Последни блог постове

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: TEXT MINING

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Възможно ли е компютърът да анализира, да разбира и оценява нещо толкова разнообразно и неопределено като създадения от човека текст? Около половин век след възникването на този въпрос той вече е способен да извлича информация от даден текст, като например да генерира резюмета, да класифицира документи според някакви признаци и да преценява дали отношението на говорителя към дадена тема е положително, или негативно.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Извличането на смисъл от текст намира широко приложение в множество области като бизнес и маркетинг, национална сигурност, производство на софтуер и дори здравеопазване. Процесът като цяло много улеснява боравенето с голямо количество текст, като спомага по-бързо и по-точно откриване на нужната информация, например при разглеждане на данните за даден пациент или при опитите за предотвратяване на киберпрестъпления.

КАКВО СЛЕДВА?
Методите за text mining (букв. „извличане на текст“) продължават да се усъвършенстват. Правят се опити да се оптимизира работата на търсачките, като към търсенето по ключови думи се добави и търсенето на еквивалентни по смисъл думи и словосъчетания.

Тина Владимирова е ученичка в XII клас в СМГ „Паисий Хилендарски“.
Има два сребърни медала съответно от XIII и XIV Международна олимпиада по лингвистика.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 82 / октомври 2016.

Магдалена Георгиева е сребърна медалистка от Европейската олимпиада по математика за момичета (2015), а Евгени Кайряков - двукратен златен медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика (2015-2016).

1. Представи се в едно изречение!

М: Аз съм Магдалена и се интересувам от много неща, малко от които обаче са сериозни хобита; понякога съм доста скучна, но имам и своите добри моменти.
Е: Казвам се Евгени, на 16 съм, от Пловдив, зодия Водолей (поздрав за всички астрономи).

2. В момента се занимавам с ...

М: В по-общ план: малко с математика, испански, карате и всякакви неща според сезона и настроението.
Е: Математика, но ходя на състезания по физика, химия, информатика, интересни са ми и езиците.

3. Как те наричат приятелите?

М: Когато не са ми ядосани – Маги.
Е: Старая се да се придържат към Евгени.

4. Последното международно състезание, на което участва:

М: Европейската олимпиада по математика за момичета през 2015 в Минск.
Е: Harvard-MIT Mathematics Tournament в Бостън.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

М: Това е трудно, не си спомням. Но вероятно не е било нещо по-различно от всеки друг ден – все пак трябва да се разсъня преди да осъзная какъв ден е и какво имам да правя.
Е: Принципно гледам да си пазя мисленето за състезанието, но може би винаги има нещо от рода на „Хм, стана време“.

6. Кога би се отказал да решиш една задача?

М: Ако съм започнала – вероятно не бих, но ако не съм – мога да се откажа, ако типът задача не ми хареса. А и не винаги съм в настроение за решаване на задачи.
Е: Обикновено не се отказвам толкова лесно, мислил съм някои задачи и с дни, но в крайна сметка се усещам, че толкова време нямам, и ми се налага да погледна решението.

7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

М: Архимед. Може би банално, но е толкова напред спрямо времето си, че няма как да не му се възхищавам най-много.
Е: Ферма, да го питам в крайна сметка как е щял да го събере т’ва доказателство на една страница.

8. На кого се възхищаваш?

М: Това е дълъг списък... На родителите ми, на сестра ми, на Никола Вапцаров, Иван Вазов, вече споменатия – Архимед, на Ивет Лалова, Бионсе, Никол Кидман, Виктория Бекъм, може би Рузвелт и Ленин, както и всеки, който е много добър в нещо и развива таланта си.
Е: На гении, които обаче живеят тук и сега, и са преди всичко хора.

9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М: Може би това, че за няколко месеца бях спряла да тренирам, за да свикна с часовата разлика и да си оправя режима на сън за едно състезание в Хонг Конг. Но този „компромис” ми се отрази доста затормозяващо всъщност.)
Е: Не са един или два, но най-големият е огромното количество отделено време. Въпреки това никога не съм и не бих съжалявал за него.

10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

М: Абстрактно мислене, спокойствие в изпитни ситуации и много вдъхновение за бъдещето.
Е: Това, че ме научиха да вярвам в и на себе си.

11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М: Като малка исках да съм учителка. След това нотариус, дипломат, зъболекар. В края на началното училище исках да съм полицайка, а след това в гимназията много дълго исках да съм психолог, след това прокурор. Накрая все пак се спрях на нещо, с което има най-голям шанс да съм полезна – математика и статистика, с което наистина се надявам да върша нещо полезно за обществото.
Е: Адвокат, космонавт..., от 1-2 години отговорът стана „математик”.

12. Най-красивата страна, в която си бил:

М: Филипините, определено. Природата там беше прекрасна, видях места, до които сякаш не бяха стигали хора преди – толкова запазено и естествено. Освен това хората изглеждат изключително дружелюбни. Не знам дали просто аз бях попаднала на такова място, или навсякъде е толкова хубаво, но със сигурност имах голям късмет с това, че имах възможност да видя това райско кътче от света.
Е: Архитектурно - определено САЩ. Но по-красива природа от тази в България не съм виждал.

13. Любим момент/ история от състезание?

М: Имах доста познати и приятели състезатели от различни градове и на всяко състезание сме се събирали и сме си прекарвали супер забавно заедно – много моменти, които остават в съзнанието. Имали сме много забавни игри, които са продължавали и цяла нощ (вечерта след състезанието, разбира се) – асоциации, туистър, мафия... Но освен тези, две много конкретни неща ми изплуват в паметта. Едното е моментът, в който тръгнах с гаджето ми, който тогава също беше състезател, а другото – как с момичето, което беше с мен в стая веднъж убивахме с лакочистител 8-сантиметрова хлебарка (сериозно, мерихме я с линийка след като я убихме).
Е: Най-хубавият ми спомен от състезание е от малката Балканиада в Румъния, когато успяхме да се сближим много с гидовете (румънци). Бяха супер готини, беше много зареждащо преживяване.

14. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е математика с изречение-две!

М: Математиката е числата и фигурите, които рисуваш. Всяко нещо, което виждаш има своето обяснение „защо?” написано на езика на математиката.
Е: Едно такова много готино и заразно. Трябва да пробваш, за да разбереш.

15. Опиши математиката с три думи!

М: Полезна, естествена, необятна.
Е: Предизвикателна, възпитаваща, мотивираща.

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

М: Езикът и азбуката.
Е: Компютъра.

17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

М: Истински мислоем или нещо,което да чете мисли и да насочва вниманието изключително върху идеите, които имат потенциал да пожънат голям успех.
Е: Решавач на задачи ми е първосигналният отговор. Иначе определено би било нещо като „универсално лекарство” – лек за всяка болест.

18. И защо математика?

М: Защото ме кара да мисля и защото може би имам някакъв усет за нея.
Е: Защото ти позволява да доказваш и дооткриваш себе си, използвайки въображението си. За мен математиката не е просто наука – тя е поглед към света.

19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи” ?

М: Не знам дали трябва да се засрамя (но в моя защита, никога не съм мислела, че ми трябва да знам повече цифри) – само две.
Е: 5, а на другите никога не съм обръщал внимание.

20. Любимият ти математически/научен виц?

М: Не помня вицове, така че репертоара ми е много еднообразен. За научен виц не се сещам, но ето един забавен:
Руски археолози намерили при разкопките си медни кабели, които установили, че датират отпреди 1000 години. Така направили извода, че още преди 1000 години прадедите им са били достатъчно напреднали, че да разполагат с мрежа от кабели. За да се конкурират с тях, американците също започнали проучвания в областта. Намерили оптични кабели на 200 метра дълбочина. От тези открития те направили извода, че техните предци още преди 2000 години са разполагали с оптична мрежа от кабели. Тогава българите изследвали до 500 метра дълбочина и, като не открили нищо, заключили че още преди 5000 години предшествениците ни са ползвали безжичната мрежа.
Е: По-скоро е тъпизъм: 
Говорят си двама информатици:
- 100010110101.
- 01011011110100.

21. Питагор или Архимед?

М: Архимед, естествено. Въпреки че ми беше много интересно, когато се запознавах с Питагор и питагорейството.
Е: Питагор.

22. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

М: Спомням си, че имаше една от международна олимпиада, за която се възхищавах на единия или двамата, които я бяха решили – задача, която имаше май пет стъпки, които съвсем не бяха очевидни или навързани особено.
Е: Да балансирам приятели, семейство, училище, математика, хобита, сън и всичко друго, за което не ми остава време.

23. Любима поднаука от математиката?

М: Най-голямата ми любов – това е храната на въображението – геометрията, но най-чистата и красива геометрия (и стереометрия) – не аналитичните подходи за решаване. Можех да чертая един и същ чертеж с часове дори 1-2 дни, но винаги решавах геометричните задачи. Може да съм пренебрегвала други, но геометричните не помня да съм.
Е: Комбинаторика.

24. Защо?

М: С риск да прозвуча твърде пристрастна, геометрията е просто много красива. Когато решението се покаже, то изглежда толкова просто и логично (а гениалните неща са прости). Освен това, обичам да мисля в картинки и пространствено. А и геометрията никога не е праволинейна, което не е винаги сигурно за алгебрата например. И, може би един не съвсем важен аргумент, но аз не мога да напиша два реда, дори най-елементарна сметка, без да допусна грешка, а в геометрията не се налага да смяташ особено и няма нищо, което да се сгреши от разсеяност.
Е: Защото за мен е по-скоро нагласа на ума, отколкото поднаука на математиката (и общо взето е най-добрият контрапример на твърдението „Не ме бива в сметките, не ставам за математик”).

25. Любимо занимание/хоби?

М: Определено най-много обичам да си губя времето... Най-голямото ми изкушение са сериалите – като наркоман съм  в тази област; гледам всичко – когато остана с по-малко от 3-4 сериала, които да излизат в момента, (обикновено лятото, когато повечето сериали са в почивка) винаги си намирам още някой нов сериал за гледане. Разбира се, това би омръзнало, ако не разнообразявах с излизания и общуване с приятели, както и правене на дори малко, но полезни неща.
Е: Определено танците.

26. За какво мечтаеш?

М: За световен мир :D … Мечтая да променя живота на много хора към нещо хубаво. Мечтая хората да са по-щастливи и да не губя позитивния си поглед на света.
Е: Това, което правя, да продължава да ме прави щастлив.

27. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

М: В някое прекрасно, щастливо и любящо семейство като моето. Мястото е формалност; България ми харесва, Бургас – също. Все пак не искам да се раждам в държави, където се водят войни, където жените не са напълно свободни от родителите си дори след навършване на пълнолетие (като в Япония) или не са равноправни на мъжете (заради вяра например), или където средната продължителност на живота е под 60 години.
Е: България е супер.

28. А кога?

М: Ако се бях родила дори само няколко века по-рано, нямаше да имам почти никакви права, а и как щях да се наслаждавам на любимата си история. Вярно, може би можех да се срещна с някой изключителен учен, писател или философ, но такива има и сега, просто както става обикновено, тези бъдещи велики личности не са съвсем оценени. Ето, аз например миналата година имах възможност да присъствам на едно събитие с Андрю Уайлс – гениалният математик зад доказателството на Последната Теорема на Ферма. Защо ми е да се раждам в миналото? Бъдещето ме изкушава по-малко. То крие прогреса, а с него идва и изнервяща може би уреденост (поне аз така си го представям). А може дори да е малко скучно – вероятно продължителността на живота ще е много по-голяма и хората ще пилеят толкова много повече от него. Сега всичко е толкова прекрасно!
Е: Малко по-рано, 1990 някъде, да се порадвам на 18 години без истерия около смартфоните.

29. Песента, която описва настроението ти в момента?

М: Sean Paul & Sia – Cheap Thrills
Е: The Weeknd – I Feel It Coming.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

М: Усмивка.
Е: 7.

31. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

М: Живея... И мога и трябва да изживея живота си по най-добрия начин.
Е: Трябва да осмисля съществуването си.

32. Кокошката или яйцето?

М: Кокошката – тя просто е еволюирала от някой друг вид.
Е: Яйцето.

33. Последната книга, която прочете?

М: “Азбучни убийства” на Агата Кристи.
Е: “Елизабет е изчезнала”.

34. За какво никога не ти остава време?

М: Да чета, а последните години и да пиша в дневника си.
Е: За мен и за семейството.

35. Има ли любов от пръв поглед?

М: Защо не?! Всичко е възможно…
Е: Да.

36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

М: Надявам се този остров да е топъл, защото иначе трябва да взема палто, което е много непрактично. Надявайки се на заточение на някой тропически остров, ще кажа уиндсърф: ще имам достатъчно време да се усъвършенствам в карането, а може с малки изследователски обиколки с него в последствие да намеря някое близко заселено островче (ама това след като съм сигурна, че няма да падна и да дам възможност на акулите да ме изядат).
Е: Хладилник със слънчеви батерии има ли?

37. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

М: Преди около четири години се бях научила и дори се опитвах да си направя собствен рекорд за бързо нареждане, но наскоро установих, че вече съм забравила едната формула.
Е: Не, дори и след десетките опити (безуспешни, разбира се) на всякакви хора да ме научат.

38. Проза или поезия?

М: В общия случай – проза, но за поети като Вапцаров, Смирненски и Лилиев бих направила изключение.
Е: Проза.

39. Театър или кино?

М: Театър! Просто отговорът ми изглежда толкова очевиден, че сравнението ми се струва смешно.
Е: Кино.

40. Планина или море?

М: Зависи от сезона. Много обичам да карам ски в планината зимата и в морето лятото, много обичам да ходя на поход в планината за седмица всяка година през август и много обичам да скачам от едни скали на остров св.Иван в морето през лятото.
Е: Ако е планина, да е Трявна. Иначе море.

41. Какво ти предстои в следващите месеци?

М: Двайсетият ми рожден ден. Връщам се за втората си година в университета в Оксфорд. Освен това продължавам с ученето на испански. Имам планове и да пробвам тренировки по ШотоКан. Имам голямо желание също да стана доброволка към една организация, която работи с деца. Освен това кандидатствах по една програма за нещо като консултантски стаж по време на ученето, но за това първо ми предстои интервю и силно се надявам да се получат нещата.
Е: Много решаване на задачи и състезания.

42. Кого искаш да поздравиш?

М: Всички, които са прочели интервюто и са стигнали дотук. Благодаря ☺
Е:Групата на Димо.

43. Съвет към младите състезатели?

М: Открийте забавното в състезанията, защото най-важното е това да е една весела част от живота ви!
Е: Ами гответе се усилено, вярвайте, че ще стане, и помнете, че на никого не е било лесно.

Янислав Данчовски е от Плевен и е напълно омагьосан от вълшебния свят на химията. Хобито му е да задава всякакви въпроси, свързани със заобикалящата го среда, както и да прави ефектни химични експерименти. Страстта му към химията започва още от най-ранна възраст, от малък задава въпроси на родителите си, за които те често нямат отговор. “Като малък беше много любознателно дете от всяко едно естество - “това защо така?” “как?”, и търсеше отговор, и то не само от един, а от няколко човека.”, спомня си бащата на Янислав. “Беше ми интересно всичко, което използваме в бита - защо сапуните мият ръцете, защото от сода с оцет се получават балони, това как виждаме от мръсния, черен петрол стават лекарства - нещо, без което не можем.”

Първоначално бъдещият химик учи математика в Математическата гимназия в Плевен, малко по-късно е запленен от химията и така започва неговата борба за знание в областта на науката. Удовлетворение Яни изпитва и когато всичко около него е подредено точно както в аптека: “Без значение дали става въпрос за оправена стая, или за порядък във взаимоотношенията между хората, обичам всичко около мен да е спретнато, ясно и без заобиколки.”

Без заобиколки е и пътят му към националните и международни олимпиади по химия, на които започва да ходи след 9 клас. Има 30 грамоти и 8 медала. “Най-ценният медал и най-голям повод за радост е бронзовият, който спечелих през август 2016 в Тбилиси, Грузия.” Освен че успява да пребори над 300 участници от 80 страни, Донка Ташева, ръководител на националния отбор по химия, го определя като “човек, който може да се сработи с всички в колектива така, че да има спокойна обстановка, в която да се работи добре, а това е изключително важно.”

С приятели Янислав обича да кара колело, да се разхожда в планината, да ходи по купони; слуша музика и танцува народни танци. Не пропуска да помогне на някой в нежда, а със свой приятел неведнъж оборудват химическата лаборатория в родния му град с предмети, които намират от разпродажби или от интернет. “Химията е много скъпа наука. Самото оборудване, химикалите са скъпи - има такива, които дори 1 грам струва повече от 1 грам злато.”

Тази година Янислав завършва 12 клас в Плевен и вече е приет във Факултета по химия и фармация към Софийския университет. “Иска ми се да допринеса за откриването на нови лекарства, за използването на целия научен ресурс - включително  кадрите, които имаме, защото имаме невероятни химици и учени в България. А всичко това трябва да се използва за подобряването стандарта на живот.”

Настоящото интервю бе излъчено през октомври/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

На снимката: Медалистът Янислав и Донка Ташева, ръководител на отбора по химия на Шестата годишна олимпийска среща

Снимка: С. Спиридонова

 1. Представи се в едно изречение:

В: Казвам се Величко Вълков, завършил съм Софийска Математическа Гимназия и бакалавър по „Информационни системи“ в Софийски университет, състезател съм по математическа лингвистика :)
Е: Елица Миланова, състезател по математическа лингвистика, възпитаник на ГХП „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, в момента преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”.

2. В момента се занимавам с ...

В: Следвам магистратура „Софтуерни технологии“ във Софийски университет и работя като програмист.
Е: Лингвокултурология, китайски език и езда (в редките случаи, когато ми остане време :) )

3. Как те наричат приятелите?

В: Вел, най-често :)
Е: Ели.

4. Последното международно състезание, на което участва?

В: Олимпиадата по математическа лингвистика в Стокхолм, 2010 година.
Е: МОЛ в Стокхолм.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

В: Предполагам съм се чудил с какви задачи ще се сблъскам :)
Е: Дали наистина е денят на олимпиадата (ужасно съм разсеяна и вечно бъркам дати ☺).

6. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

В: На същата тази олимпиада имаше задача с наименованията на иРНК – полипептиди от биологична гледна точка – генетика. Най-трудната задача, с която съм се сблъсквал; на олимпиадата не успях да я реша :)
Е: Общуването с администрацията.

7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

В: Алфред Нобел. Бил е изключително интелигентен, работлив човек, а освен това и идеалист.
Е: С Леонардо да Винчи – винаги съм го възприемала като доказателство, че науката и изкуството са двете страни на едно и също нещо.

8. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

В: Вероятно отделеното време. Гледах (и още гледам) на подготовката като на интересно хоби.
Е: Не отидох на екскурзия след абитуриентския си бал, за да отида на лятна школа, но не помня да съм го преживявала като голям компромис.

9. Участието в олимпиади е…

В: Изживяване, което си заслужава. Екскурзии, познанства, слава, предизвикателства.
Е: Възможност да създадеш невероятни приятелства.

10. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

В: Аз ям почти всичко. Не ми е направило нещо такова впечатление. Но мога да кажа какво не съм опитал – шведска кисела херинга (surströmming). А искам да опитам.
Е: Уникален шоколадов сладкиш, но така и не разбрах името му.

11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?

В: Мислех,че ще стана икономист. В крайна сметка станах програмист.
Е: Принцеса.

12. А какво отговаряш сега?

В: С удоволствие бих бил нещо средно между филолог и програмист. Компютърен лингвист например.
Е: Все още искам да съм принцеса :)

13. Най-красивата страна, в която си бил?

В: Швеция, в Стокхолм. Безспорно. На второ място е Словакия, Братислава.
Засега :)
Е: Обожавам да пътувам. Харесвам всички места, на които съм била.

14. Любима история от състезание?

В: Когато един състезател от България се хвана на бас с един от Германия, като който загуби баса, трябва да тича около игрището на пансиона, в който беше състезанието. В крайна сметка така и стана – немският състезател тича :)
Е: По време на отборния кръг на един НОЛ в Благоевград ни бяха оставили да решаваме по хотелските стаи. Половината от отбора спеше, а другата половина уж решаваше. Накрая се оказа, че най-важните моменти от задачата ги отбеляза едно момче, което основно спеше, но от време на време отваряше очи, казваше по някоя гениална мисъл и пак си заспиваше.

15. Кой е най-трудният език?

В: От тези, които съм учил (макар малко, и ми се учи още) – японски.
Е: Казват, че арабският бил сред най-трудните. Смятам да пробвам някой ден.

16. А най-странно звучащият?

В: Вероятно някой ескимоски език би бил доста странен за нас. Има и езици с доста странни звукови системи в Африка.
Е: Вероятно езиците с щракащи звукове.

17. Колко езика говориш?

В: Четири на ниво, на което мога да водя разговор – български, английски, немски, шведски. Също съм учил малко чешки, руски, френски и японски.
Е: С българския - 4.

18. А колко би искал да говориш? Кои?

В: Искам да науча чешки/словашки, испански, руски, иврит и японски. Също някой угрофински език би бил интересен.
Е: Колкото може повече. В момента уча сръбски.

19. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне!

В: egészségedre (унгарски)
Е: 有志者事竟成 - yǒuzhìzhě shì jìng chéng

20. Какво каза току що?

В: Наздраве!
Е: Ако има кой да си го помечтае, значи има и как да го изпълни.

21. Опиши лингвистиката с едно изречение?

В: Нещо изключително интересно и свежо, което добавя и към общата култура.
Е: Лингвистиката е наука за езика.

22. Защо и за кого тя е полезна?

В: За филологично насочените е нещо ключово. Иначе развива начин на мислене, който е полезен. И обща култура.
Е: За всички. Не е лошо човек да познава това, което използва всеки ден.

23. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

В: Фонетика, синтаксис, семантика.
Е: Няколко.

24. Какво е психолингвистика?

В: Емоционалната страна на лингвистиката. Връзка между психологията и езика.
Е: Подходящо поле за изява за онези, които така и не са избрали дали искат да бъдат психолози, или лингвисти.

25. Родното ти място?

В: София, България.
Е: София, но по чиста случайност.

26. Любимо занимание/хоби?

В: Лингвистика, боядисване на фигурки (войници), планинарстване.
Е: Много са и постоянно се прибавят нови.

27. Висше образование – в България или в чужбина?

В: И двете си имат плюсове и минуси. Аз избрах да уча в България, но и в чужбина е хубаво.
Е: В България.

28. За какво мечтаеш?

В: Да пътувам по света с любими хора.
Е: Да имам възможността да обиколя света.

29. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

В: В северозападна Европа. Някъде в Скандинавия.
Е: Отново тук.

30. А кога?

В: Или в късното средновековие, или края на 19 век.
Е: Отново сега.

31. Ще открием ли perpetuum mobile?

В: По-скоро не.
Е: Вероятно.

32. Какъв си бил в предишния си живот?

В: Предполагам вълк. Все пак съм Вълков.
Е: Вероятно също толкова разсеяна, колкото и сега :)

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

В: Хладилник с ядене/пиене и вграден акумулатор.
Е: Книга.

34. Какво яде за закуска?

В: Директно обядвах днес – свински врат със зелена салата.
Е: Киви.

35. Рок или рап?

В: Рок :)
Е: Рок.

36. Театър или кино?

В: Кино :)
Е: Театър.

37. Планина или море?

В: Планина :)
Е: Море.

38. Японски или китайски?

В: Японски :)
Е: Китайски.

39. Граматика или семантика?

В: Семантика :)
Е: Семантика.

40. Какво ти предстои в следващите месеци?

В: Стаж, след което дипломна работа :)
Е: Няколко пътувания, и все повече слънчеви дни.

41. Кого искаш да поздравиш?

В: Лингвистите, с които се познавам. Интересно хоби и интересни хора :)
Е: Първата си учителка по математическа лингвистика – г-жа Дима Родопска.

42. А какво ще пожелаеш на събеседника си?

В: Да пътува колкото може по света. Стига да не се излага на риск. Заслужава си.
Е: Интересни възможности, от които да успява да се възползва.

43. Какво си пожелаваш оттук нататък?

В: Да посетя Исландия :)
Е: Аз и хората, които обичам,  да сме здрави.

44. Съвет към младите състезатели?

В: Да работят здраво върху успехите си и да се забавляват.
Е: Да гледат на състезанията като на възможност да откриват себе си и нови приятели.

През октомври 2016 г. България за първи път бе домакин на Международната олимпиада по астрономия в Смолян. Това бе и най-доброто представяне на страната ни до момента - четири бронзови, два сребърни и един златен медал. Носител на златото е състезателят Бойко Красимиров Борисов (X клас, СМГ), който категорично се наложи над останалите със своето абсолютно първо място в класирането. В надпреварата участие взимат над 80 състезатели от 18 държави.

Подготовката за XI Mеждународна олимпиада по астрономия му отнема цяло лято, а последните две седмици преди форума решава задачи денонощно. “Тази година участниците в олимпиадата бяха доста силни и някак си изненадващо ми дойде факта, че станах абсолютен първенец.”, споделя пред БТВ медалистът.

По астрономията шампионът се пали още от дете, но решава да се посвети на нея в гимназията - “Това е една доста приятна наука. Винаги съм бил запален, но средата на седми клас разбрах, че има и олимпиада по астрономия - просто реших да се пробвам. Така стигнах до национален кръг, където станах първи. След това на подбора пак станах първи и на Международната олимпиада успях да взема златен медал. “

Основна роля за успехите на Бойко има учителят му Никола Каравасилев, докторант в Катедрата по астрономия на СУ, а от 2009 г. и ръководител на националния отбор по астрономия. “Още в самото начало ми направи впечатление, че той действително усвоява изключително бързо всички астрономически знания и което е по-важно: той намира най-краткия и елегантен начин за решаването на една задача. Трудно е да определя в какво е най-добър, тъй като почти във всичко е по-добър от мен, когато бях на неговите години. Освен това има изключителен талант да обяснява.” Тъй като Бойко все още не еизбрал по какъв път ще поеме след гимназията, учителят му без притеснения го съветва да се насочи към научна кариера.

Настоящото интервю бе излъчено през декември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

 Снимка статия: С. Спиридонова, Шеста годишна олимпийска среща 2016

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ТЕЛОМЕРИ И ТЕЛОМЕРАЗА

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?

Информацията за всеки наш белег се съхранява в нашите хромозоми – дълги линейни ДНК молекули, свързани с белтъци в ядрата на клетките. Едно от най-важните свойства на клетките е това, че се делят. За да има всяка дъщерна клетка същият брой хромозоми като майчината, всяка молекула ДНК трябва да бъде копирана преди деленето. В крайните си участъци ДНК остава некопирана и така при всяко делене би се губила част от молекулата. През 2009 г. трима учени получават Нобелова награда за откриването на механизма, предотвратяващ това: крайните участъци на ДНК, наречени теломери, нямат информационен смисъл и могат да се скъсяват, а за да започне един нов организъм със същите по дължина теломери като родителите си – ензим, наречен теломераза, ги удължава.

ЗАЩО Е ВАЖНО?

Теломерите имат определена дължина и след известен брой деления на клетките (в един организъм) се загубват напълно и започва да се уврежда ДНК с нформационен смисъл. Сега това се счита за един от факторите на стареенето и причинител на някои видове рак.

КАКВО СЛЕДВА?

В областта за момента се правят основно изследвания, но вбъ деще се очаква приложение в лечението на хора с хронично скъсени теломери (потенциално и удължаване на човешкия живот), противоракова терапия и удължаване на живота на in vitro отглеждани клетки.

Цветослав Георгиев е ученик от Софийската математическа гимназия и е олимпийски
състезател по биология. (Понстоящем - студент по медицина в Медицински университет - София - бел. ред.)
Последното му постижение е сребърен медал от Международната олимпиада по биология,
която се проведе в Ханой, Виетнам

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 81 / септември 2016.

Алексей Христов е председател на УС на СРООПН и програмен директор на “Американска фондация за България” .
Настоящото интервю бе публикувано в Наука OffNews през януари/2017.

Как се появи идеята за Сдружението?

Идеята за Олимпийското сдружение по природни науки възникна постепенно във времето след 2005 г., откогато започнах да работя с ръководителите на отборите и учениците, които участват в тях. Конкретният повод за създаването му бе началото на сътрудничеството с нашия основен партньор - Фондация "Америка за България". И така през 2010 г., с хората, които подготвят нашите олимпийци, се обединихме в "Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки". Сега вече работим с ръководители на девет отбора: математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия, астрофизика и отбора на младите физици.

В какво се състои неговата дейност?

Основно е свързана с финансиране и подпомагане на дейности по подготовката и участието на българските олимпийски отбори по природни науки в международните олимпиади или други традиционни състезания с международно участие.
Някои отбори имат повече национални и регионални състезания от други. Най-много такива има по математика и информатика. За част от дисциплините пък има само три кръга - биологията, но и астрономия, астрофизика, лингвистика. Последните три науки дори не се изучават в училище по задължителния учебен план като отделни дисциплини. Затова отборите разчитат за подготовката на учениците на школи за извънкласни занимания из цялата страна. Най-добрите ученици от страната след това участват в така наречените Национални школи. Тази практика започна с отбора по информатика през 2007 г. и след като видяхме колко е успешна, предложихме и на другите отбори да я приложат. Е, разбира се не всички го правят, но например биолозите и химиците, които разполагат с модерните Олимпийски лаборатории „Америка за България“ в съответните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, не само започнаха да правят национални школи, но и сезонни – пролетни, зимни и летни, за да компенсират липсата на национални състезания.

И така, за да се формира един национален олимпийски отбор, състезателите преминават през общински, областен и национален кръг на олимпиадата си. Тогава класираните на първите десет места формират разширения състав на отбора и започват подготовка за международната олимпиада. В процеса на интензивни занимания и след множество контролни се определя титулярният състав на отбора. И така е в случаите, когато няма други национални или международни състезания. Повечето отбори обаче имат. Даже на някои вече са им в тежест. Затова пък най-натоварените поддържат национални ранглисти по класове – математика и информатика.

Такава е нашата дейност. Ръководителите на отбори участват в целогодишния процес по подбор и подготовка на отборите, а и ги водят на международните състезания и олимпиади.

Какви са трудностите, които срещахте през годините?

За трудностите могат да ви разкажат най-вече самите ръководители. Разбира се, знам за множество проблеми, повечето от които се стремим да решим. Един от постоянните проблеми е комуникацията с Министерството на образованието и науката (МОН). При честата напоследък смяна на политическите ръководства на МОН за всички нас е доста трудно всеки път да обясняваме кои сме, с какво помагаме на най-изявените ученици в международни състезания, защо го правим и защо се налага да го правим, след като служителите на МОН твърдят, че всичко с подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки е наред. Вече успяваме по-бързо да се „заявим“ пред министерството.

В отношенията с държавните институции постигнахме напредък, като в последните няколко години се сприятелихме с президента на Републиката Росен Плевнелиев. С него не беше трудно, тъй като той самият като ученик е бил състезател и през 1982 година става лауреат на първото национално състезание по информатика. Президентът Плевнелиев беше патрон на множество инициативи на СРООПН от 2014 година насам и това даде нов тласък на отношенията ни с държавата.

Друга основна трудност е с приемствеността в подготовката на учениците по места както в училище, така и в извънкласните школи. За радост, все още има стари „мохикани“, които самоотвержено се занимават с учениците в страната. Такива са Пламен Пенчев в Добрич, Бисерка Йовчева в Шумен, Руско и Антон Шикови в Ямбол, а и на много други места. Голяма част от тях вече няколко десетилетия подготвят медалисти от международни олимпиади, но някои вече са в пенсионна възраст. Проблемът е с младите учители, които трябва да поемат щафетата от тях. Много са малко или въобще ги няма. Затова ние често заедно с подготовките на отборите организираме и семинари за учители за работа с изявени ученици. (...) Сега нашата мисия е да бъдем успешни медиатори между учениците, учителите, ръководителите на школи и отборите и МОН, за да постигнем максимален резултат със средствата от ОПНОИР, държавния бюджет, дарители и отговорния бизнес.

(...)

Има ли сдружението планове за някакви бъдещи проекти и инициативи за привличане на интереса на по-голям брой ученици към природните науки и високите постижения в тях?

Естествено е да имаме такива планове. През 2016 година, за да подобрим работата на Сдружението с обществеността и отговорния бизнес, за привличане на подкрепа и средства за отборите, създадохме Съвет за развитие към СРООПН. В него поканихме хора, които и досега са ни помагали. На първо място това е Председателят на Съвета за развитие Елена Маринова, президент на Мусала софт. Нейната компания има дългогодишни традиции в наемането на олимпийски медалисти по информатика. Един от водещите мениджъри на компанията е медалист от Международна олимпиада по информатика. Също през 2016 обявихме създаването на Мрежа на възпитаниците на олимпийските отбори, като разполагаме с данни от последните десет години за участниците във всички отбори, с които работим. Целта на мрежата с участието на олимпийски медалисти от предишните десетилетия е да подобрим подготовката и участието на състезателите в международни олимпиади.
Някои от тях и сега, а и през годините назад са помагали и в подготовката, и във финансирането на отборите. Мнозина имат успешни академични и бизнес кариери по цял свят. Помагат със задачи и с лекции в подготовката на отборите.
От няколко години работим по създаването на поне една мобилна лаборатория по природни науки, която да пътува по училища из страната, и вярваме, че с подкрепата на нашия основен партньор ФАБ, със съдействието на МОН и отговорния бизнес в страната, ще успеем да я осъществим. За повишаване на интереса към върховите постижения на най-талантливите и изявени български ученици създадохме Олимпийския пресклуб, в който участват в лично качество десетки журналисти от български медии. Създадохме и устойчиви институционални партньорства, които доведоха до множество публикации и участия в предавания на нашите момчета и момичета. Така техният пример е видим, а надяваме се да стане и заразителен.

И ще завърша с най-значимата инициатива, която сме започнали - създаване на Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI) за ученици до 15,5 години.

Пълния текст можете да прочетете тук.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ХИПОТЕЗАТА ЗА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА БЛИЗНАЦИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Простите числа са безбройно множество от числа, които се делят само на числото 1 и на себе си (2, 3, 5 и т.н.) Понеже с нарастването на големината си те стават все по-редки, бихме очаквали, че разстоянието между последователните прости числа ще нараства. Въпреки това математиците забелязали, че колкото и напред да се движим по числовата ос ще продължаваме да намираме прости числа на разстояние 2 (възможно най-малкото разстояние между две прости числа по-големи от 2). Така била изказана хипотезата, че съществуват безброй много прости числа на разстояние 2 (прости числа близнаци). Опитвайки се да я докаже, през 2013 г. математикът Джан Итан показва, че има безброй много прости числа с разлика най-много 70 000 000.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
На пръв поглед постижението на Джан Итан (Yitang Zhang) е далече от хипотезата. Въпреки това неговото доказателство показва нов и важен подход към този проблем. Точно така при решаването на много математически задачи по-важен е не самият факт, а начинът на доказването му. Често той води до разработването на нови математически теории, които намират широко приложение при решаването на редица други проблеми.

КАКВО СЛЕДВА?
Вдъхновени от подхода на Джан Итан, група математици организират всеобщ проект за подобряване на неговия резултат и успяват да докажат, че съществуват безброй много прости числа на разстояние най-много 246. Хипотезата остава недоказана, но усилията на учените не са напразни и поредната стъпка към желаното твърдение е направена.

АЛЕКСАНДЪР ЧЕРГАНСКИ се занимава с математика от V клас и участва в национални и международни състезания.
Последните му постижения са сребърен медал от 32-рата Балканска олимпиада по математика (BMO 2015); бронзов медал от 56-ата Международна олимпиада по математика 2015 (IMO 2015); златен медал от 12-ата Международна Жаутиковска олимпиада (IZhO 2016); сребърен медал от 57-ата Международна олимпиада по математика 2016 (IMO 2016).

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 80 / август 2016.