Последни блог постове

Днес ви запознаваме с астрономите Владимира Иринчева и Борис Панайотов. Владимира е сребърен и бронзов медалист от Международните олимпиади по астрономия и астрофизика през 2016, 2018 и 2019 г. и участник в олимпиадата в Русия през 2015 г. Борис Панайотов е носител на сребърен медал от Международната олимпиада по астрономия от 2016 г. и е участвал в олимпиадата в Китай през 2017 г. 

Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, можеш да го направиш тук. 

1.     Представи се в едно изречение !

Владимира: Казвам се Влади, на 19 години съм, от София. В момента съм първа година специалност “Природни науки” в Кеймбридж. Състезавала съм се по физика и астрономия, и междувременно и по математика и лингвистика, но само като хоби :)
Борис: Борис Панайотов, завършил СМГ, бъдещ студент във Физическия Факултет, състезател по физика и астрономия.

2.     В момента се занимавам с ...

В: Преговор на материала от първите два семестъра и галене на мопс.
Б: Физика и астрономия, а понякога и музика.

3.     Как те наричат приятелите?

В: Влади.
Б: Обикновено ме наричат по име, Борис.

4.     Последното международно състезание, на което участва

В: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Унгария през 2019-та.
Б: EUSO (European Union Science Olympiad) в Словения.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

В: Толкова съм щастлива, че станах навреме.
Б: Защо си легнах толкова късно вчера? :D

6.     А на деня след това?

В: Може да е всичко друго, но не и олимпиадата :D
Б: Защо не си легнах?

7.     Кога би се отказал да решиш една задача?

В: Когато условието ѝ е грешно (а за бъдещите състезатели по астрофизика – силно вероятно е на международната да има поне една такава, не си губете времето с тях по състезания).
Б: Когато знам, че нямам някое знание, което е задължително за решаване на задачата. Тогава поглеждам решението и съответно получавам нужното знание. В противен случай не се отказвам, защото знам, че мога да реша задачата.

8.     На кого се възхищаваш?

В: На всеки, който доброволно отделя от времето си и от ресурсите, с които разполага, за да помогне на общността си по някакъв начин.
Б: Възхищавам се на изключително много хора, особено на приятели, които също ходят по състезания по други дисциплини. Не знам защо, но техните сфери на науката ми изглеждат много по-трудни и се възхищавам на хората, които ги разбират.

9.     Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

В: Много хубави спомени :) И ме приеха в добър университет заради тях, което е плюс също :D
Б: Нови и истински приятелства с хора, които имат интереси, подобни на моите.

10.  А пък ти взеха...?

В: Малко сън, малко нерви, но в крайна сметка всичко си заслужаваше.
Б: Лично време и време за почивка.

11.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

В: Свръхсила, за да мога най-накрая да бия Пешо на канадска :D
Б: Когато бях малък винаги казвах на хората, че ще изобретя телепортацията, но с времето разбрах, че тя не е възможна, поне не във вида, в който си я представяме. Все пак ако можеше обаче, бих избрал нея, защото бих спестил ужасно много време и пари, ако можех да се телепортирам.

12.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

В: Ако работи и в двете посоки, бих пътувала и в двете.
Б: Пътуването във времето е малко неясна територия, защото зависи от това дали просто ще се върна във моето минало като предишния мен и ще живея в миналото ми тяло, или пък ще се върна във времето и ще си остана такъв какъвто съм сега и технически ще има двама мен по едно и също време. В първия случай определено бих се върнал назад във времето, за да преживея старите моменти отново. Във втория случай бих отишъл в бъдещето, за да видя технологиите, които човечеството ще изобрети и след моята смърт.

13.  Любим момент/ история от състезание?

В: Много обичах походите и лагерните огньове, които се организират на подборите по астрономия :)
Б: По време на втората международна олимпиада по астрономия, в която участвах, която беше в Китай, целият отбор много се сближи с гидовете ни и те ни заведоха на китайски hot pot. Беше изненадващо вкусно и много бих искал пак да го опитам.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

В: Както ние живеем на Земята, която обикаля около Слънцето, така има и планети, които обикалят около други звезди. Но освен звездите и планетите съществуват и много други обекти и астрономията ни помага да научаваме повече за всички тях
Б: Астрономията е науката, която ще ти покаже какво, къде, как и защо е вселената, в която живеем.

15.  Защо астрономия?

В: Може да се опитвам да измисля нещо много философско, но моята лична причина да се занимавам с нея е просто защото е интересна и е предизвикателство.
Б: Защото заедно с физиката са двете науки, които описват света такъв, какъвто е.

16.  Опиши астрономията с три думи!

В: Вълнуваща, любопитна, трудна.
Б: Универсална, красива, полезна.

17.  Защо и за кого тя е полезна?

В: За обществото, защото изобретенията и откритията в астрономията не само са ценни сами по себе си, но и се използват в много други области.
Б: Полезна е за цялото човечество, защото ако искаме да оцелеем като вид, ще трябва да я използваме, за да изследваме вселената.

18.  Астрономите са готини, защото…

В: Са шантави :Д Винаги намират с какво да те изненадат или пък измислят нещо супер глупаво, което да направят :Д
Б: Знаят какво значи числото 26.

19.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

В: Шоколадовият портокал.
Б: Компютърът.

20.  Астрономия или астрофизика?

В: Астрофизика.
Б: Астрофизика.

21.  Плутон планета ли е?

В: Плутон е куче от Мики Маус
Б: Плутон е планета-джудже.

22.  Любимо съзвездие?

В: Еридан.
Б: Касиопея.

23.  Вярваш ли в извънземни, каквито и да са те?

В: Статистически е много по-вероятно да ги има, отколкото да ги няма. Освен това зависи какво определяме като извънземни – ако говорим за бактерии и т.н., със сигурност има, защото на Земята има открити микроорганизми, които могат да оцеляват при различни екстремни условия – висока киселинност на средата, ниски температури, високи нива на радиация. Такива условия се срещат често в Космоса, така че е вероятно и там да се е развил такъв живот.
Б: Статистически е почти сигурно, че извънземни съществуват, дали ще имаме възможност да контактуваме с тях е по-несигурно. По въпроса, предполагам, че това значи, че вярвам. :D

24.  А в зодии?

В: Не.
Б: В измами и лъжи не вярвам.

25.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

В: На Луната цялото небе ще е абсолютно черно (с изключение на звездите и на леката светлина около земния диск). Друго интересно е, че продължителността на лунните слънчеви затъмнения е по-дълга от тази на слънчевите затъмнения на Земята. А от Земята по това време ще се наблюдава лунно затъмнение :)
Б: Ако на земята се наблюдава слънчево затъмнение, докато ние сме на страната на Луната, неосветена от Слънцето, ще видим Земята като голям кръг и ако се вгледаме, или погледнем с телескоп ще забележим малко тъмно петно върху нея.

26.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

В: През следващите години очаквам напредък в теоретичната астрономия и по-специално в космологията.
Б: Малко е скучно, ама с нетърпение очаквам стъпването на първия човек на Марс.

27.  Родното ти място?

В: София.
Б: Разград.

28.  Любимо занимание/хоби?

В: Рисуване и четене.
Б: Композиране на музика и видео игри. (Bear gang wya)

29.  За какво мечтаеш?

В: Да се науча да свиря на пиано и да се грижа за пет мопса.
Б: Да открия или изобретя нещо полезно за човечеството.

30.  Кой е отговорът на всички въпроси?

В: Сигурно.
Б: 4269.

31.  В какво се крие красотата на науката?

В: В нейната подреденост.
Б: В универсалността й.

32.  Какъв си бил в предишния си живот, ако има такъв?

В: Лимон.
Б: Нумеролог.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

В: Мачете.
Б: Много тиксо.

34.  Кокошката или яйцето?

В: Яйцето.
Б: Яйцето.

35.  Театър или кино?

В: Преди бях много по-запалена по театъра, обаче напоследък гледам повече филми заради стоенето вкъщи. Ако някой иска конкретни предложения – за театър бих препоръчала „Приятнострашно“ и „Духът на поета“, а за филми – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Гранд хотел „Будапеща““ и „Чикаго“.
Б: Кино.

36.  Планина или море?

В: Море!!!
Б: Планина, защото не мога да плувам.

37.  Изгрев или залез?

В: Изгрев, особено ако е на морето :)
Б: Залез, за да може нощта да е тепърва пред мен, а и не обичам сутрини.

38.  Какво ти предстои в следващите месеци?

В: Стоене вкъщи, но това поне е възможност да напредна в някои неща, за които нямах толкова време преди.
Б: По време на лятната ваканция почивка, а след това първи курс в университета.

39.  Кого искаш да поздравиш?

В: Със сигурност Никола!! Но и всички други членове на националната комисия, както и всички, които правят школи, подготвят ученици и помагат за това България да се представя на толкова високо ниво. Освен това искам да поздравя семейството си и всичките си учители в ПЧМГ. Благодаря ви!
Б: Родителите ми, всички приятели от състезания, както и Super 8-12 E Klasse.

40.  Пожелай ни нещо!

В: Бъдете здрави!
Б: Пожелавам ви да има още много състезатели с успехи, които да интервюирате. :D

41.  Съвет към начинаещите състезатели?

В: Не се сравнявайте много с останалите хора, а се старайте да дадете най-доброто от себе си! Недейте да гледате на другите само като на конкуренция и не позволявайте самата олимпиада да ви разваля взаимоотношенията – олимпиадите са хубави именно затова, че имаш възможността да се запознаеш с всякакви хора от различни градове и да обменяте опит. Не решавайте задачи в последния момент преди състезанието, а се старайте да го правите умерено през цялата година, за да си поддържате нивото. За самия ден преди състезанието е най-полезно да прегледате най-важните формули и да прочетете отново решенията на задачите, които са ви затруднили. Най-важното, за да се справите добре, е да се наспите! Когато човек е уморен, мисли много по-бавно и допуска грешки по невнимание. Освен това се постарайте да не се паникьосвате по време на самото състезание и да мислите неща от сорта на “Сега не мога да реша нищо, ще се изложа” – така е много лесно да блокирате и да загубите ценно време.

Б: Не се отказвайте, защото наистина си струва.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• БЛИЦ С АСТРОНОМИТЕ АТАНАС И ПЕТЪР
• БЛИЦ С МЕДАЛИСТИТЕ ПО АСТРОНОМИЯ ИВАН И ВИКТОР
• БЛИЦ С АСТРОНОМИТЕ ВАСИЛ И ЯВОР
• БЛИЦ С ХРИСТИНА И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ И АСТРОФИЗИКА
• БЛИЦ С АСТРОНОМИТЕ ТЕРВЕЛ И ДЕНИСЛАВ

Запознайте се със състезателите по лингвистика Борислав Георгиев и Весела Карапетрова. Борислав е сребърен медалист от Традиционната руска олимпиада по лингвистика от 2015 година и участник в международните олимпиади през 2015 и 2016 г. Весела взе участие в Традиционната руска олимпиада през 2016 година и е била част от разширения
национален отбор по лингвистика през 2017 г. 

Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, можеш да го направиш тук. 

1.     Представи се в едно изречение

Борислав: Казвам се Борислав Георгиев, в момента съм четвъртокурсник по „Молекулярна биология“ в Биологическия факултет на СУ, бивш състезател по лингвистика.
Весела: Аз съм Весела Карапетрова, уча в Художествената академия в София и бях състезател по математическа лингвистика.

2.     В момента се занимавам с ...

Б: Различни задачи, свързани с университета, изготвяне на дипломна работа и интересни научни дейности в БАН.
В: Графичен дизайн, оформление на книги и илюстрации.

3.     Как те наричат приятелите?

Б: Най-често или Бобо, или Боби.
В: Вес, Веси.

4.     Последното състезание, на което участва?

Б: Международната олимпиада по лингвистика през 2016 г. в Майсор, Индия.
В: Националния кръг на олимпиадата по лингвистика в Смолян преди вече три години.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

Б: „Ставай, че да не закъснееш.“
В: Колко най-много кафе ще успея да изпия преди началото.

6.     Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

Б: Първосигнално: Задача №1 с нахуатл и арамба от МОЛ 2015: https://ioling.org/problems/2015/i1/.
В: Да запазя самообладание и добра организация на времето винаги е най-трудната задача.

7.     С кой известен учен би искал да срещнеш?

Б: Не са един или двама, но в момента бих посочил Алберт Ленинджър.
В: Никола Тесла и неговия гълъб.

8.     Най-големият компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите

Б: Нищо наистина голямо, може би по-малко време за наспиване и хобита.
В: Няколко пропуснати морета с приятели.

9.     Участието в олимпиади е…

Б: Полезно и забавно предизвикателство, което оставя спомени и приятелства за цял живот.
В: ...завладяващо и безумно интересно.

10.  Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на (международна) олимпиада?

Б: (Избирам най-вкусното) Веднага се сещам за индийския сладолед kulfi, хлебчетата parota и като цяло всичко индийско, което не е безбожно люто. :D
В: За олимпиадата в Санкт Петербург си бях купила руски бонбони, различни видове. Един анасонов много неприятно ме изненада и ги зарязах.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Б: Не помня, вероятно са били различни неща, редуващи се във времето.
В: Аниматор, исках да правя анимационни филми.

12.  А какво отговаряш сега?

Б: Нямам много ясна представа.
В: Искам да стана търпелива.

13.  Най-красивата страна, в която си бил?

Б: Русия.
В: Пролетна Италия.

14.  Любим момент/ история от състезание?

Б: По време на подбора на националния отбор през 2013 г. се запознах с най-важния човек за мен сред лингвистите. Бордовите игри със състезатели от всевъзможни държави по време на МОЛ 2016 в Индия бяха страхотни.

В: Най-вълнуващо беше когато разбирахме за класираните за Международна олимпиада по време на семинарите в Слънчев бряг. След десетина весели дни, прекарани със задачи, плажове и немалко забавление, всички ставахме близки и задружни. Съответно в този кулминационен момент бях безумно щастлива за всеки един класиран. В заразна еуфория сме пяли, викали, хващахме всеки новообявен на ръце и го хвърляхме в басейна, хаха.

15.  Кой е най-трудният език?

Б: Този, който все още не владееш.
В: Сещам се за оксапмин, в Нова Гвинея, който има плашеща бройна система, стигаща до 27.

16.  А най-странно звучащият?

Б: Таа.
В: Езиците с тонове, но това е относително и субективно, разбира се.

17.  Колко езика говориш?

Б: Засега три. 
В: Три – български, английски и френски.

18.  А колко би искал да говориш? Кои?

Б: Със сигурност повече. Имам интерес към японския, унгарския и други.
В: Скоро смятам да захвана италиански, а в bucket list-a ми са още шведски и мандарин.

19.  Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне

Б: Umba laungngola? (на арале-табулахански език)
В: Ishi no ue nimo san-nen.

20.  Какво каза току-що?

Б: Къде отиваш?
В: Три години над камък. Японска поговорка за търпението и постоянството.

21.  Опиши лингвистиката с едно изречение!

Б: Лингвистиката ни показва как и защо езиците функционират така, както го правят.
В: Наука, изучаваща езиците, тяхната поява, механизми, разпространение и взаимовръзките помежду им.

22.  Защо и за кого тя е полезна?

Б: Бих казал за всички и ключовата дума за това е комуникация.
В: Полезна е на всекиго, всякак. Езикът, като основното средство за комуникация между хората, разкрива толкова много за начина, по който работи мозъкът ни. Лингвистиката може да внесе яснота в някои културни и социални аспекти. Много оценявам, че провокира наблюдателност и логическо мислене.

23.  Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

Б: Десетина. :D
В: Не знам колко точно, сега се сещам за фонетика, фонология, семантика, морфология, синтаксис, прагматика, лексика, етимология, компютърна и математическа, разбира се.

24.  Какво е психолингвистика?

Б: Дял от лингвистиката, който изучава връзките между човешката психология и аспектите на езиците.
В: Дял от лингвистиката, който изучава формирането на речта и връзката му със структурите на езика (Благодаря, Гугъл!)

25.  Родното ти място?

Б: Град София.
В: София.

26.  Любимо занимание/хоби?

Б: Музика, четене на научни публикации, ръчно изработени проекти от хартия.
В: Обичам да готвя, да тренирам полденс и скоро открих, че много ми харесва да шия.

27.  Какво би искал да пробваш, но никога не си?

Б: Понеже не мога да се огранича до едно, нека са три: корейска кухня; да се наспя в 7 от 7 дни в седмицата; скачане с парашут (ако някой ден ми дойде смелостта). :D
В: Скок с бънджи. Чакам от години, но го планирам за следващата седмица.

28.  Висше образование – в България или в чужбина?

Б: При налична възможност – в чужбина.
В: Много зависи от сферата и личната мотивация. Аз открих възможности и вдъхновение тук.

29.  Имаш ли формула за щастие?

Б: Легло + (музика)2 + (куче)3 = (щастие)∞.
В: Имам рецепта за домашна лютеница.

30.  Ще открием ли perpetuum mobile?

Б: Вероятно, в едно добро, но много далечно бъдеще.
В: Не.

31.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Б: Приятел.
В: Туристическо ножче.

32.  Какво яде за закуска?

Б: Доматена супа и сандвич с лютеница. :D
В: Шейк с овесено мляко и плодове.

33.  Проза или поезия?

Б: Проза.
В: Проза.

34.  Любим жанр музика?

Б: Съвременните поп и рап и всичко помежду им.
В: Невъзможен отговор. Всякакви неща, сега слушам предимно So Called Crew, които сами по себе си са си жанр.

35.  Фейсбук или инстаграм?

Б: Фейсбук (ако можеше, нито едното).
В: Инстаграм.

36.  Планина или море?

Б: Море.
В: Море.

37.  Японски или китайски?

Б: Японски.
В: Японски.

38.  Граматика или семантика?

Б: Семантика.
В: Семантика! 

39.  Какво ти предстои в следващите месеци?

Б: Много труд, последна бакалавърска сесия и, живот и здраве, успешно дипломиране.
В: Много вълнуващи проекти, които нямам търпение да захвана. И се надявам поне две морета.

40.  Кого искаш да поздравиш?

Б: Всички мои близки и познати, вашите читатели и събеседника ми.
В: Ваня Ботева, все толкова слънчева и всеотдайна!

41.  А какво ще пожелаеш на събеседника си?

Б: Да бъде адски здрав/а, вечно щастлив/а и да преследва неуморно мечтите си.
В: Весело лято и нестихващо вдъхновение!

42.  Какво си пожелаваш оттук нататък?

Б: Както се казва, всичко най-хубаво. :D
В: Все такива хубави хора около себе си.

43.  Съвет към начинаещите състезатели?

Б: Да не се отказват за нищо на света, да не спират да работят и да не забравят, че състезанията носят безкрай положителни емоции.
В: Да подхождат винаги с любопитство и внимание.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• БЛИЦ С ЛИНГВИСТИТЕ ЕЛЕНА И ЙОАН
• БЛИЦ С ЦВЕТИ И ВИКТОР, МЕДАЛИСТИ ПО ЛИНГВИСТИКА
• БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И КРИС, МЕДАЛИСТИ ПО ЛИНГВИСТИКА
• ИНТЕРВЮ С МЕДАЛИСТА ПО БИОЛОГИЯ И ЛИНГВИСТИКА ЗДРАВКО ИВАНОВ
• ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ: ЛИНГВИСТКАТА ИВА ГУМНИШКА

Днес ви срещаме с двама състезатели по информатика - Иван Иванов и Атанас Димитров. Иван е възпитаник на Американския колеж, а понастоящем е студент в Кеймбридж. Той е носител на два сребърни медала от Младежките балканиади по информатика през 2014 и 2015 г. Атанас е ученик от Софийската математическа гимназия и сребърен медалист от Европейската младежка олимпиада по информатика от 2019 г. 

Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
DMS OLYMP на номер 17 777!

1.     Представи се в едно изречение!

Иван: Здравейте, аз съм Иван Иванов, на 19 години (скоро 20), и съм студент втора година в Кеймбридж със специалност Компютърни науки.
Атанас: Аз съм Атанас Димитров, уча в СМГ и съм горе-долу успешен състезател по информатика.

2.     Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

И: Ами като гледам май да си стоя вкъщи… :D, но по план: изпити, стаж и после пак университет.
А: Ами трети кръг на олимпиадата по информатика и може би есенен турнир по информатика, ако се състои.

3.     Как те наричат приятелите? 

И: Тъй като сме много Ивановци си имаме прякори, моят е Миниван.
А: Наско, Насе.

4.     Последното състезание, на което участва ? 

И: UKIEPC 2019, регионалното студентско състезание по информатика от ACM.
А: Онлайн състезанието „Младен Манев“.

5.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

И: Електрически инженер.
А: Архитект.

6.     А сега как отговаряш? 

И: Програмист, защото не е нужно да те хваща ток, за да се забавляваш.
А: Нещо, свързано с компютърни науки, или програмист.

7.     Любима история от състезание?

И: Амии има повече от една, но тази, за която си спомням с усмивка и сега, е Пролетният турнир през 2018, когато заедно с 8 човека бях на първо място с максимален брой точки. После разбрахме от авторите на задачите, че не е трябвало да има нито един с такъв брой точки. За мен това беше още по-интересно, защото имах проблеми с една от задачите по време на състезанието и затова успях да изпратя вярно решение на последната точно 2 минути преди края.
А: На пролетни по информатика миналата година ходихме за скара и заваля дъжд. Аз не исках да се приберем с такси и поради факта, че не си бях взел яке, се разболях. Въпреки това преди състезанието софийските ръководители ми дадоха магическо лекарство, което ме накара да се чувствам по-добре и грабнах златото.

8.     Най-досадният въпрос за един информатик? 

И: Не знам кое е по лошо от: „Ох, не ми работи компютъра, ще го оправиш ли?“ или „Ей, Ванка, имам една страшна идея, ама ми трябва някой, който разбира от компютри!“
А: „Ще ми решиш ли теста по информатика?“

9.     Три думи, с които би описал информатиката? 

И: Взискателна, потайнствена, запленяваща.
А: Забавна, занимателна, развлекателна.

10.  Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала? 

И: Упорит, усърден, понякога невнимателен.
А: Отдаден, разсеян, неадекватен.

11.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

И: Това, което ме плени още почти в началото в 5-ти клас, е това, че е много гъвкава - с нея можеш да направиш всичко. Но най-вече една програма не се подчинява на определени числа или на определена ситуация, а на параметри. И от там обичам да казвам - математиката решава определена задача, но с информатиката си си решил проблема (което открих по-късно, че не е напълно вярно, но при мен беше приложимо за линейни уравнения).
А: Има много онлайн състезания по информатика, в които ти се смята рейтинг, по което много прилича на видео игрите.

12.  Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

И: От материална гледна точка това е първият компютър, защото без него нямаше да има с какво да се занимавам. Но в по-широк план бих казал, че това е упоритостта, вироглавият дух и борбеността на всички състезатели, не само в информатиката и науките, които от ранни години започват упорит труд и прославят страната ни на не малко световни състезания и олимпиади.
А: Лютеницата.

13.  А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

И: Колкото по-дълбоко навлизам в информатиката, осъзнавам, че всяка идея за иновация идва с много плюсове, но и с минуси. Но това, което ще ми е наистина интересно, е да създам, или да работя, следейки работата на, е утопичната идея за изкуствен интелект, който преминава теста на Тюринг.
А: Машина, която ти позволява да се наспиваш по-бързо.

14.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

И: От една страна се вижда технологичният прогрес на хората и сложните платформи, които използваме в текущо време. Но това, което наистина ми прикова вниманието през последните дни, е прогресът на технологиите в почти всички сфери. В дни на епидемия и карантина работният процес видимо протича нормално за повечето хора поради възможността за работа от вкъщи, което се дължи само на технологичния прогрес и развитието на информатиката. Ето това наистина е постижение според мен!
А: Като цяло изглежда доста интересно симулирането на някои неща от биологията.

15.  Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

И: Нямам абсолютно точна визия за това бъдеще, но очаквам да съм завършил своето висше образование и вече да се реализирам в сферата като програмист. Нямам претенции за това къде ще работя и с какво точно ще се занимавам, стига да е свързано с информатиката и най-вече да ме кара да ставам с усмивка в 7 часа сутрин и да отивам на работа. :)
А: В някой университет.

16.  А след 50?

И: Хмм, за тогава вече имам по-добри планове - да се наслаждавам на старостта си. Да имам автоматизирана къща и кола, щастливо семейство, по-малко болки в колената и от време на време все така ентусиазирано да си програмирам!
А: На Карибите.

17.  Къде може да те срещне най-често човек?

И: Противно на очакваното бих казал, че това е залата за гребане: спорт, който започнах наскоро, но доста бързо се пристрастих.
А: У нас.

18.  Как протича едно твое ежедневие?

И: Започва преди изгрев - около 6 часа, със сутрешна тренировка по гребане на реката. След това така желаната закуска, кратка почивка и лекции до обяд. Следобед е време за писане на различни видове домашни и предаване на проекти, докато не се стигне до вечерната земна тренировка. Късно вечер наваксвам ненаправеното през деня и често се събираме да играем различни игри с приятелите, а понякога гледаме и филми заедно. Накрая идва и нужната, но и недостатъчна доза сън, и повтаряме отново...
А: Училище, решаване, и излизане навън с приятели.

19.  Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

И: Вдъхновено от едни мои скорошни проблеми - единицата дробност, с която се означава колко пъти е пренаписван код в даден метод или клас, докато се премахнат грешките в него. Колкото е по-малко, толкова по-добре :)
А: Такава, която оценява колко забавен е човек.

20.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

И: Най-добре би било да взема лаптопа си, но днес без интернет не може нищо, така че прибягвам към другата ми страст - гребен тренажор, да има все някак да си уплътнявам времето.
А: Наръчник за оцеляване.  

21.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

И: Елка Кондакова - моя учителка по информатика в Американския колеж, която изцяло организира участието ми в почти всички гимназиални състезания, но също така ми помогна и да създам клуб по информатика в училище, с който да споделям страстта си и с други. Тя продължава да е пример за това, че един амбициозен учител винаги ще успее да благоспособства развитието на един заинтересован в предмета ученик.
А: Иван Тончев, който винаги ме е мотивирал да се състезавам и решавам по информатика.

22.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно...?

И: ...трябва да действам. Много често хората само мислят за неща, без да има следващо действие. Никой не знае какво си мислим, но всеки може да види нашите действия. И това е единственият начин, по който можем да направим това, което си  мислим, реалност.
А: ...Се забавлявам. 

23.  Любимо занимание/хоби?

И: Гребането - на пръв поглед един груб спорт, но впоследствие е толкова технологичен и прецизен.
А: Да играя компютърни игри.

24.  Песента, която описва настроението ти в момента?

И: Coldplay - A Sky Full of Stars - животът е пълен с възможности, ние само трябва да ги преследваме.
А: Panic! At the disco - Victorious

25.  Последната книга, която прочете?

И: Fahrenheit 451 - Ray Bradbury
А: „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“

26.  За какво никога не ти остава време?

И: За много неща - сън, почивка - но това означава, че съм си запълнил деня добре!
А: Да спя.

27.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

И: Трябва да се чувства полезен и удовлетворен от себе си след всеки ден - това означава, че не го е пропилял...
А: Любов и здраве.

28.  Благородно завиждам на....

И: Не мога да кажа, че завиждам на някого за нещо, защото сам се натоварвам със задачи, но знам, че рано или късно всичко, което правя, ще се окаже полезно по някакъв начин.
А: Тези, които решават и се занимават повече от мен с нещото, което ги интересува. 

29.  Поздрави събеседника си!

И: Здравей! Все така успешен/на, жив/а и здрав/а в текущите условия, и смело напред!
А: Наздраве!

30.  Пожелай ни нещо!

И: И за вас най-вече да сте здрави в текущата ситуация и искам да ви поздравя за усърдната работа по отношение поддържане на връзка с всички бивши и текущи олимпийци! Много е приятно да можеш да споделиш опит и преживявания!
А: Да продължите да се развивате и да помагате на състезателите.

31.  Съвет към стартиращите състезатели?

И: Продължавайте да се борите и да работите усърдно - успехите няма да дойдат без усилия, но повярвайте насладата от тях ще си струва! Много е приятно да има такива млади ентусиазирани хора, които да развиват науката напред!
А: Да не се предават, да са отдадени и да се забавляват.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц с Ферит и Иво, състезатели по информатика
• Блиц с Александър и Станислав, състезатели по информатика
• Стефан и Добрин, медалисти по информатика, в блиц
• Блиц интервю с Мартин и Момчил, олимпийци по информатика
• Блиц интервю с Ванеса и Иван, състезатели по информатика

В новата ни рубрика ще ви разказваме историите на създаване на международните олимпиади и състезания, на приятелски и партньорски организации и институции. Днес започваме с Българската академия на науките.

Българската академия на науките (БАН) е водещият научен, духовен и експертен център на България. В нея се извършва научна дейност, обучение и дейности от национално и международно значение и се решават проблеми, свързани с развитието на българското общество и държава. 

Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана 9 години преди Третата българска държава. Българското Книжовно Дружество (БКД) е основано в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева, в края на септември 1869 година. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила. В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност ДА станат спомоществователи. С техните пожертвованията до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. 

На 29.09.1869 г. е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, състоящо се от Настоятелство и действителни членове. На 30.09. Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва. 

Сред основателите са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията.

Дружеството се изгражда на широка демократична, общонационална и европейска основа. Според целите, залегнали в устава му, то ще се грижи да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език, да изучава българската история и народен бит, както и бита на съседните балкански народи. БКД ще играе ролята на научен център и ще установява контакти с учените и с други подобни центрове в чужбина. 

Първият дарителски фонд при БКД, учреден през 1892 г. с капиталите на дружеството „Напредък“. Създадено на 1 май 1869 г. във Виена от българските търговци Сава Паница, Никола Ковачев, Георги Киселов, Григор Начович и други, дружеството има за цел да отпуска стипендии на български младежи, живеещи в България, Тракия, Македония, Молдова и Влашко, и да ги подпомага да се подготвят за учители по тези места. Към 1 ян. 1951 г. фонд „Напредък“ има 285 314 лв. капитал.  Други фондове от този период са: Фонд „Иван Евстратиев Гешов“, „д-р Христо Ничев“, „Христо Г. Данов“, „д-р Димитър Моллов“, „Антон Каблешков“, “Иван Попович Грудов“, „Професорски“, „Иван Ковачев“ и много други през първата половина на XX в.

През 1870 г. е издадено първото българско научно и литературнокритическо списание - първата книжка на „Периодическото списание на Българското Книжовно Дружество“, орган на БКД. Списанието излиза в Браила през 1870-76 гг и в София през 1882-1910 гг. От 1911 г. е преименувано на “Списание на Българската академия на науките”.

В средата на миналия век Академията определена като „най-висшия научен институт в страната”. За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейци като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. 

Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, от 06.03.1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките. Първият закон за БАН е обнародван на 1 февруари 1912 г.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

• СГРАДАТА: В края на ноември 18978 г. се провежда Извънредно главно събрание в Браила, което взема решение за преместване седалището на БКД в София. Днешната сграда на Българската академия на науките (София 1000,ул. “15 ноември”, №1) е построена на няколко етапа. Основният камък на сградата е положен на 5 октомври 1890 г.  Между 1890 и 1892 г. по проект на архитектите Майер и Хюнервадел е построена Г-образната ъглова част при булевард "Цар Освободител".
• През 1906 г. се извършва допълнително строителство на две крила към сградата на БКД, а сградата се отдава под наем на МВнРИ (Министерството на външните работи и изповеданията), тъй като строежът се осъществява със заем. (първата снимка под този абзац)
• На 27 май 1926 г. се полага основният камък на новата сграда на БАН, представляваща продължение на сградата, отдавана под наем. През същата година 22-ма академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн. лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда, която е официално открита 14 май 1929 г. по време на тържественото събрание на Академията по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. 
• Част от сградата е разрушена част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките през 1944 г. (на снимката долу), което временно възпира и дейността на БАНИ (Българска Академия на Науките и Изкуствата, от 1940 г. до 1947 г). - вж. втората снимка под този абзац;

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната.

През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Академията се развива в области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други:

• През 60-те и 70-те години се създават: Институт по енергетика, Технически институт, Институт по градоустройство и архитектура, самостоятелни секции по автоматика и телемеханика и по металознание и технология на металите; Академия на селскостопанските науки; Институт по органична химия; Институт по физикохимия; Физически институт с Атомна научноекспериментална база; Институт по балканистика; Институт по социология; Централна лаборатория по фотографски процеси в твърди тела; Научноизследователски център за Африка и Азия; Централна лаборатория по приложна физика и др.

• 1962 г. се създава и монтира първата българска цифрова електронна лампова изчислителна машина с програмно действие „Витоша“.

• 1964 г. се внедрява в производство първият български и четвърти в света електронен калкулатор “Елка”.

• 1981 г. - Учредена е Златната книга на откривателите и изобретателите в България - “Вписваме изобретатели, които имат значителен принос за техническото творчество в страната, хора, които последователно създават технически решения. Те се отличават от останалите с това, че са творци в областта на техниката. Понякога те самите участват в бизнес процесите по внедряване, независимо дали в България или в чужбина, или пък се свързват с представители на бизнеса, които реализират и внедряват в практиката техните изобретения. Вписването в Златната книга е един акт на признание към творчеството на тези българи.” - споделя в интервю Костадин Манев, председател на Патентното ведомство през 2011 г.

В началото на 1989 г. се закриват единните центрове и научните обединения за научни изследвания и подготовка на кадри по решение на МС. На 15.10.1991 г. е приет  Законът за БАН, според който Академията е „национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена“. Според новия Устав от 1992 г., Академията извършва фундаментални изследвания, популяризира ги и създава високоспециализирани кадри.

След настъпването на новото хилядолетие, БАН става член на Европейската научна фондация; открива Единен център за иновации, Национален антропологичен музей, Национален център за ядрен магнитен резонанс, създават се първите регионални академични центрове в Пловдив и Варна. 

През 2010 г. настъпва реформа, при която институтите се окрупняват и стават 42 на брой + 5 специализирани звена, обединени в 9 основни научни направления. От 2011 г. се изравняват академичните длъжности в БАН и във висшите училища.От декември 2016 г. насам председател на Българската академия на науките е акад. Юлиан Ревалски. Математикът е зам.-директор на Института по математика и информатика (2011-2012), а от 2013-а е негов директор. Той е сред учредителите на наградата на института за постижения на млади български учени в областта на математиката. През 1981 г. завършва математика във факултета по математика и механика на СУ със златна значка. През 1986 г. става кандидат на математическите науки, през 1997 г. – доктор на науките. В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности. Научните интереси на акад. Юлиан Ревалски са в сферата на вариационния анализ, многозначни изображения, топологични оптимизационни методи и др.

“Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.”, споделя акад. Ревалски по повод честването на 150-годишнината на Академията през изминалата година.

Към днешна дата БАН включва общо 42 научни института и няколко специализирани звена. В БАН работят около 3000 учени, което представлява около 15% от кадрите, заети с наука в България. 

Източници: Портал на БАН, bas.bg, Енциклопедия "Дарителството", БНР

Снимки: БАН, Музей на математиката и информатиката, Стара София

Запознайте се с математиците Къонг Виет До и Ксения Цочева. Къонг е ученик в 11 клас в СМГ и е носител на 3 сребърни и 1 бронзов медала от Международната олимпиада по математика във Великобритания, Балканиадата по математика в Молдова през 2019 г., както и Младежките Балканиади през 2016 и 2017 г. 

Ксения Цочева е възпитаничка на МГ “Гео Милев” - Плевен, а в момента завършва магистърска степен по “Изчислителна математика и математическо моделиране” в Софийски университет. Носител е на почетна грамота от първото издание на Европейската олимпиада за момичета през 2012 г. 

Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
DMS OLYMP на номер 17 777!

1.     Представи се в едно изречение!

Къонг: Здравейте, аз съм Къонг, състезател по математика
Ксения: Казвам се Ксения Цочева, на 26 години, все още влюбена в математиката, стараeйки се да я прилага ежедневно в живота.

2.     В момента се занимавам с ...

К.Д.: Опитвам се да чета по история.
К.Ц.: Работя, преоткривам себе си, опитвам се да градя стабилни основи за бъдещето.. и си седя вкъщи.

3.     Как те наричат приятелите?

К.Д.: Къни.
К.Ц.: Имам много галени имена, с които приятелите ме наричат, любимото ми е Кси (ξ), една от най-често използваните гръцки букви в математиката (най-вече в математическия анализ).

4.     Последното състезание, на което участва?

К.Д.: Romanian master of mathematics 2020.
К.Ц.: Националната студентска олимпиада по Компютърна математика през 2017 г.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

К.Д.: Обикновени неща, например закуска. Избягвам да си мисля за състезанието, за да не се прецакам.
К.Ц.: Ще дам всичко от себе си и ще реша всички задачи.

6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

К.Д.: Обикновено желанието ми умира при 30 минути без напредък.
К.Ц.: С времето съм придобила усет, който ми подсказва кога усилията ми ще бъдат възнаградени с успех. Кога времето, прекарано за решаването на задачата, ще бъде повече от удовлетворението и знанията, които би донесло решаването ѝ и кога това време, вложено в по-пълноценно начинание, би било по-ползотворно.

7.     Какво може да те ядоса?

К.Д.: Мама. (пак я обичам)
К.Ц.: Лъжата и несправедливостта.

8.     На кого се възхищаваш?

К.Д.: На всекиго, който живее със "всичка сила", независимо какъв живот.
К.Ц.: На хората, притежаващи здравословна амбиция и борбеност, на силните характери, отстояващи себе си и постигащи целите си, на достигнатото познание, на извоювания успех, въпреки трудностите, на екстремумите, които доказват, че всичко е възможно с труд, отдаденост, всеотдайност и голямо сърце.

9.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

К.Д.: Никога не съм чувствал, че правя компромиси.
К.Ц.: Времето, прекарано с хората, които обичам.

10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

К.Д.: Нещо като кариера по време на училище. Покрай тях срещнах много готини хора и не безделничех през цялото време. 
К.Ц.: Научиха ме да бъда боец, да не се предавам, да посрещам трудностите, да бъда мъжко момиче в суровия свят на ожесточена борба, непригоден за жени. Направиха ме по-силна, по-борбена, по-непреклонна. Създадоха в мен състезателен дух и хъс за победа, развиха аналитичното ми мислене и ми дадоха подход за справяне с всяка трудност, изправила се на пътя ми. Показаха ми, че с труд, постоянство, амбиция и любов към това, което прави, човек може да достигне всеки връх. Срещнаха ме и с много стойностни хора, които са част от живота ми и до днес.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

К.Д.: Исках да стана пожарникар.
К.Ц.: С годините желаните професии бяха изключително волатилни – от водолаз, ядрен физик и компютърен специалист, до лекар и накрая математик.

12.  Най-красивата страна, в която си бил/а?

К.Д.: С колебание, Южна Корея. Иначе всяка страна за 2-3 дни си е специално преживяване.
К.Ц.: Всяка страна има своя чар със собствените си обичаи, култура, природни забележителности, история, индивидуалности. Свързвам пребиваването си в една страна не с красотата, породена от природата и архитектурата, с които съм се срещнала, а с хората, с които съм я посетила и преживяванията, които съм имала. Взимайки предвид тази моя собствена дефиниция на красота, бих казала непременно България, тъй като тук са най-милите ми спомени, но не мога да пропусна и едно изключително съкровено място за мен – Индонезия.

13.  Любима история от състезание?

К.Д.: Когато китаеца обърнал на другата страница и казал: Ой, зайчик.
К.Ц.: Беше зимата на 2012 г., контролните преди Европейската олимпиада за момичета (EGMO). Пътувахме от Плевен за София с влак, в който нямаше отопление и навяваше сняг от прозореца. Вечерта спахме в общежития, в които нямаше парно, а на прозореца бяхме сложили одеяло, за да не духа и да навява сняг в стаята. Спомням си, че се завих през глава, искаше ми се поне малко да успея да поспя и да се стопля. Ужасно много исках да се класирам за първата ми Международна олимпиада до тогава и исках да съм в най-добрата си кондиция. Макар нереалните условия, студа и виелицата, на които бяхме подложени, след като научих, че се класирам за Олимпиадата, това беше най-хубавото екстремно преживяване на състезание за мен до този момент.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

К.Д.: Банално ще ти споделя, че математиката не е крайната цел, а пътят до нея.
К.Ц.: Имаш любими песнички, нали? Подреждането на звуците в тях, които ги карат да звучат по този начин, е математика. Някои картинки в книжките ти изглеждат по-красиви от други? Това е математика. Когато играеш игра с останалите деца, искаш да спечелиш, нали? Математиката е това, което може да ти покаже как да играеш, така че винаги да печелиш. Всичко, което виждаш и искаш да опишеш точно, това е математика – целият видим свят, заедно с невидимите граници на въображението. 

15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

К.Д.: Печатната машина.
К.Ц.: Лекарствата. 

16.  Най-великото българско изобретение?

К.Д.: България изобрети чувството ми за обич, когато гледам нищото на полето край магистрала Тракия.
К.Ц.: Киселото мляко. 

17.  Последното нещо, което научи?

К.Д.: Че водачите на Япония по време на Мейджи реставрацията са сравними по динамичност и визия с герои като Джордж Вашингтон и реформаторите от Младотурската революция.
К.Ц.: Научих, че няма нищо по-силно от природата, че има ситуации, които дори науката е непосилна да овладее, че макар да живеем във високотехнологичен свят, рано или късно се завръщаме към истински ценното в живота, а именно – да бъдем добри един към друг, да надмогнем егоизма си и да бъдем общност, да се грижим за природата, и бидейки сплотени в една обща кауза, да бъдем истински силни и непобедими.

18.  И защо математика?

К.Д.: Глупак би казал, че математиката е стремеж към истината, и затова във всяка задача и всяко решение е красива. Геният ще разбере, че е страшно забавно да не решиш задача, да погледнеш решението и да си въобразиш, че си бил близо до него.

К.Ц.: Математиката не е просто наука, тя е начин на мислене. Логиката да разбереш човека срещу себе си, да приложиш творчество и креативност в решаването на даден житейски проблем, е истинска ценност, която математиката ти дава. Жаждата да преоткриваш и градиш, да прилагаш нещо далечно и аналитично в нещо реално, близко и познато и да получаваш резултат, базиран на логиката, е истинско творчество. Математиката е атомът на познанието, градивната частица на всяка наука, тя е в основата на Вселената, тя е универсален език, който обединява.

Математиката е изящна в своята прецизност, обаятелна в копнежа за творчество и откривателство и един непрестанен стремеж към съвършенство. Тя предоставя невероятната възможност да моделираш света около себе си, да го анализираш и предсказваш, да надникнеш дълбоко, да разбереш необяснимото. Математиката е точност, логика, последователност, абстракция, своеобразен начин на мислене, до който докоснал се веднъж, бива с теб цял живот като пътеводна светлина и непрестанен стремеж към необятното, към истината, към усъвършенстването и достигането на хармония. 

19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

К.Д.: 2-3 хаха.
К.Ц.: 3,1415... Останалите мога да изведа.

20.  Питагор или Архимед?

К.Д.: Архимед.
К.Ц.: Нютон.

21.  Любима поднаука от математиката?

К.Д.: Любими са ми комбинаториката и геометрията.
К.Ц.: Математически анализ.

22.  Защо?

К.Д.: Харесват ми, защото са удобни за представяне с картинки и са приятни за гледане.
К.Ц.: Защото вярвам, че светът е непрекъснат.

23.  Любимо занимание/хоби?

К.Д.: Обичам да гледам филми.
К.Ц.: Пътуване, фитнес, ски.

24.  За какво мечтаеш?

К.Д.: За повече време да гледам филми.
К.Ц.: Да бъда истински щастлива.

25.  Какво мобилно приложение би разработил?

К.Д.: Нещо като goodreads, но хубаво.
К.Ц.: Приложение, което помага за локализацията на хора в неравностойно положение и събира средства за снабдяването им с необходимите за тях ресурси. 

26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

К.Д.: 2002, прекрасно е. Имаме интернет, и никога не е било по-лесно да сме част от света.
К.Ц.: Понякога ми се иска да съм се родила векове назад, в епохата на Ренесанса и неподправените ценности и човешки отношения, друг път ужасно ми се иска да съм свидетел на момента, в който хората напуснат пределите на Слънчевата система.

27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

К.Д.: Настроението ми сега и по принцип е Renai Circulation.
К.Ц.: Sia - Unstoppable

28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

К.Д.: Съществувам, следователно консумирам.
К.Ц.: Имам уникалната възможност с мисълта си да създавам, да градя, да оставя следа, да променя света, да бъда. 

29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си /внуците си ?

К.Д.: Сигурно ще им кажа ме слушат, защото възрастните знаят най-добре.
К.Ц.: Винаги търсете моментите, които спират дъха ви. Те са тези, които придават цвят на живота, мечтайте, дерзайте. Животът е действие и трябва да се живее във всяка една секунда, гребете от него с пълни шепи и се възползвайте от всяка възможност. Бъдете щастливи.

30. Каква е твоята работа-мечта?

К.Д.: Искам да съм програмист. Според мен обаче работа мечта е почти оксиморон.
К.Ц.: Работа, която ми носи знание ежедневно и ме стимулира да се развивам и която ми дава възможността да дарявам и разпространявам знание.

31.  За какво никога не ти остава време?

К.Д.: Все ми се ще да се запиша на някакъв курс.
К.Ц.: За сън.

32.  Има ли любов от пръв поглед?

К.Д.: Не, не бих го нарекъл любов.
К.Ц.: Не.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

К.Д.: Въже.
К.Ц.: Любим човек.

34.  Кафе или чай?

К.Д.: Кафето ми помага да чета книга вместо да спя в училище.
К.Ц.: Кафе.

35.  Компютър или лаптоп?

К.Д.: Лаптоп.
К.Ц.: Лаптоп.

36.  Планина или море?

К.Д.: Морето, защото го свързвам с летни лагери, състезания и екскурзии, които препоръчвам на всеки петокласник.
К.Ц.: Море.

37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

К.Д.: Стоене вкъщи. Но иначе продължавам напред със същия дух!
К.Ц.: Нова работа, нов дом и, надявам се, някое пътешествие.

38.  Поздрави събеседника си!

К.Д.: Пожелавам ти здраве и бъдещи успехи.
К.Ц.: Пожелавам му/ѝ здраве, смелост и малко късмет. 

39.  Съвет към прохождащите състезатели?

К.Д.: Не забравяйте да си губите времето.
К.Ц.: Обичайте математиката, влагайте душата си във всяка задача и знайте, че вие сте откриватели и изобретатели, вие сте хората, които влагате частичка от душата си във всеки чертеж и всяко уравнение. Бъдете смели и никога не се отказвайте – знанието се трупа и идва момент, в който всеки миг труд бива възнаграден. Вярвайте в себе си и не спирайте да се борите, да творите, да обичате Математиката и знайте, че рано или късно Тя ще ви отвърне със същото.
 

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц с Илияс и Златина, състезатели по математика

• Интервю с математика Петър Гайдаров

• Блиц със състезателките по математика Ивайла и Маргарита

• Състезателите по математика Люба и Константин в блиц

• Блиц с математиците Мария и Стефан

Днес ви срещаме с двама състезатели по математика - Люба Конова и Константин Гаров.

Люба е възпитаник на СМГ и носител на два сребърни и един бронзов медала от Европейската олимпиада за момичета (2017, 2018 и 2019 г.). 

Константин е възпитаник на ППМГ Бургас и многократен златен и сребърен медалист от множество състезания, сред които Международната олимпиада по математика от 2017 и 2018 г., Балканската олимпиада по математика от 2017 и 2018 г., Жаутиковска и Всерусийска олимпиади.  

1.     Представи се в едно изречение?

Люба: Аз съм Люба, състезателка по математика.
Константин:  Първа страница на паспорт няма ли да е по-лесно да пратя?

2.     В момента се занимавам с: 

Л: Университета главно.
К: Попълване на въпросник.

3.     Как те наричат приятелите?

Л: Името ми не предполага към сладки съкращения.
К: Явно дори и стотиците съкратени варианти на първото ми име не са достатъчни и най-често ми казват Гаров, а някой път Звяр. На Коце и Косьо също имам навик да се отзовавам – все пак би било малко странно, ако майка ми ми казваше Гаров (или пък Звяр).

4.     Последното състезание, на което участва?

Л: Някаква онлайн таджикистанска олимпиада. 
К: Онзи ден с ролерите срещу братята ми нагоре по един баир в морската. Завърших втори (от 4), но, ще подшушна, че пуснах на най-малкия си брат, нали съм много великодушен.

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Л: Каквато всеки ден - какво ще се закусва.
К: Като че ли  би било леко скучновато, ако имах универсална мисъл за започване на всички такива дни, а те са бая.

6.  Кога би се отказал да решиш една задача?

Л: Ако я започна, я гледам до последно.
К: Ако е геометрия, преди да почна.

7.     Какво може да те ядоса?

Л: Като цяло се дразня на всички човешки пороци.
К: Ако съм гладен или ми се спи, горе-долу всичко. Иван Ганев го може и докато съм сит и наспан.

8.     На кого се възхищаваш?

Л: Петя Тодорова и на всички хора на науката, които не са поддръжници на сексизма.
К: Динко Раднев - най-големия.

9.     Най-големият компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

Л: Не прекарвах достатъчно време с дядо си. Сега, когато вече ме остави, нито олимпиадите имат значение, нито ще мога да наваксам с него.
К: Изпадал съм в неразбирателства с храносмителния си тракт и сънния си цикъл, покрай всичките пътувания, лекции и състезания.

10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Л: Дисциплина и здрави нерви.
К: Запознах се с някакви маняци, попътувах си, понаучих и някакви неща също, каквото не съм забравил досега поне. Така отговорих, че догодина всички през глава ще се втурнат на олимпиади да ходят.

11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Л: По едно време живеех в заблуда, че ще стана певица, но въпреки очевадния ми певчески талант и визия на Шакира, нещо се обърка…
К: Пътешественик-изследовател.

12.  Най-красивата страна, в която си бил:

Л: Австрия.
К: Да сравняваш страни по красота, в 75% от които си разгледал по един град, няма и толкоз, сякаш има и по-благоразумно.

13.  Любима история от състезание?

Л: Созопол 2018, който ще бъде запомнен от всички учителки. Беше време някой да си отвори устата каква помия ядем, макар че главният готвач беше възмутен от критиката ми. За съжаление, революционните ми действия не промениха нищо - на следващата година е било хем по-скъпо, хем по-безвкусно.

К: Тази е любопитна, а и не помня да съм я разказвал. Не че се гордея или нещо…

Краят на февруари, пристигаме на състезание в Букурещ (RMM за запознатите). Падам  се в стая с българин и още двама чужденци. Вече в нея, избирам стратегическия втори етаж на единственото двуетажно легло и отварям прозореца. Вечерта ни пристига първият съквартирант от Бразилия, и малко по-късно,уморени от пътуване, си лягаме рано. Половин час по-късно пристига и вторият и последен, този път кореец. Оставя си багажа на последното свободно легло, това до все още открехнатия прозорец и решително му хваща дръжката. В този момент аз, все още буден и дебнещ в пълна тишина и полумрак, прошептявам авторитарно: „Не, не, не, недей! Остави го отворен! Не е толкова студено!“. Скоро след това най-накрая се унасям.
На сутринта се събуждам първи, поглеждам  от своята наблюдателница и какво да видя? Кореецът спи свит на топка под одеалото, облечен в дебело зимно яке и с плетена шапка, но не посмял да наруши молбата ми. Над него прозорецът зее вече широко отворен. Мога само да предполагам защо, но 2 дни по-късно и кореецът и бразилецът се бяха изнесли барабар с матраците си.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

Л: Все още избягвам общуването с малки деца.
К: Винаги ме е било страх от малки деца, питащи какво е математиката.

15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

Л: Instragram естествено. Нещо друго да е осмислило живота на толкова много хора??
К: Писмеността.

16.  Най-великото българско изобретение?

Л: Кирилицата.
К: Прегледах набързо страницата в Уикипедия под името “Български научни открития” и най ми допадна киселото мляко.

17.  Последното нещо, което научи?

Л: Къде се намира Флорида.
К: Малко срамно, че досега съм живял в невежество, но по-добре късно отколкото никога: компромат=компрометиращ материал. (Всъщност не е най-последното, но доста тематично сега, когато съчинявам доброволно това свое публично харакири).

18.  И защо математика?

Л: Щом с пеенето не потръгна…
К: Свежа е, а и натам бе течението.

19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

Л: Хм, не се славя с уникална памет.
К: Бяха 4, но докато проверявах дали са правилни, станаха 5. Иначе това помнене на цифри на случайни константи, е безхаберно пилеене на енергия, време, памет и други ограничени ресурси. 

20.  Питагор или Архимед?

Л: Не знам, не си мисля за тях често.
К: И двамата са лудаци, но само Архимед – преносно.

21.  Любима поднаука от математиката?

Л: Геометрия.
К: От състезателните - комбинаторика.

22.  Защо?

Л: Красиво е как в хаоса намираме ред.
К: Най-добре се съчетава с мързела.

23.  Любимо занимание/хоби?

Л: Да критикувам хората.
К: Да разцъквам спортове.

24.  За какво мечтаеш?

Л: Пътешествие из Тайланд.
К: Всеобщо благоденствие и мир.

25.  Какво мобилно приложение би разработил?

Л: Ако зависеше от мен, никакво. Има си хора, които разбират и харесват програмирането, и аз искрено им се възхищавам.
К: Мобилен телепорт сякаш би влязло добре.

26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

Л: 1895 примерно.
К: Като цяло е ок, както си е. 

27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

Л: „Stressed out” – 21 pilots
К: В последната седмица “I’m Only Sleeping”.

28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Л: Нямам оправдание да мрънкам за всичко и въпреки това понякога го забравям.
К: Аз тия не ги умея много. Единствената валидна импликация, която виждам, е „Съществувам => съществувам“ .

29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

Л: Дайте едно по едно, а първо - да стигна до 20.
К: Единствено мога да кажа, че не би било „Стига спа, проспа си младостта!“ - подсигурявам за бъдеще с бележка, че често ми го казват на мен, а не е добре.

30. Каква е твоята работа мечта?

Л: Да преподавам.
К: Космонавт. Поне в това отношение има израстване. (въпрос 11).

31.  За какво никога не ти остава време?

Л: Да изгледам „Шерлок“.
К: Да съм навреме за каквото и да е.

32.  Има ли любов от пръв поглед?

Л: Обикновено ми отнема точно 3 секунди да си избера торта, така че да.
К: Да.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Л: Четка за зъби.
К: Зареден сателитен телефон изглежда оптимално.

34.  Кафе или чай?

Л: Кафе.
К: Чайчето е в пъти по-свежо.

35.  Компютър или лаптоп?

Л: Лаптоп. 
К: Лаптоп.

36.  Планина или море?

Л: Ако не включва твърде много активности, бих казала планина.
К: Планина през зимата, море през останалото време.

37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

Л: Каквото каже генерал Мутафчийски.
К: Кой знае? Каквото дойде, такова.

38.  Поздрави събеседника си!

Л: Всичко най-най!
К: Пóздрави, събеседнико мой! Живи и здрави!

39.  Съвет към прохождащите състезатели?

Л: Да бъдат удовлетворени от успехите си и да не поставят математиката преди всичко друго. Освен това да не се заблуждават, че образованието в България е на ниско ниво.
К: Да редуват краката.
 

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц с математиците Мария и Стефан

• Блиц с Илияс и Златина, състезатели по математика

• Интервю с медалиста по математика Кристиян Василев

• Блиц с математиците Кристиан и Матей

• Блиц с математиците Деси и Светльо

• Блиц интервю с Грегориан и Валери

  Петър Гайдаров, по-често наричан „Пешо от Кеймбридж“  завършва Математическата гимназия в Пловдив през 2015, а скоро - и гореспоменатия университет. Състезател по математика и участник в ежегодната международна ученическа школа RSI (Research Science Institute), на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) и др.

"В момента трябваше да се занимавам нонстоп с решаване на задачи по теория на вероятностите, или по-конкретно по курсовете ми от магистърския курс в Кеймбридж. Ако всичко мине по план, след 2 месеца завършвам, а след това се захващам поне в близкото бъдеще с нещо далеч по приложно - финанси. Самите курсове са изключително интересни, но и също толкова технически (изискват доста решаване). В момента уча за мартингали (игри, в които средната очаквана печалба е винаги нулева), перколации (разпространението на някакъв процес като напр. коронавируса върху някаква мрежа от индивиди) и дори някакви изключително неочаквани за мен неща като "геометрия на случайните разходки" или с други думи как геометрията на мрежа от градове определя поведението на случайна разходка между градовете.

Като 5-годишен исках да стана като баща ми - защото той беше най-готиният. По някое време явно осъзнах, че "умен" не е професия и затова питах наш'те какво работи баща ми. На тях явно им се стори, че "инженер по електроника" ще отнеме прекалено много време, че да ми го обяснят, затова решиха да ме залъжат, че е учил висша математика... та така, почти 20 години по-късно те са виновни, че станах математик.

Състезанията през годините ми дадоха солидна база и увереност в способностите ми. Това са двете неща, които са най-важни може би за всяка дейност, а олимпиадите предлагат шанс и за двете. Базата идва от преподавателите, които се занимават с подготовка на олимпийци, както и от самите олимпийци чрез разговори относно "интересни" задачи или техники (в този контекст "интересен" е изключително субективна дума). А увереността идва с резултатите - не е нужно да си първи всеки път, но ако в повечето случаи си сред топ 5-10 от състезателите, това ти дава някакво спокойствие, че си на правилния път. Не мисля, че състезателите трябва непременно да се стремят към тези "ценни неща", а те по-скоро идват естествено. 

А как този опит ми помогна в Кеймбридж? Най-малкото ми помогна да не изгубя вярата, че все пак ставам за нещо и в края на годината ще се справя добре. Може би един от най-трудните за мен аспекти от обучението в Кеймбридж беше липсата на обратна връзка относно прогреса ми през годината - имам 4 изпита в рамките на една седмица в края на годината, а през останалото време съм малко или много сляп за това на какво ниво съм. Добрите резултати ти дават спокойствие да продължаваш в същия дух, а лошите - настървеност да постигнеш повече следващия път. Липсата на резултати води обаче само до притеснение...
 

Мога да посоча 3 причини за моя личен избор да уча в чужбина и само 1 от тях може би е обвързана индиректно с качеството на образование:

• Най-добрите учени в техните сфери обикновено са концентрират в няколко ключови, добре известни университета. Затова и ние като студенти, очакваме, че тези места биха ни дали възможността за контакт с множество от тези "корифеи" на научната мисъл, и че ще получим до някаква степен по-добро образование от тях. Разбира се, това не значи, че няма добри преподаватели и извън топ            университетите - те обаче често имат топ специалисти само в няколко области и в този смисъл може би са по-подходящи на по-късен етап от      научната кариера, когато човек се специализира към конкретно тези области;
• Самото име на Кеймбридж въздейства и ни дава високи очаквания за образованието. Традициите и името със сигурност обещават много, но дали това наистина е така, е отделен въпрос;
• Не на последно място, името Кеймбридж въздейства не само на нас, но и на бъдещи работодатели и сътрудници. Сама по себе си дипломата от Кеймбридж не "отваря много врати", но със сигурност дава по-голям шанс да бъдеш изслушан защо трябва тези врати да ти бъдат отворени.

Когато бях 9 клас, в Бургас се провеждаше някакво азиатско състезание. Знам, че Бургас не е типичният азиатски град, но явно бяха направили изключение и това щастливо стечение на обстоятелствата ми позволи да участвам. В деня на състезанието всичко изглеждаше нормално, отидох на чина си, отворих задачите и започнах да решавам. Към края вече имах усещането, че се справям сравнително добре, но имах и друго усещане... че трябва да отида до тоалетната. Накрая обаче зовът на природата надделя и изгубих 4-5 минути и не можах да завърша една от последните задачи. Вечерта вече трепнех в очакване да видя резултатите и когато излязоха, се оказа, че съм най-добрият български участник.... но бях изпуснал златото за половин задача. Доста неприятна случка, но както каза тогава бащата на ръководителя на отбора: "По-добре сребро на гърдите, отколкото .... на гащите".

Три думи, с които бих описал математиката:  

• Когато нямаш изпити - интересна,
• Когато имаш изпити - безинтересна
• Когато имаш изпити, но не са твърде скоро - горе-долу, по средата

Никога не съм обичал особено дълги уравнения, прилагане на формули и сметки, които продължават няколко страници. Винаги съм предпочитал кратки и елегантни, логически издържани и хитри решения на проблеми. Още от малък математиката ми беше интересна, но едно от нещата, които най-много ме грабна, беше в шести клас, когато научих как да броя различни комбинации по бърз и хитър начин. Например, колко 6-цифрени числа могат да се съставят от цифрите от 1 до 6 (използвани само веднъж). Звучи някак глупаво първоначално - трябва да напишеш бая числа, а после и да ги броиш... не особено интересно. Има обаче много по-елегантно решение: за цифрата на единиците има 6 възможности (всичките числа между 1 и 6), за цифрата на десетиците - 5 възможности (тъй като вече едно число е избрано за единиците), за стотиците - 4 възможности и т.н. Накрая общия брой възможности са 6 (за единици) по 5 (за десетици), по 4 (за стотици), по 3, по 2, по 1, общо 720. Много хитро, много елегантно и става за секунди - без да се налага да разписваш стотици числа.

Любима поднаука от математическите ми е теория на вероятностите. Идеите там ми идват много интуитивно и са много подобни на по-горната задача за броенето. А и защото от малък играя карти, а там да имаш добра преценка за вероятности е ключово. А и защото предлага множество интересни въпроси, които поставят на съмнение самите ти възприятия за света, в който живееш. Например, какво точно е вероятността? Всеки може би има някаква интуитивна представа. Но ако светът, в който живеем се управлява от физични закони, които са предопределени, тогава как е възможно да съществува вероятност, различна от 0 или 100%? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен не само от философска гледна точка, но и от чисто математическа (за да се дефинира вероятност като хората, трябва да се мине поне двуседмичен интензивен курс за сигма-алгебри). Един от интуитивните отговори е, че вероятността за нещо (да кажем монета да се падне ези), е да видим средно каква част от хвърлените монети ще са ези (средно очакваме това да е около половината, т.е. 50%). Фактът, че на базата на много наблюдения можем да заключим действителната стойност за вероятността е известен като "Закона за големите числа" и на него се базира почти цялата теория за статистиката. Но какво значи "действителна стойност"? И какво се случва, когато законът за големите числа не важи (в действителност има такива случаи). Този подход има и други пропуски. Далеч по-интересно тълкувание на вероятността е като мярка за нашето субективно възприятие - с други думи вероятността за дадено събитие се измерва спрямо нашата лична сигурност относно това събитие... но и това тълкувание има своите опоненти...

Най-вероятно след 50 или 100 години ще има още множество технологии, които е почти невъзможно да предвидим днес (всички филми от 80-те очакваха летящи коли, а не смартфони, но такава е реалността...). Нещото, което обаче няма да се промени толкова бързо, е отношенията на хората (въпреки че конкретният начин, по който се проявяват зависи от средата). Това е причината въпросите, зададени от философи преди 2 хиладолетия и половина, и техните отговори да са все още важни за нас, а творбите на изкуството от преди 5 века, все още да предизвикват реакция.

Едно от наблюденията ми е, че напоследък се появяват все повече школи за подготовка на олимпийци и някои от тях на доста добро ниво, тъй че вероятно от завършването ми нататък се движим в правилната посока. Бих посъветвал по-младите състезатели да гледат да правят каквото им е интересно без особени притеснения, и да гледат то до голяма степен да съвпада с целите им като олимпийци.

Изключително важен фактор е да учееш да съчетаваш полезното с приятното. Според мен е почти невъзможно да постигнеш добри резултати в нещо, което не те влече. Не казвам, че ако нещо не ти харесва, трябва веднага да се откажеш... но по-скоро трябва да намериш защо това нещо е важно за теб, въпреки че не ти харесва особено. Например, аз не харесвам особено математическия анализ и гледам да стоя далеч от него. Но често ми трябва в заниманията с вероятности - затова понякога решавам задачи по анализ, но винаги знаейки, че го правя за по-важното благо!

Преди 5 години с обещания за пица след края на вечерта, ме убедиха да се занимавам с техническата част от подготовката на джаз-вечери в Кеймбридж... и по някакво стечение на обстоятелствата пак почнах да се занимавам с интересите на баща ми - а именно неговата най-голяма страст - усилватели. Освен това ходя на катерене, което е интересно, защото хем тренираш, хем всеки маршрут изисква доста мислене как точно да подходиш, за да го минеш, а не е просто мускулна сила. Обичам много да чета различни статии за история, напоследък ме накараха съвсем случайно да се запиша в клуба по рисуване и нарисувах много готина котка.

Обичам да пътувам в различни държави - почти цяла Европа, Турция, Русия, Китай, Щатите, ако не беше короната - можех да бъда в Африка сега. Като цяло гледам да не си губя времето. Любимите ми филми са приключенски или криминални, от онези много зловещите. Книги не чета толкова - но обичам да чета произволни статии, на които попадам и като цяло да научавам нова информация (била тя и безполезна в повечето случаи). А най-голямото ми хоби са игрите на карти."

3 онлайн научни източника на информация, които Петър препоръчва:

• Quanta Magazine е може би най-добрият източник за научна информация - статиите там са изключително достъпни и предоставят източниците си в случай на по-дълбок интерес.
• Ройтерс е също много добър сайт за каквато и да било информация - повечето новинарски агенции го ползват като основен вторичен източник на информация, а и са известни с непристрастността си в отразяването на новини
• Marca.com/en - със сигурност незаменим източник на информация относно най-важните научни открития, свързани с Реал Мадрид и испанското футболно първенство. 

Днес ви представяме състезателите по биология Иван Георгиев и Кирил Тошев.
Иван е двукратен бронзов медалист от Международните олимпиади по биология в Иран през 2018 г. и в Унгария през 2019 г., а Кирил е носител на бронзов медал от Международната олимпиада по биология през 2019 г. 

Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
DMS OLYMP на номер 17 777
 

1.     Представи се в едно изречение !

Иван: Иван Георгиев, МУ София, състезател по биология.
Кирил: Здравейте, аз съм Кирил Тошев, ученик в 12. клас на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в гр. София, състезател по биология и химия.

2.     В момента се занимавам с ...

И: В момента уча медицина.
К: В момента се занимавам с попълването на блиц-интервю.

3.     Как те наричат приятелите?

И: Зависи от настроението им.
К: Кирчо, понякога Тошко (от фамилията).

4.     Последното състезание, на което участва?

И: 2019 IBO в Унгария, Сегед
К: Международната олимпиада по биология, гр. Сегед, Унгария (IBO 2019)

5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

И: „Днес всичко приключва.“
К: „Започва се!“

6.     А последната?

И: “Най-сетне” (имаше страшни забавяния и 12 часа бяхме на практики).
К: „Всичко мина добре, сега остава да чакаме“, аз, треперещ от притеснение.

7.     Имаш ли си талисман за късмет?

И: Не, разчитам на своите умения и подготовка.
К: Личен талисман нямам, но биологизите от НПМГ използваме като талисман една плюшена маймунка „Резус“ (името произлиза от вида маймуни, при които е открит резус (Rh) фактора), която учениците биолози носят на олимпиада и всяка година от Международната олимпиада за него се нова купува значка, с нещо характерно за страната, в която е олимпиадата.

Бел. ред: Виж кой още нпмг-еец отдели внимание на маймунката Резус

8.     Ако не се занимаваше с биология, щеше….?

И: Щях да се занимавам или със спорт, или с химия.
К: Ако не се занимавах с биология, най-вероятно щях да се занимавам с химия или друга природна наука.

9.     Любим момент/ история от състезание?

И: То не е един, за да се разкаже.
К: Празненството след награждаването, което продължи до сутринта.

10.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

И: Наука за всичко живо.
К: Биологията ни показва кое е живо и кое не е, какво се случва във всичко живо около нас и защо това се случва. 

11.  Опиши биологията с три думи?

И: Забавна, чудата, обширна.
К: Разнообразие, всеобхватност, безкрай.

12.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

И: Писмеността.
К: Може би това е електричеството, без което съвременният свят не би могъл да съществува.

13.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

И: Да ми прави титруванията точно.
К: Наночастица, с която в реално време да се наблюдават процесите в клетката и тяхната динамика.

14.  Какво ти предстои до края на годината?

И: Все още никой не знае.
К: Прекалено много неща – олимпиади, състезания, рожден ден, матури, бал, море, университет. (отговорът е към февруари 2020, бел.ред.)

15.  Любима поднаука от биологията?

И: Генетика.
К: Биохимия.

16.  Защо?

И: Има хубави задачи.
К: Защото съчетава в себе си две науки – биологията и химията, които се преплитат по един невероятен начин, показващ ти колко тънка е границата между едното и другото,. Едновременно съчетанието на двете дисциплини я прави доста трудна, което също има своята обаятелност. 

17.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

И: Бухал.
К: Котка.

18.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

И: Няма досадни въпроси.
К: За мен най-досадният въпрос е „Как се казва това цвете?“.

19.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

И: Протонема.
К: В биологията - десенситизация, по принцип – анжамбман (термин от литературата).

20.  Как виждаш света след 10 години?

И: В недобро положение.
К: Близък до днешния на пръв поглед, но реално с невероятен напредък в областта на природните науки и медицината.

21.  Ами след 50?

И: Още по-зле.
К: Интересно място, с много нови технологии, може би дори с безсмъртни хори и, надявам се, с приключили световни конфликти.

22.  Растенията имат ли чувства?

И: Какво е чувство?
К: Дори и да имат чувства, едва ли ще са тези, които ние си представяме. Като живи организми, растенията също се влияят от факторите на външната среда.

23.  Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

И: Благодаря на всички, защото са ме научили на еднакво много.
К: Учителят, който ме научи на най-много неща, не само от биологията, но и за хората, света и живота, това е госпожа Мариана Христова, преподавател по биология в НПМГ.

24.  Теория или практика?

И: По много и от двете.
К: Зависи в какво настроение съм, обикновено практика.

25.  Ако те помоля да ми сготвиш нещо, какво ще е то?

И: Пържени картофи.
К: Руло „Стефани“.

26.  Би ли си купил парцел на Луната?

И: Не.
К: Това звучи интересно! Ако бях роден след 100 години и всеки можеше да отиде на Луната, бих си купил парцел там, но към момента това е леко извратено и просто начин да похарчиш многооо пари.

27.  Къде си сега?

И: На дивана.
К: Вкъщи.

28.  Любимо занимание?

И: Да тренирам.
К: Четене на книга, гледане на филми и сериали.

29.  Най-неприятен предмет от училище?

И: Химия и биология.
К: Философията. 

30.  Има ли живот след смъртта?

И: Защо не?
К: Според мен да.

31.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

И: Мачете.
К: Една, хубава, по-дебела книга.

32.  Препоръчай ни книга!

И: “Метро” - и трите. 
К: Винаги, когато ме питат за книги, препоръчвам всички на Джеймс Ролинс, най-вече тези от серия „Сигма“, в които по уникален начин е съчетан екшън, наука, история и, разбира се, в които има и щипка любов. Горещо ви препоръчвам „Лабиринт от кости“ и „Шестото измиране“.

33.  А филм?

И: Вече няма много филми, които да си струват.
К: За филм бих казал „Шпиони“ (Spy).

34.  Какво беше последното нещо, което подари на някого?

И: Молив.
К: Може да прозвучи малко странно, но последното нещо, което подарих, бяха обеци и поднос за торта с капак. Казвам две неща, защото майка ми и най-добрата ми приятелка имат рождени дни в последователни дни.

35.  Лютеница или кьополу?

И: Лютеница.
К: Лютеница.

36.  За или против униформите в училище?

И: Против.
К: Носил съм униформа (за мое щастие само една година), но според мен всеки трябва да показва индивидуалността си чрез дрехите, като все пак спазва някакви граници. Униформите са добра идея за по-малки деца (нека кажем до 7. клас), но в гимназиалния етап това е близко до невъзможното....

37.  Откъде черпиш информация?

И: Отвсякъде.
К: Много и разнообразни източници, най-вече на английски и български.

38.  Поздрави събеседника си?

И: Здрасти..
К: Здрасти (усмивка).

39.  Съвет към начинаещите състезатели?

И: Не се отказвайте, никога не знаете откъде ще ви дойде късметът.
К: За начинаещите състезатели най-добре е да четат, да натрупат някакъв обем от информация, след което да решават колкото се може повече задачи.
 

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:
 

• Блиц интервюс с биолозите Деси и Виктор

• Интервю със Здравко, медалист по биология и лингвистика

• Интервю с медалиса по биология Виктор

• Блиц интервю с биолозите Ваня и Делян

• Блиц интервю с Емилия и Георги, бивши състезатели по биология

• Блиц интервю с Виктория и Габриела, състезателки по биология

• Интервю с Цветослав Георгиев за определянето на растения