Последни блог постове

  • ЗДРАВКО, МЕДАЛИСТ ПО БИОЛОГИЯ И ЛИНГВИСТИКА: „СМИСЪЛЪТ Е ДА ПРАВИШ КАКВОТО ТИ ХАРЕСВА. СЪСТЕЗАНИЯТА СА ДО ВРЕМЕ“

    Здравко Иванов е едва на 19 години, прясно завършил Софийската математическа гимназия и вече първокурсник по биохимия в университета на St Andrews, Шотландия. Потърсихме го за олимпийския блог, тъй като е сред малкото състезатели, които крачат бодро на няколко фронта, които не изглеждат особено близки помежду си.

    Здравко има 2 сребърни медала от Международните олимпиади по биология 2018 и 2019 г., но се е класирал и е участвал и на 5 последователни Международни олимпиади по лингвистика. От тях грабва 1 бронзов и цели 3 златни медала (2015-2019).

    Напоследък се занимава с три основни предмета – математика, химия и биология. Като за първа година не изискват много работа, за сметка на присъствията и допълнителната работа извън лекциител "Програмата ми е разнообразна, но оставя и достатъчно много свободно време, което предимно прекарвам посветен на лингвистиката и биологията на българско олимпийско ниво. До края на академичната си година през май съм планирал да присъствам на повечето национални събития в биологията и лингвистиката и да участвам “от другата страна”.

    Последното международно състезание, на което Здравко участва,  е Международната олимпиада по лингвистика в Йонгин, Южна Корея, изминалото лято, и откъдето се връща със златен медал. С усмивка си спомня за перипетиите, през които преминава по пътя от Сегед, Унгария на около 600 км от София, през Будапеща - Именно в Унгария се провeде миналата олимпиада по биология, но след уморителния престой остават за няколко дни в аквапарк. По пътя към София се сблъсква със закъснял полет и неволно прекарване на почти цяло денонощие във Виена, което пък от своя страна разбърка всичките му планове за почивка между двете олимпиади. „И ако това не е достатъчно, пътят на отбора по лингвистика за Южна Корея някак мина през центъра на Варшава и заведенията там.“

    „Участията ми през всички състезателни години неизменно остават запомнени и изпъстрени с множество интересни моменти и спомени, за някои от които току-що загатнах. Спомням си, например, как това лято на олимпиадата по биология в Унгария решихме, понеже не бяхме виждали ръководителите си от няколко дни, да ги обстреляме с водни пистолети като за добре заварили. Или как миналото лято пак на олимпиадата по биология Албена (както тя самата предпочита да бъде назовавана, доц. Йорданова е прекалено дълго и прекалено изтънчено) се опита да ни качи на автобус без осветление и без номер в 11 вечерта на тотално непознато място насред Техеран. И ни разкритикува после колко сме били скучни.“

    „Определено не се оказах на две международни олимпиади по толкова различни дисциплини изведнъж и внезапно.“ При Здравко всичко е процес, който започва още с  математиката отпреди влизането му в СМГ и последващия прием, а постепенно неговото поприще се явява лингвистиката между 6 и 8 клас. Казва, че лингвистиката е дисциплината, която го е привличала най-много, което е и причината много бързо да напредне и да стигне до международното ниво.

    "Когато нещо ми е интересно и искам да го постигна, не бих го оставил просто така и бих работил упорито, за да успея – та така и за биологията и лингвистиката.“

    „Те, впрочем, имат доста допирни точки – логическото мислене от лингвистиката, което тази дисциплина на състезателно ниво изисква (тъй като далеч не е свързана с натрупване на познания, както почти всички други науки, а доста повече на опит), се оказа изключително полезно за биологията на международно ниво. Друго безценно нещо, което научих от лингвистиката, е да прочитам внимателно всяка част от условието на задача или казус, тъй като огромен брой от задачите по биология се решават без особено усилие, когато условието се прочете и осмисли. Отделно има цели дисциплини като биолингвистиката, която открих наскоро, които се занимават с езика от гледна точка на биологията. Засега това изглежда изключително интересна област, която бих искал да изследвам в повече детайли вбъдеще.“

    Като любими поднауки медалистът определя биохимията (от биологията) и семантиката (от лингвистиката). Те са считаните за най-предизвикателни области от болшинството състезатели и студенти по собствени впечатления, и признава, че немалко главоболия са му създавали и на него в частност. Това не го притеснява, тъй като именно в трудностите Здравко вижда потенциал – „и в двете трябва да съзреш простата логика и съчетанието на множество прости концепции, изграждащи нещо по-голямо и качествено ново. Една иначе сложно построена и на пръв поглед хаотична система – клетката, от гледна точка на биологията, или езикът, от гледна точка на лингвистиката.“

    Веселин Златилов е човекът, който успява да запали интереса на Здравко към лингвистиката, и то още в 4 клас. Тогава бъдещият му ръководител му дава задача с числа на старохавайски, с която да се занимава, вместо да скучае.  „Тогава ми каза нещо от сорта на “Да те видим какво ще направиш”. Ако не ме лъже паметта, я реших, не беше сложна (пък и беше бройна система), но ми стана интересно, измолих си още задачи, получих една книжка, известна като “мозайката” и така започна всичко.“

    При биологията олимпиецът среща изключителни трудности в началото, но именно затова запретва ръкави да разбере науката в дълбочина, за да преодолее трудностите. „Оттам нататък само ми трябваше побутването в правилната посока, което госпожа Цветана Хинкова направи още в 7 клас. Заради това побутване предпочетох да отида на олимпиада по биология вместо на тази по български език и литература, и заради него биологията на олимпийско ниво не престава да ми бъде интересна и предизвикателна вече толкова години.“

    „Да се захванеш с лингвистика е доста лесно, задачите и материята са привлекателни на пръв поглед за повечето хора. Но да бъдеш добър състезател в тази област изисква:

    • концентрация (за да си прочетеш условието от начало до край и да не се объркаш в собствените си мисли),
    • постоянство (за да не се откажеш, ако не се представиш блестящо на някое от контролните на подбора),
    • упоритост (защото за да станеш добър, трябва да решаваш задачи),
    • логическа мисъл, малко късмет и най-важното – да си проверяваш контролните примери.“

    „Нямам никакъв спомен какъв съм искал да стана, когато съм бил 5-годишен, нито някой от роднините ми успя да отговори на този въпрос. Но си спомням, че в 5 клас отново някой ме беше попитал същия въпрос, явно все още не съм бил пораснал достатъчно, и тогава отговорих, че искам да стана фотограф на National Geographic. Сега отговорът на този въпрос е всъщност доста труден. Вероятно бих казал, че искам да се занимавам с подготовка на олимпийци – вече с някакъв ненулев опит в тази посока смея да твърдя, че е полезна за мен, тъй като ми доставя удоволствие, дава ми възможност да се занимавам с материята, която ми допада, и определено мисля, че може да се съчетае и с качествена научна работа – една от потенциалните ми цели за бъдещето, но също така и за самите олимпийци.“

    Противно на очакваното, че лингвистите са полиглоти, Здравко признава, че в училище и университета му се е налагало да употребява само 2 езика – български и английски. „Опитът показва, че повечето състезатели по лингвистика нямат солиден интерес към изучаването на езици (даже тази черта е характерна повече за биолозите по мои наблюдения), а повече към компютрите и компютърната лингвистика, така че олимпиец лингвист не се асоциира задължително с познаване на много езици. Естествено, има и такива случаи. Честно казано, нямам никакви амбиции в областта на изучаването на езиците, макар искрено да завиждам на хората, които владеят поне 2 чужди езика на високо ниво.“

    За Здравко най-великите научни открития са две, макар и да се колебае дали се считат  за такива, щом винаги са съществували, а просто някой е забелязал и описал. И двете имат тясна връзка помежду си – това са ентропията и теорията за произхода на видовете на Дарвин. Първото е т.нар. “мярка за хаоса” (с определени стойности и мерни единици), а второто е принципът на естествения отбор – и двете “открития” са велики с това, че успяват да обяснят логиката зад привидните хаос и липса на логика в природата. „И всъщност откриването на логика в хаоса и подреждането му е в основата на интереса ми към лингвистиката и това, което за мен прави задачите по лингвистика безкрайно впечатляващи и интересни. С приятна изненада установих, че това важи за състезателната биология извън заучаването на материал и изобщо за всички природни науки.“

    Свободното си време биологът лингвист посвещава почти изцяло на любимите си науки и разнообразните им форми. Преглежда и сортира стари задачи по явления и езици, проверява листове за отговори на общински кръг, например. Не обръща особено внимание на музиката и филмите, а сред книгите за най-любими са му не кое да е, а учебниците по биология, както на всеки състезател в областта. Харесва също и описателните граматики на езици. От художествената литература харесва романа “Тютюн“, една от много малкото книги, които прочита с истинска емоция и наслада от началото до края. Немалка част от свободното си време посвещава на опера и балет, а най-голямата му страст се оказват пътуванията и запознанството с разглеждането,  изживяването на нови места по света.

    „Състезанията са просто сравнение кой колко добре е решил задачите за няколко часа. Но те са до време и смисълът не е дали ще си най-добър винаги (освен това няма как да си най-добър винаги), а да правиш това, което ти харесва, заедно с други хора, на които същото нещо им харесва. Затова когато нещо събуди интерес у теб, няма причина да не бъдеш отворен за нови изживявания с него. Също така човек не знае в коя посока ще бъде отнесен накрая (за себе си дори не подозирах, че ще уча специалността биохимия) и колкото повече интереси има една личност, толкова повече възможности пред себе си има. Препятствие в дадена насока пред човек с разнообразни интереси ще му остави възможността да се развие в друга и след това да може да се върне обратно пред старото препятствие с повече опит и да го преодолее успешно. И независимо дали и кога се случи някой провал или спънка, ако правиш нещо с обич и отдаденост, рано или късно ще постигнеш успех. И това не важи само за състезанията, а за много аспекти от живота.“

    „Пожелавам на Сдружението да продължи успешно да бъде необходимото средство за комуникация и обмен на опит между олимпийските отбори, благодарение на което представянето на България в последните години на международните форуми стана по-отчетливо и впечатляващо. Бих искал да изкажа и огромната си благодарност към СООПН, защото това е организацията, без чиито усилия за осигуряване на спонсорство и организация на участието в международни олимпиади нямаше да имаме завидните успехи, които имаме в момента. А на самите отбори, които ще представят страната ни на тези международни олимпиади, пожелавам много успешна година и да останат поводи за гордост и радост, както винаги досега е било.“

    3 онлайн научни източника на информация, които Здравко препоръчва:

    • https://scholar.google.com/ – Google scholar – ползвам го на практика постоянно, когато търся публикации, върху които базирам задачите по биология, които предлагам
    • https://wals.info/ – Световният атлас на езиковите структури – друг силен инструмент, който започнах да използвам наскоро при създаването на лингвистични задачи
    • https://www.ethnologue.com/ – Ethnologue – с негова помощ съм написал забележките към 90% и повече от задачите ми по лингвистика; с ужас установих, че безплатният достъп до информацията от него във Великобритания е силно ограничен, но пък за сметка на това от България не е (все още)

  • БЛИЦ С МЕДАЛИСТИТЕ ПО АСТРОНОМИЯ ИВАН И ВИКТОР

    Иван Попов е ученик от ПМГ Гоце Делчев, носител на сребърен и бронзов медали от Международните олимпиади по астрономия съответно през 2018 и 2019 г. На състезанието в Шри Ланка е отличен с най-добър резултат на наблюдателния кръг. Неговият съотборник Виктор Герасимов от НПМГ направи своя дебют на международната сцена през изминалата година, когато също грабна бронз от олимпиадата в Румъния.


    1. Представи се в едно изречение?

    Иван: Иван Мирчев Попов, 10 клас, ПМГ „ Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев, състезател по астрономия.
    Виктор: Виктор, 9 клас, НПМГ, София, състезател по астро и физика.

    2. В момента се занимавам с ... 

    И: В момента започнах с подготовката за олимпиадите по физика и астрономия.
    В: IYNT (Международния турнир на младите естествоизпитатели – бел. ред.)

    3. Как те наричат приятелите?

    И: Иван, Ванко.
    В: Геро, някои Вики.

    4. Последното международно състезание, на което участва 

    И: IAO 2019, която се проведе в гр. Пиатра Неамц, Румъния.
    В: IAO 2019.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

    И: Дано да взема медал.
    В: Дано не се изложа много.

    6. А на деня след това?

    И: Май няма да взема медал. 
    В: Тъжно.

    7. Кога би се отказал да решиш една задача?

    И: Когато нямам настроение да се мъча още върху задачата.
    В: Когато ме дразни.

    8. На кого се възхищаваш?

    И: На учителите, които могат да забележат таланта и да го развият.
    В: Никола Каравасилев и Хокинг.

    9. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    И: Увереността и самочувствието, че мога.
    В: Стремеж към повече.

    10. А пък ти взеха...?

    И: Времето, което отделях за компютърни игри.
    В: Чувствата.

    11. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    И: Телепортация.
    В: Да мога да бъда където и да е и когато и да е.

    12. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    И: Напред. Защото историята може да я научиш в училище.
    В: Ако имам машина на времето ще отида и напред и назад.

    13. Любим момент/ история от състезание?

    И: Когато на IAO 2018, Sri Lankа, ни разхождаха с лодки по една река, а по реката имаше дървени колиби и хора, които ни дадоха кокосови орехи.
    В: На международната разбрах на румънски много лоша ругатня. Ужасната дума е… круша.

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    И: Астрономията е науката, която обяснява всички тези блестящи точки в небето, които виждаме нощем.
    В: Виждаш ли ония светлинки в небето. Кажи ми всичко за тях.

    15. Защо астрономия?

    И: Защото астрономията като наука ме привлече със своята необятност. Пък и ми се стори доста готина.
    В: Доста голяма ми се струва. Солидно.

    16. Опиши астрономията с три думи!

    И: Загадъчна, интересна и вълнуваща.
    В: Мащабна, мистериозна, Азелфафаге.

    17. Защо и за кого тя е полезна?

    И: За всички хора. Много неща, които са направени на база на научните постижения на астрономията, намират голямо практическо приложение.
    В: На учените, които пращат сателити за интернет и за хороскопите, разбира се!

    18. Астрономите са готини, защото…

    И: Имат голямо чувство за хумор и мислят нестандартно.
    В: Са странни?

    19. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Компютърът.
    В: Телескоп.

    20. Астрономия или астрофизика?

    И: Астрофизика.
    В: Астрофизика.

    21. Плутон планета ли е?

    И: Не.
    В: Много ясно!

    22. Любимо съзвездие?

    И: Голяма мечка.
    В: Орион. 

    23. Вярваш ли в извънземни?

    И: Да.
    В: Вселената е толкова голяма, че може би има.

    24. А в зодии? Коя зодия си?

    И: Естествено, че не. Но в хороскопа ми пишеше, че днес ще давам интервю.
    В: Аз съм зодия вълк. ‘Щото е мощен.

    25. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    И: То ще трае по-дълго от това, което наблюдаваме от Земята.
    В: Няма да е толкова красиво, защото короната ще бъде доста по-скрита.

    26. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    И: Интересно e как ще се развие Elon Musk и неговият SpaceX. Скоро очаквам да се развие космическият туризъм.
    В: Екзопланети.

    27. Родното ти място?

    И: Гоце Делчев.
    В: София.

    28. Любимо занимание/хоби?

    И: Играене на компютърни игри/ спорт (хандбал).
    В: Ски и МТБ.

    29. За какво мечтаеш?

    И: Да допринеса за развитието на науката.
    В: Да отида в космоса.

    30. Кой е отговорът на всички въпроси?

    И: Отговорът е...Той е…
    В: 42.

    31. В какво се крие красотата на науката?

    И: Удовлетворението от откриването на нещо ново и непознато.
    В: Трябва да я измислиш, за да я откриеш.

    32. Какъв си бил в предишния си живот?

    И: Ако съм имал. Надявам се да е някой, който изучаваме в училище.
    В: Понеже бенката е мястото, където са те убили, а аз имам много, предполагам, че съм народен престъпник разстрелян от СССР.

    33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Лодка.
    В: Храна. 

    34. Кокошката или яйцето?

    И: Яйцето.
    В: Пилето.

    35. Театър или кино?

    И: Кино.
    В: Кино.

    36. Планина или море?

    И: Живея до планина, затова предпочитам морето.
    В: Планина. 

    37. Изгрев или залез?

    И: Изгрев.
    В: Обяд. 

    38. Какво ти предстои в следващите месеци?

    И: Олимпиадите по физика, астрономия и математика.
    В: Училище. 

    39. Кого искаш да поздравиш?

    И: Баба, кака, участниците и ръководителите в олимпийските отбори по астрономия през 2018 и 2019 (особено Васил Николов и Георги Апостолов).
    В: Здрасти, Ванче!!

    40. Пожелай ни нещо!

    И: Да сте живи и здрави! Да продължавате да подкрепяте олимпийските отбори! Благодарим за подкрепата!
    В: Успех! 

    41. Съвет към начинаещите състезатели?

    И: Да не се отказват и да вярват в себе си.
    В: Блъскайте ги тия задачи!! Но и изследвайте науката освен това.

  • ФИЗИЦИТЕ РУСКО И ИВО В БЛИЦ

    Руско Русков е носител на два сребърни медала от Европейската олимпиада по физика през 2017 и 2018 г., както и на почетна грамота от Международната олимпиада по физика от 2018 г.

    Иво Петров е бронзов медалист на Европейската олимпиада по физика през 2018 и 2019 г., носител на сребърни медали от Международната олимпиада по физика през 2018 и 2019 г. както и бронзов медалист от Международната олимпиада по експериментална физика през 2019 г. и Жаутиковската олимпиада през 2020 г. През изминалата година Иво беше част и от националния отбор на Международната олимпиада по математика в Бат, откъдето се завърна със сребърен медал.

     

    1. Представи се в едно изречение

    Руско: Казвам се Руско и съм студент по физика втора година в Оксфордския университет.
    Иво: Иво Петров, СМГ, 12 клас в най-яката немска паралелка.

    1. В момента се занимавам с...

    Р: Физика/Математика.
    И: Физика, математика, астрономия, от догодина сериозно и с информатика.  

    1. Как те наричат приятелите?

    Р: Руско.
    И: Обикновено Иво, но някои ми викат и Банан (не коментирам).
     

    1. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Р: На първо място – близки приятелства и среда от хора със сходни интереси. На второ – да решавам задачи под напрежение.
    И: Възможността да се запозная с много готини хора и да се сближа с някои от тях.

    1. Последното международно състезание, на което участва

    Р: Международната олимпиада по физика 2018 в Португалия.
    И: Жаутиковската олимпиада (физика) този януари. (Новина с резултатите виж тук - бел. ред.)

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Р: Кафе.
    И: Защо дойдох тук изобщо?
     

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    Р: Когато задачата не ми е интересна.
    И: Когато свърши времето.
     

    1. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Р: Пилот.
    И: По едно време исках да стана учител, за да обучавам по-малките, така че да не повтарят моите грешки.
     

    1. А сега как отговаряш?

    Р: „Ще видим.“
    И: Всичко, с което ще се забавлявам, докато си върша задачите.
     

    1. Най-големия компромис, който правиш/ си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Р: Сънят си всяка събота.
    И: Времето за развлечения с и без приятели.
     

    1. Любим момент/ история от състезание?

      Р: Национален кръг 2018. Бях единственият участник с 15/15 на задачата на доц. д-р Димитър Мърваков, като следващият най-добър беше с 10,5/15. По-горд момент от този в състезателната си кариера не съм имал.
      И: Парти бусът на последната международна по физика. Всеки пускаше на целия автобус каквато музика си искаше... и май всички разбраха за шкембе чорбата ;)


    2. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

      Р: Физиката е науката, която обяснява защо ябълката пада от дървото, защо лампата свети и защо корабите не потъват.
      И: Физиката е нещото, което ще обясни защо филията ти винаги пада с намазаното надолу и после родителите ти се карат, че си нацапал отново.
       
    1. Три думи, с които би описал физиката?

    Р: Пи, равно, три.
    И: Трябва ми само една – всичко.

    1. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    Р: Физиката ме спечели, когато учителката ми по физика в 9 клас, Мариана Анастасова, ми показа, че предметът е повече от това, което правим в училище. Задачите от национални състезания ми се сториха доста интересни и от там започна всичко.
    И: В 7 клас отидох на олимпиада, за да изкарам шестица в училище. След втория кръг си казах: Абе тая наука всъщност е много интересна. And the rest is history.
     

    1. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    Р: Роджър Пенроуз.
    И: Ричард Файнман.
     

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Р: Компютърът.
    И: Комбайнът.
     

    1. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    Р: 3D принтер, ама за храна.
    И: Това сигурно е много стандартен отговор, но не бих отказал една машина на времето. Постоянно си мисля как съм могъл да направя някакви неща различно и как съм си пропилял детството.

    1. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

    Р: Какво иска Марти.
    И: Да си организирам времето и живота, както и да стана от леглото по-рано от 8 сутринта.
     

    1. Любимият ти научен виц?

    Р: Трима професори по логика влизат в бар. Барманът пита „Всички бира ли ще пиете?“. Първият казва, че не знае. Вторият също. Третият отговаря „Да“.  
    И: Основна формулировка на закона на Архимед: На тяло, потопено в 40-градусова течност, не действат никакви закони.
     

    1. Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    Р: Да – защо има хора, които не си слагат колана като карат.
    И: Бих казал, че в момента има и още необяснени неща във Вселената, но всичко е въпрос на време. (Как мислят жените)
     

    1. Теоретична или експериментална физика?

    Р: Теоретична.
    И: Лично предпочитам теорията, защото доставя голямо удоволствие да измислиш математически модел, който да описва сравнително точно някакво явление.
     

    1. Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    Р: Поправката, идваща от общата теория на относителността, която позволява на GPS-ите да работят.
    И: Наскоро започнах да осъзнавам колко голямо приложение има и може да има електромагнетизма: от безжично зареждане на телефони до движение на огромни влакове.
     

    1. Любимо занимание/хоби?

    Р: Гребане.
    И: Да се виждам с приятели и да играя на някакви компютърни игри. Има и едно друго нещо, за което ще стане въпрос по-надолу. (и естествено, да ям)
     

    1. За какво мечтаеш?

    Р: За момента, в който няма да ми се налага да предавам домашни.
    И: Предпочитам да живея в реалността, за да не остана разочарован.
     

    1. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    Р: Айтос.
    И: Не бих сменил родното си място, защото съм доволен от живота си в момента, а всичките ми социални контакти и случки са ме направили човека, който съм.
     

    1. А кога?

    Р: Зимата на 1999 г.
    И: Отново не бих променил нищо. Колкото и да не го оценяваме, живеем в най-свободното време в историята.
     

    1. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    Р: Беър Грилс.
    И: Някаква яхта да си тръгна възможно най-бързо. Не мога да седя на едно място и да нямам какво да правя, а на самотен остров предполагам, че няма дискотеки или футболни топки.
     

    1. Песента, която описва настроението ти в момента?

    Р: Toma Zdravkovic - Dotako sam dno zivota
    И: Disturbed – What are you waiting for
     

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    Р: Ще видим.
    И: 26
     

    1. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Р: Не мисля.
    И: Ме мързи да мисля. 
     

    1. Кокошката или яйцето?

    Р: Кокошката.
    И: Омлета. 
     

    1. Последната книга, която прочете?

    Р: Последно стигнах до средата на Animal Farm на Orwell.
    И: “Убийство на игрището за голф“ на Агата Кристи. Но до скоро имаше доста дълъг период, в който бих казал „Основи на физиката“.
     

    1. За какво никога не ти остава време?

    Р: За четене на странични неща.
    И: Не бих казал, че има нещо, за което да не ми остава време, стига да си организирам времето като хората.
     

    1. Любим предмет в училище/университета?

    Р: Мм, не мисля, че имам в момента.
    И: ФВС, главно заради футбола, който играем с класа. Нищо против повечето науки, но винаги съм бил на мнението, че в тези, от които се интересувам, бих напреднал много по-бързо, ако се занимавам самостоятелно.
     

    1. Благородно завиждам на....

    Р: Хората, които могат да си организират времето успешно.
    И: Малките деца, които не знаят какво ги очаква в живота.

    1. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    Р: Можех. В момента мога само първите два реда.
    И: В момента гоня средно време 15 секунди за 3 на 3, както и да науча как да редя едно със затворени очи. Съучениците могат да потвърдят, че се чуваше доста щракане.

    1. Судоку или кръстословица?

    Р: Судоку.
    И: Аз обща култура нямам, така че судоку. Също така ми харесват всякакви пъзели, които изискват логика.

    1. Проза или поезия?

    Р: Проза.
    И: Зависи от произведението. В повечето случаи бих казал проза, защото предпочитам нещо, което да ми грабне вниманието за по-дълго време, но поезията много често те кара да се замисляш за по-deep теми.

    1. Театър или кино?

    Р: Кино.
    И: Кино: с големите бюджети, които имат компаниите днес, филмите имат много по-голям потенциал от постановките.

    1. Планина или море?

    Р: 50/50.
    И: Планина – дългите разходки са по-забавни от излежаването за мен.
     

    1. Какво ти предстои до края на академичната година?

    Р: Гадни изпити.
    И: Дори не ми се коментира – изпити по английски, баджильон състезания, матурите... и все пак да не откача покрай тях.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    Р: Сашко Проданов.
    И: Всичките ми приятели, които ме накараха да направя интервюто и партньора ми в него.

    1. Съвет към младите състезатели?

    Р: Да не вземат състезанията твърде насериозно.
    И: Не се отказвайте, но и не поставяйте състезанията на много предно място в живота си. Живейте да сте здрави и щастливи, така че да не съжалявате напред във времето.

  • CURIOUS BUNCH: СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ С НАУЧЕН ПОДКАСТ

    Групата любопитковци, обединени под името Curious Bunch, са бивши олимпийци по астрономия, физика и информационни технологии, хора от математически и природни гимназии. Понастоящем са разпръснати по цял свят, но продължават да искат да си говорят за наука, независимо какво правят професионално. Ядрото на Curious Bunch (CB) са Даниел Цветков, Кристина Кирова и Васил Тодоринов, заедно с Ивайло Полихронов, Чавдар Дуцов, Любомир Апостолов, Симеон Хвърчилков, Теодор Алексиев, Иво Илиев, Ванеса Стоянова, Боряна Щиркова. Гости са им били и Д-р Александър Куртенков и Цанимир Ангелов (QuantumAstronavt).

    Рубриката е "Проектите на олимпийците", в която ви показваме какви ги вършат състезателите извън обичайните неща 

    Даниел завършва НПМГ с физика през 2011, а понастоящем работи в Google в Цюрих, занимавайки се с облачните услуги. Откриваме го сред състезателите между 2008-2011 по физика и астрономия, а през 2007 г. печели бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия в Крим.
    Кристина е завършила ПМГ Димитровград с профил математика и английски, а в момента завършва бакалавър по физика в Университета в Глазгоу, Шотландия. Носител е на бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия (МОА) през 2012 г. в Южна Корея.
    Васил също е възпитаник на НПМГ и състезател по физика, астрономия и астрофизика, а понастоящем - докторант в Летбридж, Канада, и работи върху проблема с минималната дължина. Участник е в националния отбор по астрономия и астрофизика на олимпиадата в Полша през 2011 г.  

    Любопитно е, че количествено екипът на Curious Bunch e завоювал 10 медала и 2 почетни грамоти на международно ниво и над 19 медала на национално в области астрономия, астрофизика, физика, роботика и компютърни науки.

    Дани споделя, че с Васко често си говорят за физика, астрономия и въобще за наука, така са решили това да бъде директно на живо, възползвайки се от опциите на фейсбук, ютуб и др. - Така и публиката да може да се включва. Криси също проявява ентусиазъм към начинанието и бързо става част от екипа. „И така вече повече от половин година - ние тримата се занимаваме активно. Криси е тайният двигател и мотиватор, който поддържа огъня и не ни оставя да “изневеряваме” на проекта.“ 

    Можете да гледате любопитковците всяка четвъртък вечер от 20 ч... на живо. След това, разбира се, видеото остава, и е достъпно за всеки, който реши да му отдели внимание колкото и които части поиска. „Подкастът в аудио формат пък е удобен, защото хората могат да го слушат докато шофират, вършат домакинска работа или спортуват. Видеокастовете също могат да са удобни във фитнеса, ако си на пътеката например.“, обяснава Даниел. 

    Понякога се спират на конкретна тема, а друг път се пускат по течението, за да дойдат темите от самосебе си. „Обикновено споделяме кой с какво се занимава, какъв проект е подхванал, какво е научил и какво ново се случва в сферата на науката и технологиите. Разбира се, нужна ни е предварителна подготовка, както за да представим работата си на достъпен език, така и за да настроим техниката за “живото предаване”.

    Добавената стойност е трудно да се измери, но знам, че когато аз бях ученик, щях да гледам подобен подкаст с интерес, за да участвам, да видя какъв е "реалният живот" извън училище, университет, да видя, че хората не губят страстта си към науката, въпреки трудностите.“

    „Винаги отнема повече време, отколкото изглежда“, не скриват Curious Bunch. Изпитват трудности да нагласят микрофоните и да се синхронизират от вси(ки краища на света – Шотландия, Канада и Швейцария.  Съставят си сценарий, подготвят изрязани клипове, ангажирани са със социалните мрежи на проекта, научни нови и предстоящите теми.  

    До момента са засягали темите за квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Александър Куртенков), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2). Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук. 

    Питаме CB какво е мястото на науката в дигиталното пространство и необходимо ли е да пренасочим усилията си към използване на интернет повече за полезна информация, отколкото за развлечение. 

    Дани е на мнение, че това зависи от самия човек, защото винаги около него е имало хора, които са по-любопитни и искат да знаят и научат повече, да участват по олимпиади и да се състезават с други хора по знания; други го използват повече за развлечение или за връзка с други хора, а повечето - за всичко това и още. „Разчитаме на любопитните и активни хора да го гледат и да се включват. Това са хора, които обикновено търсят нещо повече от "просто училище" или "просто работа" - искат нещо повече, търсят да научават било то от книги или уикипедия, или други образователни сайтове. Така че каналът е още една медия, която предоставя информация чрез слушане, гледане, участване.“ Заради това му е трудно и да определи дали българите имат критично мислене – защото няма универсална методология за измерване на подобна величина, а всеки е заобиколен от собствения си социален балон – хората, с които се заобикаля.

    Искам да уверя хората четящи това, които не се чувстват добре в гимназията или на работа, защото ги наричат зубъри или работохолици, - любопитството е най-естественото и доста основно нещо, което хората имаме. Положителното е, че всеки от нас има това любопитство вътре в себе си, зарито под пластове на защитни механизми, за да успяваме да живеем и да не чуваме постоянно рязане. Надявам се чрез подкаста да помогнем точно на онези, които се колебаят дали е ОК да си любопитен и да им дадем примери за хора, които са професионално любопитни!“ 

    Последвай Curious Bunch в YouTube / Facebook

     ВИЖ ОЩЕ:

  • БЛИЦ С ЛИНГВИСТИТЕ ЕЛЕНА И ЙОАН

    Елена Кескинова е участник в 3 Международни олимпиади по лингвистика (2017-2019) и носител съответно на 1 златен и 2 сребърни медала. Йоан Саламбашев  беше част от втория национален отбор за МОЛ 2019, която се проведе в гр. Йонгин в Южна Корея.

    МОЛ се провежда ежегодно от 2003 г. насам, като първата олимпиада е инициирана от България и е проведена в Боровец. Към 2019 г. (вкл.) българските участници са донесли на страната ни общо 68 медала – 19 златни, 20 сребърни и 29 бронзови.

     

    1.     Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

    Елена: Аз съм Елена Кескинова, уча в СМГ, състезател по лингвистика.
    Йоан: Йоан Георгиев Саламбашев от Пловдив, СУ - ФМИ, бивш състезател по математическа лингвистика.

    1.     В момента се занимавам с ...

    Е: Попълване на интервю.
    Й: Компютърни науки в СУ, ФМИ (накратко от Факултет по мозъчни изкривявания/ Факултет по магически изкуства).

    1.     Как те наричат приятелите?

    Е: Ели.
    Й: Йо, Йони, (по-рядко) Йоанка, Йоанко.

    1.     Последното международно състезание, на което участва

    Е: Международна олимпиада по лингвистика в Южна Корея.
    Й: МОЛ '19 Йонгин, Южна Корея.

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    Е: Хайде на закуска! 
    Й: *Power (на Kendrick) звъни на аларма* Аз: Айдеее!

    1.     Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    Е: Да отговоря на всички въпроси на това интервю.
    Й: Може би трета задача от международната ме вкара в най-големи чуденки във важен момент, а за по принцип - задачата с баркодовете.

    1.     С кой известен учен би искал да срещнеш?

    Е: С Иван Держански.
    Й: Ноам Чомски.

    1.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Е: По-малко ваканция.
    Й: Невземането на участие в редица национални състезания по билярд и снукър.

    1.     Участието в олимпиади е…

    Е: Забавно.
    Й: Удоволствие, което развива комплексно и препоръчвам на всеки да опита.

    1. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    Е: Сигурно нещо корейско,  не им помня вече имената, но почти всичко беше доста вкусно. 
    Й: За вкусно - пас. Супата от костен мозък и супата с огромни парчета сирене тофу са горе-долу равностойни претенденти за най-странно ястие.

    1. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Е: Според майка ми нищо, аз също нямам спомен.
    Й: Не помня.

    1. А какво отговаряш сега?

    Е: Най-често учен, но нищо конкретно все още.
    Й: Програмист, насочен към Natural Language Processing(NLP), Machine Learning или анализатор.

    1. Най-красивата страна, в която си бил

    Е: Има много красиви страни, които не могат да бъдат сравнявани, така че ще кажа България, понеже си е моята.
    Й: Русия.

    1. Любим момент/ история от състезание?

    Е: На зимните по лингвистика през 2017 бяхме в старозагорския зоопарк и една приятелка тръгна да се снима точно пред клетката на тигъра, който точно в този момент се обърна с гръб към нас и си маркира територията( беше на косъм да ни уцели, но за щастие не успя).
    Й: Моментът, в който след като бях доста недоволен от представянето си на едното контролно, ме обявиха в националния отбор и скочих в басейна.

    1. Кой е най-трудният език?

    Е: Не мисля че има такова нещо, трудността зависи от учещия.
    Й: Първият чужд.

    1. А най-странно звучащият?

    Е: На хората, играещи компютърни/видеоигри (поне за мен).
    Й: Берберски.

    1. Колко езика говориш?

    Е: Български, английски, немски.
    Й: 2.5 би бил най-точният отговор - английски, български и частично руски, наскоро започнах да уча испански.

    1. А колко би искал да говориш? Кои?

    Е: Има доста езици, които са ми интересни, но не мисля, че съм достатъчно амбицирана да седна да ги науча( не се виждам да науча повече от още 1-2)
    Й: Бих искал да науча още поне няколко - френски, италиански, немски, фински, шведски.

    1. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне

    Е: hahahaha
    Й: hahahaha на езика ниуе.

    1. Какво каза току що?

    Е: Бием/събаряме (езикът е ниуе, от задача от предпоследния подбор)
    Й: „(аз) Бия.“

    1. Опиши лингвистиката с едно изречение

    Е: Наука, занимаваща се със закономерностите и връзките в и между езиците.
    Й: Това е наука, която изучава езика и разкрива съществуващи явления, за които си говорил на шега на приятеля си "такива глупости няма да чуеш от ничия уста".

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    Е: За разработване на системи за превод и изкуствен интелект.
    Й: Полезна е за цялото човечество основно в насока комуникация.

    1. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    Е: Не много.
    Й: Когнитивна, социална, психологическа, компютърна, математическа лингвистика.

    1. Какво е психолингвистика?

    Е: Мързи ме да го гугълвам, но предполагам, че е наука, изследваща влиянието на езика върху човешката психика.
    Й: А сега де.

    1. Родното ти място?

    Е: София.
    Й: Филибето, майна. Европейска столица на културата 2019.

    1. Любимо занимание/хоби?

    Е: Да си губя времето. Също така да ям, да ходя на планина, да карам ски, сърф, да спя, да рисувам, да прекарвам време със семейството и приятелите си.
    Й: Билярд и снукър.

    1. Висше образование – в България или в чужбина?

    Е: Не съм решила още.
    Й: Бакалавър в Софийски университет, ФМИ. Не съм се замислял за магистратура задълбочено все още, но имам идеи за чужбина.

    1. За какво мечтаеш?

    Е: В момента да си мина изпита по кормуване, в по-дългосрочен план – някой ден да допринеса с нещо смислено за развитието на човечеството и да съм удовлетворена от нещата, които правя. Също така и да имам семейство и деца, с които да правя забавни неща.
    Й: Да посетя всяка една държава в света.

    1. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    Е: Пак тук.
    Й: Може би Франция, но България също не би била никак лош избор.

    1. А кога?

    Е: По същото време.
    Й: Сега. Няма по-добро време от настоящето.

    1. Ще открием ли perpetuum mobile?

    Е: Не знам, по-скоро не, но във всеки случай трябва да се опитваме.
    Й: Наскоро един човечец ми даде теоретичен план за perpetuum mobile. За съжаление на практика не съм убеден, че ще се случи.

    1. Какъв си бил в предишния си живот?

    Е: Кон.
    Й: Комик-максималист със завидни умения в разпределението на времето.

    1. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Е: Ветроходна яхта.
    Й: Прозрачен чадър с метални и остри основи.

    1. Какво яде за закуска?

    Е: Кисело мляко с разни неща вътре.
    Й: Кисело мляко с орехови бисквити, овесени ядки, бял шоколад и лиафилизирани горски плодове.

    1. Проза или поезия?

    Е: Проза.
    Й: Поезия.

    1. Рок или рап?

    Е: Рок.
    Й: Рок.

    1. Театър или кино?

    Е: Зависи много от филма/постановката, може би театър, защото ходя по-рядко, отколкото гледам филми.
    Й: Кино.

    1. Планина или море?

    Е: Планина.
    Й: Планина.

    1. Японски или китайски?

    Е: Корейски.
    Й: Китайски.

    1. Граматика или семантика?

    Е: Семантика.
    Й: Семантика, колкото и да ме вкарва в огромни чуденки на моменти.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    Е: Надявам се ски и други забавни неща, както и кандидатстване, матури и още от тоя сорт.
    Й: Сесия.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    Е: Гери, Лили и Бина, които ме накараха да направя това интервю.
    Й: Близките ми и всеки четящ това.

    1. А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

    Е: Да е жив и здрав и да се кефи на живота.
    Й: Да е жив и здрав и да преследва мечтите си.

    1. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    Е: Да ме мързи по-малко.
    Й: Да запазя страстта си по лингвистиката, дори и да не ми е в основата на заниманията.

    1. Съвет към състезателите?

    Е: Да не се притесняват твърде много от неуспеха, да знаят, че винаги имат шанс и всичко може да се случи ( това, че другите са по-опитни невинаги значи, че са по-добри) и да правят нещата с удоволствие.
    Й: Търпението и спокойствието са в основата на правилното развитие. Бързайте бавно.

  • МЕДАЛИСТЪТ ПО ХИМИЯ МИХАИЛ: "ЧОВЕК ПРОСТО НЕ ОСЪЗНАВА КОЛКО ВАЖНА Е ХИМИЯТА"

    Михаил Паскалев - или просто Мишо -  е на 18 години и е студент първи курс Фармация  в Ludwig-Maximilian Universität – München, Германия. Носител е на бронзов медал от тазгодишната Международна олимпиада по химия 2019 в Париж и е възпитаник на НПМГ. В МОХ участват отбори от по 4ма ученици, от над 80 държави от всички континенти, освен Антрактида. Споделя, че тази година (и не само) го очаква много учене, както и практитка в обществена аптека, тъй като всеки студент по фармация или медицина в Германия има това задължение. „Заедно с това все още свиквам и с обстановката, езика, културата и общо взето всичко ново в моето ежедневие, но чувствам, че бързо ще успея да се адаптирам.“

    Виж още: Интервю с Евгени Стателов, златен медалист от МОХ 2019

    „Неразделна част от нашия отбор е, разбира се, нашият талисман. Настоящият ни талисман се казва Арений (името му идва от наименованието на ароматните въглеводороди - арени) и представлява малко сладко плюшено мече. Арений е нашият доверен спътник, който следва отбора по химия на България на всяка международна олимпиада, и както можете да си представите, е обиколил доста голяма част от страните не само в Европа, но и в Азия.

    Всички подготовки и състезания изискват разбира се много време и много голяма мотивация и желание за учене. Когато човек се отдава напълно на нещо, винаги има и плюсове и минуси. Понякога - дори когато резултатите са разочароващи за теб, изпитваш тъга, разочарование и ти идва да се откажеш. Но ако това, което правиш, наистина те влече, и знаеш, че искаш да го правиш, то мога да кажа, че ако човек не се отказва, накрая ще разбере, че всичко си е струвало. Защото дори едно постижение те кара да погледнеш на своите неуспехи не като такива, а като стъпала, които трябва да изкачиш, за да стигнеш до върха. Най-голямата награда, която според мен човек получава, е удовлетворението, от постигане на мечтите си. Това е, кето осмисля всички твои усилия.
    Разбира се покрай състезанията има и много други положителни неща - като създаването на контакти с хора от различни култури и националности, които в бъдеще дори могат да ти бъдат колеги Също и хилядите спомени, които ти остават и те карат да се усмихнеш, когато си спомниш за тях. Един такъв спомен, който ще помня много много дълго време, а може би винаги, е когато с момчетата от отбора ми за пръв път видяхме Айфеловата кула на живо. Това беше моя мечта още от много малък и изпитах емоции и чувства, които не бях изпитвал до тогава. Почувствах се най-щастливият човек на света!

    Ако имам само 3 думи да опиша химията, то те биха били - логична, развлекателна и невероятна. Още когато за първи път видях химичен опит, а имено натрий с вода, химията ме впечатли  колко магия има в нея и пожелах да я изучавам. А когато започнах да я изучавам по-подробно и видях, че всъщност няма толкова много магия, а просто невероятна наука, която е  логична и обяснява толкова много неща за света около нас, изцяло ме грабна. Най-интересния за мен раздел от химията е органичната химия. Където от прости елементи като въглерод, водорд, кислород и прости молекули като вода, метан, алкохол човек създава молекули, които имат хиляди различни действия върху живите организми. Както и молекули, без които нашето ежедневие нямаше да е същото. Човек просто не осъзнава колко важна е химията.

    Най-интересното откритие в химията за мен е откриването на периодичността на свойствата на елементите, или по-просто казано - Периодичната система. Винаги съм се възхищавал на Менделеев как е успял от нищото да структурира таблица с елементите, известни по това време, и да ги подреди по свойства в периоди и групи, и да състави закони, които и до днес да се използват непроменени.

    Смятам, че в днешно време има страшно много изобретения и е много трудно човек да измисли нещо, което е възможно, и да го няма. Но ако можех да го направя, то това би било лекарство, което да лекува болестта рак, дори в най-напреднали фази. В интерес на истината, това ми е мечта още от малък, и след като звърша обучението си, ще направя всичко възможно тази мечта да се превърне в реалност.

    През свободното си време обичам много да спортувам и по възможност да прекарвам времето си навън, най-често с приятели. Често може да ме видите заедно с колелото ми, тъй като обожавам да карам колело, било то за развлечение, да отида до училище или дори до магазина. Но нещото, което винаги е с мен, това са слушалките ми за музика. Обичам да слушам музика, когато съм в метрото, на колелото, в магазина или в стаята, защото винаги ме успокоява, когато съм напрегнат, развеселява, когато съм тъжен, и да изпитвам по-силни чувства, когато съм щаслив."

    3 онлайн източника на научна информация, които Михаил препоръчва:

    • За органична химия бих препоръчал този сайт: https://www.organic-chemistry.org/ , тъй като в него има изключително много органични реакции с обяснени механизми.
    • https://www.chemguide.co.uk/ е изключително добър сайт, в който може да се научи както основните неща, така и малко по-подробно за атома, неорганична химия, термодинамика и др.
    • И тъй като най-трудното нещо за мен в обучението в момента са термините и различните имена на реакции и елементи на немски, бих препоръчал още: https://www.internetchemie.info/chemie/index.php , който е страхотен уебсайт, в който могат да се научат основите на различни дялове от химията на немски език

     

    ВИЖ ОЩЕ:

  • Медалистът по математика Кристиян: "Заради състезанията и подготовките сега съм такъв, какъвто съм"

    Кристиян Василев е на 19 години от София и тъкмо е завършил ПЧМГ. Той е неколкократен участник и медалист от Младежката Балканска олимпиада през 2015 г.,
    Международната олимпиада по математика през 2018 г. и Балканската олимпиада по математика през 2018 и 2019 г.


    Казвам се Кристиян Василев, преди няколко дни официално завърших ПЧМГ и ми предстои, живот и здраве, да уча математика в Оксфорд.  

    Реално погледнато смятам, че в някои от университетите тук нивото на преподаване е не по-лошо от това в реномираните чуждестранни такива. Проблемът е, че средата в българските ВУЗ не е достатъчно конкурентна и заради това повечето олимпийци се ориентират към западноевропейските или американските университети. В следствие на това нивото на студентите в България спада, така и престижа на университетите намалява, заради което пък олимпийците предпочитаме чужбина.

    В момента ми предстоят три подготовки за МОМ, а в средата на юли ще имам честта да участвам на самaта Международна олимпиада по математика.

    Състезанията ми дадоха, от една страна, мотивацията да опозная в дълбочина математиката и да видя красотата й, както и от друга страна ми дадоха цел в годините от гимназията. Заради тези състезания се запознах с много хора, споделящи моите интереси. Освен хубавите моменти, прекарани по състезания и лагер-школи, имах и преживявания, които допринесоха за формирането на личността и характера ми и в крайна сметка сега съм такъв, какъвто съм, заради състезанията и подготовките.

    Трите думи, с които бих описал математиката са - изкуство, необятна, съвършена. Основно започнах да се занимавам с математика заради господин Иван Симеонов, който ми преподаваше в часовете по математика СИП в училище в 5-ти и 6-ти клас, заради което реших и да отида на школата по математика, която отново той я водеше. На този човек дължа всичките си постижения, защото ако не беше той съм почти сигурен, че нямаше да знам какво всъщност е математиката, защото в часовете в училище човек добива представа за нея като решаване на уравнения и правене на изчисления, което е все едно да определяме произволни драсканици за произведение на изкуството – да, те имат някакви качества, но не е това, на което се възхищаваме.

    Винаги любимият ми дял на математиката е бил геометрията основно заради изключителната красота, която почти всяка геометрична конфигурация съдържа в себе си. Но харесвам и изключително много теория на числата, заради това, че на вид прости и интуитивни твърдения доста често се оказват изключително трудни за доказване и понякога даже се оказват отворени проблеми в математиката.

    Научно изобретение, което бих искал да бъде създадено е телепортът, защото много мразя да пътувам...особено тези 12 км, които са от вкъщи до ИМИ-БАН и трябва да изминавам всяка сутрин, когато има контролно или подготовка. От вече съществуващите изобретения бих се спрял на електричеството, защото без него светът нямаше да може да се развие до такава степен като в момента. Нямам абсолютно никаква идея как би се развил светът след 50-100 години, единствено мисля, че ще е много различен, и нямам търпение да го видя...Живее ми се мамооо…

    Като бях малък исках да стана пожарникар. Спомням си колко забавно ми изглеждаше да се спускам по пилоните, по които пожарникарите се спускат, когато ги повикат.  Сега съм сигурен единствено, че не искам да стана премиер.

    През свободното си време обичам да се разхождам с приятели или с кучето си. Обичам и да ходя на кино, като харесвам горе-долу всякакви филми освен тези на Marvel и DC. Докато съм сам, обичам да слушам качествена музика, а докато съм с приятели ми е приятно да слушам и популярна българска музика. Много е важно да си разпределяме времето, но честно казано аз като започна да решавам задачи, забравям за него и се отнасям. Затова бих казал, че по-скоро е важно да отделяме достатъчно време на приоритетите си, пък за всичко останало, колкото време намерим за добре.

    Оценявам цялата работа, която Сдружението върши, наистина без вас много от нашите резултати по състезанията нямаше да са възможни. От името на всички състезатели по математика, които активно взимат участие в подготовките за международни състезания, бих искал да помоля, ако е възможно, тези подготовки да се провеждат в олимпийския център, както преди няколко години, а не в ИМИ-БАН, защото олимпийският център се намира на много по-достъпно място, има повече възможности за хранене по време на обедната почивка, а и освен това атмосферата там е някак по-приятна от тази в института.

    Бих посъветвал младите олимпийци да се занимават с това, което им харесва, да не правят нищо на сила или само за да се класират на някое състезание, защото идеята на състезанията не е да се занимаваш с математика, за да печелиш медали, а да откриеш призванието си и да осъзнаеш, че математиката е изкуство, не по-малко изящно от всяко друго. И както хората не стават художници, за да печелят пари, така и ние не ставаме математици, за да печелим състезания. Постоянно ни се говори колко е важно да се представим добре на това или на онова състезание, но наистина има и по-важни неща и не трябва състезанията да се превръщат в самоцел. Ако правите всичко със сърце, резултатите сами ще дойдат. И да, наистина, решаването на много задачи е почти задължително, но ако това ви носи личностно удовлетворение и не го правите, защото трябва, нещата ще се наредят от самосебе си.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Кристиян препоръчва:

     

    За състезателите по математика много подходящи източници за самоподготовка са:

     

  • Медалистът по химия Евгени: "Емоцията преди и след награждаване е това, което осмисля всичките ти усилия"

    Евгени Стателов е на 18 г., дванадесетокласник в Езикова гимназия „Пловдив“. Настоящ състезател по химия, когото познаваме като
    участник и неколкократен сребърен медалист от Международната олимпиада 2018, и Менделеевските 2018 и 2019.

     

    Наслаждавам се на последните си дни в училище в Пловдив, а през остатъка от 2019 г. ми предстоят матури, подготовка за и участие в международна олимпиада по химия, и всичко около кандидатстването (приемен изпит в единия университет и доста документация). Основно съм в Пловдив, в кабинета по химия в училище или този в Общинския детски комплекс в Пловдив, където правя опити, или в Химическия факултет към ПУ. От април до началото на юли може да ме видите във Факултета по химия и фармация, когато съм на подготовка. И, с широка усмивка на устата, по новините след някое състезание.

    Последно участвах на Международната Менделеевска олимпиада по химия (53.), която се проведе в края на април в Санкт Петербург, Русия. Бих казал, че бях много добре подготвен за това състезание, и единственото, което ми се опъна, беше не много добрата ми организация по време на теоретичните и на експерименталния кръг. Въпреки това имам сребърен медал и се радвам, че съм се справил с по-сложната теоретична част по-добре от миналата година. Има ли състезание без нови запознанства? Категорично не. Може да не съм от най-отворените хора, но с малко усилия и като си кажа, че не е толкова страшно да заговоря някого непознат, нещата се получават.

    Беше много странно как заедно с други участници на МОХ 2018 решихме да си правим палчинки в полунощ на деня преди награждаването и понеже нямахме примерно шоколад, с който да ги ядем, ги ядохме със сухо какао на прах за топъл шоколад.

    Положителната страна на състезанията и целогодишната подготовка – това са пътуванията до различни държави, пътуванията Пловдив-София с влак преди всяка подготовка (виждал съм природата по този път през почти всички сезони, хаха), запознанствата с участници от други страни (като ученик от ЕГ се възползвам много от това, за да се упражнявам да говоря свободно на чужд език – английски, немски и малко руски). Емоцията преди и след всяко награждаване е нещото, което обяснява всичките ти усилия да достигнеш до крайната цел. Събрал си се с най-добрите млади химици на страни от целия свят, с които някой ден може да работиш съвместно в дадена област. Виждаш множество усмихнати лица, които биват наградени за успехите си, те виждат как награждават теб, и как и ти си усмихнат. И след като свърши церемонията, се поздравявате взаимно. Тъмната страна (отрицателната) – невъзможността да излизам често с приятели, да бъда сред природата или пък на някакви културни събития. Все още не съм усетил много от Европейската столица на културата, въпреки че живея в нея. Надявам се да имам повече време за хората около мен през студентството си. Също така желанието да решаваш все по-сложни задачи, да надвиеш останалите те превръща в човек, който седи по цял ден пред компютъра да решава задачи или да препрочита страницата на предстоящото състезание. Стремя се да избягвам такива дни.

    Решил съм да следвам химия в Австрия или Германия, подавам документи за четири университета: Виена и Грац в Австрия и Лайпциг и Байройт в Германия. Не съм решил точно в кой от четирите, за сега си мисля основно за Грац и Байройт. Трябва да си търся и общежитие: изобщо има много неща, с които трябва да се занимавам за кандидатстването.

    Темата за висшето обучение у нас и в чужбина е мноого обширна. Все още нямам много опит. В университетите в България се разчита на солидни теоретични познания, не отсъстват и експериментите. Обикновено най-много знаещите имат възможността да извършват и по-сложни опити, ако са част от някаква изследователска група или просто разполагат с материалната база и необходимите знания, за да се справят и сами. В икономически силно развитите страни все по-малко млади хора се интересуват от точни науки  и особено от тяхната чисто теоретична страна. Именно заради това в някои висши училища там се залага основно на експериментална работа, която впоследствие да бъде подкрепена от тероретични познания. Това според мен не дава много възможности за развитие, защото само част от теорията се прилага успешно на практика до този момент, а останалата чака някой да измисли как да я приложи на практика. От тук става съвсем ясно, че някои университети предлагат на студентите си само една част от цялото познание. Останалото, неприложимото за сега, остава неизяснено и така интересът то да се изследва още, за да може да се види «на живо», се губи.  Все пак, има и такива университети, в които се прилага метода на българските университети, може би с малко повече практическа част.

    В България има много възможности за развитие на химията и сродните ѝ дисциплини както в училище, така и в университета. Аз съм изумен от факта, че има много малки деца и пораснали млади хора, които се интересуват от науката химия. Организират се лаборатории за деца, летни лагери и посещения в химическите факултети на университетите. Взимат участие много деца, заинтересувани от химия, и които искат да се занимават вбъдеще с това. Сигурен съм, че всяко училище би осигурило достъп на такива деца до кабинета по химия, където в присъствието на преподавател да се правят експерименти и да с е научават нови знания, надхвърлящи училищното ниво. От друга страна има студенти, които се присъединяват към изследователски екипи във висшето училище, в което следват. В тази изследователска обстановка те се сблъскват с неизвестното, неоткритото и със своите знания и умения те допринасят за развитието на науката.

    Националната олимпиада по химия, която отразява нивото на подготовка на учениците в училище, в последните години става все по-сложна. Причината вероятно е, че Националната комисия, представител на университета, и участниците, представители на училището, взаимно се мотиврат да се развиват и така си оказват взаимно и много силна подкрепа в развитието си.

    Все пак има и две основни препятствия, които спъват развитието – едното е политиката на държавата, която не инвестира средства и не подкрепя чисто вербално развиването на химията и другите природни науки. Преди години всяко по-голямо училище е имало действащ кабинет по химия с поддържана база като литература, вещества и стъклария. Университетите са разполагали с добра апаратура и база с химикали. Сега във всеки химически факултет има поне едно огромно хранилище с изоставени вещества и стара аппаратура, а повечето кабинети по химия са превърнати в модерни класни стаи, в които няма никакви условия за провеждане на опити с учебна цел. Да добавя и още един щрих към тази картина – безброй многото изоставени химически заводи, чиито модерни за времето си лаборатории с все още можеща да се използва база, в момента биват завзети от увивна растителност.

    Другата спънка е разочарованието на хората, които виждат картината по-горе. Но те се борят за по-добри условия и често успехът е на тяхна страна, така че мисля, че нещата стават все по-добре. Има много поводи за гордост – бих желал да спомена номинирането на Мария Спасова за елемента антимон (Sb) в Периодичната ситема на младите учени като едно от многото световни признания на работата на наши сънародници в областта на химията.


    Три думи, с които бих описал химията: Опасни вещества, логика и миене. Защо миене? След всеки опит всичко, което си ползвал, трябва да се измие, за да ти се получи следващия път. За опасните вещества всеки знае, а в логиката на химията присъства невъобразимо много математика.

    Тази наука ме грабна, когато съзнах, че със знанията ми (т.е. логиката) мога да експеиментирам с веществата съсвсем безопасно и така да видя повечето от нещата от учебниците на живо същите тези, които обясняват защо природата непрекъснато се променя.

    Началото: 7. клас в хранилището по химия, където учителката ми ми показваше итнересни опити, позволяваше да правя и някои сам, и ми обясняваше и много други неща за химията. Искрено ѝ благодаря за което.

    Всичко това ми помогна да не се доверявам винаги на мнението на авторитетни личности или организации, които често твърдят неща с цел да заблудят част от населението. Научих се да мисля логично и осъзнах, че нищо не може да бъде идеално – винаги се случва нещо не както трябва – в живота, на състезанията и по време на всеки опит. Като развивам своя интерес, имам възможността да се явявам на едни от най-сложните състезания по химия и разбирам защо е необходимо да се учат предмети като математика, физика, биология и информатика в училище.

    Вбъдеще това непрекъснато натрупаване на занания със сигурност би ме изкарало една крачка по-напред от състудентите ми. Също така ще мотивира и други млади хора да се интересуват от химия и да се развиват в тази насока.

    Най-интересното откритие в химията за мен е Законът за запазване масата на веществата, който гласи, че в резултат на която и да е химична реакция не се губи или се произвежда маса. Това е първото доказателство, че химията е точна наука, заради което сега съществуват задачи с кошмарни уравнения и тежки изчисления, ха-ха-ха.

    Харесва ми един дял от химията, наречен химична кинетика, който изучава колко бързо протича която и да е реакция – от мигновеното взривяване на експлозив до бавното ръждясване на пирон. Переспективата му е, че дава отговори на въпроси, отнасящи се до промишлеността или до процеси в човешкото тяло, примерно с каква максимална скорост при дадени условия може да се произвежда дадено вещество, или пък колко бързо е действието на дадено лекарство в организма на човека. Свързана е с много математика и дано успея да я науча. И не е органична химия, която се развива много бързо, защото повечето млади химици искат с това да се занимават. Трябва и други сфери да се развиват.

    Любимият ми елемент пък е мед (Cu), единственият метал с розово-червеникав цвят и основата на всички сини и зелени пигменти по каритините до началото на 18. век. Знаете ли, че за първата мина за мед в Европа се твърди, че се намира близо до Стара Загора? С риск да загубя публиката, ще спомена и съединения като хемоцианин, литиеви купрати и комплексни съединения във всички цветове на дъгата. Те всички съдържат метала във всеки електричен кабел в страната ни – именно медта.

    Доста е опасен за околна среда, така че няма да си мисля колко от него отива в канализацията след опити. Иначе е много важен микроелемент във всеки оргнаизъм и е с ключовво значение за електротехниката и електрониката.

    “Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?” - Ще трябва доста да си помисля, хммм… Много практичен ще е уред, който при контакт с дадено вещество може веднага да каже кое е то. Примерно да е комбинация от най-бързите уреди с такова предназначение (ЯМР, ИЧ, УВ-Видима, ЕПР и други спектроскопи) и при контакт с веществото да измерва някои свойства. Така в никоя лаборатория няма да има проблеми със съдове с вещества без надписи.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Евгени препоръчва:

    • Една от страниците със систематизирана информация по органична химия: www.organic-chemistry.org
    • Сайтът на руското химическо общество (на руски) - http://www.chem.msu.ru/rus/
    • Форум за опити по химия и химична литература Sciencemadness