Последни блог постове

  • Когато да си учител е истинско призвание и страст – интервю с Бисерка Йовчева

    Бисерка Йовчева е ръководител на школата по математика и информатика А&Б, треньор на шуменския отбор по информатика и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

    Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!

    Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той: “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. Питате ме защо не в Математическата гимназия ли? Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият – две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко – “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та и при нас така – в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно.

    Как започнах ли? С 6-цифров заем. Личен. Нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1-ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено… Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си.

    Знаете ли какво представляваше животът ми по онова време? Всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служителите им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

    Не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

    През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им – “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее”. Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това… На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500”. Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

    Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Онзи ден се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, ето, сега ме канят в Единбург. Но почвам да се уморявам. Станах баба! Имам нужда да остана на едно място. И утре се връщам в Шумен. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии – тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането – тогава, когато пишем програми.

    Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централата на Google в Швейцария работят 4500 програмисти. Програмирането е симулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свърши нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности.

    Дали децата ми се занимават с изкуство ли? Разбира се. Всичките ми информатици са танцьори!


     

    Бисерка Йовчева е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди – Ростислав Руменов, Румен Христов, Антон и Ивайло Черневи, Иван Ганев, Валентин Борисов, Михаил Ковачев, Марин Йорданов.

     

  • Можем ли да създадем машина с човешка интуиция и други въпроси, които си задава Христо Стоянов, олимпийски медалист по информатика

    Казвам се Христо. На 19 години съм, 12-ти клас в СМГ. Наесен заминавам за университета в Станфорд, Калифорния. Ще се занимавам с компютърни науки. Да вляза там беше трудно и не съвсем. Всъщност, кандидатствах в пет университета –  Станфорд, Харвард, MIT и Принстън. Приеха ме в Станфорд, Харвард и MIT.

    Предимството на Станфорд пред всички останали е, че има здрава връзка с индустрията в Силиконовата долина. Как се кандидатства? Полагаш изпит SAT и пишеш есе на обща тема, например „Какво е важно за теб“? За SAT се подготвих сам, една приятелка ми подари книжка, по която учех. През 8-те години в СМГ не съм ходил на частни уроци по английски. За да влезеш в голям университет, такъв от Бръшляновата лига например, са важни много, но не непременно сложни неща –  постиженията ти в училище, извънкласните дейности, с които си се занимавал, какво си направил за обществото, в което живееш. Говорим за всеобхватен тест, който търси информация за знанията ти, но и за теб самия и потенциала ти да се развиваш.

    Да заминеш да учиш далеч, е емоционално решение. Да, днес имаме много възможности, но това не означава, че всеки се възползва от тях, а и че ги приема за обезателни. Има нещо приключенско в това да тръгнеш далеч от близки и приятели. Да емигрираш. Дали е просто динамика на живот? Може би ще стане, когато започна да печеля живота си. Сега е пътуване на хиляди километри от света, който до вчера си познавал. Емигрираш.

    Много мои връстници не искат да се разделят с близкия, познат свят. Или не кандидатстват, защото си мислят, че няма да ги приемат. Не са решени още. Причините са различни. Аз съм спокоен, че отивам при хора, някои от които вече познавам. А иначе съучениците ми се насочват към различни дисциплини, често без привидна връзка с математиката и точните науки. Право например, културология, антропология. Медицина. Различни хуманитарни науки. Разбира се, образованието не може без хуманитарните науки. Ето, говорим за нови технологии – тук много важно е да изследваме ефекта им върху човека. Освен това, за мен образованието трябва да е насочено към цялостното ти развитие, не да произвежда от теб учен.

    Моето личностно развитие е силно повлияно от дисциплини като литература и история. Харесвам Римската история, както и Средновековието. Свикнали сме да мислим, че тогава хората се живели в мрачно време. Това съвсем не е така. Дали има връзка между науката и религиозността? Ако приемем, че средновековният човек е дълбоко религиозен, то и днешният учен може да бъде такъв. Защото всяка наука в крайна сметка стига до нещо, което не й е ясно, това са т.нар. отворени въпроси или проблеми. Точните науки не правят изключение. Тогава се оформят и различни фракции от учени, които предлагат свой отговор на отворения въпрос и го защитават с религиозна убеденост. Красотата на науката е в отворените проблеми. Когато сме наясно с нещо, то вече не е особено интересно.

    Следващата седмица заминавам за САЩ, ще участвам с конкурса Intel ISF, най-големия конкурс за млади учени в света. Място, на което представяш своя разработка върху отворен проблем. Моят проект се казва “Криптографски сигурно засичане на огледални светове”. Криптографията е дисциплина, която използва математически конструкции, за да докаже сигурност. Електронните подписи например са криптографска разработка – с тях потвърждаваш, че ти си човекът, който слага подписа си върху точно този, а не друг документ. Моят проект търси математическо доказателство, че информацията, която получават много и различни хора, е една и съща за всеки един от тях.

    Абстрактното си мислене развиваш с решаването на подобни проблеми, но и с търсене на възможността да ги обясниш на друг човек. От науката няма смисъл, ако не можеш да предадеш, да презентираш знанието си пред по-широка аудитория. Моя опит в това отношение натрупах с преподаване. Няколко месеца асистирах в курсове на Телерик за 4-ти, 5-ти и 6-ти клас, както и за по-големи ученици. Преподавал съм и в Лятната изследователска школа по информатика и математика на Института по математика и информатика. За седмица отиваме на забито място и по цял ден се решават задачи, водят се лекции, доста е динамично, натоварващо също, но се случва веднъж или два пъти годишно в много важен според мен формат.

    От краткия си опит на преподавател разбрах, че едно от най-важните неща в ученето е да кажеш “това не го разбрах”. Да го кажеш на себе си, а после и пред много хора. Да не го криеш от себе си. Осъзнаеш ли, че има въпроси, на които не можеш да отговориш, значи продължаваш напред, учиш, успяваш. Често децата отговарят автоматично “разбрах”, без изобщо да вникват в задачата. Мисля, че трябва да им помагаме по-често да казват “не разбрах” и “не зная”.

    Първият ми учител по математика е Явор Никифоров, самият той възпитаник на СМГ и някога учител там. Той, както и Константин Делчев и Диана Попова са хора, на които дължа страшно много в развитието си. Те ме научиха, че освен качеството на науката, която правиш, трябва да развиеш и умението си да я презентираш. Когато от малък участваш в конкурси за разработка на известен, но нерешен проблем, когато свикнеш да защитаваш идеите си пред жури, да го убеждаваш в тезата си, това става някак естествено.

    Какво е важно за един преподавател ли? Първо харизмата. Без нея не може, но само тя не е достатъчна. Да успееш да вдъхновиш и мотивираш едно дете или млад човек към занимание с наука, е голямо добро. Следват усилената работа, дисциплината, която преподавателят трябва да развие у своите ученици. Да ги научи, че работа трябва да се върши всеки ден, непрекъснато. Авторитетът е нищо, когато го създаваш със страх и излишна строгост. За мен важна е интелектуалната надпревара с преподавателя – това той да те предизвиква непрекъснато, но интелектуално.

    В информатиката един от големите въпроси днес е можем ли да създадем машина с човешка, че и по-добра интуиция. Сега, когато знаем, че често машините са по-добри от хората в справянето с даден проблем, стои въпросът могат ли да бъдат природно интелигентни. Това, разбира се, е философски въпрос – какво ще се случи, когато човек създаде нещо по-съвършено от самия себе си, нужно ли е да го прави, стремежът му натам егоистичен ли е и прочие. Един възможен поглед върху еволюцията на земния живот.

    Мисля, че две са основните и най-големи заслуги на Олимпийското сдружение – намирането на финансиране на олимпийските ни състезатели, без което финансиране тяхната подготовка е почти невъзможна. Както и непрекъснатата връзка между поколенията, в която всяко помага на следващото.

  • Има ли небе за олимпийците ни по природни науки?

    Алексей Христов е завършил езикова гимназия в родния си град Враца. Той е магистър по богословие от СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е в „Дарик” радио, дружество „Гражданин” и списание „Демократически преглед”. От 2004 г. е програмен директор на „Американска фондация за България”, а от 2010 г. е председател на управителния съвет на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки.
     
    - Г-н Христов, поздравления за двата медала и двете почетни грамоти за националния ни отбор по биология от провелата се през юли в Бали Международна олимпиада. Поздравления и за това, че на тазгодишната международна олимпиада по информатика, провела се в Тайван, българин бе избран за неин президент.
    - Този избор е признание за нивото на състезателите и техните ръководители, а проф. Красимир Манев[1], преподавател с дългогодишен опит, бе избран за президент на Международната олимпиада по информатика за следващите три години. Освен това, от състезанието българските ученици се върнаха с два златни и един сребърен медал. А младият състезател Енчо Мишинев от Ямбол подобри успеха си от миналата година, когато спечели сребро, и сега е златен медалист - един от 10-те най-добри млади информатици в света. А и целият ни олимпийски отбор по физика се връща с отличия – два сребърни и три бронзови медала.
     
    - А каква е ролята на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, на чийто управителен съвет вие сте председател, в тези успехи?
    - Задачата на сдружението е да помага на ръководителите на националните олимпийски отбори по природни науки да подготвят най-добре своите състезатели. Още в далечната 1959 г. България полага основите на участието си в такива международни олимпиади. Тогава за пръв път български ученици се състезават на Първата международна олимпиада по математика. Така се градят традиции в подготовката и участията, които през 2013 г. доведоха до най-доброто класиране на български олимпийски отбор на международна олимпиада - в Австралия българските състезатели по информатика се класираха на пето място от 120 страни - след Китай, САЩ, Русия и Южна Корея.
     
    - Как се роди идеята да създадете Сдружение на ръководителите на олимпийските отбори?
    - След повече от пет години сътрудничество с ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, „Американска фондация за България“, която подкрепяше отборите и финансираше тяхната подготовка в международни олимпиади, реши да потърси допълнителна подкрепа. Тъкмо тогава се създаваше фондация „Америка за България“, която в последно време е сериозен дарител в области, като образование, култура и гражданско общество, и прие добре идеята за подкрепа на олимпийските отбори по природни науки. И така създадохме Сдружението на ръководители на олимпийските отбори по природни науки – по инициатива на „Американска фондация за България“ (АФБ) и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ (ФАБ). Със своите значително по-големи възможности ФАБ се ангажира да финансира олимпийските отбори по природни науки за периода от 2011 до 2014 и по този начин осигури комфорта - чрез Олимпийското сдружение, отборите да се радват на спокойствието да продължат своята подготовка в подходяща атмосфера. За последните три години подготовката и участието на всички отбори струваше 1.2 милиона лева. Това е, всъщност, стойността на финансовата подкрепа от ФАБ. А за следващите три години от фондацията отново ще предоставят финансиране в размер на 1.3 милиона лева.
     
    За тези близо пет години (през 2010 г. е създадено Сдружението) на колко международни олимпиади сте участвали?
    - Всяка година се провежда международна олимпиада по всички научни дисциплини – астрономия, астрофизика, биология, информатика, математика, компютърна лингвистика, химия и физика. Има поне осем големи международни олимпиади, в които участват значителен брой държави от цял свят. Например, в олимпиадите по математика и информатика участват над 120 държави. В тези дисциплини има и други престижни международни състезания, като балканиадите по математика и информатика, които се провеждат за ученици в две възрастови групи – до 15 години и половина, и за по-големите до 12 клас. Така в една календарна година има между 15 и 20 сериозни международни олимпиади по природни науки, в които наши ученици участват. Само за 2013 г. българските олимпийци донесоха в страната ни общо 65 златни, сребърни и бронзови медала и почетни грамоти. Средно по толкова печелят отборите през последните 10 години, откакто аз имам поглед върху тяхното представяне. Разбира се, всяка година е различно. Веднъж сме пети в света по информатика, друг път - десети по астрономия или физика. Били сме първи в света и по математика, но някои казват, че е било с измама на ръководителя на отбора, чието име няма да споменавам.
     
    (...) 
    - В няколко броя на вестника приканвахме читателите да подкрепят най-успешните български олимпийци. А те, след като завършат, най-често продължават в чужбина (все пак най-добрите университети по света дават пълни стипендии на златни и сребърни медалисти от международни олимпиади по природни науки) и губят връзката си с България. Вие имате ли такива наблюдения?
    - Няма да се съглася с това. Ще ви дам примера с моя колега - основател на Американска фондация за България, Дико Михов, който, след като продължи образованието си в САЩ, не само помогна с няколко милиона долара на олимпийските отбори по природни науки, но е и сериозен инвеститор в български компании и фондове. Освен това, много олимпийски състезатели от предишни години, които учат в чужбина, а и у нас, участват много активно в подготовката на своите наследници. Така се създава плавна приемственост между поколенията и не се прекъсва връзката с България. Тази година, например, много от бившите състезатели по математика си бяха дошли от САЩ и Великобритания, за да участват в подготовката на отбора по математика. А пък участниците от отбора, завършили гимназия тази година и оставащи в България – повече от половината, също много активно участват в обучителния процес. Те, заедно с титулярните ръководители на отбора, подготвят годишен план за работа от началото на настоящата учебна година.
     
    Цялото интервю ще намерите във вестник "Култура" - Брой 30 (2779), 19 септември 2014, линк
  • Има ли небе за олимпийците ни по природни науки?

    Алексей Христов е завършил езикова гимназия в родния си град Враца. Той е магистър по богословие от СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е в „Дарик” радио, дружество „Гражданин” и списание „Демократически преглед”. От 2004 г. е програмен директор на „Американска фондация за България”, а от 2010 г. е председател на управителния съвет на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки.
     
    - Г-н Христов, поздравления за двата медала и двете почетни грамоти за националния ни отбор по биология от провелата се през юли в Бали Международна олимпиада. Поздравления и за това, че на тазгодишната международна олимпиада по информатика, провела се в Тайван, българин бе избран за неин президент.
    - Този избор е признание за нивото на състезателите и техните ръководители, а проф. Красимир Манев[1], преподавател с дългогодишен опит, бе избран за президент на Международната олимпиада по информатика за следващите три години. Освен това, от състезанието българските ученици се върнаха с два златни и един сребърен медал. А младият състезател Енчо Мишинев от Ямбол подобри успеха си от миналата година, когато спечели сребро, и сега е златен медалист - един от 10-те най-добри млади информатици в света. А и целият ни олимпийски отбор по физика се връща с отличия – два сребърни и три бронзови медала.
     
    - А каква е ролята на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, на чийто управителен съвет вие сте председател, в тези успехи?
    - Задачата на сдружението е да помага на ръководителите на националните олимпийски отбори по природни науки да подготвят най-добре своите състезатели. Още в далечната 1959 г. България полага основите на участието си в такива международни олимпиади. Тогава за пръв път български ученици се състезават на Първата международна олимпиада по математика. Така се градят традиции в подготовката и участията, които през 2013 г. доведоха до най-доброто класиране на български олимпийски отбор на международна олимпиада - в Австралия българските състезатели по информатика се класираха на пето място от 120 страни - след Китай, САЩ, Русия и Южна Корея.
     
    - Как се роди идеята да създадете Сдружение на ръководителите на олимпийските отбори?
    - След повече от пет години сътрудничество с ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, „Американска фондация за България“, която подкрепяше отборите и финансираше тяхната подготовка в международни олимпиади, реши да потърси допълнителна подкрепа. Тъкмо тогава се създаваше фондация „Америка за България“, която в последно време е сериозен дарител в области, като образование, култура и гражданско общество, и прие добре идеята за подкрепа на олимпийските отбори по природни науки. И така създадохме Сдружението на ръководители на олимпийските отбори по природни науки – по инициатива на „Американска фондация за България“ (АФБ) и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ (ФАБ). Със своите значително по-големи възможности ФАБ се ангажира да финансира олимпийските отбори по природни науки за периода от 2011 до 2014 и по този начин осигури комфорта - чрез Олимпийското сдружение, отборите да се радват на спокойствието да продължат своята подготовка в подходяща атмосфера. За последните три години подготовката и участието на всички отбори струваше 1.2 милиона лева. Това е, всъщност, стойността на финансовата подкрепа от ФАБ. А за следващите три години от фондацията отново ще предоставят финансиране в размер на 1.3 милиона лева.
     
    За тези близо пет години (през 2010 г. е създадено Сдружението) на колко международни олимпиади сте участвали?
    - Всяка година се провежда международна олимпиада по всички научни дисциплини – астрономия, астрофизика, биология, информатика, математика, компютърна лингвистика, химия и физика. Има поне осем големи международни олимпиади, в които участват значителен брой държави от цял свят. Например, в олимпиадите по математика и информатика участват над 120 държави. В тези дисциплини има и други престижни международни състезания, като балканиадите по математика и информатика, които се провеждат за ученици в две възрастови групи – до 15 години и половина, и за по-големите до 12 клас. Така в една календарна година има между 15 и 20 сериозни международни олимпиади по природни науки, в които наши ученици участват. Само за 2013 г. българските олимпийци донесоха в страната ни общо 65 златни, сребърни и бронзови медала и почетни грамоти. Средно по толкова печелят отборите през последните 10 години, откакто аз имам поглед върху тяхното представяне. Разбира се, всяка година е различно. Веднъж сме пети в света по информатика, друг път - десети по астрономия или физика. Били сме първи в света и по математика, но някои казват, че е било с измама на ръководителя на отбора, чието име няма да споменавам.
     
    (...) 
    - В няколко броя на вестника приканвахме читателите да подкрепят най-успешните български олимпийци. А те, след като завършат, най-често продължават в чужбина (все пак най-добрите университети по света дават пълни стипендии на златни и сребърни медалисти от международни олимпиади по природни науки) и губят връзката си с България. Вие имате ли такива наблюдения?
    - Няма да се съглася с това. Ще ви дам примера с моя колега - основател на Американска фондация за България, Дико Михов, който, след като продължи образованието си в САЩ, не само помогна с няколко милиона долара на олимпийските отбори по природни науки, но е и сериозен инвеститор в български компании и фондове. Освен това, много олимпийски състезатели от предишни години, които учат в чужбина, а и у нас, участват много активно в подготовката на своите наследници. Така се създава плавна приемственост между поколенията и не се прекъсва връзката с България. Тази година, например, много от бившите състезатели по математика си бяха дошли от САЩ и Великобритания, за да участват в подготовката на отбора по математика. А пък участниците от отбора, завършили гимназия тази година и оставащи в България – повече от половината, също много активно участват в обучителния процес. Те, заедно с титулярните ръководители на отбора, подготвят годишен план за работа от началото на настоящата учебна година.
     
    Цялото интервю на Теодора Георгиева ще намерите във вестник "Култура" - Брой 30 (2779), 19 септември 2014, линк

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни