Последни блог постове

  • Има ли небе за олимпийците ни по природни науки?

    Алексей Христов е завършил езикова гимназия в родния си град Враца. Той е магистър по богословие от СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е в „Дарик” радио, дружество „Гражданин” и списание „Демократически преглед”. От 2004 г. е програмен директор на „Американска фондация за България”, а от 2010 г. е председател на управителния съвет на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки.
     
    - Г-н Христов, поздравления за двата медала и двете почетни грамоти за националния ни отбор по биология от провелата се през юли в Бали Международна олимпиада. Поздравления и за това, че на тазгодишната международна олимпиада по информатика, провела се в Тайван, българин бе избран за неин президент.
    - Този избор е признание за нивото на състезателите и техните ръководители, а проф. Красимир Манев[1], преподавател с дългогодишен опит, бе избран за президент на Международната олимпиада по информатика за следващите три години. Освен това, от състезанието българските ученици се върнаха с два златни и един сребърен медал. А младият състезател Енчо Мишинев от Ямбол подобри успеха си от миналата година, когато спечели сребро, и сега е златен медалист - един от 10-те най-добри млади информатици в света. А и целият ни олимпийски отбор по физика се връща с отличия – два сребърни и три бронзови медала.
     
    - А каква е ролята на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, на чийто управителен съвет вие сте председател, в тези успехи?
    - Задачата на сдружението е да помага на ръководителите на националните олимпийски отбори по природни науки да подготвят най-добре своите състезатели. Още в далечната 1959 г. България полага основите на участието си в такива международни олимпиади. Тогава за пръв път български ученици се състезават на Първата международна олимпиада по математика. Така се градят традиции в подготовката и участията, които през 2013 г. доведоха до най-доброто класиране на български олимпийски отбор на международна олимпиада - в Австралия българските състезатели по информатика се класираха на пето място от 120 страни - след Китай, САЩ, Русия и Южна Корея.
     
    - Как се роди идеята да създадете Сдружение на ръководителите на олимпийските отбори?
    - След повече от пет години сътрудничество с ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, „Американска фондация за България“, която подкрепяше отборите и финансираше тяхната подготовка в международни олимпиади, реши да потърси допълнителна подкрепа. Тъкмо тогава се създаваше фондация „Америка за България“, която в последно време е сериозен дарител в области, като образование, култура и гражданско общество, и прие добре идеята за подкрепа на олимпийските отбори по природни науки. И така създадохме Сдружението на ръководители на олимпийските отбори по природни науки – по инициатива на „Американска фондация за България“ (АФБ) и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ (ФАБ). Със своите значително по-големи възможности ФАБ се ангажира да финансира олимпийските отбори по природни науки за периода от 2011 до 2014 и по този начин осигури комфорта - чрез Олимпийското сдружение, отборите да се радват на спокойствието да продължат своята подготовка в подходяща атмосфера. За последните три години подготовката и участието на всички отбори струваше 1.2 милиона лева. Това е, всъщност, стойността на финансовата подкрепа от ФАБ. А за следващите три години от фондацията отново ще предоставят финансиране в размер на 1.3 милиона лева.
     
    За тези близо пет години (през 2010 г. е създадено Сдружението) на колко международни олимпиади сте участвали?
    - Всяка година се провежда международна олимпиада по всички научни дисциплини – астрономия, астрофизика, биология, информатика, математика, компютърна лингвистика, химия и физика. Има поне осем големи международни олимпиади, в които участват значителен брой държави от цял свят. Например, в олимпиадите по математика и информатика участват над 120 държави. В тези дисциплини има и други престижни международни състезания, като балканиадите по математика и информатика, които се провеждат за ученици в две възрастови групи – до 15 години и половина, и за по-големите до 12 клас. Така в една календарна година има между 15 и 20 сериозни международни олимпиади по природни науки, в които наши ученици участват. Само за 2013 г. българските олимпийци донесоха в страната ни общо 65 златни, сребърни и бронзови медала и почетни грамоти. Средно по толкова печелят отборите през последните 10 години, откакто аз имам поглед върху тяхното представяне. Разбира се, всяка година е различно. Веднъж сме пети в света по информатика, друг път - десети по астрономия или физика. Били сме първи в света и по математика, но някои казват, че е било с измама на ръководителя на отбора, чието име няма да споменавам.
     
    (...) 
    - В няколко броя на вестника приканвахме читателите да подкрепят най-успешните български олимпийци. А те, след като завършат, най-често продължават в чужбина (все пак най-добрите университети по света дават пълни стипендии на златни и сребърни медалисти от международни олимпиади по природни науки) и губят връзката си с България. Вие имате ли такива наблюдения?
    - Няма да се съглася с това. Ще ви дам примера с моя колега - основател на Американска фондация за България, Дико Михов, който, след като продължи образованието си в САЩ, не само помогна с няколко милиона долара на олимпийските отбори по природни науки, но е и сериозен инвеститор в български компании и фондове. Освен това, много олимпийски състезатели от предишни години, които учат в чужбина, а и у нас, участват много активно в подготовката на своите наследници. Така се създава плавна приемственост между поколенията и не се прекъсва връзката с България. Тази година, например, много от бившите състезатели по математика си бяха дошли от САЩ и Великобритания, за да участват в подготовката на отбора по математика. А пък участниците от отбора, завършили гимназия тази година и оставащи в България – повече от половината, също много активно участват в обучителния процес. Те, заедно с титулярните ръководители на отбора, подготвят годишен план за работа от началото на настоящата учебна година.
     
    Цялото интервю ще намерите във вестник "Култура" - Брой 30 (2779), 19 септември 2014, линк
  • Има ли небе за олимпийците ни по природни науки?

    Алексей Христов е завършил езикова гимназия в родния си град Враца. Той е магистър по богословие от СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е в „Дарик” радио, дружество „Гражданин” и списание „Демократически преглед”. От 2004 г. е програмен директор на „Американска фондация за България”, а от 2010 г. е председател на управителния съвет на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки.
     
    - Г-н Христов, поздравления за двата медала и двете почетни грамоти за националния ни отбор по биология от провелата се през юли в Бали Международна олимпиада. Поздравления и за това, че на тазгодишната международна олимпиада по информатика, провела се в Тайван, българин бе избран за неин президент.
    - Този избор е признание за нивото на състезателите и техните ръководители, а проф. Красимир Манев[1], преподавател с дългогодишен опит, бе избран за президент на Международната олимпиада по информатика за следващите три години. Освен това, от състезанието българските ученици се върнаха с два златни и един сребърен медал. А младият състезател Енчо Мишинев от Ямбол подобри успеха си от миналата година, когато спечели сребро, и сега е златен медалист - един от 10-те най-добри млади информатици в света. А и целият ни олимпийски отбор по физика се връща с отличия – два сребърни и три бронзови медала.
     
    - А каква е ролята на Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, на чийто управителен съвет вие сте председател, в тези успехи?
    - Задачата на сдружението е да помага на ръководителите на националните олимпийски отбори по природни науки да подготвят най-добре своите състезатели. Още в далечната 1959 г. България полага основите на участието си в такива международни олимпиади. Тогава за пръв път български ученици се състезават на Първата международна олимпиада по математика. Така се градят традиции в подготовката и участията, които през 2013 г. доведоха до най-доброто класиране на български олимпийски отбор на международна олимпиада - в Австралия българските състезатели по информатика се класираха на пето място от 120 страни - след Китай, САЩ, Русия и Южна Корея.
     
    - Как се роди идеята да създадете Сдружение на ръководителите на олимпийските отбори?
    - След повече от пет години сътрудничество с ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, „Американска фондация за България“, която подкрепяше отборите и финансираше тяхната подготовка в международни олимпиади, реши да потърси допълнителна подкрепа. Тъкмо тогава се създаваше фондация „Америка за България“, която в последно време е сериозен дарител в области, като образование, култура и гражданско общество, и прие добре идеята за подкрепа на олимпийските отбори по природни науки. И така създадохме Сдружението на ръководители на олимпийските отбори по природни науки – по инициатива на „Американска фондация за България“ (АФБ) и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ (ФАБ). Със своите значително по-големи възможности ФАБ се ангажира да финансира олимпийските отбори по природни науки за периода от 2011 до 2014 и по този начин осигури комфорта - чрез Олимпийското сдружение, отборите да се радват на спокойствието да продължат своята подготовка в подходяща атмосфера. За последните три години подготовката и участието на всички отбори струваше 1.2 милиона лева. Това е, всъщност, стойността на финансовата подкрепа от ФАБ. А за следващите три години от фондацията отново ще предоставят финансиране в размер на 1.3 милиона лева.
     
    За тези близо пет години (през 2010 г. е създадено Сдружението) на колко международни олимпиади сте участвали?
    - Всяка година се провежда международна олимпиада по всички научни дисциплини – астрономия, астрофизика, биология, информатика, математика, компютърна лингвистика, химия и физика. Има поне осем големи международни олимпиади, в които участват значителен брой държави от цял свят. Например, в олимпиадите по математика и информатика участват над 120 държави. В тези дисциплини има и други престижни международни състезания, като балканиадите по математика и информатика, които се провеждат за ученици в две възрастови групи – до 15 години и половина, и за по-големите до 12 клас. Така в една календарна година има между 15 и 20 сериозни международни олимпиади по природни науки, в които наши ученици участват. Само за 2013 г. българските олимпийци донесоха в страната ни общо 65 златни, сребърни и бронзови медала и почетни грамоти. Средно по толкова печелят отборите през последните 10 години, откакто аз имам поглед върху тяхното представяне. Разбира се, всяка година е различно. Веднъж сме пети в света по информатика, друг път - десети по астрономия или физика. Били сме първи в света и по математика, но някои казват, че е било с измама на ръководителя на отбора, чието име няма да споменавам.
     
    (...) 
    - В няколко броя на вестника приканвахме читателите да подкрепят най-успешните български олимпийци. А те, след като завършат, най-често продължават в чужбина (все пак най-добрите университети по света дават пълни стипендии на златни и сребърни медалисти от международни олимпиади по природни науки) и губят връзката си с България. Вие имате ли такива наблюдения?
    - Няма да се съглася с това. Ще ви дам примера с моя колега - основател на Американска фондация за България, Дико Михов, който, след като продължи образованието си в САЩ, не само помогна с няколко милиона долара на олимпийските отбори по природни науки, но е и сериозен инвеститор в български компании и фондове. Освен това, много олимпийски състезатели от предишни години, които учат в чужбина, а и у нас, участват много активно в подготовката на своите наследници. Така се създава плавна приемственост между поколенията и не се прекъсва връзката с България. Тази година, например, много от бившите състезатели по математика си бяха дошли от САЩ и Великобритания, за да участват в подготовката на отбора по математика. А пък участниците от отбора, завършили гимназия тази година и оставащи в България – повече от половината, също много активно участват в обучителния процес. Те, заедно с титулярните ръководители на отбора, подготвят годишен план за работа от началото на настоящата учебна година.
     
    Цялото интервю на Теодора Георгиева ще намерите във вестник "Култура" - Брой 30 (2779), 19 септември 2014, линк

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни