Последни блог постове

  • МАТЕМАТИКЪТ ПЕТЪР ГАЙДАРОВ ЗА КРАСОТАТА НА ЗАДАЧИТЕ

      Петър Гайдаров, по-често наричан „Пешо от Кеймбридж“  завършва Математическата гимназия в Пловдив през 2015, а скоро - и гореспоменатия университет. Състезател по математика и участник в ежегодната международна ученическа школа RSI (Research Science Institute), на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) и др.

    "В момента трябваше да се занимавам нонстоп с решаване на задачи по теория на вероятностите, или по-конкретно по курсовете ми от магистърския курс в Кеймбридж. Ако всичко мине по план, след 2 месеца завършвам, а след това се захващам поне в близкото бъдеще с нещо далеч по приложно - финанси. Самите курсове са изключително интересни, но и също толкова технически (изискват доста решаване). В момента уча за мартингали (игри, в които средната очаквана печалба е винаги нулева), перколации (разпространението на някакъв процес като напр. коронавируса върху някаква мрежа от индивиди) и дори някакви изключително неочаквани за мен неща като "геометрия на случайните разходки" или с други думи как геометрията на мрежа от градове определя поведението на случайна разходка между градовете.

    Като 5-годишен исках да стана като баща ми - защото той беше най-готиният. По някое време явно осъзнах, че "умен" не е професия и затова питах наш'те какво работи баща ми. На тях явно им се стори, че "инженер по електроника" ще отнеме прекалено много време, че да ми го обяснят, затова решиха да ме залъжат, че е учил висша математика... та така, почти 20 години по-късно те са виновни, че станах математик.

    Състезанията през годините ми дадоха солидна база и увереност в способностите ми. Това са двете неща, които са най-важни може би за всяка дейност, а олимпиадите предлагат шанс и за двете. Базата идва от преподавателите, които се занимават с подготовка на олимпийци, както и от самите олимпийци чрез разговори относно "интересни" задачи или техники (в този контекст "интересен" е изключително субективна дума). А увереността идва с резултатите - не е нужно да си първи всеки път, но ако в повечето случаи си сред топ 5-10 от състезателите, това ти дава някакво спокойствие, че си на правилния път. Не мисля, че състезателите трябва непременно да се стремят към тези "ценни неща", а те по-скоро идват естествено. 

    А как този опит ми помогна в Кеймбридж? Най-малкото ми помогна да не изгубя вярата, че все пак ставам за нещо и в края на годината ще се справя добре. Може би един от най-трудните за мен аспекти от обучението в Кеймбридж беше липсата на обратна връзка относно прогреса ми през годината - имам 4 изпита в рамките на една седмица в края на годината, а през останалото време съм малко или много сляп за това на какво ниво съм. Добрите резултати ти дават спокойствие да продължаваш в същия дух, а лошите - настървеност да постигнеш повече следващия път. Липсата на резултати води обаче само до притеснение...
     


     

    Мога да посоча 3 причини за моя личен избор да уча в чужбина и само 1 от тях може би е обвързана индиректно с качеството на образование:

    • Най-добрите учени в техните сфери обикновено са концентрират в няколко ключови, добре известни университета. Затова и ние като студенти, очакваме, че тези места биха ни дали възможността за контакт с множество от тези "корифеи" на научната мисъл, и че ще получим до някаква степен по-добро образование от тях. Разбира се, това не значи, че няма добри преподаватели и извън топ            университетите - те обаче често имат топ специалисти само в няколко области и в този смисъл може би са по-подходящи на по-късен етап от      научната кариера, когато човек се специализира към конкретно тези области;
    • Самото име на Кеймбридж въздейства и ни дава високи очаквания за образованието. Традициите и името със сигурност обещават много, но дали това наистина е така, е отделен въпрос;
    • Не на последно място, името Кеймбридж въздейства не само на нас, но и на бъдещи работодатели и сътрудници. Сама по себе си дипломата от Кеймбридж не "отваря много врати", но със сигурност дава по-голям шанс да бъдеш изслушан защо трябва тези врати да ти бъдат отворени.

    Когато бях 9 клас, в Бургас се провеждаше някакво азиатско състезание. Знам, че Бургас не е типичният азиатски град, но явно бяха направили изключение и това щастливо стечение на обстоятелствата ми позволи да участвам. В деня на състезанието всичко изглеждаше нормално, отидох на чина си, отворих задачите и започнах да решавам. Към края вече имах усещането, че се справям сравнително добре, но имах и друго усещане... че трябва да отида до тоалетната. Накрая обаче зовът на природата надделя и изгубих 4-5 минути и не можах да завърша една от последните задачи. Вечерта вече трепнех в очакване да видя резултатите и когато излязоха, се оказа, че съм най-добрият български участник.... но бях изпуснал златото за половин задача. Доста неприятна случка, но както каза тогава бащата на ръководителя на отбора: "По-добре сребро на гърдите, отколкото .... на гащите".

    Три думи, с които бих описал математиката:  

    • Когато нямаш изпити - интересна,
    • Когато имаш изпити - безинтересна
    • Когато имаш изпити, но не са твърде скоро - горе-долу, по средата

    Никога не съм обичал особено дълги уравнения, прилагане на формули и сметки, които продължават няколко страници. Винаги съм предпочитал кратки и елегантни, логически издържани и хитри решения на проблеми. Още от малък математиката ми беше интересна, но едно от нещата, които най-много ме грабна, беше в шести клас, когато научих как да броя различни комбинации по бърз и хитър начин. Например, колко 6-цифрени числа могат да се съставят от цифрите от 1 до 6 (използвани само веднъж). Звучи някак глупаво първоначално - трябва да напишеш бая числа, а после и да ги броиш... не особено интересно. Има обаче много по-елегантно решение: за цифрата на единиците има 6 възможности (всичките числа между 1 и 6), за цифрата на десетиците - 5 възможности (тъй като вече едно число е избрано за единиците), за стотиците - 4 възможности и т.н. Накрая общия брой възможности са 6 (за единици) по 5 (за десетици), по 4 (за стотици), по 3, по 2, по 1, общо 720. Много хитро, много елегантно и става за секунди - без да се налага да разписваш стотици числа.

    Любима поднаука от математическите ми е теория на вероятностите. Идеите там ми идват много интуитивно и са много подобни на по-горната задача за броенето. А и защото от малък играя карти, а там да имаш добра преценка за вероятности е ключово. А и защото предлага множество интересни въпроси, които поставят на съмнение самите ти възприятия за света, в който живееш. Например, какво точно е вероятността? Всеки може би има някаква интуитивна представа. Но ако светът, в който живеем се управлява от физични закони, които са предопределени, тогава как е възможно да съществува вероятност, различна от 0 или 100%? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен не само от философска гледна точка, но и от чисто математическа (за да се дефинира вероятност като хората, трябва да се мине поне двуседмичен интензивен курс за сигма-алгебри). Един от интуитивните отговори е, че вероятността за нещо (да кажем монета да се падне ези), е да видим средно каква част от хвърлените монети ще са ези (средно очакваме това да е около половината, т.е. 50%). Фактът, че на базата на много наблюдения можем да заключим действителната стойност за вероятността е известен като "Закона за големите числа" и на него се базира почти цялата теория за статистиката. Но какво значи "действителна стойност"? И какво се случва, когато законът за големите числа не важи (в действителност има такива случаи). Този подход има и други пропуски. Далеч по-интересно тълкувание на вероятността е като мярка за нашето субективно възприятие - с други думи вероятността за дадено събитие се измерва спрямо нашата лична сигурност относно това събитие... но и това тълкувание има своите опоненти...

    Най-вероятно след 50 или 100 години ще има още множество технологии, които е почти невъзможно да предвидим днес (всички филми от 80-те очакваха летящи коли, а не смартфони, но такава е реалността...). Нещото, което обаче няма да се промени толкова бързо, е отношенията на хората (въпреки че конкретният начин, по който се проявяват зависи от средата). Това е причината въпросите, зададени от философи преди 2 хиладолетия и половина, и техните отговори да са все още важни за нас, а творбите на изкуството от преди 5 века, все още да предизвикват реакция.

    Едно от наблюденията ми е, че напоследък се появяват все повече школи за подготовка на олимпийци и някои от тях на доста добро ниво, тъй че вероятно от завършването ми нататък се движим в правилната посока. Бих посъветвал по-младите състезатели да гледат да правят каквото им е интересно без особени притеснения, и да гледат то до голяма степен да съвпада с целите им като олимпийци.

    Изключително важен фактор е да учееш да съчетаваш полезното с приятното. Според мен е почти невъзможно да постигнеш добри резултати в нещо, което не те влече. Не казвам, че ако нещо не ти харесва, трябва веднага да се откажеш... но по-скоро трябва да намериш защо това нещо е важно за теб, въпреки че не ти харесва особено. Например, аз не харесвам особено математическия анализ и гледам да стоя далеч от него. Но често ми трябва в заниманията с вероятности - затова понякога решавам задачи по анализ, но винаги знаейки, че го правя за по-важното благо!

    Преди 5 години с обещания за пица след края на вечерта, ме убедиха да се занимавам с техническата част от подготовката на джаз-вечери в Кеймбридж... и по някакво стечение на обстоятелствата пак почнах да се занимавам с интересите на баща ми - а именно неговата най-голяма страст - усилватели. Освен това ходя на катерене, което е интересно, защото хем тренираш, хем всеки маршрут изисква доста мислене как точно да подходиш, за да го минеш, а не е просто мускулна сила. Обичам много да чета различни статии за история, напоследък ме накараха съвсем случайно да се запиша в клуба по рисуване и нарисувах много готина котка.

    Обичам да пътувам в различни държави - почти цяла Европа, Турция, Русия, Китай, Щатите, ако не беше короната - можех да бъда в Африка сега. Като цяло гледам да не си губя времето. Любимите ми филми са приключенски или криминални, от онези много зловещите. Книги не чета толкова - но обичам да чета произволни статии, на които попадам и като цяло да научавам нова информация (била тя и безполезна в повечето случаи). А най-голямото ми хоби са игрите на карти."

    3 онлайн научни източника на информация, които Петър препоръчва:

    • Quanta Magazine е може би най-добрият източник за научна информация - статиите там са изключително достъпни и предоставят източниците си в случай на по-дълбок интерес.
    • Ройтерс е също много добър сайт за каквато и да било информация - повечето новинарски агенции го ползват като основен вторичен източник на информация, а и са известни с непристрастността си в отразяването на новини
    • Marca.com/en - със сигурност незаменим източник на информация относно най-важните научни открития, свързани с Реал Мадрид и испанското футболно първенство. 
  • Блиц с олимпийците по биология Иван и Кирил

    Днес ви представяме състезателите по биология Иван Георгиев и Кирил Тошев.
    Иван е двукратен бронзов медалист от Международните олимпиади по биология в Иран през 2018 г. и в Унгария през 2019 г., а Кирил е носител на бронзов медал от Международната олимпиада по биология през 2019 г

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер 17 777

     

    1.     Представи се в едно изречение !

    Иван: Иван Георгиев, МУ София, състезател по биология.
    Кирил: Здравейте, аз съм Кирил Тошев, ученик в 12. клас на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в гр. София, състезател по биология и химия.

    2.     В момента се занимавам с ...

    И: В момента уча медицина.
    К: В момента се занимавам с попълването на блиц-интервю.

    3.     Как те наричат приятелите?

    И: Зависи от настроението им.
    К: Кирчо, понякога Тошко (от фамилията).

    4.     Последното състезание, на което участва?

    И: 2019 IBO в Унгария, Сегед
    К: Международната олимпиада по биология, гр. Сегед, Унгария (IBO 2019)

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    И: „Днес всичко приключва.“
    К: „Започва се!“

    6.     А последната?

    И: “Най-сетне” (имаше страшни забавяния и 12 часа бяхме на практики).
    К: „Всичко мина добре, сега остава да чакаме“, аз, треперещ от притеснение.

    7.     Имаш ли си талисман за късмет?

    И: Не, разчитам на своите умения и подготовка.
    К: Личен талисман нямам, но биологизите от НПМГ използваме като талисман една плюшена маймунка „Резус“ (името произлиза от вида маймуни, при които е открит резус (Rh) фактора), която учениците биолози носят на олимпиада и всяка година от Международната олимпиада за него се нова купува значка, с нещо характерно за страната, в която е олимпиадата.

    Бел. ред: Виж кой още нпмг-еец отдели внимание на маймунката Резус

    8.     Ако не се занимаваше с биология, щеше….?

    И: Щях да се занимавам или със спорт, или с химия.
    К: Ако не се занимавах с биология, най-вероятно щях да се занимавам с химия или друга природна наука.

    9.     Любим момент/ история от състезание?

    И: То не е един, за да се разкаже.
    К: Празненството след награждаването, което продължи до сутринта.

    10.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    И: Наука за всичко живо.
    К: Биологията ни показва кое е живо и кое не е, какво се случва във всичко живо около нас и защо това се случва. 

    11.  Опиши биологията с три думи?

    И: Забавна, чудата, обширна.
    К: Разнообразие, всеобхватност, безкрай.

    12.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Писмеността.
    К: Може би това е електричеството, без което съвременният свят не би могъл да съществува.

    13.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    И: Да ми прави титруванията точно.
    К: Наночастица, с която в реално време да се наблюдават процесите в клетката и тяхната динамика.

    14.  Какво ти предстои до края на годината?

    И: Все още никой не знае.
    К: Прекалено много неща – олимпиади, състезания, рожден ден, матури, бал, море, университет. (отговорът е към февруари 2020, бел.ред.)

    15.  Любима поднаука от биологията?

    И: Генетика.
    К: Биохимия.

    16.  Защо?

    И: Има хубави задачи.
    К: Защото съчетава в себе си две науки – биологията и химията, които се преплитат по един невероятен начин, показващ ти колко тънка е границата между едното и другото,. Едновременно съчетанието на двете дисциплини я прави доста трудна, което също има своята обаятелност. 

    17.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    И: Бухал.
    К: Котка.

    18.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    И: Няма досадни въпроси.
    К: За мен най-досадният въпрос е „Как се казва това цвете?“.

    19.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    И: Протонема.
    К: В биологията - десенситизация, по принцип – анжамбман (термин от литературата).

    20.  Как виждаш света след 10 години?

    И: В недобро положение.
    К: Близък до днешния на пръв поглед, но реално с невероятен напредък в областта на природните науки и медицината.

    21.  Ами след 50?

    И: Още по-зле.
    К: Интересно място, с много нови технологии, може би дори с безсмъртни хори и, надявам се, с приключили световни конфликти.

    22.  Растенията имат ли чувства?

    И: Какво е чувство?
    К: Дори и да имат чувства, едва ли ще са тези, които ние си представяме. Като живи организми, растенията също се влияят от факторите на външната среда.

    23.  Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    И: Благодаря на всички, защото са ме научили на еднакво много.
    К: Учителят, който ме научи на най-много неща, не само от биологията, но и за хората, света и живота, това е госпожа Мариана Христова, преподавател по биология в НПМГ.

    24.  Теория или практика?

    И: По много и от двете.
    К: Зависи в какво настроение съм, обикновено практика.

    25.  Ако те помоля да ми сготвиш нещо, какво ще е то?

    И: Пържени картофи.
    К: Руло „Стефани“.

    26.  Би ли си купил парцел на Луната?

    И: Не.
    К: Това звучи интересно! Ако бях роден след 100 години и всеки можеше да отиде на Луната, бих си купил парцел там, но към момента това е леко извратено и просто начин да похарчиш многооо пари.

    27.  Къде си сега?

    И: На дивана.
    К: Вкъщи.

    28.  Любимо занимание?

    И: Да тренирам.
    К: Четене на книга, гледане на филми и сериали.

    29.  Най-неприятен предмет от училище?

    И: Химия и биология.
    К: Философията. 

    30.  Има ли живот след смъртта?

    И: Защо не?
    К: Според мен да.

    31.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Мачете.
    К: Една, хубава, по-дебела книга.

    32.  Препоръчай ни книга!

    И: “Метро” - и трите. 
    К: Винаги, когато ме питат за книги, препоръчвам всички на Джеймс Ролинс, най-вече тези от серия „Сигма“, в които по уникален начин е съчетан екшън, наука, история и, разбира се, в които има и щипка любов. Горещо ви препоръчвам „Лабиринт от кости“ и „Шестото измиране“.

    33.  А филм?

    И: Вече няма много филми, които да си струват.
    К: За филм бих казал „Шпиони“ (Spy).

    34.  Какво беше последното нещо, което подари на някого?

    И: Молив.
    К: Може да прозвучи малко странно, но последното нещо, което подарих, бяха обеци и поднос за торта с капак. Казвам две неща, защото майка ми и най-добрата ми приятелка имат рождени дни в последователни дни.

    35.  Лютеница или кьополу?

    И: Лютеница.
    К: Лютеница.

    36.  За или против униформите в училище?

    И: Против.
    К: Носил съм униформа (за мое щастие само една година), но според мен всеки трябва да показва индивидуалността си чрез дрехите, като все пак спазва някакви граници. Униформите са добра идея за по-малки деца (нека кажем до 7. клас), но в гимназиалния етап това е близко до невъзможното....

    37.  Откъде черпиш информация?

    И: Отвсякъде.
    К: Много и разнообразни източници, най-вече на английски и български.

    38.  Поздрави събеседника си?

    И: Здрасти..
    К: Здрасти (усмивка).

    39.  Съвет към начинаещите състезатели?

    И: Не се отказвайте, никога не знаете откъде ще ви дойде късметът.
    К: За начинаещите състезатели най-добре е да четат, да натрупат някакъв обем от информация, след което да решават колкото се може повече задачи.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:
     

  • БЛИЦ СЪС СЪСТЕЗАТЕЛКИТЕ ПО МАТЕМАТИКА ИВАЙЛА И МАРГАРИТА

    На въпросите ни в днешното блиц-интервю отговарят състезателките по математика Ивайла Радкова и Маргарита Стефанова. Ивайла е сребърен медалист от Младежката балканска олимпиада по математика в Кипър през 2019 г., а Маргарита е носител на сребърни медали от Европейската олимпиада по математика за момичета през 2019 г. в Киев, и от виртуалната EGMO 2020 тази седмица. 

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер
    17 777

     

    1.     Представи се в едно изречение!

    Ивайла: Здравейте, аз съм Ивайла Радкова, ученичка в 9 клас в 125 СУ „Боян Пенев“ и съм състезател по математика.
    Маргарита: Казвам се Маргарита Стефанова, 11 клас от немската паралелка в СМГ и съм състезател по математика.

    2.     В момента се занимавам с ...

    И: Математика и физика.
    М: Намиране на мотивация, за да продължа обичайните си дейностни и през извънредното положение.

    3.     Как те наричат приятелите?

    И: Някои приятели ме наричат Ива или Ивайла, по-близките се обръщат към мен с Иве или Ивенце, а най-близките - Ивка.
    М: Маги или Марги, както дойде.

    4.     Последното състезание, на което участва?

    И: Това щяха да бъдат Пролетните математически състезания, ако не беше обявено извънредното положение, а иначе последното състезание, на което участвах, преди това, беше областният кръг на Олимпиадата по математика.
    М: EGMO 2019 (European Girls’ Mathematical Olympiad – бел. ред.)

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    И: „Днес е твоят ден, ще се справиш, само бъди спокойна!“
    М: „Да почва по-бързо.”

    6.     Кога би се отказал/а да решиш една задача?

    И: Не се отказвам, докато не съм се изчерпала напълно и не ми омръзне и доскучае задачата. Тогава записвам всички изводи, до които съм стигнала на един лист и го оставям настрана. Обикновено задачата остава в главата ми и понякога в най-неочакваните моменти се сещам за решението.
    М: Когато не ми е вече интересна, а по време на състезание, когато видя, че не вървя в правилна посока, а времето изтича.

    7.     Какво може да те ядоса?

    И: Несправедливост, човешка простотия и глупави хора.
    М: Незачитането на нещо, което е важно за някого.

    8.     На кого се възхищаваш?

    И: На своите родители, които работят толкова упорито, за да могат да ни осигурят всичко и в същото време успяват да прекарват време със семейството, и на своята учителка по математика – Мадлен Христова, на която подражавам и която ми служи за пример в професионалното развитие. Също и на добрите хора, които смятам, че са на изчезване.
    М: На хората, които са достатъчно смели да поемат рискове и не ги е страх да променят себе си.

    9.     Най-големият компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    И: Най-големите компромиси са сънят и свободното време.
    М: Определено време за приятели и за хобита.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    И: Състезанията ми дадоха увереност в себе си и ме научиха, че трябва да работиш, за да постигнеш целите си, няма невъзможни неща. Те ми дадоха и много ценни приятелства и познанства.
    М: Е способността да се концентрирам под напрежение.

    11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Ветеринар.
    М: Бързо се сменяха: дизайнер, архитект, пожарникар, но нищо не се задържа в дългосрочен план.

    12.  Най-красивата страна, в която си бил?

    И: Извън България – Индия. Там всички са щастливи въпреки условията, в които живеят и въпреки трудностите, пред които са поставени. Иначе няма по-красива страна от нашата родина.
    М: Австрия, природата и атмосферата много ми допаднаха.

    13.  Любима история от състезание?

    И: Действието се развива в Южна Африка на състезанието SAIMC (South Africa International Mathematics Competition). В деня на състезанието ни закараха на мястото много рано. Самото състезание започна два-три часа по-късно, отколкото трябваше. После, вечерта, на същото място имаше пъзел състезание, което също се проточи и общо взето цял ден чакане и висене навън. Свършихме вечерта около 11 часа. Всички бяхме много изморени и раздразнени. В автобуса, в последния момент се качиха група гидове местни и започнаха да тропат, подскачат танцуват и пеят, точно като по филмите. Беше невероятно изживяване и всички им бяхме страшно благодарни за представлението - сякаш вече бяхме забравили за умората.
    М: Не е по математика, но преди години, като ходех на състезания по инфoрматика, не бях разбрала, че съм се класирала. Както сутринта към 10 отивах на английски, ми звъннаха да ме питат защо не съм на Централна гара. Впоследствие се наложи да пътувам с влака с двама по-големи загубени като мен ученици и беше интересно приключение.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    И: Математиката не е просто наука, тя е начин на живот, тя е всичко красиво, тя е всичко и е навсякъде.
    М: Тя е това, което свързва всичко около нас.

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Интернет.
    М: Самолетът.

    16.  Най-великото българско изобретение?

    И: Създадената от Джон Атанасов електронно-изчислителна машина, която е смятана за прародител на днешните компютри.
    М: Компютърът.

    17.  Последното нещо, което научи?

    И: Различните очни заболявания, какво представляват, как се лекуват и какви са симптомите им. (правих презентация по биология)
    М: Куп неща, свързани с проекта по философия за училище. Знаехте ли, че вероятно истинското име на Платон е било Аристокъл?

    18.  И защо математика?

    И: Математиката ме грабна, когато живеехме в Русия. Там, макар и за кратко, моите учителки успяха да ми разкрият нейната красота и оттогава тя е моя живот.
    М: Защото е красива и логична.

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    И: Единадесет - 3,14159265358... От песента за числото π.
    М: След кратко излизане в някакво предаване в 6ти клас по повод деня на числото пи, все още си спомням 3.1415926… и толкоз.

    20.  Питагор или Архимед?

    И: Питагор.
    М: Питагор.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    И: Теория на числата.
    М: Теория на числата.

    22.  Защо?

    И: Защото целите числа имат много, различни и интересни свойства, които можеш да моделираш и в крайна сметка се получават много красиви задачи.
    М: Без конкретна причина, просто винаги съм намирала този тип задачи за много интересни и занимателни.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    И: Да решавам задачи, разбира се, и да разхождам и да прекарвам време със своите кучета – Тоби и Майки.
    М: От малка се занимавам с народни танци и колкото и неща да съм опитвала, това продължава да ми е любимото.

    24.  За какво мечтаеш?

    И: Мечтая за това да имам щастлив, интересен и немонотонен начин на живот. Мечтая да създам свое семейство и да възпитам децата си да бъдат добри хора.
    М: Да имам възможност да обиколя колкото се може повече държави.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    И: Не съм мислила по въпроса.
    М: Преди все си мислех колко би било полезно да има приложение за разположението на чешмите в България, но откакто открих, че съществува, не съм имала други хрумвания.

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    И: Не бих променила датата си на раждане.
    М: Най-много десетина години по-рано, струва ми се, че все пак харесвам времето, през което живея.

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    И: Happy на Pharrell Williams
    М: Long gone day - Mad season

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    И: Трябва да направя нещо, трябва да оставя следа.
    М: Чувствам.

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    И: Времето лети. Наслаждавайте се на всеки миг и не го пилейте. Никога не се отказвайте и следвайте мечтите си.
    М: Да внимават за какво използват времето си.

    30.    Каква е твоята работа-мечта?

    И: Мечтаната работа за мен е тази, която харесвам, която ми е интересна и която няма да ми омръзне. Силно вероятно да е свързана пряко с математиката.
    М: Не съм разбрала каква е още и се надявам да я намеря в един момент, но нещо, което ще включва математика, евентуално езици и възможността да пътувам.

    31.  За какво никога не ти остава време?

    И: Старая се да намирам време за всичко.
    М: За някоя безцелна разходка, а напоследък имам чувството, че имам нужда от една.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    И: Мисля, че да. Всеки има сродна душа и като я намери ще я познае.
    М: Все още не ми се е случвало на мен, но ми се иска да вярвам, че има.

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Лодка!
    М: Някой човек, който освен да е приятен, да има познания за оцеляване в дивото, тъй като аз определено нямам.

    34.  Кафе или чай?

    И: Чай.
    М: Чай.

    35.  Компютър или лаптоп?

    И: Лаптоп.
    М: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    И: И двете харесвам еднакво.
    М: Море.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    И: Усилена самоподготовка по математика. Другото е неясно заради така създалото се положение и проблемите с COVID-19.
    М: Отложени състезания и концерти, а изненадващо и дистанционното провеждане на EGMO 2020.

    38.  Поздрави събеседника си!

    И: Поздравявам те за постигнатите успехи и ти пожелавам още много, не само в математиката, а и в живота и любовта. Пожелавам ти много щастливи моменти и много сбъднати мечти.
    М: Хей, пожелавам ти здраве и пълноценна карантина!

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    И: Няма да Ви лъжа, не е лесно, ще трябва да положите много усилия и няма да минете без лишения. Моят съвет е да не се отказвате и да вярвате в себе си.
    М: Не се отказвайте, състезанията могат само да са ви от полза, а за отрицателните ефекти - те идват от начина, по който подхождате. Затова имайте предвид, че не са най-важното нещо и го правете заради математиката, а не заради състезанието.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ: ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ РУМЕН ХРИСТОВ И ИНОВАЦИИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

    Шестият в света по информатика – Днес ви срещаме с Румен Христов, носител на 3 златни и 2 сребърни медала от Международната олимпиада по информатика (2008 - 2012), още 2 златни и 2 сребърни – от Балканиадата, 2 златни от Младежката балканиада, както и още 1 златно отличие от Централноевропейската олимпиада.

    През 2012 г. Румен завършва ПМГ Шумен, възпитаник е на Школа А&Б. Още същата есен започва да учи в MIT в Бостън, САЩ, където завършва бакалавър и магистратура по компютърни науки.

    Днес сме го поканили в рубриката „Проектите на олимпийците“, за да ни разкаже малко повече за проекта Emerald innovations и мисията за иновации в здравеопазването, както и какво е общото между международните олимпиади и участието в маратони.

    Вижте и този съвсем скорошен материал за приложението  на компанията в борбата с COVID-19.

     

    "Подобно на много от нас, в последните седмици ми се налага да работя от вкъщи. За наша радост технологиите дават възможност на много хора да вършат работата си нормално от вкъщи и всичко, което им е необходимо, е компютър и интернет връзка. Това е уникално преимущество и нещо, което е било немислимо преди 20 години. Често се опитвам да се замисля и сравня живота ни сега с този преди няколко поколения. Технологичното развитие е направило работата ни не само лесна за вършене от дома, но също така и много по-малко. Даже по времето на моята баба е било нормално събота да се работи на половин работен ден, а преди само 100 години в САЩ работната седмица е била 70 часа на седмица и също така не е съществувало и понятието платена отпуска. Науката и технологиите са в центъра на развитието, което ни дава този значително по-лесен живот.

    Естествено всяка нова технология винаги може да се използва и по деструктивен начин, и за да се предпазим от това, всички ние трябва да сме внимателни, да имаме правилните регулации и да планираме добре преди да ги инкорпорираме в живота си.

    В университета се наложи да оставя състезанията на заден план. Повечето от предметите се фокусираха върху софтуерни системи и как големите компании правят нещата. Малко от алгоритмите, които бях научил в гимназията бяха често използвани и осъзнах, че в “истинския” живот важните неща са доста по-различни. Една от основните разлики е дължината на проектите. Една компания работи по проекти, които отнемат седмици, месеци и дори години, а международната олимпиада по информатика продължава 5 часа. Важно качество, което трябваше да науча, е да не се отказвам лесно и да преминавам към следващата задача, ако имам трудности, а да продължа да работя, докато не реша проблема напълно.

    Състезателното програмиране ме научи на изключително важни качества, които все още използвам ежедневно. Например, любимото ми онлайн състезанието TopCoder включваше 10-минутна фаза, където всеки състезател преглежда десетки програми на други участници, и само четейки кода трябва да реши дали той е верен и ако не е - какъв примерен вход би накарал програмата да даде грешен изход. Най-добрите състезатели можеха да разгледат стотици редове код за минута и да намерят грешка. Това качество е изключително важно и в софтуерната индустрия, където програмистите преглеждат кода на другите, за да открият грешки. А състезателният ми дух е все още достатъчно силен, че приемам намирането на грешки на другите като изпитание и понякога получавам шеговити въпроси като:

    “On a scale of 1-10, how much satisfaction do you get from pointing errors out to people haha” (По скалата от 1 до 10, колко удовлетворен се чувстваш, когато посочваш грешки на хората, бел. ред.)

    За разлика от състезанията в една компания не искаш винаги да сочиш с пръст грешките на другите :)

    „В последния семестър на бакалавъра си започнах да работя по проект, който след време се превърна в моя стартъп и 4 години по-късно все още влагам цялата си енергия и усилия върху работата за него. Всичко започна съвсем случайно, докато се разхождах в сградата по компютърни науки в MIT. Сградата е невероятно объркано място и една късна вечер случайно попаднах на втория етаж. По това време повечето офиси бяха полупразни, но една лаборатория беше пълна с хора, и всеки беше фокусиран върху задачата си. Лабораторията не беше пълна само с докторанти, а там активно работеше и професорът, който я води. Всички студенти работеха по много интересни проекти и очевидно бяха изключително трудолюбиви. Това ме грабна и скоро след това писах имейл на професора дали може да работя с нея и да помагам с каквото и да е. Тя отговори положително и на 1-и Февруари 2016 беше стартът на моята мисия с Emerald.“

    Започвайки като проект в лабораториите в MIT, Емералд се превърна в компания, която сега комерсиализира технологията. Емералд променя начина, по който доктори, медицински изследователи и пациенти подхождат към здравеопазването у дома. Ние сме изработили устройство подобно на WiFi, което седи у дома и постоянно наблюдава здравето на обитателите без да изисква те да носят със себе си какъвто и да е сензор.

    Устройството Емералд използва Machine Learning алгоритми да намери позицията на човека и да определи дали върви, лежи в леглото или седи на стол. Също така можем да извлечем жизнени показатели на човека като честота на дишане, пулс, а също така да анализира и съня на човека, различните фази на съня и да определи дали се някой се намира в дълбок сън или сънува.

    Емералд е първият сензор, който може да извлече толкова жизнени показатели в дома на човек по безконтактен начин. Използвайки нашия продукт за наблюдение на здравето, можем да следим хората, докато те продължават с живота си без промяна. За хронично болни можем да запълним липсата на информация между две докторски посещения. Може да извлече промяна в подвижността, настроението, съня и други показатели, които може да са признаци на влошаване на здравето. Уникалната технология дава възможност за по-бързо, по-ефективно и по-евтино здравеопазване.

    Компанията е основана от четирима човека - Дина Катаби, която е професор в MIT, други двама бивши нейни студенти, и аз. През последните 6 месеца наехме още 5 изключително добри човека и постоянно продължаваме да се разрастваме. Имаме страхотен офис само на 1 пресечка от MIT. В момента сме в много вълнуващ момент с компанията, когато постоянно се случват нови неща, но все още сме достатъчно малко хора, така че всеки да говори с всеки и да знае всичко, което се случва.

    Започнахме с малко начално финансиране, но вече имаме няколко платени договора, които са достатъчни да покрият разходите ни. Работим с няколко фармацевтични компании, които използват нашия продукт в клиничните си изпитания, за да определят дали тяхното лекарство е ефективно и дали променя здравето на хората.

    Проектът редовно е получавал медиен интерес и още през 2015 година началните разработки бяха представени в Белия Дом пред президент Обама. Сега, когато работим върху комерсиализирането, много медии осъзнаха уникалните възможности на нашата технология и как компанията може да промени цял дял от здравеопазването.

    През 2019 започнахме да развиваме бизнеса на компанията и Форбс отличиха мен и Закари за едни от 30-е иноватори под 30 години в сферата на здравеопазването.

    Едно от нещата, които ми липсват най-много от състезанията по програмиране, е тръпката от самото състезание. Бягането и градските маратони ми дават точно това и по някакъв странен начин намирам много прилики между IOI (International Olympiad of Informatics, бел. ред.) и маратоните. През 2019 избягах нюйоркския маратон и в седмицата преди бягане непрестанно мислех за това. Представих си как ще се развие състезанието, въпреки че както може да си представите, няма твърде много начини как би се развило едно бягане. Не бях изпитвал такава тръпка от първите ми международни олимпиади, когато със седмици сънувах самото състезание.

    Както и в научната сфера, най-важните 90% от състезанието са подготовката преди това. Също така това е и най-трудната част - един маратон продължава 3-4 часа, но моята подготовка за него е няколко месеца. Голяма част от бяганията преминават твърде рано сутрин, за да мога да стигна навреме на работа и избягам 10-20-30 км, независимо дали е 30 градуса навън или вали сняг. Веднъж даже се наложи да бягам на пътечката близо два часа и половина, защото бях в Лас Вегас след дълъг уикенд, а навън беше почти 40 градуса."

    "Пожелавам на прохождащите състезатели да се развълнуват страшно много за „ходенето“ и успеха им в състезанията. Когато прихванеш този състезателен дух, той не те отпуска и винаги те влече напред и ти помага с изпълването на всяка цел занапред."

  • БЛИЦ С КАМЕН И ЯВОР, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ХИМИЯ

    В днешното блиц интервю на въпросите ни отговарят Камен Петров и Явор Пеев, които са състезатели по химия. Камен е сребърен и бронзов медалист от Международната олимпиада по химия през 2018 и 2019 г., както и от Международната Менделеевска олимпиада по химия през 2018 и 2019 г. Явор е част от разширения национален отбор по химия, носител на бронзов медал от Олимпиадата на Метрополисите през 2019 г. и демонстратор в научната лаборатория за деца Bayer Lab 2019.

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер
    17 777

     

    1. Представи се в едно изречение!

    Камен: Казвам се Камен Петров,  студент първи курс по химия в Оксфорд, бивш НПМГеец и състезател по химия.
    Явор: Аз съм Явор Георгиев Пеев, ученик в 12 клас на НПМГ.

    2. В момента се занимавам с …

    К: ... това да уча, да си седя предимно вкъщи и да спазвам забраната за излизане.
    Я: В момента се занимавам главно с подготовка за олимпиадата по химия и изучаването на руски език.

    3. Как те наричат приятелите?

    К: Камен си ми казват обикновено.
    Я: Явка, Яшо.

    4. Последното състезание, на което участва?

    К: Международната олимпиада по химия в Париж през 2019.
    Я: Олимпиада на мегаполисите в Москва, 2019 г.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К: „Защо не спах цяла нощ?“
    Я: “Ох, колко е рано…”

    6. Смяташ ли се за късметлия?

    К: Да, животът ми не е перфектен, но и нямам много от проблемите, с които някои хора са принудени да живеят.
    Я: Несъмнено.

    7. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    К: В детската градина исках да карам боклукчийски камион, после за няколко години в училище исках да съм таксиметров шофьор.
    Я: Фармацевт.

    8. А сега как отговаряш?

    К: ... и от тогава насам не знам точно какво искам да съм. Все се надявам да е нещо свързано с химия, де.
    Я: Макар и да се бях разколебал за кратко, все още отговарям по същия начин.

    9. Имаш ли лична формула за щастие?

    К: Да правя каквото ме прави щастлив.
    Я: Искреност към себе си.

    10. Любима случка от състезание?

    К: Толкова са много, че е трудно да избера, но на олимпиадата в Париж почти всяка вечер излизахме от хотела и се разхождаме из центъра. Това само по себе си не е случка, но определено ми се е запечатало в паметта.
    Я: На националния кръг по химия през 2018 г. в СОК Камчия с моя съученик Лъчезар Димитров след вечерята се бяхме спуснали до плажа за няколко снимки, след което цяла нощ обикаляхме комплекса в търсене на нещо интересно. Докато накрая, вече към 5 часа сутринта, той не заспа седнал на един диван до мен.

    11. Три думи, с които би описал химията?

    К: Физика, математика и готвене. 
    Я: Необятна, интересна, забавна.

    12. Кога и как се запали?

    К: В основата си беше състезателният дух, който имах, и от различните олимпиади, на които бях ходил в седми клас, най-добре се получи с тази по химия и си казах: „Ами в такъв случай ще вляза в НПМГ с химия“ и останалото е история.
    Я: Запалих се още като малък, може би 1 клас. Увлечението ми тръгна покрай моя дядо, Никола Софрониев, който известно време беше служил като военен химик, след което цял живот се беше занимавал с преподаване на химия в училище.

    13. Ако не беше химия - какво?

    К: Готвене или музика, от доста време исках да свиря на барабани и винаги съм обичал да готвя.
    Я: Най-вероятно щях да се занимавам по-усилено с биология, и по-точно направленията, свързани с човека, но като цяло не съм поставял химията под съмнение.

    14. Кой е любимият ти аспект/ раздел от химията?

    К: Органичната химия.
    Я: Органична химия.

    15. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    К: Микровълновата печка.
    Я: Безжичните слушалки.

    16. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    К: Ваксина против коронавируса би била доста полезна в момента.
    Я: Устройство, което притежава свойствата на квантовия компютър, но е практично и достъпно като смартфон.

    17. Любим /химичен/ елемент?

    К: Въглерод.
    Я: Фосфор. 

    18. В какви съединения участва, важен ли е за околната среда?

    К: Цялата жива материя е базирана на него.
    Я: Участва в редица съединения с биологично значение, но често се явява и като замърсител на околната среда.

    19. Кое е най-интересното откритие в химията?

    К: Литиево-йонната батерия (създателите й спечелиха Нобелова награда през 2019). 
    Я: Синтезът на лекарства.

    20. Кои нови приложения на химията (ще) следиш с интерес?

    К: Това не е ново приложение, но синтезът на нови лекарства или материали са сфери на безкрайни възможности за нови открития.
    Я: Тези, свързани с медицината.

    21. Любимо занимание?

    К: Всякакви видове спорт.
    Я: Да прекарвам време с приятели и да слушам музика.

    22. Каква е твоята супер сила?

    К: Да не се отказвам след като съм се провалил.
    Я: Умението да се абстрахирам от дребни проблеми.

    23. Последният виц, който те разсмя?

    К: - Кога със сигурност ще може да се каже, че епидемията е минала?
        - Когато се появят обяви "Продавам евтино тоалетна хартия и макарони", значи няма страшно!
    Я: Не помня.

    24. Най-голямата беля, която си правил/а?

    К: Винаги съм бил послушен, но си спомням, че веднъж счупих една газова лампа с боксова ръкавица.
    Я: Веднъж на село играехме с кибрити и случайно запалих изсъхналата трева до оградата на една къща. Огънят се разрасна твърде много, но за щастие, се появи съседът и спаси положението.

    25. Препоръчай ни книга!

    К:Тютюн”.
    Я: „Институтът“ на Стивън Кинг.

    26. А филм?

    К: Седем.
    Я: Бохемска рапсодия.

    27. Коя е песента, която слуша последно?

    К: Престилка - Боро Първи
    Я: “Happy” на Pharrell Williams

    28. А имаш ли любим текст от песен? Кой?

    К: “Като ще го правим, да го правим като хората”.
    Я: Текстът на “I Don’t Want to Miss a Thing”, Aerosmith.

    29. Как би се казвала твоята автобиография?

    К: „Една крачка назад, две крачки напред“.
    Я: „Как започна всичко…“

    30. Шоколадов или ванилов сладолед?

    К: Шоколадов.
    Я: Ванилов. 

    31. Плодов или билков чай?

    К: Билков.
    Я: Билков.

    32. Шах или табла?

    К: Табла.
    Я: Шах.

    33. Чат или телефонен разговор?

    К: Телефонен разговор.
    Я: Телефонен разговор.

    34. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

    К: Изпити.
    Я: Постъпване в Химическия факултет към СУ, специалност Фармация, и пътуване в чужбина, надявам се.

    35. Поздрави събеседника си!

    К: Поздравявам те с песента „Не сме безгрешни“.
    Я: Бъди здрав!

    36. Съвет към начинаещите състезатели?

    К: Ако знаят какво искат, да не се отказват да го преследват.
    Я: Учете се от книгите, но не живейте чрез тях. С други думи, залягайте над учебниците, но винаги намирайте време да се забавлявате. 

     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • БЛИЦ С МАТЕМАТИЦИТЕ МАРИЯ И СТЕФАН

    Мария Дренчева и Стефан Хаджистойков са състезатели по математика. И двамата са носители на сребърни медали от Младежката балканска олимпиада по математика, като Мария взе участие през 2019 г. в Кипър, а Стефан - през 2017 г. в България

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер
    17 777

    1.     Представи се в едно изречение?

    Мария: Аз съм Мария Дренчева от София, България, на 14 години и уча в СМГ, много обичам математиката и красивите задачи.
    Стефан: Аз съм Стефан Хаджистойков, ученик в СМГ, 11 клас. 

    2.     В момента се занимавам с ...

    М: В момента се занимавам с онлайн олимпиади по математика и състезания по информатика.
    С: Основно математика.

    3.     Как те наричат приятелите?

    М: Дренчева.
    С: Стефчо.

    4.     Последното състезание, на което участва?

    М: Руската олимпиада имени Ойлер за 8 клас, която е считана за еквивалента на Всерусийската олимпиада за по-малките.
    С: Romanian Masters of Mathematics.

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    М: “Отивам да се забавлявам с красиви задачи”.
    С: „Дано имат кафе на закуска“.

    6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    М: Ако е на състезание, когато мога да оползотворя времето си, за да спечеля точки от другите задачи. Ако си решавам у дома, нe бих искала да се откажа. 
    С: Когато ми отнема твърде много време и не ми идват нови идеи по нея.

    7.     Какво може да те ядоса?

    М: Несправедливостите на състезания и в живота.
    С: Хора, които отказват да приемат разумни доводи, когато не са в техен интерес.

    8.     На кого се възхищаваш?

    М: На хората, които постигат мечтите и целите си и правят света ни по-добър.
    С: На хората, които умеят да убеждават.

    9.     Най-големият компромис, който правиш заради подготовката за олимпиадите?

    М: Нямам толкова време, колкото би ми се искало, да чета книги и да се занимавам повече с информатика.
    С: Отделеното време.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    М: Силата да не се отказвам, а и радостта от победите. Когато във втори клас спечелих Московската Олимпиада за малки ученици, бях толкова щастлива, че дни след това възкликвах: “Толкова съм щастлива и не може да ми мине!” ха-ха-ха.
    С: Възможността да се запозная с много хора, както и способността да мисля нестандартно, да търся причинно-следствените връзки.

    11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: Откривател.
    С: Различно с течение на времето - фотограф, архитект, автомобилен дизайнер…

    12.  Най-красивата страна, в която си бил?

    М: Най-красивите - България и Франция, а “най-вкусната” – Белгия.
    С: България, защото са много малко страните, които обединяват такова културно и природно богатство. В технологично отношение обаче любимата ми е ОАЕ.

    13.  Любима история от състезание?

    М: Веднъж на отборно състезание в пълна зала с деца, родители и учители трябваше да изляза пред всички и да обясня задача, която до момента не бях чела, за да спечеля решаващи точки за отбора. И успях!
    С: Любимият ми момент е от едни пролетни състезания - става дума за втората подточка на трета задача, в която се търсеше число със специфично свойство. Тогава намерих числото буквално в последната минута - и това ми напомня да не се отказвам до самия край.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    М: Математиката е като лабиринт, в който се забавляваш и търсиш пътищата. Понякога е трудно, но твоите открития могат да улеснят много живота на хората.
    С: Математиката е като швейцарско ножче - помага ти в много и най-различни ситуации.

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    М: Електричеството, а тези дни - онлайн обучението.
    С: Електричеството.

    16.  Най-великото българско изобретение?

    М: Компютърът и въздушната възглавница.
    С: Компютърът.

    17.  Последното нещо, което научи?

    М: Че хората могат да бъдат много единни в общите трудности.
    С: За развитието на Индокитайската война.

    18.  И защо математика?

    М: Заради удоволствието да се намират красиви решения.
    С: Математиката ми хареса още от малък, защото обичам креативните идеи и това да решавам различни проблеми.

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    М: Осем (току-що научих още един от любопитство към въпроса).
    С: 6 знака.

    20.  Питагор или Архимед?

    М: Питагор.
    С: Питагор.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    М: Комбинаторика.
    С: Геометрията.

    22.  Защо?

    М: В някои комбинаторни задачи лесно можеш да обясниш и условието, и решението на дете, но същевременно те могат да затруднят и професор – решението не изисква допълнителни знания, а красив начин на мислене. И както ни е казвал господин Иван Симеонов, “Трябва да си преведете този неразбираем български език на прост математически език”.
    С: Заради красивата интерпретация на идеите в геометричните конструкции.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    М: Освен да решавам задачи, много обичам да чета и да спортувам.
    С: Обичам да играя шах, интересувам се и от автомобили.

    24.  За какво мечтаеш?

    М: Да откривам нови неща в своята област и така да подобрявам света.
    С: Да продължава да ми харесва и да ми е интересно това, което правя.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    М: Бих разработила такова за управление на частния бизнес.
    С: Такова, което ти позволява да намериш името на някаква песен, докато си мислиш за нея.

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    М: Смятам, че съм се родила в добро време, изпълнено с предизвикателства.
    С: Може би година-две по-рано, за да избегна неяснотите около Брекзит и отлагането на състезанията от коронавируса.

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    М: It’s my life – Jon Bon Jovi.
    С: “Jumpin’ in" на Joe Satriani.

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    М: Мога.
    С: Творя.

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата/внуците си ?

    М: Не се отказвайте от мечтите си!
    С: Да се занимават с това, което им харесва и да следват мечтите си.

    30. Каква е твоята работа-мечта?

    М: Да съм програмист, защото това съчетава математиката, която обичам, с творчески приложения във всички области в живота.
    С: Такава, която да ми бъде интересна и да ми остава достатъчно свободно време.

    31.  За какво никога не ти остава време?

    М: Ако искам да направя нещо, винаги намирам време, понякога дори и да се разхождам безцелно.
    С: Да се упражнявам сериозно на китара.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    М: Може би.
    С: Да. 

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Моторница.
    С: Яхта, с която да се върна в цивилизацията.

    34.  Кафе или чай?

    М: Чай.
    С: Кафе.

    35.  Компютър или лаптоп?

    М: Лаптоп.
    С: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    М: Море.
    С: И двете.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Олимпиади и да ходя на море.
    С: Шофьорски курсове и много състезания.

    38.  Поздрави събеседника си!

    М: Здравей! Пожелавам ти здраве и много много бъдещи успехи!
    С: Пожелавам ти успех във всичките ти начинания!

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    М: Решавайте много задачи, а на състезанията внимавайте и решавайте с удоволствие! Успехът ще дойде. 
    С: Четете внимателно условията. Един внимателен прочит в самото начало наистина е полезен, и си запишете идеите, които ви идват.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • MЛАДИТЕ ФИЗИЦИ НИКОЛАЙ И СИЛВИЯ В БЛИЦ

    Николай Митев и Силвия Петрова познаваме от Турнира на младите физици (IYPhT). Това е престижно отборно състезание по физика с изследователски и експериментални задачи. Николай участва на Международния турнир в Полша през 2019 г., а Силвия бе един от състезателите в националния отбор, с който ни представиха на Международния турнир в Китай през 2018 г

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер 17 777


     

    1.     Представи се в едно изречение!

    Николай: Казвам се Николай Митев, от Американския колеж в София, състезател по физика и математика, организатор на разни събития, а ако бях химичен елемент, сигурно щях да бъда нещо радиоактивно.
    Силвия: Силвия Петрова от Стара Загора, бивш физик, ще следвам компютърни науки (изкуствен интелект). 

    2.     В момента се занимавам с ...

    Н: Физика (в частност физика на кандидатстването в университет), работя върху няколко научни разработки, организирам международния фестивал FISSION, опитвам се да открия как да се наспивам без да спя и да си представя безкрайността.
    С: Машинно обучение, social media marketing, един app в Play Store: БЕЛ матура - Езикови норми

    3.     Как те наричат приятелите?

    Н: Наричали са ме с много различни прякори: Сенатора, Митрополита, Баджанака. Но като цяло съм известен сред повечето хора като Ники Митев. Или просто Ники. А и така най ми харесва.
    С: Сиса. 

    4.     Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Н: Воля, целеустременост и състезателен дух. Научиха ме, че усиленият труд сега е много добра инвестиция за в бъдеще. Състезанията също ми дадоха възможността да работя по проекти, да обменям идеи, или просто да си говоря с перспективни и умни хора. А това е безценно.
    С: Да осъзная, че работата, която влагам в нещо, е пропорционална на резултата.

    5.     Последното международно състезание, на което участва

    Н: Международен Турнир на Младите Физици в Полша, 2019 г.
    С: Международния турнир на младите физици – Китай 2018.

    6.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Н: “Време е за шоу.” 
    С: „Само не термодинамика.“

    7.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    Н: Когато някой друг вече я е решил.
    С: Когато на следващия ден е състезанието и трябва да си лягам. И все някак се пада точно тази последна задача, която съм се отказала да реша.

    8.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Н: Нито като бях малък, нито сега обвързвам този въпрос с професия. Като малък съм искал да бъда много неща, но едно от тях беше да стана безсмъртен. А с какво съм искал да се занимавам? Сигурно с нещо, което няма край.
    С: Само не принцеса.

    9.     А сега как отговаряш?

    Н: Създател на междугалактически увеселителен парк... Защо не? :D. Истината е, че нещата доста се промениха откакто бях малък. Сега имам малко по-различни приоритети. Затова просто ще кажа, че искам да стана човек, на когото, като съм бил малък, бих се възхищавал и на когото бих искал да приличам.
    С: Happy.

    10.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Н: Определено най-големият компромис е сънят. Имало е случаи, в които съм работил по задачи в продължение на над 48 часа без сън. Да отидеш на международно състезание е голяма отговорност, и човек няма право на почивка. На второ място се нареждат приятелите ми. Налагало ми се е да пропускам събирания, излизания, а даже и рождени дни, за което бих искал да им се извиня.
    С: Нищо не ми хрумва.  

    11.  Любима история от състезание?

    Н: Забърквали сме се в големи лудории по време на състезанията. Наводнявали сме банята във Физическия Факултет (провеждайки експеримент), облепяли сме стените в хотелска стая с найлонови пликове, за да може да не си личи, че сме правили експерименти в деня преди състезанието, но като цяло има една случка, която е останала на по-преден план в съзнанието ми. Вечерта след пролетното състезание във Вършец, избягахме от хотела и се качихме на един хълм да гледаме звездите. Беше невероятно.
    С: Включваше една тоалетна в Китай, но не е за разказване.

    12.  Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

    Н: Физиката е начин да погледнеш в бъдещето. Готино, нали?
    С: Как колите се движат, защо балона с хелий лети нагоре, как светят лампичките на коледните елхи? Това са въпроси, които физиката обяснява.

    13.  Три думи, с които би описал физиката?

    Н: Какво има отвъд?
    С: Това как работи?

    14.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?

    Н: Като малък имах много щури идеи. Един път даже си бях въобразил, че съм измислил perpetuum mobile. Вкъщи ме окуражаваха да творя и да реализирам различните си сглобки. По този начин се сблъсках с физиката, която ми показа, че многото ми идеи не са чак толкова...„възможни“. Вместо да ме отблъсне обаче тази наука определено спечели интереса ми. Самият факт, че не знаех толкова много, ме привличаше още повече. Така разбрах, че искам да изследвам как работи светът, за да създавам вече работещи изобретения.
    С: Много отдавна... трябваше да отида до магазина да купя батерии за дистанционното. Аз настоявах да си направим батерии, защото ме мързеше да отида до магазина.

    15.  С кой известен учен би искал да се срещнеш?

    Н: С този, който измисли машина на времето. Така ще мога да се срещна с всички учени.
    С: Мичио Каку. 

    16.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Н: Въпросът. Какво щяхме да правим без него? Но ако става въпрос за нещо материално, определено ще кажа парната машина. Само по себе си това изобретение преобръща живота на хората. Не само че ги спасява от тежкия физически труд, но също инициира множество социални, политически и икономически промени.
    С: Мозъкът. (Не е точно измислено от някого, но е най-великото). 

    17.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    Н: Машина, която създава изобретения.
    С: Изкуствения интелект.

    18.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    Н: Теоретично да опиша правенето на айран. Оказва се, че теоретичният модел на нещо уж толкова просто, сам по себе си е изключително сложен.
    С: Мен. 

    19.  Любимият ти научен виц?

    Н: Честно казано (малко ме е срам) не знам никакви научни вицове. Но има един анекдот, който много харесвам. 
    През 18 век известният физик, математик и астроном Исак Нютон решава да инвестира на стоковата борса. В началото това начинание върви много добре и той печели големи суми. Това и кара учения да инвестира всичките си спестявания. По това време обаче на пазара се наблюдава еуфория, която води до спонтанния срив на стойността на акциите, в които Нютон е инвестирал. Той губи всичките си пари. Така изрича и крилатата си фраза: „Мога да изчисля движението на звездите, но не и лудостта на хората“.

    С: - Студено ми е.
        - Отиди в ъгъла.

    20.  Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    Н: В момента определено има. Предишният анекдот много добре илюстрира това. Физиката не може да обясни субективното. Но точно пък затова светът е толкова интересен.
    С: В областта на физиката: няма, просто хората не са открили как да го обяснят.

    21.  Теоретична или експериментална физика?

    Н: Това е все едно да избирам между това да отида до Марс на принципа проба-грешка или да стоя на земята, опитвайки се да изчисля позицията на кацане с точност до радиуса на протон. И двата подхода не са оптимални. Истината е някъде по средата. Иначе и двете са доста забавни.
    С: Суперпозиция от двете.

    22.  Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    Н: Предсказване на бъдещето. Физиката ни позволява да погледнем напред, защото знаем на какви закони се подчинява светът. Още по-интересно обаче става, когато предсказанието ни се окаже погрешно.
    С: Квантовите компютри.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    Н: Да разсъждавам, да чета, да работя с хора, да свиря на китара.
    С: Машинно обучение (ако някой, който чете това също се занимава, да ми пише). 

    24.  За какво мечтаеш?

    Н: За това, което не мога да си представя.
    С: В свръхчовека и утопията.

    25.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    Н: На Марс...или в другия край на галактиката. Така поне щяхме да имаме доказателство, че извънземни съществуват.
    С: Стара Загора.

    26.  А кога?

    Н: Или в началото на вселената, или в самия и край. А ако няма такъв, бих избрал достатъчно отдалечен момент в бъдещето, когато ще се е появила напълно нова наука.
    С: 12.03.

    27.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    Н: Космически кораб.
    С: Хамак.

    28.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    Н: The Final Countdown на Europe. Наистина, колко още от тези въпроси остават?
    С: Surface - Sunday best

    29.  Кой е отговорът на всички въпроси?

    Н: Числото „пи“. В своя безкраен запис то съдържа всички възможни отговори и въпроси, както и всичко, което някога се е случило и може да се случи...Какво нещо е безкрайността! Има да отговаряме на още много въпроси.
    С: { } 

    30.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Н: ...най-вероятно не мисля. Доста малка част от това, което съществува, мисли (доколкото знаем). По-интересното нещо, което бих попитал Рене Декарт, е: „Мисля, следователно съществувам. А какво правим с компютъра?“
    С: .. Се опитвам да намеря отговор на този въпрос.

    31.  Кокошката или яйцето?

    Н: Честно казано не знам. Ако някой е абсолютно сигурен, нека си каже.
    С: Динозавърът.

    32.  Последната книга, която прочете?

    Н: Последната книга, която прочетох (извън задължителната учебна литература, разбира се), е „Физика на Тъгата“ на Георги Господинов. Няма много общо с физиката, но пък затова компенсира с тъга.
    С: Кради като артист – Остин Клиън

    33.  За какво никога не ти остава време?

    Н: Да се оплаквам.
    С: Да напиша домашната от училище. Дори и сега по време на коронавируса.

    34.  Любим предмет в училище/университета?

    Н: В лабораторията има един много готин калкулатор, който ме е спасявал в трудни моменти. Разбира се, обичам и физиката.
    С: Зависи от учителя, от това, което учим, от базата, с която разполагаме, от хората в класа, от начина, по който ни изпитват. - Физическо.

    35.  Благородно завиждам на....

    Н: Режисьорите. Те имат пълен контрол върху това, с което се занимават.
    С: Всички, които притежават някое качесто, което бих искала и аз да имам.

    36.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    Н: Мога, но не много бързо.
    С: Aко гледам таблицата - пак не.

    37.  Судоку или кръстословица?

    Н: Судокуто е добра тренировка за ума, но от кръстословицата научаваш нещо ново всеки път.
    С: Нямам никаква идея откъде хората знаят отговорите на въпросите в кръстословиците.

    38.  Проза или поезия?

    Н: Ето това е един от тези въпроси, на които не може да се отговори.
    С: Да чета - проза. Да пиша – поезия.

    39.  Театър или кино?

    Н: Труден въпрос, но може би киното.
    С: Кино. (Ако искам да се смея – театър).

    40.  Планина или море?

    Н: В двуизмерно пространство може и двете.
    С: И двете заедно. Скали в морето с пещери в тях. 

    41.  Какво ти предстои до края на академичната година?

    Н: Да се явя за един последен път на всички състезания от учебния календар, да допринеса към организацията на фестивала FISSION, да довърша всичко свързано с кандидатстването и накрая, ако остане време, да попътувам малко, може и да открия как да се наспивам без да спя.
    С: Тъй като съм waitlisted от University of Pennsylvania, ще търся лек за коронавируса, та може да ме приемат.

    42.  Кого искаш да поздравиш?

    Н: Всеки човек, който се припознава в думата „изследовател“.
    С: Родителите ми: Екатерина Петрова и Георги Петров.

    43.  Съвет към младите състезатели?

    Н: Борете се. Намерете това, което ви мотивира, и го използвайте във ваша полза. Нека целта ви е самоусъвършенстване. Всяка загуба е стъпка напред, а всяка победа е знак, че се движите в правилната посока. Продължавайте натам. Търсете отговора на задачата, но не забравяйте в състезанията да търсите и себе си - това е най-ценното откритие. И разбира се, забавлявайте се.
    С: На всички им трябват само още една точка. (Щях да спечеля 1-о място, ако не обърках 3 пъти, че 10^3м = 10 мм.) Забавлявайте се!

     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • АСТРОНОМИТЕ АТАНАС И ПЕТЪР В БЛИЦ

    Атанас Стефанов и Петър Димитров са състезатели по астрономия. Атанас е участвал в Международната олимпиада по астрономия през 2016 г. Петър е неколкократен сребърен и бронзов медалист от Международните олимпиади по астрономия и астрофизика от 2015 до 2019 година, като последното му участие е на Международната олимпиада по астрономия и астрофизика през 2019 г. в Унгария.

     

    1. Представи се в едно изречение!

    Атанас: Атанас Стефанов, 18, първокурсник в UCL, бивш състезател по астрономия.
    Петър: Петър Димитров, бивш състезател по астрономия и физика от София и сегашен студент в Кеймбридж, специалност природни науки.

    2. В момента се занимавам с ...

    А: Решавам си кротичко задачи в лондонското метро.
    П: Подготовка за изпити.

    3. Как те наричат приятелите?

    А: Наско Седем.
    П: Пешо/Пепи (по-често Пешо)

    4. Последното международно състезание, на което участва?

    А: EUCYS '18, Дъблин, Ирландия.
    П: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Унгария, 2019.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    А: “Днес ще е сеч.”
    П: “Дано не направя глупави грешки пак.”

    6. А на деня след това?

    А: “Важното е да сме живи и здрави <3”
    П: “Защо забравих минуса?!”

    7. Кога би се отказал да решиш една задача?

    А: По принцип не се отказвам - камъкът трябва да се избута догоре.
    П: Има безкрайно много задачи, докато животът си е с крайна продължителност, така че се отказвам, когато преценя, че мога да използвам времето си за по-ценни неща.

    8. На кого се възхищаваш?

    А: На родителите ми, задето ме търпят такъв, какъвто съм.
    П: На всеки, който е отдаден и добър в нещо (спорт, наука, изкуство, каквото и да е било).

    9. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    А: Добри работни навици и прекрасни приятели.
    П: Приятелства – едни от най-близките ми приятели ги познавам от състезания.

    10. А пък ти взеха...?

    А: Може да се каже, че ми отнеха романтиката на самата астрономия.
    П: Не мисля, че ми взеха нещо.

    11. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    А: Свръхчовешката скорост е нещо велико, не мисля, че има по-изгодна суперсила. Все пак така човек ще има време за всичко.
    П: Безсмъртие.

    12. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    А: Напред във времето, без да се замисля. Миналото не ми се струва много здравословно.
    П: Назад – да знаеш бъдещето вероятно би било депресиращо. 

    13. Любим момент/история от състезание?

    А: Със сигурност цялото ми пребиваване в Дъблин покрай EUCYS '18.
    П: Първата ми международна олимпиада по астрономия в Русия, защото беше нещо тотално ново за мен и доста вълнуващо (въпреки че беше малко притеснително!).

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    А: Астрономията е науката, която изследва всичко извън Земята. Също така е науката, в която е допустимо звезда да "тежи" десет слънца, плюс-минус пет слънца.
    П: Астрономията изследва най-големите неща във Вселената, използвайки уредите на науката.

    15. Защо астрономия?

    А: Защото е прекрасен букет от физика, математика, химия…
    П: Интересна ми е. Защо точно нея, а не някоя друга наука, не знам.

    16. Опиши астрономията с три думи!

    А: Страшно много числа.
    П: Красива, Логична, Древна.

    17. Защо и за кого тя е полезна?

    А: Астрономията е полезна за всички нас, защото ни държи будни и любопитни.
    П: Според мен в дългосрочен план човечеството ще се разпространи извън пределите на Земята. За да се случи това, астрономията трябва да се развива (разбира се заедно с много други области като биологията, химията,  инженерството, т.н.).

    18. Астрономите са готини, защото…

    А: Кой не обича да съзерцава нощното небе?
    П: Са странни.

    19. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    А: Антибиотиците.
    П: Земеделието.

    20. Астрономия или астрофизика?

    А: Лично според мен двете думи са взаимозаменяеми, просто "астрофизика" звучи по-претенциозно.
    П: Астрофизика. 

    21. Плутон планета ли е?

    А: Не, от 2006 насам.
    П: Според астрономическия съюз от 2006 година не е. Според мен дефиницията за планета е малко произволна и вероятно в бъдещето ще се промени.

    22. Любимо съзвездие?

    А: Делфин.
    П: Искам да кажа две – Орион, защото прилича изключително много на фигурата на човек, и Стрелец – заради големия брой мъглявини и купове, които се виждат дори с обикновен бинокъл (някои дори с просто око!)

    23. Вярваш ли в извънземни?

    А: Защо не?
    П: Вселената е голяма и ми се струва малко вероятно да сме сами. Но пък парадоксът на Ферми – ‚Ако има толкова много извънземни във Вселената защо не са ни посетили‘ – ме кара малко да съм скептичен относно извънземните. Но все пак, има и други според мен по-вероятни обяснения на парадоксът (разстоянията между различните извънземни да са твърде големи например), така че според мен най-вероятно има извънземни (но не бих бил тотално изненадан, ако се окаже, че няма).

    24. А в зодии? 

    А: Не, смятам, че са празни приказки.
    П: Не вярвам, че зодиите имат влияние върху живота ни.

    25. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    А: По-дълго от слънчево затъмнение от Земята и с доста повече светещи неща на небето.
    П: Ако под Слънчево затъмнение се има предвид Земята да закрива Слънцето, гледано от Луната, то от Луната бихме видели тъмен диск (Земята), ограден от пръстен червена светлина (получен от пречупилата се през атмосферата на Земята Слънчева светлина). Около нас цялата земя отразява червената светлина.

    26. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    А: Тъмната материя трябва най-сетне да бъде разгадана, но за съжаление никой не може да определи какво ще бъде следващото откритие. Затова аз ще бъда скромен и очаквам само космическият апарат "Гая" да си довърши картографията на над милиард звезди.
    П: Телескопите ще стават по-големи и модерни и ще можем да виждаме по-далече в миналото и по-дребни и тъмни обекти. С нетърпение очаквам неочакваните открития.

    27. Родното ти място?

    А: Смолян.
    П: София.

    28. Любимо занимание/хоби?

    А: За момента главно чета. Обмислял съм да започна нещо по-динамично, да речем бразилско жиу-жицу – да се боря с плоскоземците.
    П: Видео игри. 

    29. За какво мечтаеш?

    А: Да завърша.
    П: Да мога да разширя знанието на човечеството с поне 0.0001%.

    30. Кой е отговорът на всички въпроси?

    А: 26.
    П: Това е добър въпрос.

    31. В какво се крие красотата на науката?

    А: В приемствеността на познанието между поколенията. Хиляди души от Античността до Средновековието са прекарвали безсънни нощи, за да открият неща, които в момента науката приема с лекота. Според мен дълбоко в себе си съвременният учен се чувства длъжник на предците си. Затова се опитва да даде нещо от себе си в замяна, което пък следва да се заимства от бъдещите учени. На мен би ми било приятно да бъда брънка в тази здрава верига.
    П: В това, че е може би единственият надежден източник на знания.

    32. Какъв си бил в предишния си живот, ако има такъв?

    А: Всички сме направени от звезден прах, казва Карл Сейгън.
    П: Ако е имало предишен живот най-вероятно съм бил земеделец в Китай (чиста статистика).

    33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    А: Боен нож.
    П: Телефон – за да се обадя да ме вземат? Ако трябва да стоя там – то тогава вода.

    34. Кокошката или яйцето?

    А: Лично на мен пилешкото ми е по-вкусно.
    П: Динозаврите са снасяли яйца много преди да е имало кокошки – така че яйцето.

    35. Театър или кино?

    А: Театър. Според мен българският театър е на много високо ниво, остава само ние да изградим по-добра култура на поведение.
    П: Кино.

    36. Планина или море?

    А: Планина.
    П: Планина.

    37. Изгрев или залез?

    А: Залез, за да започне наблюдателната нощ.
    П: Изгрев.

    38. Какво ти предстои в следващите месеци?

    А: Ще се старая да си взема добре майските изпити. През лятото обмислям да направя едно голямо пътуване из Европа, защо не на четири колела? (̶м̶а̶м̶о̶,̶ ̶н̶е̶ ̶ч̶е̶т̶и̶ ̶т̶о̶в̶а̶)̶
    П: Изпити, много.

    39. Кого искаш да поздравиш?

    А: Организаторите на националната олимпиада по астрономия, тъй като те ми дадоха първоначалния тласък. Благодаря, великани!
    П: Всички мои учители през годините, но най-вече Никола Каравасилев, благодарение на когото научих изключително много по физика и астрономия. До голяма степен благодарение на неговата подготовка съм студент в Кеймбридж в момента!

    40. Пожелай ни нещо!

    А: Продължавайте в същия дух!
    П: Още много блиц интервюта да направите!

    41. Съвет към прохождащите състезатели?

    А: Задачи се решават, все едно животът ти зависи от това.
    П: Не се фокусирайте толкова много върху конкретните резултати от състезанията, колкото върху това да разбирате на сто процента физиката в задачите, които решавате (а не просто механично да решавате задачи). И също така: не пренебрегвайте социалния аспект на олимпиадите – на тези състезания може да срещнете най-добрите приятели в живота си. Не забравяйте, че животът не е само задачи!