прости). Освен това, обичам да мисля в картинки и пространствено. А и геометрията никога не е праволинейна, което не е винаги сигурно за алгебрата например. И, може би един не съвсем важен аргумент, но аз не мога да напиша два реда, дори най-елементарна сметка, без да допусна грешка, а в геометрията не се налага да смяташ особено и няма нищо, което да се сгреши от разсеяност.
Е: Защото за мен е по-скоро нагласа на ума, отколкото поднаука на математиката (и общо взето е най-добрият контрапример на твърдението „Не ме бива в сметките, не ставам за математик”).

25. Любимо занимание/хоби?

М: Определено най-много обичам да си губя времето... Най-голямото ми изкушение са сериалите – като наркоман съм  в тази област; гледам всичко – когато остана с по-малко от 3-4 сериала, които да излизат в момента, (обикновено лятото, когато повечето сериали са в почивка) винаги си намирам още някой нов сериал за гледане. Разбира се, това би омръзнало, ако не разнообразявах с излизания и общуване с приятели, както и правене на дори малко, но полезни неща.
Е: Определено танците.

26. За какво мечтаеш?

М: За световен мир :D … Мечтая да променя живота на много хора към нещо хубаво. Мечтая хората да са по-щастливи и да не губя позитивния си поглед на света.
Е: Това, което правя, да продължава да ме прави щастлив.

27. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

М: В някое прекрасно, щастливо и любящо семейство като моето. Мястото е формалност; България ми харесва, Бургас – също. Все пак не искам да се раждам в държави, където се водят войни, където жените не са напълно свободни от родителите си дори след навършване на пълнолетие (като в Япония) или не са равноправни на мъжете (заради вяра например), или където средната продължителност на живота е под 60 години.
Е: България е супер.

28. А кога?

М: Ако се бях родила дори само няколко века по-рано, нямаше да имам почти никакви права, а и как щях да се наслаждавам на любимата си история. Вярно, може би можех да се срещна с някой изключителен учен, писател или философ, но такива има и сега, просто както става обикновено, тези бъдещи велики личности не са съвсем оценени. Ето, аз например миналата година имах възможност да присъствам на едно събитие с Андрю Уайлс – гениалният математик зад доказателството на Последната Теорема на Ферма. Защо ми е да се раждам в миналото? Бъдещето ме изкушава по-малко. То крие прогреса, а с него идва и изнервяща може би уреденост (поне аз така си го представям). А може дори да е малко скучно – вероятно продължителността на живота ще е много по-голяма и хората ще пилеят толкова много повече от него. Сега всичко е толкова прекрасно!
Е: Малко по-рано, 1990 някъде, да се порадвам на 18 години без истерия около смартфоните.

29. Песента, която описва настроението ти в момента?

М: Sean Paul & Sia – Cheap Thrills
Е: The Weeknd – I Feel It Coming.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

М: Усмивка.
Е: 7.

31. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

М: Живея... И мога и трябва да изживея живота си по най-добрия начин.
Е: Трябва да осмисля съществуването си.

32. Кокошката или яйцето?

М: Кокошката – тя просто е еволюирала от някой друг вид.
Е: Яйцето.

33. Последната книга, която прочете?

М: “Азбучни убийства” на Агата Кристи.
Е: “Елизабет е изчезнала”.

34. За какво никога не ти остава време?

М: Да чета, а последните години и да пиша в дневника си.
Е: За мен и за семейството.

35. Има ли любов от пръв поглед?

М: Защо не?! Всичко е възможно…
Е: Да.

36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

М: Надявам се този остров да е топъл, защото иначе трябва да взема палто, което е много непрактично. Надявайки се на заточение на някой тропически остров, ще кажа уиндсърф: ще имам достатъчно време да се усъвършенствам в карането, а може с малки изследователски обиколки с него в последствие да намеря някое близко заселено островче (ама това след като съм сигурна, че няма да падна и да дам възможност на акулите да ме изядат).
Е: Хладилник със слънчеви батерии има ли?

37. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

М: Преди около четири години се бях научила и дори се опитвах да си направя собствен рекорд за бързо нареждане, но наскоро установих, че вече съм забравила едната формула.
Е: Не, дори и след десетките опити (безуспешни, разбира се) на всякакви хора да ме научат.

38. Проза или поезия?

М: В общия случай – проза, но за поети като Вапцаров, Смирненски и Лилиев бих направила изключение.
Е: Проза.

39. Театър или кино?

М: Театър! Просто отговорът ми изглежда толкова очевиден, че сравнението ми се струва смешно.
Е: Кино.

40. Планина или море?

М: Зависи от сезона. Много обичам да карам ски в планината зимата и в морето лятото, много обичам да ходя на поход в планината за седмица всяка година през август и много обичам да скачам от едни скали на остров св.Иван в морето през лятото.
Е: Ако е планина, да е Трявна. Иначе море.

41. Какво ти предстои в следващите месеци?

М: Двайсетият ми рожден ден. Връщам се за втората си година в университета в Оксфорд. Освен това продължавам с ученето на испански. Имам планове и да пробвам тренировки по ШотоКан. Имам голямо желание също да стана доброволка към една организация, която работи с деца. Освен това кандидатствах по една програма за нещо като консултантски стаж по време на ученето, но за това първо ми предстои интервю и силно се надявам да се получат нещата.
Е: Много решаване на задачи и състезания.

42. Кого искаш да поздравиш?

М: Всички, които са прочели интервюто и са стигнали дотук. Благодаря ☺
Е:Групата на Димо.

43. Съвет към младите състезатели?

М: Открийте забавното в състезанията, защото най-важното е това да е една весела част от живота ви!
Е: Ами гответе се усилено, вярвайте, че ще стане, и помнете, че на никого не е било лесно.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ХИПОТЕЗАТА ЗА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА БЛИЗНАЦИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Простите числа са безбройно множество от числа, които се делят само на числото 1 и на себе си (2, 3, 5 и т.н.) Понеже с нарастването на големината си те стават все по-редки, бихме очаквали, че разстоянието между последователните прости числа ще нараства. Въпреки това математиците забелязали, че колкото и напред да се движим по числовата ос ще продължаваме да намираме прости числа на разстояние 2 (възможно най-малкото разстояние между две прости числа по-големи от 2). Така била изказана хипотезата, че съществуват безброй много прости числа на разстояние 2 (прости числа близнаци). Опитвайки се да я докаже, през 2013 г. математикът Джан Итан показва, че има безброй много прости числа с разлика най-много 70 000 000.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
На пръв поглед постижението на Джан Итан (Yitang Zhang) е далече от хипотезата. Въпреки това неговото доказателство показва нов и важен подход към този проблем. Точно така при решаването на много математически задачи по-важен е не самият факт, а начинът на доказването му. Често той води до разработването на нови математически теории, които намират широко приложение при решаването на редица други проблеми.

КАКВО СЛЕДВА?
Вдъхновени от подхода на Джан Итан, група математици организират всеобщ проект за подобряване на неговия резултат и успяват да докажат, че съществуват безброй много прости числа на разстояние най-много 246. Хипотезата остава недоказана, но усилията на учените не са напразни и поредната стъпка към желаното твърдение е направена.

АЛЕКСАНДЪР ЧЕРГАНСКИ се занимава с математика от V клас и участва в национални и международни състезания.
Последните му постижения са сребърен медал от 32-рата Балканска олимпиада по математика (BMO 2015); бронзов медал от 56-ата Международна олимпиада по математика 2015 (IMO 2015); златен медал от 12-ата Международна Жаутиковска олимпиада (IZhO 2016); сребърен медал от 57-ата Международна олимпиада по математика 2016 (IMO 2016).

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 80 / август 2016.

Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Министерството на народната просвета и на ЦК на ДКМС от 1 до 14 юли 1966 г.  да организират и проведат в София, България, VIII Международна олимпиада по математика за ученици от средните училища.

Изграждат се: организационен комитет на олимпиадата под председателството на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, оперативен комитет за олимпиадата с ръководител проф. Алипи Матеев и секретар Стоян Будуров, група за координиране с ръководител проф. Боян Петканчин и редица технически комисии.

Организационният комитет отправя покана за участие до 14 страни - от социалистическия лагер и Финландия. Отзовават се да участват в олимпиадата 9 държави - Народна Република България, Германска демократична република, Монголска народна република, Полска народна република, Социалистическа република Румъния , Съветския съюз, Унгарска народна република, Чехословашка социалистическа република и Съциалистическа федеративна република Югославия.

Съгласно уставно положение всяка страна участва с отбор от осем учиника и двама ръководители.

Българската група ученици, както и на предните олимпиади, се съставя чрез подробен изпит, измежду предложените 36 ученика от 12 окръга, първенци на националната олимпиада: 

1. Любомир Владимиров Михайлов, XI клас на 21 средно политехническо училище, гр. София, който получава на републиканския кръг на националната ни олимпиада 27 от възможните 40 точки, на на подробния изпит - 21 от 30 т.;
2. Георги Колев Гаргов - XI клас на 114 средно политехническо училище, София, получава съответно 31 и 27 точки;
3. Дечко Петров Матев - XI клас на I политехническа гимназия, Казанлък - 31 и 18 т.;
4. Людмила Йорданова Кръстева - XI клас, II политехническа гимназия - Видин, 30 и 19 т.;
5. Павел Сергеев Симеонов - XI клас на Политехническа гимназия “Гео Милев” - Плевен, 30 и 17 т.;
6. Петко Иванов Казанджиев - XI клас, I политехническа гимназия - Казанлък, 40 и 19 т. (участва и на VII-ма МОМ);
7. Раденко Тодоров Радков - XI клас, II политехническа гимназия - Русе, 40 и 16 т.;
8. Христо Кръстев Христов - XI клас на II средно политехническо училище, Варна - 36 и 19 т.;

За ръководители на нашия отбор се определят: проф. Спас Манолов от Висшия инжинерно-строителен институт в София - член на международното жури, и Костадин Петров - асистент в Софийския университет - педагогически ръководител.

За VIII МОМ страните участнички представят 51 задачи. От тях оперативната комисия подбира 19, които предлага на международното жури, което пък се председателства от  проф. Алипи Матеев, декан на математическия факултет. Международното жури определя темите на състезателния изпит. За първия тур - 3 задачи: словесно-логическа (представена от СССР), планиметрия с тригонометрия (УНР), стереометрия (НРБ). За втория тур - 3 задачи: алгебра с тригонометрия (СФРЮ), алгебра (ЧССР), планиметрия (ПНР). За решение на задачите се определя по 4 часа на тур, за шестте задачи максималната оценка за един ученик е 40т., за отбор - 320, а за деветте отбора - 2880.
На 5 юли 1966 в една от големите зали на Софийския университет става официално откриване на VIII МОМ с кратко слово на председателя, проф. Матеев.

На 5 и 6 юли в същата зала се провежда състезателният изпит на олимпиадата. Ръководителите на отделните делегации проверяват и оценяват писмените работи на своите ученици, а български математици координират оценките на всички състезатели.

Деветте състезаващи се колектива получават общо 2145 точки - 74% от възможните 2880 т. Най-добър успех има в решението на тригонометричното равенство, на която колективите набират 98%. Най-нисък успех се получава на задачата по стереометрия - 50% от възможните 504 т.

Отделните ученически колективи се класират както следва:

• Съветският съюз - 92%
• Унгария - 88%
• ГДР - 88%
• Полша - 84%
• Румъния - 80%
• България - 74%

НРБ - 238 т. (логическа - 38/48 т., планиметрия с тригонометрия - 50/56, стереометрия - 27/ 56 т., алгебра с тригонометрия - 35/40, алгебра - 29/56, планиметрия - 59/64 т.)

• Югославия - 70%
• Чехословакия - 67%
• Монголия - 28%

Интересно е да се отбележи, че на VIII МОМ всички отбори повишават успеха си в сравнение с миналата олимпиада - България с 45%, ГДР - с 33%, Полша - с 29% и тн.

За учениците, постигнали висок успех на олимпиадата, междунородното жури определя три вида награди - дипломи: първа - от 40 до 39 т., втора - от 38 до 34 т., трета - от 33 до 31 т. Раздават се 13 първи, 15 втори и 11 трети награди.  Вън от тези награди журито определя за най-добре представилия се монголски ученик поощрителна награда.

Единадесет са първенците на VIII МОМ, които набират по 40 т. Между тях особено изпъква работата на унгарския ученик Ласло Ловас.

На VIII МОМ българската група ученици има амбицията да устоява математическата чест на своята родина - домакин на олимпиадата. Групата показва по-добър успех в сравнение с предишните години: 29% през 1965 г., 59% през 1964 г.

Първенец по успех на нашия отбор е ученикът Георги Гаргов от София. Той получава 34 т. - т.е. 85% и достойно извоюва втора награда. Успех отбелязват и учениците: Людмила Кръстева от Видин - 33 т. (83%) и Петко Казанджиев от Казанлък и Владимир Михайлов от София с по 30 т. (80%), които получават трета награда.

Закриването на VIII МОМ става на 13 юли в Аулата на Софийския университет. На тържеството присъстват участниците в олимпиадата, министърът на народната просвета, представител на ЦК на ДКМС, представители на някои посолства и на Съюза на учителите, председателят на физико-математическото дружество, видни наши професори математици, ръководни лица от МНП и отдел Просвета при СГНС, директори на училища, учители. Реч произнася Ганчо Ганев, министър на народната просвета и председател на организационния комитет на олимпиадата, слова произнасят още Ян Вишин (ЧССР) - от името на ръководителите на делегациите и Валтер Липе (ГДР) - от името на участниците.

Участниците в олимпиадата се изкачват на планината Витоша, в София посещават мавзолея на вожда на българския народ Георги Димитров и музея на съпротивителното движение, разглеждат паметника на руските воини-освободители, паметника на Съветската армия, храм-паметник “Александър Невски”, присъстват на оперетен спектакъл. В четеридневна екскурзия гостите посещават градовете Търговище, Велико Търново, Варна, Несебър, Стара Загора, Пловдив. Любуват се нашето Черноморие, отдъхват в курортните комплекси “Дружба”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Боровец”. Разглеждат мавзолея на Владислав Варненчик и язовир “Искър”.

(вж. още: "ИЗ АРХИВИТЕ: 1-ВА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, РУМЪНИЯ 1959 Г.")