Последни блог постове

  • ЕНЧО МИШИНЕВ, многократен медалист по информатика: "Макар резултатите да са важни, в дългосрочен план се запомнят преживяванията"

    Енчо Мишинев е дванадесетокласник в математическата гимназия “Атанас Радев”, гр. Ямбол. Още от 6-ти клас е състезател в областта на състезателната информатика, утвърждавайки се като неколкократен златен и сребърен медалист от Международната и Балканската олимпиади, Централноевропейската, Традиционна руска олимпиади и Romanian Master of Informatics.

    Последното международно състезание, на което взех участие, е Международният турнир по информатика в Шумен. Иначе беше много добра година и в състезателен, и в личностен план. Не мисля, че е имало нещо, за което да не ми остане време.
    В момента се концентрирам върху кандидатстването си в университет, но се старая и да поддържам добра форма за състезанията по информатика. В по-близък план очаквам отговори от университетите, в които съм кандидатствал, а в по-дългосрочен: и аз не зная, тъй като не знам какво да очаквам от евентуалното образование в чужбина.

    “Образование - тук или зад граница?” -  Зад граница. Не съм запознат с това каква е ситуацията в други науки, но за информатиката многократно съм чувал (и от хора, учещи в България), че просто образованието тук не е на ниво.

    Като ме питаха какъв искам да стана, сменях решението си много често. Спомням си, че доста пъти съм отговарял полицай. От много години обаче твърдо отговарям програмист и не смятам да променям решението си вбъдеще.

    Спомням си, че на първата ми международна олимпиада в Австралия през 2013-та, по време на първия състезателен ден, организаторите трябваше да преследват някакво животно подобно на опосум, което се беше вмъкнало и тичаше изпод масите на състезаващите се участници.

    Едно от най-важните неща, които състезанията предоставят, e възможността да пътуваш и да се срещаш с много различни хора. Ще ми се да бях осъзнал по-рано, че макар резултатите да са важни, в дългосрочен план се запомнят преживяванията. Много полезно е да общуваш с хора от съвсем различни места, за да осъзнаеш колко всъщност си приличаме всички.

    Информационната наука е сравнително нова, така че има много възможности за развитие. Надявам се областта на изкуствения интелект да се развие до толкова, че да може да бъде прилагана практично в ежедневието.
    Технологичната еволюция много улеснява ежедневния живот и недостатъци почти няма. Много хора смятат, че напредването на технологиите пречи на отношенията между хората, но аз мисля, че е тъкмо обратното. Все пак в днешно време няма никакъв проблем да поддържаш активна връзка със семейство и приятели, които са на хиляди километри от теб.

    След 50-100 години според мен ще има много развития в технологиите, но плавни. Вероятно ще имаме малка колония на Марс, компютрите ще са много по-мощни, космическите кораби ще са много по-бързи. Надявам се също глобализацията да е силно напреднала.

    През свободното си време не правя нищо особено - излизам с приятели и играя видеоигри. Харесвам различни филмови жанрове като най-вече комедии и психологически трилъри. Музика харесвам почти всякаква, а книги, да бъда честен, чета рядко. През лятото обичам да играя тенис на корт.

    “Какво би посъветвал младите олимпийци?” - Просто да се отдадат на това, което им е интересно. Успехите ще дойдат сами.

  • Из архивите: VIII Международна олимпиада по математика, България 1966 г.

    Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Министерството на народната просвета и на ЦК на ДКМС от 1 до 14 юли 1966 г.  да организират и проведат в София, България, VIII Международна олимпиада по математика за ученици от средните училища.

    Изграждат се: организационен комитет на олимпиадата под председателството на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, оперативен комитет за олимпиадата с ръководител проф. Алипи Матеев и секретар Стоян Будуров, група за координиране с ръководител проф. Боян Петканчин и редица технически комисии.

    Организационният комитет отправя покана за участие до 14 страни - от социалистическия лагер и Финландия. Отзовават се да участват в олимпиадата 9 държави - Народна Република България, Германска демократична република, Монголска народна република, Полска народна република, Социалистическа република Румъния , Съветския съюз, Унгарска народна република, Чехословашка социалистическа република и Съциалистическа федеративна република Югославия.

    Съгласно уставно положение всяка страна участва с отбор от осем учиника и двама ръководители.

    Българската група ученици, както и на предните олимпиади, се съставя чрез подробен изпит, измежду предложените 36 ученика от 12 окръга, първенци на националната олимпиада: 

    1. Любомир Владимиров Михайлов, XI клас на 21 средно политехническо училище, гр. София, който получава на републиканския кръг на националната ни олимпиада 27 от възможните 40 точки, на на подробния изпит - 21 от 30 т.;
    2. Георги Колев Гаргов - XI клас на 114 средно политехническо училище, София, получава съответно 31 и 27 точки;
    3. Дечко Петров Матев - XI клас на I политехническа гимназия, Казанлък - 31 и 18 т.;
    4. Людмила Йорданова Кръстева - XI клас, II политехническа гимназия - Видин, 30 и 19 т.;
    5. Павел Сергеев Симеонов - XI клас на Политехническа гимназия “Гео Милев” - Плевен, 30 и 17 т.;
    6. Петко Иванов Казанджиев - XI клас, I политехническа гимназия - Казанлък, 40 и 19 т. (участва и на VII-ма МОМ);
    7. Раденко Тодоров Радков - XI клас, II политехническа гимназия - Русе, 40 и 16 т.;
    8. Христо Кръстев Христов - XI клас на II средно политехническо училище, Варна - 36 и 19 т.;

    За ръководители на нашия отбор се определят: проф. Спас Манолов от Висшия инжинерно-строителен институт в София - член на международното жури, и Костадин Петров - асистент в Софийския университет - педагогически ръководител.

    За VIII МОМ страните участнички представят 51 задачи. От тях оперативната комисия подбира 19, които предлага на международното жури, което пък се председателства от  проф. Алипи Матеев, декан на математическия факултет. Международното жури определя темите на състезателния изпит. За първия тур - 3 задачи: словесно-логическа (представена от СССР), планиметрия с тригонометрия (УНР), стереометрия (НРБ). За втория тур - 3 задачи: алгебра с тригонометрия (СФРЮ), алгебра (ЧССР), планиметрия (ПНР). За решение на задачите се определя по 4 часа на тур, за шестте задачи максималната оценка за един ученик е 40т., за отбор - 320, а за деветте отбора - 2880.
    На 5 юли 1966 в една от големите зали на Софийския университет става официално откриване на VIII МОМ с кратко слово на председателя, проф. Матеев.

    На 5 и 6 юли в същата зала се провежда състезателният изпит на олимпиадата. Ръководителите на отделните делегации проверяват и оценяват писмените работи на своите ученици, а български математици координират оценките на всички състезатели.

    Деветте състезаващи се колектива получават общо 2145 точки - 74% от възможните 2880 т. Най-добър успех има в решението на тригонометричното равенство, на която колективите набират 98%. Най-нисък успех се получава на задачата по стереометрия - 50% от възможните 504 т.

    Отделните ученически колективи се класират както следва:

    • Съветският съюз - 92%
    • Унгария - 88%
    • ГДР - 88%
    • Полша - 84%
    • Румъния - 80%
    • България - 74%

    НРБ - 238 т. (логическа - 38/48 т., планиметрия с тригонометрия - 50/56, стереометрия - 27/ 56 т., алгебра с тригонометрия - 35/40, алгебра - 29/56, планиметрия - 59/64 т.)

    • Югославия - 70%
    • Чехословакия - 67%
    • Монголия - 28%

    Интересно е да се отбележи, че на VIII МОМ всички отбори повишават успеха си в сравнение с миналата олимпиада - България с 45%, ГДР - с 33%, Полша - с 29% и тн.

    За учениците, постигнали висок успех на олимпиадата, междунородното жури определя три вида награди - дипломи: първа - от 40 до 39 т., втора - от 38 до 34 т., трета - от 33 до 31 т. Раздават се 13 първи, 15 втори и 11 трети награди.  Вън от тези награди журито определя за най-добре представилия се монголски ученик поощрителна награда.

    Единадесет са първенците на VIII МОМ, които набират по 40 т. Между тях особено изпъква работата на унгарския ученик Ласло Ловас.

    На VIII МОМ българската група ученици има амбицията да устоява математическата чест на своята родина - домакин на олимпиадата. Групата показва по-добър успех в сравнение с предишните години: 29% през 1965 г., 59% през 1964 г.

    Първенец по успех на нашия отбор е ученикът Георги Гаргов от София. Той получава 34 т. - т.е. 85% и достойно извоюва втора награда. Успех отбелязват и учениците: Людмила Кръстева от Видин - 33 т. (83%) и Петко Казанджиев от Казанлък и Владимир Михайлов от София с по 30 т. (80%), които получават трета награда.

    Закриването на VIII МОМ става на 13 юли в Аулата на Софийския университет. На тържеството присъстват участниците в олимпиадата, министърът на народната просвета, представител на ЦК на ДКМС, представители на някои посолства и на Съюза на учителите, председателят на физико-математическото дружество, видни наши професори математици, ръководни лица от МНП и отдел Просвета при СГНС, директори на училища, учители. Реч произнася Ганчо Ганев, министър на народната просвета и председател на организационния комитет на олимпиадата, слова произнасят още Ян Вишин (ЧССР) - от името на ръководителите на делегациите и Валтер Липе (ГДР) - от името на участниците.

    Участниците в олимпиадата се изкачват на планината Витоша, в София посещават мавзолея на вожда на българския народ Георги Димитров и музея на съпротивителното движение, разглеждат паметника на руските воини-освободители, паметника на Съветската армия, храм-паметник “Александър Невски”, присъстват на оперетен спектакъл. В четеридневна екскурзия гостите посещават градовете Търговище, Велико Търново, Варна, Несебър, Стара Загора, Пловдив. Любуват се нашето Черноморие, отдъхват в курортните комплекси “Дружба”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Боровец”. Разглеждат мавзолея на Владислав Варненчик и язовир “Искър”.

    (вж. още: "ИЗ АРХИВИТЕ: 1-ВА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, РУМЪНИЯ 1959 Г.")

  • Александър Даскалов, медалист по математика и лингвистика: "Състезанията ме научиха да си поставям цели и да се боря да ги изпълнявам"

    Той е  Александър Кирилов Даскалов, 27 год., завършил Бакалавър по Математика и Икономика в University of Warwick, UK, в момента работещ като Quant Trader в Tibra Trading в Лондон.

    В момента съм в Лондон - твърде грандиозни планове за следващата година нямам, основният акцент е върху пътуването - вече имам билети да посетя Австралия и Япония, надявам се по-интересни места предстоят. Заделил съм време и да се прибирам често и до България, разбира се.

    Основната причина да се учи зад граница е предимно свързана с по-разнообразните възможности за развитие - известните университети събират изключителни умове на едно място и създават много благоприятни условия за развитие. Животът в чужбина също така разширява кръгозора на младите хора и студентството е подходящ момент от живота на човек за впускане в подобно начинание. В България като че ли засега няма достатъчно силно изградена връзка между научния и частния сектор, за да се изгради среда, в която икономиката е задвижена от науката и има естествена ниша за реализация на млади, умни и амбициозни хора. Надявам се, че това е до време, и аз самият имам план да се върна в България до 30-годишна възраст.

    Три думи, с които да опиша математиката: точна, необятна и красива. Наистина не мога да си спомня конкректна ситуация, която ме обвърза към нея, може би най-добре може да бъде описано чрез стария анекдот - професорът пише на дъската на 1-ва година студенти по математика "Математически начин на мислене". След като всички го прочитат той задрасква математически и обяснява - няма друг начин на мислене.

    Освен широката разпознаваемост на състезателните успехи, която отваря много врати, успехите ми по математика изградиха в мен увереност и самочувствие, които са безценни без значение от сферата, в която се занимаваш.
    А освен сблъсък с много различни и разнообразни култури, състезанията ми дадоха безценен опит да мога да си поставям цели и да се боря да ги изпълнявам. Освен това, като всяка друга спортна дисциплина, те ми помогнаха да изградя борбен и състезателен дух, както и до някаква степен чувство на национална принадлежност и гордост.

    Замисляйки се за това кой е най-важният момент около подготовката за един състезател, според мен ситуацията варира от човек до човек - различни неща работят за различни хора. Във всеки случай, познаването на повече проблеми е винаги ползотворно и затова всякакви лекции и подготвителни лагери са много съществени - смятам, че ИМИ-БАН полага страхотни усилия в тази насока. Нещо, което като външен наблюдател ми се струва, че се е нарушило напоследък, е разнообразието от училища, които произвеждат качествени състезатели - изглежда все повече ученици идват от все по-малко училища, а това със сигурност не помага на конкурентното развитие.

    Спортът определено е предпочитания метод за забавление - ски, уиндсърф, футбол, волейбол, катерене и каквото още ми раздвижва адреналина. На културната сцена бих дал клиширания отговор - харесвам "хубави" филми/музика/книги - избягвам да робувам на определен жанр.

    3 онлайн научни източника на информация, които Александър препоръчва:

    Може да звучи дърташки, но имам чувство, че източниците са се променили откакто ми се налагаше да ги търся. Във всеки случай има някои класически места:

    • http://www.artofproblemsolving.com/ има страхотен форум и ресурси
    • http://gen.lib.rus.ec/ - подходящо за намиране на научни статии
    • http://www.mit.edu/~alexrem/Math%20Competitions.html - подготвено от бивш олимпиец - попаднах на него съвсем случайно докато подготвях лекция за подготовка на олимпиици - показателно, че google обикновено е най-добрия източник за подобни ресурси.

     

  • БЛИЦ интервю с Александър и Бойко, състезатели по ФИЗИКА

     

    1. Представи се в едно изречение!

    А: Аз съм Александър, студент първа година в University of Oxford, специалност Engineering Science, но и горд бивш възпитаник на СМГ.
    Б: Казвам се Бойко, на 20 години съм и обичам да уча физика (както и много други неща, но физиката засега преобладава) !

    1. В момента се занимавам с ...

    А: Последните два дни се уча да връзвам папийонка и да решавам диференциални уравнения. Вчера правих двете едновременно!
    Б: Учене! Студент съм в Англия.

    1. Как те наричат приятелите?

    А: Просто Съни.
    Б: Бойко, Боци, Boyko.

    1. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    А: Умението да оставам концентриран за четвърт ден.
    Б: Поле за изява, което да възнаграждава усилията ми. Когато изкараш добър резултат, това винаги те мотивира да работиш още по-усърдно. Освен това и е приятно да прекараш време с други хора, които споделят интереса ти.

    1. Последното международно състезание, на което участва:

    А: Международната Олимпиада по Физика 2016, Швейцария.
    Б: Международната олимпиада по физика в Индия (2015 г. в Мумбай, където Бойко печели бронз - бел. ред.) . Българският отбор се представи много добре и замалко да се върнем с 5 сребърни медала. Уви, бяха само 2 сребърни и 3 бронзови.

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    А: Да изпия един Имодиум ( първата ми мисъл преди всяко състезание, изпит, пътуване).
    Б: “Какво ли ще има за закуска..?”

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    А: Когато знам как да я реша.
    Б: Опитвам се винаги да стигна до някакво заключение по задачата. Ако то е различно от това на автора, така да бъде – бих се радвал да го дискутирам с него/нея. Понякога знанията по материала не ми стигат. Може би тогава бих се отказал, за да прочета теорията (надявайки се да не забравя да се върна на задачата!).

    1. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    А: Ветеринар и гипсаджия.
    Б: Физик! (…всъщност беше „полицай“…)

    1. А сега как отговаряш?

    А: Със сигурност не ветеринар, защото ме е страх от кучета. Иначе не знам.
    Б: „Ще правя каквото и да е, стига да има положителен ефект върху обществото и да ме предизвиква да решавам интересни проблеми“. Или нещо от този род.

    1. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

    А: Всяка година с класа ходихме на ски за по седмица, и преди 2 години си тръгнах на втория ден заради наближаващо състезание по физика, за което трябваше да се готвя. Иначе не бих казал че съм се лишавал от нещо друго. Успявах да съчетая физиката с всичко останало.
    Б: Уикендът.

    1. Любим момент/ история от състезание?

    А: За да не засрамя някой мой приятел, ще засрамя себе си с история, която не мисля че съм разказвал.
    По-рано тази година, сутринта преди Националния Турнир на Младите Физици преядох с баница, бисквити и боза. Впоследствие повърнах 5 минути преди началото на презентацията си. Но пък ми беше за късмет – изкарах един от най-високите резултати за сутринта
    :D
    Б: Много са... Една от тях се случи на рождения ми ден, който случайно съвпадна с олимпиадата в Индия. Според момчетата от отбора трябваше да го отбележим някак. Какъв по-добър начин от това да ме хвърлят в басейна? Охраната забеляза как ме носят натам и със съжаление им обясни, че басейнът е затворен по това време. Нямаше друг вариант освен да напълнят ваната в стаята ми и да ме хвърлят там. Беше трудно да обясня на руснака, с който живеех, какво точно се е случило и защо всичко е във вода.

    1. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

    А: Не мисля, че съществува дефиниция на физиката. Може би накратко, е наука, която изследва причините и влиянието на явленията във Вселената.
    Б: Физиците си представят, че сложните неща, като движението на планетите и ураганните ветрове, всъщност са прости неща – падащи топчета и движеща се течност, но в по-голям размер. В много случаи се оказват прави!

    1. Три думи, с които би описал физиката?

    А: Всеобхватна, интересна, логична.
    Б: Математика и въображение.

    1. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    А: Мисля, че се запалих по физиката в 9 клас, когато учихме класическа механика. Хареса ми това, че написаното на листа представя нещо истинско, което може да се наблюдава, за разлика от всичко останало, което бях учил в училище дотогава.
    Б: -

    1. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    А: Не смятам, че среща с известен учен би ме обогатило по някакъв начин – мога да науча повече за него и работата му от учебник, отколкото от разговор. Бих се снимал с Нютон - за лайковете, де.
    Б: Ричард Файнман. Той е бил човек с наистина уникален поглед в науката и един от малкото, които могат да обяснят идеите си достъпно!

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    А: Бих казал, че това е транзисторът – ускорил е развитието на практически всичко.
    Б: Езикът, за да може другите велики изобретения да се изобретят по веднъж.

    1. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    А: Машина за четене на мисли.
    Б: Може би компютърен език, на който да се решават задачи. Не съм видял нищо иновативно в тази сфера, докато има готови езици за доказване на теореми в математиката. Двадесет и първи век е и все още пишем ред след ред на хартия!

    1. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

    А: Въпрос 41 на матурата по БЕЛ.
    Б: Това постоянно се променя. Като студент се сблъсквам с много различни задачи, някои от които са много различни от тези, които решавах като ученик. Важното е, че намирам някакво решение и минавам на следващата!

    1. Любимият ти научен виц?

    А: Има 10 типа хора – такива, които разбират двоичната бройна система, и такива, които не я разбират.
    Б: Знам няколко, но не са много добри .

    1. Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    А: Има, и то може би повече отколкото може да обясни. Засега, де.
    Б: Много неща! Физиката не може да отговори защо стават повечето неща, които описва. Задайте въпроса „защо“ достатъчно пъти на някой физик и ще разберете за какво говоря.

    1. Теоретична или експериментална физика?

    А: Теоретична.
    Б: Аз предпочитам теоретична, но експерименталната май е по-важна.

    1. Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    А: Не мога да се спра на едно и ще посоча две – в електрониката и авиационното инженерство.
    Б: Има толкова много: от двигателите, които трябва да качат хора на Марс, до създаването на единиците за съхранение на информация в квантовия компютър…

    1. Любимо занимание/хоби?

    А: Последния месец гребане. Обичам и да отглеждам риби и водни растения, но напоследък не ми стигат времето и средствата.
    Б: Напоследък предпочитам да спортувам – фитнес, тичане, въобще всякакъв вид движение. Доста често ги променям, но винаги съм готов да науча нещо ново.

    1. За какво мечтаеш?

    А: Не мисля, че някога съм мечтал за нещо . Просто си поставям малки цели за близкото бъдеще. В момента обаче нямам конкретна.
    Б: Мечтая думата „наука“ да не е табу в България, когато се говори за кариерно развитие.

    1. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    А: На същото място, където съм се родил.
    Б: На Марс, след като колонията ни се развие и сме сключили мир с марсианците.

    1. А кога?

    А: По същото време, доволен съм си.
    Б: Колкото може по-напред в бъдещето.

    1. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    А: Лодка.
    Б: Кърпа, естествено.

    1. Песента, която описва настроението ти в момента?

    А: Галена – Пей сърце.
    Б: Pierce Fulton - Make Me Blue

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    А: “Не”.
    Б: Това го знам, 42.

    1. Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    А: Виж въпрос 29. (не си падам философ)
    Б: Мисля по въпроса.

    1. Кокошката или яйцето?

    А: Зависи как са приготвени.
    Б: Кокошката? От еволюционна гледна точка...

    1. Последната книга, която прочете?

    А: Трябва ли да съм честен?
    Б: Nation от Тери Пратчет. Препоръчвам я на всеки.

    1. За какво никога не ти остава време?

    А: За книги.
    Б: Да си готвя.

    1. Любим предмет в училище/университета?

    А: В училище – математика.
    Б: Това винаги зависи от учителя... За добро или лошо.

    1. Благородно завиждам на ....

    А: Себе си преди 4 години.“
    Б: Elon Musk, за огромните приноси към развитието на технологията в правилните посоки.

    1. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    А: Никога не съм опитвал, защото не мисля, че мога.
    Б: Няколко пъти съм пробвал, но не става :(

    1. Судоку или кръстословица?

    А: В свободното време - судоку. В час – и двете.
    Б: Задача по физика.

    1. Проза или поезия?

    А: Проза.
    Б: И двете имат невероятни представители, но бих предпочел прозата. Героите имат повече поле за развитие.

    1. Театър или кино?

    А: Кино (за предпочитане вкъщи).
    Б: Много зависи от постановката/филма.

    1. Планина или море?

    А: Море.
    Б: Планина!

    1. Какво ти предстои до края на академичната година?

    А: Със сигурност много учене, няколко изпита, надявам се успешни, както и първата ми регата!
    Б: За многото работа и изпитите съм сигурен, но за останалото не знам.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    А: Всеотдайните си учители, най-вече Л. Минчева, Н. Каравасилев и И. Ушагелов. <3
    Б: Който реши да прочете интервюто :)

    1. Съвет към младите състезатели?

    А: Да не го приемат навътре ако не са много успешни състезатели, защото това не е определящ фактор за научната им кариера и бъдещето като цяло. А към тези, които го приемат навътре – да не решават много задачи, а да четат решенията. Няма как да открият топлата вода, но могат да я използват! Знам, че всеки учител би ме убил за тези ми думи, но аз така най-много съм научил :D 
    Б: Не спирайте да учите нови неща, особено извън предмета ви.

  • Из архивите: 1-ва Международна олимпиада по математика, Румъния 1959 г.

    От 21 до 31 юли 1959 година в гр. Брашов, Румъния се провежда I Международна олимпиадата по математика за ученици от средните училища.

    В олимпиадата вземат участие седем страни от социалистическия лагер. Всяка страна се представя с ученически отбори (делегации) с по осем ученика. Като изключение Съветският съъз участва с четири ученика.

    На I МОМ нашата страна се прадставя с учениците:

    1. Венцислав Хараламбиев Андрейчев, XI клас, Езикова гимназия в Ловеч;
    2. Иван Костадинов Цицелков, XI клас на VI Политехническа гимназия, Пловдив;
    3. Любозар Михайлов Димитров, XI клас на V Политехническа гимназия в гр. Варна;
    4. Недка Неделчева Иванова, XI клас на V Средно политехническо училище, Стара Загора;
    5. Петър Здравков Баларев, XI клас на XX средно политехническо училище, София;
    6. Рафаил Райнов Златаров, XI клас, Средно опитно училище, Бургас;
    7. Тодор Пенев Тодоров, XI клас, Политехническа гимназия в гр. Две Могили;
    8. Цветана Христова Пенковска, XI клас, XXV средно политехничско училище, София;

    Учениците, влизащи в състава на нашия отбор, са предложени от отделите на Народна просветапри Окръжните народни съвети, като най-изтъкнати ученици, известни с добрата си математическа подготовка.

    Международното жури, председателствано от акад. Г. Моисил (ССР) разглежда задачите, предлагани от страните участнички в олимпиадата. От тях подбира шест задачи и уточнява критерия за оценката им. За първия тур - три задачи - аритметика (ПНР), алгебра (ССР), тригонометрия (УНР). За втория тур - три задачи - по плавиметрия (УНР), планиметрия (ССР), стереометрия (ЧССР).
    Времетраене за всеки тур - 4 часа. Максималният брой точки за един ученик за шестте задачи е 40, за всеки тур - по 20. Максималният брой точки за един отбор е 320 т.

    Олимпиадата се открива с подходящо тържество в гр. Брашов. По поръчение на румънското дружество за математически и физически науки и румънското Министерство на просветата, при откриването проф. Никола Теодореску, член-кореспондент на Академия на науките в ССР, произнася реч. Той пожелава МОМ все повече да се развива и да обхване повече страни.

    Най-добре се представя отборът на Румъния, следван от отборите на: Унгария, Съветския съюз, Чехословакия, България, Полша, ГДР.

    По решение на междунородното жури на отличилите се на олимпиадата се определят четири вида индивидуални награди - дипломи: първа (за получилите 40-37 точки), втора - 36 т., трета - от 35-33, и грамоти - от 32 до 24 т. Възможни максимален брой 40 т. получава само Богослав Дивиш от Чехословакия, първенец на I МОМ.

    Българският отбор получава 133 т. - 42% от възможните 320. В общото класиране заемаме пето място. В първия тур -в  решението на алгебричните въпроси - отборът ни получава 61% от възможните 160 т. В решението на геометричните задачи отборът ни няма успех и това понижава общия му резултат.

    Задоволителен е успехът ни и на задачите по аритметика и тригонометрия. Най-голям успех показва нашият ученик Иван Цицелков от Пловдив. Той набира 30 от мъзможните 40 т. и с право си извоюва първенството на българската група на I МОМ. На И. Цицелков журито отрежда наградата - грамота, гордостта на българската група от олимпиадата. 

    Из книгата "Международни олимпиади по математика : 1969-1978 : Очерци за българското участие и решени задачи" 

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" с медалиста по информатика ИВАН ИВАНОВ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?

    Интернет на нещата е компютърна мрежа, изградена от предмети, към които са прикрепени малки електронни устройства със сензори. Устройствата не притежават голяма изчислителна мощ, но консумират изключително малко електроенергия.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?

    Идеята за Интернет на нещата е важна, тъй като с нея хората ще имат повече знания за света около тях. Едно добро нейно приложение във всекидневния живот е в предотвратяването на инциденти. Пример за това е мостът в Минесота, който се е срутил през 2007 г. поради твърде голям товар. Имало е много пострадали. Един начин това да се избегне е към моста да се прикрепят малки електронни устройства, които да измерват товара и ако той бъде надвишен, да сигнализират на хората.

    КАКВО СЛЕДВА?

    Гореописаното е само малка част от това, което може да ни донесе Интернет на нещата. Представете си, че по този „умен“ мост мине една „умна“ кола. Тогава водачът ще знае какво е теглото върху моста в реално време, а също така дали мостът е заледен и т.н. С това ще увеличи сигурността на шофьорите.


    ИВАН ИВАНОВ учи в Американския колеж в София. Състезател е в националния отбор по информатика младша възраст. Има два сребърни медала от Младежката балканска олимпиада по информатика през 2014 и 2015 г.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 79 / юли 2016.

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с медалиста по физика Симеон Стефанов

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ЯДРЕН СИНТЕЗ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО? Независимо от това колко сложен или далечен от нас звучи, ядреният синтез е процес, протичащ и в този момент в нашата собствена звезда – Слънцето. При него, под въздействието на изключително високи температура и налягане, две или повече по-леки атомни ядра се сливат, за да образуват едно ново. Новосъздаденото ядро обаче е с маса, по-малка от сумата на образуващите го маси и тук се намесва безспорно най-добре рекламираното уравнение E = m.c2. Чрез него Алберт Айнщайн ни помага да изчислим точно в колко енергия се превръща „липсващата” маса.

    ЗАЩО Е ВАЖНО? За разлика от съществуващите ядрени реактори, работещи на принципа на ядреното делене, реактор, в който се извършва синтез, не произвежда радиоактивни отпадъци. Освен че не би замърсявал околната среда, подобен реактор би бил над 100 пъти по-ефективен в производството на енергия, а това, комбинирано с ниската цена на необходимото гориво (изотопите на водорода – деутерий и тритий), го правят привлекателен избор за тези, търсещи оптималния енергиен източник.

    КАКВО СЛЕДВА? Към момента прототипни реактори са били тествани само за части от секундата като водещите в надпреварата са френският (ITER) и Stellarator в немския Институт по физика на плазмата „Макс Планк“ (показан на илюстрацията). Въпреки огромния напредък в тази област за последните 10 години учените все още са скептично настроени към реализацията на проекта в близкото бъдеще. Засега енергията, нужна за получаването на синтез, е много по-голяма от генерираната от реакторите, но едно е сигурно… това няма да спре стремежа ни към едно по-светло и чисто бъдеще.


    Симеон Стефанов е носител на сребърен медал от Международния турнир на младите физици в Тайланд през 2015г. Ученик е в XII клас на МГ „Баба Тонка” в Русе.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия е публикувана в бр. 78 / юни 2016.

  • БЛИЦ интервю с Ралица и Юлия, състезателки по ЛИНГВИСТИКА

    1. Представи се в едно изречение!

    Р: Аз съм Ралица Дарджонова, първи курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се състезавах по математическа лингвистика.
    Ю: Юлия Маркова, бивш възпитаник на МГ Варна, официално - състезател по лингвистика, по призвание също и състезател по физика.

    1. В момента се занимавам с....

    Р: Уча Компютърни науки.
    Ю: Уча електроника в Глазгоуския университет. В момента – правя стаж в България и си почивам по плажовете.

    1. Как те наричат приятелите?

    Р: Рали.
    Ю: От лингвистиката – Юле, повечето от другите – Юли.

    1. Последното международно състезание, на което участва:

    Р: На Международната олимпиада по лингвистика 2015, която се проведе в Благоевград, България.
    Ю: Международната олимпиада по лингвистика в Пекин през 2014.

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    Р: “Трябва отборът ни да покаже на какво е способен, защото втора възможност няма да има.”
    Ю: „Само още 5 минути” – следва отлагане на алармата.

    1. Кога би се отказала да решиш една задача?

    Р: Трудно се отказвам и ще се мъча, докато не се отчая съвсем.
    Ю: Когато от петнайсетина минути не съм постигнала особен прогрес, имам други нерешени задачи и не много време до края. Извън състезателни условия не се отказвам – нечесто решавам, но когато го правя, не мога да оставя задачата си недовършена.

    1. С кой известен учен би искала да срещнеш?

    Р: Винаги съм искала да срещна Ноам Чомски.
    Ю: Малко банално, но Айнщайн. Жив – Стивън Хокинг.

    1. На кого се възхищаваш?

    Р: Освен човекът от горния въпрос, естествено и на Иван Держански.
    Ю: На Держански. Не е нужно да си голяма работа, за да знаеш например пет езика, но когато не знаеш точно колко езика знаеш, това вече е впечатляващо.

    1. Най-големият компромис, който правиш/си правила заради подготовката за олимпиадите?

    Р: Освен летата, прекарани по подготовки и олимпиади, май няма....но не го чувствам като компромис, защото аз исках точно това да правя.
    Ю: Като цяло не съм правила големи компромиси. Ходех си на школа и допълнително решавах задачи в часовете в училище, които ми бяха скучни. Но не съм се лишавала от социален живот, не съм и изоставяла уроците, за да се подготвям. А ако все пак ми е трябвало да открадна време от някъде, то е било от времето за сън.

    1. Участието в олимпиади е…

    Р: Вълнуващо и неповторимо.
    Ю: Шанс да докажеш, че си най-добрият.

    1. Най-вкусното/странното нещо, което си яла по време на международна олимпиада?

    Р: Като бяхме в Китай имаше доста неща, които дори не знаехме какво са. Със сигурност ме впечатли цялата кокошка, заедно с главата сцепена на две и краката.
    Ю: За вкусно нямам фаворит. Била съм на три международни – в САЩ, Англия и Китай – все държави, които не се хвалят с особено добра кухня. За странно обаче имам не едно предложение. В САЩ попаднахме на нещо, което приличаше на „паниран кашон в доматен сос” – какво е било, така и не разбрахме.

    1. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?

    Р: Архитект. Обичах да рисувам и друго не ме интересуваше.
    Ю: Ветеринар, винаги много съм обичала животните. Обаче също се радвах на боклукчиите, защото се возят отвън на камиона. Сега като знам колко биология трябва да научи човек, за да бъде ветеринар, май бих заложила на возенето…

    1. Любим момент/ история от състезание?

    Р: Може би когато обявяваха кой ще се класира за международната олимпиада 2015. Бях последният човек и не знаех къде се намирам!
    Ю: На олимпиадата в Пекин с още няколко съотборници си купихме глупави цветни хартиени шапки с променяща се форма, които сложени по определен начин караха главите ни да изглеждат като лук. Затова и ги кръстихме „Лукчо”.
    А после с едно от момчетата не издържахме и добавихме към визията очила с мустаци и раздуващи се настрани свирки. След което поне час се заливахме от смях и всеки път, когато някой се опиташе да ни каже нещо, му отговаряхме със свирене и поредните пристъпи на кикотене до сълзи.
    (П.П. Очаквам благодарности от всички (особено от лицата М.И. и А.В.), които четат това интервю и се сещат за по-забавни истории, с които съм решила да не ги излагам публично.)

    1. Кой е най-трудният език?

    Р: Доста сложен въпрос. От известните езици унгарският и китайският си ги бива.
    Ю: Според мен няма непосилно трудни езици, има само нежелание човек да ги научи. По тази причина за мен най-труден е немският – никой и нищо не може да ме накара да поискам да го науча.

    1. А най-странно звучащият?

    Р: На българите са ни доста странни езиците с цъкащи съгласни, като например койсанските езици в Африка.
    Ю: Африканските цъкащи езици – след малка справка с Интернет – койсански езици.

    1. Имаш ли любим език?

    Р: Нямам, но винаги съм харесвала японския и полския.
    Ю: Италиански – много красив, но за жалост разбирам само отделни думички.

    1. Има ли друга дума за „лингвистика“ ?

    Р: Езикознание.
    Ю: Езикознание. Но за мен не са взаимозаменяеми – „лингвистика” свързвам със задачите, състезанията, приятелите, докато „езикознание” е някакво безлично знание за езици.

    1. Колко езика говориш?

    Р: Само два :D
    Ю: Свободно само български и английски. Ако ми се наложи знам и руски и до някаква степен испански, но не обичам да говоря, когато не съм безупречна. Учила съм и малко есперанто. И съм присъствала четири години в часове по немски, но отказвам да имам нещо общо с него. Та в крайна сметка два, единия от които ми е майчин.

    Тайна от кухнята – далеч не е нужно да знаеш много езици, за да си добър състезател по лингвистика. Но пък веднъж станеш ли добър състезател по лингвистика, е доста по-лесно да учиш нови езици.

    1. А колко би искала да говориш? Кои?

    Р: Поне немски, френски и испански, но ми се искат колкото може повече.
    Ю: Езиците са богатство, което разширява мирогледа на човек, така че бих искала да ги говоря и всичките. От подготовките помня примера, че езиците са като очите – можеш да виждаш с едно, но с две картината е малко по-обширна. Така с всеки нов език виждаш още малко от света през погледа на говорещите го.
    А реалистично погледнато искам да си подобря испанския и да науча италиански.

    1. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне

    Р: Ногоон нохой - на монголски.
    Ю: En puhu suomea.

    1. Какво каза току що?

    Р: Зелено куче.
    Ю: „Не говоря фински.”, или поне това, което google translate ми изкара по въпроса. Нямам си ни най-малка представа от тези езици.

    1. Опиши лингвистиката с едно изречение!

    Р: Лингвистиката е наука за езика.
    Ю: Наука за езика (като средство за общуване).

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    Р: Полезна е на археолозите и историците, а и освен това в днешно врме се използва в IT сферата, за направата на търсачки, речници, гласово разпознаване и др.
    Ю: За всички, които използват езици, т.е. за всички. Чрез лингвистиката се разгадават мъртви езици, което я прави мост към миналото, систематизират се езикови знания, развиват се технологии на бъдещето като машинни преводи, а защо не дори и четене на мисли.

    1. Лингвистите са готини, защото…

    Р: Имат разнообразни интереси, а и естествено, могат да се забавляват.
    Ю: Са много различни помежду си. Лингвистичните компании са цветни, разнообразни и пълни с щури идеи, които не ги е страх да реализират. Освен това не решават твърде много, не учат излишни неща, а печелят много медали.

    1. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    Р: Граматика, фонология, семантика, прагматика и т.н.
    Ю: Няколко… Теоретичната част не ми е силна. Винаги по време на състезания съм разчитала на логика, а не на знания.

    1. Родното ти място?

    Р: София.
    Ю: Варна.

    1. Любимо занимание/хоби?

    Р: Обичам да чета книги и да плувам.
    Ю: Плуване. Особено откакто съм в университета е половината ми живот. А винаги съм готова да се включа и във всякакви екстремни занимания – може ли да ме убие – там съм!

    1. Висше образование – в България или в чужбина?

    Р: Аз съм се ориентирала към България :D. Но все пак мисля, че за някои дисцилини тук няма перспективи.
    Ю: По принцип в чужбина – там има университети, които могат да предложат много по-добро образование. Но пък не си струва човек да замине в някой треторазряден колеж, само и само за да се хвали, че не е в България.

    1. За какво мечтаеш?

    Р: Един ден да правя нещо полезно за човечеството.
    Ю: Един ден да имам всичките си приятели наблизо. Може и в България. И освен това да хапвам доволно без да пълнея.

    1. Ако можеше да избираш, къде би се родила?

    Р: Честно казано радвам се, че съм родена в България- много е цветущо.
    Ю: Не знам. Няма конкретно място, на което да смятам, че бих имала перфектния живот. И докато няма значение къде бих искала да се родя, защото нямам избор за това, трябва да реша къде бих искала да живея в бъдеще, което честно казано малко ме плаши.

    1. А кога?

    Р: Може би след някое друго десетилетие.
    Ю: В наше време – едновременно животът е напреднал и пълен с удобства, но има и още много неща, които чакат да ги открия.

    1. Ще открием ли perpetuum mobile?

    Р: Не, няма.
    Ю: Да! Аз съм оптимист и вярвам в развитието на науката и технологиите. И може би не като лингвист, но като инженер, бих поработила по въпроса.

    1. Какъв си бил в предишния си живот?

    Р: Не се знае дали изобщо съм имала предишен живот :D
    Ю: Тюлен – ухилен, леко пълничък и доволно цамбуркащ се във водата по цял ден.

    1. Какво е единственото нещо, което би взела на самотен остров?

    Р: Голям нож.
    Ю: Лодка, с която да се опитам да избягам. Не мога да живея сама и не бих чакала провидението да ме избави.

    1. Какво яде за закуска?

    Р: Зеленчуци на фурна.
    Ю: Не закусвам. Това е време за сън.

    1. Книга или електронен четец?

    Р: Електронен четец.
    Ю: Книга. А и ако някой може да реши неразпечатана лингвистична задача, да ми се обади.

    1. Проза или поезия?

    Р: Проза.
    Ю: Проза.

    1. Рок или рап?

    Р: Рок.
    Ю: И двете. Но ако все пак трябва да избирам – рап (български, некомерсиален).

    1. Компютър или лаптоп?

    Р: Лаптоп.
    Ю: Компютър. Обаче зимата обичам да се топля с лаптопа в леглото…

    1. Изгрев или залез?

    Р: И двете са по веднъж на ден, значи 50/50. Но все пак обожавам изгрева.
    Ю: Залез. Ранното ставане ми убива удоволствието от изгрева.

    1. Японски или китайски?

    Р: Японски.
    Ю: Японски. Нито съм особено запозната езиците, нито съм почитател на източните култури, но Япония свързвам с технологични чудеса, а Китай с чуплива пластмаса.

    1. Граматика или семантика?

    Р: Граматика.
    Ю: И двете. Граматиката развива логиката, а семантиката – въображението. За един успешен лингвист (а според мен и човек като цяло), това са ключови качества.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    Р: Май предимно учене.
    Ю: Да си довърша стажа, да се видя с възможно повече приятели, малко планина, повече море, да се върна в университета. Трябва да започна да работя, а също планирам да кандидатствам за година обучение на разменни начала.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    Р: Поздравявам всички, които правят състезанията възможни.
    Ю: На първо място госпожа Момчилова, която е главният виновник за успехите ми. Също Александър Велинов (между нас просто Сашо) - човекът с най-големия принос за това лингвистиката да се случва и същевременно приятел на голяма част от учениците. И, разбира се, на всичките ми бойни другари, а най-специално Мили, Марин, Крис, Йоанка, Гери, Ицо, Лили и Маги, която не съм виждала от години, но много ми липсва и ще се радвам да прочете това.

    1. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    Р: Пожелавам си да не спирам да се развивам.
    Ю: Успехи в учението, да имам винаги приятна компания, време и средства за пътувания, любов и щастливи моменти. И да мога да посещавам лингвистичните събития, за да се срещам с приятели и да помагам с каквото мога.

    1. Съвет към другите състезатели?

    Р: Давайте всичко от себе си, защото това време идва и си отива. И все пак се забавлявайте!
    Ю: Да се забавляват – няма как всички да отидат на международна олимпиада, но пък може всички да намерят нови приятели и да създадат страхотни спомени. В дългосрочен план това е по-важното (макар че аз лично доста си обичам и медалите). Разбира се, също да не предават празни листи и да си проверяват контролните примери. И Енчо да напише реферат.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни