Последни блог постове

  • МЕДАЛИСТЪТ ПО БИОЛОГИЯ ВИКТОР: "И АЗ, КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА, ИСКАХ ДА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ"

    Виктор Георгиев e на 19 години, от Кюстендил. Току-що завършил НПМГ София, той грабна бронзов медал на тазгодишната
    Международна олимпиада по биология в Иран, и съвсем скоро започва обучението си в
    HAN University of Applied Sciences в Немехен, Холандия.

     

    Според моите наблюдения и разбирания основният проблем на образованието тук е, че липсва далновидност и се обръща твърде малко внимание на практическата страна на обучението, която е особено важна за научните специалности. Висшето образование в България не е задължително по-лошо, но определено се различава доста от това в някои други страни, като тези различия влияят на качеството. Всеки обаче трябва да вземе собственото си решение.

    Предстои първата ми година от бакалавъра в специалност „Life Sciences“, свързана с много работа, но и с възможности за много приятни запознанства и пътувания. Към момента вече съм се настанил в студентското си общежитие, а интересното тепърва ще се случва. Към края на тази година се надявам да прекарвам време със семейство и приятели отново в България. Очаква ме много работа, ако искам да завърша отлично първата си година в университета. Имам намерение също така да се включа в подготовката на олимпийците през следващия състезателен сезон, стига, естествено, да имам възможност.

    Според мен най-ценното, което дават олимпиадите на състезателя, е възможността да се развива като характер – да се старае честно и почтено за нещо, на което се е отдал, да се научи да печели и да губи с достойнство и да уважава себе си и другите.
    Най-хубави спомени имам от националния кръг на олимпиадата по биология във Варна през 2016 г. Разхождахме се вечер из морската градина, заравяхме се взаимно в пясъка, а последния ден едва намерихме ресторант край плажа, който да побере цялата ни група. На сутринта преди да заминем, след като почти не бяхме спали предишната нощ, отидохме на брега, където посрещнахме изгрева. 

    Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна голям, и аз, като много други деца, че ще стана президент. Сега вече отдавна съм осъзнал, че научноизследователската работа е нещото, с което мога да съм истински полезен.

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, бих изобретил технология, която много бързо да заличава химическо и радиационно замърсяване. А ако става въпрос за мобилно приложение, често съм си мислил, че такова, което може да определи дадено растение до вид само по снимка, която си направил в парка, би било много полезно.

    Моментът, в който реших да се занимавам конкретно с биология, беше след националния кръг на олимпиадата в седми клас, когато се представих учудващо добре и разбрах, че ме бива в това. От малък любопитствах за всичко свързано с природата. Но едва в НПМГ осъзнах какво наистина е науката и окончателно се убедих, че това е нещото за мен. Впоследствие намерих нещото, с което исках да се занимавам в професионален план, и с което мога до известна степен да се идентифицирам. Също така, науката влияе на възгледите ти за света и обществото, като те учи да се стремиш винаги да бъдеш рационален и да избягваш предубежденията. 

    Любимата ми поднаука е молекулярната биология. Иначе с особен интерес следя развитието на биомедицината и връзката й със съвременните когнитивни науки. Макар и много бавно, учените придобиват все повече познания за работата на човешкия мозък като част от цялостния организъм, които могат някога да се приложат за разработването на терапии срещу едни от най-тежките познати заболявания.

    Най-трудният термин, с който съм се сблъсквал, е Ретротранспозон – подвижен генетичен елемент; ДНК последователност, която се транскрибира в РНК и впоследствие чрез обратна транскрипция тази РНК молекула дава идентична ДНК последователност, която се вгражда на друго място в генома. Самото значение не е толкова сложно, но просто аз трудно произнасям буквата „р“.

    Любимото ми занимание за свободното време са разходките сам или с компания, тъй като ми действат доста разтоварващо и не ми позволяват да мисля сериозно за каквото и да било. Обичам и да чета. Харесвам книги с не толкова очевиден смисъл, които ми предлагат идеи, за които не съм се сещал, и върху които мога да разсъждавам допълнително. Същото важи и за филмите, сред които обикновено предпочитам некомерсиалните, направени заради замисъла. А относно музиката – напоследък слушам почти всичко, в зависимост от настроението и ситуацията.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Виктор препоръчва:

    • Първото, за което се сетих, беше Wikipedia. Но ако някой търси сериозна информация, поднесена по разбираем начин, може да открие поредица от видео уроци на теми от различни научни области на www.khanacademy.org.
    • Когато се подготвях за последната национална олимпиада и учих задълбочено по анатомия, използвах http://www.innerbody.com. Този сайт много ми помогна и изглежда полезен за студенти по медицина.
    • А когато някой търси конкретни научни статии, които да използва, препоръчвам да посети сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ - www.ncbi.nlm.nih.gov. - Там има достъп до архив от статии и друга специализирана информация. Тук е моментът да отбележа, че е крайно време в часовете в училище да се ползват и такива източници на информация като допълнение на обичайните учебници, за да могат учениците да се научат да работят с огромни количества от данни, които трябва да оценят и представят правилно.

     

    ВИЖТЕ ОЩЕ:

  • Проф. Мирослав Абрашев, ръководител по физика: "Умни деца у нас винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират"

    – Проф. Абрашев, защо има олимпиади по природни науки всяка година, а не както са спортните една на 4 години?

    – Толкова бързо растат децата, че всеки випуск е различен. Ако не се провежда олимпиада всяка година, някои деца няма да имат шанс да се явят. Състезателният живот на един спортист е между 17 и 25 години, а продължителността на състезателния живот на един ученик е 1 или 2 години. Самият факт, че всяка година отборът е различен – най-много един-двама ученика да се повторят, е показателен.

    – Вие бил ли сте олимпиец като ученик?

    – Да, аз също съм бил олимпиец през 1981 година и тогава имах бронзов медал. България е била два пъти домакин през 1971 и 1981 година, защото в този период малко държави са участвали на Международната олимпиада по физика и е трябвало да се въртят като домакини. На моята олимпиада, която беше 12-та поред, се явиха 14 държави, а България беше точно по средата – 7-ма. Като тогава вече имаше пробив и освен бившите социалистически държави,  участваха и държави като Германия, Финландия, Швеция и Италия.

    – От колко години има олимпиада по физика?

    – Нашата олимпиада е една от най-старите! Тя се провежда ежегодно от 1967 година и през юли ще бъде 49-та поред. Олимпиадата по физика е тръгнала като инициатива на бившите соц държави. Интересното е, че на първата, която е по инициатива на Полша, СССР не е участвал – имало е пет държави: Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Така че ние сме съоснователи на олимпиадата и сме участвали във всички досега. Нямало е ГДР, нямало е СССР.

    – А от колко време сте ръководител на олимпийския ни отбор по физика?

    – Истината е, че няма много желаещи за този пост. Обикновено един ръководител, като тръгне да остарява, търси някой да го замести. Дълги години ръководител е бил доц. Максим Максимов, някъде около 1999 година доц. Виктор Иванов го замени. Тъй като ние сме и преподаватели, и учени, и много други неща едновременно, през 2003 г. на Виктор му се наложи да ходи на една командировка във Франция точно по време на подготовката. Тогава той ме помоли да го заместя. И така станахме двама.

    – Кои са учениците, които са определени да представят България?

    – Тази година съставът на националния отбор по физика е Георги Александров (СМГ), Руско Русков (ПГПАЕ Бургас), Владислав Стефанов (МГ „Гео Милев“ Плевен), Стефан Иванов (МГ Бургас) и Иво Петров (СМГ).

    – Каква е вашата задача през дните на олимпиадата?

    Ръководителите от повече от 90 държави се събират в една зала, обявяват им се задачите и започват дискусии. Винаги може да се открият грешки. Обикновено по-слабите държави искат да се облекчат темите, а всъщност най-добрите въобще не се обаждат. Аз до сега не съм чул ръководител на Китай или Тайван  да се обади въобще. След края на дискусиите ръководителите на тези държави, които искат да преведат задачите на собствения си език, се захващат с него. Преводът обикновено е посред нощите, защото дискусиите са продължили цял ден. Ръководителите продължават да работят и през следващите дни, тъй като независимо от домакините трябва да оценят работите на своя отбор. След това се провежда т. нар. „модерация“ – сравняване на оценките и дискусия между ръководителите и домакините за окончателните резултати.

    – Вие нямате достъп до учениците през тези дни?

    – Не, нещо повече – на нас ни е забранено. На нас ни оставят средства за комуникация, но на тях им ги взимат. Взимат им лаптопи и мобилни телефони. Обикновено като мине единият кръг, ни събират, за да си споделим как е минало и след това пак ни засекретяват. Ние по правило сме в различни хотели от децата, нямаме право да контактуваме. В правилата на олимпиадите е заложено, че, ако се установи изтичане на информация или контакт, съответният ръководител се изключва за вечни времена. Но досега не е имало такъв случай, макар че доста пъти е имало съмнения. Не за нашия отбор, разбира се.

     

    Цялото интервю с проф. Абрашев прочетете на MediaBricks.bg 

    Тук може да видите един тренировъчен ден на учениците ни по физика 

  • ИНТЕРВЮ С ДОЦ. АЛБЕНА ЙОРДАНОВА, РЪКОВОДИТЕЛ ПО БИОЛОГИЯ : "КЪДЕТО И ДА БЪДА ПО СВЕТА, МОЕТО СЪРЦЕ Е ТУК!"

    Бихте ли се представили на нашите читатели?

    Казвам се Албена Йорданова и от 5 години съм доцент по биохимия в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. имам честта и отговорността да бъда и ръководител на Националния отбор по биология. За мен е огромна привилегия да познавам и непрекъснато да откривам младите таланти на България, които обичат живота, природата, знанието и търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

    Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

    Родена съм в квартал Върба на гр. Радомир, където израснах сред природата и от малка съм пленена от тайните на живота. Около мен винаги е имало много растения, градини, домашни любимци, за които се грижим и до днес със семейството ми. И след като попаднах и на прекрасни учители по биология в моя роден град животът ми логично тръгна в тази посока. След 8-ми клас кандидатствах в Националната природо-математическа гимназия и от 1983 година живея в София. Но връзката ми с моя любим град е много силна и почти всяка седмица прекарвам почивните си дни там, сред зеленината на поляните и хълмовете, наслаждавайки се на допира до истинския живот. След като завърших Биологически факултет на СУ през 1990 год. съдбата ме срещна с моя бъдещ научен ръководител, ментор и приятел проф. Здравко Лалчев, с когото и до сега работим по обща научна тематика, свързана с ранната диагностика и съвременното лечение на белодробна незрялост при недоносени новородени деца, както и на различни други белодробни заболявания при възрастни. Екипът ни е сплотен, лоялен и убедено мога да кажа, че колегите ми са и мои приятели, с които споделям както работните задължения, така и празниците в живота.

    Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

    Ако страстта към знания е в душата и сърцето им, няма сила, която да промени посоката на тяхната професионална реализация. За мен учените и преди време, и днес са авантюристи, носещи в себе си духа на Дон Кихот. Така че благородната лудост да постигнеш планираното от теб и да откриеш поредната тайна на живота, е лична удовлетвореност от постигнатата цел. А когато е споделена и от сплотен колектив, тогава признанието е пълноценно!

    Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

    Както споменах от 2010 г. съм ръководител на Националния отбор по биология заедно с доц. Снежана Томова и докторант Радослав Александров. За да достигнем до участието на Международна олимпиада, с колеги от СУ и БАН подготвяме тестове и практически задачи за Областния и Националния кръг на Националната олимпиада. Победителите в призовата десетка продължават надпреварата, като след нови изпити и практически задачи избираме четирима участници, представящи България на това най-сериозно състезание по биология в света. От 2010 година до сега нашите състезатели за завоювали 13 бронзови и два сребърни медала, както и 8 почетни грамоти. Така че Олимпиадата по биология е част от моето ежедневие, която ме зарежда позитивно, срещайки и развивайки младите умове на страната ни.

    Цялото интервю с доц. Албена Йорданова (юни 2017) прочетете на Българска Наука.

  • Медалистът Светослав: "Откакто химията ме плени, не ме е пускала"

    Светослав Аначков е златен и сребърен медалист по химия. През 2014 година защитава докторска степен по теоретична химия във Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. От 2015 година насам е главен асистент във ФХФ-СУ.

     

    Последното състезание, на което участвах, беше през далечната 2005 година на 37-та Международна олимпиада по химия в Тайпе, Тайван, където завоювах сребърен медал. От 2016 година преминах към „тъмната страна“ – вече не съм участник, а член на Националната комисия за олимпиадата по химия и ООС.
    По време на олимпиадата в Тайван за първи път посетих увеселителен парк и водните атракции (тип рафтинг) ми харесаха супер много. Този спомен беше споделен с участниците от Холандия, с които бяхме в една лодка, подскачаща по бързеите.

    През годините преди всичко се срещнах с много интересни хора по време на самите олимпиади, а и след това на сбирките на бившите олимпийци по природни науки. Също така, подготовката за олимпиадата ми донесе и много знания, които са ми полезни и до момента. Тук е интересно да отбележа, че олимпийските задачи биха затруднили даже докторантите в университети като Кеймбридж: „The International Chemistry Olympiad (IChO) brings together teams of the most talented pre-university chemists from around the world to compete in a gruelling competition that would challenge many graduate students“ (41st IChO, 2009, Cambridge, UK).
    Най-важните моменти от една подготовка според мен, са зараждането на страстта към науката и намирането на необходимата мотивация за успех. За да се случат, са необходими много добри и ентусиазирани учители; отлична материална база, за да се правят експерименти във всяко училище; лесен достъп до учебници и учебни материали; и, не на последно място, организиране на школи, където бивши олимпийци помагат на настоящите.

    Три думи, с които бих описал химията: Химията е магия. Тя е необятна, но пък подредена. Както химията, така и физиката, ме спечелиха с това, че обясняват явленията в света около нас. Плениха ме, когато се докоснах до тях за пръв път, а именно в 7 клас през 1999-2000 година. И очевидно след като ме е пленила, не ме е пускала. Занимавам се с нея до ден-днешен и не си представям да спра.

    Ако трябва да избера едно любимо откритие в химията, това е откритието на молекулните машини. Те изглеждат като научна фантастика, но са напълно реални – отговорни са за мускулното съкращение (кинезин), за доставянето на енергия (АТФ синтаза) и т.н. За тяхното откритие беше присъдена и Нобеловата награда по химия за 2016 година. За мен химията е едно цяло, но ако трябва да избера раздел фаворит, избирам Физикохимия.
    Ако можех да създадам каквото и да е изобретение, това би било устройство за телепортация. Много обичам да посещавам и разглеждам различни места по света, но пътуването до тях е често дълго и понякога мъчително. Освен това, ако има устройство за телепортация, човек може да живее, където пожелае, и да учи / работи даже на „другия край“ на света.

    Винаги отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?“ е бил еднакъв – учен. С възрастта се менеше само конкретната научна област: математика, физика, астрономия, химия и т.н. Важно е обаче да осъзнаем, че отделните научни области са силно свързани и можем само да спечелим, ако знаем по „малко“ във всяка от тях.

    Каква е формулата за щастие? Една (химична) смес, която носи щастие (буквално), е шоколадът. При похапване на шоколад отделяме ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, намаляват усещането за болка и стрес. В заключение, яжте шоколад не само по време на олимпиада.

    През свободното си време обичам да чета книги и да гледам фентъзи / научно-фантастични сериали. Когато времето позволява обичам да ходя по планини, да посещавам природни забележителности и да правя много любителски снимки.
    Сега (даже докато пиша тези редове) съм във ФХФ-СУ. През предстоящата учебна година ще се занимавам с преподавателска дейност, научна работа по договори с международни компании и университети (Unilever, S.C. Johnson, ETHZ) и, разбира се, ще подготвям задачи за олимпиадата по химия. 

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Светослав препоръчва:

     

    • http://gen.lib.rus.ec
    • http://libgen.pw/
    • http://sci-hub.tw/ - Последният сайт е много полезен за всички научни работници в България, тъй като там можем да намерим научни статии, които иначе са недостъпни. Издателствата, разбира се, правят опити да спрат достъпа до тези сайтове, но за сега поне опитите са неуспешни.

     

  • "Very Important Bulgarians": проф. Красимир Манев и как се създават състезатели по информатика на световно ниво

    Проф. Красимир Манев е завършил Математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по теоретични основи на информатиката. От 1976 г. до 2013 г. преподава Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране във ФМИ на СУ, а от 2013 г. преподава и в Нов български университет (НБУ). Автор е на повече от 75 научни публикации и над 30 учебници и учебни помагала за ученици и студенти. От 1981 г. до 2001 г. е член на Национална комисия за извънкласна работа по информатика, а между 1999 г. и 2001 г. е председател на Комисията. Многократно е бил ръководител на българските отбори за участие в международни и балкански олимпиади. Член е на международния комитет на IOI в периодите 2001 г. – 2003 г. и 2006 г. – 2013 г. и е Президент на IOI през 2009 г., както и от 2014 до 2017 г. Професорът е и един от учредителите на младежката олимпиада eJOI - София, 2017.

     

    International Olympiad of Informatics (IOI) е международно състезание по програмиране. То е едно от най-старите в света и едно от най-мащабните по рода си. Провежда се ежегодно вече повече от четвърт век. IOI води началото си от времето, когато България има международна известност с компютрите “Правец”, които произвежда ъс световна известност, което напомня за мястото на България в тази индустрия.

    “Ние сме екип от хора, които направиха първата олимпиада по информатика, която съществува и до днес и, която е втората може би по големина след математическата. Има една особеност, че някои от държавите изчезнаха, появиха се под друга форма и не всички държави са участвали равен брой пъти. Но във вечната класация на първо място е Китай, безусловно, които са участници още от първата олимпиада. Не са пропускали нито една. Следва Руската федерация, която, така да се каже, губи медалите си във времето когато е била Съветски съюз, за това е малко по-назад от Китай. На трето място в тази вечна класация е Полша. На четвърто - Румъния. А на пето място - България. Съединените щати, които са пропуснали първите няколко години, все още не могат да наваксат тази липса на ранните медали и са малко след нас. Къде ще се проведе олимпиадата решава международният комитет на олимпиадата, чийто президент съм аз. (2016, към момента на интервюто, бел. ред.)

    Всяка година разглеждаме кандидатури на различни държави и в зависимост от характера на предложенията и възможностите избираме един от кандидатите, който да стане домакин. Четири години след като сме го избрали, за да има време да се подготви за това събитие. През 2018 г. олимпиадата ще бъде в Япония. През 2019 г. Азербайджан ще посрещне олимпиадата, а през 2020 г. - Сингапур.” 

    “В съвременните институции, специално тези, които се борят с престъпността, просто не е възможна работа без софтуер. Не можете да оставите един човек да ходи от град на град да краде и във всеки град да му бъде налагано минимално наказание, като че ли за пръв път е хванат, просто защото няма данни от другите места, където е злоупотребил и е крал. Тези неща са абсолютно необходими в 21 век и е редно българските софтуерни фирми, които са доказали качествата си, да изпълняват тези проекти, а не да бъдат раздавани срещу невероятно големи суми на чужди компании."

    "Коя българска черта от характера пречи за успеха?" - “Чертата на българина да живее по лекия начин. Да може да спечели без да се труди. Ако има начин да се печели без труд, това е мечта на много българи, според мен. Българинът сякаш не може да повярва, че човек може да забогатее с работа или от работата може да получи удоволствие. Това ми се с струва, просто убива всички инициативи и е причина да не сме много добре.”

     

    “Преподавам от 1976 година. Грубо казано, това са 40 години. Ако около 300 души, смятам, че на година са били мои студенти, за 40 години по 300 души, това са 12000 студенти. Срещат ме хода на улицата, които говорят за мен, с мен като сякаш сме много близки, от което аз разбирам, че някога аз съм бил техен учител, но не за всички знам. Хората, на които съм преподавал, са предимно много успешни програмисти. Те са топ специалисти, топ мениджъри вече в индустрията. (..) Много мои студенти работят в престижни фирми. Google, в Цюрихския филиал, във филиала в Калифорния, в Лондон. С някои хора се чуваме по-често, с някои по-рядко. Някои ми се обаждат, за да помогна за нещо. Някои се обаждат и питат могат ли те да помогнат за нещо. Неотдавна се състоя Балканиадата за ученици - всяка година балканските държави се събират, което е много хубава подготовка за международната олимпиада. През 2015 г. олимпиадата беше в Русе. Имаше известно недофинансиране. Не достигаха малко пари. Обади се наш състезател Емил Ибришимов, който също е вече успешен мениджър в областта на софтуера, и каза, че фирмата му се интересува, без да знае за олимпиадата, дали може да помогне с нещо и беше добре дошъл. Той помогна да стане една хубава Балканиада в Русе.”

    “Започнах да уча в София на 15 години. Сам в общежитието на Националната гимназия. Нямаше кой да ме изпере. Беше ми трудно, но всички мои съученици бяха в същото положение, помагахме си един на друг. Дъщеря ми беше много добра по математика, но избра друга професия -психолог, занимава се с модерния сега human resources management. Синът ми е приет в университета от Националната олимпиада по информатика. Той се занимаваше с информатика почти непрекъснато в ученически години, но предпочете да следва бизнес стопанско управление в Стопанския факултет на СУ. Стана мениджър на софтуерна фирма, която по-късно стана и филиал на американска софтуерна компания. Сега той е вице-президент на българския клон на тази софтуерна компания, така че и двамата имаха математически качества.

    Баща ми не ми даваше съвети. Майка ми, напротив, тя съветваше непрекъснато. Тя, когато ме забележи, че през деня не уча, молеше, понеже сме в едно и също училище, колегите, с които имам час, да ме изпитат и да ми напишат лоша бележка, за да ми натрие носа и следващия път да се готвя по-усилено. Не ме допускаше изобщо да се отпускам. Караше ме да уча непрекъснато и да бъда в час и така завърших с пълно отличие осми клас в историческото училище Априлов.”

     

     

    “Олимпиадата събира около 300-320 ученици от 80-85 държави. Ние сме една от силите. силите, олимпиадата е върхът на една пирамида от участници. По-важното за нас като тийм, който работи по организация на олимпиадата, е, че увличаме достатъчно деца, които да се занимават с програмиране без да са състезатели. А такива хора са важни за индустрията.

    Селекцията се прави след трите кръга на Националната олимпиада. Общински избира хора за областния кръг. В областния кръг се избират хората за националния. А националният кръг избираме 12 души за разширен състав. Следват няколко контролни състезания, подготовка на тези 12 човека и няколко контролни, от които избираме четворката, която ще ни представя през съответната година.

    Известно е, че човечеството понякога ражда гении. Генадий Кераткевич е едно такова все още дете. Той е студент, влезе в четвърти клас в Международната олимпиада и още с първото си явяване на тази 10-годишна възраст завоюва първия сребърен, няколко точки го делиха от златните медали. След това Караткевич още 6 пъти участва в олимпиада. Няма друг човек със 7 участия. В следващите 6 участия завоюва 6 златни медала, като три от шестте беше абсолютен първенец. Това е много рядко срещан феномен. Имаме много добри позиции. В челната 100-ца за всички времена имаме 7 човека. (към момента второ място заема Христо Венев с четири златни и един сребърен медали, бел. ред.)

    Нашата професия е много трудна. В областта на информатиката е необходим огромен труд, който обаче се отплаща много сериозно. За това бих казал “не спирайте да работите, трудете се много и ще имате успех в нашата област”.”

     

    Следното интервю с Красимир Манев, част от рубриката VIB - Very Important Bulgarians,
    бе излъчено в ефира на Bloomberg TV през май 2016 - вижте цялото тук.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И КРИС, МЕДАЛИСТИ ПО ЛИНГВИСТИКА

    Мартин Николов е настоящ състезател по математическа лингвистика, бронзов медалист от МОЛ 2017. Кристиан Георгиев пък е участник в няколко международни състезания, носител на злато и сребро, а вече и студент в MIT.

    Днес ги срещаме в блиц:

    1. Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

    Мартин: Името ми е Мартин Николов, в момента уча в 11 клас в ПЧМГ и се състезавам в областта на математическата лингвистика.
    Кристиан: Кристиан, MIT, състезател по лингвистика и математика.

    1. В момента се занимавам с ...

    М: Главно с подготовка за предстоящите състезания по лингвистика, както и с организацията на турнир по природни науки и лингвистика.
    К: Това лято гледам да си почивам повечко. Иначе с математика. (публикуваме го със закъснение, знаем! - бел.ред.)

    1. Как те наричат приятелите?

    М: Палитрата от обръщения варира.
    К: Крис.

    1. Последното международно състезание, на което участва?

    М: Международната олимпиада по лингвистика в Ирландия през 2017г.
    К: Международната Олимпиада по лингвистика в Майсор, Индия. (2016)

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    М: „Не би трябвало да закъснея, ако поспя още малко...“
    К: „Ааа! Гущеер!“ После се сприятелихме с гущерчето, но в първия момент ме изненада доста.

    1. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    М: Честно казано, сблъсквал съм се с много сложни задачи и ми се струва трудно да излъча едноличен победител. Определено обаче мога да кажа, че задачите с разчитане на баркод ми създават сериозни главоболия.
    К: Да разпределям времето си ефективно

    1. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    М: Джоузеф Уолстънхолм
    К: Терънс Тао

    1. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М: Не мисля, че ми се е налагало да правя големи компромиси заради подготовки, като може би изключим сравнително ранното ставане през уикенда.
    К: Време

    1. Участието в олимпиади е…

    М: Съревнование както с другите състезатели, така и със самия себе си.
    К: Забавно и в някои случаи полезно

    1.  Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    М: Ирландски картофи.
    К: Пилешки крака (с ноктите) в Китай. Това е най-странното, не беше супер вкусно.

    1.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: „Като мама, шеф на фирма“ 
    К: Май всеки път различно.

    1.  А какво отговаряш сега?

    М: „Само не и като мама“ :). Понякога се случва и да отговоря „лингвист“.
    К: Няма много промяна

    1.  Най-красивата страна, в която си бил?

    М: Колебая се между Сингапур и Ирландия.
    К: Индонезия

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    М: Определено бих избрал real-life-quest-a, в който взех участие по време на миналогодишната подготовка за IOL (нищо, че не се брои за състезение). Не мисля, че някога пак ще ми се случи да обиколя цяла София за 2 часа и накрая да се озова в Борисовата градинка, търсейки един специфичен паметник.
    К: Доста са... един съвсем скорошен е как заменихме леглата в хотелската стая с детски басейн (и го ползвахме по предназначение впоследствие).

    1.  Кой е най-трудният език?

    М: Може би най-обективният отговор е „този, който все още не си успял да овладееш“. В моя случай са включени и всички програмни езици.
    К: Субективно е. Зависи от разстоянието в родословното дърво до майчиния език на човека, който отговаря.

    1.  А най-странно звучащият?

    М: Пираха.
    К: Силбо Гомеро 

    1.  Колко езика говориш?

    М: Към днешна дата говоря (с варираща успеваемост) три: български, английски и немски.
    К: Почти три (включвайки български)

    1.  А колко би искал да говориш? Кои?

    М: Колкото повече, толкова по-добре. 
    К: Не твърде много. Освен английски и италиански, искам да науча испански, руски и някой забавен език, който все пак да ми свърши работа някъде.

    1.  Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне?

    М: kilig (тагалог)
    К: Bolje da nosim kratko kosu (не е нещо много екзотично, сръбски е, но песента ми се е забила в главата от няколко дена)

    1.  Какво каза току що?

    М: Най-общо думата назовава чувството да имаш пеперуди в стомаха.
    К: По-добре е да сме с къса коса.

    1.  Опиши лингвистиката с едно изречение?

    М: Езикознание.
    К: Вече е направено: „Лингвистиката създава приятелства“

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    М: За всеки, който иска да се сблъска с различни езици/начини на мислене.
    К: Освен (очевидно) за тези, които се интересуват от теоретична лингвистика, състезанията са полезни на всеки, който желае да си разшири мирогледа и има нужното време и желание.

    1.  Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    М: Семантика, фонетика, синтаксис, морфология, социолингвистика, диалектология, психолингвистика…
    К: Между половин и една дузина.

    1.  Какво е психолингвистика?

    М: Дял от лингвистиката, който изучава как хората приемаме, обработваме и възпроизвеждаме езиковата информация, или накратко - дисциплината, с която бих искал да се занимавам вбъдеще.
    К: Принципно си има Google… иначе звучи малко като псевдонаука (надявам се да не засегна никого)

    1.  Родното ти място?

    М: София
    К: Монтана

    1.  Любимо занимание/хоби?

    М: В момента ходя на курсове по музикална продукция.
    К: Отборен спорт с приятели (няма толкова значение дали ще е футбол, волейбол или ядене)

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    М: В чужбина
    К: Тук делата говорят: в чужбина.

    1.  За какво мечтаеш?

    М: За 8-часов сън по седем пъти в седмицата.
    К: Красотата да спаси света

    1.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    М: В България.
    К: Барселона

    1.  А кога?

    М: Края на XIXв, началото на ХХ в.
    К: По същото време.

    1.  Ще открием ли perpetuum mobile?

    М: Сигурно е само, че няма да го открия аз :)
    К: Не

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    М: Много вероятно Атанас Далчев.
    К: Не вярвам в прераждането.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Надуваема лодка
    К: Приятел

    1. Какво яде за закуска?

    М: Пожертвах закуската, в името на още 10 минути сън.
    К: Точно днес...шкембе чорба

    1. Проза или поезия?

    М: Поезия
    К: Проза

    1. Рок или рап?

    М: Рап
    К: И двете, но ако трябва да избера едно - рап.

    1. Театър или кино?

    М: „Влезли сте във филма, защото не ходите на театър.“ Гринго-Богдан Григоров
    К: Кино

    1. Планина или море?

    М: Олимпийският център за подготовка.
    К: Планина

    1. Японски или китайски?

    М: Японски
    К: Японски

    1. Граматика или семантика?

    М: Семантика
    К: Семантика

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Като за начало, няма да е зле да завърша 11 клас.

    К: Много учене

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    М: Всички, които са ме подкрепяли до сега и продължават да ме подкрепят, както и всички, които тепърва се захващат с лингвистиката.
    К: Ще открадна отговора от някой от предните участвали: „Всеки, който е стигнал дотук“

    1.  А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

    М: Да бъде здрав и да постигне всички свои цели.
    К: Да е жив и здрав

    1. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    М: Да посетя о.Ман.
    К: Късмет

    1. Съвет към състезателите?

    М: Проверявайте си контролните примери!
    К: Да се състезават само ако това, което правят им доставя удоволствие

  • Блиц интервю с биолозите Ваня и Делян

    Ваня Миланова е настоящ състезател по биология, изявила се на Международната през 2017 г., а Делян Георгиев е бивш олимпиец, двукратен бронзов медалист от Международните през 2009 и 2010 г.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Ваня: Аз съм Ваня Миланова, ученичка в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, състезател по биология.
    Делян: Казвам се Делян, завършил съм НПМГ, а от скоро и университа в Упсала, Швеция. Участвах в олимпиадите по биология в Япония (2009) и Южна Корея (2010).

    1.     В момента се занимавам с ...

    В: Учене. Балансирам между подготовката за матурите и подготовката за олимпиадата по биология.
    Д: Обучавам магистри в летен курс по синтетична биология (iGEM).

    1.     Как те наричат приятелите?

    В: Ванче.
    Д: Дидо.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    В: Международната олимпиада по биология в Ковънтри, Великобритания, 2017 г.
    Д: iGEM 2016, университетско отборно състезание по синтетична биология.

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    В: „Ти имаш потенциал, позволи си да го покажеш точно днес!“
    Д: Каквото стане - такова.

    1.     А последната?

    В: „Направих каквото можах, пък да става каквото ще!“
    Д: Дали не съм пропуснал някой въпрос?

    1.     Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?

    В: Срещнаха ме с прекрасни хора, които по един или друг начин ме направиха човека, който съм сега.
    Д: Чудесни преживявания.

    1.     А какво ти взеха?

    В: Не е като да не са ми взели нищо. Взеха ми част от свободното време и го направиха една идея по-смислено.
    Д: Последните 6 летни ваканции.

    1.     Имаш ли си талисман за късмет?

    В: Да, но не носи късмет само на мен, а на всички биолози олимпийци от моето училище. Казва се Резус и е плюшена маймунка.
    Д: Не, не съм суеверен.

    1.  Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?

    В: Постоянството. Независимо в каква област се състезаваш, трябва да поддържаш тонус. Трудът винаги се отплаща, а и гарантира вървене към прогрес.
    Д: Способността да размишляват. Запомнянето наизуст е умение, нужно на доктори и адвокати, не олимпийци.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    В: Най-пресният е от МОБ във Великобритания. Една голяма част от състезателите се бяхме събрали посред нощ, ядяхме лакомсва от целия свят, разменяхме си сувенири и накрая всеки трябваше да изпее химна на страната си. Това са най-ценните моменти от състезанията – създаването на приятелства.
    Д: Когато спечелих бронзовия медал от олимпиадата в Япония, с ръководителите отпразнувахме повода… с шишенце домашна ракия.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    В: Биологията е наука за живота. Ако разбереш биологията, ще научиш много за това защо и как съществуваме.
    Д: Биологията е наука, която се интересува от всичко, което е живо в момента.

    1.  Опиши биологията с три думи?

    В: Необятна, Интересна, Велика.
    Д: ДНК и компания.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    В: Интернет.
    Д: Електричеството.

    1.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    В: Бих изобретила карта памет, която да се поставя в мозъка, с цел увеличаване на неговия капацитет.
    Д: Устройство, сливащо човешкото съзнание с компютър.

    1.  Любима поднаука от биологията?

    В: Молекулярна биология.
    Д: Генетика.

    1.  Защо?

    В: Защото, за да разбереш процесите, които протичат в човешкото тяло или дори в рамките на екосистемата, неизменно трябва да разучиш първо клетката и нейната впечатляващо сложна машинария. 
    Д: Заради възможностите, които манипулирането на биологичния “софтуер” дава.

    1.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    В: Бих си останала човек.
    Д: Бих си останал човек.

    1.  Защо?

    В: Защото вярвам, че нашият вид е натоварен с отговорността да се развие достатъчно, че да открие всички неизвестни в уравнението на вселената.
    Д: С помощта на интелекта си, човек може да е и риба, и птица, и мравка.

    1.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    В: „Медицина ли ще учиш?“
    Д: Защо ни тровите с ГМО-та?

    1.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    В: Онкомирацидиум – ларвен стадий от развитието на един паразитен плосък червей.
    Д: - 

    1.  Как виждаш света след 10 години?

    В: Предполагам ще има вече iPone 18 и това ще вълнува най-много хората. Ако се върнем 10 години назад, ще видим, че не са се променили много неща досега или поне не са били достатъчно важни, за да им обърнем внимание.
    Д: Не твърде различен от сега.

    1.  Ами след 50?

    В: Това вече е интервал, който позволява големи промени. Силно се надявам Земята да ни издържи дотогава. Започнали сме да черпим невъзвръщаеми ресурси и е малко късно да се осъзнаем. Мисля, че няма да караме летящи коли или да живеем на Луната, камо ли на Марс, но определено предричам голям пик в развитието на технологиите и научните открития.
    Д: Дълбока криза в следствие на унищожения климатичен баланс.

    1.  Растенията имат ли чувства?

    В: Не, но ако имаха, щяха да са много наранени от това, което им причинява човекът в днешно време.
    Д: Нямат животинските емоции, но като всеки жив организъм усещат. Затова веганите са много по-зли от “месоядците”, защото при пържолата телето поне е умряло, а картофа се реже и вари жив.

    1. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    В: Казва се Радослав Александров и макар да не е редовен учител по биология, той е човекът, който ме подготви за изкачването на върховете в науката. Като бивш олимпиец, той дълги години се занимава с подготовката на състезателите по биология от нашата гимназия. Възхищавам се на такива интелигентни и мотивирани хора.
    Д: Господин Валентин Дойнов, учител по биология от НПМГ.

    1.  Теория или практика?

    В: Теория.
    Д: Практика със сигурност.

    1.  Би ли си купил парцел на Луната?

    В: Това е последното нещо, за което бих похарчила парите си.
    Д: Само ако имам собствен космически кораб.

    1.  Къде си сега?

    В: Вкъщи пред компютъра.
    Д: В Швеция, където работя като учител за момента.

    1.  Любимо занимание?

    В: Колебая се между рисуване и слушане на музика, но смятам, че рисуване, докато слушам музика, определено е добър отговор на въпроса.
    бД: Да модифицирам операционната система на телефона си.

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    В: А защо не вБългария И чужбина“. Смятам, че не е лоша идея да започна образованието си в България, да изградя една основа, която да надградя в чужбина след време. Човек може да се развива еднакво добре навсякъде, стига да работи здраво за това, което иска да постигне. Аз в това отношение съм работохолик.
    Д: Тъй като вече завърших в чужбина, мисля че отговорът е ясен.

    1.  Най-неприятен предмет от училище?

    В: География.
    Д: История, не защото преподаването беше зле, а просто не ме бива да запомням факти и дати.

    1.  За какво мечтаеш?

    В: Да съм щастлива от това, което правя в професионален план, и да не съжалявам за направените избори в живота си.
    Д: Да намеря работа, която няма да ми е противна след 30 години.

    1.  Какво харесваш в себе си?

    В: Че съм употита, старателна, с чувство за хумор, скромна, но ако продължа да изброявам, няма да е много скромно от моя страна.
    Д: Способността ми да импровизирам.

    1.  А какво - не?

    В: Прекалено самокритична съм и мрънкам много.
    Д: Твърде много мисля.

    1.  Има ли живот след смъртта?

    В: Сложен въпрос. От биологична гледна точка, умирайки, се превръщаме в органична материя, която продължава да циркулира в кръговрата на веществата. От човешка гледна точка, живот след смъртта има за хората, които обичаме.
    Вярвам и в двете твърдения и не се опивам да доказвам истинността им.
    Д: Не, смъртта е финалният враг пред човечеството.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?

    В: Приятел, за да не се чувствам самотна.
    Д: Компютър с достъп до интернет.

    1.  Препоръчай ни книга!

    В: „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
    Д: "Guards! Guards!" на Тери Пратчет.

    1.  А филм?

    В: „Кръстникът“.
    Д: "The Prestige by Cristopher Nolan."

    1.  Компютър или лаптоп?

    В: Лаптоп.
    Д: Лаптоп, преносимостта е незаменимо качество.

    1.  Васко Кръпката или Васко Кеца?

    В: Васко Кеца.
    Д: Говорил съм лично само с Васко Кръпката, тъй че…

    1.  Лютеница или кьополу?

    В: Лютеница is love, лютеница is life.
    Д: Лютеница.

    1.  За или против униформите в училище?

    В: Против.
    Д: Против, невъзможно е да се угоди на всички с едно облекло, независимо от дизайна.

    1.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

    В: Олимпиада по биология, матури, бал, шофьорски курсове и надявам се хубави неща, които не съм предполагала, че ще се случат.
    Д: Да избутам учениците си до златен медал, или поне да ги засиля в правилната посока.

    1.  Поздрави събеседника си?

    В: Нека дните ти бъдат толкова хубави и ползотворни, че да не искаш да свършват!
    Д: Нека късметът винаги да е в твоя полза.

    1.  Съвет към младите/прохождащите състезатели?

    В: Повярвайте сами в способностите си, учете заради себе си и не забравяйте, че в науката всичко е въпрос на любопитство!
    Д: Да се състезават само ако наистина им харесва, а не заради нечии очаквания. И ако са дали всичко от себе си, да са доволни от резултата, независимо какъв е той. “Можех и по-добре” означава, че не са направили всичко по силите си.

     

  • Никола Каравасилев: Човекът, който учи децата на астрофизика за олимпийски медали

    Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

    “Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

     

    - Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

    Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

    - Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

    - Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
    Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

    - Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

    - Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
    Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

    - А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

    - По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

    - Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

    - Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

     

    - Вярвате ли в извънземен интелект?

    - Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

    - А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

    - Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

    - В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

    - Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

    - А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

    - Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

    - Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

    - Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
    Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

    - Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

    - Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

    - А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

    Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
    Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

    Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

     

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни