Последни блог постове

  • БЛИЦ интервю с Ивайло и Георги, състезатели по АСТРОНОМИЯ

    1. Представи се в едно изречение!

    И: Аз съм Ивайло Полихронов. В момента съм 3-ти курс студент в ТУ София, уча авиационно инженерство със специализация авионика. Бивш състезател съм по физика и астрономия.
    Г: Аз съм Георги Александров, член на школата по физика, астрономия и астрофизика на Никола Каравасилев, ученик от СМГ и бивш ученик от 104 ОУ З. Стоянов“.

    1. В момента се занимавам с ...

    И: Авиация, както и любителски с роботика и разни други пипкави неща. Астрономията за момента ми е само хоби.
    Г: Блиц интервю.

    1. Как те наричат приятелите?

    И: Иво
    Г: По най-различни начини, например Геш, Бат Герги и Га.

    1. Последното международно състезание, на което участва

    И: Международната по Астрономия и Астрофизика в Гърция.
    Г: Тук се очаква да напиша международната олимпиада по астрономия от октомври в гр. Казан, Русия. Но след това бях на едно не особено известно състезание WMTC в Пекин по математика.

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    И: Ако задачата е по астрономия (и не само), не се отказвам. Изправяйки се пред трудна задача, човек трябва да е наясно, че от нея може да научи много. Решаването задачи от типа x = 1 + 2 не носи знания и опит, а само удовлетворение от това, че си ‘решил’ нещо, отбивайки номера. Успех се постига с предизвикателствата, които пък се намират в задачите, от които повечето хора се отказват.
    Г: Ако съм на състезание с много задачи и малко време, бих се отказал от някоя трудна задача, за да успея да реша по-лесните.

    1. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    И: С Исак Нютон. Основно заради рефлекторните телескопи.
    Г: Би ми било интересно да се срещна с известни учени, но не знам дали бих научил много повече от тях, отколкото от астрономите, физиците и математиците, с които вече се познавам.

    1. На кого се възхищаваш?

    И: На Никола Каравасилев. Това е човека, който от своите студентски години подготвя млади деца за олимпиадите по астрономия и физика, лишавайки се от свободното си време и от личните си интереси. Възхищавам се, че той помага на младите хора да се развиват в областите на науката, вместо да учи и работи на запад, изкарвайки много повече пари.
    Г: На всички учители, на учени като Айнщайн, който е преобърнал представите за света, и като Архимед и Нютон, които имат разнообразни открития.

    1. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    И: Да не ходя на училище, макар че не бих го нарекал компромис. За мен винаги то е било на заден план спрямо олимпиадите. Може би всеки си мисли, че един олимпиец основно се лишава от забавления и време, прекарано с приятели. С чиста съвест признавам, че това изобщо не е истина.
    Г: От време на време ми се налага да не участвам на някои състезания поради това, че не съм овладял раздвояването.

    1. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    И: Умението да мисля аналитично, както и да си представям проблема, който ми е поставен, а не просто да работя машинално в двете измерения на листа.
    Обикаляйки цялата страна (и не само), през годините съм се запознавал с много хора с подобни на моите интереси, с голяма част от които и днес сме близки приятели. Тези връзки са изключително ценни за мен, понеже в България рядко се намират млади хора, интересуващи се от физиката и астрономията.
    Г: Много нови приятели, особено покрай състезанията по астрономия.

    1. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Доколкото си спомням пожарникар. Но когато бях 6-ти клас се насочих към физиката.
    Г: Първоначално имах много отговори, но с времето остана „учител“. Може да не е най-престижната или добре платена работа, но така бих бил най-полезен на обществото, на България и на родния ми квартал.

    1. Най-красивата страна, в която си бил:

    И: Определено Бразилия. Там бях на международната олимпиада по астрономия и астрофизика през 2012-та година. На няколко пъти храних диви маймунки с банани. От друга страна, през 2011-та, близо до столицата на Казахстан, бяхме на разходка из пустиня, която също беше доста впечатлаваща.
    Г: Засега освен в България съм бил само в Русия и Китай. По обясними екологични причини Пекин не ми се видя чак толкова красив. Така че ако въпросът е за страна, различна от България, то “избирам“ Русия.

    1. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    И: Звездите, които виждаш по небето нощем, не са просто светещи точки, а физични обекти, които са преминали през много много дълга еволюция. А пък ‘падащите звезди’ всъщност са парченца комически прах, навлизащи и изгарящи в земната атмосфера.
    Г: Астрономите събират светлината от малките светещи точки на нощното небе и научават, че те са толкова пъти по-големи от Земята, колкото ти си по-голям от светулка!

    1. Защо астрономия?

    И: Заради звездното небе. За да я практикуваш ти трябва само тъмно и отдалечено от цивилизация място, както и приятели, с които да споделяте нощта.
    Г: Даже и аз се чудя. На мен ми харесва не само астрономията, но и физиката и математиката.

    1. Опиши астрономията с три думи:

    И: Произвол, приключения и калкулатор.
    Г: Наука, Вселена, Светлина.

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    И: Тя помага за намирането на отговори, липсата на които е мъчило ( и все още измъчва ) човечеството.
    Г: Всеки човек е любопитен за света около него. Чуди се за началото на света, за големината на Вселената. Но астрономията не само задоволява любопитството. Тя помага за развитието на физиката. Специалната теория на относителността предвижда, че макар и в малко маса има много енергия, което има приложение в атомните бомби и електроцентрали. Никога не се знае какво може да произтече от изследването на Вселената!

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Очевидно телескопа.
    Г: Колелото.

    1. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    И: Машина даваща отговори на всичко.
    Г: Машина за телепортиране на всичко (и светлина), каквато май не съществува, но би имала много приложения.

    1. Астрономия или астрофизика?

    И: Може би астрономията.
    Г: Рано ми е за астрофизика.

    1. Плутон планета ли е?

    И: Не точно.
    Г: От 2006 година насам е прието (с гласуване, което може би не е най-добрият подход) определение за планета, което не се изпълнява за Плутон, така че Плутон е планета-джудже. Според мен решението Плутон да не е планета е добро, защото иначе поне още 4 небесни тела биха били планети.

    1. Любимо съзвездие?

    И: Те са три - Лира, Лебед и Орел. Първите които научих.
    Г: Стрелец, защото в него се намира центърът на Млечния път.

    1. Вярваш ли в извънземни?

    И: Да, но не и както повечето хора по света си ги представят (зелени човечета и летящи чинии). Според мен е по- малко вероятно да няма живот (освен нас) във вселената, отколкото да има. Всичко е въпрос на време.
    Г: Предпочитам да не вярвам в неща, за които не се знае. Но е възможно да има някакви извънземни. Но ако има, те едва ли биха изглеждали като нас или като по филмите.

    1. А в зодии? Коя зодия си?

    И: Не и не, не съм никоя зодия.
    Г: Ясно е, че астрологията е лъженаука. Астролозите не казват как планетите и звездите ни влияят, а освен това техните предсказания не се сбъдват по-често от произволни предсказания. И както често казвам, аз не съм зодия, а човек!

    1. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    И: Определено доста различно от Слънчево затъмнение, гледано от Земята.
    Г: Ако на Земята има слънчево затъмнение и гледаме от тази половина от Луната, от която се вижда Земята, то част от Земята ще бъде затъмнена, като онази част от Земята, от която виждаме пълно затъмнение, ще е в сянка, а там, където виждаме частично затъмнение, ще е полусянка.

    1. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    И: Предстоят много неща. С най- голям интерес очаквам откриването на планети с услови за живот като тези на Земята.
    Г: Не мога да планирам откритията на астрономията. Все пак очаквам с нетърпение конструирането и изстрелването на телескопа Джеймс Уеб, който ще е по-голям от Хъбъл и с чиято помощ ще видим още повече детайли от Вселената.

    1. Родното ти място?

    И: София, България.
    Г: София.

    1. Любимо занимание/хоби?

    И: Да ходя по планини, както и да се опитвам да поддържам физическа форма.
    Г: Задачи.

    1. За какво мечтаеш?

    И: За един по- добър свят с по- малко религия.
    Г: Мечтая човечеството да съществува вечно, каквото и да означава това.

    1. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    И: В държава от южна Азия, например Шри Ланка.
    Г: Не се знае.

    1. А кога?

    И: Може би днес, а не преди 21 години.
    Г: През 26-ти век.

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    И: 26, всички астрономи знаят това.
    Г: “Не знам.“

    1. В какво се крие красотата на науката?

    И: Труда на много хора, повечето от които днес никой не споменава и помни.
    Г: В неизвестността.

    1. Кокошката или яйцето?

    И: Яйцето.
    Г: Какво предпочитам? Яйца!

    1. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Ако така и така съм обречен (не виждам друга причина да съм на самотен остров), бих си взел телескоп. Ако не друго, поне там ще е доста тъмно.
    Г: Ако под „нещо“ се разбира не само една елементарна частица, а нещо, което би могло да се раздели на части, бих избрал един огромен кораб, пълен с много неща.

    1. Книга или електронен четец?

    И: Определено електронна книга, нека пестим дъвесина.
    Г: Книга, в краен случай четец.

    1. Проза или поезия?

    И: Поезия.
    Г: Проза.

    1. Рок или рап?

    И: И двете си имат чар, понякога ги редувам.
    Г: Рок.

    1. Компютър или лаптоп?

    И: Определено лаптоп, него можеш да го носиш навсякъде със себе си.
    Г: Лаптоп.

    1. Театър или кино?

    И: Кино.
    Г: Театър.

    1. Планина или море?

    И: Планина! Въздухът там е свеж и чист, няма боклуци по земята. За разлика от морето, на високите места е пусто и тихо, нещо което не се намира в забързаното ни ежедневие из градовете.
    Г: Зависи от сезона.

    1. Изгрев или залез?

    И: Залеза, след него следва нощта, която е деня за астрономите.
    Г: Във Варна съм гледал много красиви изгреви.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    И: Едно пътуване до Китай и продължение на изучаването на немски език, което започнах предното лято. Освен това, в близките месеци трябва окончателно да реша с какво ще е се занимавам в бъдеще, понеже след година и няколко месеца ще уча магистратура.
    Г: Подготовка за следващата международна олимпиада по астрономия, август – школа по физика.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    И: Никола Каравасилев, Ева Божурова, Захари Дончев и Алексей Стоев. Без тези хора, особено Никола, никога нямаше да мога да се докосна до физиката и астрономията, както практически, така и теоретично.
    Г: Учителите в 104 ОУ „З. Стоянов“, благодарение на които в 5. клас научих за олимпиадата по астрономия.

    1. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    И: Да имам възможност да се развивам напред.
    Г: Пожелавам си здраве и късмет.

    1. Съвет към младите състезатели?

    И: Не се отказвайте когато попаднете на трудна задача. Не учете формули и задачи наизуст, а се опитвайте да вникнете в тях, да си ги представите. Чертайте и рисувайте смело, нямате идея колко много помага.
    Г: Описвайте подробно и ясно. Правете чертежи. Носете си калкулатор.

     

     

  • IMO 2016: Overview

    This post details my overall experiences as an observer for Bulgaria at the 57th international math olympiad, which took place in Hong Kong, between July 6th and July 16th 2016; there will be a subsequent post listing day-to-day impressions, plus some photos.

    That was my first time behind the scenes of the IMO, so pretty much everything was new to me. Hopefully this post can be of use to anybody curious about the inner workings of the olympiad!

    The happy news

    The happy news is that this time our team did remarkably well compared to the last few years; we ranked 18th among about 110 countries1, and we haven’t done that well since 2008. Moreover, we were impeccable on the easy problems 1 and 4 (with 84/84 points), which helped everybody get a medal (which hasn’t happened since 2010). We ended up with 3 silver and 3 bronze medals, a solid batch. Overall, I think that’s pretty impressive for a 7-million country2.

    The problems

    The problems were for the most part beautiful; my favorites are 3,5,6 (3 and 5 are both from Russia!), and I dislike 4, which to me is just a sequence of calculations with no significant ideas involved (though one can argue that 1 can also be solved like that). Problems 1 and 2 were fairly standard.

    The consensus among the individual members of the jury whose opinions on the difficulty I got to hear (conditional on the problem’s position) seemed to me to be the following:

    • Problem 1: hard
    • Problem 2: easy
    • Problem 3: somewhat hard
    • Problem 4: somewhat easy
    • Problem 5: somewhat hard
    • Problem 6: easy

    This matched my views. Such deviations are normal, since you can’t make a perfect exam with such a small shortlist (8 problems from each area) and so little time. However, I do think the jury’s opinion was swayed by the unfortunate position of problem 1 as G1 (easiest geometry) and problem 6 as C7 (next-to-hardest combinatorics) in the shortlist. But more on that later.

    The consensus among the contestants (given the results) seemed to be that we underestimated 2 and 6, though the unforeseen difficulty of 6 was likely psychological (because it’s 6). So while some people (especially on AoPS) were quick to predict high cutoffs, things ended up at 29 for gold.

    The ‘flat distribution’3 trap

    There was a point during the problem selection when there was a real danger of the vote swinging towards an easy exam that wouldn’t distinguish well between contestants. The thing is that there are now many “new” countries at the IMO which have a (understandable) tendency to vote for problems more accessible to the less technically prepared contestants. I believe that most, if not all, of the problems at the olympiad should be as accessible as we can make them, and rest on simple but creative arguments, as opposed to heavy theory and standard machinery. A notorious example of the latter is problem 6 from IMO 2007. As for positive examples, I think problems 5 and 6 in this IMO were perfect. However, my feeling is that on average there is a non-negligible negative correlation between difficulty and accessibility among the shortlist problems; I’m guessing the reason is that it’s just darn hard to come up with perfect olympiad problems.

    Anyway, something – maybe it is this correlation trap, or maybe they just want easy points for their teams – seemed to drive the newer countries to prefer easier problems, which would have in turn led to an exam that doesn’t distinguish contestants much. That’s something we don’t want4, because it makes us feel like the whole IMO was a waste of time. Happily, several conscientious team leaders spoke up against the “flat” motion, and miraculously the jury changed their minds (yes that’s something people don’t usually do).

    Considerations during problem selection

    Beauty will save the world?

    I was surprised by how much non-mathematical considerations can shape the exam. For example, well before any problems are chosen, all team leaders vote in the so-called beauty contest where problems are rated on 3-degree scales according to their difficulty and beauty. What surprised me wasn’t that problem 6 was rated as the most beautiful in the shortlist (it simply is very, very neat); it was that it became problem 6 instead of problem 3 or 5, which would have made more sense given its difficulty. This decision seemed to be a combination of three things:

    • the position of the problem as C7 in the combinatorics section of the shortlist, which probably made it seem harder than it is;
    • the choice of problems 1,2,4 and 5: a total of four easy and medium problems, one from each area, are chosen before the hard problems, but are not assigned exact positions on the exam beyond that5. So by the time you’re choosing how to order the hard problems 3 and 6, you face additional constraints; and
    • the jury’s overwhelming consensus that #6 must be an exceptionally beautiful problem.

    I find the last reason convincing, but not convincing enough in the context of this exam; given the results, I believe many students were misled by this ordering of the problems and didn’t try problem 6 just because it was problem 66.

    Half geometry, half something

    Another interesting, though not as prominent, feature of problem selection was that some team leaders argued that certain problems just can’t be put into one of the four neatly labelled boxes ‘algebra’, ‘combinatorics’, ‘geometry’ and ‘number theory’. In this year’s exam, these were problems 3 (formally number theory) and 6 (formally combinatorics). Problem 3 is a glorious mix of number theory and geometry (and some might argue combinatorics), while for problem 6 the geometric nature of the configuration matters – it doesn’t work with pseudosegments (a set of arcs every two of which intersect in at most one point).

    This way, the supporters of this point of view argued, we get one more geometry problem out of those two, so people shouldn’t be sad that only one problem from the geometry part of the shortlist ended up in the exam. As another example, during the selection a problem from the algebra section of the shortlist competed for a spot among the easy/medium problems as if it was combinatorics.

    I’m a big fan of this way of thinking, and I think it works especially well with the mechanism that picks one problem from each area for the easy/medium problems first. For one thing, the ideal number of problems from each area at the IMO is 1.5, and once you’ve chosen each 1, you feel a little awkward; but that’s backward thinking, already assuming you’re sticking to the mechanism for easy/medium problems. I believe a better reason is that often the most beautiful and hard problems are both beautiful and hard precisely because they combine insights from different areas. In this sense, we had a good IMO.

    Geometry should be solved by geometric, and not algebraic, intuition

    This makes total sense, and I’m a big fan. There was a geometry problem easier than G1 in the shortlist which was quickly shot down because it was easily amenable to various computational techniques.

    On the other hand, one person on our team did a completely computational solution of problem 1, too (and got full marks).

    Ordering within the shortlist

    Finally, this is somewhat trivial, but it does matter more than you might think: I already mentioned above that in the case of problem 6, its position as C7 in the shortlist mattered. In fact this happens with many problems. At the IMO there isn’t much time for team leaders to get acquainted with the solutions to all the problems in the shortlist, not to mention to try and solve them by themselves. So what happens is that the way the problems are ordered by the problem selection committee in the shortlist is given more credibility than it probably deserves. So team leaders could really use some helpers during problem selection. This brings us to…

    Your part as an observer

    The main thing to know is that pretty much the only thing observers can’t do is vote – only the team leader of each country can – but even so, they can consult with the leader to influence their vote. There was ample opportunity, both during breaks and during discussions, to chat with leaders about the current situation.

    Apart from that, observers can offer help at each stage of the olympiad. The deep, complicated principle at work here is that two heads are better than one:

    • upon arrival, they can get to know the shortlist, and give according advice to the leader. For example, what we did with my leader was split the problems by area, according to our favorites: he took algebra and number theory, and I took geometry and combinatorics.
    • when marking schemes are out, observers can similarly get to know their ins and outs.
    • during the competition, when contestants’ questions arrive, the fittest observers can outrun other team leaders walking between the table where questions arrive and the queue for sending back the answers, thus delivering the answers to their team members several minutes earlier7
    • after the competition, they can help grade the contestants papers, so that the leader can have a better idea of any potential weak spots well before coordination8.
    • observes can participate in coordination, though keep in mind that during a given problem’s coordination, only two people among the team leader, deputy leader and observers can represent a country.

    For a concrete example of how observers can even help changing the final score, during one of our problems’ coordination, there was a student from our team with some partial results that we believed were worth 1 mark. The solution could be completed using Gaussian integers, as in one of the official solutions; however, the student’s paper had no mention of that idea. The precise mix of arguments he had given turned out to be a one-of-its-kind at the olympiad, so it was up to the head coordinator for that problem to make the final decision. He ended up insisting on 0 marks, unless we could show them a continuation of the student’s ideas without Gaussian integers. We had about one hour to figure it out, and luckily, with the last 4% of my phone’s battery I found a solution on AoPS which we could use, and we got our 1 mark.

    Beyond helping, observers are free to attend all jury meetings.

    All this is very good if you’re a country with enough sponsors that can send observers along; however, it seems that poorer countries are at a disadvantage because they’re missing all these benefits.

    There is the related question of whether team leaders can send scans of contestants’ papers to people back home; while until this year the rules allowed for that, the jury accepted a change according to which leaders can consult people not at the olympiad, but cannot communicate the precise details of the papers (such as scans) with them. This policy makes sense by itself I think, but it deepens the above problem…

    The atmosphere and people at the 57th IMO

    It was amazing to witness mathematicians from 110+ countries come together for a cause that serves the brightest high-school math students in the world. While one can argue that different countries have different interests (for example, countries with well-trained students might prefer different problems to countries with inexperienced students), jury meetings were conducted in a spirit of goodwill, and, what’s more notable, rational arguments were able to change the vote several times.

    My only disappointment was during the final jury meeting, when medal cutoffs are decided. This year there seemed to be about 25 countries missing during this meeting. For other jury meetings that’s not a tragedy, but in the final meeting you need 2/3 ofall jury members to vote ‘yes’ if you are to allow more than exactly half the contestants to get medals. So what happened this year was that we needed 72 votes to give a dozen more medals instead of a dozen fewer, and there were about 80 jury members present… so it didn’t work.

    Other than that, the atmosphere was relaxed, and it was not unusual for people to joke during the jury discussions (kudos to Geoff Smith, the president of the IMO, for being an especially jolly guy).

    I got to talk to some of the team leaders, and it seems most are involved in academic mathematics through teaching or research. Unfortunately, language still seems to be somewhat of a barrier. In the first several jury meetings, the policy was for more complicated questions to be translated into the other official languages of the IMO – Russian, French and Spanish – but at some point we dropped it, and people seemed to be OK with that. But I still felt that some leaders weren’t at ease when addressing the jury in English, and that gave native English speakers a bit of an advantage in terms of persuasiveness.

    Events and logistics

    This year’s IMO was extremely well-organized, thanks to our diligent Hong Kong hosts (and, likely, to the generous sponsorship). There wasn’t much free time for leaders and observers, but the organizers managed to cram in some cool events. Hong Kong was as beautiful as it was warm and humid (a lot), and the Hong Kong University of Science and Technology’s campus offered some stunning views.

    Perhaps most memorable among the events was the “Forum on mathematics in society”, or rather one of the talks in it, in which Professor Man Keung Siu raised the question “Does society need IMO medalists?”. Thanks to Professor Siu, the full text is available here, and I warmly recommend it. The main thesis was that while society doesn’t need the IMO medalists per se, it does need people who are aware of the role of mathematics in the world and in human civilization, and are not afraid to reason about its basic principles. So the value of the IMO is that it drives a large mass of people worldwide to improve their mathematical skills. Here’s a particular excerpt that serves as a bit of an answer to the question in the title (it’s actually taken from the book “Alice in Numberland: A Students’ Guide to the Enjoyment of Higher Mathematics”):

    My good friend, Tony Gardiner, an experienced four-time UK IMO team leader, once commented that I should not blame the negative aspects of mathematics competitions on the competition itself. He went on to enlighten me on one point, namely, a mathematics competition should be seen as just the tip of a very large, more interesting, iceberg, for it should provide an incentive for each country to establish a pyramid of activities for masses of interested students. It would be to the benefit of all to think about what other activities besides mathematics competitions can be organized to go along with it. These may include the setting up of a mathematics club or publishing a magazine to let interested youngsters share their enthusiasm and their ideas, organizing a problem session, holding contests in doing projects at various levels and to various depth, writing book reports and essays, producing cartoons, videos, softwares, toys, games, puzzles, … .

    So there you go, the IMO is not completely useless!

    Acknowledgements

    I’d like to thank the people involved in the training of the Bulgarian team, who invited me to be an observer at this IMO.

    I’d also like to thank the American Foundation for Bulgaria for their generous support, which made it possible for me to attend the entire event free of charge. More importantly, the AFB has been consistently sponsoring the Bulgarian national math team for more than 10 years now. Finally I’d like to thank the “Georgi Chilikov” Foundation for their support for the team, and their broader contributions to education in Bulgaria.

    1. However, people reporting on the IMO often fail to mention that there are usually several countries that send fewer than six people, so it’s not fair comparing team results across all countries. This year, there were about 15 such countries, so the correct number is more around 95.
    2. Though we have done more impressive things in the past: for example, see our resultsfrom the 90s. Also, it seems to be an interesting mathematical problem to normalize IMO performance with respect to country population.
    3. Here, ‘flat distribution’ means that when you plot the scores of all the contestants in order, the resulting graph is mostly composed of several flat plateaus
    4. Some related stackexchange discussion here
    5. This is a recent mechanism (since 2012), and it seemed, until this year, to have the side effect of forcing problems 3 and 4 to be geometry.
    6. On the bright side, our team got lucky, and several people tried it. In the end, two people solved it, which gave us a considerable advantage.
    7. OK, this was probably just a by-product of the logistics of this IMO’s question answering process.
    8. Coordination is the process through which team leaders and observers negotiate the marks on their team’s papers with the official graders of the IMO, the coordinators. Since many of the papers are in a language unknown to the coordinators, they often need some additional clarifications. But coordination also offers the opportunity to argue for more credit when a contestant’s solution deviates from the marking schemes.

    A. Makelov

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с олимпиеца по химия Борис Борисов

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: КАТАЛИЗАТОРИ И ЕКОЛОГИЯ
    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Катализаторите са особен вид вещества, които променят скоростта на дадена химична реакция. Светът зависи от наличието на катализатори – те изчистват опасните вещества от ауспусите на автомобилите или пък помагат при синтеза на ново антитуморно вещество. През 2014 г. учени от института в Бруукхевън, САЩ открили ново поколение
    катализатори на базата на церий и мед, които превръщат въглеродния диоксид от атмосферата в метанол.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Въглеродният диоксид е най-голямата причина за затоплянето на климата. Откриването на полезно приложение за въглеродния диоксид е една от главните цели на науката в последните десет години. Метанолът е алкохол, който се използва като биогориво, за производството на полимери и като изходно вещество за синтез на различни медикаменти.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Цериево-медният катализатор (ЦМК) открехва врата за изучаването на различни метални катализатори, които ще подобрят живота ни и климата на планетата.


    БОРИС БОРИСОВ e ученик в 12 клас на НПМГ. Носител е на бронзов медал от международната олимпиада по химия в гр. Баку през 2015 г.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 77 / май 2016.

  • БЛИЦ интервю с Виктория и Габриела, състезателки по биология

    1. Представи се в едно изречение:
      В: Виктория Христова, от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, олимпийски състезател по биология.
      Г: Габриела Христова от СМГ, състезател по биология.
    2. В момента се занимавам с…
      В: Душевни дейности – музика, изкуство.
      Г: Един проект по английски на тема „Генното инженерство и неговите приложения в медицината, индустрията и земеделието”
    3. Как те наричат приятелите?
      В: Най-често просто Вики, но с времето са се появили всякакви вариации – Виксън, Викинг, Викси, дори Юго.
      Г: Габи
    4. Последното международно състезание, на което участва:

      В: Международната олимпиада по биология в Дания 2015 г.
      Г: Тази година за пръв път ще участвам – на Международната олимпиада по биология
    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      В: „Каквото стане – такова. Важното е да сме живи и здрави.“
      Г:  „Успокой се и се забавлявай!”
    6. С кой известен учен би искала да срещнеш?
      В: Ако трябва да е само един – Стивън Хокинг.
      Г: Джеймс Уотсън, нобелов лауреат заедно с Франсис Крик за откритието на структурата на ДНК
    7. Най-големия компромис, който правиш заради подготовката за олимпиадите?
      В: Да отлагам с месеци уроците си по китара.
      Г: Не се занимавам достатъчно с информатика, макар че ми е страшно интересно.
    8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
      В: Аниматор. Още не съм превъзмогнала напълно детската си мечта, изключително жалко че уменията ми по рисуване не надхвърлят тези на първокласник.
      Г: Ветеринарен лекар.
    9. Имаш ли си талисман за късмет?
      В: Колие с метално ключе-сол, с течение на времето се превърна в неотделима част от мен.
      Г: Нямам
    10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха:
      В: Придадоха смисъл на иначе непродуктивното ми ежедневие и ме дариха с най-скъпото – прекрасни приятели, надявам се за цял живот.
      Г: Помогнаха ми да реша с какво искам да се занимавам. Аз съм изключително неориентиран човек и съм се занимавала с много различни неща, докато открия своето призвание.
    11. Любима история от състезание?
      В: Незабравимото лято на 2014 година – в гр. Кюстендил, с най-готиния състезателен отбор, в който съм имала късмета да бъда. Традиция на нашите олимпийци астрономи е практика, наречена биополе – възможност за издигане на човек на няколко сантиметра от земята с помощта на магнитни полета. Преживяване, което никога няма да забравя!
      Г: Тази година на националния кръг по биология във Варна група приятели наблюдавахме изгрева на плажа. Незабравимо преживяване!
    12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
      В: Биологията е наука за всичко живо около нас – без значение колко е малко или голямо. С нейна помощ можем да си обясним какво се случва с нашите тела във времето, както и на всички живи същества на нашата планета – от микроскопичните бактерии, през растения, гъби, та чак до животните. Земята е извор на живот и биологията е тази, която го изучава.
      Г: Както самото име подсказва, това е Науката за живота. Биологията се занимава с всички аспекти на живота – от това какво е живот и кое всъщност прави живото живо, през неизброимите форми на живот, до тайните на стареенето и смъртта.
    13. Опиши биологията с три думи:
      В: Живот, Бъдеще, Прогрес
      Г: необятна, логична и перспективна
    14. Най-великото изобретение, измисляно някога:
      В: Световната мрежа.
      Г: Трудно ми е да преценя. Може би електричеството, което коренно е променило живота на хората, а и е направило други значими изобретения възможни, като електронния микроскоп например.
    15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
      В: Щях да съм откривателят на ховърборда.
      Г: Бих искала да участвам в изобретяването на нано машина, която да циркулира в човешкия организъм и да открива потенциално опасни мутации в клетките и да ги поправя.
    16. Любима поднаука от биологията?
      В: Молекулярната биология, с течение на времето ми стана страст.
      Г: Молекулярна биология.
    17. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
      В: Не бих избрала нещо различно от човек.
      Г: Не бих заменила човешкото си тяло и съзнание с което и да било друго същество.
    18. Защо?
      В: Защото искам да имам максималния капацитет на интелектуално развитие възможен на нашата планета, възникнал след милиони години еволюция и биологичен прогрес.
      Г: Възможността да разсъждаваш, да твориш и изследваш е уникална за човека като „Венец на всичко живо”. Не бих се отказала от тази възможност.
    19. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
      В: „А вярно ли е, че хората всъщност са еволюирали да бъдат вегани?“
      Г: “С медицина ли ще се занимаваш, като завършиш училище?”
    20. Най-трудният термин, с който си се сблъсквала?
      В: Повечето термини от най-малко любимата ми област от биологията – зоология. Пример – процеркоидален ларвален стадий.
      Г: Не мога да се сетя.
    21. Как виждаш света след 10 години? Ами след 50?
      В: Оптимистично близко бъдеще на иновации, нови открития и техническо развитие, песимистично далечно бъдеще на обществен и икономически срив.
      Г: След 10 години проблемите с глобалното затопляне, изчерпването на енергийните ресурси и пренаселеността на планетата ще са се задълбочили още повече. Поради това опасността от световен военен конфликт или пък опасна епидемия ще бъде доста голяма.
      Въпреки това аз съм оптимист и вярвам, че след 50 години ще сме открили ефективен възобновяем енергиен ресурс, който да замени използването на горивата. Това ще доведе до драстично намаляване на въглеродните емисии и овладяване на глобалното затопляне. Развитието на медицината пък ще е довело до откриване на още антибиотици или пък на лекарства против нелечими заболявания. Проблемът с пренаселеността обаче ще остане нерешен.
    22. Любимо занимание/хоби?
      В: Нямам конкретно хоби, обичам да прекарвам време с приятели.
      Г: Тренирам айкидо.
    23. Висше образование – в България или в чужбина?
      В: В чужбина, засега Великобритания като сериозен избор.
      Г: Още не съм решила окончателно.
    24. Най-неприятен предмет от училище?
      В: Географията.
      Г: Физика.
    25. За какво мечтаеш?
      В: За каквото всеки човек мечтае – щастие. Дали за вбъдеще ще откривам истинското щастие в малките неща, или в значимите емоции и преживявания, само времето ще покаже.
      Г: Да изградя научна кариера и да създам семейство.
    26. Има ли живот след смъртта?
      В: Има ли живот въобще или Вселената е компютърна симулация?
      Г: Смисълът на възпроизводството е точно това – продължаване на рода и запазване на вида след смъртта на отделния индивид. В такъв смисъл животът след смъртта е следващото поколение. Не вярвам, че конкретният организъм продължава да живее под някаква форма след смъртта, защото иначе би се загубил смисълът на възпроизводството и смъртта.
    27. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
      В: Приятел.
      Г: Електронен четец с повече книги, отколкото бих могла да прочета някога.
    28. Какво яде за закуска?
      В: Шоколадови бисквити и чаша мляко.
      Г: Домашен кекс.
    29. Последната книга, която прочете?
      В: „Ад“ на Дан Браун.
      Г: Книга 4 от фентъзи поредицата „Вещерът”.
    30. Кокошката или яйцето?
      В: Нито едното. Еволюцията не е линейна, няма първо и няма последно.
      Г: Яйцето, разбира се! Яйцето като част от репродуктивния цикъл на различни групи животни се е появило много преди кокошката.
    31. Книга или електронен четец?
      В: За пътувания – електронен четец, за  четене вкъщи – книга.
      Г: Книга.
    32. Проза или поезия?
      В: Важното е да е стойностно.
      Г: Проза.
    33. Рок или рап?
      В: Важното е да е стойностно.
      Г: Алтернативен рок
    34. Театър или кино?
      В: И двете си имат чара, но за киноман като мен – киното.
      Г: И двете.
    35. Планина или море?
      В: За сегашното ми настроение – планина.
      Г: Обожавам и двете.
    36. За или против униформите в училище?
      В: Зависи от униформите, твърдо против сиво-черно-белите отживелици, напълно “за“ по-разчупените, цветни и младежки униформи.
      Г: Против.
    37. Какво ти предстои в следващите месеци?
      В: Здрава подготовка за предстоящата олимпиада във Виетнам, едно емоционално лято, с нови запознанства и нови преживявания.
      Г: Усилено готвене за Международната, проучване на университети и полагане на езикови изпити.
    38. Кого искаш да поздравиш?
      В: Хората, които ме поведоха по пътя на успеха и ме превърнаха в това, което съм сега. Криси Костадинова, без която нямаше да ми хрумне явяването на олимпиада, Радослав Александров, който успя да подбуди и успява вече 3 години да задържи интереса ми към биологията, както и всички хора, които са били част от огромното ми приключение през последните години.
      Г: Всички мои приятели, които може би ще прочетат това.
    39. Какво си пожелаваш оттук нататък?
      В: Да откривам и преоткривам страстта в живота, да имам поводи за гордост от себе си, да радвам близки и приятели и да намеря истинското щастие.
      Г: Успешно кандидатстване в университети.
    40. Съвет към младите състезатели?
      В: Намерете мотивация за това, което правите. Намерете смисъл, желание, страст. Ако няма мотивация – не си заслужава. Дали ще я откриете в желание да промените света, в амбиция да направите нещо значимо, в чиста любов към състезателния дух, пък дори и в това да впечатлите някого или да получите признание – продължавайте само напред и нагоре! Дори и да загубите желание някой ден, нищо няма да е било напразно – спомените, приятелите, емоциите остават с теб, завинаги.
      Г: Най-важното нещо във всяко едно начинание, не само в биологията, е мотивацията и усиленият труд. Ако наистина искате да постигнете нещо, трябва да сте готови да жертвате други свои интереси и да си разпределяте правилно приоритетите и времето. Каквото и да изберете обаче, трябва да му се отдадете напълно и да сте уверени в това, че си струва усилията и времето ви.
  • НОВИНИ ОТ БЪДЕЩЕТО: Викинги и кристали

    София, 22 април 2015 г. – В Деня на Земята, участници в олимпийските отбори на България по природни науки представиха бъдещето – това, което се случва днес, благодарение на науката. Отборите поканиха представители на медиите у нас на специална среща, за да представят накратко себе си и своята дейност с любопитни новини от света на науката, филм и демострация. Целта на срещата бе да бъде създаден Олипмийски пресклуб – кръг от приятели на образованието и науката. Основна роля на клуба ще бъде да информира обществеността за дейността, постиженията и успехите на олимпийските ни отбори по природни науки, донесли на България стотици медали от най-престижните научни състезания за младежи в света.

    На срещата всеки от отборите представи своята новина от бъдещето, на която всички ще станем свидетели съвсем скоро, благодарение на областта, в която съответният отбор се състезава. Отборът на Младите физици представи една от задачите на Турнира през 2011 г., проведен в Иран.



    Според една от легендите, викингите са можели да осъществяват навигация при плаването си в океана дори и при облачно време, използвайки турмалинови кристали. Изследвайте как е възможно да се плава по море, използвайки поляризиращ материал. Каква е точността на този метод?

    Задачата бе свързана с факта, че от поляризацията на разсеяната слънчева светлина е възможно да се определи посоката, в която се намира Слънцето (дори и под облачна покривка) и на тази база да се осъществява навигация. Участниците в отбора ни измерваха степента на поляризация в различни точки по небесната сфера, при различна заоблаченост и в различно време на денонощието. Извода, до който достигнаха беше, че точността на метода е ниска и че методът може да бъде практически полезен само в малък брой случаи.
    Любопитно е, че горната задача се оказа аналогична с едно изследване, проведено на Южния полюс, където се измерваше поляризацията на космическото микровълново излъчване, идващо от определена част от небесната сфера. През март 2014 г. колаборацията BICEP2 изненадващо обяви, че е открила такова разпределение на поляризацията, каквото може да се предизвика от гравитационни вълни, възбудени при космическата инфлация. При потвърждение на този резултат, той би представлявал доказателство, както за съществуването на гравитационни вълни, така и за теорията за космическата инфлация (и със сигурност би бил отличен с Нобелова награда.

    Новината е, че откритието, обявено от BICEP2, бе ‘закрито’, след като екипът, осъществяващ експериментите на научния спътник обясни, че това, което е наблюдавано, представлява ефект от разсейването от космическия прах във Вселената. Така въпросът за съществуването на гравитационни вълни остава отворен, тъй като при всички експерименти специално проектирани за откриването им, продължават да не се наблюдават такива сигнали.
    Въпреки това е много вълнуващо да се подчертае сходството между BICEP2 и задачата, върху която работиха младите физици, а именно:
    измерване на поляризация (в единия случай на микровълновото излъчване, а в другия – на слънчевата светлина)- и в двата случая е съществено преминаването на лъчението през среда (космическия прах в единия случай и облачната покривка в другия).

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с олимпиеца по лингвистика Валентин Димов

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГЛАСОВО РАЗПОЗНАВАНЕ
    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


     

    КАКВО?
    Да си говориш с компютър като по филмите, може да е звучало като мечта преди десетина години, но днес се доближава все повече до реалността. Системите за гласово разпознаване са продукт на изследване в множество научни дисциплини. Те „слушат“ говорената реч и я превръщат в писмена. Подобрения се правят постоянно, едно от последните е използването на алгоритми за т.нар. дълбоко научаване, които работят на принципа на невроните в мозъка.

    ЗАЩО?
    Естественият език е много бърз и лесен начин за общуване на човека, затова възможността да се управляват компютрите (в т.ч. и смартфоните) по този начин представлява огромно удобство, спестено време и има потенциала да промени завинаги компютърния интерфейс.

    КАКВО СЛЕДВА?
    С развитието на науката и увеличаването на възможностите на компютрите системите за гласово разпознаване ще стават все по-ефективни. Възможно е в бъдещето способността да се слуша и да се разбира човешкият език от компютъра, да бъде ключова в създаването на истински изкуствен интелект.


    Валентин Димов e носител на сребърен медал от XIII Международна олимпиада по лингвистика 2015 г. и ученик в 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“, гр. София.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 76 / април 2016.

  • Биологът Калоян Цанов: “Подробностите от ботаниката и зоологията се забравят, но приятелствата и контактите остават за цял живот”

    Калоян Цанов е възпитаник съм на НПМГ София (специалност „Биология“) и на Харвардския Универсиет в САЩ (специалност „Молекулярна и клетъчна биология“), златен и бронзов медалист по биология.


     

    В момента звършвам докторантура (PhD) по „Биомедицински науки“ в Харвард. Планирам да продължа да се заминвам с научна дейност в академичен център или биофармацевтичната индустрия, като в дългосрочен план се надявам да ръководя собствена научноизследователска група.
    България има способни хора – студенти и преподавтели – но, за съжаление, имам впечатлението, че образованието не е национален приоритет. В много държави на запад, а и немалко на изток, нивото на инвестиции в образованието е по-високо от това в България и образователният ценз има важно значение за професионалната реализация. Това води до големи различия в качеството на обучението. По-конкретно, достъп до най-съвременни ресурси (от най-престижните научни журнали до най-модерната апаратура), високи стандарти за отличие, и най-важното – контакти с изключително мотивирани и способни хора. Големите академични центрове в чужбина привличат талант от целия свят, което създава специална атмосфера и възможности да се учиш от най-добрите специалисти в дадена област.


    Олимпиадите създадоха много незабравими спомени, поставиха основата на професионалната ми кариера и ми дадоха изключително полезен опит в по-общ смисъл. Подготовката и участието в тези състезания не само задълбочиха интереса ми в биологията, но и ме научиха да си поставям цели и усилено да ги преследвам. И отново, най-важни са контактите с хората. Чрез олимпиадите се запознах с много впечатляващи хора – както в България, така и в чужбина – някои от които са близки приятели и до днес. Олимпиадите те учат и колко малък е светът. Например, на международната олимпиада в Пекин се сприятелихме с отбора на Канада. Пет години по-късно, в Бостън, биологията ме събра отново с един от тях, който също следва докторантура тук (дори работим в сходна област и обменяме идеи и реагенти). И това е само един пример!
    Три думи, с които бих описал биологията: Науката за Живота! Дефиниция от речника, но в по-философски смисъл улавя многото измерения на биолгията.


    Моят фаворит са областите в биологията, с които се занимавам в момента – молекулярна биология на стволовите клетки и на рака. Защо? От една страна, за мен разбирането на даден процес на фундаментално, молекулярно ниво носи особено удовлетворение. От друга, разшифроването на механизмите на стволовите клетки и ракообразуването води до нови методи за терапия, с голям потенциал да транформира медицината. Но всички области на биологията са важни. Например, две от съвременните революции в биологията, РНК интерференцията (започваща да жъне успех в клинични експерименти) и съвсем наскорошният метод за генетична модификация CRISPR (който най-вероятно ще промени медицинската практика) водят началото си от опити с кръгли червеи и млечнокисели бактерии!


    В областта на научните изобретения бих искал да бъде създаден апарат или лекарство, който може да открие и унищожи ракови клетки или да регенерира увредени органи.
    А ако можех да създам някое от вече съществуващите изобретения – в областта на биологията, бих казал микроскопа, защото способността да се вникне в клетъчната и субклетъчната структура на живота транформира биологията завинаги. Извън биологията, вероятно компютъра, понеже той заема централно място в съвременния живот.

     

    Радвам се, че Сдружението съществува и функционира активно. Нямаше такава организация, когато аз бях участник в олимпиадите, а определено има полза от обмена на опит и обединените усилия на различните олимпийски отбори. За съжаление, нямам наблюдения през последните години и не зная какви са нуждите на отборите в момента. Това, което оказа голямо влияние за мен през 2005, бе щедрото спонсорство на Американска Фондация за България, за което съм изключително благодарен и до днес.
    Младите олимпийци бих посъветвал да си поставят високи цели и да ги преследват, но да не забравят олимпийския принцип, че най-важно е участието. И да създават приятелства с другите състезатели, защото подробностите от ботаниката и зоологията се забравят, но приятелствата и контактите остават за цял живот.

    Имам късмета да върша работа, която ми доставя голямо удовлетворение и дава смисъл на професионалния ми живот. В това отношение, за мен научната дейност сама по себе си е съчетание на приятното с полезното. В същото време, заниманията извън лабораторията са не по-малко важни. Въпреки че отделям много време за своята работа, аз постоянно целя да подобрявам баланса между личен и професионален живот, било чрез социални контакти или време за лично ползване. Според мен, постигането на този баланс, който изглежда различно за всеки човек, е ключов фактор за удовлетворението от живота в по-общ смисъл.
    На първо място, в свободното си време се старая да поддържам контакти с моите приятели. А иначе се занимавам с фитнес, обичам да готвя и често пробвам рецепти от различни кухни, чета книги (напоследък в областта на психологията), ходя на кино (предпочитам научна фантастика, комедии и екшъни). Много обичам да пътувам и опознавам други култури, и го правя с удоволствие, когато ми се отвори възможност. Една от целите ми е да посетя всеки континент поне веднъж… остават ми Африка и Южна Америка (е, ако не броим Антарктида)!



    3 онлайн научни източника на информация, които Калоян препоръчва:

    • Все повече журнали имат безплатен достъп до статии (т. нар. „open access“), така че бих препоръчал някои от тях за запознаване с най-модерните достижения в биологията на високо ниво (напр. Cell Reports, Nature Communications, eLife).
    • А за безплатни онлайн курсове и материали от най-реномираните университети в САЩ, силно препоръчвам платформата edX, както и курсовете на MIT.
  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с олимпиеца по химия Пенчо Бейков

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ДНК – НОВИЯТ СТАР КОД
    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

     


    КАКВО?
    ДНК представлява познатата ни елегантна двойноверижна спирала, изградена от четири по вид нуклеотида, свързващи се по двойки – цитозин и гуанин (Ц-Г), и аденин и тимин (А-Т). Учени от инстута Скрипс през 2014 г. са успели да въведат в ДНК на клетка E.coli нова синтетична двойка нуклеотиди, която може да се предава безпроблемно на дъщерните клетки при деленето на майчината клетка.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    ДНК е безспорно най-успешният носител на информация, съхраняващ в себе си наследствената информация на всеки един жив организъм. Освен значително подобряване на възможностите да съхранява генетична информация, увеличаването на буквите на генетичната азбука от 4 на 6 отваря и цяло измерение от нови възможности в бъдещето на генното и клетъчното инженерство.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Например, вместо стандартните 20 аминокиселини, които сега изграждат нашите белтъци, ДНК с 6 вида нуклеотиди би могла до доведе тази бройка до 172. При това би било възможно да се създадат много нови белтъци с интересни и необичайни свойства, които към днешна дата е много трудно или невъзможно да се синтезират. Но на този етап учените имат да изминат все още доста дълъг път, докато подобна революция в науката стане реалност.


    ПЕНЧО БЕЙКОВ е носител на сребърен медал от международната олимпиада по химия в Баку през 2015 г. Студент в СУ “Св. Климент Охридски”

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 70 / октомври 2015.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни