Последни блог постове

  • Теория на всичко: Шест цитата от безсмъртния Стивън Хокинг

    14 март 2018. И  светът на науката вече няма да е същият.

    На вчерашния ден този свят напусна гениалният британски физик и астрофизик Стивън Хокинг на 76-годишна възраст. Отдаваме заслужено внимание и минута мълчание в тихо четене и осмисляне на някои от любимите ни цитати на световноизвестния учен.

     

    • “Въпреки че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.”
    • “Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.”
    • “Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.”
    • “Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.”
    • “Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.”
    • “Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет да намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй.”

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И МОМЧИЛ, ОЛИМПИЙЦИ ПО ИНФОРМАТИКА

    Мартин е едва 8 клас, но е изгряваща звезда в информатиката - носител на единственото българско злато на първата Европейска младежка олимпиада по информатика, 2017. Момчил е трикратен сребърен и двукратен бронзов носител от Международни и Балкански олимпиади по информатика, вече завършил бакалавър в Кеймбридж.

    1.     Представи се в едно изречение!

    Мартин: Мартин Копчев - 14-годишно момче от Габрово, което обича да се занимава с математика и информатика.
    Момчил: Момчил Пейчев, на 22 години от Варна.

    1.     В момента се занимавам с ...

    М.К.: Aми, в момента отговарям на въпросите от блиц интервюто. Сега сериозно – участвам в състезания по математика, информатика и английски език и се подготвям за предстоящите сериозни състезания, в които ще се изисква прилагане на голям обем от знания.
    М.П.: Надявам се успешното ми приключване на бакалавъра по компютърни науки в Кеймбридж.

    1.     Как те наричат приятелите?

    М.К.: Тъй като фамилията ни не е често срещана, а и е малко по-странна, към всички от семейството се обръщат по фамилия. Като се замисля и аз не съм изключение. За роднините и приятелите съм просто Марти!
    М.П.: Момчил, Момчи, Момо.

    1.     Най-ценното, което състезанията ми дават/дадоха…

    М.К.: Благодарение на състезанията пътувах много и изживях много хубави моменти – награждавания, поощрения, признания, които едва ли щяха да ми се случат без това, с което се занимавам. Срещнах изключително умни хора, с които споделяме общ интерес – страстта към науката. Но най-ценни са знанията, които съм придобил.
    М.П.: Приятелства и пътувания. И от двете по много.

    1.     Но ми взеха…

    М.К.: Голяма част от свободното време.
    М.П.: Много време също така.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    М.К.: International Autumn Tournament in Informatics 2017, където спечелих сребърен медал.
    М.П.: Като ученик – международната олимпиада по информатика в Тайван, 2014.
    Като студент – северозападните европейски регионали, които са квалификация за финалите на световното за студенти (NWERC ACM-ICPC), в Бат (Англия), 2016.

    1.     Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?

    М.К.: Първата ми мисъл е "Време е!", а последната зависи от представянето ми.
    М.П.: Първата предполагам е ‘‘Оф, спи ми се‘‘, втората може би ‘‘Woohoo, време за екшън‘‘, веднага след състезанието: ‘‘Май не беше толкова зле‘‘ или ‘‘Пхаха, много го омазах‘‘. В края на деня вече гледам да не мисля за състезанието, така че няма нещо конкретно.

    1.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М.К.: Учител по математика. Родителите ми са ме записали на уроци по математика още в трета-четвърта група на детската градина и е нормално тогава да съм давал този отговор.
    М.П.: Нямам спомен, но сигурно съм искал да стана спортист. Като малък спортувах много, чувах за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Йордан Йовчев … по новините и може би съм искал да съм като тях. Също така националният отбор по волейбол за мъже играеше мачовете си от световната лига във Варна и много се впечатлявах, когато ходех да ги гледам. Сега ако бях 10-годишен, може би щях да искам да съм като Григор Димитров например.
    Когато тръгнах по състезания и започнах да чувам за хора, които са отишли да учат в Харвард, Оксфорд и т.н., мисля, че се впечатлих още повече, и някъде там започнах да искам да съм като тях. Позитивните примери са много важни.

    1.     А сега как отговаряш?

    М.К.: Мисля, че все още ми е рано да реша. Но като се замисля определено ще е нещо свързано с информатиката – програмиране и т.н.
    М.П.: И сега не знам какъв искам да съм, когато порасна. Предполагам, че е най-хубаво да имаш свободата да бъдеш какъвто и каквото си искаш.

    1.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М.К.: Лишавам се от време за забавления. Лятото на 2017 г. го изкарах само в подготовка, национални лагер-школи и участия в олимпиади, свързани с младежките национални отбори по математика и информатика и затова за мен ваканцията реално започна на 13 септември.
    М.П.: Със съня, времето, пропускал съм събития на класа или рождени дни на приятели, защото е трябвало да пътувам нанякъде. Тогава може би съм го намирал за нормално и не ми е правело толкова впечатление.

    1.  Любима история от състезание?

    М.К.: Любими са ми спомените от цялото ми участие на Romanian Master of Informatics 2017 г. – съревноваването ми с по-големите от мен състезатели, купона и изживените моменти с тях.
    М.П.: Като включим всички състезания, пътувания и лагер-школи в продължение на 8-9 години, ми е трудно да се сетя за един конкретен момент. Предполагам на международната олимпиада в Австралия, когато посетихме зоопарка (и погалихме спяща коала и кенгуру) и след това отидохме до брега на океана.
    Едни от най-първите ми спомени от състезания са от зимните в Русе, 2006-та година. Тогава бях 4-ти клас и участвах на състезанието по математика и за първи път пътувах с МГ някъде извън Варна. Общежитията не бяха от най-хубавите, в които някога съм бил, но с приятелите ми си прекарахме страхотно (лапешки истории). Турнирът по информатика се провеждаше в същия град и си спомням, че втората вечер успях да попадна в стаята на ‘‘големите“ 12-класници. В едната стая се играеше свара, в другата StarCraft. Май не ми беше там мястото :D, но изглежда добре си прекарваха хората.

    1.  Най-досадният въпрос за един информатик?

    М.К.: Можеш ли да хакнеш …?" или въпрос свързан с информационните технологии.
    М.П.: “Брат, компютърът ми не се включва, ще може ли да ми го оправиш?”, “Ще ми инсталираш ли Уиндоуса?”, etc.

    1.  Три думи, с които би описал информатиката?

    М.К.: Интересна, предизвикателна и полезна.
    М.П.: Интересна, интерактивна, динамична.

    1.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    М.К.: В четвърти клас, г-жа Донка Капралова се обадила на майка ми, за да ме покани да се присъединя към школата по състезателно програмиране на Телерик, тъй като видяла, че се справям отлично на състезанията по математика. В началото идеята беше само да пробвам, но на мен ми хареса и продължих. И така до днес – вече  като капитан на младежкия национален отбор по информатика и единствен златен медалист от eJOI.
    М.П.: В 4. клас започнах да посещавам курсовете по информатика в МГ Варна. Вкъщи имахме само 1 компютър с телефонен интернет, който стоеше в стаята на сестра ми, така че го ползвах предимно вечерите преди школите, за да се упражнявам. Играех си да отпечатвам разни фигурки и символи и много се кефех като виждах черния екран и разни неща да се появяват на него така, както аз искам. Тогава ползвахме Borland за среда за програмиране и с този син екран си се чувствах все едно съм в матрицата.
    Тогава игри не играех, но поради факта, че бързо и лесно можех да виждам резултатите от действията си и от това, което правя/програмирам, всичко това ми се струваше като игра и ми беше достатъчно да се запаля.

    1.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    М.К.: Устройство, с което можеш да четеш мислите на хората.
    М.П.: Телепорт във времепространството. Нямам идея…

    1.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал (в състезанията)?

    М.К.: Тази година реших да участвам на Romanian Master of Informatics 2017 със състезатели от възрастова група А. Дадените задачи и през двата състезателни дни бяха наистина много трудни, но все пак успях да се преборя за бронзов медал.
    М.П.: От състезания по информатика най-трудните, за които се сещам, са Wombats от международната през 2013-а, задачата от есенния турнир през 2012-а на Данчо Чапъров, и може би задачите от втория ден на Балканската олимпиада в Сърбия, 2012-а.
    Обикновено повече помня задачите, които са ми харесали и съм успял да реша, и благодарение на които съм завършвал на по-предни позиции.
    В реалния живот най-трудната ми задача, на която все още търся решение, е как да съм максимално дисциплиниран и ефективен, така че да губя възможно най-малко време. Надявам се, че бележа известен напредък в това отношение :D

    1.   Как протича една (твоя) подготовка за състезание?

    М.К.: В трупане на теоретични знания, в решаване на задачи от предишни издания на състезанието и в решаване на нестандартни задачи, които да подобрят логическото ми мислене.
    М.П.: Обикновено подготовката си тече(ше) целогодишно. 1-2 седмици преди състезанията просто започвах (още) по-целенасочено да решавам задачи. Любимите ми ресурси бяха американски (USACO-та) и хърватски (COCI-та) задачи. Всички on-line състезания (topcoder, codeforces, usaco, coci) също бяха добри тренировки и гледах да участвам, когато имам възможност. Чувал съм, че някои хора сядат и решават стари теми от състезания във времево ограничение от 5 часа, но за това се иска още по-голяма дисциплина и при мен това работеше по-малко. Летата обикновено са най-добрият момент, в който може да се напредне бързо и ударно, така че е добре да се оползотворяват максимално.

    1.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

    М.К.: Това, че чрез различни програми и приложения улеснява значително живота на хората.
    М.П.: Най-известните/популярните/hype-нати неща, за които се говори в момента, са свързани с изкуствения интелект и машинното самообучение (Machine Learning).
    Интересно може би би било приложението на информатиката в областите на здравеопазването, образованието и развитието на по-изостанали райони по света.

    1.  Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?

    М.К.: Летяща кола.
    М.П.: В близките години работата в областта на Machine Learning-а ще продължи. Има доста компании, които работят по създаването на самоуправляващи се коли (Self-driving cars). Друга гореща тема е виртуалната и добавената реалност (Virtual Reality / Augmented Reality).
    Аз лично очаквам до 5-10-15 години да се намери сериозно приложение и в областта на здравеопазването, но поради някаква причина за това се говори и пише по-малко.

    1.  Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?

    М.К.: Недостатъците на българското образование са много – късното започване на изучаването на информатика в училище, недостатъчният брой часове, неподходящо подбраните теми в учебните програми на МОН, липсата на добри учители и липсата на средства в бюджетите.
    М.П.: В училище – малкият брой часове за изучаване на информатика предполагам. Честно казано IT образованието, което получих в МГ-Варна, беше на не лошо ниво. Единствено може би съжалявам за това, че след училище си останах с доста ограничена представа за това що са компютърни науки и какво е важно да се знае. Чак след като влязох в университета започнах да виждам по-широка картина.
    В български ВУЗ не съм бил, така че не мога да дам обективна оценка. Предполагам малко се губи връзката в това студентите да разберат какъв е смисълът на това, което им се преподава.
    Съществува дебатът, че в българското IT образование няма достатъчно практика, но според мен това е въпрос повече на лична мотивация и желание за развитие (също така някои области на компютърните науки са изцяло теоретични и това на някои хора им харесва). Според мен голям проблем е липсата на мотивация и високи цели на достатъчно голям процент от учениците и студентите (има и изключения естествено).

    1.  Къде може да те срещне най-често човек?

    М.К.: В училище, а през останалото време съм пред компютъра вкъщи.
    М.П.: Тази година съм най-често в компютърната лаборатория в Кеймбридж, библиотеката, в стаята си, или в една от стаите за учене в колежа. Boring, I’m sorry.

    1.  С кой известен учен би искал да срещнеш?
      М.П.: 
      Миналата година (вече по-миналата, бел.ред.) веднъж видях Стивън Хокинг докато си вървях в Кеймбридж. Предполагам би ми било интересно да слушам някоя негова лекция на живо. 

    2. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    М.К.: Сигнален пистолет.
    М.П.: Нож.

    1.  Любимият ти научен виц?

    М.К.: Програмист към пианист: - Много сериозна клавиатура имаш - с цели 89 клавиша. Обаче, това дето shift-a го натискаш с крак - е, т'ва вече е яко!

    М.П.: Тъй като ми отне време да намеря поста с вицовете, публикувам няколко. Credits to Facebook стената на Юлия Маркова и съответните коментиращи.

    Q: What did the male magnet say to the female magnet? A: From your backside, I thought you were repulsive. However, after seeing you from the front, I find you rather attractive.
    Spends 5 years of his life studying physics. Laws of physics change.
    Physics puns are no joke. It’s a relatively dark matter.

    И един тъп информатичен виц: There are 10 types of people: those who understand binary, and those who don’t.

    1.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

    М.К.: Първата ми учителка по математика г-жа Росица Коева и преподавателя ми по информатика г-н Младен Манев (поклон пред паметта му).

    1.  "Мисля, следователно съществувам" - Съществувам, следователно..?

    М.К.: Създавам.
    М.П.: Създавам.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    М.К.: Компютърни игри, разходки със семейството и кучето ни.
    М.П.: Спорт!!!

    1.  Кокошката или яйцето?

    М.К.: Определено е яйцето. А то как се е появило без кокошката? Е, това вече е загадка. 
    М.П.: Кокошката.

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    М.К.: "Hall of Fame" на The Script ft. Will.i.am
    М.П.: Swedish House Mafia – Don’t you worry child

    1.  Последната книга, която прочете?

    М.К.: "Сборник от задачи по геометрия за факултативна подготовка".
    М.П.: “Zero to One” на Peter Thiel

    1.  За какво никога не ти остава време?

    М.К.: За спортуване.
    М.П.: За спорт.

    1.  Любим предмет в училище/университета?

    М.К.: Естествено информатика.
    М.П.: Бих ги определил като направления – Machine Learning и компилатори/компютърна архитектура.

    1.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    М.К.: Семейство, приятели и споделена любов.
    М.П.: Здраве, храна, вода, сън, сигурност, приятели, любов и нещо интересно за правене. Намирам Maslow’s hierarchy of needs за доста правдоподобен модел в общия случай.

    1.  Благородно завиждам на....

    М.К.: Успехът на другите трябва само да те мотивира, а не да те кара да завиждаш, дори и благородно.
    М.П.: Хората, които са по-продуктивни от мен.

    1.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    М.К.: Не. Всъщност не съм се и опитвал.
    М.П.: Не.

    1.  Судоку или кръстословица?

    М.К.: Кръстословица.
    М.П.: Кръстословица, но със судокутата се справям по-добре.

    1.  Какво ти предстои до края на академичната година?

    М.К.: Да участвам в много състезания, да се срещна с прекрасни хора и да отида на много нови за мен места. Така да се каже, най-интересното тепърва предстои.
    М.П.: Изпити и да напиша дипломната си работа.

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    М.К.: Моите преподаватели и семейството ми – това са хората, които стоят винаги зад мен. Без всички тях, аз нямаше да бъда човекът, който съм в момента.
    М.П.: Родителите ми, сестра ми, всички учители, които са ме обучавали, и приятелите ми :D

    1.  И поздрав за събеседника ти (изненада е)?

    М.К.: Да бъде здрав и да постигне това, което си е поставил като цел през годината.
    М.П.: Здраве и късмет. Олимпийските състезатели по информатика не мисля, че имат нужда от по-специални пожелания. 

    1.  Съвет към другите/младите състезатели?

    М.К.: Да се развиват, да са смели и да поемат рискове. Както и никога да не се отказват пред трудностите.
    М.П.: Да са упорити и търпеливи.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С КАЛОЯН И ЦАНИМИР, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.

    1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
    Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.

    1. В момента се занимавам с …

    К: Експерименти по докторантската ми работа.
    Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.

    1. Как те наричат приятелите?

    К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
    Ц: Цани.

    1. Последното международно състезание, на което участва:

    К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
    Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К: Трябва да се разсъня.
    Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”

    1. А на деня след това?

    К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
    Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
    Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.

    1. На кого се възхищаваш?

    К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
    Ц: Илон Мъск!

    1. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
    Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!

    1. А пък ти взеха...?

    К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
    Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.

    1. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
    Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.

    1. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
    Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.

    1. Любим момент/ история от състезание?

    К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
    Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!

    1. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
    Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.

    1. Защо астрономия?

    К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
    Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.

    1. Опиши астрономията с три думи!

    К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
    Ц: Вход към астрофизиката.

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
    Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.

    1. Астрономите са готини, защото…

    К: Са нощни птици!
    Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…?

    К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
    Ц: Писмеността.

    1. Астрономия или астрофизика?

    К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
    Ц: Астрофизика.

    1. Плутон планета ли е?

    К: Не.
    Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.

    1. Любимо съзвездие?

    К: Орион.
    Ц: Ралица.

    1. Вярваш ли в извънземни?

    К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни. 
    Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.

    1. А в зодии?

    К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.

    Ц: Не. Този въпрос е обиден.

    1. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
    Ц: Комунистическо.

    1. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
    Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.

    1. Родното ти място?

    К: София.
    Ц: Перник.

    1. Любимо занимание/хоби?

    К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
    Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.

    1. За какво мечтаеш?

    К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
    Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
    Ц: “Не знам.”

    1. В какво се крие красотата на науката?

    К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
    Ц: В това, че всичко друго е грозно.

    1. Какъв си бил в предишния си живот?

    К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
    Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!

    Ц: Не.

    1. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    К: Машина за телепортиране!
    Ц: Метална тенджера със семена.

    1. Кокошката или яйцето?

    К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
    Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.

    1. Театър или кино?

    К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
    Ц: Кино.

    1. Планина или море?

    К: Планина.
    Ц: Морета на Марс!

    1. Изгрев или залез?

    К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
    Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    К: Участие в конференции.
    Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
    Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.

    1. Пожелай ни нещо!

    К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве! 
    Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.

    1. Съвет към младите състезатели?

    К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
    И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“

    Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.

     

  • Пенчо Бейков и любовта към науката

    Пенчо Бейков  има 12 медала от национални и международни олимпиади и състезания. 22-годишният Пенчо се занимава с химия от 7 години. (В момента е студент по медицина в Софийския университет, бел.ред.) Признава, че любовта му към природната наука е голяма, интересът му към химията се заражда случайно.

    Всичко започва, когато е ученик в седми клас и все още се колебае каква гимназия да избере и какво да учи. “В последния момент реших да се явя на състезанието “Талантлив химик”, и то не защото имаше определена причина, а защото и другите решиха да ходят.”

    До онзи момент Пенчо харесва химията, но не смята да се ориентира към нея по-сериозно. След състезанието нещата се променят: “Помня, тогава закъснях за час и моята госпожа тогава по химия, госпожа Закарян, дойде при мен: “Искам да те поздравя за успеха, понеже ти имаш над 5.50 на “Талантлив химик” и с тази оценка можеш спокойно да кандидатстваш в НПМГ.” - Така Пенчо влиза в Националната природо-математическа гимназия без изпит.

    “Там попаднах в една страхотна среда, която предразполага наистина хората да се занимават по-задълбочено с химия и с другите природни науки биология, физика, математика също. Вече оттам започна истинският ми интерес към химията, към състезанията, национални и международни.”

    Пенчо започва активно участие на състезания по химия в България и по света. Става лауреат от национални олимпиади и състезания по химия. Носител е на бронзови отличия и най-голямото му постижение - сребърен медал от международна олимпиада по химия в Азербайджан през 2015 година.

    На въпросите колко медала има и кои са му най-ценните, Пенчо отговаря: “Имам 12 медала. В 11 клас започнах и с по-сериозните ми успехи. Тогава първият ми медал от международна олимпиада е, всъщност на Менделеевската олимпиада в Москва.”

    Съществуват две международни олимпиади по химия - Менделеевска и международна. В първата участват деца от страните от бившия Съветски съюз, както и някои други страни като България, Турция, Саудитска Арабия, а във втората деца от целия свят. На международна олимпиада по химия обикновено участниците могат да стигнат 300 от около 80 страни, казва ръководителят на Пенчо доцент Христо Чанев.

    “За да има успех в олимпиади и състезания, не само по химия, ключова е индивидуалната извънкласна работа. Тези форуми не разчитат на ученици, които са учили химия единствено и само в клас. Нивото е изключително различно. Пенчо за годините направи изумителен възход. Далеч надмина това, което ние очакваме. Един изключително четящ човек.”, споделя Христо Чанев, ръководител на националния отбор по химия. 

    На въпроса кой е любимият му елемент Пенчо отговаря: “Въглеродът е любимият ми елемент, защото все пак той е основата на органичната материя, която изгражда всичко живо около нас.”

    Пенчо постига успехите си по химия в България и за радост на всички решава вместо да завърши висшето си образование в чужбина, да остане в родината. Решава да избере България, защото знае, че “всяко начинание по принцип е много трудно, но в последствие усилията, които си вложил, наистина си заслужават и ти се отплащат за това.”

    Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през декември/2015 в предаването “Преди обед” на БТВ.

  • БЪЛГАРСКАТА ОЛИМПИЙСКА СЛЕДА

    "За какво се сещате първосигнално, когато чуете “български олимпийски успехи”? За Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова? Да, но не само! В едни по-различни спортове - тези за ума, българите оставят своите следи вече 60 години. Става въпрос за националните и международните състезания, които също наричаме олимпиади, а сферата, в която сме най-силни, е тази на природните науки. Химия, физика, биология, математика, информатика, астрономия, астрофизика. Звучат сякаш твърде далеч, а малко известен факт е, че българските ученици стоят с успехите си редом до тези на САЩ, Китай, Русия.

    Знаете ли, че първата международна олимпиада по природни науки е тази по математика? Още през 1959 г. се поставят основите - в Румъния, а България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата по математика от създаването ѝ до днес. Към 2017 г. страната ни е участвала 58 пъти и е била домакин два пъти - 1966 - София и през 1975 в Бургас. Още много интересни факти за българската олимпийска следа ни съобщават от СООПН - Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки.

    Всяка година около 60 ученици от гимназиална възраст участват в над 15 от най-елитните международни форуми по природни науки. Активният сезон е лятото, когато са съсредоточени най-важните финални кръгове, и то не на всеки 4 години, а абсолютно всяка година. Усилията от страна на състезателите, досущ като при спортистите, са ежедневни, целогодишни и изискват изключителна амбициозност, постоянство и отдаденост. Изключително важна роля имат и техните “треньори” - ръководителите - елитни преподаватели от водещите гимназии, университети, БАН. Научните олимпийци имат и друга допирна точка с колегите им от спортната арена - условията на труд често не са такива, каквито би трябвало да бъдат, за да могат децата да се подготвят редовно и качествено. Вече бивши състезатели разказват, че се е случвало на практическия кръг от Международна олимпиада да се сблъскат за пръв път с някой уред, невиждан в българските лаборатории.

    Факт е обаче, че резултатате на въпреки са налице - общо 821 медала от 1959 към момента, като само 95 от тях са от изминалия сезон 2016/2017. Фернандо Магелан пропътува повече от 60 000 км в околосветското си пътешествие, цялата обиколка на Земята е повече от 39 000 000 км, има 7 континента, 194 държави и близо 500 планети. През IX век България за пръв път достига територии на три морета. Днес обаче нашите научни откриватели достигат дори отвъд звездите и Космоса."

    Цялата статия прочетете на VarrioSport.bg.

     

  • Д-Р БИСЕРКА ЙОВЧЕВА: "EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация!"

    Бисерка Йовчева е главен асистент в Катедрата по компютърна информатика в Шуменския университет. Доктор по методика на преподаването по информатика. Чете лекции по програмиране и теория на графите. Преди всичко обаче Бисерка Йовчева е учителка, треньорка на българския отбор по програмиране. В частната Школа „А & Б“ в Шумен тя обучава и тренира млади програмисти от цялата страна - дистанционно и на място. 

    Бисерка Йовчева, заедно с проф. Красимир Манев и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН),  е инициатор на EJOI – първата европейска младежка олимпиада по информатика, която ще бъде проведена в България от 7 до 13 септември. В нея ще участват 23 европейски държави и 96 състезателя. 


    • Защо eJOI е важна за страната ни? И защо Младежка?

    България е инициатор и създател на Първата Международна олимпиада по информатика. Освен това нашите информатици се нареждат на пето място в неофициалното класиране за всички времена. В Топ 20 на света вече има четирима българи: Христо Венев (който е втори), Румен Христов, Енчо Мишинев и Ростислав Руменов. Успехите ни се дължат на много добрата подготовка на нашите състезатели и създадената система за откриване и подготовка на млади таланти в областта на програмирането. Всичко това съвсем естествено показва защо ние инициирахме еJOI. Освен това тази идея отново поставя България в елита на държавите, подготвящи отлични кадри в областта на Информационните технологии.

    През годините стана ясно, че за да се подготви един добър състезател (в частност - добър програмист) са необходими около 4-5 години усилен труд, както на обучаемия, така и на неговите учители и треньори. Това изисква голямо себеотдаване, подготовката е трудна, а детската психика е такава, че ако не се виждат реални резултати, много скоро интересът спада. Макар да има много международни състезания за ученици в гимназиална възраст, но освен Международния Есенен Турнир в Шумен и Балканската Младежка Олимпиада по Информатика (които са в доста ограничен обем), няма други международни състезания за “малки” ученици (до 15 години). Тази олимпиада ще ги мотивира и ще помогне за по-добрата им подготовка.

    • Какво се надявате да постигнете с учредяването на олимпиадата?

    Ще предоставим на малките състезатели платформа за изява, като по този начин ще повишим тяхната мотивация. Освен това ще издигнем авторитета на България сред Европейската и Световната ИТ общност.

    Преди всичко отличната работа на хората, които се занимават с подготовката на нашите национали. Това са хора ентусиасти, които със знанията и възможностите си биха могли да се реализират на много престижни и високо платени позиции в различни ИТ фирми, но те са приели като своя мисия работата с младите хора - бъдещи програмисти и посланици на страната ни по света.
    Ако се загледате в класиранията на национални състезания, ще видите, че се очертават няколко центъра за подготовка в страната - Варна, Шумен, Ямбол, София, Пловдив, Плевен и др. Единствено в България има програма за подготовка на малки ученици  (от 10-11-годишна възраст)  по програмиране, независимо че тя не е включена в учебната програма на училищата. При подготовката се използва уникална методика, известна под името “Спираловиден подход в обучението по програмиране”, която през 2008 година беше представена в моята дисертация. Всичко изброено, както и подкрепата на ИТ бизнеса и МОН, са предпоставка за нашето отлично представяне. Все пак да не забравяме нашите отлични, неуморни, умни и амбициозни деца, които правят всичко това възможно.

    • Какъв е потенциалът на българските състезатели по информатика на състезанията - като цяло?

    Както вече казах, България се нарежда сред страните, показали най-високи резултати в състезанията по информатика и се надяваме, че и тук ще запазим тази тенденция.

    • Как върви подготовката и организацията?

    За сега всичко е по план :) Подготвяме едно страхотно състезание за участниците в него. Получихме мощна подкрепа от бизнеса и от редица държавни и обществени институции. Не искам да изброявам, за да не пропусна някого, но сме благодарни на всички, особено на нашите златни спонсори - Фондация "Америка за България", Абритес и Телелинк, както и на МОН, за това, че застана зад идеята и я прие като своя. Всички министри в периода на организация, като започнем от Меглена Кунева, която направи възможен старта на олимпиадата, преминем през проф. Николай Денков, и стигнем до сегашния министър Красимир Вълчев, са подкрепяли нашето начинание и са съдействали максимално за реализацията му.

    • Какво ви остава в предстоящия месец до състезанието?

    Много работа!!! По организацията, по подготовката на отбора - все пак има мой Шуменски състезател в българския отбор и аз трябва да обърна внимание на подготовката му. Предстои уточняване на всички дейности, подготовка на материали, вече работят научния и технически комитет, трябва да се решат проблемите с настаняването, храненето и забавленията на нашите гости. Подготвили сме им много интересни изненади и приятни преживявания в часовете извън състезанието. Всичко това обаче изисква още много работа на целия екип.

    • А какво следва след eJOI - в личностен и академичен план?

    EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация. Но аз имам пред себе си и други цели, така че веднага след този се заемам с реализацията на другите си проекти. В момента не искам да ги споделям, защото са на много начален етап - има време. Като цяло оставам вярна на това, на което съм посветила живота си - децата и тяхната подготовка по информатика. Естествено ще продължим работата в Школа А&Б заедно с моите колеги, с които сме заедно и в EJOI.

     

    Вижте още:

    ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ДО EJOI - ЕВРОПЕЙСКА МЛАДЕЖКА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

    КОГАТО ДА СИ УЧИТЕЛ Е ИСТИНСКО ПРИЗВАНИЕ И СТРАСТ – ИНТЕРВЮ С БИСЕРКА ЙОВЧЕВА

    ЗЛАТЕН И ТРИ БРОНЗОВИ МЕДАЛА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

     


  • ХРИСТО, СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ХИМИЯ: "ВСЯКО ТВОЕ СЪЕДИНЕНИЕ Е ДЕТЕ, ЗА КОЕТО СЕ НАДЯВАШ ДА СТАНЕ ГОЛЯМ ЧОВЕК И ДА ОСТАВИ СЛЕДА"

    Казвам се Христо Пламенов Върбанов и съм на 33 години. Завърших НПМГ, специалност “Химия”, през вече далечната 2003 г. Следващите стъпки бяха магистър по фармация (МУ София) и докторантура по химия във Виенския университет. След 2.5 години постдок в Лозана, Швейцария, сега съм обратно във Виена и за момента работя във Виенския университет като изследовател по проект в областта на медицинската химия (разработване на противоракови метални комплекси). Тази и следващата година са от изключителна важност за мен с оглед на професионалното ми развитие. Предстои да взема някои важни решения, които ще определят бъдещия ми път в науката и живота. 


    И в България, и в Австрия има големи разлики между отделните училища. Като цяло впечатлението ми е, че повечето австрийски студенти влизат в университета със слаби познания по химия… Ако сравнявам с това, което съм учил и научил в НПМГ, мога смело да кажа, че в НПМГ се получава много по-солидна подготовка по природните науки, отколкото в повечето австрийски училища. Обратно, австрийските професионални училища дават по-добро образование отколкото родните техникуми/професионални гимназии. Западноевропейските университети имат две основни предимства спрямо българските: 1) по-добра материална база; 2) по-голям брой мотивирани студенти и преподаватели. В Австрия висшето образование е безплатно (семестриална такса от 17 евро) и за повечето специалности няма приемни изпити (достатъчно е да си изкарал матура). Това води до доста проблеми и като цяло снижаване на качеството на образование, както и на удължаване на времето, което студентите прекарват в университета преди да се дипломират.

    Аз завърших висшето си образование в България и не съжалявам за това; когато човек е мотивиран, има начин да получи много и от българското висше образование, въпреки многото му недостатъци и по-бедна материална база. На ниво докторантура и като цяло научно-изследователска дейност разликите между България и Европа са големи - и за съжаление не в полза на България.  

    Олимпиадите и съзтезанията ми дадоха много като познания, преживявания, запознанства, личностно израстване, състезателен дух, ентусиазъм. Не мисля, че са ми взели нещо. Те бяха и важен стимул да се развивам, както и истинска проверка какво съм научил и какво мога. Това, на което учат подобни преживявания, са: воля, дисциплина, състезателен дух, развитие на аналитичния ум, последователност, здравословна доза амбиция. Най-много харесвах времето след края на състезателния ден и преди научаването на резултатите. Докато учителите проверяваха какво сме сътворили, ние разпускахме, разхождахме се.
    Най-важното за един състезател е мотивацията му, желанието и интереса към съответната наука, неговия хъс; естествено, всичко това трябва да е подплатено с постоянство и трудолюбие.

    В НПМГ съществува традицията настоящи и бивши олимпийци (ученици от по-горен клас, както и бивши ученици) да участват в подготовката за олипиaди на бъдещите олимпийци. Това според мен е много ценно, защото новата генерация олимпийци получава много от техните батковци и каки: не само като споделен опит и познания, но и като мотивация и вдъхновение.
    Доста неща се промениха и подобриха в организацията и подготовката за олимпиади през последните 10-15 години. Когато аз бях олимпиец, до последно не се знаеше дали ще се намерят пари да отидем на международна олимпиада; накрая се наложи да пътуваме с автобус. Добре че олимпиадата беше в Атина; не знам как бихме отишли, ако беше в Канада, например. Следващи подобрения биха дошли, и ако в организацията на олимпиади и подготовката за тях участват само мотивирани хора с много ентусиазъм.

    На 5-6 годишна възраст ме занимаваха няколко „професии”, сред които изобретател, оптимизиране на градския транспорт и създаване на нови линии и донякъде готвач..... В интерес на истината и 3-те неща са свързани с химията по някакъв начин. Какво бих отговорил сега? Като изследовател и учен в момента съм поставил този въпрос на ново изследване, чиито резултати очаквам да станат ясни към края на годината. :)
    Бъдещето в академичната наука в днешно време е като цяло несигурно и трудно предсказуемо. Системата не функционира особено добре, повечето неща се правят на парче... проекти за 1-3 години, базирани повече на „модни” тенденции, отколкото на реaлни нужди, възможности, експертиза на съответния екип от учени.... Моето желание е да създам своя научно-изследователска група, в която да продължа да развивам проектите над които работя в момента; да имам дълъг времеви хоризонт за работа, който позволява развитие на идеите ми.

    В 7-ми клас участвах на олимпиaдата по химия, с която и влезнах да уча специалност химия в НПМГ... Всичко това, в голяма степен предопредели и личния ми живот, приятелите, връзките ми... следване, заминаване в чужбина.
    “Химията е океан от знания”, казваше моя учител в гимназията....та, трудно е да се обхване само с три думи. Вълнуваща, магична, красиво логична. Винаги съм имал слабост към природата и към изучаването й (още от дете), химията ме привличаше още преди първия ми сблъсък с нея... Спомням си впечатлението, което ми оставяха сцените с химични опити или алхимични лаборатории в анимационните филми, които гледах като дете. Впоследствие природните науки ми бяха любимите и най-интересни предмети в училище. Спомням си и първия ми учебник по химия (за 7-ми клас).... С какъв интерес четях историите за това как са открити алкалните, алкалоземните и халогенните елементи... те ме поглъщаха и ги бях прочел още преди да стигнем до тези теми в клас. Друго, което ме впечатли от сблъсъка с първия ми учебник по химия, беше, че химията освен всичко друго има и свой структуриран език: знаците на химичните елементи са буквите, съставящи азбуката на химията, формулите на химичните съединения, думите, а химичните уравнения, изреченията... и всичко това също подлежи на свои собствени правила на синтаксис и морфология.

    Химията, за разлика от останалите природни науки, не само изучава природата, веществата създадени от нея и природните процеси, но и сама създава обекти, които да изучава. Да проектираш, след това създадеш (синтезираш) дадено вещество (химическо съединение), след това да го охарактеризираш (като структура и свойства) и накрая да го изследваш за приложението, заради което си го създал или да му откриеш ново приложение... всичко това е невероятно вълнуващ процес, а всяко съединение, което ти си “създал” и “възпитал”, е по някакъв начин твое дете, за което се надяваш да стане голям човек, който да остави следа.

    Всеки раздел на химията носи своята красота и логика и има аспекти, които ме вълнуват. Най предпочитаните ми дялове са и тези, които познавам най-добре, и с които е свързана работата ми: медицинска химия, координационна химия и неорганична химия.
    Любимият ми химичен елемент е платината (Pt) - уникален и с много, много приложения: в катализата, бижутерията, електрохимията. Повечето хора свързват платината основно с това че е благороден и скъп метал и не подозират, че платинови комплекси са едни от най-успешните противоракови лекарства. Всъщност, покрай изследователската дейност, свързана с разработване на платинови комплекси с противотуморна активност се зароди и моята връзка с платината, с която сме неразделни вече 12 години.

    Най-интересното за мен откритие в химията е периодичният закон и периодичната система (Д. Менделеев, 1869). Това откритие само по себе си е ядро на разбирането на логиката на химията. В моята област бих отличил откриването на противотуморната активност на cisplatin (B. Rosenberg, 1965) и впоследствие превръщането му в едно от най-успешните противоракови лекарства.
    Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, за моята област това би бил ефективен химиотерапевтик срещу проблемни тумори (например, рак на панкреаса); по-добър модел за изследване на нови кандидати за противоракови лекарства, които намаляват изследванията с животни и броя на жертваните животни.
    А извън медицинската химия: изобретение, което намалява чудовищния отпечатък на човека  върху природата и околната среда (например, обезврежда/разлага тоновете безрасъдно изхвърлен боклук или отровни газове). Макар че в това отношение най-голямата промяна би била дошла, ако можеше да се изобрети средство, което да промени мисленето на масата от хората, така че глупостта и егоизма да отстъпят място на разума и на разбирането, че и други живеят на тази земя...

    В свободното си време обичам да ходя на планина, да се срещам с приятели, да се разхождам из града, да посещавам нови места, да ходя на театър, да слушам музика; имам и слабост към обществения транспорт (особено релсовата му разновидност) и на всяко ново място на което отивам разучавам транспортната схема, какви трамваи, влакове, метро има.
    Слушам основно рок и филмови композиции, близо 50% от музиката на компютъра ми е българска, като една от любимите ми групи е ФСБ. От филмите харесвам комедии, детективски истории, някои филми за супергерои, анимации, филми като „Красив ум“; голям фен съм на „Досиетата X“. Книги: от класически, през детективски, до автори като Ричард Бах и Хорхе Букай.


    Онлайн източници на научна информация, които Христо препоръчва:

    • https://scifinder.cas.org/ - Основен онлайн научен източник на информация и на търсене на такава (извън Гугъл), е SciFinder (не е безплатен, но повечето университети имат лиценз) :
    • Друго, което бих препоръчал, е да се абонирате да получавате заглавията на новите статии, които излизат в основните  списания във вашата област (областта, която ви интересува). По този начин всяка седмица получавате e-mail с всички заглавия (+ абстракти) на последните публикации излезнали във вашта област (безплатно).
      Аз съм се абонирал основно за списания на RSC (http://pubs.rsc.org) и ACS (http://pubs.acs.org)
  • ЗЛАТНАТА МЕДАЛИСТКА ТИНА: "Лингвистът трябва да бъде широко скроен и да се наслаждава на разнообразието от култури и езици по света."

    Казвам се Тина Владимирова и съм на 18 години, тази година завършвам Софийската математическа гимназия и съм олимпиец по математическа лингвистика. До момента съм участвала в три Международни олимпиади по лингвистика, на които съм спечелила два сребърни медала, както и в две Традиционни всерусийски олимпиади по лингвистика, от които съм носител на сребърен и златен медал. В идните месеци ми предстои участие в 15. МОЛ в Дъблин, Ирландия.

    Последно участвах в тазгодишната Традиционната всерусийска олимпиада по лингвистика в Санкт Петербург, където спечелих диплом I степен. Може би най-вълнуващото и най-запомнящото се състезание за мен беше 13. МОЛ, която се проведе в Благоевград. Когато разбрахме, че МОЛ ще се проведе в България, първоначално бяхме малко скептично настроени – голяма част от вълненията около международните олимпиади са свързани с пътуването до някоя далечна и екзотична дестинация. Впоследствие преживяването се оказа ключово както за сплотяването на отбора, така и за популярността ни сред чужденците – завързахме много приятелства, голяма част от които започнаха покрай темата за българската култура и език. Още повече че тогава беше едно от най-силните представяния на българския отбор в историята на МОЛ – спечелихме 7 медала, сред които беше и моят първи от международно състезание.

    Едно от най-важните неща, които олимпиадите ми дадоха и продължават да ми дават, са контактите – връзките с интелигентни хора, които споделят интересите ми, усещането, че принадлежа към една общност. Освен това ме научиха на дисциплина и отдаденост, както и да успявам да се мобилизирам и да давам всичко от себе си в деня на състезанието. Още нещо, върху което повлияха състезанията, е начинът ми на мислене – усвоих качеството да разпознавам проблеми, да виждам една ситуация от всички страни и да търся креативни решения, без да се отказвам. Не мога да се сетя за нещо, което състезанията да са ми отнели, освен евентуално... свободно време през лятото. Но цената си струва.
    Олимпиадите могат да се превърнат в доста ценно преживяване за един млад човек. Освен че ни учат как да работим по-добре в екип и да полагаме максимални усилия, те със сигурност разширяват светогледа – всичките познанства с хора от разнообразни страни и култури определено обогатяват начина, по който човек възприема света.

    Първото нещо, което ме грабна, когато чух за математическата лингвистика, беше припокриването на математика и език в една дисциплина. Още повече и това, че не бях чувала за нея преди, за мен тази наука беше напълно непозната. След като се запознах с материята, най-много ми допадна това, че задачите са самодостатъчни – човек трябва да разчита само на собствената си способност да разсъждава (и на натрупания опит от вече решени задачи). За да бъде човек добър в математическата лингвистика, му трябват като цяло умение да мисли логично, но и нестандартно, да бъде наблюдателен, за да открива отношенията между на пръв поглед независими едни от други явления, да бъде широко скроен и да се наслаждава на разнообразието на културите и езиците по света.

    Лингвистиката е най-общо наука за езика. Математическата лингвистика позволява представянето на дадено езиково явление чрез формални математически и логически модели. В една задача по математическа лингвистика решаващият трябва без предварителни знания за съответния език, по пътя на логиката, да открие явлението, около което е построена задачата (често става въпрос например за образуване на конкретен вид форми на някои думи, за конструиране на изречения, за звукови промени и пр.) От съответните примери в условието решаващият трябва да изведе правила, които след това да приложи в контролните примери като доказателство, че е разбрал как работи явлението.

    Говоря английски и немски език на сравнително високо ниво, някога съм учила и съвсем малко руски. За мен би било най-интересно да уча езици, възможно най-различни от тези, които вече знам. От една страна имам желание да опозная езиците на източна Азия, но са ми любопитни също така и изкуствените езици, като например есперанто и лоджбан.

    През всичките години, в които съм се занимавала с математическа лингвистика, съм научила изключително много както от учителите в школите, така и от лекторите, но определено доста полезно за мен е било и общуването с по-опитните състезатели. Благодарна съм на всички тези хора, че винаги са ме подкрепяли и са осигурявали възможно най-добрите условия за развитие.

    Както всички завършващи, не разполагам с особено много свободно време, но при наличие на такова, се старая да го оползотворявам максимално. Най-често свиря на пиано или чета книги, а отскоро се занимавам и със салса. При подходящи условия навън карам ролери. За мен музиката е начин на живот – когато не свиря, слушалките са в ушите ми през цялото време. Слушам най-различни жанрове: от рок и метъл през класика до дъбстеп. Фен съм и на българския ъндърграунд хип-хоп.

    Пожелавам на СООПН да продължава да подкрепя всичките талантливи деца на България и да им дава възможности да се изявяват.


    Три онлайн научни източници на информация, които Тина препоръчва:

    • khanacademy.org
    • academia.edu
    • youtube.com

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни